Възпитава ли се мислене?



Дата20.03.2017
Размер85 Kb.
Размер85 Kb.


ВЪЗПИТАВА ЛИ СЕ МИСЛЕНЕ?
Мисленето не е нещо трудно. Мисленето не е нещо досадно. Не е необходимо да сте гений, за да бъдете добър мислител.
Съвременното общество, характеризиращо се с бърза мобилност, натоварена информационна среда, глобализация и интеграция, заявява високи изисквания към качеството на образованието. Пред съвременното училище е поставена нелеката задача да подкрепя развитието на социализирани личности, с комуникативни умения, с достатъчна степен на обща и специална образованост, лесно интегриращи се, работещи в екип, но запазващи своята индивидуалност, гъвкави, мислещи, толерантни към другостта, но и съхранили националната си идентичност.

Анализът на актуалното състояние на българското училищно образование извежда на преден план основен проблем - Ориентираност на системата към запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране на мислене, самостоятелност и формиране на умения. Това е сериозен проблем на всички образователни системи в последните десетилетия, доколкото в съвременния динамично развиващ се свят значителният обем от “готови” знания не е особена ценност и не е достатъчен за успешна социална реализация. Те не дават възможност за самостоятелност, за творческо мислене и за вземане на решения в практически ситуации.

Държавните образователни изисквания (ДОИ) заявяват ясно параметрите на държавната поръчка за образователния продукт, определят точно условията на задачата, поставена пред българското училище. За да се изпълнят ДОИ, е необходимо да се активизират учениците в урочната и извънурочна дейност, а за да се провокира интересът им е необходимо да бъде създадена ситуация на равнопоставеност, малките ученици да се почустват равноправни участници в диалога, независимо от индивидуалните им особености и различията в равнището на компетентност. За тази цел е необходимо учителят да търси нови технологии и средства.

През 1996 година Фонд Едуард де Боно в Дъблин, с подкрепата на Европейския съюз, провежда конференция за „преподаване на мислене в училище”. Според проф. Едуард де Боно, откривател и лидер на новото мислене, не е трудно да се провежда обучение по „мислене”, стига да събудим и продължим да поддържаме у децата мотивация за подобно поведение. Проф. Де Боно създава методи и инструменти за такова ново мислене и става водещ в една област, която има важно значение за развитието т.е. конструктивното, творческото развитие.

Системата за „латерално” мислене подготвя децата, дава им кураж за самостоятелно мислене и вземане на решения. Нещо повече, крайните цели на прякото преподаване на мислене в училище са в хармония с потребностите на гражданското общество. Вече се говори не само за „висок коефициент на интелигентност” /”High IQ”/, но и за „приложим коефициент на интелигентност” /”realized IQ”/.

С помощта на Програма СОRТ, която е за пряко преподаване на мислене в училище и на базата на книгите и препоръките на проф. Де Боно, разпределих учебното съдържание на шест основни ядра: Природа на ума и мисленето, Мисловни инструменти, Мисловни навици, Мисловни операции, Мисловни нагласи и принципи, Мисловни структури и ситуации.

В СОУ ”Гео Милев” гр. Варна ” 27 клуба активно участват в проект „Успех”. Създаден бе и клуб „Шест мислещи шапки”, свързан с пряко преподаване на мислене в училище. В продължение на повече от 7 години използвам мисловните методи и инструменти на проф. Де Боно в часовете по интереси в начален етап. Последните 3 години, участниците в клуб „Шест мислещи шапки” целенасочено усвоиха и развиха мисловни умения, имаха възможност да ги практикуват и приложиха тези умения спрямо задачи и проблеми.

През първата година се акцентува на началното навлизане на децата в системата за „латерално” мислене, набляга се на усвояването на всеки елемент на умението да мислим. Разпознават го и го прилагат.

През втората година се търсят връзки: между шапките за мислене, между шапките и инструментите, между инструментите и навиците.

През третата година се създават условия, провокират се и се практикуват уменията в неформална среда, което е крайната цел на това обучение – умението да се превърне в навик.

Първата стъпка към по-активна позиция на малките мислители, бе провокирана с „Петминутен формат на мислене”. В рамките на пет минути учениците се упражняват да развиват мисловни умения. Този навик моделира дисциплина на ума в определени времеви граници, създава условия за работа по групи, стимулира диалогичността и вземането на решения с аргументи. Проблемните задачи дават възможност децата да извличат информация, да поставят допълнително въпроси, да откриват закономерности. Дисциплината по време на играта развива гъвкавостта на мисленето, прави възможно осъзнаването на приложния аспект на приложеното знание.

Втората стъпка към по-активна позиция на малките мислители, бе провокирана от „Метода на шестте шапки”. Шестте шапки за мислене представлява метод, при който отделните видове мислене следват един след друг. Вместо да се опитваме да правим всички едновременно, ние „слагаме” шапките една по една. Има шест цветни шапки и всеки цвят представлява тип мислене.

Първите часове предвиждат изучаване на основните значения на всяка една от шапките.

Бялата шапка – обективност : факти, цифри и информация. Каква информация имаме? Каква информация липсва?

Червената шапка – чувственост: емоция, чувства, предчувствия и интуиция. Какво чувствам по въпроса в момента?

Черната шапка – критичност: предпазливост, истина, преценка, съответствие на фактите. Ще проработи ли? Безопасно ли е? Може ли да се направи?

Жълтата шапка – конструктивност: приемущества, печалби, ползи. Защо има печалби? Защо е добре да се направи? Защо това може да се направи?

Зелената шапка – творчество: изследване, предложения, нови идеи, алтернативи. Какво можем да направим тук? Има ли някакви различни идеи?

Синята шапка – управление на мисленето, мислене за самото мислене. Контрол върху процеса на мислене. Подреждане на програмата за мислене.

Когато един човек си слага шапка, то той играе ролята, свързана с шапката и това се превръща в нещо като игра. Разглеждахме шестте шапки две по две, защото така по-лесно се научава как да се използват и как да се правят упражнения с тях.

Съществена част от обучението е усвояването на мисловните инструменти. Те са средство за насочване на вниманието.

Инструментът „Отчетете всички фактори” отчита важните неща, които трябва да вземем предвид. ОВФ е средство, предназначено да увеличи широтата на възприятието

Инструментът „Алтернативи, възможности, избори” насочва мисленето към търсенето на други възможности за решаване на един проблем.

Инструментът „Гледната точка на другите” отчита какво мислят другите. За да го приложат, децата трябва да се поставят на мястото на другите, като изредят всички засегнати.

Инструментът „Следствия и резултати” е свързан с бъдещето, с резултатите от мисленето.

Инструментът „Плюс, минус, интересно” е свързан с умението да се използва ситуацията, преди да се стигне до преценка. Помага да се вземе решение, което изисква бърза реакция. Първо се поглеждат плюсовете, после минусите и тогава интересното. Едва след като се проведе това пълно изследване, се прави преценка или се взема решение.

Инструментът „Намерения, задачи, цели” служи за определяне целта на мисленето.

Инструментът „Важност и приоритети” определя важното и най-важното в мисленето, като стъпка за постигането на целта.

За оценка на индивидуалните различия в способностите за творческо мислене се използва графичната форма В на тестовете за творческо мислене на Торанс (Torrance, 1974), адаптирана за използване в български условия (Стойчева, 1988). Графичната форма В изправя изследваното лице пред серия непълни, повтарящи се или многофункционални стимули със задачата да създаде с тях интересни, оригинални и разнообразни рисунки и изображения, както и да им измисли заглавия. Получените отговори се оценяват по продуктивност (брой отговори), оригиналност на изображенията, богатство и разнообразие на използваните в рисунките детайли, степен на затваряне на незавършените фигури и равнище на абстрактност на заглавията. Разграничават се четири нива на абстрактност на заглавията – просто назоваване на обекта, изобразен на рисунката; конкретно описателно заглавие; въображаемо заглавие, което надхвърля простото физическо описание на изображението; и абстрактно заглавие, което обозначава същността на рисунката или я символизира.

Продуктивността е мярка за лекотата на генериране на идеи: колкото повече отговори има изследваното лице, толкова по-голяма е неговата продуктивност. Оценката за продуктивност е броят адекватни отговори на задачата.

Гъвкавостта отразява способността на индивида да използва различни гледни точки и да променя подхода си към задачата. Типовете отговори на задачата са категоризирани и оценката за гъвкавост се определя от броя използвани различни категории сред дадените от изследваното лице отговори.

Оригиналността е мярка за способността на индивида да генерира необичайни, нестандартни и рядко срещани отговори. Оценката за оригиналност на изследваното лице е сумата от оценките за оригиналност на дадените от него отговори. Оригиналността на отделния отговор се определя според българските норми за оригиналност на отговорите на Вербална форма А на тестове за творческо мислене на Торанс (Стойчева, 1988).

През учебната 2007/2008 година бе проведено иновационно изследване с ученици от ІІб клас на СОУ „Гео Милев” гр. Варна, което доказа положителното въздействие на прякото преподаване на мислене върху развитието на творческото мислене у учениците. Реализирането на прякото преподаване на мислене се осъществи чрез методите и мисловните инструменти на проф. Едуард де Боно. Според указанията на автора, някои от темите бяха поднесени едно към едно, други пропуснахме, а трети – опростихме. След приключване на изследването могат да бъдат направени следните изводи :

1. Учениците придобиха умения за „латерално” мислене чрез подходящи техники и инструменти. Запознаха се с модела на дърводелеца и основните елементи на умението да мислим.

2. Усвоиха метода на шестте шапки като инструмент за насочване на вниманието. Научиха значението на всяка шапка и самостоятелно да ги използват.

3. Всички наименования и съкращения на инструментите за мислене: ГТД, СиР, ПМИ, НЗЦ, ОВФ, АВИ, ВиП децата научиха да произнасят. Като най-интересни и най-често употребявяни от тях бяха: ГТД, ПМИ и ОВФ.

4. Запознаха се с навиците за мислене: Петминутен формат за мислене и Ценности.

5. Учениците притежават способността да преминават от един аспект в друг, да предлагат и използват разнообразни стратегии и идеи, отличаващи се от очевидните, общоизвестните или твърдо установените. Средните стойности на изследваните лица по показателите: продуктивност, гъвкавост и оригиналност, отговарят на средните стойности, определени за тяхната възрастова група.

6. Полученият индекс при съотношението на средните стойности на показателите „гъвкавост” и „продуктивност” (83%), свидетелства за висока информираност и добра мотивация на изследваните лица.

7. Твърде високите средни стойности (110%) на индекса, получен при съотношението на показателя „оригиналност” и „продуктивност” доказват наличието на висока интелектуална, творческа активност и развитие на творческото мислене на второкласниците.

8. Учениците притежават способност към изобретателска, конструктивна дейност, тъй като средните стойности на показателя „разработеност” са два пъти по-високи от средните стойности, определени за съответната възрастова група.

9. Формира се нагласа за активна позиция по време на часа. Учениците овладяха различни комуникативни стратегии – за презентация, за защита на концепция, за убеждаване на аудитория.

10. Учениците привикнаха да работят по инструкция, в екип, в определени времеви граници.

11. Поставени в позиция на изследователи, те изживяха наслада от откривателството, добиха самочувствие, че могат сами да търсят алтернативи, да виждат гледната точка на другите, да отчитат плюсовете и минусите във всеки конкретен случай и да търсят решения на житейски проблеми.



12. Системата за стимулиране на творческото мислене чрез интерактивните методи на обучение и методическата система за работа отключи творческото мислене у учениците и спомогна за развиване на техните творчески способности, което от своя страна обогати предвидените от ДОИ компетентности.

И З ПО Л З В А Н А Л И Т Е РА Т У Р А

  1. Боно, Е. Д. Научете детето си как да мисли. С., 2001.

  2. Стойчева, К. Вербална форма А на Торанс тестовете за творческо мислене. С., 1988.

  3. Стойчева, К. Комплексна програма за изследване на мозъка. Графична форма Б на Торанс тестовете за творческо мислене. С., 1988.




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница