Вярата и доверието в бога



страница9/35
Дата01.02.2017
Размер6.44 Mb.
Размер6.44 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   35

/1Петрово 4:12-14/

Всеки искрен християнин трябва да знае, че огнената пещ е неотменима част от неговия живот и не трябва да се учудва на това. Не трябва да се учудва, че ще бъде мразен, ще бъде гонен, ще бъде хулен, преследван, осмиван, заплашван... Не трябва да се изненадва! Той винаги трябва да си припомня, че живее в царството на дявола, и че със своето поведение и живот го предизвиква към още по-голяма ярост. Затова искреният християнин не трябва да се учудва на огнените изпитания, които Сатана ще запалва непрескъснато в живота му, а да ги приема без роптания и с доверие в Божията подкрепяща ръка. Това е кръста на християнина, който той трябва да носи достойно всеки ден до окончателната победа в края на дните. Заедно с това Библията ни открива още нещо:“Никакво изпитание не ви е постигнало ,освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.”



/1Коринтяни10: 13/

Ето това е най-важното, което трябва да научим и винаги, винаги да помним! В живота ни, във вашия и моя, ще има трудности и огнени изпитания, но Бог е верен и Той никога няма да остави тези изпитания да ни натрошат на парчета, да ни изгорят и погубят. Обещанието Му е повече от обнадеждаващо”ще даде и изходен път...”О, нека винаги да помним това! И когато в края огнените изпитания ни връхлетят като смазващ ураган да си припомним думите на Библията:”Бог е верен”.

Той ще стои много, много близо до всеки искрен Негов последовател, за да го избавя.

Изпитания на живот и смърт има не само за отделния християнин, но и за истинската христова църква. Тя е храстът, който е постоянно в огъня, но никога не изгаря. Има само една причина за нейното оцеляване – и това е Божието присъствие всред нея.“Защото, където двама или трима са събранив Мое име, там съм и Аз посред тях.” /Матей 18:20/

Да, Сатана мрази отделния християнин, но мрази и истинската църква на Христос.Тя е специален обект на неговото внимание. Към нея той насочва всичките си сили, за да я погуби. Действа главно по два начина-чрез сила отвън; чрез фалшиви учения, партизански борби и морална деградация- отвътре. Но каквото и да прави, Христовата църква ще издържи на “огнените стрели на нечестивия”, защото тя има специално въоръжение /Ефесяни 6:13-17/, срещу което Сатана е безсилен.

Защо около искрения християнин и истинската църква винаги има огън? Защото те имат истината и живеят и проповядват тази истина. А когато истината се срещне със заблудата, винаги се получава огън. Христос каза:”Огън дойдох да хвърля на земята”/Лука 12:49/ И този огън е истината! От всичко на света Сатана най-много мрази истината.Той не желае хората да я имат, защото това би им донесло спасение и вечен живот. Затова прави всичко възможно да държи хората в тъмнина. Той се страхува до смърт да не би истината да проблесне в нечии замъглен мозък, да го освети като светкавица, човек да се стресне, замисли и застане на Христова страна. Затова непрекъснато измисля все нови и нови лъжи. Представя на хората уж доказани научни факти, които противоречат на Библията, с цел да разруши доверието им в нея. На други представя невероятни тълкувания на Словото Божие, които отговарят на предварително оформените им идеи, намерения и цели. Други държи далеч от Библията със сила и т.н., и т.н. За него не е важно в какво ще вярва човек и на кого ще се покланя. Важното е да не се покланя на истинския Бог по правилния начин, да не приеме истината, такава, каквато я донесе Исус на земята и да реши в сърцето си да я живее.Тогава и само тогава човек се измъква от жестоките му лапи и отива в прегръдката на Христос. И това е триумфът на човека, който предизвиква неописуема омраза в сърцето на дявола. Затова там, където не помагат лъжите, той използва сила, само и само да доведе хората до поклонение на неговите фалшиви богове.

От историята се убеждаваме, че всички фалшиви богове винаги са окомплектовани с огън, с огнени пещи. Така беше в Даниил 3гл.-един фалшив бог и до него огнена пещ. Или му се покланяш, или изгаряш. През Средновековието беше същото. Ето как Библията описва това време:

И разумните между людете ще научат мнозина: при все това ще падат от меч и от пламък чрез пленение и чрез разграбване, много дни” /Даниил 11:33/

Ето я отново тази страшна картина, тази сатанинска симбиоза-фалшив бог-огнена пещ. Хиляди искрени християни изгоряха на кладите само защото не приеха да се поклонят на този фалшив бог, който им предлагаше Римската църква. Нека запомним! Заблудата може да се поддържа само със страх и насилие. Ярки примери на това са диктаторските режими на комунизма и насилническата религия на средновековната Римска църква. За истината това не е необходимо. Истината се приема и живее с просветен ум, чиста съвест и любящо сърце, без насилие, без принуда. Където има насилие и принуда, бъдете сигурни, че истината не е там. Това са сигурните фактори, които най-ясно откриват фалшификата, които показват кой владее сърцето. Винаги е така. Съзнателното заменяне на истинския Бог с фалшив, прави човека нетолерантен, фанатик, враг на искрено вярващите в Твореца. Прави го зъл и жесток. За мен е необяснимо и досега как може Сатана дотам да заблуди хората, та въпреки всичката омраза, която подхранват в сърцата си, въпреки всичката грубост и жестокост, която демонстрират спрямо ближните си, да продължават да мислят, че служат на Бога!!! Не е ли ясен Бог:“Всеки,който мрази брата си е човекоубиец: и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот” /1Йоаново 3:15 /

Не е ли страшто това, което четем?! Омразата е сравнена с убийство, а убийците са изключени от Божието царство. И въпреки тези ясни и недвусмислени думи на Бога, Библията предсказва, че в края на земната история ще се развихри една страхотна омраза спрямо тези, които ще откажат да се поклонят на “звяра”, респективно на Католическата църква. Чудовищното в случая е, че хора, наричащи себе си християни, претендиращи единствено за правата вяра и за истинско поклонение на Бога, ще мразят, преследват и убиват други християни!! И въпреки грозните си деяния ще мислят, че служат на Бога! Колкото и учудващо и невероятно да ни се струва днес това, бъдете сигурни, че това ще стане. Ще стане,защото Бог го казва, а Той никога не греши. Ето и самите думи на Христос: “...даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” /Йоан 16:2/

Ето докъде може да стигне човек, когато Сатана владее сърцето му.

Какво не знае и не иска да разбере Сатана? Не знае и не иска да разбере, че искрената вяра в Бога създава най-здравата връзка, която никоя огнена пещ не може да изгори. Колко чудно е изразил тази истина ап. Павел: “Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.” /Римляни 8:35,38,39/

Във всичко това се убедихме в Даниил 3гл. Тримата младежи толкова много обичаха своя Бог, че бяха изградили здрава връзка с Него-такава, която никаква огнена пещ не беше в състояние да ги накара да Му изневерят.Тази любов и тази здрава връзка с Бога са демонстрирали хиляди и хиляди хора през цялата човешка история. Никакви трудности, изпитания, заплахи, затвори и смърт не са могли да прекършат вярата им. Така ще бъде и в края. Въпреки ужасната буря, която ще се разрази над искрените последователи на Христос, тя не ще успее да ги събори и погуби, защото сам Той ще бъде близо до тях, за да им помага. Ето тази истина трябва винаги да носим в умовете си. Когато сме в огъня на страданието, Христос е най-близо до нас. Това е най-важната поука, която ни разкрива Даниил 3 гл. Когато тримата младежи бяха хвърлени в огнената пещ, Христос беше вече там, а да им помогне и ги избави. Така сигурно Той ще бъде и със Своите верни, които ще преминат през огнената пещ на последното време.Този, който ходеше с младите юдеи в огъня и не позволи и косъм да падне от главите им, е същият,който ще ходи и със Своите искрени последователи в последните дни на човешката история.Христовите думи са ясни и неподвластни на времето:“...и ето Аз съм вас през всичките дни до свършека на века” /Матей 28:20/

Като нежна музика галят душите ни тези думи на Спасителя. Какъв балсам са само те за уморените ни и страдащи сърца. Какъв водопад от сили изливат те в цялото ни същество и ни помагат да вървим и вървим напред, до славната победа в края. Да, Исус Христос е “същият вчера, днес и до века.”И когато дойдат трудни моменти в твоя живот, когато огнена пещ стои пред теб, спомни си за тримата младежи и тяхната чудна опитност. Спомни си, че този, който избави тях е и твоят Бог.И колкото обичаше тях, толкова обича и теб, ето защо няма да позволи огнената пещ да те изгори. И това беше главната и най-важна поука за нас,записана в Даниил 3-гл.

Другата важна поука е:Бог допуска огнени пещи в живота на Своите верни, за да Се прослави и истината за Него да достигне навсякъде.С поклонението на образа в полето Дура, Сатана имаше за цел да отклони вавилонците колкото се може по-далеч от истинския Бог. Да изтрие от съзнанието им и малкото истина, която бяха получили от Даниил и тримата му приятели. Да пречупи и ликвидира всеки, който би се осмелил да застане на Божия страна. Но...получи се точно обратното. Провали се човешкото, фалшивото.Тържествува божественото и истинското.Това бе най-чудната проповед за Божията сила и за Божията спасяваща любов, която чуха и видяха хиляди. На полето Дура имаше хора почти от всички народи, населяващи земята по онова време. И те всички видяха чудната намеса на живия Бог и после занесоха тази истина в своите страни. Вижте само как проповядва Бог?! Сатана искаше да заличи напълно истината за Него, но се оказа, че тя се разпространи с още по-голяма сила. Хиляди видяха как трима млади хора излизат живи и здрави от пламтящата пещ благодарение намесата на техния Бог. Чуха и невероятната заповед на Цар Навуходоносор да не се покланят на златния идол, който той е направил, а да се покланят на Бога на тези трима младежи.Той е истинският Бог.

И това бе Божият план за разпространеие на истината по целия свят. Но...това можа да стане само благодарение верността на тримата юдеи. Какво ли щеше да стане ако и те се бяха поклонили? Но Бог винаги е имал верни хора, които са били съгласни да бъдат по-скоро унищожени, отколкото да направят компромис с вярата си.Такива ще има до края.

Огнената пещ на страданието е неотменима част от живота на християнина, но Бог може да превръща огнените пещи в най-чудните доказателства за Своята любов.“Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе...” /Псалм 76:10/

Бог преобърна робството на Йосиф в царска власт, вместо бесилка, Мардохей получи царски почести, а Йов получи двойно от всичко, което беше загубил.

Огнената пещ е неспособна да изгори искрено вярващите в Бога. Напротив, тя ги възвеличава, пречиства, облагородява и издига. Така тя се явява като средство в ръцете на Бога за усъвършенстване на нашите характери, които все повече и повече трябва да се доближават до този на Христос.

През огнена пещ трябваше да мине и сам Христос. Но тази огнена пещ му донесе и най-голямата победа.

Скъпи приятели,ние сме на прага на вечността. И точно сега са нужни най-много Седраховци, Авденаговци и Месаховци. Ще бъдеш ли един от тях? Запомни! Отстъплението от живия Бог те води до позор и гибел. Верността те води към почести и слава. Какво ще избереш-решаваш сам...

СМИРЯВАНЕТО НА ГОРДИЯ
Да знаеш,че има Бог, е изключително важно нещо, но не е най-важното. Най-важното е да разбереш какъв е Бог.Това е много по-важно. До заключението, че има Бог, можеш лесно да стигнеш. Навсякъде около нас има ярки доказателства за Божието съществуване. Творенията на Създателя са непрекъснато пред очите ни. Много лесно можеш да разкриеш удивителната мъдрост, красота, величие и сила, заложени във всичко около нас-във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в слънцето, което ни топли, в огромното разнообразие от плодове и зеленчуци, с които се храним, и т.н., и т.н., докато стигнем до негово величество човека.

Да вярваш, че всичко това може да е дело на чиста случайност, е меко казано несериозно. Неразумната случайност в никакъв случай не може да създаде тази удивителна хармония, ред и целесъобразност, благодарение на която може да се развива животът.Това може да е дело само на един велик Творец. Да, природата ясно говори за своя Създател, но не разкрива в пълнота Неговия характер... А това е най-важното познание, което трябва да притежава човек, защото то е пряко свързано с неговата вечна участ.Христос говореше ясно и недвусмислено по този въпрос:“А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил.”

/Йоан 17:3/

Така разбираме, че вечният живот е пряко свързан с опознаването характера на Бога. Това е възможно по един единствен начин-чрез Христос. Изследвайки Неговия живот на земята, ние се запознаваме в действителност с живия и истинен Бог. Ето и декларацията на самия Христос:“Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородния Син, Който е в лоното на Отца,Той Го изяви.” /Йоан 1:18/

Но още преди да дойде Спасителят на земята, Бог беше заповядал на старозаветните пророци да запишат чудните думи, разкриващи Неговия характер:“И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с верност.” /Изход 34:5,6/

Тази истина за дълготърпеливия и многомилостивия Бог по един особено впечатляващ, нагледен начин ни е разкрита в книгата на пр. Даниил.Та помислете си само за непрекъснатите опити на Бога да докосне ума и сърцето на Навуходоносор със Своето благовестие. Колко пъти само Той му се откриваше по един впечатляващ начин, показвайки заблудата му и наивната му вяра в неговите фалшиви богове. Вавилонският владетел трябваше да разбере, че има жив Бог, Който го обича, Който е милостив, прощаващ и спасяващ Бог. Изглежда, че Навуходоносор за известно време приемаше тези истини и открито заставаше на страната на този Бог. Но много скоро след това се отказваше от Него. Бог непрекъснато се опитваше да лекува неговия ум и сърце, като му даваше впечатляващи откровения за Своето съществуване и за Своя характер, но умът на вавилонския владетел беше тежко болен, сърцето също. Затова и ефектът беше кратковременен. След ярките и впечаляващи декларации в подкрепа на истинския Бог, идваше отричането и потъването отново в мрака на идолопоклонството. И когато едно лекарство е неефективно, тогава ние вземаме друго. Същото трябваше да направи и Бог с Навуходоносор. В Данаил 4гл.ние четем как Бог употребява едно много силно лекарство, което най-после доведе до желания резултат.След проведеното лечение, Навуходоносор беше вече напълно здрав.

Нека сега се запознаем по-отблизо с тази вълнуваща история.

Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи! Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог. Колко са велики Неговите знамения! и колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.” /Даниил 4:1-3/

В този текст откриваме нещо удивително- част от тази глава е написана не от пр.Даниил, а от цар Навуходоносор.Удивителното е, че е написана от един езичник! Още по-удивителното е, че тя представлява един официален царски едикт, съдържащ личното свидетелство на царя, представящ Божието ръководство в живота му. “Видя ми се добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи Всевишният Бог” А какво точно беше направил Бог с цар Навуходоносор ще прочетем в неговия собственоръчно написан разказ:

Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си, видях сън, който ме уплаши; и размишленията на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха. Затова издадох указ да въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня. Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях, но не можаха да ми явят значението му.” /Даниил 4:4-7

Картината е почти същата, както онази в Даниил 2гл. Отново тайнствен сън спохожда царя и отново тревожна заповед събира вавилонските мъдреци в тронната зала. Но между двата съня има една съществена разлика. Сънят,който царят сънува преди 35 год. /описан в Даниил 2гл./ беше почти напълно забравен от владетеля. Втората ситуация е коренно различна. Навуходоносор си спомня много добре всичко, което е сънувал. След като е събрал вавилонските мъдреци, той им разказва съня си, като иска те да “явят значението му”. Малко необяснимо е защо царят търси отново помощ от тях,след като те вече се бяха провалили и компрометирали пред него. Възможно е по някакъв начин гадателите отново да са спечелили доверието му, но твърде възможно е това да е станало по Божия промисъл. Бог обичаше Навуходоносор и желаеше той веднъж завинаги да изгуби доверие в “свръхестествените” способности на своите мъдреци. Това можеше да стане, когато владетелят се убеди, че мъдреците му са неспособни да тълкуват правилно съня му, дори когато той им го разкаже. А когато пр.Даниил отново направи това, тогава царят да премине окончателно на страната на живия Бог.

За нас е интересен и загадъчен фактът, че вавилонските мъдреци дори не се опитаха да дадат някакво тълкувание на този сън.Защо ли? Та те бяха тълкували хиляди сънища преди това...Но сега мълчаха! Защо? Разбира се, за нас това ще остане загадка, но има поне две съвсем логични предположения.

Първо.Твърде възможно е да са видели в съня лошо предзнаменование, което не са имали смелост да съобщят на царя. Мъдреците бяха на служба при Навуходоносор, ой им плащаше...Една лоша новина почти сигурно щеше да ги лиши от тези служби. Царете не обичат лошите вести, и затова са предпочели благоразумно да замълчат.

Второ. Възможно е също да са се съобразили с Данииловото присъствие. Те са знаели, че Даниил е в двореца, много добре са познавали също неговата мъдрост и способността му безпогрешно да тълкува сънища и видения. Даниил е бил управител на всички мъдреци и като такъв той непременно е щял да бъде повикан при царя. Имало е голяма опасност гадателите отново да се компрометират и опозорят. Това в никакъв случай те не биха могли да допуснат. Затова са предпочели да мълчат.

Можем да предположим, че така са мислели вавилонските мъдреци и ако това е вярно, те са постъпили много разумно, защото кратко време след тях пред царя застава наистина пр.Даниил.

А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня си пред него, като рекох:” /Даниил 4:8/

Прави впечатление, че Даниил се явява пред царя, без да е повикан.Този свободен достъп при владетеля по всяко време говори недвусмислено за неговия висок пост и за доверието, с което се е ползвал. От друга страна това ни говори за Божията намеса в събитията в царския дворец. Бог още веднъж взема инициативата в Свои ръце. Навуходоносор е така притиснат от безизходицата, че е просто заставен да изслуша Даниил. Трябва да си припомним, че подобна беше и ситуацията, описана в Даниил 2гл. И там пр.Даниил беше последната възможност за цар Навуходоносор. А това, че Божият пророк идва последен-очевидно не е случайно. Бог желаеше вавилонският владетел да се убеди отново в неспособността на своите мъдреци да тълкуват сънищата му, както и в способността на Даниил да направи това. Царят знаеше, че Даниил служи на друг Бог, много по-различен от неговите богове.Този Бог вече няколко пъти беше демонстрирал Своето превъзходство над вавилонските богове. Сега отново Навуходоносор трябваше да се убеди в това. Служителите на неговите богове се провалиха.Сега оставаше Даниил да представи силата и възможностите на своя Бог. Като че ли малко насила Навуходоносор признава превъзходството на Даниил, у когото е “Духът на светите богове,”но бърза да добави, че същият този Даниил има друго име /Валтасасар/ и то е по името на неговия бог. Мъдростта на Даниил е преписана в крайна сметка на бога на царя. Това от своя страна ни показва тежката болест, от която страда Навуходоносор и тя се нарича гордост. Но сега царят е принуден да се насили и да признае:“Валтасасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видех, и кажи ми значението му.”/Даниил 4:9/

Срещайки мълчаливото съгласие на пророка , царят разказва съня си:

Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят. Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар. Видех във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бегат животните изпод него, и птиците от клоновете му; обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята; нека се измени човешкото му сърдце, и нека му се даде животинско сърдце; и така нека минат над него седем времена. Тая присъда е по заповед на стражите, и делото на думата на светите, за да познаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците. Тоя сън видех аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.” /Даниил 4:10-18/

Сънят е наистина странен, загадъчен и повече от интригуващ. Какво ли ще означава това толкова високо дърво, което с върха си опира в небето?! То не само,ч е е много високо, но и много яко и много плодородно, даващо подслон и храна “на всяка твар”. Странното в съня е, че когато това дърво е стигнало апогея на своята мощ и величие, точно тогава идва заповед да бъде отсечено, клоните му изсечени, а листата и плодовете разпръснати! Заповедта е издадена от един небесен пратеник, което показва , че участта на дървото е определена от всевишния Бог. Но защо дървото не трябва да се отсече до дъно? Защо дънерът, който остава, трябва да бъде здраво закрепен и то с медни и железни обръчи? И после сънят продължава с още по-загадъчните думи на небесния пратеник, според които този дънер така ще стои “седем времена”-небесната роса ще го мокри и някакво човешко сърце ще се измени в животинско...Какво ли означава всичко това? Царят гори от желание да разбере истината: “Валтасасаре, кажи значението му...”

Определено можем да мислим, че сънят не е бил толкова неразбираем за Навуходоносор. Намерен е надпис, в който сам царят сравнява Вавилон с голямо дърво, което дава сянка на народите. Следователно за Навуходоносор не е бил непознат символичният смисъл на дървото. По този начин владетелят трябваше да разбере, че има Бог, който познава неговия начин на мислене, неговия най-вътрешен, интимен свят. Този Бог Навуходоносор трябваше да опознае и приеме. Има и още нещо. Паралелът между дървото и златната глава на статуята от онзи знаменателен сън, описан в глава втора, е просто очеваден и напълно достатъчен царят да разбере същността на съня си. Зеленото и цветущо дърво, което храни и дава подслон на “всяка твар” е самият цар Навуходоносор. Сега следва логичният въпрос:”Добре, след като е знаел, защо тогава търси помощ от вавилонските мъдреци, а после и от Даниил?” Защото сънят не носел добри вести за царя. Изглежда Навуходоносор не е могъл да приеме една такава смущаваща истина, затова е потърсил по-скоро потвърждение, отколкото тълкувание на съня си. Вероятно мъдреците също са подразбирали какво означава този сън, но страхът от гнева на царя е затворил благоразумно устните им. Сега остава това да направи Даниил, представителят на еврейския Бог. Дали и той благоразумно ще замълчи? Не, Даниил не може да мълчи. Колкото и страшна да е вестта, която сънят носи като послание от Небесния Бог към Навуходоносор, Даниил ще я каже на царя.Това е негов дълг, който той не може да пренебрегне. И пророкът започва:

Тогава Даниил,чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това което означава върху неприятелите ти! Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят, чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици, това си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарастна и стигна до небето, и владичеството ти до края на на света. А гдето царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч, и нека се се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, докато минат над него седем времена-ето значението му царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще. А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото-царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.” /Даниил 4:19-26/

Даниил веднага позна какво означава съня, но се забави с тълкуването му, “остана смаян за малко,”поколеба се. Защо? Не беше лесно да се каже на един такъв мощен владетел една толкова неприятна вест. Имаше и нещо друго. Навуходоносор и Даниил бяха приятели и то в продължение на цели 35год. Еврейският пророк заемаше най-висшия чин в царството след Навуходоносор и по силата на своята служба той трябваше да бъде много често заедно с вавилонския владетел.Това ги сближи и направи приятели. Макар и езичник, Навуходоносор притежаваше много ценни добродетели, които пророкът от Юдея ценеше. Вестта беше много лоша за Навуходоносор-неговия приятел и Даниил се почуди как да му я предаде.Той го жалеше...

И аз го разбирам. Защото е безкрайно трудно да кажеш неприятна вест на близък човек. И аз и вие да сме били, сигурно щяхме да постъпим по същия начин. Имаше и една друга причина за смущението на Даниил. Евреинът познаваше своя Бог като любящ и прощаващ, а в пророчеството наказанието беше като че ли много жестоко и без алтернатива. Даниил се зачуди, защото не можеше да проникне в следващите планове на Бога за Навуходоносор. Но реши да остави всичко с доверие в Божиите ръце, а и владетелят непрекъснато го насърчаваше да говори. С болка на сърцето пророкът започва да разкрива истинското значение на съня. Още с първите думи опасенията на царя се потвърждават. Без заобикалки, ясно и недвусмислено Даниил заявява, че огромното дърво, което е стигнало до небето, и което е обхванало целият свят, е самият цар Навуходоносор. Височината,здравината и площта, което заема дървото, символично представят славата, мощта и владичеството на царя. Но Навуходоносор се е опиянил от славата си и се е самозабравил. Станал е горд и самонадеян владетел. Гордостта му до там го е заслепила, че започва да се мисли едва ли не за бог. Това дърво, което се издига чак до небето, величествено и подчиняващо всичко, представя всъщност открито оскърбление спрямо Бога. Това убеждение се налага от факта, че в Новия завет Исус използва същата картина, за да представи Божието царство:

Казва, прочие:На какво прилича Божието царство?и на що да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му...” /Лука 13:19/

Сега цар Навуходоносор се е възгордял до там, че иска да заеме мястото на Бога. Но това просто е невъзможно. Небесен вестител /свет страж/ е изпратен, за да спре безумието на владетеля и да обяви небесната присъда над възгорделия се цар. Според думите на ангела изпълнението на присъдата ще протече в две фази. Първата фаза съдържа няколко заповеди:



А/ “Отсечете дървото...”Б/ “Изсечете клоните му...”В/ “Отърсете листата му.”Г/ “Разпръснете плода му...”Д/ “Нека бягат животните изпод него и птиците от клоните му...”


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   35


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница