Забележителност в Плевен



Дата17.11.2017
Размер44.17 Kb.
Размер44.17 Kb.


Курсов проект

Тема: Забележителност в Плевен

Град Плевен е разположен в Централна Северна България в централната част на Дунавската равнина, близо до р. Вит. Водните ресурси се осигуряват от реките Вит и Тученишка, а също така и от карстови извори, артезиански кладенци и подземни води. Плевен се намира на 170 км. от София – столицата на България и от Стара Загора. В близост до него по големи градове са град Ловеч и Никопол. Достъпът до града по река Дунав се осъществява чрез пристанище Сомовит.

Територията на Плевен е обитавана от различни племена и народи формиращи неговата хилядолетна история. През вековете процъфтяват различни култури – праисторическата, тракийската и римската, българската и славянската. Най – ранните данни за човешки живот и дейност се наблюдават през новокаменната епоха преди около 5500 г. пр. н.е. През този период на територията на града, в местността Градището ( днешният парк “Кайлъка” ) живеели земеделско – скотовъдни племена. В по късен етап територията на града се заселва от тракийски племена и селището започва да се нарича Сторгозия. През епохата на Римската империя Сторгозия е укрепена с мощна крепостна стена срещу нашествията на варварите. Във вътрешността на крепостта е разкрита голяма християнска църква-базилика (датирана около V в.).

Заселването на славяни и българи през V І-VІІ в. довежда и до промяна на името на селището. То получава името Плевен. С това име градът се споменава за първи път в писмен документ едва през 1266 г.

Плевен е известен като град на музеите и с учасието си в Руско-Турската освободителна война, в резултат на което е създадена и единствената по рода си на Балканския полуостров Панорама "Плевенска епопея 1877.

Тук се намира историческият музей, който е един от най-добрите и с най-богатите експозиции музей в България, с фонд над 180 000 музейни ценности-документални и веществени свидетелства за историята, образци на материалната и духовна култура. Други туристически атракции са Скобелевият парк, Параклисът-мавзолей "Св. Георги Победоносец,


Скобелевият парк е разположен на самото бойно поле, където отрядът на ген. Скобелев води кръвопролитни сражения за превземането на Плевен. От тогава до наши дни, напоената с кръв земя се нарича "Мъртвата долина". В парка са разположени: Костницата, Къща-музей "Стоян и

Владимир Заимови", автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.

Параклис-мавзолей "Св. Георги Победоносец" е построен през 1907 г. В криптата му се съхраняват кости на загиналите при Плевен български, руски, румънски, филандски, украйнски, беларуски, молдовски войни.

В наши дни има 33 панорами в целият свят,сред тях е и Плевенската Панорамата “Плевенска епопея 1877 г.” е изградена през 1977 г. описва битките по време на Руско-Турската война през 1877-1878 г., в резултат на която България се освобождава от Турско робство и символизира трите щурма с блокадата на града. В комбинация и с помощта на картини, пластики и художественото изкуство всичко е направено напълно реалистично Панорамата е посветена на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. Вътрешното пространство на панорамата е разделено на 4 зали - уводна, панорама, диорама и постоянна експозиция .

Панорамното платно, изтъкано от лен, е с размери 115 х 15 м, и е монтирано в зала с диаметър 40 м. Общата му площ, заедно с предметния план, е 2'375 кв.м. Перспективата на изображение е до 8 км. На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – третият щурм на30 август/11 септември 1877 г. Посетителят се озовава в центъра на бойното поле, на най-високия хълм край града, на позициите на турската армия между редутите “Кованлък” и “Иса-ага”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многобройни хълмове, обвити от дима на изстрелите от руските батареи, атакуващите руски и румънски полкове, отбраняващите се турски части, местоположението на руското командване и на щаба на Осман паша. На този ден руси и румъни атакуват града от изток, югоизток и юг.Централно място е отредено на бойните действия водени на южния участък от отряда под командването на генерал Скобелев. Показан е моментът когато руските войни щурмуват турските укрепления “Кованлък” и “Иса-ага”. Те настъпват под силен вражески огън от фронта и фланговете. Турските редути са вече близо, но всички резерви на отряда са изчерпани. В тази решителна минута генерал Скобелев, сам застава начело на отряда и повежда напред атакуващите колони. След кратък ръкопашен бой, изобразен на платното, “Кованлък” е превзет, а час по-късно пада и “Иса-ага”.

Турската отбрана за първи път е пробита в цялата й дълбочина и пътят към Плевен е открит. Отбраната на укрепленията се оказва по-трудна от тяхното превземане. В продължение на 30 часа, без почивка и помощ, войниците на Скобелев отбиват пет турски контраатаки. На другите два участъка щурмът е неуспешен и руската армия отстъпва още предния ден. Продължава да се сражава само южният отряд срещу две трети от войската на Осман паша. Руското командване, вече оценило този щурм като неуспешен, отказва подкрепление на Скобелев. Последните защитници на Зелените възвишения, изпълнили до край войнишкия си дълг, напускат кървавия хълм по заповед на Главното руско командване в 17 часа на 12 септември.

В общата композиция на бойното поле е отредено място на изпълняващите хуманния си дълг руски лекари, милосърдни сестри и санитари. Техните знания, умения и доброто им отношение към ранените спасяват живота на хиляди. Помощ на руската армия оказва и местното българско население.
Въпреки проявените храброст, мъжество и издръжливост от руските и румънски войни, третият щурм завършва с неуспех. Дадени са много жертви. Само в отряда на генерал Скобелев убитите и ранените са 6 500, и затова долината пред турските укрепления, напоена с кръв, е наречена “Мъртва”. Общите загуби в румънската армия са около 3 хиляди убити и ранени, в руската – около 13 хиляди.
Поредният неуспех и многобройните жертви налагат промяна в тактиката. По план и под командване на генерал Тотлебен започва тримесечната блокада на Плевен.

Диорама - на 28 ноември/10 декември 1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецкий разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.



Постоянната експозиция от 23 литографии представя една обща тема събитията от войната. По тях последователно се чете героичната история на Освободителната война, като важно място сред тях заемат боевете за Плевен.

Плевенската панорама би представлявала интерес за всеки чужденец и българин и до днес тя има своето историческо значение и влияние и всеки един от нас би трябвало да я посети за да усети и види болката и мъката на българите през онези така тежки времена за българите.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница