Вярата и доверието в бога



страница30/35
Дата01.02.2017
Размер6.44 Mb.
Размер6.44 Mb.
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   35

/ Даниил 11:16 /

Грешката на Антиох да не се съобрази със съвета на Рим се оказва фатална. Верен на своя дълг и обещание към Египет, Рим започва война с Антиох и го разгромява напълно. Какво казва по-нататък пророчеството? - ,, ще застане в славната земя” . Коя е славната земя? Това, разбира се, е Палестина, мястото където живее Божият народ, а времето - 63 год. пр. Хр. Войските на римския консул Помпей след тримесечна обсада успяват да пробият отвор в крепостната стена на Ерусалим и влизат в града. ,, В ръцете му ще бъде разрушителна сила” Бесен от упоритата съпротива на евреите, след превземането на града, Помпей излива яростния си гняв в масова сеч над непокорните. Загиват около 12 000 евреи. Храмът-гордостта на евреите, с пазените в него съкровища, е ограбен. Помпей нарежда и стените на Ерусалим да бъдат съборени. На останалите живи евреи се налагат тежки данъци. И така в 63 год. пр. Хр. Юдея е вече под властта на Рим.



,, И ще насочи лицето си да дойде със силата на цялото си царство, и ще му предложи справедливи условия, и ще действува според тях; и ще му даде най-отбраната между жените, за да го разврати, но това не ще успее, нито ще го ползва. “ / Даниил 11 : 17 /

За съжаление и тук имаме неточност в превода. По- правилният превод е :,, ще утвърди лицето си, за да влезе със сила в цялото царство...” “ Цялото царство”, което иска да покори Рим, е бившето царство на А. Велики. Рим вече владее Сирия, Юдея, Македония и Гърция. От бившата Александрова империя само египетското царство още не е под негово владение. Пророчеството ни казва, че сега Рим ще насочи лицето си натам. В 51 год. пр. Хр. умира Египетският цар Птоломей XI Олетес. На престола той оставя най-големия си син, носещ също името Птоломей и дъщеря си Клеопатра. Според завещанието му братът и сестрата трябва се оженят и да царуват заедно. Тъй като и двамата са твърде млади и неопитни, волята на бащата е те да бъдат под опекунството на Римския сенат. Малко след това избухва гражданска война. Един срещу друг са двамата най-добри пълководци на Рим- Помпей и Юлий Цезар. Помпей е поразен и бяга в Египет, търсейки спасение при младия египетски цар, на когото е пряк настойник. Но вместо спасение там го очаква позор и гибел. Птоломей XII, недоволен от римското опекунство и считайки това настойничество за крайно унижение, го убива. Без да се съобразява със завещанието на баща си, младият Птоломей прави всичко възможно да отстрани и сестра си от властта. Той в никакъв случай не желае да дели престола с една жена, макар това да е и сестра му. Но и Клеопатра не отстъпва. Тя също е жадна за власт и се бори упорито за мястото, определено от баща й. Това води до размирици и стълкновения, причинени от подръжници на двамата владетели.

След убийството на Помпей, по силата на завещанието, Юлий Цезар като върховен управител на Сената, става настойник на брата и сестрата. Затова се чувства задължен да изглади този спор. Той издава една твърде претенциозна заповед, според която Птоломей и Клеопатра трябва да напуснат войските си и да се явят лично пред него за уреждането на спора. Те също се задължават да приемат безусловно неговото решение относно възникналия конфликт. Тъй като Египет е все още независимо царство, тази високомерна заповед се счита като оскърбление за царското достойнство на египетските престонаследници. Целият египетски народ е силно възмутен от дръзките претенции на римския генерал. Войната става неизбежна. Давайки си сметка, че с малката армия, която има на разположение в Александрия / 800 конници и 3200 пехотинци /, няма никакви шансове за успех, Юлий Цезар пуска в ход дипломацията. Обяснява на разгневените египтяни, че прави това единствено като свое задължение, поето към покойния родител, без да има и най- малкото намерение да обижда някого. Народът приема думите му и Юлий получава правото да разреши спора. Хитрата Клеопатра, която е изключителна жена, решава да не чака крайния развой на събитията. Тя има мощни оръжия, които нейният брат не притежава, и които решава да пусне в действие, преди нещата да са отишли твърде далече. Това са ослепителната й красота и изключителната й мъдрост. Клеопатра си дава сметка, че ако може по някакъв начин да се яви лично при Цезар, той едва ли ще устои пред нейния чар. А веднъж римският пълководец подаде ли се на изкушението, крайната победа й е осигурена. Но как да стигне при него? Той е охраняван зорко от безпощадните римски войни. Но това, което със сила не може да се постигне , се постига с хитрост. Клеопатра заповядва да я обвият с плат и след това да занесат този плат като подарък на Цезаря. Това е направено и когато този странен подарък е сложен пред нозете на римския генерал, от него внезапно се появява ослепително красивата египетска царица. Оттук нататък не е трудно да се предвиди на чия страна ще бъде решението на Цезаря.

Но Клеопатра има врагове в лицето на поддръжниците на нейния брат, един от които е първият министър на Египет- Потин. Той не е съгласен с решението на Юлий Клеопатра да остане на престола заедно с Птоломей и изпраща една армия от 20 000 египетски войници под водителството на генерал Ахилас, да прогонят наглия римлянин от пределите на Египет. Юлий Цезар, който е дошъл за уреждането на спора само с една малка войскова част и се е настанил в Александрия е неприятно изненадан от войските на Ахилас. При сблъсъка между двете армии изгарят напълно двете флоти на воюващите. При този огромен пожар се запалва и прочутата Александрийска библиотека, в която са унищожени 400 000 тома книги! Едно истинско съкровище е безвъзвратно погубено.

Тъй като войната взема застрашителни размери, Юлий се обръща за помощ към съседните страни, и я получава. Най-голямата пдкрепа идва от евреите, които със своите войски охраняват египетските проходи и по този начин осигуряват безпрепятствено преминаването на войските, коите идват на помощ на Цезаря. Пристигането на тези войски решават окончателно изхода на войната. Войските на Ахилас са окончателно разгромени и Рим слага властна ръка върху Египетското царство. Годината е 47 пр. Хр.

После пророчеството ни казваше :,, ...ще му даде / за жена / най-отбраната дъщеря между жените, за да го разврати. “ Женитбата между Цезар и Клеопатра е известна на целия свят. Римският генерал е като омагьосан от невероятната красота на тази жена. Забравил кой е, забравил и за своята мисия в Египет, той се оженва за нея и прекарва по цели дни и нощи в пиршества и гуляи с развратната царица. А когато Клеопатра му ражда и син, той се оказва напълно в нейната власт. Да, най-отбраната дъщеря на Египет наистина успя да разврати и да постави напълно под свой контрол прочутия римски генерал. Но как щеше да завърши тази връзка? За да разберем, просто трябва да погледнем в пророчеството: ,, но това не ще успее, нито ще го ползва.” По- точният превод е :,, но тя /Клеопатра / не ще устои / на брачната си клетва /, нито ще е откъм него /мъжа си /. Така и става. По-късно Клеопатра се влюбва в Марк Антони, изоставя Юлий Цезар и се омъжва за новия си любовник.



,, После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един военачалник ще направи да престане нанесеният на него укор; дори при това, ще възвърне укора му върху самия него. Тогава ще обърне лицето си към крепостите на своята земя; но ще се препъне и падне, и няма да се намери.” / Даниил 11:18,19 / Кой знае още колко време Юлий Цезар щеше да остане в Египет, ако не се наложи незабавно да брани родината си от армиите на Фарнак, царя на Кимерийския Босфор. Великият пълководец се събужда сякаш от дълбок сън и като ожилен се впуска в яростна атака срещу армиите на Фарнак. Историкът Придо пише: ,, Той нападна, той нападна неприятелските войски без да даде отдих нито на себе, си нито на тях, и ги победи напълно, като съобщи за това на приятеля си със следните три думи : Вени, види, вици! “, т.е. ,, Дойдох видях, победих!” / Цитирано в кн. Даниил от Урия Смит стр.219 /

А кои са ,, островите”, които според пророчеството Юлий Цезар ще завладее? Еврейската дума, преведена като ,,острови” е iyyim , която означава още и ,,брегове”. След победата си над Фарнак римският пълководец предприема още два похода - към Африка и Испания. По този начин подчинява и последните останки от владенията на Помпей, а именно Като и Сципиона в Африка и Лабиена и Баруса в Испания. Поглеждайки картата, ще видим, че това са все крайбрежни страни.

А кой е този ,,военачалник”, който ,, ще направи да престане / да изличи, да измие / нанесеният на него / на Юлий Цезар / укор ? Това е Г. Касий Лонгиний. Историята ни докладва, че след победата си над Фарнак и успешните походи в Африка и Испания, Юлий Цезар се завръща победоносно в Рим в ,, крепостите на своята земя”. Той така е главозамаян от триумфалните си победи, че настоява да бъде провъзгласен за доживотен диктатор. Това е наглост, която верните сенатори на римското републиканско управление не могат да понесат. Над него тежи още и справедливият укор, че заради една жена е занемарил управлението на Рим за дълго време, което води до големи бунтове в Испания и Мала Азия. Сега неговата неразумна претенция отстранява и последните колебания в умовете на верните римски държавници. Организиран е заговор и през март 44 год. пр. Хр., на път за сената, е прободен хладнокръвно от шестдесет римляни, предвождани от Г. Касий Лонгиний. Така Цезар се ,, препъна и падна “.

Но изумителното в пророческото предсказание е, че е посочено точно как ще приключи земният му път -,, ще се препъне и падне”. Това означава, че смъртта му ще бъде внезапна и неочаквана. Точно така умира прочутият римски генерал, спечелил стотици битки, завладял множество държави, унищожил с войските си повече от милион противници. И когато е на върха на славата и няма никакви облаци на хоризонта - няколко предателски ножа неочаквано го препъват. Животът му на този свят приключва ,, и няма да се намери”. По този начин петното, което той бе нанесъл на римската власт, е изличено.



,, Тогава, вместо него, ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най-славната част на цар

ството; но в малко време ще загине, и то ни чрез гнев, нито чрез бой.” / Даниил 11:20 /

След смъртта на Юлий Цезар управлението на Рим се поема от трима мъже. Това са племенникът на Юлий- Октавиан, Марк Антони и Лепид. Това управление е наречено “Триумфират”. След смъртта на двамата му сърегенти, Октавиан остава единствен владетел и сенатът му дава титлата ,, Август”, което означава , божествен”. Характерно за управлението на Октавиан е, че той въвежда строга данъчна система за всички народи, които са под негово управление. Пророчеството ни казваше, че наследникът на Юлий Цезар на римския престол ще бъде ,, бирник” т.е ще събира голями данъци. Точно това означава думата бирник и точно такъв бе Октавиан. Интересна подробност, която осветлява с допълнителна светлина пророческите думи на Гавраил, е записана в евангелието на Лука :,, А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това бе първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се запишат, всеки в своя град. И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, / понеже той беше от дома и рода Давидов/, за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна./ Лука 2:1-5 /

Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението, живеещо в пределите на Римската империя. Защо? Нима го интересуваше колко хора живеят в царствотго му? Едва ли. Истината е, че това преброяване имаше за цел да определи размера на данъка във всичките провинции.

Какъв е краят на римския император - бирник? Според пророчеството ,, ще загине, и то не чрез гняв, нито чрез бой.” По време на Октавиан Август Римската империя стига върха на славата и мощта си. Навсякъде владее мир, луксът е неограничен. Поддържа се строга дисциплина и ред, а изкуствата и науката са покровителствани от управляващите. Това наистина е един бляскав период от историята на Рим. Смъртта застига Октавиан Август на 76 годишна възраст, когато е полегнал в леглото си, за да си отпочине ,, ,, ще загине, и то не чрез гняв, нито чрез бой.”

И отново сме удивени от Божественото всезнание. С какви учудващи подробности Бог ни представя съдбата на тези велики личности почти 600 години преди тяхното появяване! Това наистина е изключително чудо неподвластно на човешко обяснение. Това е и сигурното доказателство, че Бог е жив. Тези удивителни подробности, разкрити ни предварително, напълно изключват теорията за случайността на събитията, защитавана от привържениците на еволюцията. Ако Бог не съществуваше и ако я нямаше Библията, в която ние можем да прочетем тези съвършено точни предсказания , тогава бихме имали право да се съмняваме и да търсим своя произход и цел. Но сега! Тези прецизно сбъдващи се пророчества не са ли достатъчни, за да ни убедят, че не случайността е нашето начало, а един велик и всемъдър Творец? Ако отхвърлим историческите факти на сбъдналите се пророчества, тогава ще сме в състояние да отхвърлим и всички други доказателства за присъствието на Бога. Думите на Спасителя са ясни, недвусмислени и категорични:,, ...Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.” / Лука 16 :31 /

Бих желал, ние да не сме между тях.

Преди да приключим с този раздел от Даниил 11 глава, нека да проследим и съдбата на еврейския народ. Тя наистина е една превратна съдба! Издигнати до най-високите върхове на благополучието и славата, накрая трябваше да останат без дом и родина и да се скитат немили - недраги по всички краища на света. Защо?

По време на своя земен живот Христос изрече много велики истини и една от тях е: ,,Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другият ще презира...” / Матей 6:24 / Ето това трябваше да разбере еврейският народ.

Докато служеха само на своя Бог, бяха запазвани от унищожението на непрекъснато воюващите ,,северни” и ,,южни” царе. Въпреки че беше малко царство, слабо, неукрепнало и беззащитно, въпреки че се намираше в центъра на конфликтите, то стоеше сякаш по чудо незасегнато от превратностите на времето. Нещо повече. Не само че не бе засегнато от военните конфликти, но и просперираше, като по този начин предизвикваше завист и удивление в околните народи. Има само един верен отговор за чудния успех на евреите - те служеха на един господар и това бе техният Бог. Божието благословение продължи дотогава, докато евреите решиха да служат и на друг господар. Ето как описва този странен завой и последиците от него п-р Цанко Митев :,, За съжаление обаче, от края на третия век под влияние на елинската култура и мироглед, както и от предизвикателството на Птоломей IV Филопатер, а също така и вследствие на разгорялите се лични амбиции на водачите на народа, Юдея рязко сменя поетия курс, като решава да служи и на амбициите на светските господари. От този момент всяко спречкване, всеки конфликт между Сирия и Египет ще засяга и еврейския народ. С навлизането в политиката на древния свят, Божият народ загубва най-ценното нещо в този свят-мира... Еврейският народ от 202 год. пр. Хр. се опита да служи и на Бога и на силните на деня, но винаги беше губещ. В крайна сметка се оказа, че той служи на трима: на Бога, на Селевкидите и на Рим. Впоследствие на Селевкидите обяви война, своя Бог разпъна, защото ,, не искал да има друг цар, освен Кесаря” / Йоан 19:15 /, и на римляните обяви война. На кого служеше еврейският народ? На дявола... “

А когато един човек или народ служи на дявола, резултатите винаги ще са трагични. 2 000 години без държава, пръснати по целия свят, преследвани и избивани...

Какъв урок е това за нас. Какъв урок! Дали ще се поучим?

Светлина всред тъмнината


Както вече разбрахме, пророчеството в Даниил 11 глава следва хода на предишните три, записани в Даниил2,7 и 8 глави. Проследявайки исторически пророческата верига установихме, че 2-и стих се отнася за Мид -Персийската империя. Третият стих представя Гърция начело с великия си пълководец А. Македонски. Четвъртият стих обхваща периода след смъртта на Александър, избиването на преките му наследници и разделението на завладените от него земи на четири отделни царства, начело на които застават четирима от неговите генерали. Стиховете от 5 до 13 ни представят нескончаемите войни между Селевкидите и Птоломеите. Следващите стихове от 14 до 20, ни въведоха в периода на Римската империя. Сега да продължим напред:



,, И вместо него ще се издигне един нищожен човек, комуто не ще отдадат царска почит, но той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство.”

/ Даниил 11:21 /

Предишният стих ни представяше римския император Октавиан Август, който е познат в историята най-вече със строгата си данъчна система въведена в цялата му огромна империя. Пророчеството го нарича ,,бирник”. Но за кого говори 21-ият стих? Съвсем естествено е да предположим, че става въпрос за следващия римски император Тиберий. Тълкувателите, които приемат тази версия, обикновено се позовават на изказванията на историка Тацит, описващ го като лицемерен и коварен човек. Но много съвременни тълкуватели приемат, че тук не става въпрос за Тиберий. Защо? Защото образът на Тиберий не се покрива много точно с характеристиката, която му дава пророчеството. Самият текст поставя пред нас три въпроса:

1 / Кой е този човек, който въпреки че е ,,нищожен” / няма интелектуални и военни качества / ще се ,,издигне” твърде много?

2/ Въпреки че ще се издигне твърде много, пак няма да получи царски почести ,, комуто не ще отдадат царска почит”. Защо? Коя е причината?

3 / Ще поеме управлението без война ,, когато са спокойни” и ,,чрез ласкателство”. Защо? Кое е наложило да действа така и как е успял да постигне успех?

Сега пред нас стои задачата да установим препокрива ли се историческият портрет на Тиберий с пророческия? Това може да стане като последователно отговорим и на трите въпроса.



Първо. Нищожен човек ли е Тиберий? Имал ли е интелектуални и военни качества?

Ето какво пише за него ,, Енциклопедия Американа”: ,, През останалите дни от живота на Августа, той /Тиберий/ се отнасяше с голяма мъдрост и способност и завърши една война с германите почти триумфално. След поражението на Баруса и легионите му, той бе изпратен да спре нашествието на победоносните германи и в тази война прояви също тъй голям гений и умения." / Цитирано от Урия Смит в книгата му Даниил стр.221 /

Нищожен човек ли е Тиберий? Съвсем не! Въпреки че е бил развратник и зъл човек в края на живота си, в по-голямата част от управлението си, историята го представя като мъдър човек и блестящ пълководец.

Второ. Когато Тиберий става император, оказана ли му е царска почит?

Тиберий царува от 14 до 37 год. сл. Хр. Историкът Робърт Грейвз в книгата ,, Клавдий” описва поведението на сенаторите при издигането на Тиберий за император. Отначало той отказва, но ето какво става после: ,, Разигра се срамна сцена. Сенаторите започнаха да плачат и да се вайкат, взеха да прегръщат коленете на Тиберий и да го умоляват да изпълни молбата им... Тогава сенатът бе разпуснат и при следващото му събиране, Тиберий им разреше да му гласуват една по една всички длъжности на Августа.” / Клавдий –стр.155,156 /

Отдавана ли му е царска почит? Да! Въпреки, че привидно се отказал от титлата ,, Август” и

,, Баща на Отечеството” – той винаги се е държал като такъв и е получавал необходимото уважение и почит на император.



Трето. Взел ли е Тиберий престола си с ласкателство?

Отново ще ползваме книгата ,, Клавдий” на Р. Грейвз. Там намираме точното описание на този исторически момент: ,, Август бе назначил Тиберий за свой съуправник, ала нямаше право да му предаде монархията или не по този начин. Имаше право само да го препоръча на Сената, към който сега се възвръщаше цялата власт, упражнявана доскоро от него. Сенатът не обичаше Тиберий, нито го искаше за император, но Германик, когото биха избрали, ако имаха възможност не беше в Рим. А претенциите на Тиберий не можеха да бъдат отхвърлени току така.



И тъй никой не се осмеляваше да спомене друго име освен неговото и всички единодушно гласуваха предложението направено от консулите, с което Тиберий се подканваше да подхване работата на Август, оттам, откъдето Август я бе оставил” / Клавдий 154,155 стр /

Виждаме, че и тук Тиберий не отговаря на характеристиката на пророчеството.

Тогава кой е този ,,нищожен” човек, който се въздигна много, управляваше своето царство без да му се отдаде почест като на цар и се възкачи на своя престол с хитрост и ласкателство?

Тъй като Даниил 11 глава следва хода на пророчествата от предишните глави, бихме могли да потърсим отговора там. Тези пророчества ние вече подробно сме разтълкували. Ориентир ни дават стихове 23 до 25 от Даниил 8 глава. “ И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще възстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан не с ръка.” Кой беше този цар? Това бе Римският епископ-папата.

Не може да не забележим, че описанието на въпросния цар от Даниил 8 глава напълно се препокрива с този, който е описан в стиховете от Даниил 11:21 стих. Той е по-различен от всички други царе / той е духовен цар, затова не му се отдава и почит като на истински цар /, владее измамамата и ласкателството до съвършенство, които му осигуряват едно невероятно издигане и власт като на цар. Без армия, без войни, този цар успя да си осигури огромни територии и милиони поданици...!

Така разбираме, че Даниил 11:21 стих ни представя същия исторически момент и същата историческа личност. Пренася ни във времето на издигането на папската институция.

Има още два силни аргумента, които ни карат да мислим, че в Даниил 11:21 стих се визира издигането на папството.

Първо. Забележете как започва този стих: ,, И вместо него...” Стих 20 ни представяше Октавиан Август. Ако пророчеството имаше задачата в 21 стих да ни представи следващия римски император, тогава щеше да използва израза ,,след него” , а не ,,вместо него”. Това е различно. Защо?

Думите ,, след” и ,,вместо” са предлози, но се използват за изразяване или определяне на различни неща. Предлогът ,,след” се употребява обикновено за изразяване на време /темпоралност/, докато предлогът ,,вместо” за изразяване на взаимно заместване. При внимателното анализиране на стих 21 ще видим, че тук става въпрос именно за заместване.

Октавиан Август учреди не само Римската империя, но и ,,положението на римската империя”. Поради това думата ,, август” се наложи като синоним на ,,император” и зад името на всеки следващ император стоеше и думата ,,август”. Когато пророчеството докладва, че ,, вместо него” ще се издигне друг цар, има предвид последния ,,август” последния император. Вместо император от досегашния ранг, ще се издигне император от друг тип, който ще замести главата на Римската държава. Той ще дойде в спокойни времена, ще завземе престола си с ласкателства и ще упражни голяма власт. Това описание напълно се препокрива с характеристиката на папството. Така ,,август” бе наследен от ,,Светия Отец”. И точно така, както всеки следващ император след Октавиан носеше титлата ,,август”, така и всички папи през дългото си властване, та чак и до сега, носят титлата ,,Светия Отец”.

Второ. По времето на Тиберий изтече специалното благодатно време от 490 години, което Бог определи на еврейския народ, Неговият представител в древността. И тъй като главният акцент на пророческата верига са проблемите на Божия народ сред политическите конфликти на света

/ Даниил 10:14 /, съвсем естествено и напълно логично е след този момент във фокуса на библейските пророчества да застане новият представител на Бога в света- Християнската църква. И тъй като тя е наднационално явление, обхващаща хора от най-различни народи, населяващи целия свят, географските определения вече губят своето значение. Буквалността в пророчеството се изоставя и оттук нататък текстовете ще представят символи. Понеже папството е именно силата, която играе и ще играе най-важна роля в живота на истинската църква на Христос, затова и пророчеството започва да се занимава с него.

Сега да направим следващата крачка: ,, И със силата на потопа ще бъдат пометени и строшени пред него, да! Още и сам съюзеният с него военачалник. И след като сключи с него съюз, ще постъпва измамливо; защото ще възлезе и ще преодолее само с малко люде.” / Даниил 11:22,23 /

За съжаление във 22 –ия стих отново имаме неточен превод. По- правилният превод предава този стих така: ,, И със силата на потопа ще бъдат пометени и строшени пред него, да! Още и сам Князът на Завета.” Тези стихове ни представят трите посоки на действие на новия цар:

Първата. Казва ни се, че със страшна сила / сравнена в стиха с потоп / този цар ще ,,помете” някои хора. Те ще бъдат прекършени ,,строшени” без милост. Кои са тези хора, срещу които новият цар повежда тотална война? Пророчеството не ги наименува, защото счита, че на тези, които изследват пророчествата на Даниил, вече ще са добре познати. Те стоят в центъра на събитията и ангажират вниманието на Небето. Това са ,,светиите на Всевишния”, срещу които малкият рог водеше страшни битки в / Даниил 7:24,25 / . С тези хора и с тяхната съдба сега ангажира вниманието ни и Даниил 11:22 стих. Точно срещу тях повежда ожесточена война папството и ги помита като с потоп.

Така разбираме, че първата посока на действие на новия цар е ориентирана към искрените Христови последователи.

Втората. Следващата атака е насочена срещу ,, Княза на Завета”, т.е. срещу Господ Исус Христос. Там също е пророкувана победа. А това на практика означава, че Исус ще бъде детрониран, а авторитетът Му заличен.

Третата. Поредната посока на действие е сключване на съюзи и договори, които после няма да спазва т. е. ще ,, постъпва измамливо”. Те ще бъдат само печелившите зарове, които новият цар ще разиграва умело за издигането си по стълбата на властта.

Подхождат ли тези три основни посоки на действие на папската институция? Сто процента! Най- жестоките гонения срещу искрените Христови последователи са предизвикани именно от нея. Между 50 и 100 милиони християни тежат на съвестта й. С претенциите си, че може да прощава грехове и да спасява, тя на практика обезличи спасителното дело на Христос и най- вече Неговата ходатайствена служба в небесното светилище. А що се отнася до политиката на папите, тя бе политика на флиртуване и ласкателство на крале и императори, на ,,въртене” мили очи и сключване измамнически съюзи, докато ги покори. И всичко това направи с ,,малко люде” , със съвсем малка администрация.

,, Във време, когато са спокойни ще дойде в най-плодородните места на областта и ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му; ще раздели между тях грабеж, користи и имот; даже ще измисли хитростите си против крепостите, но само за време.”



Сподели с приятели:
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   35


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница