„Здравеопазване



страница8/11
Дата01.02.2017
Размер0.84 Mb.
Размер0.84 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Разговор с Даниела Дариткова, д-р Хасан Адемов, Емил Райнов и Димитър Шишков


БНТ  “Денят започва”, http://bnt.bg/part-of-show/ne-zabuksuva-li-zdravnata-reforma-predi-vtoroto-chetene



Водещ: В четвъртък сутрин ще си говорим на тема здравеопазване. Спешната помощ да стане наистина спешна, най-тежките заболявания да са напълно безплатни за пациентите и Н3ОК наистина да ги покрива, а болниците в България да станат малко над 400 – това са основните акценти на здравната реформа, която провежда правителството. До момента най-напреднала е фазата с промените в 3ваона за здравното осигуряване. В процес на обсъждане са и промените в 3акона за лечебните заведения. 3а реформите в здравеопазването гости в студиото са Даниела Дариткова, председател на комисията по здравеопазване в НС, депутат от ГЕРБ; Емил Райнов, зам.-председател на комисията по здравеопазване, депутат от БСП – лява България;

Хасан Адемов, депутат от ДПС, и Димитър Шишков, депутат от Реформаторския блок. Здравейте. Допълнителен и основен пакет – това е една от идеите на М3. Ясно ли е вече какво ще съдържат тези два пакета?



Даниела Дариткова: Ние приехме промените в 3акона за здравното осигуряване и сега на ход е М3, което трябва да подготви съдържанието на тези пакети. Все още нямаме конкретика по отношение на съдържанието на пакетите – нито аз ,нито моите колеги. Надявме се в следващите седмици М3 наистина да ни информира за съдържанието на тези пакети, защото имаше сериозни притеснения и възражения по отношение на това, че приемаме решение, което не е изпълнено с конкретните дейности и болести, които ще се покриват. Само че в сега действащото законодателство министърът на здравеопазването чрез наредба определяше пакета, който Н3ОК плаща на здравноосигурените граждани, който им осигурява достъп до медицинско обслужване. Така че в този смисъл подходът – законодателният, нормативният, не е променен. Просто наистина притеснението е по отношение на това, че се очаква известно разделяне на заболяванията и това наистина трябва да стане по максимално прозрачен начин, така че да можем както ние, народните представители, така и всички хора, които са заинтересовани, да имат възможност да се запознаят, да обсъдят, да коментират евентуално, ако се наложат някакви корекции, министерството да бъде достатъчно възприемчиво и всички наистина да имаме пакет здравни услуги, който да гарантира целите, които сме си поставили в концепция за здраве, цели 2020, а именно наистина понижение на заболяваемостта и смъртността от социално значили заболявания, сравними данни с тези на европейските страни.

Водещ: Не беше ли известен риск това се гласуват двата пакета, без депутатите да са наясно за съдържанието на тези пакети?

Емил Райнов: Категорично това беше риск, затова ние от БСП –лява България не подкрепихме това в зала, именно поради тази причина, че не знаехме какво ще съдържат тези пакети, а и никой не каза. От друга страна, се нарушават конституционните права на гражданите именно поради тази причина. Пък и след публикуването в Държавен вестник на промените на 3акона за здравното осигуряване ние заедно с депутати от други конституционни групи сезирахме КС за това разделяне на пакетите.



Водещ: Има ли нарушение в Конституцията?

Димитър Шишков: Не, първо, няма нарушение в Конституцията, и второ – ние категорично подкрепяме да има два пакета, дори три, ако трябва – и повече.



Водещ: Нормално.

Димитър Шишков: Не, не е нормално. Нормално е да не измисляме на ново медицината и всеки, завършил медицина, знае какво значи спешност, отложена спешност или палнов порядък на лечение на някой болен. Давах пример веднъж, ще го повторя сега, за да е ясно и просто казано, да не е популизъм някакъв. Ако човек има херния и я носи пет години, той може да отложи лечението още няколко месеца, но ако се заклещи хернията, става спешна и влиза веднага в първия пакет. Докато при първото състояние тя е във втория пакет. така са разделени нещата и в цяла Европа, така че ние няма от какво да се страхуваме. Едно плашене на хората и един излишен страх и напрежение за нещо, което е съвсем нормално в света. Да, нямаме още яснота, както каза д-р Дариткова, но това не трябва да плаши никого, защото първо трябваше да бъде приет принципът, трябваше да бъде приет законът и след това да бъде писано. Иначе какво ще пишем, ако нямаме приет закон? Искаме първо да правим нормативни актове и след това да пишем закон – не е нормално това.



Водещ: Господин Адемов?

Хасан Адемов: Въпросът дали приетите промени в 3акона за здравното осигуряване са противоконституционни, е в полето на КС. Самият факт, че представители на ю пет от парламентарно представените партии се подписаха под това искане, в това число и представители на партиите от управляващата коалиция, някои от представителите, означава, че действително има сериозен проблем. Самият факт, че има притеснения в съсловието, неяснота дори сред управляващите, това, което каза д-р Дариткова, е показателно, че на този етап дори в министерството нямат яснота за окончателния вариант за това какво ще съдържа този основен пакет. Неяснотата, липсата на прозрачност при определянето на този основен пакет са основания за притеснение и неслучайно колегите, които подписаха това искане до КС, искат да се произнесе КС дали приетите промени не противоречат на Конституцията.

Водещ: Другата болезнена тема и според мен малко болезнена е националната здравна карта. Предлага се икономически анализ на търсенето и предлагането на здравните услуги по райони ти това се очаква да доведе до закриване на болници. Местните хора обаче не го приемат много положително това. От друга страна – разполагаме с най-много болници на глава от населението. Какво е най-справедливото решение, така че всеки българин да има достъп до здравеопазване?

Даниела Дариткова: Текстовете за национална здравна карта фигурират в 3акона за лечебните заведения мисля още от 99-та година или малко след това. Така или иначе тази карта е необходима, за да имаме равномерно разпределение на ресурсите, еднакъв достъп на хората и планиране на инвестициите в сектор здравеопазване, така че те са от полза на хората. Факт е, че през всички тези години здравната карта не можа да се състои като документ краен и не позволи наистина да се случи това планово развитие на здравеопазването, случи се по-скоро пазарно развитие с концентрация на лечебни заведения в определени населени места, дефицит не медицински услуги в други места. Вчера почти финализирахме текстовете за национална здравна карта. Остават само два финални параграфа. Смятам, че относително консенсусно определихме какъв е механизмът на създаване на здравна карта. В наредба на министъра на здравеопазването, която се основава на обективни критерии за потребности ще дава макета, по който областните комисии ще чертаят сегашната картина в съответните области, във всяка една област. Ще дават предложения за това какви услуги са дефицитни в съответната област. Ще се прави анализ на леглата за лечение по отделни видове медицински дейности, които са над потребностите и оттук вече една национална комисия, която е с изключително широк състав с представителство и на институциите, и на неправителствения сектор, и на съсловни организации, ще определи окончателният вариант на национална здравна карта. Смятаме, че това наистина ще бъде полезно в бъдещите години за едно равномерно относително планово развитие на сектор здравеопазване.

Водещ: Вного тънък е ледът обаче при този анализ.

Хасан Адемов: Вижте, в демократични пазарни общества търсенето е това, което предлага пазара на услуги. Какво имам предвид. Фактът, че националната здравна карта е със задължителен характер, ние от ДПС на първо четене гласувахме против тези текстове, защото по административен ред се стига да определяне на потребностите от здравни услуги. Пак повтарям - в пазарни общества търсенето е това, което определя предлагането, а не по административен ред да се казва – в този регион ще има такива услуги, а в следващия регион ще има друг тип услуги. При положение, че се спазва правото на избор на пациента, При положение, че има пазар на услуги, при положение, че има конкуренция, няма нужда от административно регулиране. Затова ние гласувахме на първо четене против принципа. Но на второ четене в комисията по здравеопазване има нов полъх. Той може би идва и от М3, като че ли се налага консенсусният подход и намерихме с общи усилия с колегите от всички парламентарни групи текстове, които удовлетворяват почти всички играчи на пазара на медицински услуги. Поне на пръв поглед, ще видим каква ще бъде реакцията и на колегите от съсловните организации. Това, което искам да кажа, е, че това можеше да се случи и преди законът да се внесе в НС. Защото коненсусният подход в една консервативна система, каквато е системата на здравеопазването, се изисква търсене на съгласие. Всичко това минава през тежки разговори, през тежки дискусии, за да се намерят балансиращи механизми. Без балансиращи механизми, без съгласие, защото ако си спомняте, НСТС отхвърли тези два проекта – и на 3акона за здравното осигуряване, и на 3акона за лечебните заведения. Т.е. не беше намерен дипломатическият подход, не беше намерен консенсусният подход, за да могат да бъдат реализирани целите, които се поставят. Защото, за да промениш такава система, не е достатъчно да притежаваш някакъв тип качества. Индивидуалните акции в тези консервативни системи от който и да е министър при всички положения не водят до успех. Така че тази промяна, ако можем да я охарактеризираме като промяна в поведението на министъра, да се търси консенсус, макар и малко закъснял, е в положителна посока.

Водещ: Говорим за здравеопазването като икономически субект.

Димитър Шишков: Ще опонирам на д-р Адемов, моите уважения към него. няма пазарни отношения у нас, в България. Докато има делегирани бюджети, това понятие е абсурдно. По този начин сега държавата наистина взима в свои ръце регулирането на този пазар, дотолкова доколкото трябва да осигури хората, тъй като да говорим за пазарни отношения тогава, когато 5-6 пъти се е увеличил бюджетът за здравеопазване, а 5-6 пъти е паднало качеството, извинявайте но за мен като практикуващ лекар е много по-важно и за министъра е много по-важно хората да бъдат доволни и лекарите да бъдат доволни от това, което те извършват и от това, което получава пациентът. Така че тези пазарни отношения са един абсолютен блъф. Ако отпадне делегираният бюджет – да, ще има пазарни отношения, но във всяка една страна в света има национално отговорно отношение към здравеопазването, защото това е национала стратегия. Така че това, че за първи път някой има смелостта да наруши този баланс, за каква справедливост говорим примерно, когато има райони примерно като Пловдив с 48 болници, а в същия момент толкова болници няма в цяла Сверена България. Има обезлюдени места, говоря обезлюдени от страна на лекари и от страна на медицински персонал и от страна на болници. В същия момент се концентрират болниците на 2-3 места. Това не е чист пазарен механизъм в здравеопазването. Здравето е малко по-особено, тук има отговорност от самата държава. И за първи път един министър има смелостта да направи такива тежки стъпки, защото той ще удари много икономически интереси.



Емил Райнов: Всичко, което казаха колегите, е така, но най-важното, което предстои днес да се гласува, това е прословутият параграф, който определя, че на места като Пловдив, където има 48 болници, минстърът с негова наредба определя касата с кои да сключи договор.

Даниела Дариткова: Окончателният текст не е финализиран.

Емил Райнов: Не е финализиран, но това е цялата идея на вносителя. И именно тук е проблемът. Защото вие си внасяте здравни вноски, вие трябва да изберете в коя болница да отидете по ваша преценка, а в един момент министърът с неговата химикалка, с неговата наредба определя – тази болница остава, тази не. Това е проблемът, тук е разковничето на целия законопроект. Именно тук говорим, че министърът се опитва да отново да се върне на отдавна забравени методи на командно-административен подход и той да определя вие къде щ есе лекувате, не вие, дето сте дали вноските. И това е нещо, което ние от БСП сме категорично против.

Хасан Адемов: В системата на здравеопазване никой не отрича, д-р Шишков, регулаторната функция на държавата, но става въпрос за умерена регулация. Очевидно е, че когато говорим за здравеопазване, не става въпрос за чист пазар, наричат го някои квазипазар. Обаче, в ситуацията, в която сме в България, при наличието на един финансиращ орган трудно можем да говорим за конкуренция между лечебните заведения. Лечебните заведения са тези, които с качеството на лечебната дейност, която предлага, привличат пациентите. Свободното прави на избор на пациента е това, което на практика определя кои лечебни заведения ще продължат да съществуват и кои няма да могат, защото не предлагат качествен услуга. А Н3ОК само ще следва свободния избор на пациента. Това е логиката, която предлагаме. Ние сме представители на либерална партия и неслучайно...

Димитър Шишков: Аз съм съгласен и уважавам вашето мнение, защото вие имате много опит като политик. Тук става въпрос за него друго. Ние имаме Национална здравна каса, ние нямаме много каси. Н3ОК е свързана много интимно с държавата. Тя има определен ресурс. Хипотетично да кажем, 1 милион лева трябва да бъде разделен не на 100 болници, а на 20 или 30, които ще дадат шанс да има добро здравеопазване. Защото ние не правим реформата заради нас пак да застанем някъде, откъдето ще може да взимаме някакви пари. Правим реформата именно за гражданите. И този консенсус, за който говорим, че трябва да има национална здравна карта, той беше подкрепен и от опозицията в началото, ако не се лъжа. Принципът е важен в момента, той трябва да бъде приет. На всеки му е ясно, че реформата е много тежка. Именно затова трябва малко уважение да дадем към идеята, която ние в момента се опитваме да изчистим. Д-р Дариткова каза и още нещо, този прословут параграф 28 още не е гласуван. Ние вчера дълго време дебатирахме върху него. министърът отстъпи, защото вижда именно този страх и това опасение. Не страх, а опасение от страна на БСП. Този дух на консенсус вече два дни много добре върви в работата в комисията. Мисля, че това е факт, разбираме се, коментираме. Нещата вървят много добре и аз мисля, че най-накрая ще се случи нещо добро в здравеопазването.

Водещ: Д-р Дариткова?

Даниела Дариткова: Пазарното развитие на здравеопазването в България доведе до един модел, който го няма никъде в Европа. Ние имаме една пирамида, която е много широка откъм болнична помощ, а всъщност широката основа на пирамидата трябва да е към извънболничната помощ. проблемът при нас е, че всички инвестиции в здравеопазването, основно частни напоследък, са в болничното здравеопазване. Което значи, че не може да разчитаме на чисто пазарните механизми. Така че в интерес на хората ще бъде, от една страна, да се регулират тези взаимоотношения. Само че всички ние тук разбираме, че контролът, който касата оказва, наистина е проблем в момента и това, върху което трябва да се концентрират усилията и на изпълнителната власт, и нашите, са за една добра информационно-комуникационна система на касата, която да позволи от една страна едно прозрачно управление на всички средства, които са в касата, и наблюдение на пациентите, защото е факт, че има болници, които лекуват болни само на книга, това е големият проблем. Точно това е разковничето. Ние сме отворени за всякакви предложения. Но наистина една добра електронна информационна система е това, което ще позволи контролът да бъде ефективен.

Водещ: Сливането на болници в консорциуми – какво е отношението ви за това?

Даниела Дариткова: Ние сме предложили това да бъде не задължително и вече е относително прието с пожелателен характер и да бъде на функционален принцип. Т.е. самите лечебни заведения имат различни собственици, те да решават на базата на това кое е изгодно за услугата, която предлагат на пациентите, тя наистина да има комплексен характер. Те сами да решават, а това да не бъде наложено.

Емил Райнов: Интересно е само да видим няколко месеца по-късно какво се случва с прословутото...

Водещ: И за това ще говорим.

Димитър Шишков: Само да дам един пример. След Нова година фактически първите болници, които ще сключват, това е идеята, договор с Н3ОК, са тези, които осигуряват комплексно обслужване. Всички специалности да бъдат съсредоточени в един конгломерат, в една болница. Има болници в момента, на които им липсват основни звена. Ще ви дам един пример. Онзи ден имах разговор с един директор на болница в Пловдив. При него, една стара болница, Втора градска болница, примерно липсва АГ отделение и Детски болести. Каква е идеята? Той може да направи такъв консорциум примерно с другата градска болница, която има Детски болести, има АГ, но няма ортопедия и хирургия. При това обединение хем ще се запазят структурите, хем ще се запазят двете болници, хем ще имат и договор с Н3ОК. по този начин хората ще бъдат именно в този, ще получат целия обем на медицински услуги. Удобството за самите хора е по-важно от всичко останало в случая.

Даниела Дариткова: Само че всички се съгласихме, че темата комплексност няма как да се регламентира в структурния закон – този, който определя къде са и какви са лечебните заведения в България. Защото комплексността означава за всяко едно заболяване да се определят диагностично-терапевтични алгоритми и именно затова ние направихме това компкесно обслужване отново в пожелателна форма, защото и министерството не предложи значителна конкретика.

Водещ: Пожелателно, обаче със задължителен елемент.

Даниела Дариткова: Не задължителна в никакъв случай.

Водещ: Няма да получат пари от Н3ОК иначе.

Димитър Шишков: Това е избор на самите директори.

Даниела Дариткова: Не е така, няма такива текстове.

Емил Райнов: Вижте какво става, ние го коментираме пожелателно, което е така и вчера се подкрепи. Но във втората част на законопроекта тук са подробностите. Тук изскача тази подробност, че следващата година тези, които нямат комплексно обслужване, няма да сключат договор.

Даниела Дариткова: Не сме гласували тези текстове, вие не сте видели нашето предложение. Тези текстове отпадат при нашето предложение.

Димитър Шишков: Ние разсъждаваме в момента на глас съвсем откровено пред зрителите. Мен не ме интересува колко болници ще затворят врати. След като са толкова наперени каот болници и след като са ги откривали. Би трябвало да не ги откриват на база на делегирания бюджет, който им е даван, а на база на това какви услуги предлагат и могат ли тези услуги да бъдат качествени, на високо медицинско ниво. Ако те не могат, този разговор поставя (...) точно на едно място – по-високо качество и осигурено истинско здравеопазване именно с тези два пакета и с отговорността на М3 и на държавата да осигури качествено здравеопазване на хората.

Хасан Адемов: Важният въпрос при един такъв труден законопроект е цялата тази дискусия да се състои преди законопроектът да бъде внесен в НС. За съжаление, това не се случи и сега се налага да дописваме закона, да го пренаписваме, за да може да бъде един закон, който да реши всички тези проблеми на здравеопазването от гледна точка на структурирането на лечебните заведения. Големият проблем е, че всеки един министър смята, че сам, говоря за системата на здравеопазването, сам може да реши тези проблем. Неговият екип е самодостатъчен да предложи решения, които да ги наложи по някакъв начин. Това в тази система не става. Самият факт, че в комисията по здравеопазване се случва нещо, което не беше характерно, поне на този етап, означава, че има такава потребност от предварително съгласуване – в рамките на НСТС, съсловните организации. Дори и партиите в управляващата коалиция трябва да влязат в тези работни групи преди изработването на законопроекта, за да бъдат лесни оттам нататък решенията.

Водещ: Да влезем в конкретиката – Св. Иван Рилски и Александровска болница – какви са резултатите от сливането там?

Даниела Дариткова: Нямаме конкретна информация, имаме обещанието на министъра да ни представи конкретните резултати и колко са свити административните разходи, защото това беше основната цел. Надявам се в някои от следващите заседания това да се случи. Сега наистина комисията е концентрирана върху 3акона за лечебните заведения и законодателната си дейност.

Димитър Шишков: Наистина, ако трябва да бъдем коректни към министъра, той показа, че може да прави 2-3 крачки напред, но може да прави и крачка назад. Няма значение дали му е трудно, фактът, че той го преглъща и го прави, защото аз знам, че неговите идеи, и ние сме убедени, че той излиза с чисто сърце за тези идеи. Въпросът е дали прави грешки или не, ние сме затова комисия и затова има НС – за да ги коригира тези грешки. Така че той е именно на тази вълна. И в момента тази вълна ние трябва да я използваме затова, защото трябва да постигнем общата цел – да има по-добро здравеопазване за хората.

Емил Райнов: Та а се върнем на въпроса – дотук нищо не се е случило в обединението на болниците в карето на Александровска болница, само има една нова шапка, по която едни нови хора получават заплати. Дотук нищо от това, което се вадеше като мотиви за тази промяна, не се случи.

Водещ: 3а стандартите за качество пак ще ви помоля за лично мнение. Притеснява ли ви нещо в желанието на министъра да въведе такива стандарти, които се определят от съотношението болни – излекувани?

Даниела Дариткова: Има медицински стандарти, които съществуват отдавна в законодателството и по всички стандарти трябва да има такива стандарти. Те са гаранция, че се работи наистина в рамките на определени критерии, които са еднакви за всички.

Водещ: Колко се прилагат е друга тема.

Даниела Дариткова: Абсолютно трябва да се прилагат, на база на тези стандарти се определят нивата на компетентност на лечебните заведения и на тази база те сключват договори с касата. Освен това в действащите текстове в 3акона за здравното осигуряване има ангажимент на касата и М3 един път годишно да проверява всички лечебни заведения за тези стандарти. Помним един случай, когато беше понижено нивото на компетентност, Медицински одит е органът, който е контролиращ качеството, при който беше понижено нивото на отделението неонатологичното на една болница. Само че това не трябва да става инцидентно. Тук наистина изпълнителната власт е в известен дефицит на контрол...

Водещ: Говорим за Софиямед.

Даниела Дариткова: ...трябва да бъдат проверявани и аз смятам, че този ангажимент ще помогне много за това лечебните заведения да не заявяват само някакви данни в началото на получаването на разрешителното за дейност или договора с касата, а в хода на цялата година да спазват изискванията за изправна апаратура, за наличие на кадри, за брой операции или различни процедури, които се извършват – всичко, което е елемент от медицинските стандарти и което гарантира качеството.

Димитър Шишков: Конкретно още нещо – да гарантират истински съществуващи лекари вътре. Защото няма как да има качество, когато половината от лекарите са само на книга. Това са хора, които примерно работят в клиника и са си дали дипломата за основен договор и за изпълнение на някоя клинична пътека, но те не съществуват вътре. За какво качество говорим, когато на книга е опериран от д-р Иванов, а той точно в този момент си преглежда пациентите в някое от ДКЦ-тата в София, Пловдив или няма значение къде. Именно здравната карта, именно това, което цели цялата реформа, ще регулира системата така, че да вкара истинския специалист и истинското качество там, където му е мястото.

Емил Райнов: Практическият проблем е това, всичко това е така, но и по сега действащото законодателство М3 и Н3ОК можеха да изпълняват контрол. И в момента, уплашени от липсата на контрол, се втурваме да пишем поредния законопроект, поредната наредба, а никой не гарантира именно това – спазването на тези наредби, спазването на този контрол. дори да приемем този законопроект във варианта, в който вносителят го е внесъл, къде е гаранцията, че това ще се спазва? Лично аз не съм убеден.

Димитър Шишков: 20 години чакахме тази гаранция, 20 години имаше обсъждания и понеже...

Емил Райнов: Чакайте, вече една година сте на власт, недейте така.

Димитър Шишков: Не е една година, от Нова година вървят тези дебати...

Даниела Дариткова: Наистина, дискусиите са дълги, защото, аз мисля, че здравната комисия е на нивото на отговорностите, които има. Реформата, която се случва, тя не може да бъде реформа нито на това управление, нито на този министър. Ние сме заложили дългосрочни цели и те, прилагайки законодателството, трябва да бъдат следвани от всяко следващо управление. Смятам, че така се прави устойчиво здравеопазване. Наистина дебатът трябва да е такъв, че да искристализират норми, които в бъдеще стабилно ще могат да бъдат от полза и устойчиви за развитието на системата и на пациентите.

Водещ: Последни изречения.

Хасан Адемов: Само едно изречение – за да бъдат устойчиви във времето промените, които приемаме сега, задължително те трябва да преминат през сериозна дискусия, през търсене на съгласие. Реформи и промени в такава консервативна система се правят с любов, правят се с хладнокръвие, а не с нервност. Всичко останал е това, което гледаме на практика.

Водещ: Пожелавам ви консенсус и хладнокръвие в здравните реформи и дано да се стигне до това пациентите да бъдат доволни в крайна сметка.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница