„Здравеопазване



страница1/11
Дата01.02.2017
Размер0.84 Mb.
Размер0.84 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
04.09.2015
Национални вестници



Край на роенето на нови болници


Директорите на регионалните каси ще сключват договор само с толкова лечебни заведения, колкото са определени в картата

Диана Тенчева

Труд  стр. 4  

Депутатите решиха да сложат край на роенето на болници, които веднага се заканват за гсиране от НЗОК. Нови болници ще получават отказ да бъдат включени в Националната здравна карта (НЗК), когато в съответния район съществуващите болнични легла и медицинските дейности на територията на областта превишават конкретните потребности на населението, записани в НЗК. Ако лечебниците не са в картата, няма да получават пари от касата.

Това гласят поправки от Закона за лечебните заведения, които бяха гласувани вчера на второ четене в здравната комисия с 13 гласа "за" и 6 - "против" (на опозицията), а бяха внесени от здравния министър д-р Петър Москов чрез МС.

Същото предложение внесоха депутати от ГЕРБ, начело с председателката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. И то бе подкрепено с 13 гласа "за", а шестима (от опозицията) се въздържаха.

"Няма държава в ЕС, в която дирекция в министерството или комисия да не преценява всяка година дали се налага отварянето на нови болници. Това е начинът на регулация в подредения и цивилизован свят, само в джунглата не е така", аргументира се д-р Москов защо предлага важната промяна. Според една от последните обявени здравни карти от времето на управлението на ГЕРБ през 2011 г., повече от нужния брой легла има в София, Пловдив, Плевен, Враца и Стара Загора. На въпрос на "Труд" дали в тези райони вече няма да се разкриват нови лечебни заведения, вчера д-р Москов отговори: "Ако става дума за инвазивни кардиологии - да, няма да се отварят. Но ако някой иска да направи детска болница в София е добре дошъл".

Още през май министърът заяви, че ако се приемат промените, догодина НЗОК ще работи с 50 болници по-малко. Пред "Труд" вчера той посочи, че не може да каже с колко ще намалеят, защото това щяло да реши комисията, която ще изработи картата.

Друга важна гласувана поправка бе, че в областите, в които болничните легла са повече от потребностите, определени в НЗК, директорите на регионалните каси ще сключват договори с лечебни заведения или техни обединения, избрани по критерии и ред, определени с наредба на МС. Първоначалният вариант бе наредбата да се изготви от здравния министър, но за да е с по-голяма тежест, бе прехвърлена на правителството. Целта е пари от НЗОК да получават болниците, от които има нужда населението в района, а не всяка, която е отворила врати там.

"НЗОК в момента все едно е ученически автобус, който кара със 120 км/ч и е без спирачки. Тази промяна дава спирачката, иначе автобусът ще се блъсне", защити реформите Семир Абу Мелих (ГЕРБ).



Родилка е починала в Търговище


Антоанета Марчева

Труд  стр. 4  

36-годишна родилка е починала след секцио по спешност в болницата в Търговище. Трагедията е станала към 23, 35 ч в сряда, но институциите в града си замълчаха по случая, който гръмна в социална мрежа с известието: "Смърт на родилка прикрива болницата в Търговище!".

Директорът на болницата д-р Иван Светулков потвърди, че има смъртен случай. Бременна в последния месец отишла в сряда в болницата в общо увредено състояние. Установено е, че има задух и белодробна тромбоемболия. Медикаментите, които се ползвали за лечението на това опасно състояние, щели да застрашат плода и да доведат до кръвоизлив, което наложило спешно вадене на бебето. То е спасено, но час след операцията жената починала в ОАРИЛ, потвърди д-р Светулков. Това било второ раждане за жената, която била от търговищките села.

Шефът на болницата заяви, че са информирали Регионалната здравна инспекция (РЗИ) и министерството и не са скрили случая. Аутопсията потвърдила диагнозата. Директорът на РЗИ д-р Венка Стоянова заяви, че щели да информират обществеността след приключване на назначената проверка.





Бумът на нови болници ще бъде укротен


Здравната каса вече ще отказва да финансира всяка клиника

Янина Здравкова

Сега  стр. 1,3  

Ключовият момент от замислените от здравния министър реформи в болничната помощ е на път да се реализира. От догодина здравната каса няма да сключва договори с абсолютно всяка болница. В областите, където има излишък от клиники, НЗОК ще финансира само тези, необходими за покриване на потребностите на населението от медицинска помощ, решиха депутатите от здравната комисия в парламента вчера, приемайки поправки в Закона за лечебните заведения, внесени от здравното министерство през Министерския съвет. На местата с прекалено много болници няма да се допуска финансиране с обществени средства на нови лечебни заведения.

Това ще стане с т.нар. национална здравна карта, която, решиха депутатите, ще е задължителна. Идеята й е да регулира наличието на лечебни заведения и най-вече на болници. По изработена от здравното министерство методика във всяка област на страната ще се определят потребностите на населението от лекари и болници, включително и от брой легла по медицински специалности. Всичко това ще се събира в национална карта. Там, където болниците са повече от определените в картата потребности, здравната каса ще сключва селективно договори, т.е. не с всяка клиника, а само с тези, които отговарят на критерии, определени с наредба на Министерския съвет. Законът все пак дава възможност касата да финансира болници и над потребностите в дадена област. Именно от критериите в наредбата на МС ще зависи дали това ще стане и в каква степен, т.е. ще бъдат ли орязани действително прекалено многото лечебници в големите градове, или ще се направи компромис и статуквото ще се запази.

Все още не е ясно какво предвижда наредбата, но министър Петър Москов даде да се разбере, че предимство за финансиране от касата ще имат големите многопрофилни болници, които поемат всякаква патология. Малки специализирани лечебници, насочени към една-две добре финансирани от НЗОК дейности няма да получават предимство за договор. Според Москов България е на първо място в Европа по брой болници на глава от населението и на дъното по здравни показатели. Тепърва ще се изяснява и методиката, по която се определят потребностите на населението, т.е. там също има възможност да се заложат по-широки или по-строги критерии и съответно болниците да се окажат малко или много.

Друг текст от закона предвижда на местата, където има излишък от лечебници, нови болници да не се включват в здравната карта, т.е. да нямат възможност да работят със здравната каса. Не е ясно как ще се стимулира създаването на болници или привличането на лекари в областите, където има недостиг. Преди време Москов беше обещал, че държавата ще създава отделения по различни специалности - например педиатрия, там, където няма достатъчно.

Въпреки че по време на лятната ваканция от ГЕРБ декларираха, че ще подкрепят двете фундаментални промени, от партията даваха и сигнали, че не са съгласни напълно с тях. Оттам не искаха касата или МЗ да решават кой ще има право на договор с НЗОК и предполагаха, че ще е по-добре лечебните заведения да се конкурират с цени. Освен това при първото правителство на Бойко Борисов депутатите на ГЕРБ бламираха собствения си министър тогава - Стефан Константинов, при опита му да въведе задължителна здравна карта и контрол над финансирането на нови болници. Вчера обаче депутатите на ГЕРБ в здравната комисия подкрепиха поправките.

При обсъждането на поправките в здравната комисия от ДПС се обявиха срещу селективното договаряне на касата с болниците. "Това е може би противоконституционен текст, който ще породи административно-команден рекет и ще отпадат от договори с касата непослушни болници. Ще се елиминира свободният избор на пациента, конкуренцията и предприемачеството се обезсмислят. Това е експеримент с брутален инструментариум и невъобразими последици за здравеопазването", обяви депутатът Тунчер Кърджалиев. От БСП също са против МЗ или МС да определят кой има право да работи с касата. Резерви имаха и депутати от ГЕРБ. Според Кирил Добрев от БСП е редно всички болници, които отговарят на всички законови изисквания за медицински стандарти, да имат право да работят.

Семир Абу Мелих от ГЕРБ смята, че това е "неморален и незаконен начин да се въведе демократичен ред с лек уклон на насилие" и инструмент държавата да разчисти конкуренцията на частните болници. Въпреки това той гласува за ограничаването на договорите на болниците с касата, защото смята, че това е първата стъпка към падането на монопола на здравната каса, тъй като сега "всички са на един щепсел, а когато някои останат без ток, ще се обединят да търсят друг източник". "Що не махнете и фотоволтаиците, нали и те са закачени за нашия джоб, ама там не смеете да си отваряте устата?!", отвърна той на Димитър Шишков от Реформаторския блок, който опита да му обясни, че за област Пловдив 48 болници, финансирани от здравни вноски, са прекалено много. Абу Мелих има болница в Бургас. От Патриотичния фронт също подкрепиха промените, тъй като те са "тапа срещу източването на НЗОК".

ПОРАВНО

ГЕРБ обаче са против други промени в закона за лечебните заведения и те няма да минат. Вероятно ще отпадне искането на Москов болници да се стимулират да правят обединения и консорциуми, а онко-, психо- и кожните диспансери задължително да се преструктурират. Осигуряването на т.нар. комплексна грижа също ще стане пожелателно. Акредитацията на болниците ще продължи да е по желание, а директорите на лечебни заведения ще са длъжни да имат квалификация по здравен мениджмънт, както и сега.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница