За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи



страница14/55
Дата16.11.2017
Размер7.61 Mb.
Размер7.61 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   55

“Но Сион рече: Йеова ме е оставил и Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да не се смили за чедото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя! Ето, на дланите Си съм те врязал, твоите стени са винаги пред Мене” (Исая 49:14-16).

“Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз Съм твой Бог. Ще те укрепя! Да! Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница” (Исая 41:10).

“... които съм носил още от утробата и съм държал още от рождението. Даже до старостта ви Аз съм същият и докато побелеете, Аз ще ви нося. Аз ви направих и Аз ще ви държа. Да! Аз ще ви нося и избавя” (Исая 46:3, 4).

Хвала и благодарност

Нищо не допринася толкова много за укрепване и поддържане на тялото и на душата, както духът на благодарност и хвала. Да се противопоставяме на песимизма, меланхолията, недоволството е наш дълг, какъвто е дългът да се молим. Ако небето е целта на нашето странстване тук, как можем да вървим нататък като тълпа опечалени и по целия път към дома на Отца само да стенем и да се оплакваме?

Хора, изповядващи християнството, които постоянно се оплакват и според които веселото настроение и щастието са грях, нямат истинска религия. Души, които намират печално удоволствие във всичко меланхолично и тъжно в природата, които предпочитат да се заглеждат в увехнали листа вместо в прекрасните свежи цветя, които не виждат красотата на високите планински върхове и китните долини, които затварят душата си за веселите гласове на природата ­ такива души не пребъдват в Христос. Те събират мрак и тъмнина там, където биха могли да имат светлина, да имат Слънцето на правдата, напиращо да изгрее в сърцата им и да изцелява.

Често страдания може да помрачават духа ти. Тогава се опитай да не мислиш. Ти знаеш, че Исус те обича. Той разбира твоите слабости. Можеш да вършиш Неговата воля, като просто се оставиш в ръцете Му.

Природен закон е мислите и чувствата ни да се насърчават и укрепват, когато ги изразяваме. Докато, от една страна, думите изразяват мислите, от друга, мислите следват думите. Ако бихме давали по-голям израз на вярата си и се радвахме повече на благословенията, които знаем, че имаме ­ голямата Божия милост и любов, щяхме да имаме повече вяра и по-голяма радост. Никой език не може да опише, никой смъртен дух не може да схване благословението, което е резултат от оценяването на Божията доброта и любов. Дори и на земята можем да живеем в бликаща радост, която никога да не пресъхва, тъй като извира от потоците край Божия престол.

Затова нека научим сърцата и устните си да изказват хвала на Бога за несравнимата Му любов. Нека възпитаме душите си да се изпълват с надежда и да пребъдват в светлината, която грее от кръста на Голгота. Никога не бива да забравяме, че сме деца на Небесния Баща, синове и дъщери на Господаря на небесните множества. Наша привилегия е да имаме тиха почивка в Бога.

“И нека царува в сърцата ви Христовият мир... и бъдете благодарни” (Кол. 3:15). Забравяйки собствените си трудности и грижи, нека да благодарим на Бога за възможността да живеем за слава на името Му! Нека благословенията на всеки нов ден да будят благодарност в сърцата ни за проявите на Неговата любов и грижи. Отваряйки очи сутрин, благодарете Му, че ви е запазил през нощта. Благодарете Му за мира в сърцето ви. Отправяйте сутрин, обед и вечер благодарствени молитви към Небето, които да бъдат като сладко благоухание.

Когато ви питат как сте, не мислете за нещо печално и не го разказвайте, за да събудите състрадание. Не говорете за своята липса на вяра, за своите проблеми и страдания. Изкусителят се радва, когато чува такива думи. Говорите ли по подобен начин, прославяте него. Ние не бива да мислим постоянно за голямата сила на Сатана. Често сами се предаваме в ръцете му, говорейки за неговата мощ. Вместо това нека по-добре да говорим за несравнимата мощ на Бога, Който счита всички наши интереси за Свои. Говорете за неизказаната Христова любов и за Неговото величие. Цялото небе взема участие в нашето спасение. Божии ангели, хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди служат на онези, които трябва да станат наследници на спасението. Закрилят ни от злото и отпъждат силите на тъмнината, опитващи се да ни погубят. Нямаме ли причина да сме благодарни всеки миг, дори и когато трудности се изпречват на пътя ни?

Пейте хвалебствени песни!

Нека от устата ни се леят песни на хвала и благодарност! Когато бъдем изкушавани, вместо да даваме израз на чувствата си, нека с вяра да отправяме благодарствена песен към Бога.

“О, Боже, Тебе слава!
О, Боже, безценен е небесний Твой Дар,

Нам дал си Исуса ­ Спасител и Цар!


Алилуя, Тебе слава! Алилуя! Амин!

Алилуя, Тебе слава по целия мир!


Исусе, ний славим и Твойта любов!

Пролял Си за нас скъпоценна Си кръв!


И Тебе ний хвалим, о, Душе Свети!

На святост и истина извор Си Ти!”


Песента е оръжие, с което винаги можем да си служим срещу обезсърчението. Като разтваряме така сърцето си за светлината на Христовото присъствие, ще се радваме на здраве и на Неговите благословения.
“Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае довека! Така нека говорят изкупените от Господа, които Той изкупи от ръката на противника” (Пс. 107:1, 2).

“Пейте Му, славословете Го; говорете за всичките Му чудесни дела. Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа” (Пс. 105:2, 3).

“Защото насища жадна душа и гладна душа изпълня с блага. Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с желязо, защото се разбунтуваха срещу Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. Затова смири сърцето им с труд; те паднаха и нямаше кой да им помогне. Тогава извикаха към Господа в бедствието им и Той ги избави от утесненията им; изведе ги из тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им. Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чеда” (Пс. 107:9-15).

“Защо си отпаднала, душе моя, и защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му” (Пс. 43:5).

“... и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос” (Еф. 5:20). Тази заповед е едно уверение, че дори и нещата, които сякаш са против нас, са за наше добро. Бог не би ни заповядал да благодарим за нещо, което би било лошо за нас.

“Господ е светлина моя и Избавител мой ­ от кого ще се боя? Господ е сила на живота ми ­ от кого ще се уплаша? Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си... И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, ще пея, да! Ще славословя Господа” (Пс. 27:1, 5, 6).

“Изведе ме из гибелната яма, из тинята на калта и постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми. Тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог. Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа. Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, и не е склонил към горделивите, нито към ония, които коварно отстъпват” (Пс. 40:2-4).

“Господ е сила моя и щит мой, на Него е уповало сърцето ми и Той ми помогна. Затова се развесели сърцето ми и с песните си ще Го възхваля” (Пс. 28:7).

Да вършим добро

Една от най-съществените пречки за оздравяването на болните е вглъбяването им в самите себе си. Много от тях смятат, че всеки трябва да им съчувства и помага, докато всъщност онова, което им е нужно, е да отклоняват мислите си от себе си, като мислят и се грижат за други.

Често се отправят молитви за хората, сполетени от беда, за опечалените и обезсърчените ­ и това е редно. Трябва да се молим Бог да изпрати светлина в помрачените души и да утеши опечалените сърца. Но Той има особено благоволение към молитвите на онези, които сами вървят по пътя на Неговите благословения и Му позволяват да ги благослови. Докато отправяме молитви за страдащите, трябва същевременно да ги насърчаваме и те да помагат на хора, които са в по-голяма нужда от тях. Мракът ще изчезне от сърцата им, когато се опитат те да бъдат полезни някому. Когато се стремим да утешаваме другите с “утехата, с която ние самите сме утешени”, благословението се връща обратно върху нас.

Петдесет и осма глава от книгата на пророк Исая ни предлага лекарство за болестите на тялото и на душата. Ако искаме да бъдем здрави и жизнерадостни, трябва да изпълняваме дадените в този текст от Писанието правила. За служенето, което приема, и за благословенията от него Господ казва:

“Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти; правдата ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря; ще извикаш и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш изсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи; ако даруваш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват” (Исая 58:7-11).

Добрите дела са двойно благословение ­ облагодетелстват с добро както извършителя, така и получателя. Съзнанието за доброто, което вършим, е едно от най-ефикасните лекарства за телесни и душевни заболявания. Когато сме удовлетворени от своя изпълнен дълг, когато сме направили някого щастлив, душата ни се чувства свободна и ведра, радостно чувство изпълва с нов живот цялото ни същество.

Нека болните, вместо постоянно да очакват състраданието на другите, да се стремят сами според възможностите си да помагат на нуждаещи се. Отдайте бремето на вашата собствена слабост, мъка и болки на състрадателния Спасител. Разтворете сърцето си за Неговата любов и я раздавайте щедро и на други. Помнете, че всички имат свои тежки изпитания и изкушения, на които им е трудно да се противостоят, и че можете да направите нещо, за да облекчите бремето им. Изказвайте благодарността си за благословенията, които имате. Покажете, че цените оказваното ви внимание. Нека сърцето ви бъде изпълнено с ценните Божии обещания и от тази съкровищница да излизат думи на утеха и подкрепа за ближните ви. Това ще ви обкръжи с атмосфера стопляща, въздигаща другите. Поставете си за цел да бъдете благословение за хората, които ви заобикалят, и ще откриете начин да бъдете в помощ както на собственото си семейство, така и на други.

Ако боледуващите се опитат да забравят себе си, като се грижат за други; ако изпълняват заповедта на Господа да служат на онези, които са в по-голяма нужда от тях, ще почувстват истинността на пророческото обещание: “Тогава светлината ти ще изгрее като зорница и здравето ти скоро ще процъфти.”

В допир с природата

“Нека да излезем на полето...”

Творецът е избрал за нашите първи родители най-добрата за здравето и щастието им обстановка за живот. Не ги е поставил в палат, не ги е заобиколил от изкуствена украса и лукс, към какъвто днес толкова неистово се стремим. Осигурил им е пряк допир с природата и тясна връзка със светите небесни същества.

В градината, която Бог приготвил за дом на Своите деца, те били отвсякъде заобиколени с прелестни храсти и благоуханни, красиви цветя, с най-разнообразни дървета, много от които ­ отрупани с ароматни и вкусни плодове. По клоните им птичките пеели хвалебни песни. Под сянката им земните твари си играели заедно без страх.

Адам и Ева се радвали в своята неопетнена чистота на онова, което виждали и чували в рая. Бог определил работата им в градината ­ да я обработват и пазят (Битие 2:15). Всекидневната работа им носела здраве и радост. Там щастливата двойка се срещала с радост със своя Създател, когато в прохладата на вечерта Той идвал и разговарял с тях. Всеки ден Господ им давал различни уроци.

Планът на живота, който Той определил за нашите първи родители, съдържа урок и за нас. Макар грехът да е хвърлил сянката си над земята, Господ все още желае Неговите чеда да изпитват радост от своя труд. Колкото по-точно се следва Неговият план за живота, толкова по-чудодейно ще действа Той, за да бъде страдащото човечество отново възродено. Боледуващите трябва да бъдат колкото е възможно по-близо до природата. Животът сред естествена є обстановка би извършил чудеса за много безпомощни и почти отчаяни болни.

Шумът, суматохата и бъркотията в градовете, напрегнатият и изкуствен живот в тях действат много уморително и изтощаващо. Пропитият с пушек, прах, отровни газове и болестотворни бацили въздух представлява опасност за живота. Болните, прекарващи по-голямата част от времето между четирите стени, се чувстват почти като затворници в стаите си. Те гледат къщи, тротоари и бързо движещи се по тях тълпи и нито късче синьо небе или някаква зеленина, цветя или дървета. Изолирани по такъв начин, те лесно изпадат в мрачно настроение, тормозят се от страданията и мъката си и стават жертва на собствените си печални мисли.

За податливите на пороци градовете крият още по-голяма опасност. Там те са изложени на постоянни изкушения. Затова трябва да бъдат преместени в нова среда и мислите им да бъдат пренасочени. Трябва да попаднат под влияния, коренно различни от онези, превърнали живота им в развалина. Отдалечете ги за известно време от всичко, отклоняващо ги от Бога, и им осигурете по-чиста атмосфера.

Лечебните заведения биха имали много по-голяма успех, ако се изграждаха далече от градовете, а и всички желаещи да възстановят здравето си би трябвало да се установят да живеят в провинцията. Природата е Божият лекар. Чистият въздух, животворната слънчева светлина, цветята и дърветата, лозята и овощните градини, както и движенията на чист въздух дават здраве и живот.

Лекари и болногледачи трябва да насърчават своите пациенти да остават по-дълго време на открито. Животът на чист въздух е може би най-важното, от което много болни се нуждаят. То притежава чудодейна сила да лекува болести, причинени от силни вълнения и от крайността на модерния живот, който изтощава и руши силите на тялото, душата и духа.

Целебно въздействат на болните, угнетени от градския шум и блясък, спокойствието и свободата на селския живот. Пейзажът радва очите им, почивката на чист въздух ги успокоява, а какво удоволствие изпитва всеки от благотворното действие на слънчевите лъчи и аромата на дърветата и цветята! Животворни сили са скрити в благоуханието на елхата и в миризмата на бора и кедъра.

Нищо не помага за възстановяване здравето на хронично болните така, както животът сред красива природа. Там и най-безпомощните могат да почиват, да лежат на слънце или под сянката на дърветата. Достатъчно е само да вдигнат поглед и да се наслаждават на омайната зеленина наоколо, да се вслушат в шумоленето на тихия ветрец. Отпадналият им дух ще се съживи, гаснещите сили ще укрепнат, душата им неусетно ще се успокои, трескавият пулс ще се урегулира. Когато почувстват повече сили в себе си, болните ще се осмелят да се изправят на крака, ще се опитат да направят няколко крачки, за да стигнат до любимите цветя ­ прелестните вестители на Божията любов към Неговите пострадали деца на земята.

Всичко трябва да се уреди така, че пациентите да бъдат на открито. На онези, които са на крака, трябва да се осигурят леки, приятни занимания. Посочете им подходяща и полезна работа, карайте ги да дишат дълбоко чистия въздух, като при това движат коремните си мускули. Това ще бъде особено полезно за тях.

Движението и гимнастиката трябва да се предписват като жизнена необходимост. А какво по-добро може да има от обработването на земята. Нека пациентите се грижат за цветни лехи или да работят в овощната и зеленчуковата градина. По този начин и вниманието им ще бъде отклонено от самовглъбяването и страданията.

Колкото по-дълго време пациентът прекарва на открито, толкова по-малко нужда ще има от лекарства. Колкото по-приятни са обстановката и средата му, толкова по-голяма ще бъде вярата му в оздравяването. Затворен ли е вкъщи, колкото и скъпа и елегантна да е мебелировката, ще става все по-раздразнителен, настроението му ще се влошава. Заведете го обаче сред прекрасната природа; поставете го там, където ще може да вижда израстването на цветята и да чува пеенето на птичките, и неговото сърце ще запее в хармония с птичите песни. Той ще почувства облекчение в тялото и в душата си. Мисълта му ще се освежи, въображението му ще се оживи и духът му ще стане способен да цени и възприема красотата на Словото Божие.

Сред природата винаги ще се намери нещо, което да насочи вниманието на болния към Бога. Заобиколен от великолепните Божии дела, мислите му ще се отправят от видимото към невидимото. Красотата на природата ще го кара да си представя небесния дом, където не ще има нищо, опетняващо красотата, нищо, което да причинява болести или смърт.

Лекарите и болногледачите трябва чрез поуки от природата да насочват пациентите си към Бога, Чиято десница е създала високите стройни дървета, тревата и цветята; да им внушават, че всяка пъпка и всяко цветче е израз на Божията любов към Неговите чеда. Този, Който се грижи за птиците и цветята, ще се погрижи и за създадените по Негов образ и подобие творения. Вън на открито, сред Божията природа, може да им се разказва за новия живот в Христос, да им се чете от Словото Божие. Така светлината на Христовата правда ще може да огрее помрачените им от греха души!

Мъже и жени, които се нуждаят от духовно, както и от телесно лечение, трябва да бъдат сред хора, чиито думи и дела да ги привличат към Христос. Трябва да попаднат под влиянието на Великия Лекар, Който може да излекува и тялото, и душата им. Трябва да слушат разкази за любовта на Спасителя, за опрощението, предлагано щедро на всички хора, отиващи при Него и изповядващи греховете си. Под такова влияние много страдащи ще намерят пътя към живота.

Ангели от небето действат заедно с човеците, за да изпълнят сърцата на болните и страдащите с насърчение, надежда, радост и мир. При такива условия болните получават двойно благословение и мнозина оздравяват. Слабата, колеблива крачка отново добива стабилност. Очите възвръщат блясъка си. Изгубилите надежда се обнадеждават. Лицата на дотогава отчаяните засияват от радост. Недоволният и хленчещ тон изчезва.

Когато физическото здраве е възстановено, хората имат по-голяма възможност да упражняват онази вяра в Христос, която осигурява и здравето на душата. Съзнанието за опростените грехове носи неизказана радост и мир. Помръкналата надежда на християнина засиява. Думите изразяват вярата: “Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти” (Псалм 46:1). “Да, и в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга ­ те ме утешават” (Пс. 23:4). “Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните” (Исая 40:29).

ЗДРАВНИ ПРИНЦИПИ
Без познаване на здравните принципи, никой не е годен за житейските отговорности.

Общи грижи за здравето

“Вие сте храм на Бога...”

“... и нищо нечисто не ще има там.”

Съзнанието, че човек трябва да бъде храм на Бога, място за изявяване на Неговата слава, трябва да ни кара да полагаме най-сериозни грижи за физическите си сили и да ги развиваме. Невероятно мъдро е създал Господ човешкото тяло, затова ни заповядва да го изучаваме, да разбираме неговите нужди и да правим онова, което е във възможностите ни, за да го запазим от повреда и омърсяване.

Кръвообращението

За да притежаваме добро здраве, трябва да имаме добра кръв; защото кръвта е потокът на живота, а животът е в кръвта. Тя възстановява изразходваното и храни тялото. Когато е снабдявана с подходящите и необходими хранителни вещества и когато е пречиствана и освежавана чрез допир с чист въздух, носи живот и сила до всички части на тялото. Колкото по-съвършено е кръвообращението, толкова по-добре ще работи целият организъм.

При всяка пулсация на сърцето кръвта трябва да бъде разпратена бързо и с лекота до всички части на тялото. Циркулацията є не трябва да бъде смущавана от тесни дрехи, стегнати връзки, недостатъчно облекло или особено изстудяване на крайниците. Всичко пречещо на кръвообращението причинява натрупване на кръв и резултатите са често главоболие, кашлица, сърцебиене или лошо храносмилане.

Дишането

За да имаме добра кръв, трябва да дишаме правилно. Пълното дълбоко дишане на чист въздух, изпълващо дробовете с кислород, пречиства кръвта. Тя става по-светла и се разнася като животворна струя по всички части на тялото. Дълбокото дишане успокоява нервите, възбужда апетита, спомага за доброто храносмилане и предизвиква здрав, ободряващ сън.

Дробовете трябва да се оставят възможно най-свободни. Техният капацитет се развива чрез свободно движение и намалява, когато биват по някакъв начин притискани. За пример могат да се посочат вредните последици от масово срещащия се навик на навеждане при работа (особено в седящо положение, когато е невъзможно да се диша дълбоко). Повърхностното дишане също бързо става навик и дробовете загубват способността си да се разширяват. Подобни последици се появяват и при силно пристягане. На долната част на гръдния кош не се осигурява достатъчно място; коремните мускули, които би трябвало да помагат при дишането, нямат достатъчно свобода за движение и дейността на белите дробове се ограничава.

По такъв начин те не приемат достатъчно кислород. Кръвта се движи мудно. Отпадъчните вредни вещества, които е трябвало да бъдат изхвърлени чрез издишванията, се задържат в кръвта и тя се замърсява. А от това страдат не само белите дробове, но и стомахът, и черният дроб, и мозъкът. Кожата става бледа, храносмилането се забавя, сърцето се затруднява, мисловната дейност отслабва, мислите се объркват, изпада се в мрачно настроение. Целият организъм бива потиснат и бездеен и особено предразположен към заболяване.

Чистият въздух

Дробовете постоянно издишват нечист въздух и трябва непрекъснато да бъдат снабдявани с чист. Нечистият въздух не осигурява нужното количество кислород и кръвта се връща към мозъка и другите органи, без да е достатъчно пречистена. Затова е крайно необходима основна вентилация. Престояването в затворени, лошо проветрявани стаи, където въздухът е застоял, е пагубно за целия организъм. Той става много чувствителен към студа и най-леката простуда причинява заболяване. Хора, живеещи в затворени, непроветрявани стаи, са бледи и слаби. Те постоянно вдишват издишвания от тях самите въздух, наситен с излъчваните от дробовете и порите отрови. Така нечистотиите им отново се връщат в кръвта.

Проветряването и слънчевата светлина

При строежа на здания, било за обществени нужди, било за жилища, трябва да се обръща специално внимание за осигуряване на вентилация и изобилна слънчева светлина. Залите за събрания, църквите и училищата често не са съобразени с това необходимо изискване. Липсата на добра проветряемост много често е причина за сънливост и отпуснатост, които намаляват чувствително влиянието на много проповеди и правят работата на учителите неефективна.

Жилищните сгради трябва да са издигнати по възможност повече над повърхността на земята. Трябва да се направят дренажи за подпочвените води и те бъдат грижливо отстранени. Така ще се осигурят сухи основи и няма да има опасност от заболяване поради влага. Но на този въпрос често се обръща малко внимание. Непрекъснатото неразположение, сериозните болести и многото смъртни случаи твърде често са резултат от влагата и маларията в ниски сгради с лошо отводняване.

При изграждането на жилища особено важно е да се предвиди осигуряването на добро, свободно проветряване и изобилие от светлина във всяка стая. Спалните трябва да са разположени така, че в тях да има свободна циркулация на въздуха денем и нощем. Стая, в която няма достъп на въздух и слънчева светлина през целия ден, не е годна за спалня. В повечето страни е необходимо спалните да са снабдени с уреди за отопление, за да могат при студено или влажно време да бъдат топли и сухи.

Гостната стая (холът) трябва да отговаря на същите условия, както и другите стаи, определени за постоянно обитаване. И тя трябва да има добро проветряване, слънце и изкуствено отопление за изсушаване на евентуална влага. Който спи в лишена от слънце стая и на легло, което не е добре проветрено и сухо, излага на опасност не само здравето, но понякога и живота си.



Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   55


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница