Юридически факти – обща характеристика същност на юридическия факт Класификация на юридическите факти



Дата18.11.2017
Размер212.6 Kb.
Размер212.6 Kb.

https://lh5.googleusercontent.com/-ltpulqhc7qc/aaaaaaaaaai/aaaaaaaaaaa/pnjn7tbvk4i/s0-c-k-no-ns/photo.jpgВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“



СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Същност на юридическия факт Класификация на юридическите факти

КУРСОВА РАБОТА по Обща теория на правото

Ръководител:



проф. дн. Георги Стефанов Иванов

ас. Росица Димитрова Динева-Карабаджакова

Изготвил:

Паулина Стефанова Матеева

Спец. Публична администрация ДПН

Ф.№ D 102241

Магистър


Велико Търново, 2015 година

Съдържание


Съкращения 2

Увод 2


І Понятие за юридически факт 3

ІІ. Класификация на юридическите факти 6

2.1. Юридически събития 6

2.2. Юридически действия 7

2.2.1. Неправомерни юридически действия 8

2.2.2. Правомерни юридически действия 9

2.3. Юридически факти по отношение на съществуването на субективни права и задължения 11

2.3.1. Правопораждащи юридически факти 11

2.3.2. Правопроменящи юридически факти 12

2.3.3. Правопогасяващи юридически факти 12

2.3.4. Правопрекратяващи юридически факти 12

2.4. Други видове юридически факти 13

2.5. Нетипични юридически факти 14

2.5.1.Привидни юридически актове 14

ІІІ. Фактически състави 15

ІV. Презумпции и фикции 16

Заключение 16

Използвани източници 17




Съкращения


ГК – Граждански кодекс

ФЛ – Физически лица

ЮЛ – Юридически лица

ЮФ – Юридически факти


Увод


Като термин юридически факти се използва само от континенталната доктрина1. Като синоним на юридически факт се използва терминът „правнорелевантен факт. В българското законодателство се използва и терминът „факт с правно значение“. В правното мислене на българските и континенталните юристи юридическите факти са елемент от основните правни понятия2.

Понятието юридически факти има ключова роля в континенталното правно мислене (вж. континентална доктрина). Използва се като отправна точка за решаването на съдебните казуси – т.нар. юридически силогизъм. С помощта на юридическия силогизъм решението на делото се получава, като конкретни факти по казуса се подвеждат под общото правила, което е установено в правната норма. Правната норма и юридическият факт са двете изходни опорни точки, на които се опира веригата от юридически съждения и умозаключения на континенталния юрист. Юридическите факти (заедно с правната норма) служат като пилони, около които се изгражда мрежата от многобройни други правни понятия.

Основните правни системи имат огромна историческа, културна и теоретична натовареност на юридическите факти като основно правно понятие. Също така те се употребяват и от други социални науки – икономика, социология, психология, но в друг контекст и значение. Също така е и житейско понятие с множество житейски значения и употреби.

Цел на настоящата курсова работа е да се изясни същността на юридическите факти като основно правно понятие. За постигане на целта се изпълняват задачите:



  1. Да се характеризират юридическите факти като такива;

  2. Да се изясни същността на юридическия факт;

  3. Да се представят класификации на юридическите факти.

Използва се методът на концептуалния анализ. Предпоставка за прилагането на този метод е уникалният характер на правното понятие юридически факти като вид логическо понятие.

І Понятие за юридически факт


Юридически факт е този факт3 от действителността, установен в хипотезата на правната норма, който служи като критерий за преценка на житейските факти и като източник, за да се проявят субективните права и задължения, предвидени в диспозицията на същата норма4.

Основание за установяването на юридическите факти представляват определени факти от действителността. Такива представляват конкретни събития, действия, актове, които се извършват в заобикалящата ни природна и социална действителност. Могат да бъдат сетивно възприети по еднакъв начин от субектите на правото5. Еднаквото и безспорно възприемане от множество субекти на правото е основна характеристика на един факт от действителността, за да може той да придобие качеството юридически факт. Юридическите факти са еднакви и безспорни, защото или се случват (или извършват) в момента на възприемането им (сключване на сделка пред свидетели), или оставят трайна и безспорна материална следа (извършване на подправка на документи). Нямат качество на факти от действителността процеси и събития, които не са обективирани, нито оставят трайна следа в материалната действителност (напри., субективни ментални състояния като сънища, мечти, желания и проекти без външна изява).

Юридически са само тези факти от действителността, които са установени в хипотезата на правната норма. От тази гледна точка безкрайното разнообразие на факти от действителността се разделя на две основни групи: юридически факти (правнорелевантни факти) и не-юридически факти (правно ирелевантни факти). Един факт от действителността придобива качеството „юридически“ от момента на неговото включване от законодателя в хипотезата на правна норма. Обратно, след като един юридически факт бъде изключен от хипотезата на правна норма, той губи качеството си „юридически“, превръща се в обикновен факт от действителността.

Законодателят създава юридически факти, като включва факти от действителността в хипотезата на правната норма. Юридическите факти не са пряк запис в правната норма на факти от действителността. Юридическият факт ес създава от законодателя чрез логическо обобщение на група аналогични житейски факти и извеждане на техните общи и постоянни белези. Веднъж създаден, юридическият факт притежава степен на абстрактност. Тя позволява чрез юридическия факт да бъдат преценявани всички конкретни житейски факти, които законодателят има намерение да регулира в бъдеще.

Включени като част от правните норми, юридическите факти придобиват обективност и нормативност6. Юридическите факти са част от правните норми и като такива – част от нормативната действителност. Обективното право включва в себе си и юридически факти и в този смисъл говорим за обективност на юридическите факти7. От гледна точка на правото действителността се разделя на две части: нормативна и фактическа8. Въпреки че носят наименованието факти, юридическите факти представляват част от нормативната действителност, а не от фактическата действителност. Те са всъщност „нормативни факти“9. При разглеждането на съдебните спорове житейските факти се преценяват от съда през призмата на нормативните факти. Към юридическите факти има двояк подход: някои автори приемат юридическите факти като явление от материалната действителност, а други – като нормативно явление10.

Като част от правните норми юридическите факти са общовалидни. По отношение на тях се прилага презумпцията, че са известни на всички правни субекти. Те не се доказват11.

Правната роля на юридическите факти се състои в тяхното действие. Действието на юридическите факти се проявява в две посоки12:


  • Юридическият факт служи като нормативен критерий за преценка на постоянно протичащите в социалната действителност житейски факти и събития. Преценката е дали конкретното житейско събитие или факт от социалната действителност е юридически релевантен – дали може да бъде квалифициран като конкретен юридически факт13.

  • Юридическият факт служи като източник за пораждането на субективни права и задължения, предвидени в диспозицията на същата правна норма. След като бъде установено съответствието между конкретните житейски факти и юридически факти от хипотезата на правната норма, в действие влиза нормативната връзка между юридическия факт и субективните права и задължения. Тя се състои от автоматичното и безусловно пораждане на правата и задълженията по силата на осъществения юридически факт14.

ІІ. Класификация на юридическите факти


Разграничаването на юридическите факти се извършва на основата на различни критерии. Основен критерий е участието на човешката воля. Освен това съществуват и множество други подкритерии – съответствие с изискванията на правните норми, целта и намерението на субектите на правото, отрасъл на правото, в който се осъществяват.

2.1. Юридически събития


Юридически събития са тези юридически факти, които протичат по силата на природни закономерности. Юридическите събития са естествени факти, независимо от това дали са желани от човека, или не15. Юридически събития са и процеси, по които се развива човешкото тяло (зачеване, раждане, болест, смърт) и човешката личност – психическо съзряване и психически заболявания, които водят до нейното засягане. Изтичането на времето представлява юридическо събитие, защото протича независимо от човешката воля. Чрез времето в правото се броят сроковете за изпълнение на юридическите права и задължения.

Юридическите събития протичат по естествени природни закономерности. Възможно е обаче определено участие на човека в този естествен природен процес – например неговото започване, или създаване на условия за протичането му16.

В зависимост от това как протичат юридическите събития – без участие на човешката воля, или са резултат на волеви човешки действия, различаваме:


  • Абсолютни юридически събития – при тях липсва каквото и да е участие на човека; процеси, които започват и протичат изцяло по силата на природни закономерности;

  • Относителни юридически събития – при тях естествените закономерности са предизвикани от волева човешка дейност, но в конкретното правоотношение тази дейности има значение именно на събитие17.

2.2. Юридически действия


Юридическите действия представляват актове на външно поведение на човека, което поражда правни последици. Юридическите действия са резултат от определени вътрешни състояния в психиката на дееца. Всяко действие на човека представлява единство от вътрешни състояния и обективна (външна( проява. В преобладаващия брой случаи при правните действия централна е пролята на обективните (външни) действия на човека, кат осе подразбира, че те са резултат на определени вътрешни състояния18.

Юридически факти, които са резултат от волево човешко поведение са доминиращата група юридически факти. Това е така, защото по дефиниция правото регулира човешкото поведение, т.е. юридическите действия на хората19. В зависимост от това дали човешкото поведение е в съответствие с изискванията на правните норми, или ги нарушава – юридическите действия се разделят на неправомерни юридически действия и правомерни юридически действия:


2.2.1. Неправомерни юридически действия


Неправомерните юридически действия обединяват всички юридически действия, при които в резултат на човешкото действие е налице нарушаване на изискванията на правните норми. Възможно е в резултат на човешко действие да е налице вредоносен резултат – увреждане на друго лице или имущество. Ако обаче този вредоносен резултат не е в нарушение на изискванията на правните норми, а се допуска от тях, не е налице неправомерно юридическо действие: неизбежна отбрана или крайна необходимост. При правните аномалии от обективна страна е налице нарушаване на изискванията на правните норми20. Липсва обаче виновно човешко поведение21

  • Правонарушение – виновно неправомерно юридическо действие (деяние), причинило настъпването на обещственоопасни вреди и водещо до пораждане на юридическа отговорност22. В зависимост от спецификата си в отделните отрасли на правото (субекти, обект и степен на засягане) правонарушенията биват: престъпления (в наказателното право); административни нарушения (в административното право); граждански деликти (в гражданското право); дисциплинарни нарушения (на трудовата или служебна дисциплина)23.

2.2.2. Правомерни юридически действия


Правомерните юридически действия са насочени към постигането на правен резултат, който е в съответствие с изискванията на правните норми24. Възможно е постигането на правния резултат да е пряко целено и да е волево желано от субекта на правото – в този случай се извършва индивидуален юридически акт. Възможно е обаче постигането на правния резултат да не е пряка цел и да не е волево желано от субекта на правото – в този случай се осъществява юридическа постъпка.

Юридическите постъпки обхващат случаите, в които хората извършват определено правомерно действие, за да постигнат една житейска цел. Това действие заедно със своите непосредствени цели поражда и вторични юридически резултати25.специални случаи на юридически постъпки представляват неоснователното обогатяване или воденето на чужда работа без пълномощие. В тези два случая са налице юридически ситуации, които възникват в резултат на правомерни действия на субектите, които обаче не са юридически актове, защото не са желани от субектите на правото. При неоснователното обогатяване, който е получил нещо без основание или с оглед на несъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При воденето на чужда работа без пълномощие този, който е предприел работата, извършва правомерно действие, което също не представлява юридически акт, защото липсва съгласуването на титуляра, а и водещият не желае пряко настъпването на правните му последици.

Индивидуалните юридически актове са основният вид правомерни юридически факти. Индивидуалният юридически акт е изявление на волята, извършено с оглед да бъде постигнат конкретен правомерен резултат, представляващ индивидуално регулиране на поведението26. Индивидуалните юридически актове се създават чрез изявление на волята. Чрез индивидуалния юридически акт се създава ново индивидуално правило за поведение, чрез което се регулира бъдещето поведение на правните субекти. При индивидуалните юридически актове е налице индивидуална регулация на поведението от страна на правните субекти, която липсва при всички останали юридически факти.

Индивидуалните юридически актове като юридически факти са целени и желани от своите автори. Актът се извършва с единствената цел да се постигне правният резултат. Тази цел е правомерна, допустима е от правото, съобразена е с изискванията на правните норми.

Индивидуалните юридически актове притежават юридическа сила и строго определено индивидуализирано юридическо действие. Освен като вид правомерни юридически факти те могат да бъдат разглеждани и като вид източници на регулиране на поведението на правните субекти, на една плоскост с нормативните юридически актове27.

В зависимост от сферата на своето проявление индивидуалните юридически актове се разделят на:



  • Индивидуални юридически актове с публичното право – издават се от държавни органи в изпълнение на тяхната компетентност. Това са едностранни властнически актове. Субектите, за които тези актове се отнасят, се намират в отношение на подчинение, по силата на което са длъжни да изпълняват предписаното им поведение28.

  • Индивидуални юридически актове в частното право – изражение на свободата на волята, която притежават правните субекти в тази област на правото. Те се създават не защото съществува задължение за упражняване на компетентност, а като израз на автономията на тяхната воля. Индивидуалните юридически актове в частното право създават правни предписания по същия начин, както и в публичното. Тук липсва отношението на власт и подчинение между страните по правоотношението. Създадените чрез частноправни актове правни предписания обаче притежават същата степен на правна задължителност, придадена им от правната система като цяло. Най-важен юридически акт в частното право е сделката. В зависимост от това как възникват, сделките биват договори и едностранни волеизявления.

2.3. Юридически факти по отношение на съществуването на субективни права и задължения


Освен с огледа на тяхното волево съдържание и съответствието им с изискванията на правните норми юридическите факти се подразделят и съобразно с множество други критерии. В зависимост от ролята им по отношение на съществуването на субективни права и задължения юридическите факти биват: правопораждащи, правоприемащи, правопогасяващи и правопрекратяващи.

2.3.1. Правопораждащи юридически факти


Правопораждащи са тези юридически факти, които пораждат нови субективни права и юридически задължения. Чрез правопораждащите юридически факти възниква нова индивидуална правна връзка. Правопораждащи факти могат да бъдат както юридически събития (навършване на пълнолетие), така и юридически действия (извършване на сделка). Правопораждащи могат да бъдат и неправомерни юридически факти. Те пораждат задължение на нарушителя да понесе юридическа отговорност.

2.3.2. Правопроменящи юридически факти


Правопроменящи са тези юридически факти, които променят субективни права и задължения, възникнали в рамките на една вече съществуваща индивидуализирана правна връзка. Правопроменящият факт променя съществуващите към момента на проявлението му субективни права и задължения: те могат да бъдат променяни по размер (например частично опрощаване на дълг) или по начина на своето упражняване (например изплащане на глобална сума вместо периодични вноски).

2.3.3. Правопогасяващи юридически факти


Правопогасяващи са тези юридически факти, които погасяват възможността да бъде търсено принудително изпълнение на субективното право. Правопогасяващият юридически факт не прекратява съществуването на самото субективно право, а единствено възможността то да бъде реализирано по принудителен начин.

2.3.4. Правопрекратяващи юридически факти


Правопрекратяващи са тези юридически факти, които прекратяват субективни права и задължения, възникнали в рамките на една индивидуализирана правна връзка. Субективните права и юридически задължения или въобще престават да съществуват (при пълно изпълнение на задължението; поради погиване на предмета; поради обективна невъзможност за изпълнение; поради прогласяване на нищожността, унищожаване или разваляне на правопораждащия юридически акт), или вече не съществуват във вида, в който първоначално са възникнали (при промяна на титуляра – поради смърт на ФЛ или прекратяване на ЮЛ, поради прехвърляне на субективното право или задължение на друго лице).

2.4. Други видове юридически факти


В зависимост от това дали намират, или не външно проявление, юридическите факти биват юридически действия и бездействия; изрични, конклудентни и мълчаливи действия:

  • Делението на юридически действия29 и бездействия30 е приложимо в областта на правонарушенията. Чрез действие и бездействие може да бъде извършено престъпление, административно и дисзциплинарно нарушение, както и граждански деликт.

  • Разделянето на юридическите действия на изрични, конклудентни и мълчаливи е приложимо в областта на правомерните юридически действия – индивидуалните юридически актове:

    • Изричните юридически действия са основните, защото в правото правни последици могат да настъпян само ако е изразена изрична манифестация на воля относно това. Изричните действия (например предписанието на договор) представляват правилото за пораждане на правомерни правни последици.

    • При конклудентните (подразбиращите се) действия от извършването на едно действие с помощта на презумпция се стига до извода, че е изразена воля за извършване на друго действие.

    • При мълчаливите действия е налице пълно въздържане от всякакви действия, от които може да се съди за наличието на воля за пораждане на правни последици. Всъщност действието липсва, налице е ситуация на мълчание.

  • В зависимост от своя строеж юридическите факти се разделят на прости и сложни :

    • Простите юридически факти се състоят от едно единно обстоятелство. Типични прости юридически факти са юридическите събития, например падането на градушка.

    • Сложните юридически факти се състоят от няколко обстоятелства (признака), обединени в едно единно цяло.

  • Според продължителността на осъществяването си във времето юридическите факти се разделят на еднократни юридически факти и юридически факти-състояния:

    • Еднократни са юридическите факти, които се извършват или протичат, съответно пораждат юридическите си последици в ограничен период от време. Съществено е, че при еднократните юридически факти правните последици се пораждат еднократно, в момента на проява на юридическия факт.

    • Юридически факти-състояния са тези, които съществуват продължително време, пораждайки непрекъснато или периодично правни последици. Примери за такива факти-състояния са гражданството, бракът, родството, учението в университет, владението.

2.5. Нетипични юридически факти


Връзката, която съществува между юридическия факт и субективните права и задължения, е по принцип еднозначна. Юридическият факт поражда еднотипни права и задължения, които действат по еднакъв начин спрямо всички правни субекти. В някои случаи обаче, детайлно регламентирани то закона, юридическият факт не поражда желаното от страните действие или поражда различно действие:

2.5.1.Привидни юридически актове


Нормално юридическите актове се създават с цел да породят определен правен резултат. Възможно е обаче правните актове да се създадат без в действителност да се желае техният правен резултат. Това са т.нар. привидни (симулативни) правни актове. Чрез тях в правната действителност се създава двойнственост: за третите лица – останалите правни субекти, юридическият акт е напълно редовен, съществува и поражда правни последици; за авторите на привидния (симулативния) юридически акт той е привиден (симулативен), не съществува и те не желаят неговите резултати.

Привидните юридически актове биват четири основни вида: изцяло или частично привидни; абсолютно или относително привидидни.

При изцяло привидните юридически актове изразеното от страните изцяло не се желае. При частично привидните юридически актове страните желаят настъпването само а част от правните последици от акта. При абсолютната привидност авторите създават един правен акт, чиито последици не желаят напълно или частично. При относителната привидност страните уговарят едновременно две сделки: привидна сделка, която открито манифестират, но не желаят, и прикрита сделка, която не манифестират, но която реално желаят. Форма на относителна привидност е фигурата на подставеното лице.

ІІІ. Фактически състави


Фактическият състав представлява два или повече свързани помежду си юридически факта, които в цялост пораждат самостоятелни правни последици31.

Между отделните юридически факти съществува правна връзка. По силата на тази правна връзка пораждането на един юридически факт поставя началото на пораждането и на другите юридически факти от фактическия състав. Развитието на цялостния фактически състав се осъществява чрез последователно осъществяване на отделните юридически факти.

В зависимост от това дали да регулирани от правни норми, принадлежащи към един или към повече отрасли на правото, фактическите състави биват еднородни и смесени. В зависимост от това как трябва да се прояват отделните юридически факти, различаваме свързани и свободни фактически състави.

ІV. Презумпции и фикции


Презумпциите и фикциите представляват правно-технически средства, чрез които се установяват определени връзки между факти от действителността и техните правни последици. Самите презумпции и фикции не са юридически факти, а средство, чрез което определени юридически факти се приемат за съществуващи или несъществуващи. Традиционно презумпциите и фикциите се разглеждат в рамките на проблема за юридическите факти32. Съществуват обаче и други разбирания относно естеството на презумпциите и фикциите и мястото им в общата теория на правото33.

Презумпциите са последиците, които законът или съдията извличат от един известен факт за друг – неизвестен факт34.



Правната фикция представлява съзнателно, правомерно и необоримо предположение за факт, извършвано противно на доказаните или вероятни факти в конкретния случай35

Заключение


Юридическият факт и правилото за поведение са двете съставни части от правната норма. Всяка от тях има абстрактен характер, поради което абстрактен характер има и правната норма. Тъй като правото регулира човешкото поведение, юридическите факти по принцип включват и изразяват отделни човешки действия, човешко поведение36. Юридическите факти са факти от обективната действителност, които се конституционализират в правото, за да пораждат правни последици.

Използвани източници




  1. Бойчев, Г. Правонарушение. София, 1998.

  2. Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Част първа. София, 1944.

  3. Исаков, В. Юридические факты в советском праве. М., 1984.

  4. Милкова, Д. Обща теория на правото. София, 2007.

  5. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. София, ИК „Софи – Р“, 2001.

  6. Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010.



1 Континенталната доктрина се основава на кантиненталната правна система (романо-германската правна система), която е правна система на всички европейски страни без Великобритания, всички държави то Южна Америка, част то Азия (напр. Китай и Турция). Базирана е на римското право, като основен източник на правото е законът, а обичаят е подпомагащ такъв.

2 Правни понятия в българската (и континентална) правна система са: източници на правото, правни норми, правни принципи, юридически факти, субективни права, юридически задължения, правни отношения, субекти на правото.

3 Факт е нещо, чиято истинност може да бъде доказана научно или логично. Факт е нещо, което се е случило.

4 Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 229.

5 Терминът субект на правото е доктринален – носители на права и задължения..

6 Обективност и нормативност са характерни за правния ред като цяло.

7 Вж. Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 231.

8 Фактическата действителност се състои от конкретните житейски факти на отделните житейски казуси.

9 Терминът „нормативни факти“ дава възможност много по-ясно и по-определено да бъдат разграничени „нормативната действителност“, от една страна, и „фактическата действителонст“ – от друга.

10 Вж. по-подробно по темата Исаков, В. Юридические факты в советском праве. М., 1984, с. 12.

11 Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Част първа. София, 1944, с. 25. Според Витали Таджер юридическите факти подлежат на доказване като факти с помощта на доказателствени средства (Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ, с. 166).

12 Вж. Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 232 – 233.

13 Когато съдията разглежда една фактическа ситуация, при която А получава от В сумата от 1000 лева, той преценява дали тази фактическа ситуация отговаря на юридическия факт – сключване на договор за заем, или пък има друго значение – например плащане на съществуващ дълг.

14 Ако конкретните действия на А и В (от предния пример) отговарят на предвидените в юридическия факт договор за заем и могат да бъдат квалифицирани като такива, за тях възникват съответните субективни права и задължения.

15 Юридически събития са както напоителните дъждове, така и разрушителните урагани

16 Пожарът е естествен осъбитие, но възможно е той да бъде резултат на палеж.

17 Т.напр. наследството се открива със смъртта на човека-наследодател. В наследственото право юридически факт е съртта кат осълбитие. Възможтно е в един случай това събитие да е абсолютно (възраст или заболяване), а в друг – относително (убийство). Ако смъртта настъпи кат оотносително събитие, то ще породи и други правни последици (накзателна отговорност, лишаване от наследство)

18 Някои автори приемат, че заедно с юридическите събития и юридическите действия съществува самостоятелна група юридически факти – условно наречени факти от душевния живот на хората (Таджер, В. Цит съч., с. 171).

19 Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 151 – 223.

20 Вж. по-подробно Милкова, Д. Обща теория на правото. София, 2007, с. 133.

21 Типични примери за правни аномалии са деянията на неделиктоспособност или наказателно неотговорни лица (малолетни, поставени под пълно запрещение лица).

22 Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 240.

23 Бойчев, Г. Правонарушение. София, 1998, с. 174 и сл., 230 и сл.

24 Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 250.

25 Типични примери за юридически постъпки са създаването на авторска творба (художествена, научна, музикална) или изобретение, установяването на местожителство в определено населено място.

26 Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 251.

27 Милкова, Д. Обща теория на правото. София, 2007, с. 169.

28 В зависимост от това в кой от трите вида държавни власти се намира държавният орган, разграничаване индивидуални юридически актове на законодателната власт, на изпълнителната власт и на съдебната власт.

29 Действие е налице тогава, когато човек извършва активни движения на тялото, които са външно установими и доказуеми.

30 Бездействие е налице само тогава, когато липсва извършване на действия (поведение), които са правно предписани в условията на съответната ситуация.

31 Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 271.

32 Вж. Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 274..

33 П. Форие смята, че правните презумпции и фикции са част от проблема на юридическото обосноваване. (Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 274).

34 Това определение е дадено в чл. 1349 от френския ГК (Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 275).

35 Ташев, Росен. Обща теория на правото. София, Сиби, 2010, с. 278

36 Наистина в редица случаи събития могат също да представляват юридически факти, но това е по-скоро изключение от принципа. По правило правната норма, свързва чрез нормативна връзка две поведения: фактическото осъществяване на първото поражда правно задължение за осъществяване на второто.



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница