За здравословно остаряване с ревматично или мускулно-скелетно заболяване



Дата05.02.2017
Размер37 Kb.
Размер37 Kb.

Моята тайна

за здравословно остаряване

с ревматично или мускулно-скелетно заболяване

от

Мария Никодимова



Поглеждам назад към миналото, отправям поглед към мига, който преди две години ярко беляза живота ми и остави след себе си незаличими следи. Мигът, който накара целия ми вътрешен свят, цялото ми същество да се разтърси и преобърне, веднъж и завинаги. Прехвърлям всеки един спомен, всеки един трепет от тези дълги и необратими две години на непрестанна битка с Болестта на Бехтерев. Гледам на сегашното си съществуване през очите на моряк, носещ се по вълните на своя собствен кораб, наречен живот. Кораб, плаващ през океана и отправящ се на дълго, вечно пътешествие. Приключение, чието начало бе осеяно с безброй тъмни и жестоки битки в ледените океански води. Но внезапно там, в необятната тъмнина, светлинка прониза мрака. Светлинка, която като звезда озари небето и накара щурвала на моя кораб рязко и категорично да измени посоката си, да разпери широко платна и безстрашно да се отправи към един напълно непознат остров.

Изписвам тези редове, не за да разказвам колко тежко и болезнено може да бъде едно ревматично заболяване. Не. Всеки един от нас, докоснал се до него, знае колко бурен и мразовит може да бъде „океана“ от болка. Тук съм, за да споделя моята история, моята истина за онази „приказка“, която започна след рязката смяна на плавателния курс, в посока на мъждукащата в далечината светлина. Приказка за това как аз самата се хвърлих в дълбоките ледени води, поемайки към онзи непознат остров, ревностно пазещ забулена тайна. Тайна, която разкри пред мен нови хоризонти за един напълно различен, чист и здравословен начин на живот.

Всичко започна точно в онзи „мрак“, скован от безнадеждност, в който изгубих себе си и същността си. Бях изгубила „посоката сред необятната океанска шир“. Чувствах се объркана и „давеща се в океана“ след поредния провал на лечение, не оказващ резултат върху силно влошеното ми здравословно състояние. След петнадесет мъчителни месеца, денонощно прикована на легло, дойде моментът, в който трябваше да взема съдбоносно решение - или да рискувам и коренно променя живота си, или да приема оставането ми в онова тежко състояние, кой знае, може би още десет години.

Взех решение - да се боря с нечовешки сили и да възвърна здравето и живота си, дори и това да означаваше преминаване през Ада. И така, без да се поколебая дори за секунда, отказах всякаква общоприета за нормална храна и преминах на т.нар. пълно суровоядство. Менюто ми се състоеше само и единствено от сурови плодове и зеленчуци, ядки и семена, кълнове и естествени, природни продукти.

Всички мои близки бяха шокирани от взетото решение и не искаха да проумеят новия ми начин на живот. Опитваха се да ми дават необосновани аргументи, че това било лудост. Но аз бях като скала - твърда и непоклатима, сигурна в положителните резултати върху човешкото здраве, само от приема на сурова храна. Реших, че и аз ще опитам. Реших, че няма какво повече да губя. Не ме беше страх да рискувам! И изведнъж, чудо сполетя живота ми! Разбрах, че с промяната на плавателния курс най-накрая съм отплавала в правилната посока.

Прикована на легло, почти неподвижна заради силната сковаваща болка, на осмия ден от моя нов хранителен режим, чудесата започнаха да се случват. Сякаш с магическа пръчица някой докосна китката ми и болката изчезна. След това незнайно как и глезенът ме отболя. Изведнъж и силната болка в кръста значително намаля. Не знаех какво точно се случва с мен. Бях сигурна само в едно - тази положителна промяна я дължах единствено на новите ми хранителни навици. В този миг душата ми буквално подскачаше от радост, цялото ми сърце и същество се пръскаха от щастие. Вълнуваха се. А аз самата се усмихвах широко и лъчезарно на светлината живот, с която отново ме даряваше съдбата.

Положителните промени не спряха само до там. Точно един месец по-късно почувствах и свобода в движенията си. Свобода, която не бях успяла да извоювам с нито едно предходно лечение. Радостта в душата ми беше огромна. Бликаше като фонтан и заливаше всеки около мен. Но за да проверя дали това не беше само временна промяна, реших да предприема двудневна разходка из Родопите. В онзи миг, и най-изчерпателните думи не биха могли да опишат щастието, което цялото ми същество изпитваше тогава - щастие, че отново бях на крака, отново се движех и отново можех да подскачам сред необхватната природна шир.

Днес вече осъзнавам каква е тайната, която ми разкри онзи непознат в далечината остров. Тя се крие в думите на бащата на съвременната медицина Хипократ, който още през ІV в. пр.н.е. е казал: “Нека твоята храна бъде твоето лекарство и твоето лекарство бъде твоята храна”. Точно в това се превърна новият ми здравословен хранителен режим - в мое лекарство, в мой лек. И аз сигурно като мнозина от вас не проумявах преди това тази простичка истина - че освен удоволствие храната може да носи и здраве, и да лекува !

Желанието да напиша това есе се породи от копнежа ми да споделя моята лична тайна за онова пътешествие, което ме потопи и продължава да ме потапя в необхватния океан от здраве. Питам се: Колко ли хора са имали моето щастие да постигнат такава значителна победа над болката и сковаността, преоткривайки Хипократовите призиви за самолечение чрез храна, без приема на лекарства? Колко ли хора са имали възможността да чуят онова гласче, което вътре в нашето божествено тяло прошепва: „Преоткрий лечителя в себе си!“



Едно вече знам - моята тайна е разкрита. Исках и го направих - споделих я и с вас. А моя кораб не спира до тук, а продължава стремглаво напред, защото знам, че един ден ще преоткрие и него - острова, който ще изрече: „Бехтерев, ти беше до тук!“

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница