Вярата и доверието в бога



страница29/35
Дата01.02.2017
Размер6.44 Mb.
Размер6.44 Mb.
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   35

/ Даниил 11:5 /

Двадесет и пет години след разделянето на Александровата империя на четири части, остават само две - Гърция и Македония, които са под владението на Касандър, а впоследствие са завоювани от Лизимах. Той пък от своя страна е разбит от Селевкий. Така остават налице само две царства: Египетското, разположено на юг от Палестина и Сирийското- на север. Чрез имената “ южният цар” и “северният цар” първоначално пророчеството визира всяка една сила, която ще владее земите на север и юг от Юдея - земята на Божия народ. В 5 стих ангелът казва, че “Южният цар”ще стане силен / ще се уякчи/. По това време начело на южното царство е Птоломей I Сотер /323-280 /. От самото начало на своето управление, той се представя като мощен владетел, но впоследствие става още по-силен. Чрез поредица от успешни битки Птоломей присъединява към своето царство Либия, а също и определени територии от брега на Мала Азия. Така царството му придобива внушителни размери и обхваща в своята територи следните държави: Египет, Етиопия, Либия, Арабия, Финикия, Лисия, Кария, Памфилия, Киликия, Кипър, Ливан и Юдея. Да, “южният цар” става много силен. Но пророчеството ни казва, че ще настъпи промяна. Един от началниците / на Александър / ще стане по- силен от него и ще притежава голяма власт “...но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество.“ Кой е този “началник” ? Това е Селевкий I - генералът на Александър, който първоначално получава източните земи на империята му. Селевкий не успява да се пребори с армиите на един друг от Александровите генерали, който завзема земите му и го принуждава да избяга в Египет, за да търси там безопасност. Птоломей го приема сърдечно, осигурява му изключително обществено положение, като в същото време му помага да сформира нова армия. Възползвал се от благоразположението на Птоломей, Селевкий не губи време и когато армията му е готова, се връща и разгромява съперника си. След това насочва войските си към Сирия и Мала Азия. След ожесточени битки армиите на Лизимах са разбити и Селевкий става новият господар на северните земи. Така се появява “северният цар” и владетелят на три от четирите части на някогашната Александрова империя. Царството му наистина обхваща по-голяма територия от това на “южния цар” в чиито граници влизат Македония, Тракия, Витания, Мала Азия, Сирия, Месопотамия, Вавилония, Мидия, Луизияна, Персия и цялата централна Азия чак до Индия. Заради бляскавите му победи го наричат Никатор /победител /.

Сега да преминем към следващия стих. Тъй като българският превод на този стих не е най- точен, ще ползваме един по-добър: ,, Но подир няколко години те ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя не ще удържи силата в ръцете си, не ще устои и нейния род; но ще бъдат предадени, както тя, така и ония, които я придружават, и роденият от нея и които са й помагали в ония времена.” / Даниил 11:6 /

В началото на този стих ангел Гавраил говори за някакъв съюз ,, Но подир няколко години те ще се сдружат”. Кои ще се сдружат, кои ще сключат съюз помежду си? Явно “северният” и “южният” цар. Но защо трябва да сключват съюз помежду си? Единственото разумно обяснение е, защото преди са били във война. А имало ли е наистина такава помежду им? Да! И тя продължила 8 години. Но войната не е вече между Птоломей I Сотер и Селевкий I Никатор, а между техните наследници Птоломей II Филаделф / 285-246 / и Антиох II Теос / 261-246 /. В разгара на военните сражения Антиох II получава обезпокояващи известия за гражданска война в империята си между бактрияните и партияните. Това го принуждава да сключи набързо мир с египетския владетел, точно така, както предсказва пророчеството. След това ангелът разкрива нови подробности: ,,...и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба ...” Когато Антиох II иска мир от Птоломей II , последният се съгласява, но само при едно условие. Антиох II да се разведе с жена си Лаодикия, да лиши от наследство децата си, да се ожени отново, но за неговата дъщеря Вереника като родените от този брак да наследят царството. Принуден от обстоятелствата, Антиох II се съгласява, а след това изпълнява условията на договора. По този начин “ дъщерята на южния цар” отиде при “ северния цар, за да направи спогодба с него” т.е. да реализира сделката между двамата владетели.

Как трябва да се развиват следващите действия според пророчеството: ,, ... но тя не ще удържи силата в ръцете си, не ще устои и нейния род; но ще бъдат предадени, както тя, така и ония, които я придружават, и роденият от нея и които са й помагали в ония времена.” Няколко години след като двамата царе сключват съюз помежду си, бащата на Вереника умира. Разбрал за това, Антиох II изгонва новата си жена Вереника, която не обича и за която е бил принуден да се ожени, а после отново връща при себе си предишната си съпруга Лаодикия. Уплашена от променливите настроения на мъжа си и изгубила доверие в него, Лаодикия решава да укрепи позициите си. Най – сигурният начин за това е убийството на Антиох II . В подходящ момент тя го отравя. На престола поставя сина си Селевкий II Калиник. Но Лаодикия не свършва дотук. Тя решава да премахне от пътя си и Вереника, която има син от Антиох II, явяващ се също наследник на царството на баща си. Лаодикия не може да търпи никаква конкуренция и отново стига до единствено приемливото за нея решение – убийство. Разбрала за това, Вереника заедно със свитата си / която тя води със себе си от Египет / и с малкия си син търсят убежище в крепостта Дафне. За известно време Лаодикия изгубва следите на Вереника и ако не е едно подло предателство, дъщерята на египетския владетел имала всички изгледи да се спаси. Но става така, както предсказва пророчеството ,, ... но ще бъдат предадени, както тя, така и ония, които я придружават...” Разбрала къде се намира съперницата й, Лаодикия изпраща войска, която лесно я залавя заедно с цялата й свита. По изключително жесток начин пред очите на Вереника убиват сина й, след това загива тя, както и всички египтяни, които са я последвали и са й помагали в тежките за нея времена.

Отново сме удивени от това как точно историята следва пророческия разказ. Със затаен дъх продължаваме напред: ,, Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската ще влезе в крепостите на северния цар, ще действува против тях, и ще преодолее ; също и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада северния цар. А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.” / Даниил 11:7-9 /

“ Отрасълът от корените й “ е братът на Вереника - Птоломей III. Едва наследил трона на Египет, той решава да отмъсти за смъртта на сестра си. Събира огромна армия и тръгва към земята на “северния цар”. След серия от успешни битки, той превзема Сирийското царство, умъртвява убийците на сестра си и се провъзгласява за цар на Сирия и Киликия. След това преминава р.Ефрат и завзема всички земи чак до Вавилон. И когато има намерение да продължи победния си поход и да завладее всички провинции на Сирийското царство, бунт в Египет го заставя да прекрати войната и да се върне бързо назад, за да се справи с въстаниците. Завръщайки се в Египет, Птоломей III оплячкосва градовете на северното царство и се прибира натоварен с много богатство-около 40 хиляди таланта / 1 талант = около 42 кг. /сребро, както и с огромно количество златни и сребърни вази. Но пророчеството ни казва, че най-големите му трофеи ще са боговете на северните народи, които ще закара пленници в родината си. Какво ли означава това? Народите, които покорява Птоломей III, са езичници, които се покланят на своите богове, изработени от камък, дърво, сребро, злато и т. н. В онова време всяка победа или загуба се преписва на боговете на дадения народ. Така че като доказателство за победата на един народ над друг, служат пленените идоли, които победителят взема със себе си. Пленените богове, с които Птоломей III се завръща са около 2500 сребърни и златни статуи. Нещо повече, той прибира и много от своите богове, които са били отнесени от завоевателите на страната му през вековете. На път за Египет Птоломей III минава през Палестина. Вероятно евреите са се усмихвали с презрение и са се подигравали на тези идолопоклонници, като са гледали как носят безжизнените си идоли към своята страна. Но египтяните са във възторг от това, което направил за тях гръцкият им цар и го приветстват като техен благодетел / евержет /. Точно така е познат и в историята- Птоломей III Евержет. Доволен от забележителните си успехи, той до края на живота си не предприема никакви военни походи срещу “северния цар”. Пророчеството ни казва, че това сега ще направи “северният цар”, но за разлика от победоносния марш на “южния “, неговият поход ще бъде катострафален ,, А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.” В 242 г. пр. Хр. Селевкий II Калиник се опитва да си отмъсти за дълбокото проникване на Египет в бащините му земи и предприема два похода, за да си възвърне Мала Азия – единия по море, а другия по суша. Но войската му е победена, а флотата - разбита. Окървавен и с празни ръце, той се завръща в Антиохия.

,, И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят и ще заминат; а завръщайки се ще воюват дори до крепостите му.

/ Даниил 11 :10 /

Селевкий II Калиник има двама сина- Селевкий III Сотер и Антиох III Велики. Селевкий III се възкачва на престола през 225 год. пр. Хр. и царува само две години /225-223 /. Той има голямо желание да нападне Египет като за тази цел събира огромна войска, но е мекушав по природа и много слаб като пълководец, затова въпреки желанието си и многобройната си армия, не напада “южния цар”. В 223 год. е отровен и на престола застава неговият брат Антиох III Велики / 223-187 /. Той събира още по-голяма войска от тази на брат си и напада земите на “ южния цар “. Завладява отново Селевкия, възвръща си Сирия и чрез изгодни договори или със силата на оръжието става господар на много други земи.



,, И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе ще се бие с него- със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.”

/ Даниил 11:11 /

След смъртта на Птоломей III Евержет на престола на южното царство застава Птоломей IV Филопатер. За разлика от баща си, той няма никакъв афинитет към войните. Радващ се на успехите на своя славен родител, новият египетски владетел се отдава на пиянство и разврат. Стряска се едва, когато армиите на “северния цар” Антиох са пред земите на Египет. За война и дума не може да става. Ето защо сключва неизгоден за него мир. Но едно такова позорно положение не се преживява лесно от гордия египетски владетел. Като събира огромна армия, Птоломей IV тръгва на война срещу “ северния цар “ , за да си възвърне завладените от него земи.

Главната битка между двете армии става на 22 юни 217 год. пр. Хр. при Рафиа. В тази битка Антиох е напълно разбит. Той загубва повече от 10000 войника, а други 4000 биват пленени. Изпълнението на пророчеството и тук е перфектно.

,, И като закара множеството, сърцето му ще се надигне; и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее” / Даниил 11:12 /

Победил враговете си, Птоломей IV твърде много се възгордява от успехите си. ,, Надигна се сърцето му”- ни казва пророчеството. Тази гордост дотам го заслепява, че когато посещава Ерусалим /по покана на еврейските свещеници/, желае да влезе не само в храма, но дори във второто отделение на светилището- в Светая Светих! Въпреки настойчивите молби на свещениците и негодуванието на народа, египетският владетел е непреклонен и иска лична среща с еврейския Бог. Уверен и наперен, с гордо вдигната глава, той се отправя към мястото, където обитава живият Бог. Но още с влизането си в първото отделение на храма, краката му започват да треперят и той рухва като мъртъв на земята. Налага се свещениците бързо да го изнесат на ръце, за да не умре. Този случай напълно променя отношението на Птоломей IV към евреите. Наместо да се смири и да признае върховенството на еврейския Бог, той се ожесточава още повече срещу Неговите поклонници. Чувствайки се унижен и опозорен, той се връща в Египет и веднага издава заповед всички евреи задължително да участват в египетските идолослужения. На всеки, който откаже да да се съобрази с тази заповед, се отнемат гражданските права. А това означава, че те автоматично губят имотите си и остават без закрилата на светската власт. Въпреки тези строги ограничения, много искрени евреи решават да не се подчинят на заповедта и да останат верни на своя Бог. Те са готови да претърпят всички наказания, но за нищо на света не желаят да предадат вярата си в истинския и жив Бог и да се поклонят на египетските идоли. Лишени от земи и от закрилата на властта, евреите стават най-долната и безправна класа в Египет.

Но това като че ли е твърде малко, за да се утоли гневът на жестокия владетел. Позорът и унижението горят в душата му. За да потуши този изпепеляващ го огън на омразата, Птоломей нарежда всички, които не се подчиняват на заповедите му, да бъдат избити и то по особено жесток начин. Връзват израилтяните, подреждат ги един до друг на земята, след което пускат слонове да ги прегазят. Гледката е потресаваща. По неофициални данни около 40000 евреи са погубени по този начин. ,, Ще се надигне в сърцето си и ще повали десетки хиляди” – ни казваше пророчеството. Това прави Птоломей IV Филопатер - вместо да укрепва държавата си, той задоволява болнавите си амбиции за върховен владетел като избива всеки, който не му се подчини. И понеже за известно време няма проблеми отвън, се отдава напълно на страстите си - пирове и разюздани веселби.

Събитията продължават своя ход: ,, Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска и с много имот.” / Даниил 11 :13 /



Според пророчеството мирът между “северния” и “ южния” цар няма да продължи дълго. Крехката дружба между двамата царе продължава 14 години. През това време Птоломей IV Филопатер умира. На трона застава неговият син Птоломей V Епифан, който е само на 6 години! Това е великолепен шанс за Антиох III, още повече, че по поречието на Нил възникват смутове. Египтяните възстават и участват в бунт срещу гръцките си повелители. Интересно е да знаем, че на известния Розетски камък, / който сега е в Британския музей / е отбелязян точно този момент от историята на Египет. Документирана е отстъпка на египетския народ от регентите на момчето-цар като опит да се предотвратят по-нататъшни безпокойства и бунтове. Така че моментът действително е много подходящ за поход срещу южното царство и Антиох III не го изпуска. Той събира огромна войска включително 157 бойни слона и потегля към Египет. Всичко вещае успехът да е на негова страна, но на политическата сцена се появява друг актьор, който напълно обърква сметките му.

При разглеждането на Даниил 11 глава се убеждаваме, че пророчеството следва хода на предишните, описани във 2-ра, 7-а, 8-а и 9-та глави. То започва от времето, когато живее пророкът и стига до края на времето, кулминацията на което е Христовото пришествие и завладяване на вечното царство от светиите на Всевишния. По този начин може да се види какво се е случило в миналото, къде сме в настоящето и какво предстои да се случи в бъдеще. Важна и отличителна черта на систематичното пророчество е, че пророчествата, които то обхваща, се формират и изграждат едно върху друго. С други думи Даниил 2-ра глава ни представя главните контури на световната история. Даниил 7-а глава добавя още детайли, а в следващите глави картината се обогатява с все по-забележителни подробности. Даниил 11 глава е последната част, която ни представя хода на човешката история и точно поради тази причина, тя има задачата да завърши картината. Като изкусен художник Бог слага последните щрихи, довършва последните нюанси, за да можем да я видим пълна и завършена. В стиховете, които разгледахме досега, тази истина се налага с особена сила. Творецът навлиза в такива изумителни подробности от живота на отделни личности и държави, че ние не можем да не сме удивени и въхитени от Неговото всезнание. Но главната цел на Бога с разкриването на тези забележителни подробности не е да ни удивява и смайва, а да премахне и последните капки на съмнение в нас и да ни донесе най-вече надежда. Той желае да ни убеди, че познава всеки един поотделно. Познава мислите, думите, намеренията и делата ни. Ето как Давид представя тази истина: ,, Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч, издирваш ходенето ми и лягането ми, и знаеш всичките ми пътища. Защото докато думата още не е на езика ми, ето Господи, Ти я знаеш цяла. Ти си пред мен и зад мен и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да го стигна. / Псалм 139: 2-6 / Това, че Бог познава живота на всеки човек, родил се на земята, предварително и най-подробно, е непонятно за нашия ум. В Даниил 11 глава ние се убеждаваме, че това не са само празни претенции. Удивителните подробности от живота на Вереника и разкриването на нещастната й съдба 300 год. по-рано, говорят красноречиво и потвърждават по един ясен и категоричен начин Божественото всезнание. Това пък от своя страна ни води до заключението, че ние в никакъв случай не сме продукт на случайното събиране на атоми и молекули, а сме дело на един Бог, Който безкрайно ни обича и е заинтересован за нашата крайна участ. Когато осмислим това, чувството за нищожност и малоценност у нас изчезва. Все повече и повече разбираме колко сме ценни в Божиите очи. Едно от нещата, заради които дойде Христос на земята, е да ни увери в това: ,, Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени.”

/ Матей 10:29,30 /

Бог знае всичко! Но правото на избор продължава да е наше свещено право. Дали да положим живота си в ръцете на Този, Който знае и може всичко, или да продължим да не се съобразяваме с Неговата воля- това в края на краищата ще определи и вечната ни участ.

Превратностите на съдбата
Като разумни същества ние формираме своя мироглед на базата получена информация. Четем, гледаме, слушаме, наблюдаваме т.е. получаваме определена информация. После размишляваме върху нея и след като сме преценили всяко “за” или “против”, стигаме до определено становище по конкретни въпроси. И понеже информацията е обширна, многообразна и засяга широк спектър от интереси, човек се насочва към специализирана информация т. е. към знанията които обслужват неговите цели и интереси. Той разбира, че без тази информация не би могъл да изгради една точна позиция и не би могъл да постигне кой знае какво в живота.

Същото правило се отнася и за формиране на личния ни мироглед по религиозните въпроси. Ти се наричаш християнин, живеещ в християнска страна, но знаеш ли защо си християнин? Знаеш ли в кого и в какво вярваш? Получил ли си достатъчно и компетентна информация, за да изградиш своята ясна позиция по толкова важни и съдбоносни за теб въпроси? Питам това, защото днес знанието е почти изключено в християнството. Традицията, а не познанието е водещо в религиозния живот на милиони. Да вземем за пример поклонението на мъртвите или така наречените задушници. В тези специални дни се готви много и разнообразна храна и след това се отнася на гроба на починалия близък човек. Част от тази храна се оставя на гроба, а останалата се раздава за здраве на околните. И сега аз питам-защо? Откъде разбраха хората, че точно така трябва да се постъпва? Откъде получиха информация? От свещеника. А той откъде я е взел? Би трябвало да е от Библията, защото тя е единствения учебник на християните. Но в Библията такова учение не съществува. Не съществува поради простата причина, че е неразумно и нелогично. Нима мъртвите имат нужда от храна? Да сте чули и видели някой мъртвец някога да е ял от тази храна? Ако пък храната е за душата му, тогава как една нематериална душа ще се храни с материална храна? Веднъж на този въпрос ми бе отговорено и то от доста образован човек, че мъртвите се хранели от миризмата на храната!!! Но това разумен отговор ли е? Попитах го откъде знае това? Нямаше отговор...

Но аз имам още въпроси. Ако душата е в рая, тогава питам какъв е този рай, в който душите на умрелите гладуват и чакат от земните хора да ги хранят? И понеже задушниците са само няколко в годината, как живеят през останалото време? А морално и справедливо ли е Бог така да се отнася със своите най-любими и спасени вече деца?

Още по-необяснимо е защо се раздава от тази храна на хората за здраве! Каква по-различна, вълшебна сила има в тази храна от тази, която не е била на гроба? И ако наистина носи здраве, защо тогава всички болни хора не ходят вместо в болници, на гробищата, за да ядат и оздравеят?

Кой може да ми отговори на тези въпроси? Да ми отговори разумно, смислено, логично и най-вече компетентно. Всички отговори, които съм получавал досега са били наивни, нелогични и неясни. И не може да бъде по-различно, защото в Библията е записано ясно и категорично:

Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им и омразата им и завистта им са вече изгубени, нито ще имат някога дял в нещо що става под слънцето. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш. “ /Еклисиаст 9 :5,6, 10 /

Взех тук само един пример, но те са стотици. Затова оставам с убеждението, че повечето християни вършат неща, които не разбират. Вършат ги по навик, по традиция, без необходимото познание. Но липсата на познание в религията е нещо много по-различно от това в другите области на живота. В живота ще оцелееш и без научни степени и титли, но липсата на знание в религията е съдбоносно за човека. Всеки може да долови огромната болка, която изразяват думите на Бога:,, Людете Ми загинаха от нямане знание... “/ Осия 4:6 / Затова е толкова важно да получим достатъчо и компетентна информация, чрез която да придобием знание. Наученото ще ни донесе интелигентна и просветена вяра, крайният продукт на която е вечността.

Откъде можем да получим тази толкова важна за нас информация? Бог е оставил един- единствен учебник –Библията. И Той много настоятелно насочва нашето внимание към нея:

Потърсете в книгата Господна та прочетете; никое от тия не ще липсва, нито ще бъде без другарката си; защото казва Господ: Моите уста заповядаха това и самият Негов Дух ги събра“. / Исая 34 :16 /

Всяко познание, получено по други пътища и канали ще бъде фалшиво и не трябва да се приема, независимо от това какви авторитети и сили стоят зад него. Затова, независимо откъде ще получим религиозна информация, трябва да сверяваме всичко с Библията. Тя единствена ще ти каже кое е право и кое не. Един чудесен пример за нас са жителите на Берия. “ А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията, за да видят дали това е верно / Деяния 17 :11 /

Това правим и ние при изследването на книгата Даниил. Бог е записал чрез пророка определени вести, касаещи историята на нашия свят, а ние с вас проверяваме дали това е вярно. Дотук нещата се препокриват едно към едно. Бог предсказва, историята потвърждава. Оказва се всъщност, че пророчествата на Бога се явяват история, само че написана предварително! А това само по себе си е вълнуващо и необяснимо... но е факт! При изследването на книгата на пр. Даниил ние многократно се убеждавахме в това. Запознахме се с подробности от живота на отделни личности и съдбите на държави, предсказани стотици и хиляди години преди да станат реалност. Това не може да ни остави на същите позиции, които имахме, преди да се запознаем с тях. Глупаво и неразумно е да браним атеистичния си скептицизъм пред неоспоримостта на фактите. А те продължават да се натрупват повече и повече с изследването на Даниил 11 глава.

И така стигнахме до 13 стих. Сега да продължим напред, очаквайки нови вълнуващи преживявания: ,, И в ония времена ще въстанат против южния цар; ще се подигнат и насилниците от твоите люде, за да потвърдят видението; но ще паднат. “ / Даниил 11:14 /

Предходните стихове от Даниил 11 глава ни доведоха исторически до III в. Пр. Хр. След смъртта на Птоломей IV Филопатер на престола на южното царство сяда неговият син Птоломей V Епифан. Но той е само шестгодишно момче. Разбирайки, че случаят за нападение е много подходящ, “северният цар” Антиох III Велики събира огромна армия и тръгва срещу Египет, срещу “южния цар”. Това ни докладваше стих 13. Но стих 14 ни дава допълнителна информация: ,, И в ония времена ще възстанат против южния цар...” Обърнете внимание, че глаголът “въставам” е в мн.ч. а това означава, че освен “северният цар” Антиох III Велики срещу Египет ще възстанат и други сили. Кои са те?

Тъй като новият цар на южното царство е едно малко момче неспособно да управлява своята голяма държава, то е поставено под настойничеството на първия министър на Египет- Агадокъл. Всъщност Агадокъл управлява южното царство. Но той е несправедлив, жесток и надменен управител. Като реакция от неговото управление, подчинените на Египет провинции се разбунтуват. Въстания има и в самия Египет. Гражданите на Александрия въстават, убиват Агадокъл, неговите най-близки роднини и всички членове на семейството му.

Точно по това време Антиох III сключва договор с Филип Македонски / тогавашният приемник на Касандър на запад / да воюват заедно срещу Египет и после да си поделят завладените територии. Евреите също подкрепят похода на Антиох на юг. Недоволни от тираничното управление на Птоломей IV Филопатер, те въстават, прогонват от Ерусалим египетския гарнизон и подпомагат с продоволствия войските на Антиох. Така те официално преминават на страната на “Северния цар”. В 202 год. пр. Хр. Юдея става Сирийска провинция и става подвластна на Селевкидите. Така че не една , а няколко вражески сили “въстават” срещу “Южния цар”-точно така, както предсказваше пророчеството.

Но кои са ,, насилниците от твоите люде”, които щяха да ,, се подигнат, за да изпълнят видението”, но впоследствие щяха ,, да паднат”? Някои тълкуватели смятат, че това са група военни мъже, които са се събрали около фалшив еврейски пророк, според когото войната между Сирия и Египет е божествен знак за тяхното освобождение. Възможно е и да е имало подобна група, но досега нито един исторически доклад не говори за такава.

Други смятат, че това са онези юдеи, които стават предатели и подкрепят жестокостта и светотатствената политика на Антиох IV, който се опитва по много жесток и брутален начин да елинизира юдеите. Възможно е и да е така. Но буквалният превод на съответния еврейски текст ни дава възможност и за друго тълкуване. Ето как гласи той: ,, хората, които съсипват народа ти, ще се подигнат, за да изпълнят видението , но ще паднат.” От този текст съвсем основателно можем да заключим, че тук не става въпрос за евреи, а за външни хора, които вредят на евреите. Кои са те?

Като погледнем картината на събитията от онова време ще се убедим, че шансовете за победа на “Южния цар” са нищожни, защото срещу него е насочил оръжието си почти целия тогавашен свят. Но точно сега на негова страна застава един друг народ, който от тук нататък ще играе най-важната роля в политическите събития за стотици години напред - Рим. Възникнал като едно малко царство край бреговете на р. Тигър, то расте със забележителна бързина. Осъзнали вече своята мощ, римляните кроят планове за заграбване на бившата Александрова империя. Точно по това време “Северният цар” повежда война срещу “Южния”. Разбрали за договора между Антиох и Филип Македонски за обща война срещу Египет, римляните решават да застанат на страната на Египет, страхувайки се от евентуален успех на тези обиденине сили и образуването на една могъща държава, която би объркала за в бъдеще плановете им. Затова предупреждават Антиох и Филип да стоят настрана от Египет – в противен случай ще трябва да воюват и срещу тях. Така Рим за пръв път вече официално започва да да се меси в работите на сирийците и египтяните. Това става в 200 год. пр. Хр. Рим вече е сила, с която трябва да се съобразяват всички.

Но защо пророчеството ги нарича ,,насилниците на твоите люде” или ,, хората, които разсипват народа ти”? Защото точно Рим беше империята, която нанесе най-страшните опустошения на еврейския народ и в края ги ликвидира и като нация. Има още една съществена подробност в пророчеството от стих 14, която ни показва, че именно тук става въпрос за Рим :,, ще се подигнат насилниците от твоите люде, за потвърдят видението...” Според пророчеството народът, който ще насилва и съсипва евреите, трябва да потвърди някакво видение. Кое е това видение? Разбира се това от глава седма и осма, където вече ни бе представен този народ.

/ Даниил 7:7,19-21,23-25 и 8: 9-12, 23-25 / Но има и друго тълкуване, което също има своето основание. Някои тълкуватели смятат, че тук става въпрос за прорческото изявление на Моисей, записано във Второзаконие 28 глава :,, Господ ще навлече против тебе народ отдалеч, от земния край, като с орлово летене; народ със свиреп поглед, който не ще почете стар нито ще пожали млад.” / Второзаконие 28:49,50 / До този момент всички народи, които владеят евреите, живеят сравнително близо до техните земи и езиците, на които говорят, съвсем не са непознати за тях. Изключение прави само един народ – римският.

,, Но ще паднат”- някои отнасят тези думи за първата част на стиха т.е за съдбата на тези, които ще се подигнат против “Южния цар”, а именно Сирия, Македония и Юда. Други смятат, че думите касаят съдбата на ,, насилниците на твоите люде”- римляните. Но и в двата случая пророческите думи на ангел Гавраил се сбъдват. Ако са се отнасяли за противниците на Египет, те ,,падат”под чуждо владичество много скоро, а ако визират съдбата на Рим, то и тя не е по-различна. В средата на пети век, великата Римска империя е пометена като с ураган от варварските племена, които я разкъсват на малки парчета, на които образуват своите държави.

Да преминем крачка напред :,, И тъй северният цар ще дойде, ще издигне могила и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар нито отбраните му люде не ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои. “ / Даниил 11 :15 /

Без да се интересува от съветите на Рим да стои настрана от Египет, Антиох III / ,,Северният цар” / напада войските на “ Южния”, предвождани от Скопас - ловък и опитен генерал, който служи на Египет и ги разгромява напълно. Разбитите отряди отстъпват към Тир, но са преследвани от войските на Антиох. Един след друг падат в ръцете на сирийския цар ,, укрепените градове” на Египет. ,, Южният цар” няма сила да противостои на своя противник.

А какво е положението на Божия народ? За кратко време Юдея попада под владичеството на Птоломеите. Етолийските войски предвождани от генерал Скопас, превземат с атака Ерусалим, разрушават града и избиват всички, за които се е знаело, че са привърженици на селевкидите. Настават тежки дни за израилтяните, докато победите на Антиох не слагат край на тяхната агония. При управлението на новия владетел те получават доста сериозни привилегии. Разрушените стени на Ерусалим са възстановени и всяка година от царската хазна се отделя определена сума за поддържането на храма. Но после идва Рим и всичко се променя...



,, Но оня, койте иде против него, ще действува според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила.”


Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   35


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница