За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи



страница5/55
Дата16.11.2017
Размер7.61 Mb.
Размер7.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55

На практика обаче разказаха за Исус не само на своите семейства и съседи, а обходиха цял Декапол и навсякъде разнесоха вестта за Неговата сила. Споделиха как ги е освободил от злите духове.

Макар гергесинците да не приеха Исус, Той не ги изостави в духовната им тъмнина. Помолиха Го да си отиде, без да са чули Неговата вест, без да знаят Кого прогонват. Затова Той им изпрати светлината чрез такива, които не можеха да не изслушат.

Сатана погуби свинете с намерението да отклони народа от Спасителя и да попречи на проповядването на евангелието в онази страна. Но тъкмо този случай пробуди жителите є толкова драстично, както нищо друго не би било в състояние, и спря вниманието им върху Христос. Макар че сам Спасителят си отиде, хората, които беше изцелил, останаха там като свидетели на Неговото могъщество. Онези, които бяха оръдия на княза на тъмнината, сега станаха посредници на Светлината, вестители на Божия Син. Когато по-късно Исус се върна в Декапол, народът се струпа около Него и в продължение на три дни хиляди от цялата страна слушаха вестта за спасението.

Двамата изцелени беснуеми бяха първите мисионери, които Исус изпрати да проповядват евангелието там. Те бяха слушали Неговите слова съвсем кратко време. Не бяха чули дори и една Негова проповед. Не можеха да наставляват народа както учениците, които всеки ден бяха с Христос. Но можеха да разкажат онова, което бяха преживели, видели и чули за силата на Спасителя. Същото може да направи всеки, чието сърце е било докоснато от Божията благодат. Това е, което Господ очаква от нас ­ да свидетелстваме.

Евангелието не трябва де се проповядва като безжизнена теория, а като сила, която променя живота. Бог иска Неговите служители да свидетелстват за това, за да могат чрез Неговата благодат хората да получат Христоподобен характер и да се радват на уверението за Неговата голяма любов. Иска да свидетелстваме, че Той не може да бъде доволен, докато всички, които приемат спасението, не бъдат изкупени и не получат отново светите привилегии на Негови синове и дъщери.

Исус приема с радост и най-упоритите противници. Когато се покаят, Той им дава Своя Божествен Дух и ги изпраща в лагера на невярващите, за да възвестят благодатта Му. Души, които са били превърнати в сатанински инструменти, могат чрез Христовата сила да бъдат преобразени във вестители на правдата и да бъдат изпратени от Божия Син да разказват какво велико добро им е сторил Господ и как се е смилил над тях.

“Славата Ми е винаги пред тебе”

След като жената от Капернаум бе изцелена чрез докосването си с вяра, Исус пожела тя да признае благословението, което беше получила. Не може да се присвоят тайно дарбите, които Евангелието предлага, и да им се наслаждаваме скрито.

“Вие сте Ми свидетели ­ казва Господ, ­ че Аз съм Бог” (Исая 43:12).

Нашата изповед за Неговата вярност е избраното от Бога средство да изявяваме Христос на света. Трябва да признаем Неговата благодат, както е била възвестена от светите хора в древността. Но най-голямо въздействие ще оказва свидетелството на нашия личен опит. Ние сме свидетели за Бога, когато сами изявяваме действието на Божествената сила лично в нас. Всяко същество има живот, различен от всички други, и опит, който съществено се различава от този на всички останали. Бог желае да Му изказваме благодарност на базата на личните си преживявания. Тези лични изповеди за слава на Неговата благодат, подкрепени от християнски начин на живот, имат неотразима сила, способстваща за спасението на души.

Важно за нас е никога да не забравяме Божиите дарове. Така вярата укрепва и ни подтиква все повече да искаме и да получаваме. Най-дребното нещо, което сами сме получили от Бога, съдържа по-голямо благословение, отколкото във всички доклади, чути или прочетени, за вярата и опита на други. Душата, която отговори на Божията благодат, ще заприлича на напоявана градина. Нейното положение бързо ще се подобри, светлината є ще изгрее и славата Господня ще я осияе.

“Що да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? Ще взема чашата на спасението и ще призова името Господне; ще изпълня обреците си Господу, да, пред всичките Му люде” (Пс. 116:12-14).

“Кой може да изкаже мощните дела на Господа или да разгласи всичките Негови хвали?” (Пс. 106:2).

“Ще пея Господу, докато съм жив, ще славословя моя Бог, докле съществувам! Да Му бъде приятно моето размишление! Аз ще се веселя в Господа” (Пс. 104:33, 34).

“Славословете Господа, призовавайте името Му! Възвестявайте между племената делата Му! Пейте Му, славословете Го, говорете за всичките Му чудесни дела, хвалете се с Неговото свято име! Нека се веселят сърцата на ония, които търсят Господа!” (Пс. 105:1-3).
“Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят! Така ще Те благославям, докато съм жив. В Твоето име ще издигам ръцете си. Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми, и с радостни устни ще Те славословят устата ми. Когато си спомням за Тебе на постелката си, размишлявам за Тебе в нощните стражи; понеже Ти си бил помощ на мене и под сянката на Твоите крила ще се радвам” (Пс. 63:3-7).

“На Бога се уповавам, няма да се боя! Какво ще ми стори човек? Върху мене, Боже, са моите обреци към Тебе; ще Ти принеса благодарствени приноси, понеже Си избавил душата ми от смърт. Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живота?” (Пс. 56:11-13).

“Ти, Господи, си моя надежда, на Тебе съм се уповавал от младостта си... За Тебе ще бъде винаги хвалението ми!” (Пс. 71:5, 6).

“Даром сте приели, даром давайте!”

Евангелската покана не бива да се ограничава и предлага само на избрани, които ни оказват честта да я приемат; трябва да се разнася на всички. Когато Бог благославя Своите чеда, то е не само заради тях, а и заради целия свят. Той ни дава Своите дарове, за да ги умножаваме, като ги раздаваме на другите.

Щом самарянката, която разговаря с Исус при Якововия кладенец, откри в Негово лице Спасителя, заведе и други при Него. Оказа се, че е по-добра мисионерка от учениците. В Самария те не виждаха нещо, което да ги насърчи. Мислите им бяха насочени към голямото дело, предстоящо в бъдеще. Не виждаха, че точно край тях е жетвата и само чака да бъде прибрана. Чрез тази пренебрегвана жена целият град бе събран, за да чуе Исус. Тя веднага разнесе светлината на своите съграждани.

Тази жена е пример за въздействието на практическата вяра в Христос. Всеки истински християнин се ражда като мисионер в царството Божие. Щом опознае Спасителя, той ще пожелае да запознае и други с Него. Спасителната и освещаваща истина не може да остане заключена в сърцето му. Който пие от Водата на живота, сам се превръща в жив извор. Получателят става дарител. Христовата благодат в душата е подобна на извор в пустинята, който освежава всички и приканва загиващите от жажда да пият от водата на живота. Разпространявайки благата вест за спасението, ние самите се приближаваме до Господа.

За онези, които приемат Неговата благодат, Господ казва: “Ще направя тях и местата около хълма Си за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде” (Езекиил 34:26).

“А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика: Ако е някой жаден, нека да дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието” (Йоан 7:37, 38).

Който получава, трябва и да раздава. От всички посоки се чуват викове за помощ. Бог кани хората да служат с радост на своите ближни. Трябва да се печелят непреходни богатства. Царството небесно може да се спечели. Светът, който живее в незнание, трябва да бъде осветлен.

“Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне” (Йоан 4:35, 36).

“Ето, Аз съм с вас през всичките дни!”

В продължение на три години учениците имаха пред очите си чудесния пример на Исус. Всеки ден те бяха и разговаряха с Него, слушаха утешителните Му думи към наскърбените и обременените и виждаха проявите на Неговата мощ над болни и страдащи. Когато дойде време да ги напусне, Той им даде благодат и сила да продължат по-нататък делото Му в Негово име. Трябваше да разпространяват светлината на евангелието на любовта и изцелението. Спасителят им обеща, че ще бъде винаги с тях. Да, тогава щеше да бъде чрез Светия Си Дух дори по-близо до тях, отколкото когато беше видимо между човеците.

И ние трябва да вършим делото, което вършеха учениците. Всеки християнин трябва да бъде мисионер. Изпълнени със състрадание и съчувствие, трябва да служим на другите, на нуждаещите се от помощ, и самоотвержено да се стараем да облекчаваме болките на страдащото човечество.

Всички могат да намерят какво да правят. Никой не бива да смята, че за него няма място, където да работи за Христос. Спасителят се поставя наравно с всеки човек. Той стана член на земното семейство, за да можем ние да станем членове на небесното. Той е Синът Човешки и с това брат на всеки Адамов син или дъщеря. Неговите последователи не трябва да се затварят в себе си от страх пред погиващия свят. Те са част от голямото човешко семейство и Небето гледа на тях ­ както на грешните, така и на светиите ­ като на братя.

Милиони и милиони човешки същества, болни, невежи и грешни, още не са чули за Христовата любов. Ако се поставим на тяхно място, какво бихме искали те да направят за нас? Това можем да направим и ние, доколкото е в нашите възможности, Христовото правило за живота, според което всеки човек ще устои или ще пропадне пред съда, гласи: “Всяко нещо, което желаете човеците да правят на вас, така и вие правете на тях” (Матей 7:12).

За всичко, което ни дава някакво предимство над другите ­ възпитание или образование, благороден характер, християнско възпитание или духовен опит ­ ние сме задължени на по-малко облагодетелстваните и трябва да им служим, доколкото ни е възможно. Ако сме силни, трябва да укрепим ръцете на слабите.

Ангели на славата, които постоянно гледат лика на Отца в небето, се радват, като служат на Неговите чеда. Ангелите винаги присъстват там, където са необходими, при онези, които водят тежка битка със собственото си “аз” и обкръжението им най-много ги обезкуражава. Слабите, отчаяните или с тежки пороци са предмет на най-големи грижи. Онова, което самолюбивите смятат за унизително ­ да служат на окаяни хора с низки страсти ­ вършат святите, безгрешни същества от небесните дворове.

Докато ние бяхме обречени на гибел, Исус не се чувстваше добре в небето. Той Го напусна, за да преживее живот на хули и унижения и да понесе позорна смърт. Този, Комуто принадлежат неизмеримите съкровища на небето, беше беден, за да можем ние чрез Неговата бедност да станем богати. Ето защо трябва да вървим по Неговите стъпки.

Който е станал Божие чедо, трябва занапред да се смята за член от веригата, спусната, за да се спаси светът. Трябва да се чувства едно с Христос в Неговия план, изпълнен с любов и милост, и заедно с Него да търси и да спасява погинали души. Мнозина мислят, че е голяма привилегия да се посетят местата на земята, където е живял Христос, да вървят по пътищата, изминати от Него, да съзерцават езерото, край което Той е обичал да поучава, и хълмовете и долините, на които се е наслаждавал. Но не е нужно да отиваме в Назарет, Капернаум или Витания, за да вървим по стъпките на Исус. Ще намерим следите от тях край леглото на болните, в стаите на бедните, в многолюдните улици на големите градове и навсякъде, където човешки сърца имат нужда от утеха.

Трябва да нахраним гладните, да облечем голите и да утешим болните и опечалените. Да насърчаваме отчаяните души и да вдъхваме надежда на обезсърчените.

Христовата любов, която се изявява в самоотвержена служба, ще намери път да промени злодееца по-лесно, отколкото мечът или затворът. Сърцето често се ожесточава от укорите ­ Христовата любов го стопява. Мисионерът може не само да помага при физическите страдания. Може да води грешниците при Великия Лекар, Който ще очисти душата от проказата на греха. Бог желае болните, нещастните, обладаните от зли духове да чуят гласа Му чрез Неговите служители. Чрез Своите човешки инструменти Той се стреми да бъде Утешител, какъвто светът не познава.

Спасителят отдаде скъпоценния Си живот, за да основе църквата, която е в състояние да служи на страдащите, на опечалените и на изкушаваните. Някои вярващи може да са бедни, необразовани и неизвестни, но чрез Христос могат да вършат значимо за вечността дело в семейството, в обществото, та дори и в далечни страни. Христовите думи са отправени както към първите Му ученици, така и към съвременните Му последователи: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи!” “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар!” (Матей 28:18, 19; Марк 16:15).

Днес вече не се събират любопитни тълпи из безлюдни местности, за да видят и чуят Исус. Гласът Му не звучи по шумните улици и сред хората не се носи вестта: “Исус от Назарет минава” (Лука 18:37). Но всъщност не е точно така. Христос върви невидим по нашите улици. Чрез благодатната вест Той влиза в нашите домове, чака да помогне на всички готови да служат в Неговото име. Той е между нас, за да лекува и благославя, ако искаме да Го приемем.

“Така казва Господ: В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ще те опазя и ще те дам за завет на людете, за да възстановиш земята, за да ги направиш да завладеят запустелите наследства, като кажеш на вързаните: Излезте! И на ония, които са в тъмнината: Явете се!” (Исая 49:8,9).

“Колко прекрасни са върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир, който благовества добро, който проповядва спасение, който казва на Сиона: Твоят Бог царува!” (Исая 52:7).

“Възкликнете, запейте заедно, запустели ерусалимски места, защото Господ утеши людете Си, изкупи Ерусалим! Господ запретна святата Си мишца пред всичките народи и всичките земни краища ще видят спасението от нашия Бог” (Исая 52:9, 10).

ДЕЛОТО НА ЛЕКАРЯ

“Дадох ви пример да правите и вие

така, както Аз направих вам!”

Сътрудничество между Божественото и човешкото

“Здравето на болните се възстановява чрез сътрудничество между Божественото и човешкото. “

В лечителската си практика лекарят трябва да бъде сътрудник на Христос. Спасителят служеше както на душата, така и на тялото. Евангелието, което Той проповядваше, беше вест за духовен живот и физическо възстановяване. Избавлението от греха и лечението на болестта бяха тясно свързани. Същата служба е поверена и на християнския лекар. Той трябва да бъде свързан с Христос, за да може да помага и за телесните, и за духовните нужди на хората. За болните трябва да бъде вестител на милост, който да носи целебно средство за болното тяло и за болната от греха душа.

Христос е най-главният в лекарската професия. Той стои като Главен Лекар до всеки богобоязлив лекар, който иска да облекчи страданията на хората. Едновременно с предписването на природосъобразните лечебни средства за облекчаване на телесните страдания лекарят трябва да насочва вниманието на пациента към Онзи, Който може да лекува болестите на душата и тялото. Христос извършва онова, за което лекарите могат само да Му помогнат. Тяхната задача е да подкрепят лечението, извършвано от природата, а Целителят е сам Бог. Целта на лекаря е да запази живота, а Христос дава живот.

Източникът на изцелението

В чудесата Си Спасителят разкрива постоянно действащата за доброто на хората сила, която ги подкрепя и лекува. Бог действа ден след ден, час след час, всеки момент чрез силите на природата, за да опази живота ни, да ни съгражда и възстановява. Когато някой орган бъде увреден, веднага започва възстановителен процес. Природните механизми, възвръщащи здравето, се задействат. Но действащата чрез тях сила е Божия. Всяка животворна мощ идва от Него. Когато някой оздравее, Бог е, Който го е възстановил. Болестта, страданията и смъртта са дело на силите на злото. Сатана е разрушителят, а Бог ­ Възстановителят.

Казаните на Израил думи и днес се отнасят за всички, чието физическо или душевно здраве бива възстановено. Божието желание за всяко човешко същество е изразено в думите: “Аз съм Господ, Който те изцелявам!” (Изх. 15:26).

“Възлюбени, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (3 Йоаново 2). “Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести. Изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости” (Пс. 103:3,4).

Грехът е причина за болестта

Когато лекуваше болести, Христос предупреждаваше много от излекуваните: “Не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо!” (Йоан 5:14). По този начин ги поучаваше, че са си навлекли болестта чрез престъпването на Божия закон и че здравето им може да се запази само чрез послушание.

Лекарят трябва да учи своите пациенти, да им посочва, че трябва да съдействат на Бога при възстановителното дело. Трябва непрекъснато да се придържа към факта, че болестта е последица от греха. Той знае, че природните закони са Божествени както и предписанията на Десетте заповеди и че здравето може да бъде възстановено или запазено само когато те се спазват. Вижда много страдащи, които са болни вследствие на вредни навици и които биха могли да оздравеят, стига да са готови за това. Те трябва да бъдат поучавани, че всеки навик, разрушаващ телесните, умствените или душевните структури, е грях и че бихме могли да се радваме на здравето, ако спазваме Божиите закони, установени за добруването на цялото човечество.

Когато лекарят забележи, че дадено заболяване е причинено от неправилно хранене, от пиене или от други лоши навици и не му каже това, той постъпва нечестно спрямо пациента си. Пияници, умопобъркани, жертви на разюздани страсти ­ всички те трябва да му дават повод да заяви открито и ясно, че грехът е виновникът за страданията им. Човекът, който знае принципите на живота, трябва да положи сериозни старания за премахване на причините за болестта ­ така чрез постоянство сам ще облекчава страданието си. Лекарят трябва да препоръчва строго въздържание като предпазно средство срещу заболяване.

Божии закони на живота

Трябва ясно да се посочи, че пътят на Божиите заповеди е път на живота. Бог е установил природните закони. Неговите заповеди не са произволни изисквания. Всяка забрана в здравния или в моралния закон включва в себе си обещание. Бъдем ли послушни, стъпките ни ще бъдат благословени. Бог никога не ни кара насила да вършим добро. Той се старае да ни избави от злото и да ни подтиква към доброто.

Нека обърнем внимание върху законите, дадени на Израил. Бог им даде известни наставления относно всекидневния живот. Запозна ги със законите за тяхното физическо и духовно благополучие и ги увери: “Господ ще отстрани от тебе всяка болест” (Втор. 7:15). От тях искаше само да бъдат послушни.

“Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заповядвам;... защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята...” (Втор. 32:46, 47). “Защото те са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага” (Пр. 4:22).

Бог желае да достигнем нивото на съвършенството. Прави го възможно за нас, подарявайки ни Христос. Кани ни да тръгнем по верния път, да се съюзим с небесните сили и да приемем принципите, които ще възстановят Божия образ в нас. Открил ни е принципите на живота в писаното Слово и в голямата книга на природата. Наша задача е да ги изучим и, спазвайки ги, да бъдем Негови сътрудници за възстановяване както на телесното, така и на душевното си здраве.

Евангелието на здравето

Хората трябва да знаят, че благословението на послушанието може да им бъде дадено в цялата му пълнота само когато приемат Христовата благодат. Тя изпълва човека със сила за спазване на Божиите закони. Помага му да се освободи от оковите на лошите си навици. Тя единствена може да го направи устойчив и да го придържа в правия път.

Когато бъде прието в неговата чистота и мощ, евангелието става изцелител на всяка болест, произхождаща от греха. Слънцето на правдата изгрява “с изцеление в крилете си” (Малахия 4:2). Нищо, което този свят предлага, не може да излекува едно съкрушено сърце и да му даде мир, или да премахне грижите или болестта. Слава, пари, таланти ­ всички те са безпомощни да възрадват опечаленото сърце или да възстановят опустошения живот. Едничката надежда за човека е Божият Дух в Него.

Любовта, която Христос излива от Себе Си, е животворяща сила. Тя изпълва всичко ­ мозъка, сърцето, нервите ­ и задейства най-благородните сили на човешките помисли. Освобождава душата от чувството на вина и болка, на страх и грижи, които изтощават жизнените сили. Въдворява спокойствие и мир. Събужда радост, която нищо земно не може да отнеме ­ радостта от Светия Дух. Думите на Спасителя: “Елате при Мене... и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28) са Божественото предписание за лекуване на всякакви телесни, умствени и душевни страдания. Макар човеците сами да са си навлекли страданията чрез своите прегрешения, Бог се отнася към тях със състрадание и е готов да им помогне. Той ще извърши велики дела за онези, които Му се доверяват.

Макар грехът да се е вкоренил от векове в човешкия род и Сатана чрез измама и хитрост да е хвърлил черната сянка на своето тълкувание върху Словото Божие и да е допринесъл твърде много човеците да се съмняват в Божията доброта, Божията милост и любов не са престанали да се изливат към земята. Ако човешките същества отворят душите си към Небето и оценят Божиите дарове, биха се изпълнили с целебната Му сила.

Стойността на всестранната подготовка

Лекарят, който би имал намерение да работи в името на Христос, трябва да го изявява в цялостната си дейност: усърдно да трупа знание, за да отговаря на изискванията на своята професия; постоянно да се стреми да усъвършенства нивото си, да развива уменията и проницателността си. Всеки лекар трябва да съзнава, че ако изпълнява половинчато и недостатъчно задълбочено задълженията си, не само че ще навреди на болните, но и на колегите си. Задоволява ли се с посредствени умения и познания, не само петни лекарската професия, но и обезславя Христос, най-великия Лекар.

Онези, на които лекарското призвание е чуждо, трябва да променят професията си. Други, чието образование и професионална подготовка не са достатъчни, но се чувстват призвани да гледат болни, ще направят добре, ако приемат по-скромната работа на болногледачи. Чрез търпелива служба при способни лекари винаги могат да увеличат познанията си, като използват всеки случай, та с времето да станат пълноценни лекари. По-младите специалисти, “като съдействат на Бога, да не приемат напразно Божията благодат... В нищо да не дават никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служене... като Божии служители” (2Кор. 6:1-4).

Бог желае винаги да се стремим нагоре. Истинският лекар мисионер винаги ще крачи напред, отворен за нови практически знания и умения. Талантливите лекари християни, изтъкнатите професионалисти, трябва да се забелязват и насърчават за Божия служба в места, където ще могат да обучават и възпитават и други като здравни мисионери.

Лекарят трябва да приема светлината на Божието слово в душата си. Необходимо е постоянно да израства в благодатта. За него религията трябва да бъде не само насока, а насока първостепенна. Трябва да се ръководи от възвишени, свети подбуди, които са мощни, тъй като произлизат от Онзи, Който отдаде живота Си, за да ни завещае силата да побеждаваме злото.

Когато лекарят се стреми искрено и целенасочено да израсне професионално, когато се посвещава в служба на Христос и отделя време да изследва и собственото си сърце, ще се научи да разгадава тайните на святото си призвание. Може сам така да се усъвършенства, че всички край него да се убедят в превъзходството на човека, свързан с Бога на мъдростта и силата.

Божи помощник на болния

Никоя работа не изисква толкова тясно общение с Христос, както тази на лекаря. Който иска стриктно да изпълнява професионалните си задължения, трябва всекидневно и всекичасно да води християнски начин на живот. Пациентът е в ръцете на лекаря. Една погрешна диагноза, едно погрешно предписано лекарство в критичен случай, едно несръчно движение при операция могат да се окажат фатални за болния и човешка душа да бъде изпратена във вечността. Колко важно е да се помни това! Колко важно е лекарят винаги да се оставя на ръководството на Главния Лекар!



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница