Закон за съдебната власт действащ текст Предложение на мп предложение на всс ч



страница2/13
Дата07.03.2017
Размер2.42 Mb.
Размер2.42 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Чл. 23. (1) Общото делегатско събрание на съдиите се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.

(2) Общото делегатско събрание на прокурорите се свиква от главния прокурор.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Събранията по ал. 1 и 2 се свикват в едномесечен срок от провеждането на съответните събрания за предлагане на кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет и за избор на делегати.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Събранията по ал. 1 и 2 се провеждат, ако на тях присъстват две трети от избраните делегати. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако присъстват повече от половината от лицата, които имат право да участват.


§ 16. Член 23 се изменя така:

Чл. 23. (1) Общото събрание на съдиите се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.

(2) Общото събрание на прокурорите се свиква от главния прокурор.

(3) Общото събрание на следователите се свиква от директора на Националната следствена служба.

(4) В поканата за свикване на общите събрания се посочват датата, мястото и часа на провеждането им.

(5) Общите събрания се свикват не по-късно от 30 дни преди деня на избора. Когато събранията не се свикат от лицата по ал. 1, 2 и 3 в седемдневен срок от изтичане на този срок, министърът на правосъдието свиква общо събрание и определя датата, мястото и часа на неговото провеждане.

(6) Общото събрание избира председателстващ и приема правила за неговото протичане.

(7) Общото събрание се провежда, когато на него присъстват съответно повече от половината съдии, прокурори или следователи. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите.

(8)  Кандидатите, които отговарят на изискванията по чл. 17, ал. 1 и са представили документите по чл. 21, ал. 5, се допускат до изслушване с решение на общото събрание по азбучен  ред  и отговарят  на  въпроси  на  колегите  си. За изслушването се съставя стенографски протокол.

(9) Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от присъстващите съдии, съответно прокурори или следователи.

(10) За избран се смята кандидатът, получил повече от половината гласове при тайно гласуване.

(11) Когато при гласуването един или повече кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или повече кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избрани се смятат онези от тях, които са получили най-много гласове. При равен брой гласове за избран или избрани се смятат кандидатите, които имат по-продължителен стаж по чл. 164.

(12) Събранията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.”





Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) Делегатите на събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 изслушват всеки кандидат, като кандидатите се представят по азбучен ред. Не се изслушва и не се гласува кандидат, чиято кандидатура не е публикувана по реда на чл. 22а и който не е представил писмена концепция и декларация в установения срок.

(2) За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол. Делегатите могат да отправят въпроси към кандидата.

(3) Когато кандидатите не могат да бъдат изслушани за един ден, председателстващият може да въведе ограничение за времето за представяне, за поставяне и отговор на въпроси.

(4) Събранията са публични и се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(5) Общите делегатски събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(6) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.

(7) Алинеи 1 - 6 се прилагат и за общото събрание на следователите по чл. 21а, ал. 4.



§ 17. В чл. 24 се правят следните изменения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Висшият съдебен съвет определя началната дата за внасяне на предложения, датата и началния час за провеждане на общите събрания.”

(2) Резултатите от избора се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.“

2. Алинеи 3 - 7 се отменят.





Чл. 26. (1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, може да се оспорва пред Върховния административен съд с жалба, подписана от една пета от делегатите, съответно от членовете на общото събрание, или от кандидат, който има правен интерес.


§ 18. В чл. 26 ал. 1 се изменя така:

„(1) Кандидат, който не е допуснат или не е избран, може да оспори законосъобразността на решението на общото събрание в тридневен срок от решението пред Върховния административен съд.“







Чл. 27. (2) В случаите по чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България Висшият съдебен съвет обявява оставката на изборен член на първото си заседание след подаването й.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет започва по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Решението на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпване на искането по ал. 4 или 5 и се приема с мнозинство повече от две трети от членовете му.


§ 19. В чл. 27 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) В случаите по чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията Пленумът на Висшия съдебен съвет обявява подадената оставка на изборен член на първото си заседание след депозирането й.“

2. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Производството за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет се открива по искане на най-малко трима от членовете на съответната колегия.“

3. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Решението на Пленума на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване при условията на чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията се приема с мнозинство повече от две трети от членовете му.“





Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) В едномесечен срок от изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.


§ 20. Член 28 се отменя.


Чл. 28 да се върне в редакцията преди изменението му със ЗИД /д.в. бр. 1/ 2011 г./, а именно: изразът „не по-ниска от заеманата преди избора” се заменя с „която е заемал преди избора”, а след „стаж по чл. 164 ал. 1 - 7” се добавя „и по чл. 237”.


Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 219, 221, 224 и 330.




§ 21. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Възнагражденията на членовете на Висшия съдебен съвет за тяхното участие в дейността на съвета се изплащат от неговия бюджет.”

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

„(3) За изборните членове на Висшия съдебен съвет по ал. 3 се прилагат разпоредбите на чл. 219, 221, 224 и 330.”






Чл. 30. (1) За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва следните дейности:

1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му;

2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на или след съгласуване с министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната; за осъществяване на тази дейност Висшият съдебен съвет съобразно степента на натовареност може да създава и да закрива съдилища, да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата;

3. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите - и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности;

3а. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България - и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности;

4. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи;

5. определя броя на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;

8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

9. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт;

10. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., изм., бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите, на административните ръководители и техните заместници в предвидените от закона случаи съобразно критерии, определени с наредбата по чл. 209а;

11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;

12. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) одобрява Кодекс за етично поведение на българските магистрати и Етичен кодекс на съдебните служители;

13. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност;

14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;

15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;

16. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт, осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост и приема наредба за реда за тяхното изграждане, внедряване, използване и развитие;

17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа;

18. (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) възлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При осъществяване на дейностите по ал. 1 Висшият съдебен съвет изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация.

(4) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".


§ 22. Член 30 се изменя така:

Чл. 30. (1) Висшият съдебен съвет се състои от Пленум, съдийска колегия  и прокурорска колегия.

(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет се състои от всички негови членове и има следните правомощия:

1. приема проект на бюджет на съдебната власт и го внася за разглеждане в Народното събрание;

2. приема решение за прекратяване на мандата на член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8 от Конституцията;

3. съгласува мерки за квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите по доклад на съответната колегия;

4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси;

5. приема годишните доклади на органите на съдебната власт по чл. 84, т. 16 от Конституцията;

6. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;

7. предлага на президента на републиката за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Президентът не може да откаже тяхното назначаване или освобождаване при повторно направено предложение за същото лице;

8. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;

9. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

10. изготвя годишен доклад за своята дейност и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, които внася в Народното събрание заедно с годишните доклади на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и на главния прокурор;

11. изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който  предоставя за обществено обсъждане;

12. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях с изключение на случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно наказание или документи, които съдържат информация, класифицирана по Закона за защита на класифицираната информация.

          (3) Съдийската колегия се състои от петима членове, избрани от Народното събрание, и шестима членове, избрани от Общото събрание на съдиите. Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд са нейни членове по право. Съдийската колегия се подпомага от комисии.

(4) Прокурорската колегия се състои от шестима членове, избрани от Народното събрание, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, и един член, избран от Общото събрание на следователите. Главният прокурор е неин член по право. Колегията на прокуратурата и следствието се подпомага от комисии.

(5) Съдийската колегия и прокурорската колегия, осъществяват по отделно и в съответствие с професионалната си насоченост, следните правомощия по отношение на съдиите,  прокурорите и следователите:

1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност;

2. налагат дисциплинарните наказания, понижават и освобождават от длъжност;

3. назначава на председателите на съдилища и ръководителите на прокуратури;

4. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието или след съгласуване с него, а на военните съдилища – след съгласуване с министъра на отбраната. Съобразно  степента на натовареност Висшият съдебен съвет може да създава и да закрива съдилища, да променя тяхното седалище, да  определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд;

5. определя съобразно степента на натовареност, броя на съдиите и прокурорите във всички съдилища и прокуратури;

6. възлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му;

7. даване на становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност.

(6) По време на мандата си съдиите, прокурорите и следователите от квотата на съдебната власт и от квотата на Народното събрание продължават да изпълняват съдийските, прокурорските и следователските си функции, а останалите членове на Висшия съдебен съвет – да упражняват професията си. 

          (7) Дейността на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация.

(8) Пленумът на Висшия съдебен съвет може да създава временни комисии.

(9) Пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността и за дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, който се обнародва в „Държавен вестник“.”



По чл. 30:

а/ Подкрепяме текста за изменение на чл. 30 an. 1 т. 9, т. 10 и

т. 16.

б/В чл. 30 ал. 1 да се създаде нова т. 16 със следното съдържание: „извършва проверки за изпълнение на приетите от него решения”. Останалите точки придобиват съответната номерация.

Мотиви: необходимост от осъществяване на последващ контрол и обратна връзка с адресатите на приетите от ВСС решения.

Подкрепяме текстовете за допълнение на чл. 30а ал. 2 и за създаване на нови чл. 306, ЗОв, 30г., със следните забележки:

а/ В новата разпоредба на чл. ЗОв да отпадне изразът „съгласувано с министерството на правосъдието”

Мотиви: цялостната дейност по съдебната статистика е изцяло в правомощията на ВСС.

б/ В новата разпоредба на чл. 306 ал. 7 изразът „за последните 3 години” да се замести със „за периода на атестирането”.

Мотиви: индивидуалната степен на натовареност ще бъде елемент от оценяването при атестиране, а самата атестация на магистрата се взема предвид и при поощренията, и при дисциплинарните наказания.


Чл. 30а (2) Кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията - отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри и други документи за притежаваните професионални и нравствени качества.

(3) Копия от документите по ал. 2, съдържащи се в кадровото дело, се съхраняват в органа на съдебната власт, в който съответният съдия, прокурор или следовател е назначен на длъжност.

(4) Всеки съдия, прокурор и следовател има право да се запознае с кадровото си дело при поискване, както и да получава заверени копия от съхраняваните в него документи.


§ 23. В чл. 30а се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, атестационните формуляри, индивидуалните планове за професионално развитие, както и резултатите от тяхното изпълнение и други документи във връзка с професионалните и нравствени качества на съдията, прокурора и следователя.“

2. Създават се нови ал. 3 и 4:

„(3) Индивидуалния план за професионално развитие на съдията, прокурора или следователя съдържа мерки за специфично обучение, за повишаване на неговата професионална компетентност и умения и преодоляване на недостатъци, които се определят в резултат на оценка на работата му в хода на атестационна, дисциплинарна или друга приложима по закона процедура с негово съгласие или по негово искане.

(4) Данните, свързани с професионалната компетентност, психологическия профил, социалните умения и нагласи, относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор или следовател в демократичното общество, и индивидуалните планове за обучение и професионално развитие не са публични. Те не могат да бъдат използвани за цел, различна от изрично предвидената в закона.”

3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6.






Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет.

(2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет.

(3) В случай че от заседание отсъстват както министърът на правосъдието, така и представляващият, заседанията се председателстват от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 министърът на правосъдието, съответно представляващият, уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра на правосъдието заместник-министър.





§ 24. Член 32 се изменя така:

Чл. 32. (1) Министърът на правосъдието председателства заседанията на Пленума на Висшия съдебен съвет. Той не участва в гласуването. При отсъствие на министъра на правосъдието Пленумът на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд.

(2) Съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а прокурорската колегия се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията с право на съвещателен глас.

(3) При отсъствие на министъра на заседанието на Пленума и на колегиите може да присъства определен от него заместник-министър.“







Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия най-малко един път в седмицата. Когато председателстващият отсъства, заседанията се свикват от представляващия Висшия съдебен съвет.

(2) Членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието.

(3) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет.

(4) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, освен в случаите, когато се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация, или предложения за налагане на дисциплинарно наказание.

(5) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично.

Чл. 34. (1) Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго.

(3) За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница