Змията винаги е въоръжена!



Дата24.04.2017
Размер0.58 Mb.
Размер0.58 Mb.

БЕЗПОЩАДНО

"Змията винаги е въоръжена!"

 

            Tака и кротките, хрисими, човеколюбиви юдеи - те с всяко действие носят само зло. Докато и последният от нас не осъзнае истинността на горните думи, участта ни ще става все по-незавидна. Докато не почувстваме реалността на юдейската заплаха и не се опълчим срещу нея - юдеите няма да спрат да пият нашата кръв.



И не само нашата, не остана народ по света, който да не е стигнал до същите изводи. Дори руснаците, поверили преди век 98% от своето управление на лица от юдо-хазарски произход, и те накрая изрекоха: “Колко и да се стараят чифутите да променят своето название и да скрият произхода си – нищо няма да им помогне. Без да променят своя характер и своите хищнически нрави, те винаги и навсякъде ще бъдат чужди, омразни, нетърпими. За четири хиляди години евреите обиколиха цялата земя и никъде, при никой народ те не намериха нито любов, нито братско съжителство. Те имаха своя държава и с никого не можаха да сключат съюз, с никой от съседните царе. От самото начало на своя номадски живот те навсякъде се отличаваха с варварство, хищничество, измяна. И наши дни виждаме каква опитност проявяват те в политическите интриги, как постоянно са жадни за мъченическа кръв, каква ненавист към целия човешки род ги изгаря…” Други двама руски, прощавайте - съветски автори, твърдолинейни комунисти твърде точно описват същността на талмудическия ционизъм: "Щом ние сме избрани и нашето неотменимо право и даже, дълг е да управляваме другите народи, то както се казва, щом е рекъл Бог, редно е да забогатяваме за тяхна сметка. По такъв начин еврейският национализъм получава материална база. Граби и управлявай! Управлявай и граби! Пари и власт! От този момент, откакто започва работа тази формула, тя става средство за постигане на главната цел, заложена в третата точка на формулата: евреите са длъжни и трябва да притежават безразделната, абсолютна власт над целия свят." - А. Свешников Д. Сухоруков "Ционизъм" 1998 г.

Налага се да направя уточнение: никой народ не е зъл по произход. /Това не се отнася до отделни хора с вродени умствени и душевни увреждания/ Вземете едно хипотетично дете-еврейче, останало сираче. Отнемете възможността на неговите съплеменници да осакатят душата и разума му с талмудическото човеконенавистническо учение. Възпитайте го като всички останали деца. И то по нищо няма да се отличава от тях. Евреите сами по себе си не са зли по рождение. Зло е расисткият юдаизъм, зло е тамудизмът, зло е ционистката мания за владеене на света. Именно срещу това зло, а не срещу отделните лица от един или друг произход е насочена борбата ни. Евреите имат право на съществуване също толкова, колкото всеки друг народ. Но и всеки народ има право да се опълчи срещу робството. Независимо дали поробителят е римлянин, французин, монгол, германец или евреин. Милост към човеците и безпощадност към техните поробители, останалото е или сатанинска злоба или малодушно увъртане.

Но както казват англичаните, всеки за себе си, а Господ за всичките. Българи сме и ще започнем с нашите български работи. Пък и друга възможност не ни е оставена. Правителството радостно съобщи, че в най-скоро време ще затвори и последните глави по българската еврокапитулация. Само че ако правителството се е съгласило да капитулира и да принесе в жертва целия народ, то ние не сме. В Близкия изток Израелската армия атакува бъдещи терористи, дислоцирани в палестински детски градини и частни домове. Нашенските ционисти обаче надминаха своите учители и вдъхновители. Те започнаха унищожителна война срещу неродените български националисти. Нима ни е оставен друг избор, освен да се опълчим срещу ционизма?

Mеждународният паразитен център принуждава послушното ни правителство да изостави древните български традиции и да приведе своите закони в съответствие с еврейското, простете - с европейското законодателство. Космополитните бандити твърдят, че по този начин сме щели да станем като тях. Дали е вярно? Нека първо чуем самите те какво признават:

            "Въпросът защо цивилизациите се появяват и отново залязват, е занимавал много блестящи умове. Ако сведем обясненията им до една формула, тя гласи: "Упадъкът на нравите - днес по-неутралният термин е промяна на ценностите - и залезът на социалния ред предхождат залеза на цивилизациите."

            /Кой, ако не те предизвикват упадъка на нашите нрави? Кой непрекъснато дърдори за "смяна на ценностите"? При това вече не ни изкушават, не ни подмамват, не ни съблазняват с обещания за райски живот, както по времето на "разбития социализъм", а ни налагат упадъка със сила и заплахи!/

            Якоб Буркхард беше отбелязал, че всяка цивилизация започва стоически и свършва епикурейски. Добродетелите на една млада култура са труд, прилежност, жертвоготовност в името на общността, смелост, изпълнение на задълженията, а добродетелите на една стара култура са наслада от удоволствията, самореализация, претенция за право на щастие." - Волфрам Енгелс, сп. "Виртшафтсвохе" (Wirtschaftswoche), октомври 1993 г.

            /Забележително съчетание на имена - Енгелс, позоваващ се на "авторитет" като Буркхард!/

Те вече не се стараят да скрият докъде ще стигнем, ако следваме техните изисквания и наставления: “Няма в историята пример народ, създал своя култура върху почвата на вдъхновението, на идеала, да е променил този идеал и да е започнал да твори също толкова успешно нова култура на нова тема. Няма. Народите в своята органическа епоха въплътяват своя дух само в една, свойствена за тях форма, и така да се каже, са обречени да преживеят своя исторически век в нея, развивайки я, обогатявайки я, видоизменяйки я, но без да й изменят и без да я заменят. Измяната – това е културно самоубийство или етническа старост, обезценяване на народа.” А ние като последни кретени ги слушаме, одобряваме ги, защото така сме щели "да влезем" в Европа. Сякаш сега България се намира в Патагония! Но чии съвети всъщност следваме: европейските или еврейските? Още нашите прадеди са били наясно с юдейското отношение към Българите и България, но ние отвикнахме да следваме уроците на историята. Все пак, един автентичен поглед към Миналото няма да ни е излишен:

            "Късайте си косата, велики царе юдейски на капитала! Босфорският идол ще да падне, "болният човек" ще да yмре и вашите безбройни капитали ще да потънат в помията на тyрския разврат и в свещената кръв на нашата свобода" - вестник "Нова България", Бyкyрещ, 5 май 1876 година.

            "Но сичко това не беше дрyго нищо, освен средство да са замажат очите на слепите и да са заглyшат yшите на глyхите. Освен нашите цариградски патриоти, освен кредиторите на банкротинът и освен виенската чифyтска преса, никой дрyг не поверва във възможността да роди върбата грозде и Тyрция да произведе нещо човеческо." - вестник "Нова България", Бyкyрещ, 5 май 1876 г.

            По онова време не е било тайна, че известният “Сюлейман Безумний”, “героят” от Шипка, който опожари Стара Загора е по произход евреин, с рождено име Соломон. И не само той… Към края на турското владичество веротърпимите българи съвсем не изпитвали особено ласкави чувства към евреите. Ангел А. Радев в своята книга “Българският народ и евреите” привежда следните строфи от стара народна песен:

“Че се фалил жълта чифутина,

Да собере три иляди войска

Да ги води чиста Света гора.

Да разбие Хилендар манастир,

Да потроши куни и кръстове,

Да обере злато, бело сребро.”

Твърде ототдавна датира неприязънта на българи към евреи. Сигурно е имало сериозни причини.

Защо забравихме заветите на предците си?

            През 1989 година, когато усещането за Промяна витаеше във въздуха, вместо да извършим нужното сами, ние допуснахме то да бъде извършено от евреина Андрей Луканов. и не смейте да ме опровергавате, когато наред с многобройните доказателства имаме признанието на бившия дър/жа/вен глава Тодор Христов Живков. После пак се съгласихме евреи да ни заповедат към заколение. Впрочем изглежда сценалрият е бил общ за целия бивш соц. Лагер. Тук разполагам с една любопитна публикация: “Русский вестник”, № 14-15, 1998 г.

ЗАГОВОР ПРОТИВ РУСИЯ

Ето какво твърди главата на администрацията на Краснодарския край Н. И. КОНДРАТЕНКО на учредителната конференция на Патриотическия съюз на младежите от Кубан: "Заедно с това аз видях как много от тях се промениха за един час. Вчера беше комунист, а на сутринта е ярък демократ. Отначало говори едно, а на сутринта - съвсем друго. Такава промяна в човешките убеждения е невъзможна. Това бе часът "хикс", часът на твърдата ционистка политика." Същото се случи в България и ние зяпахме равнодушно и възторжено как то се случва. Ако бяхме наясно с реалностите, то можеше да не се случи.

            Евреинът на никого не е сторил добро. А обратните примери са безброй. През 724 г. преди Христа юдейските племена били покорени от Асирия. Отмъщават си след повече от две и половина хилядолетия, като предизвикват изтреблението на асирийския народ в началото на ХХ век. Вижте какво значи талмудическа отмъстителност! И друг пример: "Тъй говори Господ Саваот: спомних си онова, което Амалик стори на Израиля, как той му се изпречи на пътя, когато тоя идеше из Египет; иди сега и порази Амалика /и Иерима/ и изтреби всичко негово /не вземай за себе си нищо от тях, а унищожи и предай на заклятие всичко негово/; не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел." /Библия, Първа книга Царства 15:2 - 3/ Ето първият документиран геноцид в човешката история, ето първият Холокост! И нека онези, които искат от нас да им се преклоним, защото и на тях се случило да страдат, първо да измият греховете от собствените си деяния, пък едва после да искат от другите било възхищение, било елементарно признание. Другото е наглост, другото е недопустима несправедливост. А нали ние уж справедливост искахме?

            Разни неразумни мечтатели чакат отплата от евреите заради някакво си спасение по време на последната световна война. Нека им разясня: ние, европейците воюваме, после сключваме мир и заживяваме в мир. С юдеина е невъзможно да сключиш мир. Войната с него продължава вечно, тя не е на живот, а на смърт! "Благодарим ви, че не ни убихте!" - възкликна Еми Барух по повод разправията около махането на българските паметни плочи в Ерусалим. Това е тя, благорадността на юдеизираните хазари. Сякаш отвътре, от България, а не от най-страшната по онова време военна сила е дошло искането за депортация. "Благодарим ви, че вие ни избивахте, след като ние не ви убихме!" - отговарям. А как точно ще им благодарим, това си е наша, българска работа. Колкото до хитлеристкия антисемитизъм, истината се оказва съвсем различна от лъжите на ционистката пропаганда. Холивудските евреи заснеха филма "Списъкът на Шиндлер" с цел да предизвикат нашето съчувствие, но в него ние видяхме едно тайно послание. Колкото години германецът Шиндлер е спасявал "преследваните", толкова години те са го съсипвали после. Оскар Шиндлер, воден от своите хуманни принципи се обявил срещу Холокоста, срещу изтреблението, на което ционистите обрекли своите бедни сънародници. Още по-незавидна е съдбата на Раул Валенберг, спасил между 20 и 100 хиляди унгарски евреи. КГБ, чийто шефове както знаем по това време били евреи, арестува Валенберг през 1944 г. и на 17 юли 1947 г. той намира смъртта си в затвора Любянка. Раул Валенберг също като Оскар Шиндлер несъзнателно се противопоставил на циониския план и трябвало да плати. Евреите всекиго карат да плаща.

            Филмът съобщи факт, който ние отдавна знаехме. Техните зли намерения датират десетилетия отпреди войната. В предговора към "Еврейската държава" на Т. Херцел, нейният преводач на български език Б. Ардити по същество обяснява причините за Холокоста. Милионите бедни евреи биха били огромно бреме за богатия ционистки елит. При това елитът искал не отделна държава, а целия свят. Да припомням ли кой е бил хитлеристкият расов идеолог, кое е главното действащо лице в цялата хитлеристка кампания против евреите? Алфред Розенберг! Останали са и знаменитите думи, изречени от шефа на Гестапо Хайдрих: "Аз съм ционист, защото съм националсоциалист".

            "Съдбата на голяма част от бедните евреи, изчезнали по лагерите била предопределена от техните братя богати ционисти."

Никола М. Николов

     Истината започна да си пробива път във все повече държави и сред все повече народи: “Ю. В.: Как ще обясните еврейските извори /?, бел. прев./ от Мемфис Мицраим /Мицраим е еврейското име на Египет/, много членове на които впоследствие са симпатизирали на фашизма? Ръководителят на “Голден доун” Самуел Мазерс е бил евреин, и едновременно неговото движение било тясно свързано с национал-социализма. Известно е и влиянието на еврейската секта на сабатаистите на организацията на Алистър Кроули. Барон Зеботтендорф бил посветен в Турция от Мемфис Мицраим в еврейския обред. В Турция съществува сектата “дьонме” -  върколаци. Те са последователи на сабатаизма. Това е еврейска организация, приела исляма само външно. Член на “дьонме” бил Кемал Ататюрк, основателят на днешна Турция, и неговите сподвижници, така наречените младотурци.” – Юрий Воробьовский, “Път към апокалипсиса”. Притиснати от фактите и обстоятелствата, антигермански и антинацистки настроените руснаци вече признават, че истината е доста по-различна от досегашната официална комунистическо-демократическа пропаганда. И на пръв поглед е парадоксално, че именно в Русия днес съществува най-голяма свобода на словото. Това бе забелязано още от покойния вече Никола М. Николов. В Русия продължават да излизат книги, посветени на лъжата за Втората световна война. Историците-ревизионисти от “свободния свят” са принудени да се трудят при неимоверно по-жестоки условия. Германският учен Тис Кристоферсен, автор на книгата “Лъжата за Освиенцим” бе принуден да бяга в Дания. Но и там подпалиха дома му и го принудиха да премине в нелегалност. А Манфред Рьодер, който написа предговора към неговата книга, го пратиха в затвора.  Ернст Цюндел е осъден в Канада на 15 месеца затвор за разпространяване на брошурата на Ричард Харууд  “Действително ли са умрели шест милиона?” Френския професор Робер Форисон го лишиха от катедра в Лионския университет, а по-късно при нападение му счупиха челюстта и няколко ребра. На Мишел Кение плиснаха в лицето сярна киселина. Подчертавам последното, тъй като същият метод – киселина в лицето започнаха да използват и българските “антифашисти”. Нападенията имат и своята добра страна. В стремежа си да изкарат престъпници нас, на тях постоянно им се налага да извършват престъпления. Така ние унищожаваме техните закони. Ето как един съпротивителен метод може да бъде създаден независимо от участниците в Съпротивата. “Небето помага на храбрите” не е само поговорка, то е Закон.

            Най-скриваната истина във всичките криминални афери обаче си остава фактът, че в повечето случаи така нареченият “антисемитизъм” и изстъпленията срещу евреи се организират и извършват от други евреи. А после пострадалите тръгват да си отмъщават на неевреите.

Всеизвестна е операцията около залавянето на Адолф Айхман, един от главните “гонители и изтребители на евреи” от агенти на МОССАД. Айхман бил осъден на смърт и обесен в Израел. Неизвестното в случая е, че Айхман бил покръстен евреин. И неговите последни думи на ешафода били: “Какво пък, бесете ме… Още един евреин по-малко…”.

Всъщност Съветът на ционските мъдреци напоследък поизостави термина "Холокост" /жертвоприношение/ и го замени с "Шоа" /катастрофа/. А паметната плоча в Освиенцим тихомълком бе подменена и сега там вместо четири милиона, фигурира един милион. След първоначалната самоувереност и наглост, кабалистите се опитват да прикрият следите. Но ние отбелязваме всяка следа и помагаме на хората да не забравят... Ето и нещо, което юдействащите паразити не са предполагали, ще открием. Но ние го открихме, изкопахме го и го предоставяме за всеобщо обсъждане:

Още по въпроса за "Холокоста"

            Отваряме "The american hebrew" от 31 октомври 1919 година, стр. 582. Първото, което се набива в очи е многократното повторение на цифрата шест милиона евреи. И за да не остане сянка от съмнение, се пояснява: "шест милиона - в гроба!", "холокост на човешки живот!".

            "!?! "Holocaust" an 6 millionen Juden schon 1919 !?!" - надписът /на немски език!/ стои под статията. Иначе списанието се издавало в САЩ. Авторът е Martin H. Glinn. "Да се облекат голите, да се нахранят гладните!" - провиква се той. Кой да ги облече, кой да ги нахрани? "Които могат - не искат да помогнат, а които искат - не могат" - доуточнява mr. Glinn. Какво тогава остава? Ами че то си е казано ясно - холокост! И за да не остане нито сянка от съмнение, споменава се прословутият расистки текст от Библията за Амалик. Смърт, изтребление до корен! Авторът Glinn дава и алтернативен вариант - 35 милиона долара за бедстващите шест милиона евреи. В името на Мойсей! Защото "расата е случайно нещо, а физическите нужди са от Бога". Мисля, че след това тяхно предварително и откровено признание, че именно евреите са автори на "антисемитизма" и "Холокоста", останалите доказателства бледнеят.

            "В името на Мойсей!" - призовават. А какво казват християнските текстове за Мойсей и неговия Бог?

      "И той им отдели от своя огън, но не им даде от силата на Светлината, която взе от своята Майка, защото той е тъмнината на незнанието. И когато Тъмнината се смеси със Светлината, тя затъмни Светлината и стана нито светла, нито тъмна, а болна. И така, архонтът, който е болен има три имена. Първото име е Иалтобоат, второто е Сакляс, третото е Самаел. Той е нечестив в своето безумие, което е в него. Защото той казва:"Аз съм Бог и няма други богове, освен Мене" - не знаейки за своята сила, за мястото, откъдето той произлезе." - Апокриф на Иоан

            И ако се поровим още малко в техните собствени книги, ще открием простичката, елементарна първопричина за нацистките “гонения” срещу евреите. Наум Голдман, многогодишен председател на Световния еврейски конгрес, в своята книга “Еврейският парадокс” пише: “Без германските компенсации, изплатени през първите 10 години след основаването на Израел, държавата ни не би могла да развие и половината от съществуващата инфраструктура: целият железопътен парк, всички кораби, всички електростанции, голяма част от промишлеността – всичко това имаше германски произход.” До 1992 г. Германия е изплатила на Израел и на различни еврейски организации /само по официална статистика и без да се смятат безплатните масови доставки на различни стоки/ 85,4 милиарда марки. За такава сума и десет “холокоста” могат да се измислят. Само да има кой да плаща…

Прелюбопитно е съветското гледище: “В хода на Втората световна война ционистите сформираха войска за основаването на Израел, но не изпратиха нито един взвод за борба с немците. Нещо повече, на немска страна против СССР /участвайки в геноцида над нашето население, в това число и над евреи/ воюваха две дивизии евреи. На 2 септември 1945 г. ние държахме в плен 10 173 евреи /за съпоставка – 2 377 финландци и 452 испанци/. И не заплащайки ни за убитите 11 милиона наши граждани в германски лагери и за разрушенията, Германия заплати на Израел почти 90 милиарда марки, приблизително равни на 60 милиарда долари. Как да разбираме това?”

Парите, вечната еврейска цел. После дошли и другите облаги. Световното съчувствие към “пострадалия народ” /то вече е на изчерпване/, безкритичното отношение към “жертвите” /преди да осъзнаем, че те всъщност са били палачи/, преследванията за проповядване на “антисемитизъм” /докато не се замислихме какво значи думата/ … Както виждаме, всичките еврейски успехи се дължат да измамата, на заблудата, на мошеничеството. На нашата безкрайна наивност. Само че слепите започват да проглеждат и глупаците да поумняват. С еврейските успехи е свършено. Най-прозорливите между тях започнаха да осъзнават, че мошеничеството е на път да изяде главата на Моше.

Какво е правилното, носещото успех поведение в случая? Не помагайте на врага, отказвайте сътрудничество с него. Тяхната сила няма власт над нашата воля, когато ние им отказваме да им помогнем дори да умрат. Но никога не забравяйте, че отказът от съжаление съвсем не предполага наличие на омраза. Отказът от съжаление е преди всичко равнодушие, несъпричастност. Както отказваме да заживеем според правилата на техния извратен модел, така отказваме да смесваме чувствата си с техните. Какво, нехуманно ли ви се струва? Тогава нека видим те какво предлагат. Фридрих фон Хайек, теоретик на пазарната икономика през 1984 заявил, че за съществуването на либералното общество е необходимо хората да се освободят от някои природни инстинкти, сред които инстинктите за солидарност и състрадание. Щом те искат техният свят да бъде такъв, нека така да бъде. Към тях ние няма да изпитваме нито солидарност, нито състрадание. Съгласно тяхната воля. Тези качества, наречени от Хайек “инстинкти”, ние ще ги запазим за наша вътрешна употреба.

            Главната опасност от евреите обаче идва посредством религията.

Замисляли ли сме се какво ни допринасят превъзнасяните семитски религиозни доктрини? Християнството, попаднало под влиянието на юдаизма внушава на подсъзнателно ниво отмъстителност. С цел да докаже обратното, а именно, че коледната музика облагородява, през 1982 година канадският професор Майкъл Ензъл провел експеримент. Той взел 26 човека и ги разделил на две групи. Едната група слушала продължително коледни песнопения, а другата в същото време стояла на пълна тишина. Накрая на всеки участник в експеримента съобщили, че трябва да произнесе присъда над престъпник. "Облагородените" от "християнската" музика поискали по 11 години затвор, а останалите - по пет. Тук не мога да подмина размишленията на Фридрих Нитче във "Воля за власт":

            "Християнското движение е дегенеративно движение на упадъчни и изхвърлени елементи от всякакъв род: то не изразява залеза на една раса, по начало то е агрегатна конструкция, съставена от напористи и търсещи себе си болестни образи... Затова то не е национално, не е расово обусловено: то се обръща на всякъде към лишените от наследство; в основата си то изпитва отмъстителна злоба към преуспелите и господствуващите: то има нужда от символ, които да е проклятие за преуспелите и господствуващите... То се намира в опозиция на всички духовни движения, към цялата философия: то взема страната на идиотите и бълва проклятия срещу духа. Отмъстителна злоба срещу надарените, учените, духовно независимите: то отгатва в тях благоденствието и господствуващото начало."

Раболепие пред поробителя и презрение към изпадналите в беда братя по кръв, това е резултатът от християнското възпитание. Без оглед на географска ширина или народностна принадлежност: "Алексий ІІ призовава гладното ни бедно паство към послушание пред властите, а глашатаите на юдохристиянската измислица ликвидират всяка народна съпротива с помощта на чифутско лепене на етикети и фалшификации. Лъжата може да се защитава само чрез лъжа." - /Ант Рос "Живот и смърт, изворите на паразитизма"/

            Да не си помисли някой, че евреите са доволни от юдеизирането на нашия свят? Нищо подобно! Достатъчно е да разгледаме някои съвременни богословски интерпретации на холокоста. Според тях християните са вековни врагове на еврейството. Християнството не може да не бъде антисемитско, то логически през цялата си история е подклаждало антисемитизма. Затова християнството е виновно в престъпленията на Хитлер. Християните са длъжни да се покаят пред евреите за холокоста /папата вече последва това наставление/. Християнството не може и не бива да остава същото – то е длъжно да се промени вътрешно, да въплъти в себе си нова хуманистична проблематика, да осмисли холокоста един от най-важните /според някои – най-важният!/ моменти на свещената история. Християнството на ХХ и на ХХІ век трябва да стане следосвиенцимско /!/ християнство. На практика това значи, че на талмудиста не му стига българският християнин да вярва в чуждото Тъмно племенно божество Йехова, ами трябва иконата на Св. Иван Рилски да се махне от стената и не нейно място да се постави снимката на тлъстия кривокрак лихвар Моше.

“Идеологията на еврейството е непримирима ненавист към нееврейския свят. Душата на евреина е старозаветната религия. Преданията и Талмудът учат, че само еврейският народ е избран от Бога сред всички народи на земята, и че Божията любов се простира само и единствено над евреите. Всички народи са врагове на еврейския Бог и затова всеки евреин е длъжен да бъде враг на всички народи като врагове на неговия Бог." – пише Василий И. Михайлов през 1921 година. Същите думи могат да бъдат написани и днес.

            Да повярваме на еврейските басни за измислените им страдания, за богоизбранничеството им, за боговдъхновенността на Стария им завет, значи да застанем на страната на Злото, обзело нашия свят. Още Св. Иоан Богослов, любимият ученик на Христос ни предупреждава, но те скриха от нас неговите слова. Дойде време скритото да види отново бял свят. И ние отново да прогледнем за доброто и злото, за истината и за лъжата. Ние вече сме известени, че да им съчувстваме - значи да проявим безжалостност към своя народ и към своята Родина. Те самите признават:

            "С изселването на евреите не само, че не се предизвикват икономически смущения, кризи или преследвания, но се поставя начало на период на икономическо благоденствие за напуснатата страна."



Теодор Херцел "Еврейската държава"

Евреите ни убеждават, че те могат да живеят сред нас и да се ползват с нашите права. Но я идете в Израел и поискайте равни права с евреина. Кой ще скрие еврейското лицемерие? Колкото до тяхното разселване по света, те самите са го казали най-добре: "Народите, всред които евреите живеят, са явни или скрити антисемити." - Теодор Херцел. Май еврейското остроумие нещо куца. Щом подозираш един народ в омраза към теб, защо тогава отиваш да живееш на неговата земя?

            Самодоволната юдейска пропаганда безспирно напомня, че те нито забравят, нито прощават. Ние ден след ден се убеждаваме, че евреите са най-отмъстителното, най-безмилостното племе на Земята. Ще цитирам двама евреи-комунисти, те сякаш проявяват най-голяма откровеност: "Жестокостта и омразата ще бъдат най-ценните ни добродетели, защото болшевизмът не е пансион за благородни девици. Децата трябва да присъстват на екзекуциите и да се радват на смъртта на неприятелите на пролетариата." /Ленин-Бланк/ "Ние мразим християните, защото проповядват любов и милосърдие, които са противни на нашите принципи. Долу любовта към ближния. Това, от което се нуждаем е омразата." /Луначарски/ Същевременно дърдорковците не спират да ни убеждават, че ние сме длъжни да забравяме и да прощаваме всичко. В името на добросъседството, на световната революция, на демокрацията, на социализма, на либерализма и човешките права, в името на Новия световен ред, в името на пазарната икономика и икономическия паразитизъм... В името на нашата обезправеност! Защото чифутите искат ние постоянно, всеки ден, всеки час да вършим същото, което те упорито отказват да извършат поне веднъж.

            И въпреки всичко, въпреки огромната им финансова мощ, въпреки конспирацията им, оплела целия свят, аз вярвам, че възмездието неизбежно ще постигне подлеците: "По всичко личи‚ че Ротшилдoвци и приятели изоставят "eксперимента Израел". Израел води преговори с Турция за доставка на питейна вода с кораби‚ поради недостатъчност на такава в "свещената земя". В Израел демографски бомби със закъснител заплашват в недалечно бъдеще да избухнат:  арабите се размножават като зайци‚ също така и сефардските евреи (ориенталските евреи)... Изглежда‚ Йехова изоставя хазарите!!!"

            Но аз няма да съм доволен, ако те не знаят кой им го е предизвикал. Когато техният свят рухне пред очите им, нека знаят, че причина за всичко е тяхната подлост. Бездушието им. Високомерието им. Надменността, неблагодарността, с която те ни платиха за нашите пропилени години, за разбития ни живот, за рухналите ни мечти... "Който вади нож - от нож умира!" - нали така пишеше в тяхното Евангелие. Нека утре, когато се вдигне гора от ножове, невинните да научат, че първият нож не го извадихме ние. Ако дотогава въобще остане някой, който да научи.

            Напомняме и на християните: "От иудеите никой не си уми ръцете, нито Ирод, нито някой от Неговите съдии." /Евангелие на Петър/ Сега ясно ли ви е защо част от първоначалните християнски текстове били обявени за апокрифни и неканонични? Ще цитирам още една древна книга, написана много преди всеобщото разпространение на юдейската опасност. Пък вие преценете за кого се отнасят думите. "Старателно сверявай знанията си с Авеста и търси средства против тези, които сеят смут, защото съществуват такива еретици, които внасят в религията разкол и се обявяват за пророци; те учат, че родословието трябва да се води по майчина /а не по бащина/ линия, и те са подобни на вълци, защото засищат своите желания със същата ненаситност като вълка и неговото потомство. Те водят родословието си по майките, купуват своите жени като овце /сравнете с пловдивския пазар за циганки/, отстояват своя користен интерес даже в ущърб на интересите на брата или сина, лъжат даже децата си, придобивайки по този начин предимството на нарушители на договори /.../ никога не им вярвай!"



/"Денкарт" VII, 7:21 - 25/

            Да прощаваме ли? Само Бог може да прости. Бог има правото да прости. Защо обаче ние трябва да се правим на богове, щом сме толкова далеч от Божествеността? Нека веднъж завинаги разберем: не светът е против евреите, а евреите са против целия останал свят. Не светът е враг на евреите, а евреите са смъртни врагове на цялото останало човечество. Това са фактите.

          Но какво са фактите, ако не можем да извлечем полезни за нас изводи?

            "Мрачната варварска вълна на семитите, враждебна към самата себе си и към целия свят, с нейната непримирима омраза към всяка йерархия, с прославянето на всичко слабо, неблагородно, лишено от традиция, с нейната злоба към всичко онова, което е сила, достатъчност, мъдрост и аристокрация е била истинска отрова за великия Рим, а също така галванизираща субстанция за всички южноазиатски елементи на разложението, още преди проникнали в структурите на романския свят. И тази вълна е била главната причина за упадъка на Запада."

Юлиус Евола

            Положението се влошава още повече поради националния произход на юдеите, по-голямата част от които са хазари - откровени врагове на цялото останало човечество. Всъщност бъркотията около техния произход е пълна. Еврейската енциклопедия например твърди, че юдеите не били Израелско племе.  /по данни на Никола М. Николов/ Ами фалашите, евреите-негри от Етиопия? Ами евреите-японци? Пред мен е съчинение, озаглавено "Жив сеанс чрез Лиза Ройял, 24 август 1993 г., Токио, Япония". Авторът, някой си Джермейн като се позовава на Божествения произход на японското императорско семейство, излага версията, че всички евреи /!!!/ са роднини на японския император, и че имат същия Божествен произход. То бива, бива, ама тук те надминаха другите прочути лъжци-скитници - циганите. Циганите поне имат предимството, че наистина принадлежат към определена етническа група. А тези можете да ги срещнете сред всички нации, сред всички раси. И този сбиротък от скитници, тези мелези, изповядващи една религия на Тъмнината, тези бълващи ненавист към всичките народи по света изчадия се опитват да ни наложат робство, ненадминато по свирепост в цялата човешка история. На всичкото отгоре те искат ние да приемем тяхното робство доброволно, по свое собствено желание. Та дори и с радост и, на всичкото отгоре да им благодарим! Наистина ли сме така неразумни, наистина овчедушието ни е завладяло напълно? Нека погледнем какво ни се случи, когато решихме да им се доверим. Време е да се обърнем и към нашето собствено минало, за да припомним една

Зловеща тайна в родната ни история

"Иде времето човек да узнае истината.

Тогава Намръщеният ще се усмихне.

И човечеството ще загуби смисъла на своето съществуване."

            Сара - Теодора, злополучната жена на Цар Иван Александър успява да спаси царската си корона /На каква ли цена?/, и да я предаде на своите потомци. Ценната реликва се предавала от поколение на поколение пет столетия и половина. През 1934 г. евреите я отнасят в Америка и оттогава следите й се губят. Защо наричаме потомците на Сара "евреи", нали те били потомци на последното българско царско семейство преди окупирането на Родината ни от османците, потомци на Цар Иван Шишман? Ами ако тези хора са се чувствали българи, то непременно щяха да се гордеят със своя царски произход, а ние нищо не знаем за тях. Те са живяли като евреи, били са чужди на българите. И още: горепосочените сведения са взети от книгата на Мая Коблург "И белите пътища плачеха под нозете им". Верността им не е оспорена от евреите, а напротив - именно те са източникът на информацията. При това горепосочената книга съвсем не е пробългарска. Напротив - там авторката Мая Колбург твърди, че в миналото българи и евреи си разменяли роби. Народът, винаги отричал и никога непризнавал робството бил робовладелец! Боже, какво българомразтво! Но думата ми беше за Шишмановци. Българите през цялото време дори не подозирали, че последната българска царска корона се пази някъде.

            Ето откъде можем да тръгнем, когато анализираме причините, довели до падането на България под турска власт. Ние вече започваме да се питаме: завоювана ли е била България или е продадена? Нека си спомним, че според последните исторически изследвания, така нареченият "Цар" Иван Шишман не е водил нито една битка със завоевателите. За справка - Божидар Димитров, когото никой не може да обвини в крайнодесни пристрастия. А още по-малко в антисемитизъм. Друг един всепризнат автор, Иван Вазов посвети своето стихотворение “Жидов гроб” на евреина, отворил вратите на Търновград пред завоевателите. /Българофагът Яков Джераси твърди, че стихотворението на “магарешкия графоман Вазов” е писано под силното влияние на “Моята борба” от Адолф Хитлер! Колегата му по българофагия Нансен Бехар допълни, че или ние, българите ще отречем Вазов, или ще се лишим от чужди инвестиции. А някой си ген. Атанасов бе издал нареждане лицето Иван Вазов да бъде издирено и задържано под стража./

            А колкото до евреите, то бялата земя наистина заплаква навсякъде, където тези изчадия стъпят върху нея! Но за да разберем цялата истина, не е зле да се поровим още малко в историята. Първата синагога в Европа е построена във Филипопол, днешния Пловдив. Оттогава насам евреите не са преставали да се интересуват от нас, българите. За жалост техният интерес ни носи само и единствено беди.

          Защо ли трябваше някога, преди повече от три хиляди години да ходим в техните земи и да ги ограмотяваме?

            Няма как, налага се да разгледаме по-подробно както идиотските им обвинения към нас, така и влиянието им върху съдбата на нашата Родина.

АНТИСЕМИТИЗМЪТ И БЪЛГАРИЯ     

            Cъщинският въпрос не е дали го има или го няма, а кой и защо го подклажда. Историята е доказала, че ние, българите не сме "анти" народ. Не сме антигърци, не сме антитурци, не сме антисърби, не сме и антисемити. Не сме и антихазари, макар че от това племе сякаш сме видяли най-много зло. Но нека се върнем към антисемитизма.

            Всеизвестен и всепризнат е фактът, че именно бракът на цар Иван Александър с еврейката Сара довел до разделяне на Царството, а от там - до падането ни под турска власт. Но българският народ не е злопаметен. След като през XV - XVI век евреите са прогонени от Испания и Османската империя ги приема с отворени обятия, оказва се, че българите са забравили стореното им зло и противоеврейски погроми и изстъпления из българските земи няма. Няма расизъм, няма антисемитизъм. Обратно - българите приемат изгнаниците с велико съчувствие. Въпреки, че сред самите евреи съществуват доста силни противобългарски настроения, за което свидетелства бълващата омраза към всичко българско Мая Колбург в книгата си "И белите пътища плачеха под нозете им".

            И така, великодушният българин прощава. Простен е най-големият за цялата българска история атентат, извършен от комунисти и евреи в църквата “Света Неделя” през 1925 година. Реакциите през 40-те години на ХХ век срещу еврейската окупация на българската икономика са инцидентни и неорганизирани. Като цяло българският народ застава на страната на евреите при германските искания за репатриране в лагери. Участието на евреи в садистичните изстъпления на Държавна сигурност през 1944 - 47 г. остава някак встрани от общественото внимание. Българинът прекрасно е осъзнавал, че терорът е оцветен политически, а не национално. Именно тогава /1947 г./ в страната ни е издадена откровено антихристиянската книга на Теодор Херцел "Еврейската държава". Но ако в началото на болшевишката диктатура се е целяло оклеветяването на предишното правителство, то как да си обясним подобни действия днес?

          "Аз съм евреин, и щом ти ми възразяваш, значи си антисемит!"  - /из един разговор/

            Същите глупости бърбореше Анжел Вагенщайн, докато дрънканиците му не дотегнаха на всички, дори на неговите съплеменници. На хората им бе ясно, че критиките срещу Вагенщайн се дължат не на етническия му произход, а на неговото неизтощимо комунистическо мракобесие. После от някъде се появи Соломон Паси. Пъхаше си носа навсякъде, даваше мнение по всеки въпрос и наричаше "фашисти" и "антисемити" дръзналите да не му се възхищават. Човечецът изглежда страдаше от мания за величие. После и той замлъкна. Престана да вбесява хората с маниакалното си нахалство и взе да се появява само по приеми на т. нар. "висше общество", състоящо се предимно от представители на сексуалните малцинства. Ако Царят не го бе взел в своето правителство, щеше съвсем да го забравим, но това стана на един по-късен етап, а аз искам да засегна първите криминалдемократични години. Презрението и присмехът не можеха да бъдат взети за антисемитизъм, трябваше да се потърсят други, по-сериозни поводи за предизвикване на така желаната цел - сблъсък на етническа и национална основа. Такъв повод бе намерен при първото посещение на д-р Иван Дочев в България.

            Охраната на Еврейския културен дом в София мръднала услужливо за момент и в същия миг някой залепил върху врата противоеврейска листовка. Левите вестници нададоха истински вой на възмущение срещу д-р Дочев. Сякаш той бе написал и залепил листовката. Всъщност ние се досещаме кой бе нейният истински автор, но нека не се отклоняваме. Големият цирк се разигра, когато д-р Иван Дочев и съратниците му дадоха пресконференция в агенция "София прес". Някой си Соломон Франсез запита как така българите от Българския национален фронт помагат на антикомунистическите сили в България. Те, от БНФ били емигранти, следователно чужденци и нямали право да се месят в българския политически живот. А щом се намесвали, значи са фашисти и антисемити. Пък и навремето били избягали пред настъпващата Червена армия, което още веднъж доказвало, че въпросните господа са фашисти. Наложи се да запитам Франсез какво толкова зло е видял от нас, та от него бълва такава неистова омраза към всичко българско? И още: ние нима се интересуваме от помощите, които международни еврейски организации изпращат на тукашните "Шалом" и "Цион"? Соломон Франсез срамежливо избяга и от отговора, и от залата, но на следващия ден пресата бе пълна с какви ли не ужасии. Читателят трябваше да си помисли, че страната ни е пълна с чудовища, чакащи сгоден случай да се разправят с горкичките евреи. Странно защо евреите не реагираха никак след убийството на техния сънародник Илко Ешкенази! Или не е толкова странно, ако си спомним кой извършва политическите убийства в България и каква е политическата ориентация на протестиращите. И за да няма спекулации, ще го кажа направо: Илко Ешкенази бе антикомунист и от неговата смърт имаха изгода комунистите.

            После се появи някой си проф. Нансен Бехар, дясна ръка на "свръхултрапатриота" Жорж Ганчев Петрушев. Без никаква реална причина, без никакъв повод той обяви война на българските националисти. Доводите му бяха напълно измислени. Но в /противо/Народното събрание Бехар бе взет насериозно, а измежду националистите единственият, осмелил се да реагира бе председателят на Българската национално-радикална партия д-р Иван Георгиев. Единственото информационно средство, опровергало лъжите и клеветите бе бюлетинът на БНРП. Нито така нареченият БДФ, нито МВРО, прощавайте, исках да кажа ВМРО забеляза нападките срещу Българщината. Окуражен от първаначалния успех, Бехар съвсем се забрави, като нарече "военнопрестъпници" и Цар Борис III, и всички българи, живяли по време на Третото българско Царство. Тук изглежда прекали, защото дори неговите съотечественици /напр. Йосиф Перец/ се разграничиха от необузданите нансенбехарови фантазии. Но думата ми беше за антисемитизма. Кой и защо иска в България да бъдат извършени насилия срещу евреите и еврейството?

            Понякога и те самите го забелязват: "Г-н Алфандари, антисемитизъм в България все още няма, но има недостойни семити." - Р. Алкалай, ул. "Чаталджа" 40, София, 21. 08. 1990 г. Май това поведение не е от глупост, а повече прилича на грижливо обмислена провокация. Предизвикват определена реакция, а после се оплакват от реакцията. Ако искат да се държим с тях като с достойни хора, нека самите те се държат като такива. И не на последно място нека зачитат нашето достойнство, нали именно те някога бяха казали "С каквато мярка мериш...". За съжаление от тяхна страна ние непрекъснато констатираме едно ужасяващо презрение към нас. Спомням си един случай, който тогава ми направи голямо впечатление. През 1990 г. във в-к "Еврейски вести" някой си Сами Поликар се възмущаваше, че български вестник се е осмелил да публикува откъси от Талмуда. Възмущението на Поликар бе насочено не срещу изопачаването на расистката еврейска свещена книга, не срещу нейното осмиване, а срещу факта, че в редакцията на "Пряпорец" не работи нито един евреин. "Нима е допустимо тези животни - българите да печатат откъси от нашите свещени текстове!" Какво е това, ако не антибългаризъм?

            Както вече споменах, не един и двама измежду садистите от съвсем не бившата ДС са евреи по произход. И докато Илко Ешкенази бе евреин - антикомунист, то на нас са ни известни имената на мнозина евреи - комуняги, извършили безброй престъпления срещу българския народ. Те прекрасно съзнават, че ние, жертвите рано или късно ще им потърсим сметка за злодеянията. И бягат пред вятъра, като се опитват да ни представят за антисемити. Имат ли основание техните обвинения?

            Преди години Тодор Живков заяви на молдовските българи, че те не били никакви българи, а "совйетские лиюди". И въобще нито в /тогавашния/ СССР, нито в която и да било страна, освен в България не живеели никакви българи. Тези думи особено ни помагат да разберем комунистическия начин на мислене. Комунистът няма друга националност освен комунистическата. Комунистът няма друга религия, освен марксическата идеология. Защо тогава ние трябва да обръщаме внимание дали комунистът е българин, турчин, евреин или патагонец? Той е комунист, а значи е наш враг. Ние винаги сме били и винаги ще бъдем против тези, които са против нашата свобода. Стигнахме до главната причина, поради които в България изкуствено се правят опити за подклаждане на противоеврейски настроения. За да последват обвинения в антисемитизъм, а от своя страна обвиненията да ни дезориентират, да отслабят нашата воля и решимостта ни за борба със злото. Само че ние няма да се поддадем, шепата болшевишки провокатори няма да спре победния ни ход! Твърде плитко е скроена провокацията, антикомунизмът и антисемитизмът са твърде различни понятия, за да ги смесваме.

            Време е да разгледаме самото понятие. Какво значи "антисемит"? Нека обясним с помощта на исторически прецедент. В близкото минало всеки, позволил си да критикува някой самозабравил се местен дерибей, всеки, посмял да изрази несъгласие с един или друг аспект на официалната правителствена политика, се превръщаше във "Враг на народа", враг на целия български народ. Същото е с антисемитизма. Човек, опълчил се срещу налудничавите планове на 1-2% от световните семити, го обявяват за враг на всички семити. В нерядка част от случаите прозвището бива прикачвано към човек от семитски произход. Какъвто е например Ясер Арафат. И обикновено кампанията се повежда от субекти, в чиито вени не тече нито капка семитска кръв. Само че бившите "врагове на народа" сега /поне официално/ са признати за мъченици и борци за справедливост. Дали същото няма да стане и с "антисемитите"?

            Евреите обаче твърдо са решили да ни изкарат расисти. Техните лидери спомагат за развъждането на циганското малцинство в България. Съдействат за обезбългаряването на нашето Отечество. За усиленото му циганизиране. Всячески поощряват престъпните наклонности на мургавелковците, та у българите да се появи решимост за противодействие, а после тази решимост да бъде представена като нацизъм. Когато обаче циганите извършат някоя наистина антиеврейска проява, евреите се показват далеч по-снизходителни.

През новогодишната нощ на 31 декември 2000 г., група български младежи развя знаме със Свастика на пл. “Ал. Батенберг” /Става дума за Княз Александър, а не за някой роднина на Ал. Божков, но както се казва - подробности!/ “Цион” веднага реагира остро и П/резидентът Стоянов трябваше да дава обяснения пред целокупния български народ. Преди това, в продължение на години, в родния град на г-н П/резидента се случвало нещо далеч по-фрапиращо, но всички, включително евреите си затваряли очите. Позволете ми да цитирам в-к “Стандарт” от 16 декември 2000 г.:

 “ОСКВЕРНИХА ЕВРЕЙСКИТЕ ГРОБИЩА В ПЛОВДИВ” Цигани опустошават еврейските гробища в пловдивския квартал “Източен“ и вдигат колиби направо върху могилите… Върху костите на дедите ни циганите разплождат коне, а паметните плочи ги използват за строежа на къщите си…” Става въпрос за продължаващо с месеци, ако не и с години деяние, но от потърпевшите няма да чуете думите “нацизъм”, “расизъм” или “антисемитизъм”, отправени срещу циганите. За едно знаме се искат най-строги мерки, присъди, затвор, а за цяло разрушено гробище - само възстановяване на щетите. Когато пък споменат осквернените гробища, евреите апелират за преследвания срещу български националисти. Как ние, българите да не съзрем делене по национален признак? И какви са истинските причини за свръхтърпимостта към едни и свръхнетърпимостта към други?

Българоубийствената тактика е разработена от юдейския идеолог Мартин Кауфман и е финансирана главно от унгарския евреин Дьорд Шорош, познат повече като Джордж Сорос. Затова не можем да разглеждаме еврейския проблем откъснато от циганския. Представям на читателите резултата от нашите изследвания.



Цигани, роми или чандала

"Който щади престъпниците, той вреди на честните хора."

Сенека Млади

            От векове в България циганите са били наричани цигани и никой не е повдигал въпрос дали определението е правилно. В последните години обаче настъпи бъркотия. Те ту са цигани, ту са роми, ту ги определяме неясно като мургави. Каква е истината?

            Английските цигани не протестират срещу наименованието "джипси". Защото в Англия са се заселили предимно цигани от племето "джипси". В Германия също не се поставя под въпрос думата "цигойнен". Там съзнават, че в земите им са настанени предимно представители на племето "синга". В Турция пък се използва думата "ченгене" и никой не смее да се сърди. У нас, принадлежащите към племето "рома" искат да наложат на събратята си своето собствено племенно име. Всъщност нормално би било обратното, тъй като измежду всички цигани, единствено синга са оставили някаква положителна следа в човешката история. Сингапур буквално значи "Градът на синга". А колкото до самото наименование "Рома", то се появява значително по-късно, когато пристигайки в Европа, част от чандала се опитват да се представят за потомци на римляните. Нали не сте забравили, че италианците наричат Рим именно "Рома"? А византийците са познати още и като "ромеи". Какво общо имат византийците с циганите? Нищо.

            Съществува още едно прозвище, за което позабравихме: "манго", "мангал" или "мангасар". Произходът му си е цигански, идва от тяхната дума "мангес", означаваща "искам". Тоест мангасарите са хора, които само искат.

            Трябва да е ясно, че определянето на циганите като рома, синга или джипси е еднакво неправилно. То е, като да наречем българите утигури или оногури. Не го правим, въпреки, че именно оногурите са дали името на цяла една държава - Унгария. Ние, българите много бързо забравихме миналото, затова не разбираме към какво бъдеще сме се упътили. Но това е вече друга тема. Какво е общото народностно име на всички цигани?

            Отговор не само на този въпрос, но и на причините, поради които циганите са напуснали Индия намираме в древноиндуския сборник "Закони на Ману". Ето няколко извадки, взети от преразказа на Фридрих Нитче в неговата книга "Залезът на боговете":

            "Например третият едикт /Авадана Састра I/, който се отнася за "мръсните зеленчуци", определя лука и чесъна за единствена храна на чандала, позовавайки се на писанието, че не им се разрешават житни растения и плодове, съдържащи в себе си семена. При това на чандала се забранява употребата на огън и вода за приготвянето им. Същият едикт постановява, че чандала нямат право да черпят вода от реките, изворите и езерата, а само от блатните ръкави и следите в калта, оставени от животинските копита. Било им е забранено да перат дрехите си и да се мият, защото определената за тях вода е можела да се използва само за утоляване на жаждата. И накрая, на жените от кастата на ратаите судра е било забранено да акушират жените чандала, а на последните - да си помагат една на друга при раждане. /.../ Самият Ману казва: "Чандала са плод на лош брак, на кръвосмешение и престъпление". За облекло чандала могат да използват само дрипите на умрелите, за съдове употребяват строшени глинени гърнета, а за накити - старо желязо. На богослуженията били длъжни да боготворят злите духове - и без почивка да странстват от място на място. Забранено им е било да пишат от ляво на дясно, както и да използват за писане дясната си ръка - тази ръка и изобщо движението "от ляво на дясно" са били добродетели, запазени за благородните..." Излишно е да допълвам, че неспазването на законите по онова време се наказвало твърде сурово.

            Животът на циганите в собствената им родина се е отразил на тяхната психология. Нека отново чуем Нитче: "От друга страна, се изяснява и това, при кой народ може да се развие омраза към хуманността, нещо повече - такава омраза да се увековечи... Онази омраза на чандала, която се превръща в религия, в гениий." А разни кривозащитници седнали да ми бърборят за хуманност и човешки права!

            След горните думи едва ли ще последват обвинения в нацизъм, фашизъм и расизъм, защото те са изречени според индуската легенда от самия митичен прародител на хората Ману доста преди раждането на Адолф Хитлер. Законите помогнали на древните индуси да си решат проблемите с крадливите чандала.  А ние тук спорим за глупости. Всъщност най-доброто, което можем да направим, е да въведем и в България законите на Ману. Така ще бъде най-справедливо, само че "международната общност" ще се намеси и няма да ни позволи. Макар че едно такова поведение е твърде далеч от разумното. Когато отидете в нечий дом, и там започнат да се държат лошо с вас, вие си тръгвате, нали? Когато някъде постоянно демонстрират, че сте нежелани, вие повече не ходите на това място. А с какво право чуждоезичните натрапници се възмущават, че ние не ги искаме в нашия български Дом? Не зная дали ще ги принудим да осъзнаят, че за нежеланието ни чандала да живеят сред нас, причина е тяхното собствено поведение. Заради което единоезичните им съплеменници са предприели такива мерки, пред които "нацизмът" на Адолф Хитлер изглежда прекалено хуманен. Какво се случва по-нататък? Ето едно признание на циганофилската комунистическа преса:

            “Появата на циганите в Западна Европа е била посрещната с любопитство и общо взето доброжелателно. Тъй като лицата, ръководещи циганските групи, си приписвали знатен произход, те били приемани в дворовете на местните феодали и получавали от тях официални грамоти. Тези грамоти осигурявали на циганите не само да се придвижват в различните страни, но им осигурявали и безнаказаност за всякакви постъпки. Повечето от тези грамоти давали право на циганите при провинения да бъдат съдени само от техните водачи. /Сега ясно ли е откъде се е взело тяхното Мешере?/ Обаче постепенно чуждестранните орди от хора, говорещи на неразбираем език и отказващи да се подчиняват на обичаите и законите на страните - господарки, започнали да предизвикват към себе си недоверие. През 1453 г. във Франция бил издаден първият закон, въвеждащ телесните наказания, осъждането и изгонването на циганите. Преследване на незаседналите цигани започнало и в Испания /1492/. В Германия в края на XV и началото на XVI век циганите били подлагани на телесни наказания, бръснели главите и брадите им и след това ги изгонвали вън от границите на държавата. Завръщащите се изгаряли на клада. През XVIII век Карл VI издал закон, според който мъжете били убивани, а на жените и на децата до 13 години отрязвали ушите, биели ги и ги изгонвали.”

            Циганите постоянно пищят, че в България правата им не се спазват, че били дискриминирани. В съседна Турция забраниха кючека с мотив, че бил циганска музика, но там мълчат. От всеки български телевизор се леят цигански чалги - те леят крокодилски сълзи, че не могли да си развиват "културата". Когато през 1999 г. Нансен Бехар разбра, че еврейските грабища в Кюстендил са осквернени не от представители на Движение "Воини на Тангра", а от безпризорни циганчета, той веднага оттегли искането си за "най-строго наказание" на виновните. В огромния масив от вестникарски съобщения открих и друг интересен факт. През лятото на 1997 г. цигани окупирали 10 декара земя насред Шумен. Само за два месеца циганите вдигнали четири паянтови къщи, окичили ги със сателитни антени, а околното пространство засадили с лук и картофи. Без никой да ги спре, макар че съседите проглушили ушите на управниците с оплаквания от непоносимия шум, мърсотията и неизбежните в такъв случай кражби. По онова време на власт бе "християн-състрадателното", свръхтърпимото към всякаква престъпност правителство на Иван Костов. При министър-председател циганин, циганите твърдят, че в България правата им се погазвали. Чудна логика!

            И за друга история се сещам. На 12 януари 1991 година по телевизията показаха циганин, оживял след намушкване с нож в челото. Острието проникнало цели 17 сантиметра в черепната кухина, но през цялото време смуглият пациент се чувствал в отлично състояние. Дали трябва да разбираме буквално думите на опериралия го хирург, че в черепа е имало само кухина, празно пространство? Ако е така, то получават обяснение както оживяването на циганина, така и причините, поради които Ману е бил принуден да създаде своите закони против чандала.

            Циганите се оправдават, че били принудени да крадат, тъй като гладували. На 31 декември 2000 година циганинът Илия Илиев подмамил 6 /ШЕСТ!/ годишното българско момиченце Деница Петрова, замъкнал го в близките храсти, изнасилил го и след това го удушил. С какъв глад, с каква мизерия можем да обясним това нечовешко престъпление? Колко гаври, колко убийства бяха извършени? Колко българи и българки платиха с живота и честта си търпимостта към изстъпленията на чандала?

            Не само ние, и други се възмущават от циганската безогледност. Тук ще си позволя един обемист цитат от човек, когото в никакъв, ама в никакъв случай не могат да обвинят в нацизъм и расизъм: "Знае се, че всеки десети циганин в света е жител на България. /Само за сравнение: Швеция има 500 цигански семейства./ От сводките на МВР става ясно и друго: близо 85% от всички тежки престъпления /взлом ни кражби, убийства и изнасилвания/ се извършват от мургавите ни съграждани. При това техните групови нападения се отличават с особена жестокост. Достатъчно е да припомним убийството на младата жена на стадион "Септември" в столицата - дори виделите какво ли не криминалисти признават единодушно, че за първи път стават свидетели на подобно садистично отношение. И свръхлиберал да бъдеш, пак си склонен да се поддадеш на антиромски настроения.

            Де факто циганите са обявили война на имуществото, честта и живота на останалото население." - д-р Марсел Леви.

            Всъщност ако говорим за расизъм, то нека изтъкнем факта, че в циганския фолклор съществуват песни, насочени срещу нас, българите. Припевът на една такава песен гласи: "Хей, двама цигани - да умрат двама българи!" Дали думите се отнасят и до "българите" от Българския хелзинкски комитет? Дали тези национални предатели най-сетне ще осъзнаят, че и сред малцинствата могат да съществуват ксенофобски настроения?

            Самите цигани пък не осъзнават, че без нас те биха измряли. Няма кой да им произвежда стоките, с които те да търгуват. Няма кой да оре и да сее, та да има храна и за тях. Няма кой да ги лекува, когато се разболеят. Циганите не разбират, че без чуждо тяло, върху което да се приюти, паразитът е обречен на смърт. Те не виждат, че никоя държава не ги иска, че отвсякъде ги гонят, а изливат злобата си върху нас, които показахме невиждана търпимост. А ние само си говорим за Европа, без да се замислим, че там не ни искат именно благодарение на многобройното циганско население в нашата страна. Май е дошло време да преосмислим реалностите и едва тогава да решим каква политика да провеждаме в бъдеще. Включително и към малцинствата. И най-вече към тях.

За да не установим в един прекрасен ден, че именно ние сме станали малцинство в собствената си Родина!



            Напоследък се чуха още гласове против циганите. Интелектуалци надигнаха глас срещу циганизацията и срещу обезбългаряването на Родината ни. Положението е не само тревожно. То е страшно. От началото на века чандала са увеличили числеността си по нашите земи 20 пъти. Дори проеврейската преса призна, че раждаемостта на България днес е 1:5,6 в полза на "малцинствата". На едно родено българче се падат по 5,6 небългарчета! Така е днес. А утре? Само където никой не заговори кой и защо развъди тази напаст. Не се каза нищо и за прогонването на милион и половина млади българи през последните десет години. Сигурно защото вина имат всичките днешни парламентарно представени сили. Но на политическите въпроси ще се спра другаде, не искам да превръщам този текст в публицистична злободневка.

            Не мога обаче да подмина обвиненията на т. нар. "световна общност". Били сме ксенофоби и расисти, държали сме се лошо с горките цигани, биели сме ги и други подобни глупости. Полезно ли е за нас да ги слушаме, полезно ли е да им вярваме? Ние трябва да използваме своето право на отказ от тяхната информация и да създадем зона, свободна от идиотизъм. Преди да решим дали да се вслушаме в съветите на глобалистите, ние трябва да помислим какво бъдеще ни е отредено в техните планове. Нека разгледаме последните им действия. Не е нужен пълен икономически анализ, всеобщата разруха е пред очите на всички. Нито индустрия имаме вече, нито селско стопанство. Режат единствената ни подводница, взривяват ракетите ни, затварят АЕЦ "Козлодуй" - според тях България няма право на отбрана. Но не по-малки удари се нанасят върху българското ни съзнание: "Дебългаризирането ни в момента е занятие на хиляди, много добре платени хора. Обособява се цяла една класа агенти, внедрени отвън и отвътре в администрацията, които нищо не биха пожалили, за да ни глобализират докрай, т. е. да изтрият всичко традиционно българско в духовната ни сфера. /…/ Нашият славен Софийски университет е превзет в буквалния смисъл на думата от агенти на "Отворено общество" и то в първите 2-3 години след 1990-та." - Н. Хайтов, в-к "Монитор", 2 май 2002 г. Това са действията. А целите? "… последващо разделяне на територията на Родината ни на части. Това предвижда глобалният проект, носещ името на Бжежински /полски евреин!, б.а./, за разбиване на евразийското пространство на повече от сто региона, икономически слаби, културно и политически безсилни." - И. Илиев, в-к "Монитор", 3 май 2002 г. и цялото това грандиозно начинание е с цел да се осигури жизнено пространство за "горките роми". Такива са последиците от "безкористната демократична помощ" на Международния мошенически фонд. Помощ - да, но за племето, което пее: "… да умрат двама българи…". Май отиваме към война. Ако я преживеем - фондът ще дойде да ни помага пак... да изчезнем по-бързо. Ако ли не - земята ни сменя името "България", отменя Кирилицата /Тази подмяна се подготвя още отсега, в пълен ход е!/ и се превръща в гето за прогонените от "цивилизования свят" крадливи и склонни към безпричинно насилие чандала. И трябва да сме слепи, глухи и на всичкото отгоре малоумни, за да не разберем, че именно това ни чака. Неизбежно е за циганите да бъде създадена държава, никоя страна няма дълго да търпи плодящите се като зайци готованковци да живеят на нейния гръб. Скоро в Европа ще се заговори за дълготрайно решаване на циганския проблем. Решението ще бъде в отделянето на територия, където да бъдат събрани циганите. Познайте коя ще бъде тази територия? Тя ще бъде там, където населението е най-търпимо, най-толерантно към циганите. Защото далеч не всички са така толерантни. В Русия, например е в ход една поговорка, която гласи, че циганите не строят танкове, защото желязото им трябва за ножове, с които да колят руснаците. И други подобни неща се говорят в Русия, което доведе до разсъждение като ето това:

"Традиционно се мисли, че съществуват различни степени на безчовечност. Първо, религиозната нетърпимост. След това - културни различия по линията "цивилизован човек" - "див туземец". И накрая - расизъм, най-гнусната проява на антихуманността. Но как е с видовите различия, ако такива съществуват? Как е с тази очевидна нечовечност, когато човек убива друг човек не заради религиозно разногласие, не заради дивостта или цвета на кожата, а просто така - заради собствено удоволствие или заради пари? По такъв начин имаме още и видови разлики в човечеството - "видизъм".

            По такъв начин хищните представители на човечеството от морална гледна точка действително не са хора. Естествено, че техният вътрешен свят ще се различава от психологията на нехищните хора. Това са тези, които Хегел определи като "морално невменяеми", а Шопенхауер - като лишени от морално съзнание. Работата е там, че към хищните видове не са приложими основните човешки качества: морал, съвест, състрадание. Тези същества носят в света нечовешка жестокост, безчестие и безсъвестност. Затова от хуманистична позиция не можем да ги наречем хора. Това са жестоки и коварни животни, макар и доста съобразителни. И ако трябва да наречем нещата със собствените им имена, то най-правилно би било да ги определим като хищни хоминиди. Или още по-точно палеоантропи /неотроглодити/." - /Диденко Борис Андреевич "Хищна власт" Москва, 1997/ А после расистите сме били ние…

            Какво искаме от циганите? Две неща: да помнят как и откъде са произлезли, и да се отнасят към нас, българите с подобаващо уважение заради оказаното им гостоприемство. Заради съчувствието и човещината, за която не са могли и да мечтаят в собственото си отечество и сред своите едноезични сънародници. Съществува поговорка за котката, пусната под одъра, а тя се качила върху одъра. Но съществува и изразът "изритан като мръсно псе". Ние сме хуманни хора и едва ли ще предприемем мерките, предприети някога в древна Индия, но не е зле нашенските "роми" поне да се позамислят. Ако тук, сред нас не се чувстват уютно, то никой не им пречи да се върнат там, откъдето са дошли. И да не си въобразяват, че ние доброволно ще отстъпим земята си.

            Но дори да не успеем с вразумяването на чандала, поне ще ни остане поуката, че когато някой иска да го наричаме по един или друг начин, най-разумно е да му припомним неговото истинско име. И да му посочим истинското място. Иначе той сам едва ли ще се сети.

            А циганите започнаха да стават все по-нагли. Ето какво съобщава Илия Илиев във в-к “Монитор”от 3 февруари 2002 г.: “Те знаят само да искат. Останалите граждани разглеждат като длъжници. “Гладни сме!” и лягат пред общинските служби, по релсите, напреко на пътя. “Студено ни е!” и в Пловдив политат камъни към автомобили, тролеи и рейсове, към главите на инкасаторите от енергото. Не допускат и елмонтьорите до трафопостовете, за да извършат необходимите ремонти, настъпили по вина на самите цигани. Горят трансформатори, кабели, падат мрежи. Защото включват по няколко електрически уреда и отварят прозорците като им стане горещо. Денонощно. И не помислят да плащат в “Столипиново”, “Аджасан махала” или “Шекер махала”, масово.”

Поучават ме, че за циганите или не трябва да се пише, или да се пише с мярка, защото истината била твърде мръсна и гадна, пък и било опасно да се засяга тази тема. Да, така е. Истината е мръсна и гадна, но ако продължаваме да я премълчаваме, тя ще става все по-мръсна и все по-гадна. И ако днес е опасно да се говори и пише по циганската тема, вследствие на нашето овчедушно мълчание, утре ще стане още по-опасно. Само че тогава няма да го има изходът от положението, който днес все още съществува. Затова реших, че ако ще е истина, поне да е цялата истина. Каква “мярка”, каква “умереност”, когато циганският нож ни е опрял в гърлото? И още един цитат от коментара на Илия Илиев: “У нас не само правата, но и привилегиите на т. нар. Малцинства са осигурени. И още искат. Ето за това се бори депутатът от коалиция “За България” Тома Томов, който според думите му, като председател на “Рома” представлява цял един народ. “Ние, ромите не можем да бъдем на равен старт с останалите”, заявява господинът и не мига. По-равни възможности иска човекът и плаши: “Вие, българите, губите почва под краката си, губите държавата си. Това трябва да ви е ясно”.”

Защо в България има толкова много цигани? Защо именно тук те се развъдиха до такава степен, че започнаха да застрашават основното население? Отговорът е във великата българска търпимост. В съжалението, в милостинята давана “за нещастните циганчета”. В липсата на омраза, в нежеланието за отпор срещу напастта. Само че циганите се изхитриха и в своята хитрост се заеха да умъртвяват спасителните за племето им български чувства.

            “Цигани ограбиха, цигани пребиха, цигани заклаха, цигани изнасилиха…” И без да чете вестници, и без да гледа “етнотърпими” телевизии, достатъчно е българинът да се огледа около себе си, за да осъзнаe, че циганите се превърнаха в национално бедствие. “Цигани изсичат безразборно горите в бургаско, сливенско, ботевградско… Цигани откраднаха стотици километри електрически и телефонни проводници, цигани отмъкнаха паметниците на нашите герои и ги дадоха за претопяване…” И когато чашата на българското търпение започне да прелива, явяват се кривозащитни и антифашистки организации, най-верните поборници за циганизация и бандитизация на България. Ще дам пример.

Новини от 19 януари: вследствие поредната етническа приватизация на ел. проводници, 17 села в Сливенско останаха без ток. Новини от 20 януари: цигани пребиха и ограбиха таксиметраджия, който имал неблагоразумието да ги закара до техния квартал. Новини от 21 януари: НСС нареди следствие по обвинение в проповядване на фашизъм и нацизъм срещу шофьори на таксита, отказващи да пътуват до населените предимно с цигани квартали. И още една новина: цигани обрали и заклали семейство гръцки туристи. Коментар: виждате ли докъде води българският национализъм! Възможно е малко да иронизирим, но именно по този начин изглеждат нещата в уж българската антифашистка и антирасистка преса.

Антифашизмът и антинацизмът в България пречат на българина не да завоюва чужди земи и да асимилира чужди народи, а да запази своята земя и да съхрани себе си като българин. Под маската на борба с расизма се провежда геноцид над един от най-древните и  културни в миналото народи. Цялата тази отвратителна игра се провежда от службите за национална /!/ сигурност. И най-гадното е, когато някой служител /бивш или не – без значение/ на тези зловещи структури излезе и каже, че всъщност той е работил за България. На ченгетата от НСС пригласят “правозащитниците” на някой си Кънев, които навремето съдействаха на ДС за терора над истинските правозащитници на легендарния Илия Минев. А когато атанасовци и къневци се провалят, намесват се другите антифашисти, онези със “социалната справедливост” от БСП, ГОР, ДАР, разни Левици, БББ-та и други подобни на тях политически недоразумения. Добре де, и ние сме за социална справедливост. Само че какво значи тази дума?

Социалната справедливост не само не предполага съществуването на социалистическа политическа система, ами двете понятия са напълно несъвместими. Социалната справедливост в отличие от социалистическата не допуска държавата да храни и развъжда паразити. Формулата на социалната справедливост е написана още от великия Васил Левски: “Всекиму своето!” А нашите социалприватизатори представят социалния елемент в държавата като насърчаване и подпомагане именно на паразитизма. Ами тогава да вземем да отглеждаме плъхове и въшки? Да създадем Дружество за защита на кърлежите и бълхите. Най-лошото е, обаче отношението на грабения, убиван и насилван българин към защитниците на грабежа, убийството и насилието. Българинът се съгласи с националното унижение и свикна с него. Българинът се съгласи с грабежа и допусна грабителите да го управляват. Българинът не направи опит да се съпротивлява и не подкрепи малцината съпротивляващи се. Тогава нека българинът спре да се оплаква от незавидната си участ.

И дори когато вземем да спорим с някой от тези кретени, и дори когато той уж вземе да се съгласява с нас за необходимостта от национализъм, то кретенът пак не изоставя своите кретенизми: “Да, може национализъм, но с мярка, умерен национализъм.” Какво значи “умерен” и “неумерен” национализъм? Излиза, че американската агресия срещу чужди страни по всичките континенти и избиването на мирни жители е израз на умерен национализъм, а българската реакция срещу циганската престъпност е неумерена.  Или че евреите умерено навлизат с танкове и булдозери и изравняват със земята цели палестински селища, а българите неумерено искат да бъдат в безопасност, когато се разхождат по своите улици на своя територия.

И тъй като циганозащитните и парацигански /които печелят пари от циганския въпрос/ организации непрекъснато ни обвиняват в расизъм и хитлеризъм, то с голямо удоволствие ще посочим циганското мнение за Адолф Хитлер: “Ведите, с които макар и бегло бе запознат Хитлер, забраняват унищожение на мирното население по време на война, а още повече – на цял народ. В епохата на Кали е невъзможно поголовно да бъдат унищожавани верните служители на Кали. Бог Сива-оф и Неговата Съпруга Калика няма да допуснат това. А да бъдат депортирани те от територията на Арийската държава е не само възможно, но и необходимо. Именно това се е вършело.” На този фон изглежда немалко странно, че парите за циганозащитниците идват от евреина Дьорд Шорош /Джордж Сорос/ и неговата фондация “Отровено общество”. А откъде идват парите на самия Шорош? За да няма недоразумения ще се позова на руския антифашист Юрий Воробьовский:

“Ето какво ми съобщи известният сръбски публицист Драгоша Калаич: “По сведения на нашето разузнаване, състоянието на Сорос е от борсови спекулации за сметка на информацията, постъпваща при него от компютрите на ЦРУ. Спечелените по такъв начин пари, Сорос е задължен да харчи за спонсориране на определени програми. На първо място тези долари контролират хуманитарни изследвания. С тяхна помощ се пренаписва историята и се промиват мозъци по команда от невидим център.”

Хубавото е, че не всички мозъци се оказаха податливи на промиване, а някои взеха да се разпромиват. Нека погледнем какво пише Волен Сидеров във в-к “Монитор” от 21 януари 2002 г.: “Циганите в Столипиново – Пловдив дължат шест милиона лева на “Електроразпространение”, но не само не отиват да си ги платят, но и пребиват инкасаторите, дръзнали да си потърсят сметката. Не е ясно дали Бойко Борисов знае, че полицаи отдавна не смеят да влизат в циганския град до Пловдив. И въпросът с натрупаните милиони стои. Няма решение. Да живее първата циганска република Столипиново! Която на практика се отдели от държавата и не ъ плаща нищо, но взема от нея. Свидетели разказват как в циганските дворове на тази суверенна територия греели на открито електрически печки и до тях възрастни цигани си пийвали ракийката. Как “Електроразпространение” покрива тази загуба от шест милиона? Никой не пита и никой не отговаря на този въпрос. Ясно как – сметките на ромите биват вмъкнати в тези на българските пенсионери. Те са съвестни и ще си платят, пък дори след това да се обесят на тавана, както все по-често става напоследък. На тях енергото ще им спре тока. И прокурор ще им изпрати. Те – застаряващите българи са предназначени за изтребване. Според статистиката помощите за безработни в България се разпределят така – 65,2% от парите отиват за роми, 14,6% - за българи. Отново малкото останали в България в активна възраст българи издържат огромен процент цигани, които само ползват блага, не си плащат, и на всичкото отгоре са основните крадци на кабели за ток, което нанесе стотици милиони щети на държавата и навсякъде се третира като тероризъм, но ние сме ларж. Ако не е така, нека ме опровергаят полицаи и следователи, които се занимават с кражби на проводници.” Злото неизбежно ще породи ответна реакция. Българите, готови да бранят своето от ден на ден ще стават все повече.

Нашите деди живяха на тази земя, която бе тяхна, ние живеем на тази земя, която все още е наша и нашите деца ще живеят на нея, но дали дотогава тя ще е тяхна? Българската земя е българска и ничия друга. Не можем да я продадем, не можем да я отстъпим никому, защото ни трябва съгласието на българите, които вече ги няма, и та българите, които още не са се родили. Не само имаме право, но е наш дълг да се опълчваме срещу всеки, който се е опълчил срещу нас!

            Защо след всичко изброено поставям циганите на второ място по вредност? Защо съм на мнение, че евреите ни допринасят повече вреди от циганите? Защото въпреки всичките си золуми, циганите ни носят и известна полза. Не вярвате ли?

За ползата от циганите

            Щом съществуват, значи и те имат някакво свое предназначение на този свят - безцелни творения създава само човекът.

            Циганинът е паразит, той живее за сметка на другите хора. Дори когато е принуден да се труди, мургавият гледа "да не се мине", тоест да не изработи повече, отколкото ще получи. За циганина животът е грубо материален, той няма Бог, нито морални задръжки, и щом получи даже най-малката възможност да се възползва от човешката доверчивост, доброта, състрадателност или незащитеност - неизменно се възползва без угризения на съвестта, защото за него думата "съвест" е лишена от материално съдържание, нейната стойност не се измерва в парични знаци. Циганите навсякъде и винаги носят само вреда на приютилите ги народи. Те крадат, лъжат, мамят, грабят, убиват, насилват, без да ги е грижа за човешките страдания. Но дали наистина от циганите няма абсолютно никаква полза? Каква ли идея е вложил Бог, когато им е позволил да се пръкнат на земята и да се разселят из нея?

            Циганинът убива, граби и насилва беззащитни хора, защото е страхлив и не би рискувал срещу по-силен противник. Така ние се учим да се браним.

            Циганинът краде, когато нашата леност или недоглеждане му позволят. Приучаваме се към трудолюбие и зоркост.

            Циганинът лъже и мами лековерните, той не може да се въздържи от злоупотреба с оказаното му доверие. Тези действия ни принуждават да бъдем постоянно нащрек при контакт със скитащото племе.

            Е, кажете ми сега - не ускоряват ли циганските действия човешкия прогрес? Не служат ли циганите като средство против нашето самодоволно отпускане, срещу мозъчния ни мързел?

В България циганите са много, даже прекалено много.



Дали затова ние, българите сме така умни?

            Да се върнем към нашите герои чифутите.

            Минаха векове, но евреите не ни оставиха на мира. От нашата България, комунистите, тези следовници на Кашел Мордохай, познат под името Карл Маркс направиха тяхна Небългария. После настъпи демокрация, но ние допуснахме и тя, демокрацията да дойде по небългарски, по комунистически път. Затова сега отново живеем в Небългария, макар и демократическа, Ционистка Република Полубългария. Всъщност има ли разлика, настъпи ли някаква друга разлика, дойде ли нещо ново, освен всеобщия глад? От казаното дотук читателят вероятно ще остане с впечатлението, че проявявам лични пристрастия. Да, сигурно е така. Но по-добре е да цитирам фрагмент от моя непубликувана статия, за да стане поне ясно откъде идват тези пристрастия, какво ги е предизвикало:

            …Книгата е “Бумерангът на злото” от Волен Сидеров, а фразата е от предговора на Петър Манолов: “Не евреите през 1989 г. разпространиха мита, че правозащитничеството в България е антисемитско”. Зад тези няколко думички и зад факта, че те бяха изречени едва сега, се крие една огромна, скривана до днес истина.

            Митът гласи, че като бивш легионер, Илия Минев бил антисемит. И че неговите приятели и съратници също били антисемити. Нека погледнем как се разпространяваше този мит и какви бяха последиците от него. Като един от най-близките съратници на покойния Минев, аз имам не само право, аз съм длъжен да говоря. Не до 1989, а до април 1990 г. лично за мен евреите бяха една от множеството народности, населяващи нашата планета. Към арменците имах отношение, гордеех се със своите приятели Хайг Пилигян и Гарабед Ахчиян, но да ме прощават семитите, по онова време не правех особена разлика между израелец и иранец примерно. Илия Минев никога, при никакви обстоятелства и по никакъв повод не е говорил пред мен против евреите. От нашите общи приятели също не съм чувал да е говорил пред някой от тях. Темата “евреи” бе много встрани от нашето внимание, нас ни интересуваше България. И за разлика от платения кримизащитник Кр. Кънев, ние никога не сме отказвали да се обявим в защита на един или друг човек заради неговата етническа принадлежност. Ето какво прочетох по същия повод: "Огромното мнозинство от българите едва ли някога бяха виждали жив евреин, за да го мразят или обичат." - проф. Спас Райкин "Политически проблеми пред българската общественост в чужбина", том 5. Та и аз просто нямах свое мнение за евреите, нямах никакво мнение за тях.

            После, след симулираната десетоноемврийска революция, през април 1990 г. в с. Скравена се проведе един митинг, посветен на жертвите от лагерите. Аз бях организатор и водещ на митинга. Вечерта ни показаха по телевизията, но на следващия ден никъде, в никой вестник не се появи и думичка за събитието. Взех касетите със записите и отидох в съществуващата по онова време агенция АПИА. Журналистът, който пое случая бе евреин – Луиджи Росито. Първо го помислих за италианец с това име, но ме поправиха. “Италианец – евреин – какво значение има?” – бе моята мисъл. Отидохме в частно жилище на около половин час път пеша, където да направим записите, АПИА не разполагаше с нужната апаратура. Добре, но едва тогава разбрах, че съм оставил касетите в агенцията. “Няма нищо, нищо не се е случило. Чакай ме тук, отивам да ги донеса.” И нито дума за упрек. “Леле! Тоя ако беше българин, щеше чудо да направи.” Така че през 1990 година, когато нас, членовете на Независимото дружество ни отхвърлиха от политиката заради антисемитизъм, поне аз имах едно чудесно, прекрасно отношение към евреите. Нещо повече – не подозирах, че някой ми е вменил този грях, и че именно тази е причината за продължаващите преследвания срещу мен. Твърде смущаващо е и поведението на самите евреи. Ако ми съобщят, че някой е мой враг, аз бих потърсил причините за враждата, бих се опитал да изясня въпроса. Нищо подобно нямаше от тяхна страна. Само злоба, отмъстителност заради несъществуващи грехове и подли удари. Ще излъжа ако кажа, че моето чудесно, прекрасно отношение си остана непроменено. И още един спомен от личните ми записки:

            "Октомври 1998 година. Из Ботевград разпространихме позива "Ред и справедливост". Под текста поставихме древния Български символ на четирите преплитащи се Епохи. По този повод едно от местните вестничета заяви: "Послания с пречупени кръстове разлепиха из града". Дали навикът всеки непознат символ да се превръща в "пречупен кръст" има нещо общо с факта, че президентът на кабелна телевизия "Балко", към която е прикрепено въпросното вестниче е евреин?" Но нека от частния пример преминем към анализ на общото.

            През 1976 г. в Аризона, на събрание на Билдербергите присъстват 15 души от тогавашния СССР. Сред тях бил и Михаил Горбачов. Именно тогава била дадена заповедта за ликвидация на съветската система. Тогава били определени условията, при които Източния блок ще предаде властта на новите управници. Политиката на комунистите винаги се е определяла от техните господари и създатели - евреите. Същото е и с демокрацията. Поклонниците на IHWH, тези вечни заговорници подкрепят една обществена система, само ако имат интерес от нея. И докато имат интерес. Но ние съзнаваме, че еврейският интерес е противоположен на нашия. Не е ли очевидно - колкото и евреи и комунисти да се разграничават от своите престъпления, те никога не се разграничават от парите, придобити с помощта на тези престъпления. Ние съзнаваме, че именно парите, нашите пари са главната еврейска цел. Следователно най-разумно е никога нищо да не им даваме.

            И обратно - можем ли да им вземем - нека го направим, нека угризенията на съвестта не ни спират. Юдеинът е вирус, проникнал в кръвта на всички нации по цял свят. Проявим ли милост, допуснем ли пощада, приемем ли като равнопоставени силите на Злото и техните социалистически, "демократически" или "либерални" слуги, започнем ли да преговаряме с тях, да сключваме договори, да правим компромиси - нищо друго, освен гибел не ни очаква.

            Да, те набраха определена сила и мощ, но накрая ще се провалят, както са се проваляли всички предишни угнетители. Скорошният им провал се признава и от хора, които довчера им бяха безусловно предани:

            "Множество империи на Земята бяха установявали пълно господство над целия цивилизован свят по едно или друго време. И няколко поколения наред огромните владения съхранявали неестествената си цялост. Неестествена, защото присъдата на историята винаги се е свеждала до няколко многозначителни изречения: "На новия управник липсвала мъдростта на неговия баща..." Или: "Избухнали повсеместни бунтове"...

            Има най-разнообразни причини всяка империя да стигне до упадък и немощ." - Алфред ван Вогт

Съществува и Предсказанието: “Пропастта на недоверие и вековна вражда между ашкеназите /хазарите/ и сефаридите /евреи от юдейски произход/ ще се задълбочава. Ще прераства във вражда на живот и смърт. Хазарите презират ортодоксалните евреи и ги наричат “мръсни диваци”; сефаридите пък фанатично мразят ашкеназите и виждат в тяхно лице западни дяволи и осквернители на старото чисто първично еврейство. За разгаряне на конфликта ще допринесат и езиковите различия. Такова нещо като “еврейски език” няма. Едни говорят иврит, други идиш, за трети родният език е английският, за четвърти руският… Обединяващият елемент – юдаизмът все повече ще отстъпва пред войнстващия атеизъм. След като Багдат попадне в юдейски ръце, там ще избухне инцидент, при който сефариди ще пролеят хазарска кръв. Ще пламне война, при която юдеи ще воюват срещу евреи. Решаваща ще се окаже намесата на изкуствено култивирана болест. От човечеството ще оцелеят жалки остатъци и те, освободени от вредното паразитно влияние и поучени от грешките на миналото, бавно ще започнат да се съвземат. Ще започне нова Епоха в историята на Земята”

Подобно е и предсказанието на един руски светогорски монах: “Старецът: Гледай! Тези промени… Господ някои работи ги прави полезни… Ето, да вземем Европейския съюз. Зад него се крие диктатура на същите ционисти.  Но Господ и това ще превърне в добро. И те няма да постигнат своята цел. Комунистите колко време бяха на власт – и не я задържаха. Управляваха 72 години. А ционистите знаеш ли колко години вече работят над това? 250! А няма да се задържат и седем години.

Три и половина години ще бъдат трудни, три и половина години ще бъдат леки.

Въпрос: След 1992 година ли ще бъдат тези три и половина години, отче?”

При повече разум и при по-малко алчност юдействащите врагове на човешкия род биха могли да избегнат погловното си унищожение, макар засега да не забелязваме признаци на осъзнаване. За нас е важно, че следващите Небесните закони в крайна сметка ще оцелеят, а подчинените на Тъмнината ще загинат. Но да продължим с Християнското гледище по въпросите на юдаизма и ционизма.

Тъй като в Християнската вяра взеха да се забелязват процеси на деюдеизиране, ционистите се заеха да задушат в зародиш нововъзникналата опасност. Ето малко допълнителни факти: През октомври 1983 г. римското списание “Оджи” публикувало снимка, на която папа Йоан Павел ІІ се държи за ръце с други членове от “братската верига” на масонски банкет. Ватиканът напразно се опитал да конфискува изданието. В същото време масоните не спират да копаят гроб за християнството. “Религиозната ера завинаги е свършена. Евангелието в по-голямата си част е само труп” – пише в италианския обзор «Rivista della Maconeria Italiana», 1881, р. 203.  “Не е достатъчно да се победи влиянието на духовенството и да се лиши Църквата от авторитет. Необходимо е да се разруши самата религия” – уточнява международния масонски конгрес. (Congress Macon International de Paris, 1900, р. 1020).  “Триумфът на Галилеянина продължи 20 века. На свой ред и той умира. Тайнственият глас, възвестил някога от планината Ерип смъртта на Ран /Вероятно се отнася до правописна грешка, тогава е ставало дума за смъртта на Пан и планината Епир, бел. прев./, ни съобщава сега за смъртта на Бога-лъжец, който обеща ера на справедливост и мир на тези, които вярват в Него. Илюзията продължи твърде дълго. На свой ред той изчезва, този Бог-лъжец. Той се присъединява в прахта на вековете към божествата на Индия, Египет, Гърция и Рим, които също видяха много излъгани от тях същества, лежащи по очи пред олтарите им. Братя масони, трябва да ни е приятно, че ние не сме чужди на това падение на лъжливите богове”. (Convent Grand Orient, 1903, Compte rendu, р. 381) Такава е програмата за дейност на това “човеколюбиво” /както ни уверява една милиционерска многотиражка/ общество, в което аристократи, генерали, епископи и принцове мирно съжителстват с най-големите злодеи и сатанисти.

            Ще бъде обаче прекалено едностранчиво да се позоваваме само и единствено на Християнството. Историята на света не започва с тази вяра и едва ли ще свърши с нея. На Земята са съществували и съществуват множество древни религии, изпълнени с възвишеност и благородство. Инуитът, австралийският абориген и бушменът са еднакво обичани от общия за всички Бог – Господар на Вселената. Както не само юдаизмът проповядва преклонение пред силите на Злото и Тъмнината. На един и същи господар може да се служи по различни начини.

            Да, светът трябва да даде обединен отпор срещу финансовите паразити, слуги на IHWH, задушили в смъртоносна прегръдка всичките народи. Но как ще привлечеш за свой съюзник Другия, ако отричаш вярата му? Признай правото на японеца да бъде шинтоист и го накарай да разбере, че е от негова полза той да те признае като Тенгрианин, свой брат пред Бога. Не допускай до догоните в африканската държава Мали чуждо религиозно влияние и върши същото спрямо собствения си народ. Пази своята нива от крадци, но охранявай и нивата на съседа. Не налагане на една или друга вяра, а взаимна неприкосновеност. Не кради, а троши ръцете на всеки крадец. Посрещай с хляб и сол гостенина, зачитащ законите на твоя дом и теб като стопанин, и гони далеч натрапника, пристигнал в дома ти със свой закон. И нека достойнството и честта ти бъдат по-скъпи от всяко земно богатство, защото с тях, а не с банкова сметка ще се представиш пред Тангра.

            В религиозните обяснения винаги ще се намери грешка или непълнота. Само че колко по-подробни са тези обяснения, толкова по-сложни стават те, човек се обърква. Никой не е в състояние да обхване, изброи, опише и съпостави всичко, пък и кой би го прочел – това ще са милиони страници! Има ли общ белег, поне един, показващ кои са слугите на Злото?

Коя религия е най-истинска? А кои климатични условия са най-добри? И двата въпроса са еднакво безсмислени. Китаецът-християнин и негърът-будист са като лъв в Антарктида и пингвин в Африка. Коя религия е най-полезна? А кое лекарство е най-ефикасно? Как ще предложиш билка, без да знаеш болката? “Всекиму своето” и нека никой не натрапва собствената си вяра на другите!

Но нима към всеки ще подходиш с доверие? Бушменът не би те излъгал нито веднъж, иначе Сърцето на Утринната Зора ще го накаже, но да сте чули поне един-единствен път президентът Буш да е изрекъл истина?

            “Душа няма, душата е смъртна” – твърди юдеинът; “Душа няма, душата е смъртна” – твърди масонът; “Душа няма, душата е смъртна” – твърди комунистът-атеист; “Душа няма, душата е смъртна” – твърди съвременният “свободомислещ”; “Душа няма, душата е смъртна” – твърди престъпникът-рецидивист. А щом нямаш душа, значи няма защо да спазваш моралните закони, повелите на Бога. Щом нямаш душа, то живей както ти падне, пък да става каквото ще.

            Когато индусът спира колата си, за да даде път на крава, то това значи, че той е хиндуист с безсмъртна душа. Но когато същият индус открадне кравата, то знай, че това е бил чандала, същество отричащо Бога. Когато християнинът доброволно върви на заколение или към бесилката в името на своята вяра, то с какво той е по-лош от тенгрианина? Когато мюсюлманинът палестинец се принася в жертва заради свободата на своята земя, как би могъл ти да го презираш? Твой враг е обсебеният от Тъмната страна, живеещ заради пълния си търбух и спазващ единствено законите на камшика и златото. Без значение към коя вяра те уверява, че принадлежи. Към врага бъди безпощаден! Така както е безпощаден към теб неговия Тъмен бог. Той е твой враг, враг на твоето семейство, враг на всичко скъпо за теб. Никога не му вярвай!

Казано е: на доброто с добро, на злото със справедливост и нека бъде мера според мера!

ПОСЛЕСЛОВ

            Ето срещу какво се борим и какво искаме да предотвратим: "Понеже Иоав и всички израилтяни прекараха там шест месеца, докле не изтребиха всичко мъжко в Идумея." - /Трета книга Царства 11:16/ Кой адвокат ще наемат да ги защитава от Истината, как ще ни опровергаят, когато признанията идват от собствените им свещени книги? Не сме съгласни България да е следващата Идумея, не позволяваме да ни изтребят без съпротива. Щом се налага да воюваме - ще воюваме! Те твърдят, че ние сме не по-малко отмъстителни от тях, защото държим докрай злото да бъде наказано. Нищо подобно! Отмъщението въобще не ни интересува. Ние не се радваме, когато врагът ни страда, ничии мъки не ни доставят наслада. Ние не пеем и не празнуваме избиването на старци и деца, ние нямаме празник Пурим! За нас неизбежността на възмездието е само гаранция, че злодеянието няма да се повтори.

            Все пак, нека моите думи не се възприемат като атака срещу всички тях. Аз не мога да кажа лоша дума срещу циганите Пейо Яворов и проф. Александър Чирков. Не мога да хвърля камък срещу евреина д-р Марсел Леви. Но аз не само имам право, аз съм длъжен пред своя народ не само да говоря, но и да воювам срещу онези представители на етносите, демонстриращи враждебност към нас, българите. Ние също имаме право на живот.

            Днес нашият възход зависи от нас. Ако сме достатъчно мъдри - ще изберем верния път. Ако сме достатъчно непреклонни - ще устоим.

Ако сме достатъчно безпощадни -

тогава и Бог ще бъде с нас!

Елтимир боила колобър

Движение "Воини на Тангра"

януари 2002






 


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница