За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи



страница1/55
Дата16.11.2017
Размер7.61 Mb.
Размер7.61 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55

Елена Вайт

ПО СТЪПКИТЕ

НА

ВЕЛИКИЯ ЛЕКАР


“За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи.”
©Copyrigth by the

Trust of Ellen G. White publications


ORIGINAL TITLE

The Ministry of Healing


©Превод от английски: Блага Миндева Тодорова

Кремен Младенов Кръстев

©Редактор: Слава Николова ­ Герджикова

©Компютърно оформление: Николай Велинов Миланов


ISBN 954-719-012-1
На

ЛЕКАРИТЕ И МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ,

които работят храбро и безкористно

по всички краища на земята като сътрудници

на Великия Лекар, на Великия здравен Мисионер,

за да лекуват болните,

да утешават измъчените

и да ги насочват към пътя на живота.


Към читателя
Истинските съкровища на живота ­ здравето, щастието, душевният мир са представени в тази книга по нов начин. Нашето общество днес е разтърсвано от толкова много проблеми. Как да се справим с тях? Как да се радваме на здраве и спокойствие при ежедневните стресове, които непрекъснато ни бомбардират?

Тази книга съдържа отговорите.

Разглеждат се принципите на живота, предлагат се обясненията на взаимодействието между физическите, умствените и духовните аспекти на нашето естество. Текстът звучи особено актуално и от научна, и от възпитателна, и от здравна гледна точка. Езикът е ясен, семпъл и красив. Всеки ще намери в нея онова, от което се нуждае ­ ценни наставления за човека на науката, надежда за отчаяния, кураж за болния и почивка за изморения. Отварят се врати към нови преживявания във вашия живот.
Съдържание

ИСТИНСКИЯТ ЛЕКАР МИСИОНЕР

Нашият пример 13

Дни на служене 20

С природата и с Бога 34

Докосване с вяра 39

Лекуване на душата 50

Спасени, за да служат 64

ДЕЛОТО НА ЛЕКАРЯ

Сътрудничество между Божественото и човешкото 77

Лекарят като възпитател 89

ЛЕКАРИ МИСИОНЕРИ

И ТЯХНАТА РАБОТА

Поучаване и лекуване 103

Помощ на изкушаваните 122

Работа с алкохолици 131

Помощ за безработни и бездомни 143

Безпомощно бедните 160

Служба за богатите 168

ГРИЖА ЗА БОЛНИТЕ

В болничната стая 177

Молитва за болните 182

Употребата на лечебни средства 190

Лекуване на душата 196

В допир с природата 211

ЗДРАВНИ ПРИНЦИПИ

Общи грижи за здравето 219

Здравеопазването при израилтяните 224

Облеклото 233

Храна и здраве 240

Месото като храна 252

Крайности в начина на хранене 257

Стимуланти и наркотици 262

Търговията с алкохол и забраната є 271

ДОМЪТ

Службата в дома 283



Основателите на дома 289

Избор и уреждане на дома 295

Майката 300

Детето 306

Домашното влияние 313

Целта на истинското възпитание 319

НАЙ-ВАЖНОТО ПОЗНАНИЕ

Истинското познание за Бога 333

Опасността от спекулативна мъдрост 348

Фалшивото и истинското в образованието 359

Необходимостта да се търси истинско познание 370

Познанието, получено чрез Словото Божие 377

НУЖДАТА НА СЛУЖЕЩИТЕ

В БОЖИЕТО ДЕЛО

Помощ във всекидневния живот 387

Контактът с другите 399

Развитие и служба 412

Едно по-висше преживяване 418

Предговор

Този свят е болен. Навсякъде, където живеят хора, има много страдания, чуват се стенанията на търсещите облекчение.

Намерението на Твореца не е било човечеството да носи такова бреме от мъки и болки, нито човешкият живот да бъде грубо прекъсван от болести, силата му бързо да се стопява и да бъде така чувствително съкратен. Но колко, колко често законите, които Бог е установил, за да управляват живота, биват безогледно престъпвани! В сърцето навлиза грехът и човекът се отдалечава от Бога ­ Източника на живота и здравето. И тогава идват последствията ­ болката, мъката, болестта, смъртта.

Да се разбират физическите закони, управляващи тялото, и човешките навици и дейност да бъдат доведени в хармония с тях ­ това е задължение от първостепенно значение. Трябва добре да се осмислят многото фактори, допринасящи за истинското щастие ­ здравия и изпълнен с радост дом, спазването на житейските закони, правилното отношение към себеподобните.

Когато дойде болестта, много важно е да знаем и правилно да употребяваме различните целебни средства, които в съзвучие с природните усилия ще укрепят тялото и ще възстановят здравето. Съществува, разбира се, и друг, по-голям и по-важен въпрос ­ отношението към Твореца, дал първоначално живота на човека, направил всичко възможно, за да му осигури постоянно щастие и не по-малко заинтересуван за човешкото благополучие днес.

В тази книга авторката, жена с богат духовен, житейски и практически опит и благословена с рядка проницателност и познание, предоставя на разположение на всеки баща и майка, мъж и жена, професионалист и неспециалист, богата информация относно здравето и изискванията за неговото поддържане, за болестта и средствата за нейното лекуване, за душевните страдания и целебния “балсам от Галаад”.

Езикът е ясен, семпъл и красив, а творбата като цяло е особено поучителна за хората, стремящи се към повече познания. Изпълнена е с надежда за отчаяния, носи кураж на болния и отмора на изтощения. В продължение на почти столетие тя разнася полезните си вести. Четена е от стотици хиляди хора, издавана и преиздавана в десетки страни на много езици.

Надяваме се тази книга, която според нас е най-добрият път към изпълнения с радост и щастие прост и омаен живот, да постигне и сега своята мисия ­ това е искреното желание на издателите.


ПОПЕЧИТЕЛСТВО НА ПУБЛИКАЦИИТЕ

НА ЕЛЕНА Г. ВАЙТ

Нашият пример

“Аз съм всред вас

като Един, Който слугува.”

Нашият Господ Исус Христос дойде на този свят, за да служи неуморно на човека. Той “понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” (Исая 53: 4), за да може да посрещне всяка човешка нужда. Дойде, за да премахне от човечеството бремето на болестта, нищетата и греха. Неговата мисия бе да възстанови напълно хората; да им даде здраве, мир и съвършенство.

Разнообразни бяха нуждите на тези, които търсеха Неговата помощ и различни ­ обстоятелствата, но никой не си тръгваше, без да е получил необходимото. От Него струеше поток на целебна сила и тялото, духът и душата се възстановяваха.

Делото на Спасителя не зависеше от времето и мястото. Състраданието Му не познаваше граници. За изцеление и поучение към Него се устремяваха толкова много хора, че в цяла Палестина нямаше достатъчно голямо здание, за да ги побере. Неговата лечебница беше навсякъде ­ по зелените склонове на Галилейските хълмове, по главните пътища и крайморския бряг, в синагогите и на всяко друго място, където можеха да бъдат доведени болните. Във всеки град, във всяко село, във всяко кътче, откъдето минаваше, Той полагаше ръце над страдащите и ги лекуваше. Имаше ли сърца, готови да приемат Неговата вест, Той ги утешаваше, уверяваше ги в любовта на Своя Небесен Баща. По цял ден служеше на прииждащите, а вечерите посвещаваше на онези, които през деня е трябвало да се трудят за прехраната на семействата си.

Исус се бе нагърбил с огромната отговорност за спасението на хората. Знаеше, че ако не настъпи решителен поврат в принципите, целите и намеренията на човешкия род, всички щяха да погинат. Това тегнеше в душата Му, но никой не можеше да допусне колко тежък товар е. Бе сам и в детството, и в младостта, и в зрялата Си възраст. В Негово присъствие хората се чувстваха като на небето. Ден след ден Той посрещаше изпитания и изкушения; не минаваше ден, без да се докосне до злото и да стане свидетел на неговата власт над онези, които се стремеше да благославя и да спасява. Но въпреки това не се уморяваше, нито се обезсърчаваше.

Винаги подчиняваше желанията Си на стриктното изпълнение на Своята мисия. Прославяше живота Си, като се оставяше напълно на волята на Своя Отец. Като дете, когато майка Му Го намери в училището на равините и Го запита: “Синко, защо постъпи тъй с нас?”, Той отговори ­ и отговорът Му е ключът на Неговото жизнено дело: “Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (Лука 2:48, 49).

Животът Му беше живот на непрекъснато посвещение и себеотрицание. В този свят Той нямаше дом, освен когато любезни приятели Му осигуряваха подслон като на странник. Той дойде заради нас, за да покаже пътя, но живееше като най-бедните и работеше сред страдащите и нуждаещите се. Беше непризнат и непочитан от народа, за който бе направил толкова много, но винаги бе търпелив, добронамерен и насърчителен. Затова всички страдащи Го посрещаха като Вестител на живота и на мира. Виждаше нуждите на мъже и жени, деца и младежи; към всички отправяше поканата: “Елате при Мене!” Докато траеше службата Му, Исус посвещаваше повечето време на лекуване на болни и чудесата свидетелстваха за истинността на думите Му ­ че е дошъл не да погубва, а да спасява. Накъдето и да се понасяше, вестта за Неговата милост срещаше хора, вече изпитали влиянието Му и радващи се на обновените си сили. Множествата се тълпяха около тях, за да чуят от устата им за делата, които Господ бе извършил. Гласът Му бе първият звук, който мнозина чуваха, името Му ­ първата дума, която изричаха, лицето Му ­ първото нещо, което виждаха. Как можеха да не обичат Исус и да не възвестяват славата Му? Минаваше през градове и села като живителен поток, пръскащ живот и радост.

“Завулоновата земя и Нефталимовата земя край езерото отвъд Йордан, езическа Галилея; людете, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина и на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина”(Матей 4: 15, 16).

Спасителят използваше всяко изцеление, за да всажда в ума и душата Божествените принципи. Това беше целта на Неговата работа. Той даряваше земните благословения, като предразполагаше сърцата на хората да приемат Евангелието на Неговата благодат.

Христос можеше да заеме най-високото място сред учителите на еврейската нация; но предпочете да проповядва евангелието на бедните. Ходеше от място на място, за да могат онези по пътищата и кръстопътищата да чуят словата на истината. Гласът Му, обясняващ Писанията, се чуваше край морето, по планинския склон, из улиците на града, в синагогата. Често поучаваше във външния двор на храма, за да могат и езичниците да Го чуят.

Правеше впечатление колко различно беше Христовото учение от това на книжниците и фарисеите. Равините се занимаваха с предания, с човешки теории и измислици. Често на мястото на Писанието се поставяше писаното или казаното за него от хора. Предметът на Христовото учение беше Божието слово. Той посрещаше въпросите с ясния отговор: “Писано е”. При събуден интерес, било у приятел или у враг, винаги се позоваваше на Словото. Ясно и мощно изявяваше евангелската вест. Думите Му хвърляха светлина върху ученията на патриарсите и пророците, стигаха до хората като ново откровение. За пръв път слушателите Му осъзнаваха дълбините на Свещените писания.

Никога не е имало евангелизатор като Христос. Той бе Величието на небето, но се принизи и прие нашето естество, за да може да се срещне с хората там, където се намираха. Христос, Вестителят на завета, възгласи добрите новини на Евангелието за спасението на всички хора ­ богати и бедни, свободни и роби. Славата Му на най-Велик Лекар се бе пръснала из цяла Палестина. Болните се стичаха натам, откъдето трябваше да мине, за да Го помолят за помощ. Събираха се и мнозина, жадни да чуят думите Му и да бъдат докоснати от ръката Му. Така Той ­ Царят на славата ­ облечен в скромни човешки одежди, ходеше от град на град, от село на село, проповядвайки евангелието и лекувайки болните.

Христос посещаваше големите годишни национални празници и на събралите се, погълнати от външните изяви на церемониите, говореше за вечните неща, приближаваше ги до тях. На всички раздаваше от съкровищата на мъдростта. Езикът Му беше толкова прост, че всички го разбираха. Помагаше по начини, присъщи само Нему, не отминаваше никой в скръб и нужда. С нежност и изпълнена с любов доброта служеше на боледуващата от греха душа, изцеляваше я и є вдъхваше сила.

Беше най-великият Учител. Опитваше се да стигне до хората по най-познатите за тях пътища; представяше истината така, че винаги да бъде преплетена с най-светите спомени и изживявания за слушателите. Поучаваше така, че хората да чувстват колко тясно е свързан с техните интереси и добруване. Наставленията Му бяха толкова откровени, примерите ­ така подходящи, думите Му ­ така изпълнени със съчувствие и любов, че не можеше да не предизвика възхищение. Простотата и сериозността, с която се обръщаше към страдащите, осветяваха всяка дума.

Колко напрегнат бе животът Му! По колко пъти на ден влизаше в скромните жилища, потънали в мизерия и скръб, носеше надежда на отчаяните и мир на съкрушените. Благ и с изпълнено с любов, нежност и съчувствие сърце, Той се движеше между тях благодушен, възправяше сломените и утешаваше опечалените. Където и да отидеше, носеше благословение.

Така Исус служеше на бедните, но се мъчеше да намери пътища и към заможните. Търсеше познанството на богатия и образован фарисей, на еврейския благородник, на римския управник. Приемаше поканите им, присъстваше на тържествата им, опознаваше интересите и заниманията им, за да може да стигне до сърцата им и да им разкрие непреходните богатства.

Христос дойде на този свят, за да покаже, че получи ли сила от Небето, човек може да заживее свято ­ с неуморно търпение, със съчувствие и готовност да помага на всеки в нужда. Чрез нежното докосване на благодатта прогонваше от душата всяка тревога и съмнение, превръщайки враждата в любов и неверието в упование.

Можеше да каже комуто Нему е угодно: “Следвай Ме” ­ и човекът ставаше и тръгваше след Него. Омаята и оковите на княза на този свят биваха унищожени. Чуеше ли Неговия глас, духът на алчността и на славолюбието напускаше сърцата и хората се възправяха освободени, за да последват Спасителя.

Братска любов

За Христос нямаха никакво значение националността, рангът и вероизповеданието на човека. Книжниците и фарисеите искаха да ограничат броя на небесните дарби в полза на една нация, като изключат останалите от света от Божието семейство. Но Христос дойде, за да разруши всяка разделяща преграда. Дойде да покаже, че даровете на Неговата милост и любов са така неограничени, както въздухът, светлината или дъждът, който освежава земята.

Христовият живот установи религия, в която няма касти; религия, при която евреи и езичници, свободни и роби са споени части от едно братство, и всички са равни пред Бога. Никакъв политически въпрос не можеше да повлияе на Неговия начин на действие. Не правеше никаква разлика между близки и чужди, приятели и врагове. Сърцето Му откликваше на всяка душа, жадуваща за животворната роса.

За Него нямаше недостойно човешко същество, което би могъл да отмине, стремеше се да намери целебно, спасително средство за всяка душа. В каквото и общество да се намираше, Той поучаваше с уроци, съобразени с времето и обстоятелствата. С всяко човешко пренебрежение или оскърбление осъзнаваше още по-силно нуждата от Божествено-човешкото съчувствие. Опитваше се да вдъхне надежда и на най-грубите и най-малко обещаващите, като ги уверяваше, че могат да станат безупречни и чисти и да изградят характер, чрез който да се изявят като Божии деца.

Често срещаше завладени от Сатана, обезсилени да се избавят от оковите му. На такива обезсърчени, болни, изкушени, паднали души Исус изговаряше думи на най-нежно състрадание, думи, от които те толкова много се нуждаеха и които можеха да разберат. Срещаше и други, борещи се с врага на душите. Тях Той насърчаваше да постоянстват, уверявайки ги, че ще спечелят, защото Божии ангели са на тяхна страна и ще им помогнат да победят.

На трапезата на бирниците Исус седеше като почетен Гост и чрез съчувствието и любезната Си общителност показваше, че признава човешкото достойнство; и хората закопняваха да станат достойни за Неговото доверие. Думите Му се лееха с благословение и животворна сила в жадуващите им сърца. В тези отхвърлени от обществото хора се пробуждаха нови копнежи, откриваха се възможности за нов живот.

Макар и евреин, Исус общуваше свободно със самаряните, пренебрегвайки фарисейските обичаи на народа Си. Без да се съобразява с предразсъдъците, приемаше гостоприемството на тези презрени хора. Спеше заедно с тях под покрива им, ядеше с тях на трапезата им храната, приготвена от техните ръце; минаваше по техните улици и беше с тях изключително любезен и учтив. И докато с човешкото съчувствие привличаше сърцата им към Себе Си, Божествената Му благодат им предлагаше спасението, което евреите бяха отхвърлили.

Лично служене

Христос не пренебрегваше нито една възможност да предаде спасителната вест на Евангелието. Чуйте чудесните Му думи към жената от Самария. Той седеше край Якововия кладенец, когато тя дойде, за да налее вода. За нейна изненада Христос я помоли: “Дай Ми да пия.” Имаше нужда от глътка студена вода, но търсеше и възможност да я подтикне към животворната вода. “Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не се сношават със самаряните. Исус в отговор и каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода... Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” (Йоан 4:7-14).

Какъв интерес прояви Христос към това човешко същество! Колко сериозни и убедителни бяха думите Му! Когато ги чу, жената остави стомната, отиде в града и каза на близките си: “Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?” И по-нататък четем: “И в тоя град много самаряни повярваха в Него” (Йоан 4:29, 39). А кой може да прецени какво влияние за спасяването на души са оказвали тези Негови думи през всичките години оттогава досега?

Христос е готов да поучава навсякъде, където има сърца, отворени да приемат истината. Той им разкрива Бог Отец и службата, поета от четящия в сърцето. За такива души не си служи с притчи. На тях, както и на жената, Христос казва: “Аз съм, Който говоря с тебе!”

Дни на служене

“Никога преди това не бе имало на света дни като тези. Небето се беше снишило до човеците.”

В рибарската хижа в Капернаум тъщата на Петър лежеше болна от треска. Исус “се допря до ръката є и треската я остави; и тя стана да Му прислужва” (Матей 8:14) ­ на Него и на учениците.

Вестта за това бързо се разнесе. Чудото бе станало в събота и от страх от равините хората не смееха да дойдат за изцеление преди залез слънце. След залеза жителите на града заприиждаха от къщите, магазините, работилниците, пазарищата и започнаха да се тълпят край скромната къщичка. Носеха болни на носилки, други идваха, подпирайки се на патерици или подкрепяни от приятели и близки, и със сетни сили се мъчеха да се доближат до Спасителя.

Час подир час прииждаха и си отиваха, защото никой не можеше да знае дали на другия ден Великият Лекар ще бъде между тях. Никога преди това Капернаум не бе преживявал часове като тези. Ликуващи викове и възгласи на облекчение изпълваха въздуха. Едва след като бе облекчил и последния страдащ, Исус приключи работата Си. Нощта беше вече доста напреднала, когато множеството се разпръсна и Симоновият дом потъна в дълбока тишина. Дългият и уморителен ден бе отминал и Исус се отпусна за почивка. Но докато градът все още спеше, Спасителят “стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше” (Марко 1:35). Рано сутринта Петър и другарите му отидоха при Исус и Му казаха, че народът от Капернаум вече Го очаква. С изненада чуха Христовите думи: “И на другите градове трябва да благовестя Божието царството, понеже затова Съм изпратен” (Лука 4:43).

Имаше опасност обхваналото Капернаум вълнение да замъгли целта на Исусовата мисия. Той не търсеше това ­ да привлича вниманието върху Себе Си само като чудотворец и избавител от телесни страдания. Искаше да привлече хората в качеството Си на техен Спасител. Докато народът се настройваше да вярва, че е дошъл като негов Цар, за да въздигне земното му царство, Христос желаеше да отклони умовете от земното към духовното. Един само земен успех можеше да попречи на делото Му.

А и удивлението на равнодушната тълпа дразнеше духа Му. В Неговия живот никога не изпъкваше собственото “аз”. Почитта, която светът даваше на общественото положение, богатство или способности, беше чужда за Човешкия Син. Исус не си служеше с нито едно от средствата, с които си служат човеците, за да спечелят благоволението или почитта на другите. Векове преди раждането Му за Него бе предсказано: “Няма да извика, нито ще издигне високо гласа Си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината. Няма да отслабне, нито да се съкруши, догдето установи правосъдие над земята; и островите ще очакват Неговата поука” (Исая 42:2-4).

Фарисеите искаха да изпъкнат с точното спазване на своите церемонии, стремяха се към пищност на богослужението и парадираха с благотворителните си дела. С постоянните си спорове те доказваха своята религиозна заблуда. Дълги и шумни диспути се водеха между противопоставящите се една на друга секти и не беше нещо необикновено по улиците да се чуват гласове на гневно спорещи и настръхнали един срещу друг книжници и законници.

На фона на всичко това ярко се открояваше животът на Исус. Той никога не водеше шумни диспути, нямаше я религиозната церемониалност, нито каквато и да било постъпка с цел да се спечели одобрението на другите. Христос беше скрит в Бога и Бог се изявяваше в характера на Своя Син. Исус желаеше да отправя мислите на хората към това откровение.

Слънцето на правдата не огря изведнъж в пълния Си блясък и великолепие света, за да не заслепи със славата Си духовете на хората. За Христос е писано: “Той ще се появи сигурно както зората” (Осия 6:3). Спокойно и кротко изгрява дневната светлина над земята, разпръсква мрака и събужда света за живот. Така и Слънцето на правдата изгрява “с изцеление в крилете Си” (Малахия 4:2).

“Ето Моя Служител, Който подкрепям, Моят избраник, в Когото благоволи душата Ми” (Исая 42:1).

“Защото си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в утеснението, прибежище от буря, сянка от пек” (Исая 25:4).

“Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията є, Който дава дишане на людете, които са на нея и дух на тия, които ходят по нея: Аз, Господ, Те призовах в правда, и като хвана ръката Ти ще Те пазя, и ще Те поставя за завет на людете, за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да извадиш запрените от затвор, и седящите в мрак из тъмницата” (Исая 42:5-7).

“Ще доведа слепите през път, който не са знаели, ще ги водя в пътеки, които са им били непознати; ще обърна тъмнината в светлина пред тях, неравните места ще направя равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя” (Исая 42:16)

“Пейте на Господа нова песен, хвалата Му от краищата на земята, вие, които слизате на морето и всичко, що е в него; острови и вие, които живеете на тях. Пустинята и градовете є нека извикат с висок глас; селата, гдето живее Кидар; нека пеят жителите на Села, нека възклицават от върховете на планините, нека отдават слава на Господа, и нека възвестяват хвалата Му в островите” (Исая 42:10-12).

“Възпей радостно, небе, защото Господ извърши това; възкликнете по-долни земни части; запейте весело планини, горо и всички дървета в нея, защото Господ изкупи Якова, и се прослави в Израиля” (Исая 44:23).

Той “изяви славата Си и учениците Му повярваха в Него.”

В тъмницата на Ирод Йоан Кръстител ­ великият предтеча на Месия ­ обезсърчен и объркан относно делото на Спасителя, бдеше и очакваше. Оттам той изпрати двама от учениците си при Исус с въпроса: “Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да очакваме?” (Матей 11:3).

Спасителят не отговори веднага. Докато учениците стояха и се чудеха на мълчанието, към Исус заприиждаха хора с различни страдания. Гласът на Могъщия Лекар проникваше в глухото ухо. Една дума, едно докосване на ръката Му отваряше слепите очи, за да видят светлината на света, красотите на природата, лицата на приятелите и лика на Избавителя. Гласът Му стигаше и до ушите на умиращите и те се изправяха на крака, здрави и силни. Парализирани, обладани от демони, се подчиняваха на словото Му. Безумието им ги напускаше и те с благодарност Му се кланяха. Бедните селяни и работници, които книжниците смятаха за нечисти и ги отбягваха, се тълпяха край Него, а Той им говореше за вечния живот.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница