А з съ м Вселенат а



страница3/9
Дата02.02.2017
Размер9.7 Mb.
Размер9.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
, че ще има война между Япония и целия свят след няколко години. Че
Япония, каквато е сега, ще изчезне и нов строй ще дойде и истинският император на Япония не е

вечно боледуващия Тайшу, заел трона в Токио, а динамичният духовен лидер, живеещ в Аябе. На

Онисабуро било съдено, според тези предсказания, да въдвори единно царство на мир и любов.

Правителствените шпиони и изменилите членове на Омото-къо докладвали шокиращи

рапорти: гробницата на Нао била построена като императорска, къщата на Онисабуро в

архитектурно отношение била подобна на императорския палат, Омото-къо разполагало с

боеприпаси, оръжия, експлозиви, храна и пари, складирани в Аябе, а вярващите в Учението

тъчели огромен "имперски флаг", под който да се сражават, когато революцията избухне; тайни

пещери, близо до щаба, били пълни с труповете на онези, които се осмелявали да противоречат на Онисабуро и подчинените му.

Поради всички тези слухове, и без това достатъчно изплашените власти заповядали на

полицията да нахлуе в щаба на Омото-къо. Онисабуро и няколко от главните му помощници били арестувани, но когато нито тела, нито оръжия били намерени в района, правителството било принудено да ограничи обвиненията си срещу Онисабуро, до обида на държавен глава и

незаконно насилие над личността. Онисабуро бил хвърлен в затвора за няколко месеца и след

това освободен под гаранция. Той бил признат за виновен в обида на държавен глава и осъден на 5 години затвор които той веднага обжалвал, оставайки свободен под гаранция. Обаче по

изрично настояване на правителството, главните сгради на Омото-къо били разрушени.

За разлика от по-сериозния втори инцидент – десет години по-късно, този пръв инцидент не развълнувал много Морихей. Като нов член на Омото-къо занимаващ се с духовните връзки,

Морихей изобщо нямал представа за политическите интриги около тази организация и почти си

нямал работа със страничните аспекти на движението. Въпреки инцидента, Морихей останал

ентусиазиран вярващ в Омото-кьо убеден поддръжник на Онисабуро. След освобождаването му

от затвора, Морихей станал негов личен телохранител и близък довереник и съветник.

Затварянето на Онисабуро и разрушаването на сградите Омото-къо отворило доста работа лрез

следващите две години. През този период, Морихей се отдал на земеделие, учение и тренировки

по бойни изкуства.

Рано през пролетта на 1922 г. Сокаку се появил в Аябе с жена си и 10 годишния си син /Сокаку

се бил оженил в Хокайдо/. Записките на Дайто Рю твърдят че Морихей поканил Сокаку да

преподава в щаба в Омото-кьо но това едва ли е вярно, тъй като бъркотията, царяща при

последните събития тук, едва ли би позволили това. Кой би искал такъв опак човек в такива

смутни времена? Оказва се, че в Хокайдо, Сокаку дочул слух за "Академията Уешиба" в Аябе и се самопоканил. Въпреки, че Морихей не искал да му плащат за уроците, Сокаку настоявал да се

организират специални тренировки, които той самият да води за 5 йени на седмица. Това било

огромна сума за онези времена, особено за хора, лишени от начин за прехрана. Както

обикновено, Сокаку бил впечатляващо добър в бойните изкуства, въпреки напредналата си

възраст - 65 г., лесно се справял с няколко многообещаващи дотогава бойци в боя с мечове.

Онисабуро още отначало, не одобрил малкия самоуверен и нахален кавгаджия: "Този човек дъха на кръв и жестокост" - казал той. Освен това Сокаку отказал да тренира с Морихей. Всъщност

той жестоко критикувал Морихей затова, че променя техниките в Дайто Рю.

След напрегнат 6 месечен престой, Сокаку най-накрая бил убеден да напусне Аябе, когато

Морихей уредил да му се плати огромен прощален подарък. Тъй като тези пари, около 10 000

долара, били привидно връчени на жена му, те не са намерили място в официалните документи на Дайто Рю. Всичко, което фигурира там по въпроса, е една забележка, потвърждаваща


назначението му за помощник инструктор а Морихей и квитанция за скромната сума от 3 йени.

/Синът на Сокаку впоследствие твърди, че Морихей запазил и скрил парите, т.е. че Сокаку бил

измамен/.

Морихей отново срещнал нетърпимия Сокаку, още в началото на 1922г. започнал

самостоятелен курс, отделен от този на учителя по Дайто Рю. При това Морихей се чувствувал

вече много по-удо6но с Онисабуро.

Онисабуро имал много прякори през изпълнеяат му със събития кариера, от "спасител на

света" до "най-големият шарлатанин в историята". Но може би най-подходящата титла била "вятърничавият Дон Кихот". Една от любимите му поговорки била: "Смеси слънцето, земята и луната в сладък кейк, покрий ги със звезден прах и го погълни целия." Онисабуро бил още

по-убеден от преди, че е въплъщение на Мироку Осветения, на който е съдено да се яви и да

въдвори Златния век на мира и благоденствието. Това сърдечно вярване всъщност го накарало

да предприеме "Ве ликото Монголско приключение".

"Имперска Япония" била темата на времето, целта на японските националисти било създаване на "Великата Източно-Азиатска сфера на Благоденствието". Те по-специално имали в предвид

огромните рядко населени и неразвити, но богати на ресури равнини на Манджурия и Монголия.

Номадите там били окаяно бедни, отхвърлени от света н управлявани от "злите будистки лами".

Япония великодушно можела да освободи района от китайците, да помогне на монголските

патриоти за да формират своя нация и да посъветва "братята си", как да управляват държавите си.

По тези причини, безбройни тайни общности и шпионски организации шествували в Северна

Азия. Най-голямата и прословута от тях била "Черната Драконова Общност" /или по-точно

обществото “Амурска река”/, основано от активиста на десницата и специалист по бойните

изкуства Риохей Уеда през 1901 г. Членството в това общество обхващало кабинетни министри,

старши военни офицери, както и агент провокатори, тайни агенти и наемни убийци.

В ярък контраст с европейците и американците, които едва толерирали недостойния бизнес на

шпионството и го считали просто за едно необходимо зло, японците гледали на разузнаването и

контраразузнаването като на високо патриотична дейност, с която можели всъщност да се

гордеят. Невероятната преданост на голям брой високопоставени военни, много от тях

произхождащи от аристократични семейства, съгласни да се отдадат на тази дейност в продължение на години - играещи ролята на слуги, готвачи, съдържатели на общежития, само за

да получат трохи информация - била просто неразбираема за хората на запад. Всеки японец в

Китай бил всъщност разузнавач, който предавал информация за това, което чуел или видел. Такива организации като "Обществото на. черния дракон", даже спонсорирали религиозните

пътешествия на будистките монаси, като се надявали да получат ценна информация от първа ръка за хора места, които били извън достъпа на военните. /Известният Екаи Кауагучи, "Първият японец в Тибет бил такъв един монах. Въпреки, че бил предан будист, неговите

наблюдения върху политическата обстановка в Тибет, били много ценни за японската тайна

полиция.

Ютаро Яно, пенсиониран старши офицер от военноморските сили и последовател на



Омото-кьо, свъзан и с Общест-вото на черния дракон", поканил Онисабуро да дойде в Монголия,

надявайки се, че покровителстваният от бога водач, ще спечели доверието на народа, отваряйки

път на подкрепяните от Япония монголски военни началници, да вземат спокойно властта.

В продължение на години Онисабуро мечтаел да стане духовен водач не само на малка


Япония, но и на целия свят. За да улесни връзката между различните клонове на неговата бъдеща

империя, Онисабуро с ентусиазъм пропагандирал Есперанто и японски на латиница като универсални езици. Онисабуро създал контакти с единомишленици през океана, които

проповядвали сливане на световните религии и създаване на международно правителство

/Баха-движението бе една подобна група от съмишленици/. Когато пристига поканата от Ютаро

Яно, Онисабуро, който бил силно повлиян от предсказанията на шведския мистик Емануел

Сведенборг, че на Изток ще израсне нов Йерусалим, вярвал, че с това получава божествен

призив, да промени и оформи един бъдещ рай на земята.

Самодоволният Онисабуро незабавно тръгнал за Китай в началото на февруари 1924г. Придружавали го адвокат на име Матсумара /едно световно правителство щяло да се нуждае от главен държавен адвокат, за да подготви новите закони/, бръснар, наричащ се Нада /Спасителят на човечеството трябвало да бъде представителен по всяко време/, Морихей /извънреден

телохранител и бъдещ началник на духовната армия/ и Яно. Групата незабелязано си прокарвала

път през Корея /по това време окупирана от Япония/ и най-после стигнала до Фенг-тян. Там били посрещнати от предварително избран човек - Китамура и неколцина агенти на Обществото на черния дракон, които трябвало да им помагат като водачи.

Положението в тази част на Азия било доста несигурно: младата китайска република, която

съществувала само от 12 години, била заета все още с вилнеещи местни военни вождове и банди,

които контролирали част от страната: японските войски, намиращи се наблизо, с нетърпение очаквали предлог, който да им позволи да нахлуят в Манджурия; и съветската Червена армия била разположена на Монголия. Местността гъмжала от шпиони и тайни агенти, които работели

за вътрешни и чужди интереси.

Яно бил в съдружие с монголски шеф на банда на име Лу. Той настоявал Лу да създаде коалиция с Чанг, главния военен вожд на местността и да се противопостави на китайското

централно правителство, искайки създаването на независима монголска държава. "Ние ще ти

помогнем да се снабдиш с всичко необходимо" - Яно успокоявал Лу. "С помощта на Онисабуро

ти ще завладееш сърцата на хората".

Срещата между Лу и Онисабуро била уредена; впоследствие се стигнало до съгласие, че

ръководителят на Омото-кьо ще доведе един вид "Армия на спасението" в Монголия. Тъй като

японският Шинто не бил подходяща религия при тези условия, Онисабуро на място формулирал

Омото Будизма. Той нарекъл себе си Майтрея, преродил се Далай Лама /като по този начин се

противопоставил на Авалокитешвара, преродил се Далай Лама в Тибет/. На Матсумура, неговия

помощник било дадено името Панчен Лама. Всички членове също така приели царски китайски

имена. Името на Морихей било Уанг Шу-као /Кралят на защитниците/.

Суеверен, наивен и упорит, Лу бил лош избор за сътрудник в такъв грандиозен план. Той бил напълно обладан от Онисабуро - физиономистите и гадателите, които той тайно бил наел, за да

преценят патриарха на Омото-кьо докладвали, че японският лама не само притежавал 33-те

белега на жив Буда, но и имал белег по рождение във формата на звезда на гърба си и белези на

петите. Така Лу бил напълно сигурен, че този Месия ще ги отведе до обетованите земи. Но той не разбирал, че Чанг просто се правел, че подкрепя неговата кауза. Всъщност Лу щял да си

изкопае своя собствен гроб, както правилно бил пресметнал Чанг и последният щял да остане по

този начин без съперник.

Групата тръгнала за Монголия в началото на март. Те получили честта да използват две от

малкото коли, които имало в цялата провинция. За съжаление, павираните пътища не били част


от сделката и групата щяла да направи по-голямо придвижване, ако се движела пеша през

каменистите пътища, кални полета и ледени реки, които ги очаквали. След като преживяли

безбройни премеждия с колите, ужасно време и непрестанни тормози от страна на местните власти, полиция и армейски патрули, групата пристигнала в граничния град Таонан. След кратка

почивка и консултация с японските агенти, действуващи там, те продължили към монголския свещен град Уланхот.


Като древен център на тантрически будизъм, Уланхот бил идеалното място за пищния

религиозен стил на Онисабуро. Той влязъл в града, възседнал снежно бял кон. И хората, и ламите

еднакво били завладяни от неговото божествено присъствие и грандиозен маниер за водене на

молитвените служби и медитационните ритуали. Освен неговите способности на парапсихолог и

разчитащ мислите, неговите познания за медицината - той бил учил на времето ветеринарни науки, го издигали високо в очите на хората.

Една клюка, безспорно поддържана от Онисабуро твърдяла, че ламата бил всъщност

монголец, а не японец. Скоро след неговото раждане, бащата на Онисабуро, който бил монголец

умрял и майка му се омъжила за японец, който впоследствие завел семейството си в неговата си

страна; Онисабуро сега се бил завърнал в родната си страна, като втори Чингиз хан, за да

спечели за своите монголски братя независимост.

От своя страна, Онисабуро бил очарован от без- крайните предели на монголския пейзаж.

Когато посетил големия проход Кинган, той бил толкова развълнуван, че написал следния стих:



Рай? Земя?

Или необятното море?

Да кажа, не мога

- истински лунни лъчи върху обширните равнини на Монголия.

Морихей, превърнал се също в настоящ лама, давал богати представления на чинкон кишин и


използвал техниката на ръцете, за да лекува болести. А след една демонстрация на познанията му

като "Крал на защитниците", даже се пръснал слух, че той е страшен магьосник. Изключително

здрави монголски войници се срутвали само с едно негово докосване – необразованите бойци не съзнавали, че той атакува техните жизнени точки. Морихей давал официални уроци на избрани

военни, а през това време научил и доста неща за континенталните бойни изкуства.

Въпреки, че Онисабуро и Морихей били приети с ентусиазъм от масите, скептично

настроените военни вождове искали още доказателства за Божествеността на Големия лама,

преди да се отдадат безрезервно на каузата на Лу.

"Защо не направите буря?"- казал Лу на Онисабуро. "Това не би било трудно за един жив

Буда".

Онисабуро се колебаел, но Матсумура пожелал да му помогне. Двамата се отделили за една



седмица, за да се подготвят за това важно събитие. На определения ден, двамата били закарани на парадния площад, където се била събрала голяма тълпа да види, дали двамата лами заслужавали своите титли. Имало още едно предизвикателство - нито едно облаче не се виждало на тъмносиньото монголско небе. Необяснимо как, но Матсумара успял да измоли буря - облаци
излезли от някъде, загърмяло и заваляло. Когато фотографът въздъхнал и казал: "Е, тази буря

развали снимката за спомен днес", Онисабуро скочил, отишъл до средата на полето, вдигнал

ръцете си към небесата и издал страшен вик. Вятърът заглъхнал, небето се изчистило, слънцето

отново се появило и снимката била направена.


Макар и впечатляващо, дори това представление не намалило недоверието срещу Лу и

неговата войска. Оръжието, обещано от Яно, не се появило и Чанг предал заговора на Лу, на

правителството. Със засилване на натиска на китайската армия, Лу решил да построи база в

южния град Баян Далаи. Онисабуро, предизвестен от своите божествени помагачи, предупредил

Лу за опасността. Тогава Лу заявил: "Ако ни атакуват. Вашето могъщество ще изсипе порой

върху неприятеля."

Нямащи друг избор, участниците в японската група, придружили Лу до Баян Далаи. Но за

тяхно нещастие, едва пристигнали пред вратите на града, те били арестувани и завързани.

Техните ценности били конфискувани от властите там /включително платинения часовник на

Онисабуро, безценната му японска сабя и малкото богатство и злато/. Няколко часа след това, те били неочаквано пуснати на свобода и закарани да прекарат нощта в най-хубавата

гостоприемница в града.

Лу и неговите лейтенанти били също там. Цялата група яла и пила. Били докарани жени за

войниците. Приготвена била специална баня и всеки бил избръснат и подстриган. Въпреки

разкоша, Онисабуро и Лу ги било страх – те знаели, че стара китайска традиция било, да се

нагостят затворниците, осъдени на смърт в нощта преди тяхната екзекуция.
И наистина рано сутринта, Лу и неговите хора, 130 на брой, били събудени един по един и

застреляни. Може би предупредени за репутацията на Морихей като отличен телохранител,

голям контингент войници нахлули в стаите на японците. Обковани във вериги, тях ги закарали на стрелбището.

Онисабуро и неговите приятели били спокойни, почти весели, като в същото време обмисляли

затрудненото си положение. "След като ни убият, дръж духа си близо до моя, за да те отведа

Горе", съветвал Онисабуро Морихей и останалите членове. Тъй като останалите мъже не можели

да пишат поезия, Онисабуро композирал няколко стихове за сбогуване с всички им. Може би най-трогателният е този:

Въпреки че нашите тела ще изсъхнат тук

в равнините на Монголия,

нашите дела като японски патриоти

никога няма да загаснат.

В този драматичен момент, според версиите Омото-кьо, пристигнал посланик с указания, за пускане затворниците на свобода. Всъщност било почти сигурно, че китайците нямали

намерение да извършат екзекуцията. Въпреки, че дългата пауза между убийството на хората на

Лу и екзекуцията на японската група била обяснена с “неизправност на оръжията”. Китайската

армия е можела да намери поне една пушка, която да стреля, ако наистина е искала да премахне

групата на Онисабуро. По това време рискът от японска интервенция бил твърде голям, и


китайците не искали да провокират инцидент с екзекутирането на японски граждани, даже и

шпиони. Фактически както бе подчертано по-горе, за разлика от западните сили, които рядко признавали своите агенти, японците били готови да защитават своите "герои" с всякакви

средства. Китайците явно блъфирали и затова пуснали на свобода своите затворници под

опеката на местния японски консул, няколко дни след тяхното пленяване. Под японски военен

ескорт, Онисабуро и Морихей се завърнали в Япония, в края на юли. Онисабуро бил отново вкаран в затвора, но бил пуснат оттам през ноември. Учудващо е, че на Онисабуро било

разрешено да посети Китай през следващата година, за да присъства на международна

религиозна конференция в Пекин. Със сигурност Онисабуро имал много врагове, но в същото

време, явно е имал

Онисабуро и неговата група, която го последвала във Великото Монголско приключение. Матсумура е вляво, после Онусабуро, после 41 годишният Морихей, съмишленик на име Огиуара и вдясно са двамата агенти провокатори Инуе и Сакамото.

и много силни приятели по високите места, за да му бъде позволена такава свобода.

Онисабуро бил типично неучуден от развръзката: "Моментът не е бил подходящ", възкликнал

той, но Морихей бил повече от кисел за начина, по който вождът на Омото-кьо бил "използван"

от политическите фракции за постигане на техните интереси.

Не е учудващо, че Морихей се променил радикално от многобройните си срещи, лице в лице

със смъртта, по време на Голямата Монголска авантюра. Той бил особено повлиян от следния
случай: "Като се приближавахме към Баян Далаи, бяхме затворени в една долина и обсипани от

куршуми. Като по чудо аз можех да усещам посоката на траекториите им – лъчи от светлина

посочваха техния полетен път, и аз можех да избегна по този начин куршумите. Способността да

усещаш дадено нападение е това, което старите майстори разбират под "предусещане". Ако

мисълта на човека е чиста и стабилна, той веднага може да усети агресията и да я пребори - това е същността на Айки."

Въпреки, че големите преживявания на Морихей в Монголия го направили по-внимателен и

мил с хората, той засилил своите тренировки по бойни изкуства, като въоръжавал своите

последователи с ножове и ги инструктирал да нападат с пълна сила. Морихей се отделил дълбоко в планините на родното си място Кумано, за да се занимава с тайни упражнения Куки Шинито.



Това била една древна форма на аскетично трениране, която включвала в себе си глад с дълги

молитви, пречистване на светия водопад Начи, и дълбоко осмисляне на техниките на бойните

изкуства.

Отново в Аябе, страшни неща започнали да се случват. Всяка вечер съпругата на Морихей

чувала едно злокобно - "аааааа", което идвало от планините, където мъжът й тренирал. /Там

Омото-къо вярващите били убедени, че Морихей бил обучаван на сабя от зъл тенгу/. На

сутринта, високата трева близо до къщата на Морихей била разделена на две и прегъната, като

че ли някакъв огромен звяр бил минал през нея. Един ден, домашният олтар започнал да трепери и се търколил, като издавал пискливи звуци. През пролетта на 1925г., 42 годишният Морихей бил

променен от Божествено видение. Морихей разказвал различни неща относно това събитие през

следващите години. В по-старата си възраст, явно бил смесил два случая в един, за да формира

този последен вариант:

Един ден морски офицер, който посещавал Аябе, решил да води Кендо мач с Морихей. Морихей

се съгласил, но останал невъоръжен. Офицерът, отличен фехтовач, бил явно обиден от този

подход и замахнал яростно към Морихей. Морихей лесно се изплъзвал от многобройните удари и мушкания на офицера. Ко- гато умореният офицер накрая се признал, че е победен, той

попитал Морихей за неговата тайна.
"Точно преди твоите атаки, лъч светлина преминава пред очите ми и подсказва за вашата

проектирана посока на нападение."

След победата, Морихей отишъл в своята градина, за да изтегли вода от кладенеца и да си

измие потта от ръцете и лицето. Изведнъж Морихей започнал да трепери и останал неподвижен.

Земята под краката му започнала да трепери и той бил облян с лъчи от чиста Светлина, която

идвала от Небето. Златиста пара заобиколила тялото му, накарала неговата самонадеяност да

изчезне и той възприел формата на Златисто /Лъчисто/ Същество. Морихей разбрал вътрешните

деяния на Космоса и също така осъзнал: "Аз съм света!" Бариерата между материалното,

скритото и Божественото в този миг се срутила. В същото време Морихей осъзнал, че истината

за Будо не е в спора, а в



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница