Закона за туризма определят районите като маркетингови туристически райони. Тяхното управление е насочено в три основни направления



Дата17.11.2017
Размер180.2 Kb.
Размер180.2 Kb.

Потенциал на туристическите ресурси в Район Розов долина за устойчиво развитие като туристическа дестинация в България

Съдържание:

1. Въведение.

2. Регионално развитие на района. Туристическа супер- и инфраструктура.

3. Анализ на ресурсния потенциал в района - природни и антропогенни ресурси.

4. SWOT Анализ на възможностите за развитие на туризъм в

Район Розов долина.

5. Стратегия за развитие на района като туристическа дестинация.

6. Тенденции и перспективи за развитието на туризма в туристически район Розова долина.

7. Заключение



1.Въведение:

Закона за туризма определят районите като маркетингови туристически райони.Тяхното управление е насочено в три основни направления:

- Създаване на регионални туристически продукти;

- Осъществяване на регионален маркетинг и реклама;

- Координация и управление на туризма на регионално ниво

За всеки туристически район се предлага основна и разрширена специализация. Основната специализация е комбинация от два вида туризъм, които в съчетание определят уникалността на районите. Разширената специализация включва освен основните и до 4 допълващи вида туризъм.

В България са обособени девет туристически района : Дунав, Стара планина, Розова долина, Тракия, Родопи, Рила-Пирин, София, район Варна (Северно Черноморие) и Бургас (Южно Черноморие).

2.Регионално развитие на района. Туристическа супер- и инфраструктура.

Туризмът играе ключова роля в развитието на редица слаборазвити Европейски региони, тъй като има положително въздействие и върху много други икономически дейности, които не са пряко свързани с него. Туризмът показва значителна гъвкавост и постоянен растеж дори по време на криза,затова както в Европа , така и у нас той може да играе ключова роля за регионалното развитие ,особено за по-слабо развитите райони. Чрез използването на природните и антропогенни ресурси и създаването на единен туристически продукт може да се подобри качеството на живот на местното население и да се създадат нови възможности за повишаване на регионалната конкурентоспособност.

Район Долина на розите с център Казанлък включва 19 общини: Антон, Златица, Карлово, Копривщица, Мирково, Панагюрище, Пирдоп, Сопот, Стрелча, Хисаря, Чавдар, Челопеч, Гурково, Казанлък, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Сливен, Твърдица.

Той е най-малкият туристически район, но за сметка на това предлага широка гама от туристически атракции, базирани на розата, на тракийското наследство, на възраждането и на минералните води. Разделя на два под района –източен и западен.



Основната специализация на район Розова долина е:

1. Културно-исторически и фестивален туризъм

2.Здравен туризъм- Балнео, СПА и уелнес

Също така успешно могат да се развиват :

3. Приключенски и екотуризъм

4. Планински пешеходен туризъм

5. Винен туризъм

Територията на район Розова долина е регион с невероятни природни забележителности и в природата са съхранени уникални за страната и за Европа растителни и животински видове. Това биоразнообразие е съхранено в система от защитени територии – резервати, национален парк, природен парк и т.н.

Друга важна характеристика на района е културно-историческото наследство, благодарение на което са се съхранили традициите ,уникалните занаяти и местни производства. Отглеждането и преработката на маслодайната роза, например е сърцевината на един привлекателен, комплексен туристически продукт. В много селища на региона са запазени различни традиционни празници и културни събития.

Тук могат да се видят паметници на културно-историческото наследство от всички исторически епохи-от древните траки до възраждането.

Културното наследство, съчетано с природните ресурси е основа за създаване и развитие на много туристически атракции в район Розова долина.

Столица на район Розова долина е град Казанлък. Той е разположен в центъра на България, в западната част на Казанлъшката котловина. Населението му е около 82 000 души. Градът е атрактивна туристическа дестинация. Тук се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница ,която е включена в списъка на ЮНЕСКО-Казанлъшката гробница. В района на Казанлък има два резервата и пет защитени местности, множество удивителни творения на природата и вековни гори. Като цяло в региона общата инфраструктура е добре развита. От двете страни на планината минават два важни пътя, които свързват западната и източната част на страната. Освен това на близо е Шипченския проход, който свързва северна и южна България. Пътната мрежа между населените места в региона е сравнително добре развита. Пешеходните туристически маршрути на територията на района са задоволителни и имат добра инфраструктура. Пътеките са добре маркирани и обезопасени. На много от тях са създадени места за наблюдение на природата, както и места за отдих на туристите. Населените места и курортите разполагат с най-необходимите комуникации и системи за обслужване,въпреки това, обаче Район Розова долина е на последно място по население, леглова база и приходи от нощувки. Местният туристически бизнес е малък според стандартите в страната. Местата за настаняване се предоставят във фамилни къщи, вили, самостоятелни стаи и семейни хотели с капацитет между 4 и 30 легла. По-големи хотели са разположени основно в градовете и курортите на региона. Повечето места за настаняване са категоризирани от 1 до 3 звезди.През последните години се наблюдава разнообразяване на допълнителните услуги. Организират се преходи и разходки по пешеходни маршрути с квалифицирани водачи. Информационното обслужване на туристите в региона се осъществява основно от туристическите информационни бюра, които се намират в по-големите населени места. Като цяло рекламата и информацията са недостатъчни и не особено добре организирани.



Можем да заключим ,че в регион Розова долина е налице комплекс от взаимосвързани и допълващи се природно-географски, социално-икономически и културно-исторически условия и ресурси. Има добре изградени връзки между отделните териториални части на района, особено от гледна точка на движението на туристическите потоци. Районът не е голям, но лесно може да бъде разпознат на пазара, заради уникалните му дадености. Може да се рекламира като единна туристическа дестинация и комплексен туристически продукт.

3. Анализ на ресурсния потенциал в района - природни и антропогенни ресурси.

Район Розова долина попада на границата на два климатични пояса – умерено континентален и преходно континентален. Сезоните са ясно изразени – лятото е топло, а зимата – умерено студена. Пролетта настъпва към средата на март, а топлата и слънчева есен продължава докъм средата на ноември.

Една от главните природни атракции на район Розова долина е Национален парк „Централен Балкан“

Национален парк “Централен Балкан” е разположен на площ от 716 кв. км в сърцето на България в Централна Стара планина и обхваща вековни гори, шеметни водопади, дълбоки каньони и високи върхове. Той е един от трите национални парка (втори по големина) в България .В него са разположени 9 резервата. Много природни феномени са разпръснати из парка. Някои от природните забележителности са местността “Пиростията“,скалното образувание “Пеещите скали”,пещерата “Каменната къща”. В община Павел баня е Тъжанското ждрело – живописен пролом в най-източната част на резерват Джендема, образуван от река Тъжа. По непристъпните склонове се намират няколко величествени скални кули. По-интересни са Купните, Козята стена и Паунов камък, на който е съществувала древна крепост с изсечени в скалата помещения, които личат и днес. В западната част на ждрелото се намират едни от най-величествените каскади от водопади, а билото на планината е украсено с едни от най-високите върхове в Стара планина- в. “Добрила”/1 868 м/, в. “Амбарица” /2 166 м/ и в. “Ботев” /2 376 м/. Други резервати в района са:“Чамджа” – известен с рядко естествено находище на черен бор; “Каменщица” – с площ 10 184 дка горски фонд и резервата “Лешница” .





Релефът на района предлага възможност за доста разнообразен екотуризъм и практикуване на различни рекреационно-туристически дейности в течение на цялата година.

На територията на Розова долина се намират голям брой природни водни богатства, обявени за природни забележителности. Най-известни са водопадите, наричани пръскала:

Райското пръскало – в резерват “Джендема” с надморска височина 1700 м. Това е най-високият водопад на Балканския полуостров. Той е подходяща дестинация за любителите на екотуризъм, скално катерене и за всички, които обичат планината и свежия планински въздух

Голям Джендемски водопад – в резерват “Джендема” с надморска височина 1450 м.

Пръскалото – в резерват “Стара река” с надморска височина 1700 м.

Сучурумското пръскало – над гр. Карлово с надморска височина 480м.

Сувачарското пръскало – с надморска височина 1200 м.

Сухата пещера – с надморска височина 1300 м.

Водната пещера – с надморска височина 1100 м.

Големият скок – община Мъглиж

Голямо водно богатство на района са също така топлите и лековити минерални извори. Именно заради тях в този регион са изградени редица балнеоложки центрове в Хисар и Павел баня, които целогодишно посрещат туристи. Тук се намира и един от най-големите язовири в страната-“Копринка” на р. Тунджа. Интересен е факта, че при строежа на язовира е открита столицата на тракийското Одриско царство -Севтополис. Въпреки, че градът бива основно проучен, той не е се запазва и бива залят от водите на язовира, където се намира и до днес. Намерените в него ценности се пазят в Историческия музей. През 2005 година архитект Жеко Тилев предлага уникален проект, който предлага възможността градът да бъде напълно разкрит, консервиран, частично реставриран и постоянно достъпен. Проектът има за цел се реализира изключителната историческа, образователна, културна и туристическа стойност на Севтополис. Експонирането на единствения добре запазен тракийски град би го превърнал в кулминация на културните маршрути в Казанлъшката долина и по безспорен начин би увеличил културния, туристически и стопански потенциал на района и страната.

Антропогенни туристически ресурси

Тук се отнасят местните традиции и фолклор, местните кулинарни специалитети, културните институции и др. Всички те могат да привлекат интереса на туристите, да разнообразят престоят им, а в някои случаи са основен мотив за посещение на региона На територията на регион Розова долина има множество действащи културни институции, съхраняващи местното културно наследство – читалища, музейни сбирки и художествени галерии. Художествената самодейност е представена от битови певчески, танцови, кукерски, театрални и др. видове състави. Историческият музей на гр. Карлово има стогодишна история и дава възможност да се проследи историята на Карловския регион. Най-новият музей в Калофер е Къщата на историята, пресъздаващ традициите от далечното минало. По-интересни музейни експозиции и комплекси са Джанановата къща в с. Габарево, комплексът “Бащино огнище” със запазен автентичен старинен вид в с. Тъжа. В община Казанлък се намира историческия музей “Искра”, който съхранява намерените тракийски съкровища, както и находки, проследяващи вековната история на района. Художествената галерия е една от най-богатите в страната, с постоянна експозиция от картини на известни художници, родени в гр.Казанлък .В Музея на розата може да се проследи историята на розопроизводството в този край. Мъглиж разполага с една от най-богатите сбирки от минерали в България.



Възрожденски къщи и паметници

Карлово- Националният музей “Васил Левски” -в родната къща на Апостола.

Калофер-Национален музей “Христо Ботев”.

Музеят на просветното дело-помещава се в едно от първите училища в България, построено през 1848 г.

Паметникът на Калофер войвода, дал името на града.

Културният комплекс “Село Турия – село музей” в община Павел баня обхваща сградите на читалище “Чудомир”, родната къща на Чудомир, зала “Нашенци” и храм “Свети Великомъченик Димитър”.

Интерес в Казанлък представлява Етнографският комплекс “Кулата” – възрожденска къща с двор. Атракцията е почерпка на туристите с ликьор и сладко от рози, а по време на Празника на розата се прави демонстрация на примитивно розоварене.

Сопот -къщата музей “Иван Вазов” и т.н.



Местни занаяти и съхранени традиции и обичаи

В района са съхранени множество уникални и традиционни занаяти и производства, които представляват атракция за туристите. Казанлъшкият регион добива своята световна известност благодарение на развиваното повече от три столетия розопроизводство и производство на розово масло. В началото на месец юни на туристите се предлага участие в розобер ,посрещане на празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози. Община Павел баня е един от центровете на розопроизводството и розоваренето В дестилационната “Дамасцена”, всеки посетител може да наблюдава производството на етерични масла, както по съвременни технологии, така и по начина на производство от преди 300 години. В общините се практикуват занаяти, известни още от Възраждането – гравюра върху дърво и метал, ножарство, дърворезба, изработка на дървени съдове. Прочулата се зад граница калоферска дантела, тъкането на традиционни селски черги и китеници.



Паметници от Античността

Резултатите от археологическите експедиции от последните 50 години, започнали след откриването на Казанлъшката тракийска гробница през 1944 г. ,проучването на тракийския град Севтополис в периода 1948 – 1954 г. и експедиция ТЕМП с ръководител д-р Георги Китов в периода от 1993 г. дават основание казанлъшката долина да бъде наричана още и Долината на тракийските царе. В Казанлъшката долина има 1500 могили, а разкритите под тях тракийски храмове и гробници са над 20. Всички те оформят картината на могъщата тракийска култура, но най-забележителните, са седем, разположени на север от гр. Казанлък, към прохода Шипка:

Казанлъшката гробница”-намира се в парк “Тюлбето”. Обект със световно значение. Датира от ІІІ-ІV в. пр. н.е., под егидата на ЮНЕСКО. Гробница в могилата Оструша-култово-гробищен комплекс с площ 100 кв. м. Най-впечатляващо в този комплекс е изображението на красива женска глава, запазено в една от касетките, оформящи структурата на гробната камера.Гробница в могилата Голяма косматка, една от най-величествените тракийски гробници, където е открита известната златна маска, както и бронзова глава, предполагаемо на цар Севт ІІІ.В могилата Шушманец е запазен храм без аналогия на Балканите, заради наличието на колони и в предверието, и в камерата и др.Голям интерес в община Казанлък предизвиква и Мегалитният комплекс при Бузовград – изключително древен и рядко срещан култов комплекс със спорно предназначение, строен от масивни скални късове.

Прохладното лято във високите части и меката зима, съчетани с разнообразието на релефните форми, наличието на минерални извори, чистият въздух , както и многото културно-историческите забележителности в района, запазените традиции, производства и занаяти обуславят развитие на района като изключително привлекателна туристическа дестинация, в която успешно могат да се развиват природно и културно-познавателен, приключенски ,ловен, спортен, балнеоложки и спа туризъм.

4. SWOT Анализ на възможностите за развитие на туризъм в Район Розов долина.

За да се планира бъдещето на устойчивия туризъм в региона е необходимо да се направи преглед и анализ на съществуващата в момента ситуация.



Силни страни: Ресурсите за развитие на туризъм в региона съчетават разнообразие от съхранено културно-историческо наследство, характерни за планината традиции и практики, традиционно земеделие, уникална природа и благоприятен климат. Благоприятното географско положение на региона предоставя възможности за лесен достъп на посетители и туристи. Той е в центъра на България, близо до големи градове като София, Пловдив и Плевен и до градове с богато и уникално културно-историческо наследство (Карлово, Казанлък, Павел баня).Съществува обща инфраструктура – пътища, комуникации, електроснабдяване, водоснабдяване. Създадени са информационни туристически центрове. Наличните туристически маршрути се поддържат и използват. В хотелите, къщите за гости и хижите се води статистика на динамиката на туристопотока и реализираните нощувки. Едновременно с това съществуват условия за активен спорт и разнообразяване на свободното време – ски-писти, минерални басейни в курортите, игрища за футбол и баскетбол, тенис – кортове, зали за фитнес и др. Характерна силна страна са работещите ателиета и цехове за производство на местни сувенири. В района има достатъчно учебни заведения, които подготвят кадри за туристическата индустрия - училища за планински водачи ,художествени занаяти и за туризъм. Силна страна на туристическия бизнес в голяма част от селищата на региона е наличието на опит и традиции за обслужване на туристи. Конкуренцията между предприемачите е допълнителен стимул за развитие на услугите. Съществуващите туристически сдружения и информационни центрове, създадените консултативни съвети за туристическо развитие към Кметовете на общините подпомагат разработването на програми за развитие на туризма според изискванията на Закона за туризма.

Слаби страни:Все още биоразнообразието не е достатъчно проучено като възможност за предлагане на атракции за посетителите. Това намалява възможностите за разработване на туристически пакети и предоставяне на информация за туристите. Не са използвани всички възможности на културните ресурси за включване в туристически продукти. Общата инфраструктура в региона се нуждае от подобряване и от по-добро поддържане - водоснабдяване и канализация, улично осветление, управление на отпадъците, пътища между населените места и др.. Туристическата информационна инфраструктура в населените места и между населените места трябва да бъде развивана. Маркетингът и рекламата на региона, не са достатъчно организирани и координирани. Слаба страна на човешките ресурси е липсата на достатъчно информираност и разбиране за същността на устойчивия туризъм. Професионалната квалификация на предприемачите, уменията и нагласите за обслужване на туристи както и чуждоезиковите умения имат нужда от развитие. В областта на бизнеса липсват традиции във взаимодействията и партньорствата. Тази слаба страна характеризира и водещото взаимодействие между институциите и неправителствените организации. Слаба страна на съществуващите туристически продукти е недостатъчното количество и качество на специализирани интерпретативни програми, които отразяват съвременните тенденции на предлагане на информация и преживявания. Част от базата за настаняване на туристи се нуждае от подновяване и осъвременяване, особено повечето от хижите.. Институционалното ниво на развитие на устойчивия туризъм се нуждае от развитие на местния и регионалния професионален капацитет за управление на промените в туристическото развитие, а там, където няма такива институции – и от създаване на такива.

Възможности

Съществуващите природни и културни ресурси са основа за разработване на много потенциални туристически атракции и нови туристически продукти.

Развитието на система за доброволно сертифициране на устойчиви туристически услуги ще повиши конкурентоспособността на дестинацията.

Наличието на цялостна държавна политика за управление на околната среда, наличието на Национална програма за териториално развитие, на национални стратегии за икономическо развитие и провеждащата се децентрализация и реформа на местното управление повишават възможностите за развитие на политики на местно и регионално ниво в областта на управлението на устойчивия туризъм .

Тази обща тенденция създава цялостна среда за развитието и маркетинга на специфичните туристически продукти на устойчивия туризъм, основаващ се на природните атракции. Разширяването на пазара изисква разнообразяване на продукта и по този начин създава благоприятни условия – търсенето стимулира предлагането.

Международните тенденции в развитието на туризма са благоприятни за предлагането на продукти на устойчивия туризъм. Инициативата за обявяване на Международна година на екотуризма и легитимирането на тази индустрия, произтичащо от Квебекската декларация /2002г./, дават мощен тласък за развитието на устойчив туризъм в международен план. През 2004 г. Световната туристическа организация и нейните партньори предприеха значими инициативи на глобално ниво за стимулиране на развитието на устойчивия туризъм като инструмент за преодоляване на бедността и за устойчиво развитие на малките общности.

Инициативата за създаване на мрежа от защитени територии със сертификат за качество на ресурсите и системата за управлението на PAN Parks повишава

конкурентоспособността на прилежащите региони и развитието им като дестинации за устойчив туризъм.



Заплахи

Глобалните промени в климата, замърсяването на въздуха и водите, изсичането на горите, бракониерството, иманярството могат да предизвикат сериозни промени в ресурсите за развитие на устойчивия туризъм .

Съществена заплаха е неразбирането на необходимостта от опазване на природното и културното наследство от страна на местната общност, което би довело до осезателно намаляване на възможностите за развитие на устойчиви туристически форми

Потенциална заплаха са големи инфраструктурни проекти в региона, които също могат да увредят ресурсите, както и начеващата тенденция за изграждане на големи туристически обекти, които има опасност да сменят профила на туристическата индустрия в региона. Липсата на проучвания за капацитета на туристическите места /ресурсни центрове и за границата на допустимата промяна на окръжаваща природна и екологична среда, на обществения, културния и икономическия живот в региона.



5. Стратегия за развитие на района като туристическа дестинация

В плана за развитие на регион Розов долина се залага на туризма като една от движещите сили за развитието му. Като основни причини се посочват ниското качество на предлаганите услуги, недобре устроената среда (улици, паркинги, зелени зони) и лошото качество на туристическата инфраструктура. Заедно с това според категоризацията на Регионалната оперативна програма община Казанлък попада сред общините “с висококачествени ресурси, слабо до средно усвоени” и може да се възползва от финансира от ЕС за развитие на туризма.Заедно с това анализът на туристическите ресурси на територията на общината показва наличие на значителни възможности за развитие на туризъм и то не на масов, а на алтернативен, съчетаващ културен, селски, балнеоложки, екологичен. Тези ресурси трябва да бъдат оползотворени. Следователно логично туристическият отрасъл се вписва като един от приоритетните за общината и развитието му би подпомогнало цялостното развитие на казанлъшкия регион. Обръща се внимание на значението на инфраструктурата и благоустрояването на средата, както и на нивото и качеството на услугите. Въпреки това няма ясно посочена връзка между туризма и други дейности в общината или конкретно съчетание на развитието на туризма с транспорта например. Като основен проблем на туризма в плана за развитие на община Казанлък, се очертава лошото качество на туристическата инфраструктура и необходимостта от подобряването й. Заедно с това, при ситуационния анализ са изведени най-сериозните проблеми и предизвикателства пред туризма: едностранчиво предлагане, некоординирано информационно обслужване, ниска ефективност, ниски качествени характеристики на туристическите продукти (разнообразие, стандарт, специфика) и средата. Той е обвързан със съхранение на културното наследство и природната среда. Тази комбинация според мен е логично подбрана, тъй като туризъм по принцип се развива на базата на културното наследство (антропогенните ресурси), в съчетание с природните дадености в определен регион.Планово, институционално, информационно и кадрово усъвършенстване на туристическия сектор;

Обогатяване и разнообразяване на туристическите За изпълнение на посочения приоритет 4 в плана за развитие са изведени следните 5 специфични цели продукти;

Подобряване и доразвиване на туристическата инфраструктура (като тук по-правилно би било да се каже “доизграждане”);

Екологизация на туризма в общината;

Развитие на културата

Както става ясно, тези специфични цели не са пряко следствие от наименованието на приоритет 4 и не водят до прякото му постигане. Също така принципът за избор точно на тези цели не е много ясен. Първите 3 звучат логично и дори са необходими за разрешаване на поставените в началото проблеми. Последните две цели предполагат постигането на определен резултат, а не предопределят какво точно трябва да се направи (както е при първите три).

Необходимо е да се отсеят истинските предимства на туризма в общината, това което го отличава от туризма на други места, и да се наблегне на тези предимства. Обобщено казано – планът не поставя приоритети за развитие



Заключение:

Въз основа на анализа на ресурсите и ситуацията за развитие на туризъм се очертават конкурентните предимства на региона на Национален парк Централен Балкан

Дестинацията Централен Балкан е разположена в центъра на страната и има лесен достъп.

Регионът предлага уникални природни атракции на територията на Националния парк и около него.

Историческо и културно многообразие, което позволява създаване на разнообразни туристически продукти. Северната част на региона може да се лансира на пазара като Балканската Света гора” поради съвкупността от манастири, църкви и свети места. Съществуват уникални, живи легенди за исторически личности и събития от различни исторически периоди – от времето на траките и Римската империя та чак до национално – освободителните борби през 18 и 19 в и с емблематичните личности на българската литература – Вазов и Ботев. Тук (в Троян) се намират уникалният Музей на занаятите и Изложението на народните художествени занаяти с експозиции от цялата страна

Специфични традиции на земеползване. Само в този регион - от южната част на планината - могат да бъдат наблюдавани брането на рози и производството на розово масло. Северната част на района е популярна с производството на сливова ракия и други домашни продукти, което е свързано с атрактивни и уникални местни празници и традиции

Съчетанието от планина и курорти с минерални води правят дестинацията привлекателна за туристи с различни интереси.

Сертификатът на Парка за членство в мрежата на PAN Parks повишава конкурентоспособността на дестинацията.



Регионът има утвърден туристически имидж и действащи туристически организации.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница