Защо именно покълналите семена



страница1/4
Дата03.04.2017
Размер421.69 Kb.
Размер421.69 Kb.
  1   2   3   4

Да се науча да предизвиквам покълване на зърна и да отглеждам кълнове
из книгата на Доктор Шалер „Покълнали семена, млади поници”,

изд. "Жорж- Неф" 1993г



ВЪВЕДЕНИЕ

Покълналото зърно и младите поници са забележителна здравословна храна. Благодарение на изключителната им виталност, богатство на витамини, минерали, олиго-елементи, аминокиселини, ензими и други активни биологични вещества, те регулират липсите, причинени от съвременното хранене, влошено от промишлената обработка. Въвеждайки, дори в минимални количества, покълналите семена и младите поници в нашето хранене, ние улесняваме съчетаването на съвременния начин на живот с поддържането на организма в добро здраве.


Покълналото зърно е прекрасна алтернатива на излишека от животински продукти, които рушат здравето в западните страни, защото те са една пълноценна храна. Ние бихме могли да се храним единствено с тях и то само срещу няколко франка месечно.

Защо именно покълналите семена


    1. Дефиниция и исторически преглед

Покълнало семе наричаме всяко семе, чийто метаболизъм (съвкупността от биологични промени в живия организъм) се пробужда в съприкосновение с водата, въздуха и топлината и започва да расте.

Посеят ли се семената в процес на покълване, от тях израстват стебла и листа, които постепенно се изпълват с хлорофил. Това са младите поници. От историята знаем, че покълналите семена са били използвани от множество цивилизации в началото на техния възход:тази храна дарява хората с изключителна жизненост, сила и здраве, което представлява огромен принос за развитието им.

Употребата на тази жива храна изчезва с упадъка на въпросните цивилизации.

Описанията на техниките на покълване са открити в писанията на Есеите, живели по времето на Христос в Израел и Египет. В по-ново време капитан Кук съумя да извърши своите дълги морски експедиции благодарение на покълналото зърно, предотвратило скорбута сред екипажа му.

В наше време ориенталската кухня отделя значително място на покълналото жито. Множество лабораторни изследвания потвърждават поуките от историята и доказват огромното значение на покълналото зърно при изхранването на животни и хора.


    1. Съвременното хранене и покълналото зърно

Съвременното хранене е бедно на живи хранителни продукти. Голяма част от консумираната храна пристига от далечни страни на твърде висока цена, а за да бъде на щандовете в супермаркета в добро състояние, тя претърпява разнородна консервационна обработка, която унищожава нейната виталност. Дори и най-свежите плодове не правят изключение от това правило, защото много често те се берат преди да са узрели, при което губят много от виталността си. Липсата на контакт между производители и консуматори не позволява упражняването на контрол при отглеждането, особено при обработката с пестициди и инсектициди.

С отглеждането на покълнало зърно ние решаваме голяма част от тези проблеми.



  1. Зърното се складира и транспортира лесно без да се повреди.

  2. Лесно покълва при домашни условия с минимални усилия.

  3. Зърното е изпълнено с живот и е богато на витамини и други биологични вещества, ценни за нашето здраве.

  4. Лесно се приема и усвоява от организма.

  5. Зърното ни осигурява много евтина прехрана.

  6. С отглеждането на покълнало зърно ние ставаме едновременно производители и консуматори, при което ние сами контролираме свежестта и качеството.

  7. Покълналото семе ни дава възможност да подновим общуването с природата, превръщайки ни в “ стайни градинари”.

Какво предствлява покълването

2.1.Семената

Семето е съставено от семенна обвивка, покриваща един зародиш, който съдържа една връхна пъпка, едно зародишно коренче и един или два котиледона.

Семенната обвивка е твърда и неподвижна. Тя защитава зародиша от гниене и насекоми.

Микропилът представлява един отвор в семенната обвивка, който позволява преминава преминаването на водата, необходима за покълването.

Зародишното коренче е онази част от зародиша, от което е образуван корена.

Връхната пъпка е зародиш на стеблото.

Котиледоните са зародиши на листа. Те съдържат хранителните запаси на зърното.

2.2.Покълване

За да покълне едно семе на първо място е необходима вода.

Всъщност естествената растителна тъкан съдържа 90% вода, докато зърното –само 10%. За да излезе от състояние на покой, семето трябва да бъде накиснато във вода. Престоят във водата зависи от вида на зърното. Например: олющената слънчогледова семка(т.е. без обвивка) може да покълне след четиричасов престой във вода, докато нахутът се нуждае от около 24 часа. Когато зърната са поели достатъчно вода, метаболизмът се ускорява, ако разполага с достатъчно кислород и температурата е подходяща(около 20 С).

Ензимите се активизират и разлагат мастите, захарите и протеините от котиледоните, за да бъдат асимилирани от нарастващия ембрион.

Семенната обвивка се пробива от подаващото се зародишно коренче, следвано от връхната пъпка, която на тъмно се източва, търсейки светлина. Тя не изработва хлорофил и остава бяла и нежна. Но ако изложим семето на светлина, котиледоните започват да произвеждат хлорофил, който чрез фотосинтезата превръща слънчевата енергия в растителна маса.

От своя страна зародишното коренче се удължава и прониква в земята, откъдето черпи вода и минерали. Не след дълго растението ще заживее от веществата, които произвежда чрез фотосинтезата и тези от почвата. То няма да бъде зависимо повече от запасите на семето.

2.3.Физиология на покълването

Покълването е съпроводено от усилена метаболична дейност. Протичат множество химически реакции, при които се синтезират ензими. Ензимите като естествени катализатори ускоряват метаболичните реакции, които като елементи на виталността участват в пробуждането на зърното. Богатото съдържание на витамини придава изключителни хранителни качества на покълващите зърна.

Ензимите:


  • превръщат скорбялата в обикновени захари (глюкоза, фруктоза);

  • позволяват синтез на значителни количества витамини (особено А, В и С) и на други ценни биологични вещества;

  • превръщат протеините в аминокиселини и улесняват синтеза на някои аминокиселини, които не се съдържат в зърното;

  • превръщат мазнините в мастни киселини;

  • превръщат фитиновата киселина и освобождават минерали, които се асимилират лесно.

2.4.Превръщане на скорбялата

За да се асимилира, скорбялата трябва да се сведе до прости захари. Простите натурални захари се комбинират с някои елементи, необходими за тяхното асимилиране, докато рафинираните захари са лишени от естествени допълнения. Покълналите зърна са богати на прости захари, които се асимилират напълно, с което до голяма степен улесняват храносмилателната дейност на организма.

2.5.Синтез на витамините

В покълващото зърно се извършва една истинска витаминна експлозия. Тъй като покълналите зърна се консумират в сурово състояние, тези витамини не се губят.

Два примера:нарастването на каротина(предшественик на витамин А) при различните видове зърно и нарастването на витамин В2 при покълващата зелена соя

2.6.Превръщането на протеина в аминокиселини и синтез на нови аминокиселини

По време на покълването натрупаните протеини се превръщат в аминокиселини(техни основни съставни елементи). Под влияние на ензимите в зърното се синтезират аминокиселини, които то не е съдържало. Следователно покълналите семена са прекрасен източник на аминокиселини. Те нямат недостатъците на протеините от животински произход(месо, млечни продукти, яйца), съдържащи наситени масти, влошаващи здравословното състояние. Известно е, че ние приемаме протеините в естествен вид, за да може организмът да ги абсорбира, те трябва да бъдат преработени в аминокиселини.

2.7.Превръщане на мазнините в мастни киселини

Превръщането на резервните мазнини в мастни киселини под влияние на ензимите прави покълналите семена много по-лесно смилаеми от непокълналите. Това важи най-вече за слънчогледовото семе, което е богато на липиди. По-голямата част от растителните мазнини са ненаситени и не пораждат проблемите, причинявани от наситените мазнини.

2.8.Освобождаване на минералите

Непокълналите семена са богати често на фитинова киселина, която съединявайки се с минералите ги прави неподатливи на хранителните ни сокове. По време на покълването обаче тези фитинови киселини се разграждат и минералите са в състояние вече да бъдат асимилирани от нашите черва.

Покълване на семената

3.1.Техника

Поставяме няколко супени лъжици биологически обработени семена(продават се в санитарните и в специализирани магазини) в буркан и ги заливаме с чиста вода. По време на престоя си във водата семената поемат необходимото количество вода. Ако не разполагате с филтър абсорбиращ хлора и химическите препарати, използвайте изворна вода, негазирана и леко обработена с минерали в стъклени бутилки. Количеството на семената е съобразно вашите нужди и размерите на буркана. Например 4-5 супени лъжици люцерна произвеждат достатъчно количество кълнове, за да напълнят един двулитров буркан за 5-6 дни. Житото, което не променя твърде обема си и се консумира по-бързо, се нуждае от много по-малко място.

Поставете във вода със стайна температура семена на различни растения. А ето и някои данни за времето на престоя във вода:семена нуждаещи се от продължителен престой във вода (12-24 ч.) зелена соя, фасул, нахут

семена нуждаещи се от средно продължителен престой във вода (10-12 ч.) –жито, сминдух, леща

семена нуждаещи се от кратък престой във вода (4 ч.);олющен слънчоглед, люцерна, сусам

След престоя във вода семената набъбват и омекват. Бурканът трябва да бъде покрит с тензух, прикрепен с ластик. Водата, в която семената са били накиснати, се излива. Изплакваме ги обилно със студена чешмяна вода, но не много студена. Ако житото е било поставено в чиста вода, то чешмяната вода е подходяща за изплакване. Оставяме зърното да покълва. Бурканът е наклонен под 45 градуса, така че водата да се отцежда. Зърното трябва да бъде разпределено по стените на буркана, без да се натрупва върху тензуха. При това положение водата може да се прецежда и семената да се проветряват. Буркана трябва да се покрие с памучна кърпа, защото семето трябва да се предпазва от светлината, като че ли е в земята.

Изплаква се средно два пъти на ден.

Изплакването се прави с цел да се отстранят метаболичните отпадъци и семето да се поддържа влажно. То се осъществява най-лесно, когато семената се поставят в буркан.

Семената могат да покълват и в торби от найлонов тензух, като изплакваме два пъти дневно, а торбичката оставаме да виси над умивалника. Тази техника е идеална за къмпипг, когато се движим пеш с раница на гърба (семената покълват докато вървите) и за пътешествия по море.

Покълнало жито


  • материал

  • семена

  • чиста вода

  • престой във вода

  • тензух

  • изливане на водата

  • изплакване

  • изцеждане

  • поставяне на сянка

  • изплакване

  • изплакване

  • консумация

3.2.Частния случай с люцерната:

След четвъртия ден, семената на люцерната се превръщат в малки кълнове, образуващи конгломерат, кйто не може да се изцеди от буркана. При това положение обикновеното изплакване е неефикасно и непокълналите семена изпитват недостиг на въздух и издават неприятна миризма. Тогава правим хигиенна баня. Изпразваме целия буркан в съд с прясна вода и леко раздвижваме с ръка малките кълнове. С решетеста лъжица изгребваме семенните обвивки, плуващи по повърхността както и непокълналите семена, останали на дъното. Преди отново да поставим кълновете, ние измиваме буркана добре. Не трябва да ги натрупваме, а да ги разпределим в два буркана, ако това е наложително.

3.3.Какви семена се използват за покълване!

Богата е гамата от видове семена, подходящи за покълване. Всеки трябва да направи избора си, съобразно собствения си опит и вкус. Помнете, че зърното трябва да произлиза от биологични култури. Следователно да бъде чисто от пестициди и напълно годно за покълване. Ето и един списък на различни видове семена, които редовно се използват за покълване:



Червен фасул

Този дребен червен фасул идва от Далечния Изток. Притежава слаб характерен вкус. Семената могат да се консумират след 3-5 дневно покълване,(когато кълновете достигат 1-2см височина). При поставянето на зърното в съд с вода, червените обвивки могат да бъдат отстранени, защото те плуват на повърхността. Понякога измежду покълналите семена, откриваме някои, които са останали твърди. Внимавайте, пазете зъбите си! Направете известен подбор преди консумацията.



Люцерна:

Тя е царицата на вкусните, хрупкави салати! Покълва много лесно, след като сме я оставили 4-5 дена на тъмно. Кълновете й се нуждаят от ежедневна хигиенна баня след четвъртия ден от поставянето във вода(виж 3.2), тогава те са достигнали височина 3-4 см и ги изнасяме на светло, за да произвеждат хлорофил. След двудневен престой на светлина, те са готови за ядене.



Жито

Житото е “знаменосец” на покълналите семена. То може да се косумира след 2-4 дневно покълване, когато кълновете му са едва няколко милиметра високи. Тези семена са с приятен сладък вкус, а здравословното им значение е изключително.



Сминдух:

Листата на сминдуха се използват често за подправка. Кълновете и младите поници упражняват пречистващо въздействие върху черния дроб. Консумира се под формата на покълнали семена, след 3-4 дневно покълване.



Зелена соя:

Това, което вече със сигурност сте яли в някой китайски ресторант или сте купили от магазина, е именно покълналата соя. Тя има свеж вкус и е много богата на протеини и витамини. Покълналите зърна се консумират след 3-4 дни, когато дължината им е 2-4 см. Някои предпочитат да отстранят зелените люспи, защото по такъв начин вкусът става по-приятен. Вкусът е по-ясно изразен, когато листата са по-развити. (Виж 4.4.)



Леща:

Лещата е годна за консумация след 3-4 дневно покълване, когато пониците достигат 1-2 см височина. Има приятен вкус и е богата на протеини.



Нахут:

Покълналият нахут се консумира след 2-4 дни, когато пониците са около 2 см високи. Изисква обилно изплакване. Нахутът е една много силна храна. За да стане по-приятен на вкус, снемете люспите му.



Слънчогледово семе:

Слънчогледовото семе пуща кълнове най-лесно. Без люспи той може незабавно да се консумира, след кратък престой във вода. Слънчогледът е много богат на протеини и наситени масти.





Покълнали семена: Преговорна схема

Наимено-вание на семената

Цвят

Време на престой

Забележка




(сухо семе)

във вода

покълване




Червен

фасул


тъмно-

червен


12-24ч.

3-5 дни

Измива се с цел снемане

люспите. Внимание с

твърдите зърна.


Люцерна

бежово-

кафяв


4 ч.

6-7 дни

Измива се с цел снемане


люспите. Обемът на мокрите зърна е 10 пъти по-голям от обема на сухите.

Жито

жълт

10-12 ч.

2-5 дни

Лесно покълва и е много полезно за здравето.

Сминдух

жълт

10-12 ч.

3-4 дни

Пречиства черния дроб, с по-пикантен вкус.

Соя

зелен

12-24 ч.

3-6 дни

Традиционна храна в ки-

тайската кухня. Измива-

не. Внимание с покълна-

лите зърна.



Фасул

променлив

12-24 ч.

2-6 дни

Богат на протеини. Пре-

поръчва се измиване.



Леща

зелен или

бежов


12-24 ч.

3-4 дни

Характерен вкус. Богата

на протеини.



Нахут

светло-

жълт


12-24 ч.

3-5 дни
Обилно измиване. Здрава

храна.

Слънчоглед

кремав

4 ч.

½-2 дни

Зърната да се ползват

олющени. Лесно покълва.

Здрава храна.



Покълването при различни видове семена

Наименование на

семената


Време

Препоръчвана температура




престой във вода

на покълване




ечемик

12 ч.

3-4 дни

190-270

царевица

12-20 ч.

2-3 дни

190-290

просо

8-10 ч.

3 дни

210-270

овес

12 ч.

3 дни

190-270

грах

12 ч.

3 дни

100-220

фъстъци

14 ч.

3-4 дни

190-290

тиква

10 ч.

2-3 дни

180-290

ориз

12 ч.

3-4 дни

130-270

ръж

12ч.

2-3 дни

100-220

сусам

4-6 ч.

1-3 дни

190-270


Сподели с приятели:
  1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница