А з съ м Вселенат а



страница2/9
Дата02.02.2017
Размер9.7 Mb.
Размер9.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

II

Когато в 19 век в Япония се разпаднал феодалният строй, вълна от надежда, че новото време

ще излезе от хаоса, заляла народа. Изведнъж навсякъде се появили ясновидци, пророци и месии,

които предлагали различни начини да се избегнат междуособиците, болестите и оскъдицата,

които изпълвали техния свят. Много от основателите на новите религиозни движения били жени.

Чувствувало се, че през този бурен период най-близо до истинското прозрение били

чистосърдечните простонародни жени, необразованите, отчайващо бедни селянки, а не

аристократичните дами, защитени от грубата действителност под изкуствен похлупак. Една от най-забележителните пророчици била Нао Дегучи. Родена 1836 г. в обедняло семейство точно по

времето на един от най-страшните бедствени гладове в японската история, Нао по чудо се

отървала от смъртта. Десетки хиляди хора били изтерзани до смърт по време На великия

бедствен глад; за няколко години в благодатна Япония пресъхнали изворите, всяко стръкче

трева, всеки корен и зрънце, всичките листа и кори на дърветата, даже старите "татами",

изплетени от клони, били унищожени от гладните тълпи. Въпреки, че Нао оцеляла, през целия си

живот, тя била съпътствана от безконечни нещастия.

Бащата на десетгодишната Нао умрял от преливане и малкото момиче било принудено да

работи като прислужница, продавачка и шивачка, за да помага за издържането на семейството. На 17г. Нао била изпратена в семейството на леля си - вечно намръщена дама, която се

самоубила две години по-късно. Първият годеж на Нао бил развален и на 20г. тя била омъжена

насила за човек, когото не обичала.

Тъй като нейният нов съпруг бил майстор килимар, в един от най-платените занаяти на

времето си, в сърцето на Нао светнал лъч надежда, че материалното й положение ще се подобри.

За съжаление нейният безотговорен съпруг бил пристрастен към сакето и нощните заведения,

честото преливане, прекарването на нощите в града и няколко трудови злополуки, превърнали

скоро мъжа й в безработен инвалид. Вместо да забогатява, семейството на Нао затъвало все

по-дълбоко в дългове, загубвайки всичко, което притежавало.

От единадесетте деца, които Нао родила между 20 и 40 годишна възраст, три умрели при

раждането, две полудели, едно загинало на война, едно се опитало да се самоубие и три избягали

от къщи. След смъртта на съпруга си, петдесет и една годишната Нао била принудена да се

препитава от събиране на отпадъци, за да свърже двата края на оскъдното си съществуване.

Още докато била млада, Нао чувала "вътрешни гласове" и често изчезвала за много дни в планината на пост и молитва. По това време тя била под влияние на религията Конко-къо една

нова секта, основана от селянина Бунджиро Кауате в 1859 г.

Кауате вярвал, че е въплъщение на Тенчи-Кане-но-Ками /познат също като Конджин, почти
неизвестно божество, считано за гневен ками. Кауате твърдял, че Конджин бил висше Божество на любовта, който ще въведе човечеството в нова ера на мир и благоденствие. Божественото послание, както го интерпретирал Кауате, било: "Променете света, дайте здраве на болните и се

пригответе за новата ера."

През 1892 г. 57 годишната Нао влязла лично в контакт с това Божество. Една нощ тя

почувствувала, като че ли се носи между облаците, тялото й било прозрачно и леко като перце.

Нейната мизерна малка стаичка се изпълнила с мека светлина и прекрасно ухание. "Аз съм

Конджин!" - чула тя себе си да възкликва. По заповед на Божеството, Нао не яла и не спала през

следващите 13 дни, като пиела само студена вода, за да се приготви за по нататъшните заповеди на Божеството.

Разкривайки пророческите думи на Конджин' Нао започнала да привлича вниманието, даже

понякога ставала нежелана. След като веднъж измърморила, че светът щял да бъде пречистен

чрез огън, полицията се усъмнила, че тя е подпалвачът, който тогава тероризирал района. Тя била задържана и освободена чак като истинският подпалвач се предал. След този инцидент

Конджин заповядал на неграмотната Нао да вземе нещо за писане и тя автоматично и

несъзнателно изписала на прост краснопис - "кана" около 101 хил. страници с бележки, които нарекла Фудесаки /писания/от Конджин.

Новините за ясновидството на Нао и способността й да лекува болести се разчули и малка

група по следователи се събрали около нея в Аябе. Групата била покровителствувала от

организацията Конкокьо. Нао била неуморна – Конджин й бил казал да очаква пратеник от

Изток.


През 1898 г. при Нао дошъл елегантен младея наречен Кисабуро Уеда. Роден близо до

Камеока през 1871 г., Уеда също произлизал от обедняло семейство. Дядо му пропилял на хазарт

значителния имот на семейството. Домакинството било отчайващо бедно Уеда бил отгледан от

баба си, жена с необикновено добро образование за онова време. Тя била талантлива поетеса и запалена привърженичка на свещената наука котодама /звук-дух/, която изучила от баща си,

голям експерт на времето. /По-късно Уеда твърдял, че всъщност бил незаконния син на велик

принц.


Слабата физическа конструкция на момчето и честите му боледувания забавили постъпването

му в училище с три години, но трудолюбието и умът му позволили да навакса бързо и даже да

изпревари Другарчетата си. За нещастие съучениците му и даже учителя, който не се впечатлявал

от това, че един от учениците му го поправя, завиждали на таланта на Уеда, жестоко го

измъчвали и дразнели непрекъснато. Уеда по-късно бил назначен за помощник-учител въпреки крехката 12 годишна възраст. Но тъй като напредничавият младеж трудно се разбирал с много

по-възрастните си колеги, две години по-късно напуснал тази работа.

Уеда се върнал в къщи и работел като земеделец, амбулантен търговец, общ работник, за да

припечелва. Нощем той продължавал да учи литература, упражнявал калиграфия /краснопис/ и рисувал. От 18 годишна възраст Уеда започнал да печата стихове и очерци в литературни

списания. Особено добър бил в съчиняването на киъока, сатирични "луди" стихове. На 20 години

Уеда изучил ветеринарна медицина и мандраджийство. Завъртял бизнес с млечни продукти.

Едновременно той изучавал класически японски танци и музика. Уеда развивал обществена

дейност. Той не се колебаел да се противопостави на селските големци, ако почувствувал, че е

извършена несправедливост. За някои, Уеда бил защитник на бедните и подтиснатите, за други –

натрапчив смутител на реда. Заядлив, аргументиран в спора и с маниери на изискан, Уеда бил


любима жертва на местните здравеняци. Неведнъж бивал нападан и брутално бит.

В 1897 г. Уеда загубил баща си и преживял духов на криза. Отчаян, изтормозен от

побойниците, забъркан в няколко истории с проститутки, превърнал се в пияница, той избягал от

селото и се усамотил в една пещера на връх Такакуса, решен да се отдаде на работа за спасението на света.

Първоначално Уеда не получил отклик на своите послания. Той бил отминаван, считан от селянин просто като още един побъркан ясновидец. Даже собственото му семейство се

чувствувало неудобно от шумните проповеди на Уеда. В същото време, непоправимо

разпуснатият му брат непрекъснато чупел олтарите му и го замерял с камъни, когато го видел да

прави церемонии на реката. Веднъж полицията го задържала за "проповядване без

разрешително".

Уеда първоначално учел със знаменития спиритуалист Отате Нагасава, който живеел и

преподавал на връх Онтаке, обиталище на една от японските планински религии. Нагасава бил главния последовател на Шинтоку Хонда, харизматичен религиозен водач на когото се дължи

оцеляването на техниката на древната Шинто медитация "шинкон-кишин. След няколко месеца

интензивно обучение с Нагасава, на Уеда било разрешено да действува като саниуа един вид

духовен наставник, определящ духовната принадлежност на личността. / Уеда бил доста доволен,

че му било съдено да бъде посланик на великото божество Сусано-о-но микото, а не на маловажния Тенгу, както било до преди /.

Един ден, докато изпълнявал ритуал в параклиса, Уеда чул глас, който му казвал да отиде на

запад, защото някой чака пристигането му там. Уеда веднага тръгнал в тази посока, въпреки че не знаел кого трябва да срещне. Както си седял в една чайна, собственичката го попитала, с какво се занимава. "Аз съм саниуа" казал Уеда. "О, какъв късмет!" - възкликнала жената. - "Майка ми е пророк на Конджин и тя ни каза, че очаква божествен пратеник от Изток. Ние

отворихме тази чайна, надявайки се, че той ще се отбие тук. На всяка цена трябва да ви

представя на нея." Невъзможно е да си представим двама толкова различни хора, като Нао

Дегучи и Кисабуро Уеда. Мъничката стара Нао, въздържана, скромна, сърдечна, наивна и

пращящия от здраве млад Уеда, пропаднал, зажаднял за удоволствия, умен и отракан. Нао –

проста, пестелива, винаги настрани от центъра на вниманието и Уеда, всестранно развит учен,

човек на изкуството, закопнял за внимание. Представлява интерес тълкуванието в по-късната хроника на Омото-кьо, където Нао е описана като "мъжки дух в женско тяло", а Уеда - "женски

дух в мъжко тяло".

Въпреки драматичните обстоятелства на първата им среща, доста време минало преди

двамата да стигнат до извода, че другият е "истинският". След няколко месеца изнурителни

преговори, Нао и Уеда се съгласили да съединят сили. Уеда се преместил в Аябе, оженил се за 16

годишната дъщеря на Нао – Суми /родена, когато майка й била на 47 години/ и приел името

Онисабуро /Уанисабуро/ Дегучи.

Скоро след влизането в семейството Дегучи, Онисабуро пробвал да поеме водачеството на

движението. Той имал големи планове, но се сблъскал с опозиция от вътрешния кръг на Нао и от

самата нея, оплакваща се горчиво от объркващите нововъведения /включващи издаването на

"писанията" от Конджин/. Въпреки многото проблеми - бягството на Нао, изхвърлянето на

Онисабуро от движението и заговорите да го убият, липсата на средства и т.н., водачеството на

Онисабуро взело превес. До 1913 г. Омото-къо се превърнало в независима религиозна

организация и когато Нао починала в 1918 г., Онисабуро, "свещеният Гуру" поел цялостния


контрол върху движението.

Въпреки че много от теориите на Онисабуро били изцяло лишени от здрава логика, той

коренно се различавал от другите наивни религии, маниакални движения, заблудени месии и всякакви измамници, населяващи района. В добавка към гениалния си ум, Онисабуро владеел

изобразителното изкуство до съвършенство. Литературните му постижения били несравними -

той сътворил 600 000 стихотворения и няколко книги, включващи невероятната 81 томова

"Рейки моногатари" /Разкази за духовния свят/. В това поразително произведение /само

съдържанието му е повече от 400 страници/ Онисабуро броди из Космоса, обяснявайки

миналите, сегашните и бъдещите събития от позицията на теорията Котодама, давайки

напътствия също така за по-земни въпроси. Онисабуро се пробвал и в драматургията,

композирането, режисурата, скулптурата, но най-добър бил в калиграфията /краснописа/,

рисуването, керамиката. Независимо от отношението на хората към идеите му, Онисабуро бил

безспорно един от най-надарените източноазиатски хора на изкуството. Прекрасната му живопис съживява героите и идеите и драматичната му, яркооцветена керамика се смята за национално съкровище.

Гуру.


Веднага щом Морихей слязъл от влака в Аябе, той почувствувал Онисабуро бил добър

духовен учител. Той успокоявал и облекчавал хиляди хора чрез техниката на "чинкон-ки-шин

медитация. Неговите пророчества били достатъчнодвусмисле-ни и неопределени, за да му

позволяват да се похвали с почти идеални пророчески способности и той бил като много

подобни свръхчувствителни натури добър лекар на психосома-тични /отнасящи се до тялото/

болести. Добър психолог Онисабуро бил и талантлив телепат, достатъчно прозорлив, за да

обезоръжи скептиците като например им казвал точно колко пари имали в джоба си.

Непоклатимо оптимистичен, той преживявал без особени вълнения честите удари на съдбата,

достатъчни, за да сломят духа на обикновения човек. Той считал себе си за модерно превъплъщение на Шинто божеството Сусано-о-но-микото, божество, което вечно си имало

неприятности заради шутовщините си.

Всичко това, комбинирано с красивата му външност – заобиколен от множество прекрасни

девойки, облечен в бляскаво кимоно с разноцветна шапка на шаман, върху дългата буйна

вързана коса – правело Онисабуро наистина впечатляващ, често неустоимо привлекателен водач.

За пръв път нова религия започнала да привлича интелектуалците, аристокрацията, членовете на

правителството, военните повече, отколкото недоволните земевладелци и невинните селяни.

Между 1919–1921 г., "Златният век на Омото-къо” членовете му достигнали няколко милиона и

още милиони били под влиянието на издаваните книги и ежедневника.

Дори в отдалечения Хокайдо се чуло за вълнуващата нова религия в Аябе, което достигнало

до ушите на Морихей. Той напуснал Ширатаки, за да се срещне очи в очи със самия свещен нещо

странно - целият район бил проникнат с енергия. Гледката на щаба на Онисабуро го накарала да си глътне езика: тълпи от дългокоси жени и мъже, нагласени в ярки кимона и развяващи се поли,

суетящи се из огромни зали и около свети езера, решени да "реформират света и да създадат рай на земята". Вдъхновен, Морихей влязъл в павилиона на Дракона. Там той седнал в слабо осветен ъгъл и започнал тихо да рецитира Шингонови магии и молитви, които години преди това- бил

научил наизуст. Изведнъж духът на баща му се появил пред него. После друга фигура се появила

от тъмнината и го попитала:

"Какво виждаш?" – "Баща си - тъжно отговорил Морихей. - Той изглежда толкова стар и
сбръчкан." "Баща ти е добре" - казал Онисабуро тихо. "Пусни го да си отиде в мир". Напълно

омагьосан от коренно различната атмосфера на Аябе, Морихей останал още няколко дни, за да

научи повече за Омото-кьо-доктрината, да разговаря с Онисабуро и да посещава сбирки по

чинкон-кишин медитация.

Когато той най-сетне се върнал в родния си град, бил шокиран от смъртта на баща си, за



която Онисабуро бил намекнал. На Морихей казали, че последните думи на
Онисабуро Дегучи, пищно облечен в роба на шаман Той имал стотици прекрасни дрехи и веднъж

се фотографи рал, старателно облечен съответно като Мироку Буда Шинтоисткия бог Сусано-о и седемте бога на щастието.

Рисунка с мастило на Ониса-буро - "Бор", "Изкуството е майка на религията" - бил основен принцип на Омото-кьо. Онисабуро бил изключително талантлив художник, особено в живописта и керамиката. Огромните борове, символи на вечния живот и изначалния извор, били любими теми на Онисабуро. Вместо да използва обикновен печат, той "белязал" своите творби с отпечатъка на

палеца си, близо до ъгъла на рисунката, практика, подобна на тибетския обичай, свързан с

oсветяването на произведението.

бащата към непослушния, но обичан син били: "Нека нищо не те възпира, живей както искаш".

Следващите няколко месеца Морихей бил като болен. Той си говорел сам и прекарвал нощите в планините, където ожесточено въртял меча си. После за смайване на всички, той съобщил

неочаквано намерението си да се пресели в Аябе и да се присъедини към Омото-кьо. Семейството

и приятелите му били ужасени от този план. Омото-кьо напоследък било намалило
популярността си, пък и съпругата се оплаквала: "Защо да напускаме това място, където имаме

плодородна земя и добри съседи? Ще ти плащат ли заплата боговете, които те викат при себе си?".

Но щом Морихей решал нещо, нямало връщане назад. През пролетта на 1920 година, тридесет и седем годишния Морихей, жена му и трите деца се преселили в Аябе.

След настаняването си в малка къща близо до главната свещена гробница /Морихей купил

точно преди да замине тригодишен запас от ориз, един вид застраховка/, Морихей помогнал на

много земеделски и строителни проекти, участвал също в различни молитвени, медитационни

ритуали, специални пости и пречиствания. Той отдал себе си на изучаване на Учението на

Омото-кьо. След като научил от Ониса-буро, че изкуството е майка на религията, започнал да се

занимава с калиграфия и поезия. В Омото-кьо считали земеделието за основа на реда в новия

свят и особено наблягали на природните земеделски методи и здравословната храна. В Аябе не били отглеждани животни и тъй като използването на човешка тор било немислимо при

отглеждане на зеленчуците, предлагани на Светля гроб, земеделците от Омото-кьо били развили високо усъвършенствувана система на горене. През целия си живот, Морихей бил много силно

привързан към земеделието. С премахването на феодализма, много бивши самураи преоткрили

връзката между "Будо" и земеделието, две дисциплини, спомагащи за водене на пречистен живот, изпълнен с високи мисли. Морихей имал специално направени по-тежки инструменти и владеел

работата с мотиката, със същата сигурност и лекота, както меча си.

Морихей отговарял за торенето и всеки ден ставал в 3 часа сутринта да събира отпадъците от ниви, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Един ден, когато почиствал полето,

засято с "кудзу", той намерил огромен лозов храст и го повлякъл по пътя за Аябе. Един пътник,

без да иска, се заплел в лозите и Морихей, който се движел с пълна скорост и си мислел за нещо,

изминал още една миля преди да чуе виковете за помощ на горкия човек.

Морихей още преди, практикувал бойни изкуства през вечерите сам. След организирането на пожарна команда при Омото-кьо, той започнал да тренира другите като включвал основни техники от бойните изкуства. Онисабуро впоследствие помолил Морихей да преподава "Будо" и на другите последователи на Омото-къо, отчасти за да си изгради авторитет и от части за да

обучи охрана от доверени хора. Една сграда била превърната в "Академия Уешиба", първо

"доджо" на Морихей.

Една от първите ученички на Морихей била Наохи, дъщерята на Онисабуро, понастоящем оглавяваща Омото-къо. "Той не правеше отстъпки на жените - си спомня тя. "Отнасяше се към жени и мъже еднакво, по време на тренировка. Трудно беше на момичетата, но ние бяхме

благодарни, че не ни унижава заради това, че бяхме жени." Въпреки че Морихей преподавал

предимно практическа самоотбрана, той продължавал да изучава за себе си борбата с меч и да

изследва собствените си движения.

Откриването на новата тренировъчна зала, където Морихей за първи път бил учител, било

единственото щастливо събитие през първата година от пребиването му в Аябе. За три седмици

двата му сина, на три и една годинки, умрели от болест /Единственият оживял син на Морихей,

Кишомору, бил роден година след смъртта на двамата си братя./ На 11.02.1921 Аябе бил засегнат

от първия инцидент, свързан с Омото-къо.

Няколко години правителството следяло дейностите на Омото-кьо с нарастващо подозрение. Прекалено ентусиазираните последователи на Омото-къо разпространявали слухове за някакво

предсказание на Нао



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница