Закон за съдебната власт действащ текст Предложение на мп предложение на всс ч



страница7/13
Дата07.03.2017
Размер2.42 Mb.
Размер2.42 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13
§ 78. В чл. 124, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 3:

„3. наказателната, гражданската и търговската колегия във Върховния касационен съд;“

2. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.







Чл. 128. (1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици

§ 79. В чл. 128, ал. 1, накрая, се поставя запетая и се добавя „определени от съответните общи събрания. Натовареността на съдията-докладчик се определя от общото събрание.“





Чл. 130. (1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането.


§ 80. В чл. 130, ал. 1, накрая, се поставя запетая и се добавя „а при особена правна сложност – до шест месеца”.





Чл. 136. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура - следствен отдел.

(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.

(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.


§ 81. В чл. 136 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 изречение първо след думите „Прокуратурата в Република България“ се добавя „е единна и“ и се заличава „Върховна административна прокуратура”.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Във Върховната касационна прокуратура и окръжните прокуратури се създават специализирани отдели, прокурорите от които в предвидените със закон случаи участват в граждански и административни дела.“

3. В ал. 3 първото изречение се заличава.

4. Алинея 4 се изменя така:

„(4) При изпълнение на функциите си всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор, а по отношение на организацията на работата и администрирането на преписките прокурорът и следователят са подчинени на ръководителя на съответната прокуратура.“

5. Създава се нова ал. 5:

„(5) Главният прокурор ръководи дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите, като осигурява защитата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.“

6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.







Чл. 138. Главният прокурор:

3. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор;




§ 82. В чл. 138, т. 3 думите „във Върховната административна прокуратура” се заличават




Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.




§ 83. В чл. 139 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „и Върховната административна прокуратура” се заличават.

2. Алинея 2 се изменя така:

“(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори при условията на чл. 143, ал. 2 – ал. 4, освен ако са били предмет на съдебен контрол.”







Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Административните ръководители на районните, окръжните, специализираната, военно-окръжните, апелативните, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.


§ 84. В чл. 140 думите „административните ръководители“ се заменят с думата „ръководителите“.





Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 33 от 2009 г.) (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Апелативните прокурори и ръководителят на апелативната специализирана прокуратура всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и военноокръжни прокуратури, както и на специализираната апелативна прокуратура.

(3) Съответният министър и директорът на Националната следствена служба предоставят на главния прокурор информация за разследванията по досъдебните производства по ред и показатели, определени от главния прокурор.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори, се определя със съвместни инструкции на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.

(5) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от военните разследващи полицаи, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на отбраната.


§ 85. В чл. 141 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Обобщеният доклад се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) В едномесечен срок от постъпване на обобщения доклад прокурорската колегия на Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. Главният прокурор отговаря и на постъпилите след публикуването на обобщения доклад писмени въпроси от граждани, институции и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност.“



  1. Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6.

  2. Създава се ал. 7:

“(7) Всеки ръководител на прокуратура ежегодно до 30 септември след надлежно публично обсъждане внася в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет доклад за прилагането на закона, осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността в рамките на компетентността на съответната прокуратура. Докладът съдържа анализ на основните проблеми и приоритети в работата за следващата година по конкретни видове престъпления и отчет на резултатите по заложените приоритети в предходния доклад, изработен съгласно методика, утвърдена от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и обвързана с анализ на натовареността, бройките и бюджета на съответната прокуратура.”





Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.

(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.

(3) Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните прокуратури и на специализираната прокуратура или оправомощени от тях заместници на административните ръководители осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.




§ 86. В чл. 143 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва всички действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя постановленията им в определените със закон случаи.“

2. Създават се ал. 3 и 4:

„(3) В случаите, когато не е съгласен с оценката на доказателствата и с вътрешното убеждение на подчинените му прокурори относно начина, по който да се реши преписката, горестоящият прокурор извършва сам съответните действия. По всички останали въпроси писмените разпореждания на горестоящия прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

(4) В случаите, когато отменя постановление поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия следва да се извършат и за установяване или проверка на какви факти.“








Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 53 от 2014 г., отм., бр. 14 от 2015 г. ).


§ 87. Член 144 се изменя така: 

Чл. 144. (1)  В предвидените в закона случаи прокурорът: 

1.  ръководи досъдебното производство на наказателния процес;

2.  следи за спазване на законността в административния процес;

3.  участва в граждански дела; 

4. прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение;

5. упражнява надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане.

(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с правомощията му по ал. 1, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

(3) В рамките на правомощията си по ал. 1, т. 1 и т. 4 прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

(4) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. 

(5) Координацията и взаимодействието между прокуратурата на Република България, органите на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност" и митническите органи при провеждане на досъдебно производства се урежда с инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и министъра на финансите.”





Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;

2. лично да извършва проверки;

3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;

4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.

(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

(3) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

(5) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.

Чл. 146. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;

4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.


§ 88. Членове 145 и 146 се отменят.





Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При служебна необходимост:

1. апелативният прокурор - за своя район, може да командирова прокурори при условията, определени с този закон за командироване на съдии;

2. окръжният прокурор - за своя район, може да командирова прокурори и следователи при условията, определени с този закон за командироване на съдии;

3. главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна за срок до една година.




§ 89. Член 147 се изменя така:

Чл. 147. (1) Когато длъжността на прокурор в съответната прокуратура не е заета или прокурор е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура:

1. апелативният прокурор – за своя район може да командирова:

а) в апелативна прокуратура – прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;

б) в окръжна прокуратура – прокурор от районна прокуратура със съответен ранг, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;

2. окръжният прокурор – за своя район може да командирова:

а) в окръжна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;

б) в районна прокуратура на свободна длъжност за прокурор – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;

3. главният прокурор може да командирова:

а) във Върховната касационна прокуратура – прокурори от апелативна или окръжна прокуратура, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „прокурор във Върховната касационна прокуратура“ след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия“;

б) в Националната следствена служба – следователи от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба“, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;

в) следователите от окръжните следствени отдели, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия.

(2) Главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2 след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия.

(3) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост и за определяне на конкретния прокурор или следовател.

(4) Срокът на командироване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година“





Чл. 160. Съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.


§ 90. В чл. 160 думите „административен ръководител и заместник на административен ръководител” се заменят с думите „председател на съд, ръководител на прокуратура и техните заместници”, а преди думите „Висшия съдебен съвет” се добавят думите „съответната колегия на”.





Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател Висшият съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност.

(2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(3) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:

1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;

2. правното основание за заемането на длъжността;

3. наименованието на длъжността и ранга;

4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;

5. датата на встъпване в длъжност.

(4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност.

(5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.




§ 91. В чл. 161 думите „Висшият съдебен съвет” се заменят със „съответната колегия на Висшия съдебен съвет”.





Чл. 162.

3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;




§ 92. В чл. 162 т. 3 се изменя така:

„3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, социалните умения и нагласи, относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор или следовател в демократичното общество;“.







Чл. 164. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 42 от 2009 г., доп., бр. 32 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко три години стаж. За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава младши съдия, съответно младши прокурор, който има най-малко две години и девет месеца стаж.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) За съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., обявена за противоконституционна с Решение № 10 на КС на РБ в частта й относно думите "съдия или прокурор, който", бр. 93 от 2011 г.)

————————————————————————————————


За съдия в специализирания наказателен съд и прокурор в специализираната прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 10 години стаж, от които поне 5 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.

————————————————————————————————


(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10 години стаж.

(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., обявена за противоконституционна с Решение № 10 на КС на РБ в частта й относно думите "съдия или прокурор, който", бр. 93 от 2011 г.)

————————————————————————————————


За съдия в апелативния специализиран наказателен съд и за прокурор в апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж, от които поне 8 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.

————————————————————————————————


(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна ал. 6, изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., изм. и доп., бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) За стаж по ал. 1 - 7 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници".

(9) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 7, изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) За стаж по ал. 1 - 7 се зачита и стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите и органите на Европейския съюз, в международните правораздавателни органи или организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.

(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) За стаж по ал. 1 - 7 се зачита стажът, придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на чл. 297, ако лицето е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието.




§ 93. В чл. 164 се създава ал. 11:

„(11) За стаж по ал. 1 - 7 се признава стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който България е страна.”






Чл. 167. (1) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:

1. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба, който е и заместник на главния прокурор по разследването;

2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) председател на апелативен съд, на апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд, апелативен, военно-апелативен прокурор и ръководител на апелативната специализирана прокуратура;

3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) председател на окръжен, административен, специализирания наказателен и на военен съд, окръжен, военно-окръжен прокурор и ръководител на специализираната прокуратура;

4. председател на районен съд и районен прокурор.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Процедурата за избор на кандидати за административни ръководители, с изключение на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, се открива от Висшия съдебен съвет не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 2, бр. 50 от 2012 г.) Административните ръководители встъпват в длъжност в 14-дневен срок от постановяването на решението на Висшия съдебен съвет. Заинтересованите лица могат да оспорват решението на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от постановяването му. Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът постанови друго.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 3, бр. 50 от 2012 г.) Мандатът на административния ръководител започва от деня на встъпването му в длъжност.




§ 94. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се отменя.

2. В ал. 2 думите „на кандидати за административни ръководители” се заменят с думите „на председател на съд и ръководител на прокуратура или директора на Националната следствена служба ”, а думите „от Висшия съдебен съвет“ се заменят с думите „от съответната колегия на Висшия съдебен съвет“.

3. В ал. 3 се правят следните изменения:

а) В изречение първо думите „административните ръководители” се заменят с думите „председателите на съдилища, ръководители на прокуратури и директора на Националната следствена служба“, а думите „на Висшия съдебен съвет“ се заменят с думите „на съответната колегия на Висшия съдебен съвет“.

б) В изречение второ думите „на Висшия съдебен съвет“ се заменят с думите „на колегията“.

4. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Мандатът на председателите на съдилища и на ръководителите на прокуратури започва да тече от датата на встъпването им в длъжност.”.

5. Създава се нова ал. 5:

„(5) Длъжностите председател на съд, ръководител на прокуратура и директор на Националната следствена служба, както и на техните заместници не могат да се заемат два последователни мандата, включително и в различни органи на съдебната власт.“








Чл. 168. (1) Административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Заместникът на административния ръководител се назначава от Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител.




§ 95. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) При осъществяване на дейността си председателите на съдилища, ръководителите на прокуратури и директорът на Националната следствена служба се подпомагат от заместници.

(2) Заместник на председател на съд се назначава от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на съответния съд, одобрено от общото събрание на съдиите.“

2. Създава се нова ал. 3:

„(3) Заместник на ръководител на прокуратура и на директора на Националната следствена служба се назначава от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на съответния ръководител.“

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея изречение първо се изменя така: „Преди приемане на решението за назначаване съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали е спазена процедурата по ал. 2 и 3, както и дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.“.

4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:

„(5) Колегията на Висшия съдебен съвет с решение отказва да назначи предложения кандидат за заместник, ако не е спазен редът по ал. 2 и 3 и кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.“

5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „Висшия съдебен съвет“ се заменят със „съответната колегия на Висшия съдебен съвет“, а думите „заместникът на административния ръководител” се заменят с думите „заместникът на председателя на съд, на ръководителя на прокуратура и на директора на Националната следствена служба”.

6. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8, като навсякъде в тях думите „административният ръководител” се заменят с думите „председателят на съд, ръководителят на прокуратура, директорът на Националната следствена служба”.





Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране.

(2) За заместник на административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране.




§ 96. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „административен ръководител” се заменят с думите „председател на съд, ръководител на прокуратура и директор на Националната следствена служба”

2. Създават се ал. 3, 4 и 5:

„(3) Предложение за назначаване на председател на съд, с изключение на предложение за председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд, могат да правят:

1. общото събрание на съдиите от окръжния и районните съдилища в съответния съдебен район – за председател на районен съд;

2. общото събрание на съдиите от апелативния съд и окръжните съдилища от съответния съдебен район – за председател на окръжен съд;

3. общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и апелативните съдилища – за председател на апелативен съд;

4. общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и административните съдилища – за председател на административен съд.

5. кандидатът за заемане на длъжността.

(4) Предложение за назначаване на ръководител на прокуратура, с изключение на предложение за главен прокурор, могат да правят:

1. ръководителите на горестоящите прокуратури – за ръководител на прокуратура в съответния съдебен район;

2. министърът на правосъдието;

3. кандидатът за заемане на длъжността.

(5) Предложение за назначаване на ръководител в следствените органи могат да правят:

1. ръководителите на окръжните прокуратури – за завеждащите окръжните следствени отдели;

2. ръководителят на специализираната прокуратура – за завеждащите следствените отдели към специализираната прокуратура;

3. директорът на Националната следствена служба – за завеждащите специализираните отдели в Националната следствена служба;

4. министърът на правосъдието;

5. кандидатът за заемане на длъжността.“






Чл. 170. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 164, ал. 2 и 4, както и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на специализирания наказателен съд и на специализираната прокуратура се назначава лице, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 - 4, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(3) За административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на апелативния специализиран наказателен съд и на апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 - 6, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.

(4) За административен ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7.




§ 97. В чл. 170 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „административен ръководител на районен съд и районна прокуратура” се заменят с думите „председател на районен съд и ръководител на районна прокуратура”.

2. В ал. 2 думите „административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд” се заменят с думите „председател на окръжен съд и на административен съд и ръководител на окръжна прокуратура”.

3. В ал. 3 думите „административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура” се заменят с думите „директор на Националната следствена служба, председател на апелативен съд и ръководител на апелативна прокуратура”.

4. Алинея 4 се изменя така:

„(4) За председател на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 и на следните изисквания:

1. почтеност: несъмнена способност за придържане към висок етичен стандарт;

2. висока професионална компетентност: да притежава задълбочено познаване на правото и богат професионален опит, разбиране на ролята на съда в демократичното общество; принос за развитието на правото;

3. изявена способност да отстоява съдебната независимост;

4. значим принос за развитието на правосъзнанието в обществото: притежава обществена чувствителност и задълбочено разбиране за представителната роля на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за утвърждаване на  ролята правото и съдията в демократичното общество;  

5. професионално признание и авторитет: способност за работа в екип и конструктивно участие в дискусия.“

5. Създава се ал. 5:

„(5) За главен прокурор се назначава лице, което  отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 на следните изисквания:

           1. почтеност: несъмнена способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт;

2. висока професионална компетентност: да притежава задълбочени правни познания и широка правна и обща култура, богат практически опит в областта на наказателното правораздаване и конституционното право, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности, подходящи за изпълнение на държавната наказателна политика;

          3. преданост към върховенството на правото: с доказан принос за утвърждаването на правовата държава, преданост към конституцията и демократичния ред;

          4. характер: да притежава изявана независимост, воля за налагане на законността, лична решителност при изпълнение на служебните задължения и проявена гражданска смелост;

         5. лидерски качества: да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране и ръководене на колеги, за търсене и понасяне на отговорност;

      6. принос за развитието на правосъзнанието в обществото: притежава обществена чувствителност и доказани способности за активно утвърждаване на ролята на прокурора като гарант на законността , обществената сигурност и защитата на правата на човека.“





Чл. 171. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., обявена за противоконституционна с Решение № 10 на КС на РБ в частта й относно думите "явно гласуване и", бр. 93 от 2011 г.)

————————————————————————————————


Висшият съдебен съвет приема решението за назначаване на административен ръководител или на негов заместник с явно гласуване и мнозинство повече от половината от членовете си. Решението се мотивира.

————————————————————————————————




§ 98. В чл. 171 ал. 1 се изменя така:

„(1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решението за назначаване на председател на съд, ръководител на прокуратура или директор на Националната следствена служба или на негов заместник с мнозинство повече от половината от членовете си. Решението се мотивира.“







Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се открива от Висшия съдебен съвет не по-рано от 6 месеца и не по-късно от три месеца преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.

(2) Предложения за кандидатури могат да правят не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.

(3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. Предложенията и кадровата справка на кандидатите се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет заедно с концепцията по ал. 6.

(5) Предложенията се внасят за разглеждане във Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще се разглеждат. Висшият съдебен съвет изслушва кандидатите по азбучен ред.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Кандидатите за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор представят концепция за работата си като административни ръководители.

(7) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.

(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Висшият съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с тайно гласуване.

(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Когато при първото гласуване няма кандидат, който да е получил повече от две трети гласове от членовете на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.

(10) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) При изготвяне на ново предложение, когато Президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1 - 9.




§ 99. Член 173 се изменя така:

Чл. 173. (1) Процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се открива от Висшия съдебен съвет не по-рано от шест месеца и не по-късно от четири месеца преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1. (2) Предложения за кандидатури могат да правят не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. За председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд предложения за кандидатури могат да правят и пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.

(3) Предложенията се правят в четири поредни заседания на Висшия съдебен съвет, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата.

(4) Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Кандидатите представят писмена концепция за работата си на съответната длъжност. Всички представени документи се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет не по-късно от два месеца преди публичното изслушване.

(5) Кандидатите за председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд се изслушват съответно от Пленума на съдиите Върховния касационен съд и Върховния административен съд , който излиза със становище за наличието на качествата по чл. 170, ал. 4.

(6) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет обявява датата, часа и мястото за изслушване за всеки кандидат най-малко един месец преди провеждането му. Изслушванията се провеждат по азбучен ред. Те са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(7) Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации, не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, както и на Закона за защита на личните данни.

(8) Комисията по атестирането и конкурсите изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Докладът съдържа заключение за:

1. законовите изисквания за заемане на длъжността;

2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата квалификация, опит и професионални качества;

3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;

4. обществената подкрепа за кандидата.

(9) Докладът на комисията се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет най-малко 14 дни преди гласуването на съответния кандидат.

(10) Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с тайно гласуване.

(11) Когато при първото гласуване никой от кандидатите не е получил повече от две трети от гласовете на членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове на втори тур.

(12) Когато Президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1-10.“








Чл. 174. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Директорът на Националната следствена служба се избира по реда на чл. 173, ал. 2 - 5 и 9 с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от деня на встъпването му в длъжност.




§ 100. Член 174 се изменя така:

Чл. 174. (1) Директорът на Националната следствена служба се избира по предложение на не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия , както и по предложение на главния прокурор или министъра на правосъдието, с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) Предложенията се правят в две поредни заседания на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата, и се разглеждат не по рано от 30 дни след постъпване на последното предложение.

(3) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от деня на встъпването му в длъжност.“







Чл. 175.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Основанието за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установява от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, ал. 2 - 5 и 9.

(7) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител. Заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.


§ 101. В чл. 175 се правят следните изменения:

  1. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Основанието за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установява от Колегията на прокуратурата и следствието с решение, прието по реда за избора му.“

2. В ал. 7, изречение първо думите „Висшия съдебен съвет“ се заменят със „съответната колегия на Висшия съдебен съвет“.











§ 102. В Глава девета се създава Раздел Іа:


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница