За сборника „дс – структура и основни документи” Защо е важно да познаваме основните документи за Държавна сигурност



страница1/3
Дата18.11.2017
Размер354.51 Kb.
Размер354.51 Kb.
  1   2   3

ЗА СБОРНИКА „ДС – СТРУКТУРА И ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ”
Защо е важно да познаваме основните документи за Държавна сигурност

Публикуването на най-важните архивни материали за ДС отваря широки възможни пред изследователите за осветляване на близкото минало

Сборникът "Държавна сигурност - структура и основни документи" е второто документално издание на Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. То е значима част от дейността на комисията в изпълнение на законовото изискване за осигуряване на достъп до архивните дела, които осветляват същността и действията на бившите тайни служби в България по време на комунистическото ни минало.

Сборникът е и част от научен проект за създаване на единен информационен модел на структурата и управлението на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

След приемането на закона за декласификация на тези документи пред изследователите се откриха широки възможности за проучвателска дейност. В работата им по отделни теми е от голямо значение запознаването им със самата структура на службите, задачите, които са изпълнявали, зависимостите им от партийното ръководство на държавата и от Съветския съюз и по специално от КГБ.

Структурирането на системата и промените, които са ставали през годините, контролът, който органите на Държавна сигурност са упражнявали върху останалите държавни институции и отделните граждани – български и чужди, механизмите на робота с агентура, появата на нови управления и отдели през годините, разрастването на апарата и целите на структурните промени. Това ни мотивира да публикуваме тези основни документи, за които смело мога да твърдя, че са "А" и "Б" на изследователската работата с архивите на бившата Държавна сигурност.

За разглеждания период от 1946 г. до 1989 г. документите, които бихме могли да определим като основни са над 200. В рамките на книжното издание, което предлагаме на изследователската аудитория сме включили само 46, поради техническите ограничения на хартиеното издание.

Водещият принцип на подбор на включените в сборника документи е свързан със значимостта на материалите по три основни теми, засегнати в изданието – структура на Държавна сигурност, работа с агентурния апарат и оперативен отчет на ДС, представляващ главния вътрешен механизъм, по който тя е осъществявала своята дейност. Така в процеса на изследване на различни архивни фондове в МВР, Националната разузнавателна служба и Държавна агенция "Архиви" са отсети най-важните документи по посочените по-горе три направления.

Същевременно с това приоритетни са били онези основни документи, които носят със себе си съответните атрибути, удостоверяващи тяхната автентичност и валидност, като оригинални подписи на длъжностни лица, печати, изходящи номера и специфични сигнатури. Подбраните документи се публикуват в тяхната цялост.

Хронологичният подход по трите основни направления спомага и за по-ясното проследяване на основните структури на Държавна сигурност, както и за открояването на тенденциите в задачите и оперативна й дейност за отделните периоди от историческото развитие на страната и зависимостта им от властовите промени в управляващата БКП.

От тази гледна точна могат да бъдат обособени три периода от развитието на Държава сигурност, засягащи едновременно проследените в изданието основни направления – структура, агентурен апарат и оперативен отчет. Първият от тях е свързан с овладяването на Държавна сигурност и промяната на заварената на 9 септември 1944 г. структура, както и подчиняването на силовия институт на теснопартийните интереси на БКП. Този период условно обхваща първите няколко години от установяването на т. нар. "народна власт" 1945 г. – 1949 г.

Вторият период е свързан с периода на култа към личността в България (1950-1954), когато партиен и държавен ръководител е Вълко Червенков, наложил сталинския модел на управление в страната. Впечатление правят следващите една след друга и само през няколко месеца промени в документите, уреждащи работата с агентурния апарат и оперативния отчет. Това е обяснимо с факта, че по това време ръководството на партията провежда чрез органите на Държавна сигурност чистка на "врага" с партиен билет, която не подминава и самата Държавна сигурност, където няколко хиляди служители са уволнени по подозрение, че не са лоялни към властта.

Този период е характерен и с първите по-сериозни структурни промени в Държавна сигурност и обособяването на Първо и Второ управление (разузнаването и контраразузнаването).

Третият условен период е свързан с управлението на Тодор Живков като генерален секретар на БКП и първи държавен ръководител (1956-1989). През този 35-годишен период структурата на Държавна сигурност се усъвършенства и развива по модела на съветския КГБ. Най-характерното от документите за този период е пряката подчиненост на ДС на генералния секретар на Политбюро на ЦК на БКП, постановка, която буквално е застъпена в един от основните документи – "Указ за "Основни положения на Държавна сигурност" от 1974 г.

* Тексът е част от въведението на д-р Орхан Исмаилов, публикувано в документалния сборник "Държавна сигурност - структура и основни документи". Заглавието е на водещия блога "Досиета" Христо Христов.



Как царската Държавна сигурност се превърна в репресивен орган в ръцете на БКП

Новият сборник на комисията по досиетата показва еволюцията в структурното развитие на ДС и основните промени в периода 1946-1989 г.

Христо Христов



Един от важните документи в новия сборник "Държавна сигурност - структура и основни документи" за дейността на ДС през 1945-1946 г.

Издаденият от комисията по досиетата документален сборник "Държавна сигурност – структура и основни документи", който беше официално представен тази седмица, съдържа едни от най-важните архивни материали, хвърлящи подробна светлина върху структурното развитие на ДС през комунистическия период на управление в България. Документите дават възможност да се проследят етапите, през които Държавна сигурност преминава от наследения царски отдел "Държавна сигурност" към дирекцията на полицията до изграждането, утвърждаването и усъвършенстването на ДС като самостоятелен институт в системата на МВР.

Превратът на 9-ти септември 1944 г. заварва царската "Държавна сигурност" като отдел в съществуващата по това време дирекция на полицията. Той е създаден през 1925 г. към дирекция на полицията на мястото на отделение "Обществена безопасност" в резултат на терористичната дейност на БКП, забранена след приетия през 1924 г. Закон за защита на държавата БКП и последвало решение на Върховния касационен съд. Сред извършените серия терористичен актове от представители на БКП е и взривяването на църквата "Св. Неделя", при който загиват 213 души, а ранените са 500.

В началото в отдел "Държавна сигурност" са създадени две отделения – вътрешна сигурност и външна сигурност. Със Закона за държавната полиция през 1937 г. отделенията стават четири, а в началото на 1944 г. – пет. На отделение А е възложена борбата срещу нелегалните политически организации. Отделение Б е външното контраразузнаване, отделение В отговаря за некомунистическите политически организации. Отделение Г осъществява връзките с германското разузнаване, а отделение Д е създадено за контрол на печата и легалните сдружения.

Отдел "Държавна сигурност" под шапката на Народната милиция

Още на 10 септември 1944 г. по предложение на новия министър на вътрешните работи в правителството на Отечествения фронт Антон Югов с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна милиция. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители в полицията. На тяхно място в милицията са назначавани само верни кадри на БКП. Със създаването на униформената милиция съществуващия отдел "Държавна сигурност" попада под нейната шапката. ДС става отдел към Дирекцията на народната милиция.  

След отказа да участват в изборите за обикновено Народно събрание през лятото на 1945 г. и бойкотирането на изборите на 18 ноември същата година се стига до разцепление в ОФ. Демократичните партии го напускат и се превръщат в опозиция на комунистическата партия. На среща в Москва през декември 1945 г. външните министри на САЩ и Великобритания се опитват да договорят в българското правителство да участват и представители на опозицията, а контролът върху МВР да бъде отнет от комунистическата партия, но Сталин проваля договореното решение.

В началото на януари 1946 г. на среща с българската правителствена делегация, съветският ръководител заявява, че "нашата задача в отношението ни с тая опозиция в Румъния и в България е да съдействаме за нейното разложение…" След отказа на Никола Петков и Коста Лулчев да изпълнят ултиматума на пратеника на Сталин в София Андрей Вишински незабавно да се споразумеят с комунистите Москва предопределя съдбата на българската политическа опозиция.

В началото на юни 1946 г. Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов се срещат със Сталин в съветската столица, където се решава опозицията да бъде обезглавена. Започват първите политически процеси срещу Кръстьо Пастухов - БРСДП(о) и задочно срещу д-р Г. М. Димитров. През май 1946 г. е разбит легионерският център начело с Илия Минев.

Ролята на ДС в обезглавяването на опозицията

В тези процеси отдел "Държавна сигурност" играе важна роля. Той е преструктуриран така че да изпълнява новите задачи, поставени от комунистическото ръководство. На отделение А е възложено вътрешното политическо разузнаване. На отделение Б е поверено контраразузнаването, а на отделение В – контрола върху печата и дружествата. В отделение Г се обединява информацията и статистиката, а отделение Д води следенето и проучването.

Към отдела ДС са създадени самостоятелни служби като следствието и арестите, служба за контрол на транспорта, служба за вътрешно милиционерско разузнаване и службата за задгранично разузнаване. От един доклад за организацията и дейността на отдела в периода септември 1945 г. – септември 1946 г., изготвен от неговия началник до директора на народната милиция, става ясно за репресивните функции, възложени на ДС. В отчетния доклад се посочва:

 "Създалата се след отлагане на парламентарните избори обстановка даде възможност да се организират наново фашистките остатъци. Разните опозиционери и гемевисти, окуражавани от чуждата разведка също се опитваха да създадат в страната, чрез въоръжени провокации и нападения над органи на властта, обстановка, която да предизвика чужда намеса. Задачата беше да се разузнаят и унищожат нелегалните вражески гнезда. Да се разузнаят плановете и ходовете на опозицията и връзките им с чуждото разузнаване...

Трябваше ДС да проникне дълбоко в редовете на врага със свои агенти, да създаде агентура вътре във вражеските организации… ДС разполага с широка агентурна мрежа във всички почти свои обекти, както в София така и по цялата страна. Разбира се тая нова за нас метода на работа се прилага с големи недостатъци, дължащи се на неподготвеността и необиграността на нашия кадър…

Но може да кажем, че едно ново силно оръжие е завладяно вече, сега остава то само да бъде по-нататък усъвършенствано. Ясна представа каква огромна работа е извършена в това направление ни дава факта, че само в София ние разполагаме с 1313 информатори и 246 сътрудници."

От доклада става ясно, че благодарение на създаването на собствен агентурен апарат ДС успява в този период да реализира разработките си срещу легионерите на Иван Дочев, да нанесе удар срещу ВМРО на Иван Михайлов, като по този начин не позволява да се създаде въоръжено съпротивително движение. Като успех е отбелязано осуетяването на организирания от хората на Г. М. Димитров "опит да се подрие авторитета на властта и вярата на народа в здравината и стабилността на ОФ властта". Посочено е, че разработките срещу троцкистите и анархистите са доведени до такова ниво, че ДС е в състояние да нанесе удар по тях "във всеки момент, когато се сметне за политически целесъобразно".



Документ

Структура на Държавна сигурност 1946 г.

Началникът на отдел "Държавна сигурност" докладва:



"По линия на опозиционните партии и вражеската дейност сред ОФ партиите нашето разузнаване има сериозни успехи. Завербувани са вътре в самите управителни тела наши сътрудници, които ни дават възможност да знаем за главните намерения, цели, замисли на тези партии. Това ни открива и възможността да влияем активно на политиката на тези партии, която възможност трябва да разширим и използваме".

По линия на контраразузнаването е отчетено, че е започнало проучване на целия персонал на всички дипломатически мисии.

"Нашите служби по контрол върху печата бележат също завоевания. В настоящия момент са обхванати от нашия контрол 143 списания, 126 ежедневници и периодически вестници, 100 книгоиздателства, 130 печатници и 400 вестнико продавци", се посочва в един от първите отчетни доклади на ДС.

Обособената едва в началото на 1946 г. следствена служба в Държавна сигурност също бележи успехи. За по-малко от година тя е провела 1022 цялостни следствия с резултат 112 предадени на прокурор и 585 изпратени в трудово-възпитателни общежития (лагери, б. а.). Проведени са 504 ареста в София.



ДС - свърталище на пропаднали и неспособни хора

В същото време ръководството на Държавна сигурност признава проблема с кадровото си обезпечаване. "Една от причините за трудното набиране на кадър на ДС е тая, че на хората, които работят при нас и на цялото ДС в наши близки среди се гледа като дело не народно, а по-скоро на като на свърталище на хора пропаднали, авантюристи, неспособни и прочие – отношение както към старата полиция. ДС още не се е наложила в нашия обществен живот като един авторитете орган", пише в документа от септември 1946 г.

Мнението на началника на Държавна сигурност е, че "за правилното разгръщане на ДС е необходимо да се прекрати съществуващото положение, при което ДС е орган на милицията наравно с другите нейни органи. ДС трябва да се издигне в самостоятелен орган за вътрешно и външно политическо разузнаване, защитник на политическите интереси на държавата и да бъде освободен от всякакви административни функции."

Изграждането на агентурна мрежа сред опозиционния БЗНС и масовите репресии води до това, че преди изборите за VІ Велико Народно събрание през октомври 1946 г. са убити около 40 дейци на БЗНС. БКП участва със самостоятелна листа и печели абсолютно мнозинство от 270 мандата, а обединената опозиция около БЗНС начело с Никола Петков - 90 мандата.



Издигането на ДС

Макар и да не става веднага самостоятелен орган на управляващата комунистическа партия още през следващата 1947 г. отделът "Държавна сигурност" е издигнат в Дирекция "Държавна сигурност" към Главна дирекция на милицията в МВР. Особено важно звено в ДС става следствената служба. Тя е пряко подчинена на съветските съветници, изпратени в България от Берия, под чиято диктовка се провеждат всички скалъпени следствия срещу политическата опозиция.

Жертва на комунитическата репресия става лидерът на опозицията Никола Петков. Той е арестуван в началото на юни 1947 г. по време на заседание на Народното събрание заедно с други 24 депутати. Депутатският му имунитет е отнет и е обвинен във "въоръжен заговор". Осъден е на смърт и обесен на 23 септември 1947 г. Ръководената от него партия е обявена извън закона. До края на 1947 г. е преустановена и дейността на останалите опозиционни партии.

След като БКП взима еднолично властта структурата в дирекция "Дрържавна сигурност", която пряко е натоварена с разгромяването на опозицията е І-ви отдел, получил еднозначното заглавие отдел "за борба с контрареволюцията". ІІ-ри отдел е за контраразузнаване ІІІ-ти отдел за разузнаване, ІV-ти отдел – следствие и V-ти – охрана. През 1949 г. към дирекция "Държавна сигурност" се създават отдел "Икономически", "Технически", "Картотека и архив" и "Радиослужба".



Структура по съветски образец

През 1950 г., когато начело на БКП вече застава Вълко Червенков, Държавна сигурност вече е оформена като самостоятелен институт в системата на МВР, от който новият партиен лидер иска да е "очите и ушите" на партията. В този период в структурното развитие ДС започва да следва неизменно съветския модел на тайните служби. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели. І-во управление е външното разузнаване, ІІ-ро управление е контраразузнаването.

Структурата, която много преди бъдещото Шесто управление на ДС да бъде припознато като политическа полиция, в началото на 50-те години има същите функции ІІІ-то управление на ДС "за борба с контрареволюцията". То следи и разработва лицата, свързани с предишната власт, определени в архивите на ДС като "бивши хора", а също така и оцелели представители на разбитата опозиция. Не на последно място обекти на ІІІ-то управление на ДС са представителите на българската интелигенция и духовенство. На същото управление е възложена и борбата срещу горяните, организирали въоръжената съпротива против комунистическия режим до 1952 г.

Обособеното в началото на 50-те години ІV управление на ДС отговаря за разработките по линия на промишлеността и селското стопанство. Тогавашното V-то управление на ДС е военното контраразузнаване. VІ-то управление на ДС е по линия на транспорта, а VІІ-мо управление на ДС е управлението за безопасност и охрана. По това време в структурата на ДС влизат 10 самостоятелни отдели.



Документ

Структура на Държавна сигурност 1953 г.

Тази структура се променя през следващите няколко години и през 1953 г. придобива по-изчистен вид (виж графиката "Структура на ДС 1953 г."). Този период е характерен с нови репресии, жертви на които са не само са бивши офицери и духовници, но и членове на партията. В редица доклади пред Политбюро на ЦК на БКП в този период тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков изтъква като особена заслуга на ДС справянето с "врага" с партиен билет, разправата с Трайчо Костов и останалите партийни дейци, съдени по делата на ДС след него.

В едно описание на структурата на МВР от декември 1953 г. (документ №7 в сборника "ДС – структура и основни документи"), върху което е поставен гриф "Строго поверително. Да се съхранява като шифър", се дават подробни данни за Държавна сигурност в системата на МВР. В него не само е описана общата структура на ДС, но детайлно е посочена дейността на всяко едно от управленията й и на самостоятелните й отдели към края на 1953 г.

В архивният документ са посочени и щатове (оперативни и технически) за всяка една описана структура, както за ДС като цяло (общо 8266 души, от които 6244 оперативен състав и 2022 технически), така също и за милицията (8702 души), и за МВР, възлизащо заедно с войските и другите подразделения към него на общо 16 419 души.

 Структурни промени при Тодор Живков

 Държавна сигурност продължава да бъде самостоятелен институт в системата на МВР и след 1956 г., когато за първи секретар на БКП е утвърден Тодор Живков. След като обаче през 1962 г. той отстранява своя последен конкурент в Политбюро на ЦК на БКП Антон Югов, който по това време е министър-председател, и оглавява и правителството Живков приема първия по рода си устройствен документ за МВР и ДС, носещ заглавието "Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР и неговите органи по места" (документ №19 в сборника).

Показателен за стремежа към овладяване и контрол върху ДС от страна на Живков е фактът, че първият по рода си устройствен документ е одобрен още в деня, в който първият секретар на БКП Тодор Живков поема правителството, след като си е разчистил сметките с отстранения от него Антон Югов. "Основните положения" са одобрени със секретен протокол от Политбюро на ЦК на БКП на 20 ноември 1962 г. Решението на Живков е незабавно след смяната на най-сериозния му по това време партиен противник, като се има предвид, че докладната на министър Дико Диков, с която е предложен устройствения документ за МВР и ДС, е внесена за разглеждане в Политбюро 4 месеца по-рано, през юли 1962 г.

След приемането на този документ следват и сериозни структурни промени на ДС, които се изразяват в редуциране на управленията на ДС. Те са сведени до пет, като с изключение на едно от тях – ІV-то техническото всички запазват номерацията си до рухването на комунизма в България през 1989 г. І-во управление е външното разузнаване, ІІ-ро управление е контраразузнаването, ІІІ-то управление е военното контраразузнаване, ІV-то управление е техническото, а V-то е УБО – Управление за безопасност и охрана, което през всичките години на Живковото управление остава под негово пряко разпореждане.



Създаване на Комитет за Държавна сигурност

Доста скоро след тези структурни промени Живков предприема радикална промяна, свързана с контрола върху тайните комунистически служби, като изважда Държавна сигурност от системата на МВР и я обособява в Комитет за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет, в който заема поста министър-председател. Това става през лятото на 1965 г. с протокол на Политбюро на ЦК на БКП от 6 юли 1965 г. (документ № 22 в сборника). В решението си Политбюро мотивира промяната с намерението, "за да се укрепи още повече Държавна сигурност и се подобри по-нататък работата на всички нейни поделения".

Истинската причина за отделянето на ДС към правителството обаче е разкритият по сигнал три месеца по-рано заговор за военен преврат срещу Тодор Живков от групата на Иван Тодоров – Горуня. Това е най-сериозният опит за свалянето на Живков от власт през цялото му управление и той като министър-председател вижда в създаването на КДС възможност за още по-пряк контрол на Държавна сигурност.

За ръководител на КДС Живков поставя Ангел Солаков, а първи негов заместник прави ген. Мирчо Спасов. И двамата водят разработката срещу групата на Горуня, като по този начин Живков им се отблагодарява за лоялността и верността. Експериментът с КДС обаче не се оказва удачен и през 1968 г. ДС отново е прехвърлена към МВР.



Създаването на нова политическа полиция

Преди това обаче в рамките на КДС през 1967 г. е създадено ново VІ-то управление на ДС "за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистическите и други противодържавни прояви в страната", което се превръща в новата политическа полиция, както ІІІ-то управление на ДС за борба с контрареволюцията на при Вълко Червенков през 50-те години. Новото управление е създадено с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 18 ноември 1967 г. (документ № 41 в сборника).

Чрез VІ-то управление Живков успява да следи и да предотвратява в зародиш недоволството не само сред интелигенцията, но и да парира критики сред редовите комунисти и сред ръководния партиен елит.

През 1969 г. по примера на КГБ Живков променя статута на І-во и ІІ-ро управления, като ги издига в главни управления. Основната структура на ДС в следващите 19 години остава същата само с една промяна. През 1986 г. с решение "Б" №1 на Секретариата на ЦК на БКП от 16 януари 1986 г. е създадено самостоятелно управление на ДС за контраразузнавателно обслужване на икономиката (документ №37 в сборника).



Документ

Структура на Държавна сигурност 1969-1990 г.

Новото управление е извадено от структурата на ІІ-ро главно управление на ДС, където е обособено през 1982 г. В структурата на ДС то става ІV-то управление (икономическо) на мястото на техническото, което остава в системата на ДС под названието Оперативно-техническо управление (ОТУ).



Указ за Държавна сигурност

През 1974 г., когато Живков вече е председател на Държавния съвет, Политбюро на ЦК приема нов устройствен документ за ДС, по който Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г. Устройственият документ е озаглавен "Основни положения на указ за Държавна сигурност" (документ №45 в сборника). В него е узаконена пряката подчиненост на ДС на Тодор Живков с формулировката, че "Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП".

В строго секретната докладна записка от завеждащия отдел "Военен" на ЦК на БКП ген. Велко Палин до Политбюро (документ №43 в сборника), с която се подкрепя предложението на министъра на вътрешните работи за одобряване на Указ за Държавна сигурност, се подчертава, че в документа "широко е приложен опитът на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на СССР". Това едва ли трябва да учудва някого, тъй като по това време Живков вече е утвърдил практиката на най-тясно взаимодействие на ДС с по-големия "брат" КГБ.



Сподели с приятели:
  1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница