А з съ м Вселенат а



страница4/9
Дата02.02.2017
Размер9.7 Mb.
Размер9.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Любовта - любовта, която защитава и се грижи за всички неща.
Това невероятно преживяване било, разбира се свързано с вярата на Морихей в Омото-къо.
"Единството на Божеството" било един от централните пилони на Вярата и Морихей изразявал

своето невероятно преобразуване на единствения език, който знаел. Независимо дали ще

приемем разказа на Морихей за действителен или ще обясним неговото Просветление по
по-рационален начин, като резултат на свръхусилие, свръхчовешка сила и вродена способност.

Морихей бил несъмнено променен човек от този момет нататък. Неговото шесто чувство на

предусещане било напълно развито в него и той сега бил непобедим като майстор на бойните

изкуства


III

След Просветлението, което преживял Морихей, последователите на Омото-къо се заклевали, че са видели лъчи да излизат от неговото тяло. Той можел също да прескача

невероятни разстояния, размествал тежки скали. Можел даже да избягва куршумите, изстреляни

в упор. Веднъж група офицери, прикрепени към Омото-къо стреляли едновременно по посока на


сърцето на Морихей. В момента, в който натиснали спусъка, Морихей издал страшен вик и ги свалил на земята.

Такава невероятна сила, която Морихей сега при- тежавал, привлякла вниманието на хора

извън кръговете на Омото-къо.
Освен военните, които идвали да учат в Аябе с Морихей, определен брой атлети от колежи, пристигали в Токио, за да се срещнат с "Първия боец на Япония". Когато грубият Шутаро

Нишимура, член на известния джудо клуб в университета Уаседа, ч описанията на Онисабуро за

Морихей като най-добрия майстор на бойните изкуства, той веднага помолил да се запознае с

него. Като срещнал Морихей заЯпония?" Щом самодоволният Нишимура тръгнал срещу

Морихей, в схватка за своя голяма изненада се почувствувал седнал на задните си части.

Морихей само сгънал парче хартия и го размахал пред учуденото лице на Нишимура: "Хвани го, ако можеш!" - предизвиквал го усмихнато.

Независимо колко бързо Нишимура се движел, той не можел да хване парчето хартия.

Напротив, той непрекъснато падал на земята. Една последна атака също не успяла. Нишимура погледнал от земята към усмихващия се Морихей и се учудил: "Може ли да има бойно изкуство,

което да поваля съперника чрез смях?"

Нишимура запознал много от своите джудока приятели с Морихей, включително и Кенджи

Томики, който по-късно щял да стане един от най-добрите японски майстори. Томики веднъж възкликнал: "Аз съм се бил с почти всеки отличен джудо и джуджуцу боец в моята кариера, но

нито един от тях не може да се сравни с Морихей. Той определено е най-добрият,

най-талантливият майстор на всички времена". Лекотата, с която ученичките на Морихей се справяли с пияниците, спомогнала също за разпространяването на техниката му
. През есента на 1925 г. известният адмирал Исаму Такешита уредил Морихей да направи специална демонстрация в Токио пред избрана група на влиятелни хора. Морихей се представил главно с техники с копие и когато бил попитан от коя Школа е, той отговорил, че неговият стил бил "естествен, свободно разработен".
Един от наблюдателите казал: "Преди много време казваха, че Генба Тауарабаши можел да

повдигне и да изхвърли 20 торби ориз със своето копие много бързо една след друга. Можеш ли и ти да направиш същото?"

"Дай да видим" - отговорил Морихей.

Двадесет 125 фунтови торби били пренесени в градината /демонстрацията се провеждала в

голяма частна къща/. Торбите били разделени на две равни купчини, гледащи на изток и на

запад. Морихей един след друг пробил върха на чувалите във всяка купчина, повдигнал ги и ги хвърлил без да разсипе нито едно зърно, образувайки две подредени купчинки на север и юг.

След това впечатляващо изпълнение, граф Ямамото, бивш министър-председател, помолил

Морихей да проведе 21 дневни тренировки в двореца Аояма за членовете на царското семейство и техните телохранители. Тренировките продължили главно през първата седмица, но след това неколцина правителствени официални лица намекнали опасенията си, че Морихей е "таен агент" на Омото-кьо и протестирали. Въпреки, че Ямамото и други старши политици се застъпили за

Морихей, самият той бил толкова нервиран от обвинението, че преустановил уроците и заявил

възмутено: "Аз се връщам в Аябе, за да се занимавам отново със селско стопанство".

Морихей се завърнал в Аябе и през пролетта на 1926 г. адмирал Такешита отново го убедил да

дойде в Токио, успокоявайки го, че няма да се повторят тези грешки". Морихей, не напълно

убеден в това, с неохота се съгласил. След пристигането си в столицата, той отседнал временно в

къщата на един търговец-милиардер в квартала Йотсуя, а после в малко доджо, собственост на

друг магнат в Шинагава. ;

Тук обаче Морихей не се чувствувал добре. Един ден той припаднал след тренировка и изглеждал като пред умиране. Докато бил в безсъзнание, Морихей преживял друго видение, този

път разкошна мома, която яздела небесна костенурка. Той интерпретирал, този знак като

Божествено благоразположение.

Докторите обаче твърдяли обратното и заявили, че неговото състояние е критично. Въпреки

че Морихей нямал рак на стомаха, както се предполагало, кървящата язва и свръхизтощението били причина неговото здраве да виси на косъм. Онисабуро се срещнал с Морихей в Токио и уплашен от ужасното изражение на неговия верен последовател, го накарал незабавно да се върне в Аябе, за да възстанови своите сили. След като разговарял с Онисабуро, който бил под

постоянно наблюдение от страна на полицията, Морихей бил придружен от двама цивилни полицаи и откаран в полицейския участък. На Морихей било казано:

"Един от твоите ученици е опасен радикал от дясното крило. Какво знаеш за него?" - попитал полицая.

"Нищо" - отвърнал искрено Морихей. "Аз не съм нарушавал никакви закони. Защо се отнасяте така с мен?"

Морихей бил освободен, но физически болен и отпаднал в резултат на бруталното отношение,

той се завърнал при семейството си в Аябе.
Шест месеца по-късно Такешита и други поддръжници на Морихей отишли в Аябе, отново апелиращи пред Морихей, да се установи постоянно в Токио. Тогава Онисабуро дал

благословията си на Морихей:


"Будо ще бъде твой юсай, това ще е доказателство за Божественост". И Морихей окончателно решил да вземе жена си и децата си на това трето пътешествие.

За тях била осигурена една прекрасна къща в Шиба Широгане /квартал на Токио/. За

нещастие Морихей загубил портфейла си някъде между Аябе и Токио. Твърде честолюбив, за да каже някому за нещастието, той не споделил нищо. За щастие един наблюдателен негов познат

забелязал липсата и разбрал причината за безпаричието. Необходимите припаси били незабавно

предоставени.

Едно временно доджо било импровизирано в билярдната зала на принц Шимазу. За една

година семейството успяло да се премести в по-голяма квартира в Шиба Мита, а след това в още

по-голяма в Шиба Курума, намираща се в близост до известния Санга-куджи. Когато станало

ясно, че импровизираните доджо няма да могат да издържат ударите на трениращите, хората

трябвало да чакат на опашка. Някои от богатите поддръжници на Морихей направили планове

за изграждането на голяма тренировъчна зала. Била закупена земя в окръг Уакамацу и създаден

фонд за изграждане на сграда.

Докато се строяло доджото, Морихей и семейството му наели къща в Меджиро. Там той имал

две паметни срещи.

Първата била с генерал Миура, герой от руско-японската война. Той бил известен с това, че съсякъл повече от 50 руски войника със своя офицерски меч, въпреки че самият той бил пронизан в гърдите от руски щик. Освен това Миура бил ученик на Сокаку и бил заинтересован от това да

разбере, доколко Морихей е автентичен в своя стил.

След размяната на любезности, Миура помолил за демонстрация. Абсолютно уверен и

безстрашен, тайно изпитващ желание да унизи "парвенюто", според него - Морихей, генералът атакувал с цялата си сила. Въпреки желязната си решителност и военна доблест, Миура като

всички предизвикващи, бил напълно овладян и доминиран само след няколко мига от Морихей.

После след срещата, Миура се извинил за необмисленото си поведение и помолил да бъде приет

като ученик.

- Вашите техники са съвсем различни от тези на Дайто Рю. Това наистина е Будо. Моля,


приемете ме като ваш ученик.

Въпреки, че Морихей можал да се справи с Миура без особени трудности, като го отпрати,

генералът все пак бил поразен от това, колко добре Морихей се справял с атаките. В крайна

сметка Миура устроил демонстрация, изпълнена от Морихей във военната академия Тояма.

След демонстрацията Миура казал на Морихей, че кадетите искат да видят цялата му сила.

"Наистина ли?" - казал Морихей като сграбчил най-близо намиращия се до него кадет с едната си ръка и го вдигнал високо във въздуха. След това Морихей хванал с ръката си рамото на

Миура и извикал на кадетите да възседнат протегнатата му ръка /от рамото до китката/. Осем от

тях се скупчили, не оста-

вяйки място за друг. Подстрекавани от Миура, само-надеяните кадети предизвикали Морихей
със своите дървени щикове. Те го посъветвали да си сложи предпазна ризница, но Морихей

отказал с думите:


- Това не е необходимо. Всички наведнъж ли ще ме атакувате?

- Разбира се!

- Лесна работа. В моето "Будо", ние очакваме нападащите от всички възможни посоки. Хайде, елате всички наведнъж.

Първоначално, те се поколебали и само един кадет пристъпил напред. Но след миг, кадетите

се окопитили и се впуснали в атака. Уви, само за да се окажат светкавично "прекатурени" и

"разхвърляни".

Джигоро Кано, основателят на Кокодан Джудо посетил "доджото" в Меджиро през октомври

1930 г. Кано бил космополит и интелектуалец, добре владеещ английски език и в много

отношения диаметрална противоположност на старомодния, мистичен Морихей, но и той също бил поразен от техниките на Морихей.

"Това е съвършеното "Будо" - истинско Джудо, възкликнал Кано след като видял

демонстрацията на Морихей. Кано смирено помолил Морихей да приеме двама от неговите

напреднали ученици, за да бъдат обучени. Морихей се съгласил и изпращал редовна

информация на Кано за резултатите от тяхното обучение. Друга история разказва, че след като

Морихей се "позабавлявал" с четирима-петима най-добри ученици на Кано, той го попитал

доста остро:
"Що за Будо преподаваш ти в Кобукан?"

Кано отвърнал: "Нашата система е по-скоро вид физическо образование, отколкото чисто

Будо".

Въпреки, че по-късно те се разбирали доста добре, Морихей отказал да покаже каквото и да било от своята система на Киудзо Мифуне, който бил главен инструктор в школата на Кано, за



да не би той да "открадне" неговите техники. Хора, които са тренира.ли и при двамата учители,

отбелязват факта, че техните системи са доста сходни, така че очевидно Морихей е имал

основание за тези опасения.

Церемонията по откриването на новото "доджо" се провела през април 1931 г. То било

наречено "Имперска зала за военна доблест и мъжество".
Следващото лято, под покровителството на организацията " Омото-къо” било създадено

Обществото /дружеството/ за подпомагане на Японските бойни изкуства /Дай Нихон Будо

Сенио Кай/. За главен инструктор бил определен Морихей. Главното доджо на това дружество било разположено в Такеда, едно планинско село в префектура Хиого. Една пивоварница за саке

била превърната в тренировъчна база на бързо разрастващата се народна милиция " Омото-кьо”

През лятото Морихей бил инструктор там.

Морихей на възраст около 50 години

Морихей набирал членове за Будо Сенио Кай като на сбирките на Омото-къо се обръщал към

младежите с думите:

"Ако някой от вас мисли, че може да ми се "опре", то нека заповяда при мен и да опита".


Четирима от всеки пет младежи се решавали на предизвикателството и веднага след като били

преметнати с умение от Морихей един-два пъти, те се записвали за членове на организацията.

Тренировките в далечното селце Такеда били много сурови. Всеки ден те включвали обучение в бойни изкуства, а така също и много тежка селска работа. Атмосферата, която царяла в Такеда, можела да се определи най-точно с думите "всичко или нищо", "направи го или умри".

Много скоро се появил сериозен разрив между пламенните поклонници на Омото-къо които се


готвели за свещена война и инструкторите, не признаващи Учението Омото-къо. Повече или
по-малко, Морихеи бил способен да смекчи взривоопасната ситуация. Но така или иначе положението оставало напре гнато.

Освен в Кобукан, Такеда и другите "доджо", Морихей бил инструктор и в Академията Тояма,

Военно морската Академия, Колежа за подготовка на воени кадри, а така също и във

Военно-полицейската академия.

Установявайки се в крайна сметка в Токио, Морихей се оказва в центъра на водовъртеж от

множество дейности. Морихей бил изключително селективен при приемането на трениращи за

свои ученици, като между другото от тях изисквал да имат двама солидни поръчители и най-важното провеждал личен разговор с всеки един от тях. Ако Морихей не харесвал нещо,

което забележел у кандидата, той бил незабавно отхвърлян без каквото и да било обяснение. В

случай че Морихей сметнел, че кандидатът е искрен, то той го приемал безусловно. Не

съществувала установена система за заплащане, но на практика всеки ученик, живеещ в доджото,


плащал за това под различна форма - с пари в брой, в храна, някои други натурални средства или

чрез работа. Тренировките се провеждали сутрин от 6 до 7 часа и от 9 до 10 часа, следобед от 2

до 4 часа и вечер от 7 до 8 часа.

Учениците, които живеели в доджото, спели там, сами се грижели за чистенето и изпълнявали

ролята на прислужници на Морихей. Те трябвало да бъдат “ нащрек" буквално непрекъснато ден и нощ. В сучай че Морихей заварел някой неподготвен /не в готовност да се защити, ако е

необходимо/, например а говори по телефона прекалено съсредоточено, не обръщайки особено

внимание на стойката си или да влиза в някоя стая не по правилен начин, или завиващ

зад някой ъгъл не както трябва, то този ученик получавал сурово наказание.

Въпреки, че следният случай е от периода на войната, той илюстрира доста добре


сентенцията на Морихей, че тренировката е 24-часов процес. Главният инструктор на щабното
доджо се върнал от далечно пътуване, облечен с луксозно кожено яке, а по това време неговата

стойност била прекалено висока в Япония и почти недостъпна за хората там. Скоро това яке било откраднато й разяреният инструктор събрал всички ученици, живеещи в школата. Осъдил

тяхната безотговорност и неоправдана ненаблюда-тедност. В това време влязъл Морихей и поискал да разбере коя е причината за създаденото вълнение. Когато разбрал каква е работата,

Морихей казал:


– Значи откраднато?! - и закрачил мълчалив около насядалите ученици. Изведнъж той викнал на главния инструктор.

– Твоя си е грешката! - и обръщайки се, напуснал залата, като оставил всички да се чудят

какво искал да каже. По-късно един ученик, все още учуден от думите на Морихей, помолил да

му обясни какво искал да каже.

– Нима не разбираш? Един майстор по бойни изкуства никога не трябва да бъде нафукан

/суетен, и докаран/ и не бива да се пристрастява към материалното. Такова едно поведение го

прави уязвим /разкри-

Морихей със своята съпруга Хатсу, своя единствен, останал жив, син Кишомару и една от своите племенници в Токио в края на 1930 година.

ва го/, както него самия, така и тези, които са около него. Този инструктор позволи на един

предмет да измести по стойност самия него и виж докъде стигна.

През продължителния период, в който разработвал и експериментирал с нови форми и техники, Морихей не водел систематично и последователно обучение. Учениците му работели

върху това, което той изследвал в момента. Един от тях си спомня, че Морихей измислял нови техники дори и насън, тъй като понякога ги будел в 2 часа през нощта, за да изпробват

последното му нововъведение.

През същия период в Кобукан, Морихей се занимавал и с изучаване на техниките с меч.

Тренировките по Кендо водел осиновеният син на Морихей /а така също и негов зет/, Кийоши

Накакура, който бил пръв ученик на известния майстор по Кендо Хакудо Накаяма. Липсата на

ентусиазъм към Омото-къо убежденията на неговия тъст, както и някои нерешени семейни

проблеми, принудили Накакура да напусне семейството на Уешиба няколко години след

неговото осиновяване.

Сред първите практикуващи в Кобукан, бил Йоичиро Иноуе, възпитан в семейството на

Уешиба, негов роднина и негово точно копие на външен вид

Необщителен човек, въпреки че вероятно знаел много за ранната кариера и техники на Морихей

- повече от всеки друг, Иноуе пази спомените за себе си, ръководейки малка школа за бойни

изкуства, наречена Шинеи Тайдо. Един от първите ученици на Морихей бил и грамадният

Цутому Юкава, най-силният мъж "в Кобукан, който с голи ръце извивал гвоздеи и повдигал

дебела греда с двама мъже, седнали на нея. За нещастие Юкава, голям пияница, бил намушкан с щик до смърт при кръчмарско сбиване в Осака по време на войната. Кенджи Томики и Минору

Мочизуки се увличали от техниките на Морихей, но останали лоялни към Джигоро Кано.

Двамата /Томики умира в началото на 80-те години/ създават независими една от друга системи, в които са комбинирани елементи от джудо и айкидо а в системата на Мочизуки - и от карате и

кендо. Хаджиме Иуата и Ринджиро Ширата били двама джудока, които с жар започнали да се


занимават с Айки-Будо. Сега Иуата живее в Осака; високопоставеният Ширата - "Чудото на

Кобукан", е може би единственият инструктор, който успешно е съчетал предвоенните и

следвоенните стилове в Айкидо.

Специално внимание трябва да отделим на Такако Кунигоши. Тази жизнена млада жена

тренирала наравно с мъжете, без да моли за отстъпки. Тя често била викана от Морихей да му

помага като носач на баагажа му, или като негов партньор при демонстрации, за да илюстрира

ефективността на техниките от кобукан срещу нападатели - мъже. Един директор на школа по
джудо, впечатлен от грациозните и маниери и нейното поразително спокойствие, докато се
защитавала от противниците си, я запитал:

"Къде се научихте да се движите така?" Когато му отговорила: "В Кобукан", той незабавно решил да изпрати своя най-добър джудо-състезател, млад мъж на име Годзо Шиода, на

обучение там. Шиода впоследствие станал един от най-добрите ученици на Морихей и по-късно
основал своя собствена школа Йошинкан, на основата на стария стил Айкидо.
Славата на Морихей се разнесла из столицата толкова, че бил извикан да направи бойна

демонстрация на Айкидо пред император Хирохито. Морихей отначало отказал, изтъквайки

следната причина:

“ Не мога да показвам имитационни техники пред Негово Величество. В реална схватка, моите

противници няма да бъдат способни да станат и да ме атакуват от- ново - те ще бъдат убити с

един замах". Думите на Морихей били предадени на императора, който отговорил, че разбира

позицията на Морихей, но въпреки това би се радвал, ако Уешиба му покаже изкуството си при колкото се може по-обикновени условия.

Седмица преди провеждането на демонстрацията Морихей получил остър стомашно-чревен

пристъп, повръщал продължително и ден преди нея бил прекалено обезводнен. Въпреки тежкото си състояние, Морихей отказал да отмени появяването си. Докато го внасяли в залата и му помагали да облече тренировъчния си екип, двамата придружаващи го ученици, Юкава и

Шиода, гледайки изтощеното бледо лице на учителя си, се чудели: "Как ще може да проведе

демонстрацията в това състояние? Той няма да оживее".

Въпреки всичко, щом се появил пред императора, Морихей внезапно се изправил и закрачил живо към центъра на залата. Юкава, обезпокоен, че учителят му действа само с една десета от

обичайната си сила, се забавил малко при започването на атаката си. Когато Морихей го хвърлил с нормалната си сила, падайки, Юкава счупил ръката си. Така че Шиода трябвало да покаже всички падания по време на цялата четиридесетминутна демонстрация. След нейния край и тримата били много изтощени и прекарали остатъка от седмицата, възстановявайки се на легло.

Преди да проследя раждането на Айкидо, ще направим равносметка на отношенията между

Морихей и двамата души, оказали силно влияние на живота му:

Сокаку Такеда и Онисабуро Дегучи.

Както споменах по-рано, отношенията между Сокаку и Морихей били напрегнати още от

самото начало. Синът на Сокаку - Токимуне, който води днес школата Дайто Рю пише за нежната привързаност на своя баща към Морихей. Но истината е, че Сокаку завиждал на

Морихей. Той отнемал ученици от доджото на Морихей: "Тренирайте с мен, истинския учител

по

Дайто Рю” И всъщност, той вземал парите на своя най-добър ученик. Сокаку дошъл в Кобукан



скоро след откриването на школата, за да даде на Морихей удостоверение за майсторство, от

което той не се нуждаел, нито пък искал. Цената на разрешителното в официалните регистри била скромна, но Уешиба бил задължен да покрие всички разходи на Сокаку както и да даде

значителен паричен благодарсгвен дар. Морихей често изразявал недоволство от факта, че

трябвало да плаща стотици долари за всяка техника, научена от Сокаку.

Въпреки, че поведението на Морихей към негов бивш учител било безупречно, обучаващите

се в Учението Омото Кьо а по-късно в Кобукан, усеща стъписването на Морихей от нежеланите

посещения на Сокаку. Според всички почти без изключение, раздразнителният малък тиран правел много неприятно впечатление на приятелите и учениците на Морихей. Много преди
това, Уешиба превъзхождал Сокаку като боец, по думите на един от първите ученици на

Морихей: "Сокаку никога не се опита да обучава Кобукан, но една вечер показа "правилния"

метод за прилагане ключ на ръката. Аз се престорих, че ключът е ефективен, но той не бе

болезнен ни най-малко. Аз лесно бих могъл да му окажа съпротива, нещо което Уешиба Сенсей никога не би допуснал."

,И така, в бюрократична Япония самоукият майстор Морихей трябвало да използва

разрешителното си като средство, узаконяващо преподаването му на Дайто Рю. След

последното посещение на Сокаку в Кобукан, Уешиба махнал разрешителното си от

тренировъчната зала и вече нямал никакви сметки за уреждане със стария майстор. /Сокаку

продължава живота си като странник и умира през 1943 г. на 83 години./

Връзката на Морихей с Онисабуро била много по-богата и далеч по-плодотворна. Морихей

изпитвал преданост към Великия Гуру. И след толкова много съвместни преживявания, тези

двама странни и необикновено надарени мъже били проникнати от високо уважение, всеки към

способностите на другия. Морихей и Онисабуро имали едни и същи духовни възгледи; както ще
бъде показано в част трета. Философията на Айкидо се корени в Учението Омото-къо. Наистина,
двете системи са широко взаимнопроник-нати. Уешиба останал верен на Омото-къо Учението,
през целия си живот и твърди, че Онисабуро е този, който му е показал верния път.

Въпреки тяхната взаимна привързаност, двамата мъже се почувствували принудени в крайна

сметка да тръгнат по различни пътища. След като Морихей напуснал завинаги Аябе през 1929 г., с благословията и поощрението на Онисабуро, той разширил кръга на контактите си и така се

посветил пълнокръвно на създаването на собствен, единствен по рода си стил, независим от

каноните наДайто Рю и Омото-къо.

Отслабването на връзките на Уешиба с Омото-къо било временно. Правителството вероятно

би било по-снизходително към фантазиите на Онисабуро, ако той ограничавал дръзките си

прояви само в Аябе. Както и да е, Омото-къо формациите, създадени от полувоенни групировки,

трупащи оръжие и техните връзки с ултрадесните движения, съчетано с публичните изказвания на Онисабуро за цялостна имперска религия, подтикнали разтревожените управници към

действие.

Сутринта на 8 декември 1935 г., 500 тежковъоръжени полицаи атакували главните Омото-къо -

центрове и арестували Онисабуро неговите главни съмишленици по обвинение в държавна

измяна и образуване на бунтовническа армия. Морихей също бил обект на преследването.

Както бе отбелязано по-горе, Морихей, като изявен член на Омото-къо, бил под наблюдение.

Веднъж правителствените агенти се опитали да вкарат "къртица", /техен човек/ в Кобукан. Един

мъж преднамерено, с препоръка от Джигоро Кано, поискал позволение да бъде приет за ученик.

Уешиба успял да прозре измамата и му отговорил: "Само ако успееш да победиш моя най-нов

ученик".


Морихей излязъл да говори с начинаещия, който метял градината. Той му обяснил положението и след това му показал една специална техника.
"Използвай тази техника" – го посъветвал Морихей. "Но ако не я проведеш като че ли е

застрашен живота ти, тя ще бъде неефективна".


Ученикът приложил техниката, все едно че за него нямало да настане утре и повалил

противника си . Когато опозореният агент се запътил към изхода, Морихей безстрастно го

запитал: "Кой те изпрати да ме шпионираш?"

Придържайки се към основите на Будо Сенъо Кай, Уешиба попаднал под още по-щателно

наблюдение и на 8 декември 1935 г. била издадена заповед на негово име за арест, от полицейското управление в Киото.

Морихей, почти подготвен за предстоящото си арестуване от своите приятели в полицията, бил през този ден в Осака. Тамошният полицейски, началник Кенджи Томита /по-късно той

става генерален секретар при правителството на Коное/ бил бивш ученик на Морихей и наредил,

учителя му да бъде разпитан вежливо и наистина, макар че разпитът продължил повече от 12

часа, към Уешиба се отнасяли по-внимателно, отколкото към останалите затворници. Когато

съдът в Киото настоял Морихей да бъде затворен, Томита го изпратил в Сонедзаки, където

тамошният полицейски началник укривал Уешиба в собствения си дом, до отминаването на

бурята.


Поддръжниците на Морихей можели да го защитят, главно като убеждавали прокурорите, че

той е прекалено ценен като инструктор по бойни изкуства за да бъде затворен. Много членове на

Омото-кьо негодували против конците, дърпани в негова полза, докато десетки други гниели в

затвора. Онисабура защитавал първия си приятел, може би надявайки се, че Уешиба ще облекчи някак си собствената му участ. /Иронично, през следващите години, Морихей бил даван като

пример от Омото-къо - организацията, за силата придобивана чрез практикуване на религията/,

Последвалото разгромяване на Омото-къо - ор ганизацията, било едно от най-суровите в

японската история. Всички ценности, намиращи се в Аябе и Камеока били заграбени и

продадени на търг. 15 000( работници били карани да разрушават и взривяват всяко здание на

Омото-къо. Останките били сравнени със земята и собствеността била разпродадена.

Онисабуро бил затворен за повече от шест години и половина. Преди да бъде окончателно

признат за виновен по обвинението за държавна измяна, той би признат за невинен по

обвинението за подготвяне на бунт през 1942г. След това, седемдесет и две годишен, с

разклатено здраве, незаплашван повече от правителството, по средата на Втората световна

война,


Онисабуро бил освободен от затвора. През 1945 г. новото правителство реабилитирало

Онисабуро и напълно снело обвиненията срещу него. "Възкресявайки" наум "Небе на земята",

неуморимият Онисабуро се опитал да го създаде още веднъж, но смъртта, така или иначе, била

единственото обстоятелство, което дори духовният лидер - гуру не успял да победи. Пламенният

религиозен-водач починал на седемдесет и осем годишна възраст, 3 години след края на войната и Омото-къо никога вече не била възстановена; всъщност организацията се разпаднала на няколко съперничещи помежду си фракции, една от които дори и днес чака Онисабуро да се

завърне на земята като светец-избавител.

Управляващите кръгове ненапразно били ужасени пред заплахата от бунт. Няколко години

преди разгрома на Омото-къо, реакционните фанатици и техните симпатизанти направили опит

да свалят цивилното правителство. След убийството на първия министър Теуйоши Инукай,
метежът бил потушен. Три месеца след Втората Омото-къо афера, на 26 февруари1936 г., бил
направен втори опит за преврат, този път от армейската групировка "Имперски път".

Омото-къо и Морихей имали връзка с някои от лицата, отговорни за двата метежа; прави

впечатление обаче, че нито Онисабуро, нито Морихей били запознати с нито един от двата плана
В хаоса, който последвал, политическата обстановка все повече се влошавала. През 1937 г.

Япония предизвикала война с Китай, през 1941 г. бомбардирала Пърл Харбър и след това

претърпяла съкрушително поражение през 1945 г.

Тези жестоки години били време на страхотно напрежение за Марихей. Неговият любим

духовен водач и много негови приятели от Омото-кьо вехнели в затвора; и над самия Уешиба тегнел облакът на подозрението заради връзките му с Омото-къо и заради въвличането на неколцина негови ученици в тайни заговори. Беше споменато, че по време на инцидента с

Омото-къо, Морихей бил защитен от съдебно преследване, докато продължавал да преподава

смъртоносни техники на кадетите от Военната полицейска академия и "шпионския колеж" в

Тояма. Въпреки, че боят с щикове и джудо влизали в програмата на обучение, сред кадетите


бързо се разнесла мълвата, че техниките на Айки-будо бойното изкуство на Морихей, са
"по-ефективни". Обучаващите се и на двете места били естествено отвратителна група от хора,

типове, подобно на тези от немското Гестапо. Често те нападали от засада инструктора си, за да

го изпитат. /Морихей, разбира се, винаги оставал невредим/

От друга страна, много хора, които били привърженици на войната, се възхищавали от

Морихей и често искали съвет от него. Между тях бил и импера

торът/дълбоко впечатлен от демонстрацията на Уешиба, а също и двамата първи министри:

Фумимаро Коное /един от директорите на Кобукан/ и генерал Хидеки Тоджо, който запалено се

обучавал в стила на Морихей, когато живеел в Манджурия.

Например, Уешиба бил много влиятелна фигура в Манчуко, марионетната империя, основана

през 1932 от японската армия в Северен Китай.

В този период Морихей участвал в серия неудачни тайни мисии, включително Монголската

авантюра, мисии за създаване на плацдарм в Манджурия и вътрешна Монголия, в които

японската армия действувала открито, с цел в крайна сметка да завземе цялата територия. За да си даде поне външно вид, че страната е независима, последният китайски император Пуи който бил детрониран по време на създаването на републиката през 1912 г. и избягал тайно от Китай,

след леко "окуражаване" от японските военни, бил поставен за император на Манчуко.

Морихей станал главен инструктор по бойни изкуства в университета Кенкоку, основан от

японците за обучаване на японски и китайски държавни чиновници, които да служат на новото

правителство. Всъщност Айки-будо бил задължителен курс за всички студенти от Университета.

Император Пуи бил страстен привърженик на Уешиба и дори веднъж посетил доджото в Токио.

Много държавни чиновници в Манджурия били ученици на Морихей.

В едно от пътуванията си из Манджурия, Морихей водил прочутия си двубой със бореца по

сумо Тенрю. Обичащият споровете Тенрю претърпял провал при опита си да реформира

феодалните порядки на професионалното японско сумо и поради това отишъл в Манчуко да

изучава бойни изкуства. На една демонстрация на Уешиба, Тенрю бил подтикнат от тълпата да
предизвика 60 годишния майстор. Оказало се, че огромният Тенрю бил неспособен да помръдне

Морихей от мястото му, а след това тежкоатлетът бил проснат на земята само с един пръст.

Омиротворен напълно, Тенрю станал един от най-добрите ученици на Уешиба.

Престижът на Морихей бил толкова голям, че някои правителствени дейци тайно гопълномощили да

се опита да води преговори за мирно съглашение китайските ръководители; след Пърл Харбър,

Япония била неспособна да води война на два фронта дълго време. Така или иначе, нищо не

излязло от усилията на Уешиба и най-неочаквано, през 1942 г., той се оттеглил от обществения

живот.
Защо?

Морихей може да е бил патриот, убеден, че Япония е Божествена страна. Но той не бил

фанатик, желаещ да води бой до последния човек. Той остро чуввувал противоречието между

"Будо Път на любовта" - благоприятствуващ и съхраняващ живота, и войната, причиняваща

масова смърт и разрушения. Мнозина от неговите по-късни ученици, си спомнят колко ненавиждал Морихей работата си във Военната полиция и Академията в Тояма. Веднъж Уешиба

се оплакал на сина си: "Военщината господства заради безразсъдните глупаци, невежи в

управлението на държавата и неразбиращи. религиозните идеали. Те унищожават всичко,

изпречило се на пътя им, избиват невинни граждани, постъпват в пълен разрез с Божията воля и

със сигурност ще достигнат жалък край. Истинското Будо,това е да се съхранява Живота да се


възпитава мир, любов и уважение, а не да пръскаш света на парчета с оръжия.
Във връзка с това, трябва да се спомене, че след атаката на Пърл Харбър, Морихей търсел

връзка с добре осведомени свои познати, за да може да научи всичко възможно за противника на

Япония; той безстрастно споделял с някои, че няма надежда за (беда на Япония при

продължаване на конфликта с тази неизчерпаемо богата нация.

Бидейки физически и емоционално изтощен от кръвопролитието, Морихей, като се позовал на лошо здраве и желанието да съхрани истинския път Айки на всяка цена, се отказал от положението си, възложил управлението на доджото на своя син и учениците си и се пренесъл да живее в една ферма в Иуама около 100 мили от Токио/. По-късно Уешиба заявил, че неговото

внезапно преместване в Иуама станало по висша повеля; Морихей сънувал, че "черният дъжд" за

който Нао Дегучи предсказала, ще означава скорошното разрушение на Хирошима и Нагасаки.

Вътрешен глас му казал: "Иди в провинцията, построй храм, посветен на Великия дух на Айки и

приготви да бъдеш пътеводна светлина на нова Япония" /своевременното отказване на Морихей

официалните му задължения го избавило също така от възможността по-късно да бъде класифициран като незначителен военнопрестъпник/. Интересен факт е, че терминът "Айкидо" е



приет официално за название на бойното изкуство на Морихей по същото време.

Морихей не се славел с привързаност към градския живот. Той бил започнал да закупува

земя в Иуама още от 1935 г., с надеждата някой ден да основе доджо в провинцията. По време на

оставката му /1942г./, собствеността му се увеличила на почти 17 акра което било значителен

размер за Япония. Тъй като участъка нямало постройки, Уешиба закупил местен фермерски навес и го преустроил в проста дървен барака. Посетителите от Токио бивали изумени, когато
виждали Морихей и съпругата му да живеят в такива спартански условия. Но Морихей бил

много щастлив, че отново е в единство с животворната сила на Майката Природа.

През остатъка от военните години Морихей бавно възстановявал здравето си /той боледувал

докато боледувала страната му/ и се съсредоточил върху построяването на храма Айки. В

сравнение с големия храм в Исе и стотиците великолепни "Джинджа" в останалите части на

Япония, малкият Айки Джинджа изглеждал почти неугледен. Важността, смисълът на този храм бил не в постройката сама по себе си, а в духа, който се съдържал в нея.*

Айки храмът на Морихей бил посветен на четиридесет и две божества на Вселената, всяко
едно от които олицетворявало една от основните сили, поддържащи космоса /напр. енергия, светлина, огън, вода, и разбира се, любов/, т.е. всички елементи, активизиращи и утвърждаващи

света. Всеки, който приближавал храма Айки, осъзнавал присъствието на тези сили и разбирал

истинността на съществуването си. Правилният начин на почитание към Айки Джинджа е да
станеш едно с Великия Дух, помещаващ се там и да го въплътиш в себе си. Това е, което Морихей правел всеки ден и се надявал да постигнат и неговите последователи.

Войната достигнала трагичния си завършек на 15 август 1945 г. и Уешиба, вече с възстановено

здраве, бил един от малкото японци, които гледали с оптимизъм на бъдещето. "Не се

безпокойте" - окуражавал той обезверените си ученици. "От сега нататък ще се появи истинското

Айкидо”.

ІV

Запознанството на света с Айкидо започнало бавно, въпреки че доджото в Токио било оцеляло слсд въздушните нападения. То било спасено благодарение героичните усилия на сина на Морихей - Кишомару, който потушил пламъците, застрашаващи да изпепелят



тренировъчната зала. В нея се били скрили от бомбардировките около 30 семейства, живеещи

близо до доджото, общо почти 100 човека.



* Постройката била само външната обвивка на една вътрешна същност, към която всеки, практикуващ Айкидо, трябвало да се стреми вътре, в собствения си "жив храм".

Макар, че залата можела да се използва, американските окупационни власти били забранили

практикуването на всички бойни изкуства /с изключение на карате\ На територията на

собствеността в Иуама било построено успоредно с храма Айки, малко доджо и Морихей, добре

скрит от погледа на Централното управление в Токио, въпреки забраната тренирал заедно с някои от предишните си ученици и неколцина местни младежи.

През 1948 г. окупационните власти и японското министерство на образованието разрешили

организирането на Айки-фондация, съдействуваща за развитието на Айкидо, "бойно изкуство,

посветено на за- пазването на международния мир и справедливост" През 1949 г. доджото в

Токио отново било отворено официално.

Първоначално доджото се посещавало от много ученици. Системата на обществения

транспорт, разрушена през войната, не била все още напълно възстановена, а и поради острия
недостиг на храна, хората не искали да изразходват енергията си, практикувайки

дискредитираните.бойни изкуства. /Един от ранните ученици решил да остане като постоянно практикуващ, просто защото получавал безплатно храна/. Когато икономическата ситуация се

подобрила, към доджото се присъединили повече ученици. така постепенно били основани други школи по цяла Япония, както и в много университети. Първата пуо лична демонстрация била

проведена през 1956 г. ПÀ същото време някои чужденци започнали да се занимават сериозно с

Айкидо и изкуството започнало да се разпространява отвъд океана.

Сред второто поколение ученици на Морихей, тези които дошли по време на войната и

ранните дни на Айкикай, бил и предишният главен инструктор Коичи Тохей, майстор в практикуване със силата "Ки", но толкова умел в "айки" на човешките отношения. След смъртта на Уешиба, Коичи Тохей бил помолен да напусне доджото и впоследствие самият той създал

собствена организация. Минору Хираи, предеставител през войната на Морихей в Бутокукай -

"Комитета по бойни изкуства", по-късно също създал собствена школа, наречена Дай нихон

кориндо Айкидо. Друг ученик, който тръгнал по свой собствен път бил Каншу Сунадомари от

Мансейкан на остров Киюшу. Въпреки, че Сунадомари бил последовател на Омото-къо и поради

това имал същите като Морихей духовни възгледи, уникалните му техники, добре разработени

чрез индивидуално експериментиране, се различавали интригуващо от тези на Основателя.

Други двама ученици, които имали сходни с Морихей Уешиба религиозни възгледи, са Мичио

Хикитсучи, талантлив практикуваш изкуството на меча, на когото е поверено Кумано Доджо,

една от любимите тренировъчни зали на Морихей, и калиграфът Сейсеки Абе, често назоваван

като "най-добрият приятел на Морихей", който днес поддържа малко доджо в Осака.

Неколцина други главни ученици на Морихей все още практикуват в Главното доджо.

Зенсабуро Озава, ученик на знаменития Учител по Сото Дзен, Кодо Саваки, се изказва за

Айкидо като "динамичен Дзен"/Дзен в движение/, провеждайки техниките с безупречна

прецизност и грация. Замисленият Шигенобу Окумура, който последвал примера на своята майка и започнал да тренира Айкидо в Манджурия, привлича по-интелектуалния тип ученици

заради научните си разработки. Бансен Танака е главната опора на Айкидо в областта Осака.

Колоритният Сейп Ямагучи, който изкачва планината Фуджи почти всеки уикенд през лятото, е класически пример за религиозна преданост и физически тренинг. Садатеру Арикава

предизвиква учениците си да изпитат своите възможности до краен предел. Такуо Такаока от

Уакаямаут утвърждава "стария стил" на Айкидо. Закалените ветерани Морихиро Сайто, начело на Иуама-доджо и Хироши Исояма, главен инструктор в японските Сили за самоотбрана,

запазват Айкидо от израждане във форма на лека гимнастика. Новаторът Шоджи Нишио

предпочита да тренира с истински мечове. Хироии Тада, Нобуйоши Тамура и Кадзуо Чиба

разпространяват изкуството зад океана.

Сравнена с драмите и преживяванията на предишните години, следвоенната кариера на

Морихей бил сравнително спокойна. Той поверил административ- ните подробности и

популяризирането, на сина си Юшомару и главните си ученици, посвещавайки цялото си време на по-нататъшното развитие и усъвършенсвуване на собствения си път - Пътят на Хармонията

В контраст с неспокойната и трескава активност на младостта му и средната му възраст,

по-късните години на Морихей се характеризирали с чувство спокойствие и дълбока духовност.
Той прекарва повече от времето си след войната в молитви, обработване на земята и четене.

Веднъж той написал в едно есе:

"Чрез изолирането си в Иуама и оттеглянето си от световните дела, аз станах способен да

достигна дълбокото чувство на единение със Вселената. Ставам всяка сутрин в четири,

пречиствам се чрез "мисоги" /обливания със студена вода/, след това излизам навън да поздравя

изгряващото слънце. Аз се съединявам с космоса чрез "Айки" и общувам с всичко съществуващо,

чувствувам се като че ли съм едно със самата Вселена, дишайки заедно с всички неща и явления в

нея. Заставайки пред олтара на небето, аз съм в чудесна хармония с Божественото. След това се покланям в четирите посоки, моля се и медитирам пред храма Айки в продължение на час и половина."

В последните си години, Морихей провеждал по-малко тренировки лично; появявал се там

по-скоро за пример и вдъхновение. Той бил доста далечна фигура за повечето ученици, които

само от време на време имали честта да зърнат знаменития майстор. Когато водел тренировките

лично, наблягал върху духовната страна на Айкидо; лекциите на Морихей заемали понякога

половината, ако не и повече от времето за тренировки. Той често казвал на своите ученици: "Аз

съм само един обикновен пътепоказател. Вие, учете за себе си."

Въпреки, че Морихей понякога се гневял на фотографите, повечето от тях в последните му години са го заснели с външност като добър стар патриарх и мъдър философ. Снимката е от неговата седемдесет и пет годишнина.

Колкото повече Морихей остарявал в следвоенните години, толкова повече се проявявала неговата религиозност в неговия характер.

Един от младите ученици от доджото в Иуама разказва: "Ние, учениците, бяхме винаги много

радостни, когато Основателят /т. е. Морихей/ ръководеше тренировката. Той прекарваше
двадесет минути правейки "мисоги-но-джо" и " чинкон-кишин", говореше още двадесет минути,
демонстрираше няколко основни техники и след това изчезваше. Това беше добре дошла

почивка в сравнение с редовните, "каращи костите да пращят" тренировки.

Морихей прекарвал времето си в Иуама или в доджото в Токио, като често пътувал /чак до

осемдесетата си годишнина/, изнасяйки демонстрации в различни части на страната. През 1961 г.


той направил първото си и единствено пътуване до САЩ – 40-дневно посещение в Хаваите.

В следвоенния период, Морихей рязко променил мнението си по отношение на публичните

демонстрации. Първоначално, той бил решително против откритите представления, да не бъдели

използвани и откраднати техниките му от лоши хора. С голяма неохота се съгласил на публична

демонстрация през 1956г. след като Кишомару /синът му/ го помолил да я направи в името на

разпространението на Анкидо. По-късно Морихей разбрал смисъла на такива демонстрации и

дори позволил да бъде свободно фотографиран и заснет на филм. /Изключвайки, разбира се,

Иуама, тъй като в градчето имало много "якудза".

Морихей отменил няколко публични демонстрации в храма Айки, заради присъствието на тези
гангстери/.

Фактически първият пълнометражен филм за Морихей бил заснет от Американска

телевизионна компания през 1958г. Въпреки пълното отсъствие на знание за Изтока и източния

начин на мислене, въпреки неуспешната демонстрация на Коичи Тохей, където той почти е

смазан от един новак, тежка категория, въпреки интервюто дадено от Уешиба, на което той

очевидно е неразположен, точно тази част от телевизионната поредица "Срещи с

приключението", се е запазила и днес успява да пресъздаде същността на Айкидо. По-успешен в

тази насока е "Царят на Айкидо" - кратък филм на японската телевизия, датиращ от 1961 г. Той

показва главно религиозните и мистични аспекти на Айкидо, отразявайки всекидневните

тренировки на Морихей в Иуама, често провеждани до късно вечер.

В последните години на своя земен живот, Морихей бил обсипан с почести и награди от много японски и чуждестранни организации. Също така на 81 годишна възраст, той бил специално

удостоен с орден от императора през 1964г. /На същата церемония бил награден с медал и

Киудзо Мифуне./

През 1967г., в Токио било построено ново триетажно доджо, за да се посрещне наплива от нови

уче ници; Морихей провел там последната си демонстрация на 15.01.1969г.
Силите напуснали Уешиба на 8 март 1969г. в Иуама. Сигурен, че краят е близо - "Бог ме вика",

Морихей станал рано сутринта на 10 март, за да проведе тренировка за последен път в живота си. След това той бил настанен в болница с диагноза рак на черния дроб. Морихей отказал

операция и искал да се върне в къщи. Там, чакайки последния си час, той се усмихвал леко всеки

път, когато до него долитали звуци от доджото наблизо.

Дори и на смъртния си одър, Морихей бил непобедим воин. Той ходел до тоалетната без

чужда помощ, независимо от това колко е болен. Непосредствено преди смъртта му, четирима от

учениците се втурнали да му помагат, когато той се надигнал от леглото. Морихей само свил

рамене и четиримата буквално излетели в градината. Веднъж, той изчезнал и учениците му го намерили в доджото да обучава група деца. "Така трябва да се прави! Така трябва да се прави!"

Когато учениците и приятелите на Морихей идват да кажат "сбогом" на своя учител и

наставник, той им заявява: "Айкидо е за целия свят, а не за егоистични или разрушителни цели.

Тренирайте непрестанно за доброто на всички!"

Снимка на Морихей, направена на 86 годишна възраст.

Осемдесет и шест годишният Морихсй се "завърнал към Извора", рано сутринта на 26 април

1969г. Един от неговите ученици, който присъствал тогава, отбелязва: "Обикновено при смърт от рак на черния дроб лицето се свива от болка, но изражението на Морихей е невероятно красиво и

спокойно. Това е лице на някакво божество."

За тези, които са пропуснали да се срещнат с Морихей, той предрекъл: "Световният хаос ще се

увеличи; очаквайте моето завръщане."

V

Сега, след като подробностите около кариерата на Морихей са известни, нека обърнем



поглед към самия човек.

Въпреки, че стремежът на Морихей да стане най-силния човек на света, да бъде воинът с най-мощния дух, довежда до създаването на прекрасното изкуство Айкидо, неговата

целеустременост била всъщност твърде тежко бреме за най-близките му хора. Йороку обичал

много своя единствен син, повече от всичко на света. Но той никога .не могъл да разбере

момчето. Давал на Морихей всичко. Дори се опитал да последва сина си в студения Хокайдо-

едно мъчително, трудно решение за човек, чиито корени са в свещения Кумано /където самият


климат бил по-мек/. Йороку може би е бил разочарован от странното поведение на Морихей, но накрая той се примирил с факта, че синът му върви по друг път, различен от неговия, което личи и от последните му думи към Морихей: "Прави каквото наистина искаш"!

Майката на Морихей, както всички японски жени по това време, е била подчинена на мъжа в

семейството. Въпреки това, тя се противопоставила на преселването им в Аябе. /Тя починала там

през 1922г.на 71 години/. Жалко, че нито един от родителите на Морихей не доживели, за да

видят по-късно големия успех на техния син.

Морихей, в своите начални младежки години, просто пренебрегвал чувствата към жена си и

децата си. По това време, било възприето, семейството да се съобразява с бащата, а не

обратното: От спомените на Кишомару става ясно, че самия той не бил доволен от дългите

отсъствия на баща си от дома, както и от неговата безсмислена тогава упоритост, типична за

повечето мъже от периода на Мейджи. Морихей пък не подозирал, че неговият собствен

слабоват син превърнал се в книжен изследовател, може да наследи бойните му качества. Затова приел за свой главен ученик Кийоши Накакура. Морихей даже уредил сватбата, без да се

посъветва с дъщеря си Мацуко, един старомоден обичай, и не е чудно, че брачният съюз се

провалил. /Други двама ученици съобщават по-късно че Морихей ги молил по това време, да му

станат зетьове, отново без съгласието на дъщеря си./ Дори Морихей да е изпитвал някакви

чувства към жена си смятало се, че това е нещо, което един самурай никога не трябва да показва и признава. В последните си години обаче, Морихей шеговито се изказвал, тогава когато

официалното му кимоно било изцапано по вре- ме на демонстрация: "Старата дама пак ще ме нахока затова!" Хатсу, неговата жена, починала два месеца след смъртта му.

Въпреки, че някои изказвали възхищение, самурайското презрение на Морихей към парите

създавало безкрайни мъки и грижи на неговото семейство. Той изхарчил своето огромно

наследство, за изучаване на бойните изкуства; подарил няколко безценни меча на познати, само

защото те се възхищавали от тях и винаги отказвал по-големи дарения, ако в момента имал

достатъчно пари.

Някои от най-богатите мъже в Япония били сред неговите ученици, но въпреки това, Морихей никога не ги приемал по-различен начин от този на разорените ученици, които поради няма

къде, живеели при него. Ако един такъв богаташ изкажел желание да внесе някаква сума за

благотворителна цел, това било добре дошло. Но самият Морихей никога не търсел с

просия, сам пари. Всички набавени пари се поставяли в олтара на Шинто. Когато текущите

запаси намалявали, госпожа Уешиба получавала разрешение да заеме пари от тези, оставени за

божествата. С изключение на няколко изобилни години по време на разцвета на Кобукан, когато

годишният доход на Морихей бил над 100 0000 долара, божествата често се разорявали госпожа

Уешиба била принудена често да иска незабавна помощ. Учениците в Иуама, на които Морихей

често натяквал, че не ги учи за пари, от своя страна допринасяли, като създавали свой собствен

фонд за поддържане на сградите в добро състояние. Традиционното доджо в известен смисъл било подценявано като за него не се отделяли никакви средства. Големият товар по събирането на парите, поддържане на доджото и организирането на Айкикай всъщност се стоварва върху плещите на Кйшомару, който въпреки всичко се оказал способен, да наследи баща си като второ поколение-майстор, приемник /дошу/ както и да допринесе нещо от себе си в интерпретацията
предаването на традицията в Айкидо.

Морихей, който притежавал нечовешка сила имал твърде крехко здраве почти през целия си

живот. Той постоянно страдал от стомашни и чернодробни неразположения, причинени

отчасти, както той твърдял, от участието му в състезание с един практикуващ йога по пиене на солена вода, по времето, когато живеел в Аябе. Морихей избягвал месото и кафявия ориз, въпреки че един от неговите най-забеле телни ученици и приятели бил Кендзо Футаки, в буквален

превод "Д-р Кафяв Ориз". Предпочитал простите домашно приготвени ястия и само 2-3 лъжи пилешка супа от време на време. От 45-тата си годишнина нататък, Морихей нито пуши, нито пие, освен много рядко по една глътка "саке". Може би повече от заболяванията му били на

психосоматична основа, дължащи се на неговата свръхчувствителност. въпреки, че същата

тази.негова свръхчувствителност го правела неуязвим за изненадващи атаки, независимо дали е

буден или заспал, тя сериозно усложнявала живота му. Той не можел да пътува с определени електрически влакове, тъй като силното електрическо поле натоварено с енергия, му създавало

непоносимо главоболие. Не можел да се къпе във вода, използвана от други - често срещана практика в Япония. Ако някой ученик докоснел леко с пръста си повърхността на водата, за да

провери температурата й, Морихей веднага усещал това, влизайки в банята и побеснявал. Така

веднъж, разгневен от внезапното изтичане на гореща вода от душа на хотелската му стая, той прекъснал обиколката си из Хаваите, почти веднага след пристигането си там. Също така той се

дразнел от кацането на насекоми по книжните врати, както и от не винаги тихите му

възпитаници, които лежали будни в леглата си, отдалечени през няколко врати.

Когато пътувал, Морихей настоявал да бъде на гарата, часове преди заминаването си и ако усещал дори и най-слаба следа от отрицателно "ки” някъде по протежение на ж.п. линията, той

отказвал да помръдне от перона. Често нещо събуждало подозрението му по пътя; поради това

той казвал: "Аз слизам", скачал, отивал до съседната спирка и вземал влак в обратна посока, без

да го е грижа какво огромно мнозинство от посрещачи очаква неговото пристигане.

Понякога свръхчувствителността на Морихей била от полза. По време на престоя си в Осака,

Морихей получил писмо, че жена му е сериозно болна. Той възнамерявал да се върне в Токио с

първия влак следващата сутрин, но внезапно в полунощ, той се събудил и казал на ученика си да анулира пътуване му, понеже опасността била преминала. По-късно пристигнала и телеграма,

която уведомявала, че гос пожа Уешиба е оздравяла.

Учениците, които придружавали Морихей по време на пътуванията, преживявали сериозни

изпитания на издръжливостта си. Те трябвало да носят тежки чанти, да купуват и перфорират

билетите и да не изпускат никога от очи бързоходният Морихей, който правел всичко възможно,

за да .се загуби от придружителите си - един вид игра от бойните изкуства "Хвани ме, ако

можеш". Морихей никога не се блъскал в хората, независимо колко голяма била тълпата,

затруднявайки изключително много по този начин по-малко подвижните си ученици, които

трябвало да го настигнат. Понякога Морихей успявал да се изплъзне от двамата съпровождащи

го ученици и от посрещачите, като скачал в някое такси и казвал на объркания шофьор да го

закара на демонстрациите по Айкидо, без самият той да знае мястото или адреса. По време на

едно от редките пътувания с трамвай, Морихей успял да хване падащите пакети при внезапно
спиране, обвинявайки учениците си, че не са направили същото поради невнимание. Един ден

трамваят, в който пътувал Морихей, се сблъскал с друго превозно средство. В момента на удара

Морихей изкрещял, колата се ударила леко и се приземила върху колелата си, без да пострада никой от пътниците.

Въпреки голямото напрежение, да си придружител на Морихей, било чест и учениците се

борели ожесточено за това; всички били съгласни, че преживяването - да носиш тежките му

чанти, да масажираш краката му по време на пътуването, да подготвяш банята с точно

определена температура, това било върховно изпитание. Ученикът загубвал от 10 до 15 кг по

време на едно пътуване със самия Морихей. Дори един ученик се шегувал, че теглото му спадало

само при вестта за идването на Морихей.

Ужасният нрав на Морихей е легендарен. Част от причините за това са от културно естество.

Японските учители като цяло и инструкторите по бойни изкуства, в частност, следвало според

оформилата се традиция, да бъдат с "къс фитил", тоест лесно възпламеняеми, винаги готови да

избухнат дори при незначително провинение на учениците си. Така по този начин се

поддържало вниманието и изпълнителността на ученика. Когато Морихей бил ядосан, неговите възгласи на неодобрение принуждавали всеки да "търси прикритие".

Веднъж през 1930г., когато хлябът в Япония все още бил рядкост, един негов ученик се сдобил

със самун бял хляб и решил да го предложи на своя учител. Морихей му казал да го изяде, тъй

като той Морихей, имал лош стомах. Гладният ученик извикал тогава останалите за да си

поделят гощавката. Но открил, че хлябът е мухлясъл. И така, те го изхвърли в кофата за смет,

където случайно после го видял Морихей: "Как смеете да изхвърляте подарък от вашия

господар?!" - изкрещял Морихей. А когато му заявили, че хлябът е мухлясъл, Морихей побеснял: "Какво! Предлагате развалена храна на своя учител!" Стените на Кобукан задрънчали от гнева на Морихей. След избухването, той възвърнал нормалното си състояние: "Не се притеснявайте", казал той, усмихвайки се, на ужасените си ученици, "Вие разгневихте само лошите богове. Сега

всичко е наред!"

Един от учениците в Иуама, веднъж допуснал грешката да си купи същите японки обувки

"гета" като Морихей, който ги обул, мислейки ги за свои.

"Извинете, 0-сенсей"- смирено казал той, това са моите гета. Вашите са ей там".

"Идиот!" - изкрещял Морихей, смятайки, че това е сляпо подражание. "Защо си си купил такива обувки като моите?"

Морихей никога не носел в себе си пари или билетите за влака, дори по време на пътуванията, оставяйки това на придружителите си. Респектирани от величествения му вид, контрольорите във влака били твърде плахи,за да го спрат на входа, преди придружаващите ученици да могат да го настигнат.

Находчивият ученик извадил писалката си и пръскал своите гета с мастило. "Сега вече са

различни."

Един ден в Токийското доджо ученик от средно училище, който никога не бил чувал за

Морихей, видял 80-годишния учител да показва някои техники. След като Морихей напуснал

доджото, младежът се обьрнал към него с думите: Здрасти, татенце! Какво прави тук дърт пуяк

като теб!" Морихей така се вбесил. ударил тавана. Неговият гняв не бил насочен към момчето, а

към неговите учители, които не го би научили на уважение към основателя на Айкидо.

И една последна дума за различните имена, които Морихей използвал през кариерата си.

Даденото име е Морихей "Изобилие от мир" - Свят на омиротворение. След монголската

авантюра той приема свое китайско име, което на японски се произнася Моритака и означава

"защитник на духовното общество". За много кратко време той използва псевдонима Сейгън

/Точният поглед/, когато за първи път е открит Кобукан и след това Цунемори /Вечното

изобилие-омиротворение/ под влияние на философията Котодама. В последните години от своя

живот обаче той се връща към първоначалното си име: "Дойдох на този свят като Морихей и

бих искал да си отида като Морихей".

ЧАСТ ВТОРА



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница