За ефективна борба с нефтените разливи в морските пространства на българия и в района на черно море



Дата10.04.2017
Размер23.98 Kb.
Размер23.98 Kb.

ЗА ЕФЕКТИВНА БОРБА С НЕФТЕНИТЕ РАЗЛИВИ В МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА БЪЛГАРИЯ И В РАЙОНА НА ЧЕРНО МОРЕ
Кдп. Живко Петров

Директор дирекция „Морска Администрация”

Ръководител на проекта

Под юрисдикцията на ДМА Бургас се намират две пристанища с национално значение – Пристанище Бургас и Нефтен терминал Росенец и четири пристанища с регионално значение – Рибно пристанище, Пристанище на Бургаски Корабостроителници – южен кей, Пристанище на Кораборемонтен Завод Бургас и пристанище Трансстрой.


Пристанище Бургас включва следните терминали:

  • Пристанище Изток – с 14 кейови места за товарни операции с всякакъв вид генерални товари;

  • Терминал за насипни товари – с три кейови места;

  • Терминал 2А – за насипни товари – въглища, кокс, концентрат и руда, построен с участието на Японската банка за развитие по проект за разширение на пристанище Бургас с 4 кейови места;

  • Пристанище Запад – за обработка на всякакъв вид метали, контейнери и Ро-ро товари

Нефтен терминал Росенец разполага с 3 кейови места за обработка на суров петрол, деривати и химикали с товарооборот 10 млн.т. продукти.
В бъдеще в пристанище Бургас са предвидени два големи проекта:

Нефтопровода Бургас-Александропулос предвижда построяване на тръбопровод с дължина 279 км с капацитет 35млн.т./годишно, като се предвижда количеството да нарастне до 50млн.т. Построяването на нефтопровода ще увеличи значително риска от нефтени замърсявания в Бургаския залив и ще застраши уязвимите зони по южното българско черноморие.



11 от защитените зони съгласно НАТУРА 2000 са в района под юрисдикцията на ДМА Бургас. Морските зони и крайбрежните езера представляват 23% от общата площ на защитените територии. 16 плажа са разположени по южната част на българското черноморско крайбрежие.
От декември 2007г. България получава сателитни изображения от европейската система Clean Sea Net и в случай на голям нефтен разлив ще има възможност за получаване на точна информация за движението и позиционирането на нефтеното петно. За потвърждаване на сателитните изображения се използват катерите на БМА, но поради липса на други технически възможности степента на потвърждение е много ниска.
Въздушното наблюдение и обследване на морските пространства се оказва най-ефективния метод за откриване на нефтени петна и намаляване броя и количеството на нелегалните изхвърляния от кораби. Понастоящем в България няма държавна организация, която да е отговорна за осъществяването му.
Възможностите на страната за борба с голям нефтен разлив- над 1000тона са силно ограничени. Страната не разполага с оборудване за ограничаване и ликвидиране на нефтени разливи в открито море, с достатъчно възможности за съхраняване на събрания петрол и неутрализирането му, както и с оборудване за почистване на брега.
За в бъдеще добър възможен вариант е създаването на национален център за борба с нефтени разливи, разположен в Бургас и снабден с достатъчно и съвременно оборудване. В допълнение може да се приложи и модел, използван от Европейската Агенция по морска безопасност – чрез сключване на договор с търговски съд, оборудван с всичко необходимо за борба с нефтени разливи в отрито море – бонове, скимъри, събиращо рамо и радарна система за откриване на нефтени петна, както и с достатъчно обеми за съхранение на събрания нефт.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница