„Здравеопазване



страница9/11
Дата01.02.2017
Размер0.84 Mb.
Размер0.84 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

От днес екипите на спешна помощ в 18 области ще разполагат с нова медицинска апаратура


БНТ, Новини в 18.00, 20.00 часа

От днес екипите на спешна помощ в 18 области ще разполагат с нова медицинска апаратура. Тя ще отчита основните жизнени показатели на пациенти извън болниците и ще ги изпраща директно в координационния център на спешната помощ чрез жива връзка. Апаратурата, на чиято демонстрация днес присъства и здравният министър Петър Москов, ще позволява моментална консултация със специалист, който да определи точното състояние на пациента и да го насочи към най-подходящата болница.



Репортер: От днес в 18 области спешните центрове разполагат с нова апаратура, която в реално време изпраща данни за жизнените показатели на пациентите до координационния център.

Петър Москов: Вашите данни, на място от екипа директно в жива връзка се четат от координационния център, където има екипи. Той контактува, ако трябва, със специалисти в големите болници съответно. И това дава сигурност на диагнозата, дава яснота за нужните бързи, спешни действия, с които екипът, който може да бъде долекарски, може да бъде от парамедици, може да бъде от фелдшери, може да борави с ясните инструкции на базата на това, че лекар, включително не само от ЦСМП, а консултант от големите болници дава мнението си за кардиограмата ви, за саторацията ви, въобще за основните ви жизнени показатели.

Репортер: Здравният министър заяви, че не вижда причина специалисти да напускат спешния център след обединението на центровете в София-град и област. И добави, че заплатите ще бъдат увеличени, а автопаркът им ще бъде обновен. Москов даде и пример как работи центърът след обединението.

Петър Москов: Днес сутринта има катастрофа при Божурище с повече от един пострадал. Единствената линейка, която беше на лице до този момент там, е линейката от Костинброд. Само че е имало нужда от минимум два екипа от линейки. Линейка от София, която в този момент е била свободна, е покрила този случай.

Репортер: Спешният център в София вече е акредитиран и да обучава студенти и специализанти по спешна медицина.


Интервю с д-р Георги Кръстев и Соня Момчилова


bTV  "Духът на здравето", http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/na-izchezvane-li-e-humannoto-otnoshenie-na-horata-v-beli-prestilki.html



Водещ: 3дравейте, дойде време и за нашата поредица „Духът на здравето”.

Водеща: Днес д-р Неделя Щонова ще се занимаем с една много важна тема, която касае всеки един от нас – отношението на лекарите към пациентите. Редовно слушаме фрапантни разкази на пациенти. Обикновено версиите на едната и на другата страна – лекарите, се различават коренно. И този път е така, доколкото разбирам.

Водещ: 3дравейте, колеги, действително темата е много интересна. Ще говорим за това кой е призван да бъде лекар и на изчезване ли е хуманността в българската медицина. Отговорността за здравето на нацията трябва да бъде отговорност на цялото общество. Това ни казва министър Москов. Затова сега ще споделим с вас един казус, който е много типичен за родното здравеопазване - недоволството и обидата на един пациент, който се обърна към нас, за да сподели. В самата тъкан на медицината е заложена една непреодолима двойственост между здравето и болестта, живота и смъртта, очакванията на лекаря и очакванията на пациента. Точно един такъв фронтален сблъсък следва да видим сега. Единият казва – мислех, че ще умра, че това ще е краят. Другият контрира – пациентът бе в отлично състояние, адекватен, контактен. Видео и после коментираме.

Репортер: Росен е писател и живее с диагнозата детска церебрална парализа. Поради симптоми на гастроезофагеален рефлукс планува да направи гастроскопия. Той е син на известния пловдивски художник Кольо Карамфилов. Малко след като баща му напуска този свят, при Росен се обостря проблем със стомаха. Общоизвестните методи за лечение на рефлукс не дават резултат и август тази година Росен решава да си направи рутинно ендоскопско изследване с цел диагностична яснота. Отива в столичната болница „Св. Екатерина”, след като разбира, че единствено там провеждат въпросната манипулация с упойка. Часове по-късно Росен ще напише статия със заглавие „Хуманните лекари, за които хората са добитък”.

Росен Карамфилов: В момента не съм тук, за да си правя реклама или да се оплаквам, че са се отнесли с мен като с куче. Аз съм тук, за да кажа, че това нещо трябва да престане към всички пациенти в тази държава, защото съм убеден, че аз не съм единственият. Дали ще е в тази болница, или ще е в друга, нашите лекари отдавна са загубили човешкия фактор.

Репортер: В болница „Св. Екатерина” Росен е приет от д-р Любомир Давидков – лекар със специалност хирургия, дългогодишна практика и специализации в Страсбург, Франция, Виена, Австрия, Ротердам, Холандия, Германия, Гърция.

Д-р Любомир Давидков: Този пациент беше записан от негова близка по телефона, която ни предупреди, че е с детска церебрална парализа и е опериран от перитонит в детска възраст, дали е противопоказание. Казахме, че не е, но трябва да носи медицинската си документация, епикризите, ТЕЛК решенията, всичко, каквото има. Ако съм имал намерение да го изгоня, когато дойде, той не носеше нищо, имах пълното основание да го върна. Излизам от тази врата и виждам млад човек в инвалидна количка. В този момент д-р Давидков нарушава два свои водещи принципа. Първо, приема пациент без документи. И второ – допуска придружител в залата.

Росен Карамфилов: Влязох в залата. Първоначално всичко беше ОК. Болницата ми се стори страхотна. Влязох вътре при лекаря доц. Любомир Давидков, при което 30 минути не можаха да ми открият вените, явно има трудно намираеми вени, не съм лекар.

Д-р Любомир Давидков: Един поглед ми беше достатъчен да видя, че няма никаква периферна венозна система. Видях един грацилен съд тук някъде на предмишницата на едната ръка. Забраних да се боде. Какво трябваше да кажем – ами, ще те бодем десетина пъти, не е сигурно. Един безкрайно уплашен и притеснен човек. Решихме, че ще му спестим това. За негово удобство, за да не го прекачваме от инвалидния стол на кушетката да се направи ЕКГ, моите сестри направиха ЕКГ-то на инвалидния му стол.

Репортер: 3а да спести многократното убождане на пациента, д-р Давидков се качва в сърдечна реанимация и намира там и намира опитен колега анестезиолог, който слиза в кабинета, хваща венозен път и после си тръгва. Този венозен път е необходим, за да бъде въведен сънотворен медикамент с цел повече комфорт и безболезненост по време на самото изследване.

Росен Карамфилов: Сестрата ми слага (...) и ми казва – сега ще заспите. След секунди доц. Давидков вече въвежда ендоскопа където трябва, при което на мен ми прилоша много. Аз очаквах, че те ще ме изчакат да заспя. Ако има някаква човещина в този лекар и ако не гледа по-бързо да си свърши работата и да си тръгне, сега в момента аз нямаше да съм тук.

Д-р Любомир Давидков: Направих максималната доза от това лекарство, Дормиком, 5 мг. Това е сънотворно, това се нарича седация, за да се чувстват пациентите по-спокойно, защото самото изследване не е от най-приятните. Вижте, не мога да увелича дозата, защото има опасност да потиснем дишането. Т.е. това е максималното, което мога да направя. Никакъв толеранс към това лекарство. Бях влязъл в хранопровода, когато той хвана апарата, почна да го усуква.

Росен Карамфилов: Почувствах за момент, че това ще е краят, че ще се задуша.

Д-р Любомир Давидков: Пациентът беше в перфектно състояние, адекватен, буден, разговаряхме с него и аз гледах апарата за следи от зъби. Това беше всичко.

Репортер: Вие не сте забелязали той да се дави, да го боли?

Д-р Любомир Давидков: Той започна да се бори с нас, хвана ми ръцете, след това хвана и усука апарата. Аз веднага го извадих. Тогава ухапа сестрата. Извади го, защото нямаше начин да се борим с него. Безумие е да правим такива неща.

Репортер: В тази напрегната ситуация Росен казва, че забелязва още нещо – как докторът милее повече за апаратурата, отколкото за чувствата на пациента.

Росен Карамфилов: Той каза, вижте, този апарат струва еди-колко си пари, не мога да цитирам точната сума и ако развалите този апарат, ще ме уволнят. Това беше и че трябва аз да ги плащам.

Д-р Любомир Давидков: Бил съм се притеснил за апарата, нормално е – това е скъпа апаратура, деликатна, лесно може да се повреди.

Росен Карамфилов: По-шокиращото нещо беше, едно, че никой нищо не ми обяснява, за която нямам думи. Знам как е в Европа, бил съм по всякакви болници, клиники по света. При тях първият фактор е човешкият. След това е всичко останало, след това е професионализмът им.

Репортер: Не трябваше ли на Росен да му бъде обяснено, че седация е едно, упойка е друго и той да направи избор? Вие обяснихте ли му?

Д-р Любомир Давидков: Да, че правим сънотворното средство.

Репортер: План А – ендоскопското изследване на Росен да бъде направено със седация, т.е. със сънотворен медикамент, не дава резултат. А пациентът е с вече направена кардиограма, ехография, взета кръв и подготвен за изследване. Лекарят се насочва към план Б, който включва пълна упойка и решава въпроса кардинално. Той предлага на Росен да изчака анестезиолог.

Д-р Любомир Давидков: Предложихме им това нещо. Те казаха, че ще си помислят. След това казаха, че господинът не може да стои толкова време гладен, предпочита да се нахрани и друг път ще се запише.

Репортер: Росен се страхува, че комбинацията от двата варианта може да се окаже фатална.

Росен Карамфилов: Той ако е професионалист, никога няма да предложи подобно нещо – след като вече аз буквално аз съм бил упоен, след няколко часа да бъда упоен отново с три пъти по-силна упойка. Няма как аз да се съглася на това нещо. Разбирате ли.

Репортер: Може ли да му бъде поставен Дормиком и три часа по-късно да бъде въведен?

Д-р Любомир Давидков: Да.

Репортер: Пациентът си мисли, че това може да го убие - не отговаря на медицинската истина?

Д-р Любомир Давидков: Не.

Росен Карамфилов: Аз вече се уморих да използвам думата нехуманно, това е нещо отвратително. То е гнусно, разбирате ли, защото се връщам към доц. Давидков, който пишеше нещо, и без да ме погледне, казва – „аз какво трябва да обяснявам още. Искам да ви кажа, че не знам на вас какво ви има, обаче от такава доза кон пада и заспива”.

Д-р Любомир Давидков: Ако той е решил, че го наричам кон, аз много съжалявам и се извинявам, съвсем сериозно мога а ме извинят хората. Това беше една метафора на сравнение. Идеята е това, че хората с голяма телесна маса много лесно заспиват и се отпускат, а при него нямаше никакъв ефект. Така че ако това го е обидило, аз действително съжалявам и го моля да ме извини. Не съм имал никаква идея да го наричам кон или нещо подобно.

Репортер: След като гастроскопията на Росен се оказа неуспешна, той е оставен да се прибере вкъщи. Вие си тръгвате, премериха ли ви кръвното след това?

Росен Карамфилов: Това беше вторият смущаващ елемент от целия ужас. Това, че аз, след като вече съм упоен с това въпросно лекарство, след това никой не си направи труда да ми премери кръвно, да види как съм. До момента още имам на вената петно.

Репортер: Нормално ли е след такава манипулация кръвното на пациента да не бъде измерено и вие да го оставите той да си отиде по живо по здраво на улицата?

Д-р Любомир Давидков: Пациентът остава известно време тук.

Репортер: А той остана ли?

Д-р Любомир Давидков: Да, не знам колко, може би поне един час. Два часа, не знам, ще ви излъжа за часа, но достатъчно време остана. Не е нужно да мерим кръвното. Той е адекватен, контактен, разговаряме. Абсолютно никаква реакция от тази седация.

Росен Карамфилов: Има една голяма истина за нашата система тук в България и тя е, че ако нямаш нужните връзки и ако си просто гражданин, ако си нормален човек, който има нужда от помощ, ти автоматично ставаш войник на съдбата. Т.е. ти ставаш човек, за когото няма кой да се погрижи. Ако няма лекари, в които да има човек, разбирате ли? Аз не оспорвам, важно нещо, което искам да кажа – аз не оспорвам качествата на доц. Давидков като професионалист. Аз нямах възможността да видя дали той е професионалист, поради това, че той не постъпи като човек.

Д-р Любомир Давидков: Аз мисля, че съм направил повече, отколкото се прави за други хора. Хуманно ли е да го върна или е хуманно да го приема, при положение, че няма медицинска документация, при положение, че боледува от сериозни заболявания? Хуманно ли е да го набода десет пъти, при положение, че ще съсипя вените му, вместо да извикам анестезиолог, който веднага хвана веничката? Това е хуманността – да не причиняваш болка. Да не приказваме – „ах, колко е зле сега с тези вени“ и т.н. Да не натоварваш човека, да му спестиш всичко, което го тормози, това е за мен хуманност. Както и това, че накарах сестрите на направят ЕКГ-то на инвалидната количка. Човекът е инвалид, защо трябва да го качваме от едната количка на масата, пък обратно – да го тормозим? За мен това е хуманно отношение.

Репортер: Росен сподели, че се чувства обиден и омерзен след визитата в болницата и има въпрос към лекаря.

Росен Карамфилов: Аз бих го попитал как спи спокойно, нищо повече.

Д-р Любомир Давидков: Аз мисля, че съм хуманен човек и се отнасям с много благост и разбиране към хората и затова съм на тази работа. Харесам си работата. За толкова години – това ми е първият случай, когато някой се оплаква. Ние трябва да се опитваме да спестяваме на хората това, което можем. Болница идва от болка, нали все пак, сладкарница идва от сладко. Той е прав, пациентът винаги е прав, проблемът е, че не винаги може да стане това, което искаме.

Росен Карамфилов: Иска ми се да се намери онзи достатъчно смел българин, който да срине тази система из основи и да я изгради наново. Дано доживея този миг, дано.

Водещ: Изгледахме този материал заедно с моите гости. Това е Соня Момчилова, журналист, политически пиар, специалист. Соня дълго време е била част от екипа на „Духът на здравето” в един предишен формат. Много се радвам пак да си тук. Липсваш ми, макар че и сега се разбираме чудесно с колегите от „Преди обед”. И другият гост в нашето студио, това е д-р Георги Кръстев, ортопед, председател на БЛС-Пловдив за втори мандат. Колеги, как ще коментираме?

Соня Момчилова: В ситуация като тази аз разбирам защо Темида е с превръзка на очите. Ние гледахме, да – какво видяхме обаче? От една страна, Росен е воин, той е апостол. Това момче е национално богатство. Не знам дали знаят зрителите ви автор на какви блестящи неща е той. Написа роман в памет на баща му, който е успял пък, нека да кажем най-важното за Кольо, че той е успял да съхрани достойнството му, чувството му за чест и мъжество. Това момче на инвалидна количка е един великан. Той е гигант. Той е с опита на човек, който пет пъти е обиколил земята, с чувствителност към словото и думите. И точно тук може би трябва да кажем как сме счупили основни комуникационни кодове, как не внимаваме с това, което изричаме. Как понякога премълчаваме неща, които е важно да кажем. Защото пък аз, от друга страна, съм била пациент на д-р Давидков, той е спасил живота ми. И знам наистина колко елегантен, колко фин, добър човек е на първо място. Не е маловажно да кажем, че той е единственият специалист за лечение на медиастинум мисля, че се казват гръдните тъкани, които след оперативни интервенции се възпаляват. Той май е най-добрият, допитах се до специалисти, лекар. Проф. Чирков преди години специално го изпрати на обучение, за да е това, което е той в момента. Т.е. и лекарят също е национално богатство. Тук като в сюжет на Кундера може би следва да кажем, че има едни такива моменти в съдбата на човек, когато преди да се срещне със светлината в насрещния, той се среща с демоните в него. Никой не е застрахован да не се държи подходящо, да не избере точната дума, да не бъде себе си. И да продължим, защото и аз съм пациент от години с нелечима диагноза и не знам дали ви е известно, може би е тема на друг разговор, какво означава едно придобиване на категория за инвалидност и минаване през ТЕЛК процедура. Българският пациент е оскърбен, той е на колене. Но така е и българският лекар. Ще каже докторът.

Водещ: Д-р Кръстев, вашият коментар?

Д-р Георги Кръстев: 3а голямо съжаление, това са реалностите на съдбата. Ако Росен е воин на съдбата, медицинската общност воюва срещу съдбата. Ние, представителите на медицинската общност, аз съм във възторг от това, което видях. От отношението на лекаря към пациента. Много често правим компромис с процедури в интерес на пациента. Ние признаваме своята немощ и каним други колеги да помогнат в името на пациента. Направено е всичко, което е възможно като алгоритъм, като процедури и като хуманност на лекар към пациент. За голямо съжаление в последните години изпълнителната власт направи всичко възможно, за да разбие доверието между лекар и пациент. Не искам а цитирам СРС-та, досиета и ред други неща. Занимаваме се с прокуратурата. Гордея се, че съм представител на една велика професия, която е дадена от Всевишния. И ако на Христос са повярвали, то е заради възкръсването на Лазар, защото той казва: „Лазар ет“, и оттук идва – лазарет. Ние всички изживяваме неудобството на една недофинансирана система, нереформирана. Всички идват на власт с обещания в социалната сфера, след което принуждават всички да коленичат – както пациенти, така и изпълнители на медицински дейности. Медицинската общност в голяма част протестира по един изключително елегантен начин – те просто емигрират.

Водещ: Така е.

Д-р Георги Кръстев: Нашите сестри, лаборанти, рехабилитатори...

Водещ: 3500 лекари.

Д-р Георги Кръстев: ... непрекъснато мигрират и те са скандално приети с уважение и почит и техният статус е коренно различен.

Водещ: Добре, да поговорим коя е посоката, в която тръгва да се развива здравеопазването, защото всички говорим, че най-важното в реформата е да има консенсус на широка основа? Ангажираните страни – правителство, законодателство, лекарите,пациентските организации, фармацевтичната индустрия, медиите – виждаме тук две страни, лекар и пациент не успяват да се разберат. Как да постигнем тази реформа на широка консенсусна основа?

Д-р Георги Кръстев: Многократно съм декларирал, че диагнозата не е лесно занимание. Това е анализ на медицински дейности. Висша форма на политика е опазване на здравето на подрастващите и на личния човешки ресурс. Второто необходимо нещо това е квалификация, образование, но за да имаме образовани хора, първо трябва да имаме читави такива. Вие виждате един пациент, който е с вродено заболяване, благодарение на медицинските дейности и грижи до този момент той има едно феноменално интелектуално развитие. Виждаме двете страни на медала. Всеки е прав, но когато трябва да съдим един изпълнител на медицински дейности, все пак лекарят е човек и трябва да се види неговото моментно състояние към момента на съответното деяние. Но тук в конкретния случай аз виждам едно перфектно хуманно отношение. Другото нещо, което е, че нашите политици, много често и лекари от реалната медицина, влизайки в политиката, забравят едно основно правило – че те са лекари, те знаят нещата в тяхната реалност. Няма как, минижупът и здравната услуга са коренно различни величини. Не може с малко средства да постигнем максимален ефект.

Водещ: Обединяваме се около, обединяваме се около идеята, че върховното призвание на лекаря в крайна сметка е човеколюбието. Това, което на мен ми направи впечатление в този материал, е – Росен казва, аз нямам проблем с професионализма на доктора. Явно тук проблемът е със счупения комуникационен код, както казва тя. Ако на Росен му беше обяснено какво следва, той щеше да е достатъчно мотивиран, за да го мине това изследване.

Д-р Георги Кръстев: Най-вероятно е така, но аз искам да споделя личен опит от медикамента (...). В случката, която ще разкажа, съм пряк участник. Бях нощен в ортопедия и травматология на град Пловдив, спешно звено. Колегите бяха затънали в една операция, помогнах им, след което имах болка в главата и колегата анестезиолог ми даде едно хапче, което аз на негово доверие – изпих. След няколко часа нямах никакъв спомен какво се е случило, само си спомням, че изпратих майка с дете за снимка, когато тя се е върнала за снимката, това е в рамките на 10 минути, аз съм крайно неадекватен, нямам никакъв спомен. След пет часа търся майката, за да видя какво се случва. Колегите, с които съм бил дежурен, те могат да потвърдят това. Този медикамент най-вероятно благодарение на неговото действие има и тези последици. Процедурите, които са предложени в „Св. Екатерина”, отговарят на всички стандарти. Всеки е прав за себе си, но аз смятам, че колегата е постъпил изключително хуманно в този казус.

Водещ: Добре, искам да ви попитам, защото тук имаме напълно противоположни гледни точки, актуална ли е идеята за т.нар. ангелоподобни лекари? Т.е. лекарят да обяснява, да е добричък, да е състрадателен, някой сега ще каже – това е много ретро, много демоде е да си говорим за емпатия, алтруизъм? Т.е. що е то свръхочакване от страна на пациента към лекаря и какво влиза в рамката на нормалните очаквания?

Соня Момчилова: Сетих се, вчера един политик ми се обади, за да ме ангажира за негова кампания. Аз му казвам – защо ми звъниш, аз по всякакъв начин показвам, че вашата партия не сте ми симпатични. Той казва – защото ако отида на доктор, аз няма да избера този, който ще ми пее приспивни песни, а ще знае къде да отреже и каква рецепта да ми напише. Не знам дали това е уместно сравнение, аз самата толкова пъти съм се нуждаела от два въпроса извън задължителния лекарски въпросник, за да си кажа всичко, за да добие лекарят по-пълня представа за това от какво страдам. А друг път съм си казвала – ами, може би пък той знае, защо да губим времето на тези, които чакат отвън. Знаете какво е пред лекарските кабинети на добрите лекари. Те нямат време да психотерапевтират, за съжаление. Не знам, объркана съм. От друга страна, вчера в Спешна помощ подадох сигнал за жена, която беше паднала в тревата. Оттам ме нахокаха, че нося отговорност, ако жената била добре, евентуално. Представяте ли си? Нещо става с нашето общество. То е болно. Болни са и отношенията лекар - пациент. Болни са отношенията учител - ученик. Болни са отношенията във всяка сфера на услугите и потребител на услуга.

Водещ: Докторе, какво става с нашето здравеопазване. Много ми е интересна тази тема с ангелоподобните лекари. Когато завършваме медицина, учим 4 семестъра патоанатомия, две години, но нямаме изпит по хуманност. Очевидно в случая проблематиката е – пациентът е недоволен от отношението на лекаря. Не от алгоритъма, не от професионализма, не от протокола.

Д-р Георги Кръстев: Да, така е. Очакванията на българското общество за влизане в ЕС бяха именно в подобряване на качеството на живот, подобряване на отношенията помежду ни. По времето на социализма лекарската професия бе оценена с Ден на здравето – 7 април. В момента всички институции, неслучайно се ангажират и медиите, вие сте апостолите в преодоляване на тази дистанция пациент – лекар. Лекарите са пациенти също, те също боледуват както своите пациенти. Ние също знаем неудобствата на системата, затова адмирираме за една реална реформа – с финансова обезпеченост, за гарантиран достъп. Цели райони са обезлюдени, там няма лекари, няма сестри. Хората имат ограничен достъп и заради финансов ресурс. Така че висша форма на политика е опазване здравето на нацията и съхраняване на наличия медицински персонал, защото миграциите ще продължат.

Водещ: Имаме включване от наш зрител, ако искате, нека да прочетем. Людмил Лазаров: отношението на лекарите към пациента, дори в частните клиники в България, е под всякаква критика. Практикуващ лекар съм в САЩ от 10 г. Там системата служи на пациента, а не обратното, както е у нас. От друга страна, там здравеопазването струва 16% от техния БВП. За сравнение – у нас е около 3% от БВП. Колеги, благодаря ви. Беше чудесен разговор. ще ви поканя пак...

Д-р Георги Кръстев: Минижупът и услугата.

Водещ: ... защото е голяма тема. Нека да завършим така – хората очакват от лекаря компетентност, алтруизъм, всеотдайност, морал, прозрачност, отговорност. Според правилата за добрата медицинска практика, комуникацията лекар – пациент включва изслушване на пациента за отчитане на неговата гледна точка и предоставяне на необходимата информация за лечение, изход, прогноза по най-подходящия и разбираем за пациента начин. И вие, скъпи зрители, сте напълно в правото си да изисквате това. Недейте да се свивате, когато трябва да попитате нещо, питайте. Имайте достойнство и следващия път, когато отидете на някоя по-сложна процедура и лекарят авторитарно ви каже – нямам никакво време да обяснявам това – кажете просто благодаря и отидете при друг лекар. Защото това да обясняваш човешки и да схващаш значението на човещината в отношението лекар – пациент има много голямо значение както за изцелението на самия пациент, така и за преодоляване на дехуманизацията в съвременната медицина. С тази тревожна, незавършена тема се разделяме до следващия път.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница