5 стъпки към успеха



страница5/6
Дата02.02.2017
Размер0.88 Mb.
Размер0.88 Mb.
1   2   3   4   5   6

вие самите. Но каквото и да изберете, в края на краищата трябва да си

отговорите на този много труден въпрос: "Какво трябва да направя днес за

да успея".


Ако сте изпълнили тази процедура до край, всяка сутрин вие ще сте

готови за старт с ясна цел пред себе си. Ще бъдете подготвени да следвате

своята собствена магистрала на ежедневни, ежемесечни и ежеседмични цели,

водеща към смарагдовия град на най-скъпите ви мечти. Ще бъдете

подготвени да следвате своята собствена магистрала на ежедневни, ежемесечни и

ежеседмични цели, водеща към смарагдовия град на най-скъпите ви мечти.

Ясно формулирани, вашите ежедневни, ежеседмични, ежемесечни и ежегодни

цели ви помагат да впрегнете цялата си лична мощ, да фокусирате

енергията и концентрирате усилията си върху онези неща, които според вас ще ви

донесат личния успех и щастие, към които толкова много се стремите.

След като разработите своите малки, достъпни, всекидневни цели, това ще ви

освободи от напрежението да се питате постоянно какво всъщност правите.

Ако постоянно се съмнявате какво всъщност правите, съвсем сигурно е,

че ще го направите лошо. Но ако знаете, че това, което правите

уплътнява по най-добрия начин времето ви, вие го правите по-бързо, по-добре и с

много повече ентусиазъм.

Може би ви изненадва идеята да си поставите петгодишни цели, а след

това да ги разбиете на ежедневни задачи. Но тази процедура ще ви помогне

да определите още веднъж дали наистина се целите в луната или просто в

един сърп на изгряващата луна, гравиран върху входната ви врата.

Да речем например, че се занимавате с продажби и решите, че трябва да

разговаряте с 500 нови клиенти на година, за да изпълните финансовите

си намерения. Без уикендите и празниците в една година има приблизително

250 работни дни. А това означава, че с два телефонни разговора на ден -

един сутрин и един следобед - вие можете да изпълните целта си.

Две обаждания на ден. Това е всичко. Докато в един момент не

погледнете този списък от 500 клиенти и не си кажете: "Аз всъщност мога много

повече. Страшно много повече. Само гледайте."

Точно това се случи с мен. Установих, че мога да изпълня седмичния си

план от 5 работни дни за 3 дни и половина. И така - към края на третия

месец, аз вече работих по задачите за петия. Самият акт на поставянето

на тези ежедневни цели за пет години напред ми обясни загадката на

успеха и превърна магията в движение.

Спомнете си поговорката: Очите се плашат, но ръцете - не. А ключът към

вашия успех е да запишете ясно целите си и да ги използувате като

жалони по своето пътуване към успеха.


ДРЪЖТЕ ЦЕЛТА ОБОЗРИМА


Ако запишете целите си и ги забутате накъде, те вече няма да струват и

хартията на която са написани. В своя ежедневен живот не трябва да ги

поддържате живи. В моя случай, след като преживях големия крах на

тридесетия си рожден ден, аз взех твърдо решение да не изпускам от поглед

целите си и да се концентрирам само върху онези действия, които ще ме

изведат към тях.

След като дълго се бях ровил в душата си и бях търсил целта пред себе

си, аз все още бях сигурен, че искам да стана милионер. Но бях смутен

от провала на първия си обет - да го постигна до тридесетгодишна

възраст. Затова предпазливо избрах 39 години за краен срок да постигна целта

си. И за да си припомня какво съм си обещал, аз направих още нещо.

Взех един сребърен долар от 1922 година, който носех със себе си като

талисман, и записах целта си върху него. Ето как го направих. Занесох

го долу в импровизираната си работилница, сложих го в едно менгеме и

излъсках със шмиргел обратната му страна, за да го приготвя за надписа.

После го занесох на един бижутер, който гравира върху него следните думи:

"Когато стана на 39, ще бъда милионер."

Бижутерът сигурно ми е повярвал, защото ми взе повече пари от

обикновено.Но дори да ми бе взел четвърт милион, инвестицията би си струвала,

защото за мен щеше да остане печалба от три четвърти милион ….

Не мога да ви кажа, че всяка сутрин, когато съм вземал ключовете и

дребните си монети от скрина, съм се вглеждал в сребърния долар и съм си

казвал, че трябва да изляза и да свърша всичко за деня. Това би било

лъжа.


Но мога да ви кажа, че имаше много дни, в които бях обезсърчен и ми се

искаше единствено да си почина и да започна отново следващата седмица.

Или дни, в които ми се искаше да се прибера на обяд и толкова.Но не го

правех, заради този сребърен долар с простите, но внушителни думи върху

него.

Ясно си спомням как понякога търсех в джоба си монета за телефон или



дребни пари за обяд и попадах тъкмо на този сребърен долар. Не винаги се

спирах и прочитах на глас надписа, но съзнателно или подсъзнателно това

винаги ми припомняше за миналия напредък, който трябваше да реализирам

всеки ден.

Убеден съм, че в повечето от тия случаи този малък знак ме караше да

продължа с това, с което се бях заел. Бог ми е свидетел, когато ви

казвам, че нито един ден не пропуснах да свърша това, което трябваше да

свърша, точно както го бях планирал.

Прибрах този сребърен долар на тридесет и петия си рожден ден, четири

години преди срока, който си бях поставил….

Вътре в себе си вече можете да признаете, че поставянето на цели дава

резултати, нали. Учените бихейвиористи знаят това от своите

изследвания. Аз също го знам, защото то даде резултати в моя живот, когато всичко

друго се оказа безплодно. Така че - не отлагайте. Направете го! Не

защото, аз ви го предлагам, или защото е дало резултати за някой друг.

Направете го заради себе си!


НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО МОИТЕ ПЕТГОДИШНИ ЦЕЛИ

ОТ СЕГА ДО 20… ГОДИНА


ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛИКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:

ЕДНА ГОДИНА ОТ ДНЕС ……, - 20…


/ежегодни цели/

ЛИЧНИ:


ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:
ЕДИН МЕСЕ ОТ ДНЕС …… - ….20…Г.


/ежемесечни цели/
ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:
ФИЗИЧЕСКИ:
ДУХОВНИ:
ЕДНА СЕДМИЦА ОТ ДНЕС….. - …..20 … Г.

/ежеседмични цели/


ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:
УТРЕ И ВСЕКИ ДЕН ОТ ДНЕС НАТАТЪК

/ЕЖЕДНЕВНИ ЦЕЛИ/

ЛИЧНИ:
ПРОФЕСИОНАЛНИ:
ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:
ФИЗИЧЕСКИ:
ДУХОВНИ:

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ МЕН САМИЯ

ОТНОСНО ПОСТАВЯНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ:

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА: "РАБОТИ!"

Ако спрете за момент и прегледате предишните четири глави, сигурно ще

забележите, че съм дал много обещания. Обещах да споделя с вас всичко,

което съм научил за успеха.Обещах, че ако сте отделили време да

откриете своя "къс пас", вие имате решаващото оръдие за успех в ръцете си.

Обещах също, че ако подберете внимателно възможностите си и си поставите

големи, мотивиращи цели, вие вече сте много напреднали в "играта".

Но едно нещо не съм ви обещал. Не съм обещавал, че пътят към успеха ще

бъде лесен. И не мога да го сторя. Защото присъщата на всяко голямо

постижение и спътник на всяка велика цел е една кратка дума от четири

букви и тя е ТРУД.

ИМА САМО ЕДНО МЯСТО, КЪДЕТО УСПЕХ ИДВА ПРЕДИ ТРУД И ТО Е В РЕЧНИКА

./на Англ. Език "успех" предхожда "работа"../

Вие може да сте доказан гений със зашеметяващ коефициент на

интелигентност. Може да сте блестящ във всяко отношение. Но за да постигнете

успешно целите си и за да реализирате своите планове, просто трябва да се

размърдате. Трябва да работите.

Съзнавам, че този съвет не е от най-привлекателните. Особено днес, в

ерата на прокламираните човешки права. Но старият факт си остава

неоспорим, че без обилна смазка от пот и солидна доза древен труд, машината за

успех ще забуксува, докато накрая съвсем спре. И това ще се отрази не

само на портфейлите ни, но и на целия ни начин на живот.
ИЗБЯГВАНЕ НА РАБОТАТА
За много хора избягването на работата или "мотаенето" е станало начин

на живот. Нещо повече - много хора очакват тъкмо това от службата,

която изпълняват. Робърт Хаф, специалист по заетостта, в едно есе през 1982

година споделя следното по този повод:

"Мотаенето - казва той, - просто съсипва американската икономика.

Тази кражба на време нанася тежък удар на националната производителност.

От друга страна тя повишава инфлацията, вдигайки постоянно цените на

стоки и услуги."

Хаф стигнал до тези изводи, след като анкетирал изпълнителните

директори на 312 компании относно времето, изгубено от техните работници

всяка седмица. Обобщавайки цифрите, които те му дали, той изчислил, че един

работник губи средно на седмица 4,3 работни часа. Това е времето, през

което той явно се мотае. Той умножил това по средната за страната

производителност на час от онази година - 7,41 долара, и получил, че от един

работник фирмата губи на седмица 31,86 долара по простата причина, че

през това време работникът се разтакава.

След това Хаф умножил стойността на "мотаенето" на един работник по

броя на работниците, без селскостопанските, в частния сектор на САЩ и

установил, че общонационалната цена на "мотаенето" възлиза на изумяващата

цифра от 120 милиарда долара годишно. А това е повече от загубата на

частния сектор поради грабежи, измами и други криминални деяния през

цялата 1981 година.

"Мотаенето" е много коварен проблем. Той се ражда от лекото закъснение

след обедна почивка, или сутрин за работа, излизането след обед

по-рано, бъбренето с колеги за минута две или самоволното отсъствие за ден-два

уж поради неразположение. Е, голяма работа, ще кажете вие. Грешите!

Грешите! И пак грешите!

Цената на това е 120 милиарда на година и то спокойно може да

провали и най-прекрасните ви цели. За да се предпазите от мотаене, вие трябва

да сте там, където целите ви могат да бъдат постигнати и да направите

това, което трябва да се направи, за да бъдат постигнати. А това

означава упорит труд и то много!


ПОСТОЯНСТВАЙ
Обичам този малко остарял призив: "ДЕРЗАЙТЕ!" Още повече, че към него

се е придържал всеки човек на успеха, за когото съм чувал: от Абрахам

Линкълн до Хърбърт Хувър, така че не съм сигурен кой пръв го е отправил.

Тук ще ви предложа едно кратко резюме на моите убеждения, мисли за

усилието и успеха:
"НИЩО НА СВЕТА НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ ПОСТОЯНСТВОТО."
Талантът - не. Няма нищо по-често срещано от неуспелите таланти.

Геният - също не. Неосъщественият гений е почти пословичен.

Образованието - също не. Светът е пълен с отлично образовани

неудачници.

Само постоянството и решителността са всемогъщи.

Признавам, че е възможно да получиш всичко хубаво от този живот без

много-много труд. Можеш да наследиш невиждано състояние. Можеш да

спечелиш на комар. Можеш да се омъжиш или ожениш за милионер. Или просто да ти

провърви в живота. Това се случва с някои хора. Но като пресметна

всички "за" и "против", лотарията определено няма да е първата ми грижа в

понеделник сутринта.

Работата е там, че не съм открил начин да избегна труда, пък и не съм

чул някой друг да е открил. За мен и за всеки друг, който е постигнал

някакъв успех в живота си, упоритата работа е тази, която го осигурява.

Много американци хранят една чудновата, нереалистична илюзия за своите

права и свободи. Също като скакалците от известната Езопова басня, те

пеят: "Светът ми дължи благополучие!"

Кой знае, може би светът се е променил и срещу минимално усилие, сухи

подмишници, пет дни или общо 35 часа седмична работа, той ни дължи

приличен приход, кола, къща, 3 деца и уикенди, свободни за пикници,

гребане, футбол и бейзбол. Но аз все пак дълбоко се съмнявам, че е така. И

дори ако е вярно и ни очаква така или иначе, това не е успех за мен.

Успехът за мен не е тиха улица към посредствеността. Успехът за мен не

е от 9 до 5 часа тридесет и пет години, а после на държавната ясла.

Успехът за мене не е застрахован срещу риск, безпокойства, пот и прекалено

големи усилия.


ВАЖНОСТТА ОТ РАБОТАТА
Според мен работата и постиженията са неразривно свързани в един

процес, който започва след 5 следобед и в събота. Не се ръководя от

ексцентричния смисъл на пуританската етика, а го казвам поради убеждението си,

че мащабните и вълнуващи цели, които държа да постигна ме карат да

положа по-особен труд.

За нещастие, ние сме така широко завладяни от доктрината за работа от

9 до 5 и не повече от 35 работни часа през седмицата, че понякога дори

не подозираме за съществуването на друга алтернатива.

Неотдавна в сп. "Туин сити мегъзин" попаднах на статия за Джордж

Тезар, един мъж, който е постигнал изключителен успех в търговията на

дребно с бижутерия.

Джордж емигрирал в Съединените щати от окупираната от Германия Европа

след Втората световна война. Той започнал от нулата и постигнал

невероятен успех въ всяко отношение. Статията цитира следните негови думи:

"Все още има злато в тия хълмове зад океана /Америка/ - казва Джордж. -

Всичко, с което човек желае да се захване, може да се превърне в

история на успех. Между 9 и 5 в Америка има голяма конкуренция. Но преди

девет и след 5 няма конкуренция. Хората си отиват в къщи. И ако човек

работи до по-късно и дава повече, отколкото очаква да спечели веднага, не

може да не успее в Америка.Защото има толкова много хора, които стоят с

протегнати ръце и повтарят: "Дай!Дай!Дай! И толкова малко, които идват

и питат: "Какво мога да направя, за теб, шефе?" или: "Какво още мога да

направя?"

Един голям пример за това е Кърт Карлсън.

Този човек стана жива легенда в моя роден щат Минесота. Син на шведски

емигрант, той завърши училище благодарение на активните си занимания с

голф, а университет - благодарение на това, че разнасяше вестници по

три маршрута, караше камион със сода и продаваше рекламите на колежа в

университета в Минесота.

След завършване започна работа в "Проктар и Гембъл" като търтговец

на сапун, където се запозна с концепцията за Търговската марка. Още

докато работеше там, той взе на заем 50 $ и основа маркова корпорация"Голд

Бонд" това положи основите на големия концерн "Карлсън къмпъниз", който

се разпространи по целия свят с годишни постъпления от 4 милиарда $

Днес Кърт Карлсън е единствен собственик на 17-тата по обем частна

корпорация в Америка и се нарежда между първите 400 най-богати хора в

нашата чудесна страна.

Когато стане дума за труда и успеха, той се е изразил много точно,

връщайки се назад към дните си в "Проктар и Гембъл", а после в "Голд

Бонд". Всеки ден е труден за продажбите. Ако работиш пет дни в седмицата,

всичко което постигаш е, че се изравняваш с конкуренцията. Шестият ден е

денят, в който взимаш преднина."

Според моята представа за нещата, успех и труд са синоними. Трудът не

е нещо, което трябва да се избягва. То е нещо, с което човек трябва да

се отъждестви. За мен цялата стойност на постижението е в работата.

Работата е съставна част на успеха. Ако успехът е пътуването, както и

целта, то работата е самото правене, дейният елемент на преуспяването.

Трудът, това е което превръща желанието в победа.

Ако мечтите, целите и плановете ви не ви вълнуват поне толкова,

колкото играта на голф или тенисов мач през уикенда, а мисълта за тях не е

толкова сладка и приятна, както мисълта за семейството и приятелите,

тогава може би не сте намерили най-силните цели, които да си поставите..

Имайте предвид, че ще са нужни концентрация, време, и много упорит труд,

след като веднъж сте "видели" своята планина, поставили сте целта си и

сте формулирали намеренията си, преди да постигнете успеха, който сте

замислили. Така, че би трябвало да обичате тази своя мечта, защото дълго

ще ви се налага да съжителствате с нея, да се храните с мисълта за нея,

да заспивате с мисълта за нея и да живеете с нея 24 часа в денонощието

всеки ден от седмицата.

Харълд Къминс, за който вече споменах в глава 3, дава този съвет за

работата: "Ако искате да оставите следи след себе си, сложете си

работните обувки."

Надявам се не мислите, че съм някой черноглед песимист, който се

опитва да ви убеди, че успехът идва само след робско "сблъскване" в служба

на някакви невротични цели. Това, което наистина се опитвам да направя,

е да разсея оня пригладен и лъскав образ на успеха във вашето съзнание,

сервиран от рекламите за дезодорант или лак за коса, с които сме заети.

Сигурен съм, че сте виждали телевизионните герои на успеха. Мъжете

обикновено са се излегнали блажено под слънцето на Бахамските острови и

докато си пийнат нещо хладно, правят големи сделки по телефона. Или пък

се движат безшумно с лимузини с шофьор от Уол стрий, докато продават и

купуват компании и цели държави. Тези плиткоумни сценарии могат да

произвеждат красиви реклами, но те са толкова безпочвени, колкото бляскави.

Преди няколко дни един стар приятел от Грийнуич, Кънектикът, беше в

града и се отби у дома. Докато разговаряхме, неусетно стигнахме до темата

кой какво е правил от последната ни среща насам.

Тогава приятелят ми стана, огледа подробно мен и жилището ми и с

голямо въодушевление произнесе: "Хозър, ти си най-големият късметлия, когото

познавам. Всичко винаги работи фантастично добре за теб." След като

каза това, приятелят ми се приближи към мен и ме потупа ласкаво по гърба.

Няма какво да крия, стана ми много приятно от неговата топлина,

дружелюбие и искрено въодушевление, с което ми направи този комплимент. Аз

отговорих е едно голямо"благодаря" и сърдечно ръкостискане.

След като се разделихме, помислих върху неговия коментар. Усмихнах се

на себе си и си казах колко вярна е старата пословица: "Колкото

по-упорито работя, толкова по-късметлия ставам".

В много отношения аз съм късметлия. Но и всеки ден работя твърде

упорито.


Споделям със света ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА, после излизам и ги

прилагам в собствената си практика. Влагам всичката си енергия, вдъхновение,

труд и пот или комбинация от четирите, за да завъртя нещата в посоката,

в която желая.

РАБОТОХОЛИЦИ
Впрочем, много други хора имат същото отношение към успеха, като мен и

вас.- Томас Едисън, известен със способността си да работи без почивка

дни наред, не е бил нито глупав, нито беден. И ето какво е казал за

труда и успеха: "Нищо, което си е струвало да направя, не съм направил

случайно и нито едно от моите изобретения не е дошло по случайност. Те

дойдоха от труда."

В своето време Едисън е бил един от най-преуспелите, но и

най-жадуващите забавления хора. Бил е също невероятно упорит в работата.

Бенджамин Франклин, първият гении на Америка, е бил също много известен

с упорития си труд, шумните си забавления и безупречната мярка за

успех, която е имал. Освен това имал дарба да борави с езика. Неговото второ

аз Пуъ Ричард, е казал следното за успеха:

"За да успееш, трябва да управляваш оръдията си без ръкавици, с голи

ръце".


Човекът, който открил електричеството в светкавицата, изобретил

очилата с двойни лещи, пощенската служба, заемната библиотека и застраховката

живот, и който написал книгата "Алманахът на Пуъ Ричард" /първата в

света книга за това как да преуспеем/, силно вярвал в труда, но и в

удоволствията.

В днешно време хората, които са готови да се борят и успеят като мен,

вас Франклин и Едисън ги наричат работохолици. Този термин се появи

през благосклонните шестдесет години, за да донесе успокоение на тези,

които чувстваха, че светът им дължи едно вечно безметежно съществуване,

гонене на пеперудки, събиране на цветя и романтично взиране в лунната

пътека над някой залив.

Спомняте си добре този период, нали? Идеолозите на нашето общество

казваха, че е под човешкото достойнство да се посветиш на една толкова

светска, чисто материална и потенциално безплодна кауза, каквато е

работата за печалба на някоя организация. Според тях беше съвсем нормално да

ходиш вечно на училище, да се включваш към всяка социална кауза, за

която дочуеш, или пък да се отдадеш на екзистренциално страдание ,

известно като "мъча се да си събера мислите".

Освен това бяха убедени, че е съвсем нормално просто да не правиш

нищо. Това, което те категорично не приемаха бе да посветиш цялото си време

и енергия за една комерсиална цел. Онези, които го правеха бяха

заклеймявани като работохолици. Смятаха ги за не дотам интелигентни, третираха

ги като невротици, ако не и направо психопати.

Преди няколко години д-р Мерилин Махловиц написа книга със заглавие

"РАБОТОХОЛИЦИТЕ". Тя се основаваше на нейната докторска дисертация,

както и на серия от статии, които тя бе написала за "Ню Йорк Таймс".

Предметът на нейното изследване бяха хората, смятани за работохолици.

Нейните изводи изненадаха мнозина. Тя откри, че работохолиците са хора,

които работят много, обичат това, което вършат и се наслаждават на

лукса и благополучието, постигнато в резултат на собствения им труд. Тя не

намери свидетелства, че тези хора имат психически отклонения, склонни

са към поведение тип А, или към болести, свързани със стреса и сърдечни

атаки.

Юджин Дженингс, професор по мениджмънт в Мичигънския държавен



университет, е направил подобно изследване на преуспели бизнесмени. Попитал ги

просто дали са щастливи. С "да" отговорили хората, които работели 60 и

повече часа на седмица. Те не били само щастливи - за тях не бил

характерен нито алкохолизъм, нито висок % на разводи.

Аз не мисля, че проблемът е в така напечените работохолици - хората, за

които един час работа изглежда като петнадесет минути, и които искрено

са влюбени в това, което вършат, или които се чувстват като Бети Ролин,

когато е писала книгата "Наистина ли ми плащат за това"?

Според мен проблемът е в хората, които наричат тези ентусиасти

"чешити" и осъзнавайки собственото си неудовлетворение, досада и безразличие,

наричят упорития работник невротик или работохолк.

Така, че следващият път, когато някой ви нарече така, смятайте го за

комплимент. И помнете - работохоликът е много рядък и много щастлив

човек. Защото само за малцина избрани призванието съвпада с професията.

СЕБЕМОТИВАЦИЯ

.
Много добре знаем, че има слабо шефове и компании, оито си го изкарват

на работниците. Така, че нямам намерение да ви убеждавам, че всички



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница