Вярата и доверието в бога



страница4/35
Дата01.02.2017
Размер6.44 Mb.
Размер6.44 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35

(I Коринтяни 10: 31)

Ако ядеш нечисти храни – за Божия слава ли е? Даниил реши да не се оскверни! А аз и вие? Изборът остава наш! Нека да не пренебрегваме тези неща в нашия религиозен живот, защото ние виждаме, че когато Даниил и тримата му приятели решиха да не се осквернят с нечисти храни, тогава Бог изля Своята благодат и направи чудо с техния живот. Когато дойдат такива изкушения във вашия живот, тогава спомнете си за Даниил и тримата му приятели, спомнете си, че Бог е близо до вас и Той внимателно наблюдава избора ви, казвайки: “Недейте! Това не е добро за вас! Ще се оскверните! Вървите против Моята воля!”

Нека Господ да ни помогне да бъдем и тук верни, както Даниил и тримата му приятели.

ЗАГАДЪЧНИЯТ СЪН
Като земни, грешни човеци с похабени тяло, ум и сърце, ние често се нуждаем от помощта на нашите ближни. Помощ, както физическа, така и морална. Затова човек се огражда с приятели, на които разчита за помощ, които стават негови ръце, крака, ум и сърце в определен момент от живота му. Затова е общоизвестна поговорката: “Приятел в нужда се познава”. Това са истинските приятели , когато има човек нужда – да му помогнат. В Библията е написано за един човек, който имаше такива превъзходни приятели.

След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата. И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото. Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха; И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.” (Марко 2:1-4 )

Един човек, изпаднал в крайна нужда – парализиран, в ужасно състояние, но той живееше, защото беше укрепван от любовта на четирима свои приятели. Наистина да си сам е страшно, а да си болен и сам – още повече. А ако нямаш и приятели – това е трагедия. Ние четем, че този човек е бил болен – парализиран, но си имал чудесни приятели, които са го утешавали, помагали са му, насърчавали са го. Голяма трагедия е един човек да е парализиран – не може чаша вода да си налее, не може да прогони муха от лицето си, не може да сложи влажна кърпа на пламтящото си от огън чело. Това е много тъжно, трагично! Но ние виждаме, че този човек е имал верни приятели, които в критичния момент, когато беше нужно, станаха негови ръце и крака, той беше занесен при Христос и после излекуван.

Разбира се, човек най-много разчита на родителите си. Те са първите, при които ще потърси помощ, съвет, утеха. Това е нормално и разбираемо. Но истината е, че не винаги дори те могат да задоволят желанията и потребностите на своите деца. Вярващият човек обаче има привилегията да търси помощ при Един, който ще удовлетвори всяка негова нужда и желание, ако е за негово добро! От своя Бог той винаги ще получи най-доброто, което никой земен човек не може да му даде. “Уповай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признай Него и Той ще оправя пътеките ти. Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло.”(Притчи 3:5,7)

Поради греха директната ни връзка с Бога беше прекъсната и оттогава Бог търси различни начини да контактува със Своите деца, да им показва и доказва Своята любов. Библията ни ги разкрива. Някои от тези начини са записани в книгата (Йов 33:14-18)

“Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава. В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си, тогава Той отваря ушите на човеците, и запечатва поука в тях, за да отвърне човека от намеренията му и да извади гордостта из човека.”

Тези начини са чрез сън и видение. Сънят е нещо изключително загадъчно и тайнствено. Сънят е нещо, което ние не можем да контролираме. Той се явява и като една задължителна почивка, която на грешния, смъртен човек е крайно необходима. Без нея той не би могъл да живее. По време на сън в организма се извършват сложни процеси. Изхвърлят се отрови, тялото се зарежда с нови сили и енергия, расте и се развива. Също така сънят е пряко свързан с нервната система на човека. Всеки, който няма добър сън или спи по-малко, отколкото е необходимо, се чувства уморен физически и психически изтощен. Но по време на съня не всичко в организма спи. Сърцето работи. Храненето на клетките продължава. Сивите клетки на главния мозък също работят. Вратите на подсъзнанието не могат съзнателно да бъдат залостени. Информацията, която е постъпила през деня, по време на нощта се обработва и сортира по важност. Колко чудно е устроено нашето тяло! Когато ние спим, Бог работи, за да възстанови здравето и енергията ни.

По време на сън човек приема картини, чувства се жив и реален, но живее сякаш в някакъв друг свят с други закони. На сън човек лети, плува под водата и извършва ред други неща, които в реалния живот са невъзможни. В сънищата ставаме свидетели на картини на ужас или на радост. Затова е общоприето хората по целия свят преди да си легнат вечер да си пожелават: “Лека нощ, приятни сънища.”



Точно така е бил изпратен в своите покои от придворните си и вавилонският цар Навуходоносор. Но пожеланията са едно,а реалността често е друга. Нека да надникнем в спалнята на царя. “И във втората половина от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него. Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанахапред царя. И царят им рече: Видях сънят, и духът ми се смущава за да разбера съня.” (Даниил 2:1-3)

След като анализирал древни глинени плочи, един находчив археолог заключил, че първият поздрав от човек, приеман всяка сутрин във Вавилон, идвал под формата на целувка. Виждаме, че и в езичеството е имало някои добри неща. Не знам дали Навуходоносор е бил благосклонен към подобен обичай в своя дворец, но даже и да е бил, на него никак не му е било до целувки през една ранна утрин във втората година от неговото управление. Причина за киселото му настроение беше един тайнствен, загадъчен сън, който го беше извадил от равновесие. Като падаща звезда беше осветил за миг тъмните хоризонти на бъдещето и после си беше отишъл също така, както се беше появил, оставяйки след себе си терзаещото любопитство по нещо съдбоносно. Навуходоносор е силно развълнуван. Макар забравил съня, той не може да се отърве от чувството, че това е някакво послание от боговете, засягащо империята и него. Но кой ли бог му го е изпратил и защо сега го скрива? Това са огнени, парливи, изгарящи въпроси, които незабавно трябва да намерят отговор. Единствените, които могат да направят това и които много пъти вече са го правили, са вавилонските мъдреци. И те незабавно биват повикани в покоите на царя. Обучени за сметка на държавата, мъдреците твърдяха, че са в тясна връзка с боговете и могат да тълкуват техните тайнствени послания до човеците, изпратени чрез сън или чрез някакво друго предзнаменование. Разбира се, това беше лъжа! Те имаха шаблонни тълкувания, пригодени за хиляди сънища, които умело използваха. В отговор на повикването на царя, те- спокойни и уверени в себе си, пристигат в тихите стаи на смутения владетел и с дълбок поклон засвидетелстват своето покорство. След това следва интригуващият разговор. “И царят им рече: “Видях сън; и духът ми ме смущава за да разбера съня. Тогава халдейците говореха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! Кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението му. В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища; но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. Явете ми прочее, съня и значението му. Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му. В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене. Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, додето се измени решението ми. Кажете ми, прочее, съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението ми. Халдейците отговаряйки пред царя рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от врач, или вражар, или халдеец. Това нещо, което царят изисква е мъчно, и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците. Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.”(Даниил 2:3-12)

Пристъпвайки в покоите на царя, първото нещо, което виждат мъдреците, е силно смутеният владетел. Скоро разбират и защо. Призрачен сън е преминал през съзнанието на царя и го е разтревожил изключително много. “А,това ли е проблемът” – въздъхват с облекчение вавилонските мъдреци -та това изобщо не може да бъде причина за тревога. Царю, кажи съня си и ние веднага ще явим значението му.” Но имаше проблем и то сериозен проблем. Царят не можеше да си спомни нищо, или почти нищо от това, което беше сънувал. И това го правеше нервен и гневлив. Но той направо полудява от гняв, когато разбира, че нито един от тези, претендиращи за директна връзка с боговете хора, не може да удовлетвори желанието му. Техният отговор ги обрича на гибел. Мъдрият цар разбира, че щом не могат да открият какво е сънувал, те са неспособни да разтълкуват и съня. Значи не бяха никакви посланици на боговете, а най-обикновени хора! А това, че досега хиляди пъти са тълкували сънищата му, (за което получаваха солидни награди) показваше ясно, че са го лъгали. И тук чашата прелива. Монархът е безпощаден… Всички мъдреци трябва да бъдат умъртвени. Заповедта засяга и Даниил заедно с тримата му приятели.

И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му за да ги убият.” (Даниил 2:13)

И тук възниква един интересен въпрос. Защо Даниил и тримата му приятели не са били повикани заедно с другите мъдреци? Къде са били по това време, когато в двореца царят търси отговор на загадъчния си сън? Има няколко предположения:

1/ Вероятно царят е счел еврейските младежи за твърде неопитни. Втората година от неговото царуване (времето на съня) попада във времето на тригодишното им обучение. Те все още не са защитили своите умения. Царят им нямаше още доверие и затова не бяха призовани да тълкуват.

2/ Повикването при царя за разрешаването на някакво затруднение е било висша привилегия. Не всеки е можел да влезе в покоите на царя и не на всекиго царят е можел да се довери. Когато владетелят е търсел съвет от някого, това означава висша привилегия за този човек. Цар да те потърси за съвет! Даниил и неговите другари – евреи не са били повикани, защото са били считани за недостойни за подобна привилегия.

3/ Даниил и тримата му приятели са представители на еврейския Бог Йехова. Отговорът на загадката на царя те биха потърсили от своя Бог. Но заслужава ли този Бог някакво внимание след като неговият народ е в плен, а свещените съдове от неговия храм са в храма на Мардук? Не означава ли това, че той е един слаб, победен Бог и не заслужава вниманието на Навуходоносор?

4/ Даниил и другарите му са били в това време на богослужение.

Но каквато и да е била причината, съвсем явно е, че това е било предвидено от Бога. Бог нарочно е направил така, че те точно в този момент да отсъстват. Защо? За да стане явна негодността на езическите съветници да удовлетворят царската молба. Още нещо. По този начин трябваше да се дискредитират езическите богове и да се прослави истинският Бог. Навуходоносор трябваше да научи, че има един жив, истински Бог, Който може да открива тайни и Който общува с човеците. И това е Богът на Даниил, а не вавилонските богове, на които той служеше.

И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги убият. Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци. Отговаряйки той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила. И Даниил влезе и помоли царя да му даде време за да яви на царя значението на съня.” (Даниил 2:13-16)

Пак буреносни облаци се сгъстяват около живота на Даниил и тримата му приятели. Отново ураганът на бързосменящите се събития е готов да ги помете. А сега кой ще спре ръката с вдигнатия меч? Ще се намеси ли Бог, или ще ги остави да загинат? Няма много време за мислене. Трябва да се действа бързо и решително. Начинът, по който Даниил постъпва, за да разреши проблема, е впечатляващ. Той говори с благоразумие и мъдрост с екзекутора Ариох и пожелава лична среща с царя. Не ни се казва какво точно е казал на Ариох – този екзекутор с желязно сърце, но аргументите му са били толкова дълбоко впечатляващи, логични и убедителни, че царският началник отстъпва и се съгласява. Колко пъти ние се нуждаем от такава мъдрост, когато се изправяме пред земни човеци, за да можем да спрем злото, с което те биха ни унищожили. Мъдрост се изисква понякога – не сила! Бог не желае да разрешаваме нашите проблеми със сила. Мъдростта и благоразумието са изключително важни качества, които ние трябва да притежаваме, както ги носеше в себе си Даниил. И така младежът Даниил е въведен при царя. Разговорът е кратък. Младият евреин уверява владетеля, че е възможно да помогне, но ще му е нужно малко време. Изчерпил всички други възможности, царят се съгласява. И после идва разговорът с другия Цар – царя на небето. “Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария, за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци. Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение.”( Даниил 2:17-19)

Когато се наложи да разрешаваме даден проблем, не трябва да пренебрегваме средствата, оставени ни от Бога на разположение, например здравия разум. За проблеми, които изискват специални познания и технически способности с право се обръщаме към специалистите. (Имаш нужда от лекар – ще потърсиш лекар. Имаш нужда от монтьор – ще потърсиш монтьор). Това, което можем да направим и сами, трябва да го направим Но когато всички възможни средства са изчерпани, тогава остава едно средство за помощ, което никога не трябва да забравяме – молитвата. Молитвата към нашия небесен Баща! Молитва за ръководство, помощ и благословение. И точно така направиха четиримата приятели. Когато всички възможни начини бяха използвани, тогава се обърнаха с молитва към Бога за помощ,защото знаеха какво е записано в Свещеното писание: ” И призови Ме в ден на напаст; и Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.” (Псалом 50:15)

“Призови ме в ден на напаст, когато всички човешки възможности са изчерпани! Тогава Ме призови! Когато изглежда, че от никъде няма друга помощ – тогава Ме призови! Издигни сърцето и ума си към Мен и Аз ще ти помогна; защото съм твой Баща, защото съм Всемогъщ и силен и те

обичам”. Четиримата приятели знаеха това и ето защо постъпиха по този начин. Тук имаме силно контрастна картина, която не е могла да остане незабелязана от царя. Младежите не тръгнаха към някоя висока планина, кула или пирамида, както се е практикувало тогава, за да се срещнат със Своя Бог. Нямаше жертвоприношения, заклинания и тайнствени ритуали. Евреите отиват в къщата на Даниил, коленичат смирено, горещо молейки своя Бог да се намеси. Младежите съзнават, че нищо друго не могат да Му предложат, освен своите искрени сърца, които Го обичат и Му се доверяват. И Бог отговаря. Не чрез сън, но в будно състояние като на филм – във видение, Бог открива съня, който е сънувал Навуходоносор и обяснява значението му на Даниил. Затрогнат от оказаната му чест и привилегия, вдъхновен от величествените откровения, младият пророк изказва сърдечна молитва на благодарност и прослава. “Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори. Даниил рече: Да бъде благословено името Божие. От века и до века; Защото мъдростта и силата са Негови. Той изменява времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него. На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като ми си ми открил онова, което попросих от Тебе, защото си ни открил царската работа.”( Даниил 2:19,20-23)

С това откровение Бог показа на еврейските младежи, че Той е близо до тях, независимо от факта, че са в плен, че са далеч от своята родина. Те можеха да са сигурни в Неговата любов и Неговата защита. Те не бяха сами. Този, на Когото бяха посветили идеалите си, бъдещето си, живота си – беше винаги много близо до тях, за да им помага и да ги благославя. Почувствали реално Неговото присъствие и помощ, младежите издигнаха глас на благодарност и хваление. И Отново Даниил е пред царя. “И тъй, Даниил влезе при Ариоха, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе рече така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя и аз ще явя на царя значението на съня. Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението. Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и значението му? В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и онова, което си видял в главата си, на леглото си.” (Даниил 2:24-28)

Сърцето ни се стопля, когато научаваме, че първото нещо, което Даниил направи след службата си на хваление в ранната утрин, бе да намери екзекутора Ариох и да осигури безопасността на вавилонските мъдреци. Това е учудващо. Сигурен съм, че като студент във вавилонския университет Даниил е трябвало да понася подигравки и злонравни насмешки от съучениците си халдейци, а вън от университета и от всички вавилонски мъдреци. Вавилонците са горд народ, а и с друга религия. Но сега виждаме, че в сърцето на Даниил няма и помен от горчивина и желание за отмъщение. Единственото нещо, което желае, е да ги предпази от гибел. Като ярко слънце, току що показало се иззад тъмен облак, блясва превъзходният характер на представителя на живия Бог. От сега и нататък, та чак до края на неговия живот, за Даниил ще се говори само така, както е записано в Даниил 6:3. “В това време тоя Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух…”

Даниил – човекът с превъзходен, с изящен дух!

И така, осигурил безопасността на мъдреците, Даниил е вече пред царя. Следва недоверчивият въпрос на монарха: “Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и да разкриеш значението му?” Да, царят се съмняваше. Та кой беше Даниил, та да му повярва?! Млад, неопитен евреин, служещ на един победен Бог. Той ли ще може да разкрие тайната, пред която се беше провалило изкуството на опитните вавилонски мъдреци?! Да… царят се съмняваше, но нямаше друг изход. Даниил беше сламката, за която той,Навуходоносор, удавникът, трябваше да се хване.

И после следва отговорът на Даниил, който отново демонстрира превъзходството на благородния си характер. “В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносора онова що има да стане в последните дни…” (Даниил 2:27,28)

И това е най-важното нещо, което царят трябва да разбере, това е истината, която никога и за нищо на света не трябва да забрави. Има истински, жив Бог на Небето, Който е единствен източник на всяко познание във Вселената. И този жив, истински Бог е Богът на Даниил, Единствен можещ да разкрие забулената тайна.



Ще спрем дотук, за да извадим необходимите поуки, да разкрием важните истини, които ни представя прочетеното до този момент. От случката, която се разиграва в двореца, може да открием следните истини:

  1. Бог винаги ни търси. Той търси всеки човек. Той иска да влезе в неговия начин на мислене, иска да откликне на неговите чувства и вълнения. И го прави по тих и нежен начин, без никакво натрапване. Така Той желаеше да бъде опознат и приет и от вавилонския цар Навуходоносор. Нямаше гръмотевици, светкавици и страшно земетресение. Не! Имаше един стряскащ загадъчен сън и после тишина, в която се носеше само благородния глас на един, който представяше Него, живия и истинен Бог.

  2. Освен откровение за Божия характер, нощта донася и откровение за гигантската битка, която се води между силите на доброто и силите на злото. Даниил много ясно посочва, че вавилонските жреци са движени от сили, противопоставящи се на Божия авторитет и характер. Тук за първи път в книгата леко се повдига завесата, отделяща видимия свят от невидимия. Вече имаме загатване за особени персонажи от свръхестествен произход, които осъществяват окултния си живот в двореца. За Навуходоносор става ясно, че различните храмове и богослужения не са пътищата, които водят към живия Бог, а напротив – те ни отдалечават от Него. Добре би било съвременният свят да запечата дълбоко тази истина. Защото напоследък става все по-модно да се говори, че всички религии в края на краищата представят един и същи Бог, само дето посочват различни пътища за Неговото достигане. Данииловите думи обаче са категорични: “Те, вавилонските жреци, нямат нищо общо с истинския Бог! Един е пътят към Него и този път сам Той Го открива.”

  3. Третата важна истина, която трябва да научим, е: Божественото откровение за Неговия душевен свят се пречупва от човешкото сърце; Бог открива Себе Си чрез Своите верни свидетели; християнското благородство на Даниил се превръща в учебник за изучаване на Божията личност.

  4. Във Вавилон – в един езически свят, потънал в пороци, идолопоклонство, мрак, насилие и чародейство, Бог имаше четирима верни последователи, които постави там като светлина – да осветяват тъмнината в езичеството. Имаше цял един народ, който Го изостави, но четирима Му останаха верни. И Той ги постави там, защото е жив и трябваше да се изяви. Те повярваха в своя Бог, довериха Му се с цялото си сърце и душа, изявиха Го по един превъзходен начин и затова Той мощно ги прослави, прославяйки и Самия Себе Си. Навуходоносор разбра, че неговите идоли не струват нищо, че неговите мъдреци, които уповаваха на тези идоли, не знаят нищо. Един млад еврейски пленник показа превъзходството на живия Бог като Го разкри в Неговия блясък, красота, мъдрост, сила. А днес? Днес има ли жив, истински Бог в небето? Светът е потънал в идолопоклонство, чародейство, магии, фалшиви религии и какво ли не още. Един мощен враг завладява умовете на хората и ги прави свои роби. Има ли този Бог представители в днешния свят, които да Го изявят така мощно, да демонстрират така явно Неговото присъствие, че да се впечатлят другите, както на времето се впечатли Навуходоносор? Има ли днес Бог свидетели? Какво казва Библията? “Вие обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.”(I Петрово 2:9)

5. Библията ни казва,че в последните дни на човешката история, Бог ще има един народ, който ще изявява в живота си вярност подобна на младите евреи във Вавилон. Неговите верни последователи ще имат една единствена цел– да възвестяват на този свят, че има жив истинен Бог в небето, пред Когото няма никакви тайни, няма никакви прегради. Това е неговата задача– да известява превъзходствата на Този, Който управлява Вселената!. Бог призова четиримата приятели и те Го представиха великолепно, а Той ги прослави. Днес това можем да направим аз и ти.Ще го направим ли?!



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница