А з съ м Вселенат а



страница5/9
Дата02.02.2017
Размер9.7 Mb.
Размер9.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Майсторът на бойни умения
Не гледайте на света със страх и ненавист. Смело посрещайте то- ва, което Боговете Ви предложат.

Морихей Уешиба

І
Морихей е несъмнено едно от най-великите имена в източните бойни изкуства. Дори ако

приемем всеки подвиг на легендарните воини, на изток и на запад като чиста истина, нито една

от техните способности не може да се сравни с доказаната.способност на Морихей да обезоръжи всеки атакуващ, да хвърля по дузина души едновременно, да ги събаря на земята, без въобще да ги докосне; мигове, запечатани в снимки, филми и разкази на очевидци.


Как Морихей става непобедим? Един от факторите за това са неговите огромни теоретични и

знания за източните и западните бойни изкуства. Подобно на Айцу - Уакамацу във Фукушима,

Танабе, родното място на Морихей, е специфична съкровищница на бойните изкуства.

Влиянието на Шинто култа на Кумано прониква толкова бързо, че бойните традиции,

произхождащи от Уакаяма изглеждат по-одухотворени от методите, целящи победа на всяка цена, прилагани от борците на Айцу.
В своята младост, Морихей се учи от Айой Рю /вероятно някаква издънка на Секигучи Рю/ и
от историите, разказвани за неговия дядо, най-известния представител на това изкуство; Той и

свързаната с него система наблягат върху важността на свободното прилагане на "твърда" и


"мека" атака, съобразно всяка отделна ситуация.
Първото истинско занимание на Морихей с бойните изкуства започва със сумо традиционна японска борба. Именно благодарение на блъскането с глава, в сумо Морихей започва да закалява главата си чрез удари в каменен стълб по стотина пъти на ден. Тъй като сумо изисква мощни

бедра и крака, младият Морихей пробягва огромни разстояния в мокрия пясък или в плитката

вода на морския бряг, за да създаде тези мускули. Другото изискване на сумо е добрия баланс; не

трябва да се допуска нито една част на тялото, освен стъпалата, разбира се, да докосват земята.

Трябва да превъзхождаш партньора си по сила, за да го победиш. Въпреки, че и в сумо има

елементи за гъвкавост - дори човек - "планина от месо" трябва да може да достигне пръстите на краката си на земята, с челото си при това с изпънати крака - като цяло ударението е върху

твърдите елементи на блъскане нападение и повдигане.

В Танабе, Морихей също се научава да си служи с харпун със смъртоносна точност, умение,

което изисква точно око, силни ръце и съвършено равновесие, дори и в клатеща се лодка.

Не е ясно колко дълго Морихей тренира по време на пребиваването си в Токио като

тийнейджър. Той несъмнено е посетил няколко доджо и е тренирал тук-там /както е споменато в глава I/, но поради прекалената му заетост със започването на работа и поради лошото му

физическо състояние, Морихей не напредва много през този период. При встъпването си в

Имперската Армия, Морихей получава инструкции за употреба на огнестрелно оръжие и изучава

основите на западната военна наука. Той продължава да се изявява отлично в сумо и става

много опитен в ръкопашния бой с щикове. По това време военната тактика все още включва

ръкопашния бой и в истинските сражения войникът не може да позволи на врага си да има и най-малкото преимущество над него. Освен внезапното нападение, няма други техники в борбата с щикове; следователно всичко зависи от чувството за време - или "предчувствие", както се

нарича в японските бойни изкуства. Човек трябва или мигновено да разбере уязвимата страна на

противника и да действува решително, или незабавно да избегне атаката, или да я осуети чрез

"отваряне" на едната или другата страна.

Значението на ранните занимания на Морихей със сумо и борбата с щикове и съответното наблягане върху запазването центъра на тежестта ниско и "директното влизане /ирими/, не бива

да бъдат подценявани.

Първата систематична тренировка по класически японски бойни изкуства започва почти по

същото време както и влизането му в армията. Той се записва в доджото на Масакацу Накай,

учителят - майстор на Гото Рю Ягю Джуджуцу. Тази школа /Рю/ поставя началото на телесното

усъвършенствуване /въведено от знаменитото семейство Ягю/, изменено впоследствие от няколко различни майстори и свързано след това в цялостна система през XIX в. В системата н

бойните изкуства на фамилията Ягю, разумът играе толкова съществена роля, колкото и

техниката Всъщност, умствената енергия на необезпокоявания неподвижен ум – винаги ще

преобладава над грубата сила. Една известна случка, разказвана на всеки ученик на Ягю, гласи:


Йемицу, третият шогун на Токугава, получава тигър като подарък от корейския двор. Йемицу

предизвиква известния майстор Ягю Таджима Муненори от Шинкаге Рю, да укроти звяра. Ягю

незабавно приема предложението и влиза покорно в клетката. Точно когато звярът се готви да се нахвърли, той го удря по главата с желязното си ветрило. Тигърът се отдръпва и се свива в ъгъла.

Монахът от Дзен, Такуан, който присъства случайно на сцената, го упреква: "Това е неправилен

подход", след което Такуан влиза в клетката невъоръжен. Когато тигърът се изправя на задните си крака, готов да напада, Такуан плюе на ръцете си и нежно почесва лицето и ушите на

тигъра.Свирепото животно се успокоява, мъркайки и търкайки се в монаха. "Така трябва да се

прави", пояснява Такуан.

Накай е дълбоко уважаван за своето, умение в бойните изкуства и за своя благороден

характер. Хората разказват, че веднъж, по време на започнало рано състезание по джуджуцу в

Осака, един от възпитаниците на Накай побеждава един от най-изявените джудока на Кодокан.

Разстроен от загубата, Джигоро Кано, тогава един твърде темпераментен младеж отправя

предизвикателство към младия възпитаник на Накай. Накай строго порицава Кано за това

невъздържано поведение; не е почтено един инструктор да използва за партньор състезател от

по-долна класа, просто защото той е победил ученика му. И двамата, и учителя, и ученика трябва

да разгледат причините за поражението и след това да искат среща - реванш;

когато почувствуват себе си готови за това.

След като Накай става твърде опитен в бой с меч копие и джо-техниките, съвсем логично е

Морихей да упражнява тези техники при него през всичките четири и половина години на своето

ученичество. Той получава свидетелство за преподаване от Гото Рю Я гю Джуджуцу от Накай

през 1908 г. на 25-годишна След като придобива грамадна физическа и умствена сила, Морихей

се озовава в Хокайдо, където е въведен в тайните на Айки от Сокаку Такеда от Дай-то Рю.

Въпреки че много традиционни елементи се запазват в системата, трябва категорично да се

заяви. че Дайто Рю като система е създадена от един-единствен човек, Сокаку Такеда. Казва се,

че същинските техники, които Сокаку наследява от Таномо, произхождат от Минамото /Генджи/

Йошимицу от около 1100 г. н.е. Синът на Йошимицу се премества в Кога и основава клана

Такеда, като изкуството е тайно предавано между членовете на семейството от поколение на поколение. През 1754 г. кланът Такеда се премества в Айцу – Уакамацу и там те обучавали

високопоставени самураи на системата ошики-учи - или одоме.

Както бе споменато преди, тези техники достигат до Сайго Таномо, който обединява високо

ефективните удари, ключове, хвърляния, събаряния на земята хармоничните изтласквания на ошики-учи и контролираното дишане на айки-иньо. Тази обединена система е усвоена от Сокаку,

който на свой ред добавя други елементи, основаващи се на огромния собствен опит от

ръкопашния бой. Например, Сокаку научава от своята голяма битка с една организирана банда,

че обикновената поза сейган /при която меча се държи хоризонтално/ е неефективна, когато си атакуван от много нападатели. Позата йодан /при която меча се държи над главата/ е далеч

по-ефективна, улесняваща бързото разгромяване на противниците, и Сокаку въвежда тези свои

познания в обучението на възпитаниците си.

Светът на японските бойни изкуства е изключително консервативен и всяко предложение за

създаване на ново училище незабавно попада под ударите на критиката. За да избегне


неприятностите, Сокаку, който в началото нарича системата Ямато Рю решава да я промени в

Дайто Рю, за което имал формални документи, проследяващи историята й чак до Йошимицу.

Дайто е имението на Йошимицу, а по-късно така се нарича сферата на благополучие Дайто

/Великият Изток/, прокарвана по това време от японските империалисти. След това Сокаку се

титулува като 35-ят велик Майстор на Дайто Рю.

Подобно на Морихей, Сокаку продължава да променя техниките си през годините, поради

което съществуват определени различия в начина, по който по-ранните и по-късните му ученици ги изпълняват. Тези несъответствия довеждат до разкол в Дайто Рю, като най-сериозният взрив е

между сина на Сокаку /Токимуне/ и най-видния последовател на Сокаку от онова време

Юкийоши Сагава.

Във всеки случай, 32-годишният Морихей е лесно победен, за пръв и единствен път в живота си. от слабоватия, възнисък 25 години по-възрастен от него противник. Сокаку казва на

Морихей: "Ако съществува някакво забавяне или колебание, дори и най-добре обученият може

лесно да бъде победен. Слушай беззвучния звук, виж безформената форма. Само от един поглед

съумей да контролираш противника си, постигни победата без кавги и спорове. Това е вътрешното

значение на Айки".

В Хокайдо, Морихей се запознава първоначално със "108 техники" от Дайто Рю на Сокаку.

Много от тези техники, например шихо-наге, чокузен ирими наге, иккъо през гокьо, сувари уаза и хами-хантачи -все още се практикуват в твърде видоизменена форма в съвременното Айкидо и

могат да се разглеждат като основа на някои движения в Айкидо. Има обаче различни други

движения, които нямат нищо общо с Дайто Рю.

Сокаку отваря очите на Морихей към потенциалната сила на предчувствието, контрола на

дишането. единството на тялото,техниките с тояга и меч.

Въпреки това, Морихей научава много малко от Сокаку при първия си престой в Хокайдо и

всъщност дори се оплаква на свои приятели, че Сокаку не му е показал нищо ново при своите

по-късни посещения в Аябе и Токио. От своя страна Морихей цели да изучи самостоятелно

различни традиции. Накратко, Дайто Рю на Сокаку не играе голяма роля върху развитието на

Айкидо. Морихей заявява ясно: "Прякото влияние на техниките на Дайто Рю на Сокаку върху

създаването на Айкидо не е чак толкова голямо. То е само един елемент сред многото".

Кои са другите известни учители, от които се учи Морихей?

Около 42-годишната си възраст, Морихей се изолира в планините на Кумано и се занимава с

Куки-Шин Рю, тайно предавано бойно изкуство /измислено от планинските аскети ямабуши/.

Много от джо-техниките на Морихей очевидно произхождат от това Рю, тъй като главното оръжие е тяхната тояга, която те носят постоянно със себе си.

Между другото, Куки-Шин Рю е тясно свързано с някои от съвременните училища по нинджуцу. В ранните си години Морихей понякога демонстрира техники от нинджуцу, с което е

свързан следния случай:

Учениците на Морихей го попитали дали преписваните на нинджа, постижения са наистина

верни. "Вие сте гледали твърде много филми" - отговорилМорихей. Грабвайте мечовете и

тоягите си и аз ще Ви демонстрирам нинджа веднага, щом излезем навън Десетина ученици наобиколили Морихей в средата на доджото и го нападнали едновременно: усетили как въздуха

свисти около тях, когато Морихей изчезнал след това го чули да ги вика отгоре, на двадесет
стъпки над тях, на средата на стълбата. Когато го помолили да им покаже друго постижение,

Морихей извикал "Искате да ме убиете само заради удоволствието гледайте! Всеки път, когато някой показва такива техники, животът му намалява с 5 до 10 години".

Нинджуцу е противоположно на Айкидо. Това е изкуство, основаващо се на прикритост,

измама и непочтени номера. Въпреки, че то разчита на прехвалените "техники на невидимото" с арсенал от екзотични оръжия, нито един от известните нинджи в миналото не може да

противостои или да има някакъв шанс срещу Божествените техники на Морихей, формулирани в съгласие с Принципите на Любовта и Хармонията.

Сред другите дисциплини, които Морихей изследва са школите Такеноучи и Кито джуджуцу,

Хозоин Рю-бой с копие и няколко училища по изкуството на борба с меч, знатните Ягю Рю и

Катори Шинто Рю. В Аябе Морихей се съсредоточава върху Хозоин Рю, бой с копие,

поставяйки висящи върху дърво гъбени топки навсякъде около него. Той ги пронизва

толковабързо, толкова точно, колкото е възможно часове наред. Морихей поддържа близки

отношения много години с практикуващия борба с меч от Ягю Рю - Косабуро Шомоджо;

въпреки измененията основните техники с меч при Морихей са същите, както при Ягю Рю.

Понеже пътува и из Китай, Морихей има възможност да изследва като на длан някои

традиции в националните бойни изкуства. Малко изненадва фактът, че той не се интересува от

тях, дори от Тай-чи, което като че ли е най-близко до Айкидо. Откакто няма велики китайски

майстори на нивото на Морихей, той обявява, може би прибързано, че китайските изкуства са

неподходящи за сериозно обучение.

Морихей има удивителната способност да възприема и заучава техники от бойни изкуства.

Един ден известна японска учителка по танци посещава Ко-букан, за да поиска инструкции за

боравене с нагината. Морихей малко се поколебал, защото има малък опит с тези оръжия,

използвани предимно от жените. Очарован обаче от прекрасната учителка, той се съгласява.

Морихей нарежда на един ученик да вземе известен роман, в който героят е учител по нагината

да остави книгата в олтара на Шинто и да следи да не го безпокоят за остатъка от деня.

Когато учителката по танци се връща за своя урок, Морихей й показва цяла серия от прекрасни движения. По-късно, след като жената ги показва на сцената, изненаданият Друг

известен учител по нагината и казва: "Какви прекрасни техники! Откъде сте ги научили?".

Озадачените ученици тогава питат Морихей как е могъл толкова бързо да усвои нагината.

"Героят на романа ме посети, когато аз бях в транс и ме посвети в неговите тайни" - това е

фантастичният начин на Морихей да подчертае, че универсалните, приложими Принципи на

Айки, му дават възможност да формулира техниките свободно и с всякакъв вид оръжие. По

същия начин, когато учениците четат на Морихей известни сцени от романи, след като чуе

описанието на баталните сцени Морихей скача и започва да разиграва движенията на героите.

Въпреки, че Морихей овладява твърде много техники от бойните изкуства от разнообразни

източници, неправилно е да се мисли, че Айкидо е производно на другите изкуства. Айкидо, както заявява Морихей, е съвършено нова и революционна система независима, и създадена с

особени принципи я идеали.

Гениалните способности на Морихей в бойните изкуства се удвояват от необикновената му

физическа сила и издръжливост. В Хокайдо, Морихей усъ вършенствува своята грамадна сила

чрез тежка рабо та в едно стопанство със специално направени тежки сечива, с вдигане на
огромни дънери и бягане на дълги разстояния. Дори и при своите 50 години, Морихей изглежда колкото широк, толкова и висок. "Да търкаш гърба му по време на баня", съобщава един от

учениците му, "е като да полираш камък". Неговите стоманени мускули са толкова дебели, че

образуват триъгълник. Ръкостискането на Морихей е унищожаващо, оставащо следи от контузия на местата, където той е държал или просто те е докоснал. Веднъж Морихей непреднамерено

счупва китката на един майстор по карате чрез леко блокиране на юмручен удар с пръстите си.

Изобилстват истории за невероятната му способност да премества огромни камъни и да

изтръгва от земята дънери на дървета. Веднъж в Такеда, неговият ученик Юкава, чийто прякор е

Самсон, упорито се опитва да изкорени малко дръвче. "Твърде много се напрягаш! Твърде

много се напрягаш!" - усмихва се Морихей, сграбчва дървото, 5 инча в диаметър и го изтръгва

без никакви усилия от земята.

Морихей запазва мускулния си тонус в добро състояние дори и през 70-те си години. В Иуама

върши два пъти повече селскостопанска работа и два пъти по-бързо от един тийнейджър. В

чисто физическо отношение, Морихей е един от най-силните мъже, които са крачили на тази

земя.

В допълнение към неговата фантастична мускулна сила, Морихей открива как да се спира



безкрайния ход на дишането /Кокю/ и Ки-енергията, която циркулира във Вселената. Изразено

по възможно най-прост начин, кокю, японският еквивалент на санскритско "прана", е жизненият

дъх на Живота, а Ки са вълни на енергията, която произтича от Кокю. Всяко японско изкуство

подчертава важността на контролираното дишане и Ки-енергията. Личното киай, мощната

вътрешна и външна проекция на кокю и Ки-силата. посочва нивото на собствената координация на тялото и разума.

Киай обикновено се приема само като викът, който човек издава при изпълнение на

техниките. За повечето ученици това е истина, но за по-напредналите киай е съвършено точно

концентриран изблик на енергия, само една част от която е доловима.

Киай на Морихей е съвсем естествен, непреодолим. "Използвайте своя киай като оръжие", учи

той своите ученици. Той може да бъде чут на повече от половин миля, дори и когато не крещи високо, той излъчва ужасяващи вълни. Веднъж, по време на служба в будистки храм, той се

присъединява към паството при рецитиране на Сърдечната Сутра. Въпреки, че Морихей пее толкова силно, колкото и другите в групата, свещеникът има чувството, че звуците, идващи от

Морихей, силно го отблъскват назад.

При друг случай, Морихей прави демонстрации пред президента на една голяма вестникарска

компания, когато президентът се усъмнил: "Това е някаква измама!" В същия този момент

Морихей отключва експлозивната си киай и всички лампи на светкавиците на фотографските

камери изхвръкват от фасонките си.

Морихей често е сниман и показван във филми, посрещайки срещу себе си по няколко души,

които се нахвърлят върху него с цялата си сила, без обаче да са способни дори да го помръднат

от непоклатимото му положение. Морихей може дори да направи невъзможното, държейки

тоягата хоризонтално до тялото си, докато 5 или 6 души се опитват да го нападнат странично.

Морихей ги държи на почетно разстояние най-напред, а след това ги поваля на земята, само с леко извиване на китката на ръката си. Някои от най-добрите бейзболни играчи в Япония стават

ученици на Морихей. След като замахват с пълна сила с бухалките си срещу меча на Морихей,


горделивите атлети с ужас установяват, че вместо да изтръгнат меча от ръцете на Морихей,

бейзболните им бухалки летят в посока срещу тях.

В тези случаи Морихей неуловимо се идентифицира с прилива на Ки в другите и може

незабележимо да го осуети чрез по-силния поток на своята енергия. Морихей измисля серия от

Кокю-хо техники, за да помогне на учениците си да развиват дишането, както и Ки силата. Някои, като техниката "непрегъваема ръка" могат да се научат за няколко минути от всеки.

други като "изхвърляне на противника, без да го докоснеш", изискват тренировки цял живот.

Много тренировки, физическа сила, контролирано дишане и Ки сила, все още не са достатъчни
за да станеш наистина непобедим. Необходимо е и добре развито и овладяно шесто чувство.

Много, много години, учениците на Морихей се опитват да го издебнат - Морихей обещава

свидетелство на всеки, който успее да стори това. Но дори и през нощта има поне една част от

него, която е будна: "Кой е този, който се опитва да се промъкне до мене?" - Морихей

установява, че неговото тяло непрекъснато излъчва лъчите на енергията и ако някаква неприятелска сила се опита да проникне в това поле, той незабавно получава сигнал за тревога.

Веднъж един ученик, който забелязва, че Морихей винаги избягва надясно, когато той го напада с директен удар, се осмелява да блокира учителя си чрез светкавичен удар в тази посока.

Морихей застава мирно пред изплашения сабльор: "Какво, по дяволите, правиш?" Друг път,

млад ученик посрещайки Морихей с меч, решава да започне по един малко подъл начин.

Морихей отваря широко очите си и хвърля ужасно разгневен поглед на ученика. С това всичко е

приключено. По време на някакво празненство, много ученици се чудят дали Морихей ше стане

уязвим, след като [ пие саке; в другия край на стаята подушил това Морихей се развиква, а след

това ги и нахоква.

Известен инструктор по Карате-до става ученик на Морихей, след като посещава едно доджо и учителят по Айкидо му подхвърля: "Удари ме, ако можеш!" Казвайки това, той обръща гръб на

каратеката, който се завърта, но не може дори да докосне "неуловимата фея".

Още с влизането си в доджото, Морихей отдава почит пред олтара на Шинто. Един път той

посещава доджото на един инструктор - бивш негов ученик и след като отдава почит, запитва

ученика си: "Защо пренебрегна сутрешната служба днес? "Ка.чисама" е самотен".

Веднъж изпращат един скулптор да прави бюст на горната част от тялото на Морихей.

Когато той е завършен, Морихей проверява тилната част на бюста и казва: "Този мускул и този мускул не са много точни". При изследване по-отблизо, скулпторът с изненада установил

същото. Морихей чудесно знае как изглежда гърба му, въпреки че не може да го види. Напълно в

стила на Морихей е и това, че той прилага шестото си чувство за духовна закрила. Един ученик,

който придружава Морихей по време на едно пътуване забелязвайки, че Морихей е на път да

задреме, си помисля: "Това е моят шанс!" Възгорделият се ученик се пресяга за ветрилото си, за

да удари Морихей по главата, но той отваря моментално очите си:

"Моят ангел-хранител ми каза, че ти мислиш да ме удариш по главата. Ти не би направил

такова нещо, нали?"

Какъвто и да е източника, всички велики майстори в бойните изкуства развиват подобно

шесто чувство, придобито може би от десетилетия взиране във вътрешния обсег на човека, в

човешкото сърце, както и от това постоянно да са нащрек в тренировъчната зала.

II
Морихей непрекъснато усъвършенствува своето уникално изкуство; следователно Айкидо
претърпява многобройни изменения за 40 години преподавателска работа на своя

Основател.

Името на първото доджо на Морихей в Аябе с написано така: Дайто Рю Айкиджуцу, но при

преместването си в Токио и последващото откриване на Уакамацу доджо, неговата система

става известна сред другите, като Кобукан Айки-Будо, Уешиба Рю Джуджуцу, Теншин Айки-Будо
и накрая, от 1942 г. насам - Айкидо. Айки-Будо от периода 1932-1942 г. е сурово, директно и

практично. През това десетилетие огромната физическа сила и техническо умение са

преобладаващите елементи; това е твърдо, сурово Вудо, характеризиращо се с мускулна сила и

точност до педанти-зъм при изпълняването на техниките. Духовните елементи винаги

присъстват в представите на изкуството на Морихей. Но поради това. че тогава страната се

готви за война, техниките трябвало да бъдат 100% ефективни. Широко приложение намират

нападенията върху слабите в анатомично отношение, места /атеми/ Хвърлянията се

продължават дотогава, докато Противника е повален на земята или е отблъснат надалече.

Хвърлянията на земята се прилагат с такава сила, която би могла да натроши костите илн да смаже човека като цяло. Оръжията упорито стоят в центъра на бойните изкуства с копие, щик и

меч.


Един от по-ранните ученици заявява: "Хората се колебаят дали да нападнат Морихей, заради

неговия авторитет, но ние помощник инструкторите, често сме подлагани на изпитание от

джудисти, кендо-практикуващи, сумо-борци, боксьори и обикновени улични биячи. Ние винаги се

опитваме да избегнем тези пререкания, но обикновено нямаме друга възможност. И след като

веднъж, спорът е започнал, ние не можем да си позволим да се оставим да ни победят."

Две ръководства с инструкции и един филм са създадени под наблюдението на Морихей по

време на годините на Айки-Будо. /Цяла серия техники е заснета в Нома доджо през 1936 г., но те никога не стават публично достояние; Морихей също има дял в създаването на учебник относно

начините за арестуване, използвани от Военната Полицейска Академия/



Будо реншу се появява през 1933г. Картините са рисувани от Мис Кунагоши с някои от живите
ученици, позиращи като модели. Морихей очевидно възнамерява тази книга да бъде едно
ръководство - помагало, подарък за по-напредналите ученици. "Чети тази книга, тренирай

старателно и това ще ти помогне да се просветиш във вътрешните Принципи на бойните

изкуства и да станеш истински Майстор."

Ръководството започва с колекцията на Морихей от дока /"Песни за Пътя"/. Това са

дидактични поеми, написани в 5-7-5-7-7 срички в уака-форма от учителите, за да вдъхновяват и

напътствуват учениците си. Дока рядко имат някаква литературна стойност. Тези на Морихей

също не са изключение. Тяхната основна цел е да разкрият същината на изкуството в нялко

съдържателни фрази. Дока на Морихей започва с неща от здрав разум:



Този, който е, добре подготвен

за всичко, което възниква,

никога няма да захвърли прибързано меча си.

Прогресът

идва при тези, които тренират,

да разчитате на някакви тайни техники, това няма да ви доведе до никъде.

Към практичните:



Ако врагът заеме

по-ниска позиция,

останете в средно положение, непоклатим,

неподвижен.

Когато врагът

се втурне да ви удари, отстъпете встрани

и го ударете незабавно.

Към загадъчните:



Прониквайте в действителността

чрез усъвършенствуване на

киай-Йай!

Не се оставяйте да ви измами предвидливостта на врага ви.

Активният и пасивният дух
са в прекрасна хармония, образувайки подпората на Айки,

напредвайте постоянно изливайки цялата си човешка енергия.

Краткият текст е аналогично смесване на практиката и езотеричната /вътрешната/ страна на

нещата. Независимо от големия брой материали, публикувани под негово име, Морихей няма никакви литераурни способности. Неговата многопосочно развита личност не винаги му

позволява да събере мислите си в ясни, точни и свързани изречения. Неговите ученици и колеги

са тези, които публикуват мислите му, в повече или по-малко разбираема форма. /Авторът също си е позволил подобна волност; всички цитати, които са написани в тази книга са избрани от

многобройните му устни и писмени реплики./

Най-интересното място в текста, несъмнено адресирано към многобройните му последователи в армията, е:
Истинското бойно изкуство е това, при което врагът е победен, без да е наранен никой.

Постигайте победа, като се поставяте винаги в безопасна и неуязвима позиция.

Истинското Будо е за мир и хармония, тренирайте ежедневно, за да предадете този дух на

целия свят.

Тъй като рисунките в Будо реншу са твърде грубо представени, трудно е да се проследят.

През 1938г. Будо реншу, фотографирано професионално със самия Морихей, позиращ за
снимките, е размножено на машина и разпространявано по частен път. Ръководството започва с

тези думи:

“Будо е Божествен път, определен от Боговете, основа на Истината, Добротата н Красотата;

то отразява абсолютните и неограничени движения във Вселената. Добродетелта, придобита

чрез постоянни тренировки, помага на човека да възприеме основните Принципи на Небето и

Земята. ”Морихей добавя: “Пречистете тялото и ума, присъединете се към Божественото начало,

разкрийте скритото във вас, борете се за Просветление.” В допълнение към стандартните техники на тялото тай-но-хенко, ирими наге. шихо-наге, котегаеши, иккьо чрез гокьо и Кокю-хо -

това ръководство включва техники с меч, копие и щик. Включва също и предупреждението:

“Тази книга не бива да бъде четена показвана на не-японци.”

Но може би най-интересният спомен от ерата Айки-Будо е филмът, показан в Осака през

1935г., когато Морихей е на 52 год. Тогава, в апогея на своето физическо развитие, Морихей е

показан, развихрил се из доджото и изхвърлящ своите ученици чак средата на стаята,

натрупвайки ги на земята с уди вителното точно поведение и сръчно боравене с техниките на

ръцете. В началото Морихей е просто един обигран в техниките и силен мъж, някъде по средата на филма е моментът, в който той с цялата си сила сграбчва десетина мъже и зрителите стават

свидетели на нещо необяснимо. Морихей надава особен киай, всички се отдръпват от него и се

удрят в татамито.


Докато основните техники остават приблизително същите, техниките на Морихей,

отразява-щи промените в неговата философия, стават по-леки и по-олекотени в следвоенното

Айкидо. Сега той твърди, че ако някой има сила да ходи, той може да тренира айдкидо. Един

мъж искал да научи Айкидо повече от всичко на света, но той бил посъветван от лекаря си, не се

занимава с това. Човекът бил много болен като млад, прекарвайки години наред по болници, и бил изключително слаб физически. Морихей се захваща за известно време да научи човека на

прости упражнения за загряване, а по-късно го ангажира като партньор в упражнения с меч.

След като ученикът позаяква в ръцете и краката, Морихей започва да го обучава в техники в

седнало положение. (Виж снимката в края на книгата) Човекът постоянствува и накрая става

инструктор. Други млади практиканти масажирали ръцете и краката на Морихей, за да

заздравяват китките си за трениране на Айкидо. Постепенното издигане на Морихей до най-високото царство на чистата Ки и Кокю сила, оказва понякога вредно влияние върху някои

от по-късните му, последователи. При своите последни публични демонстрации,

призракоподобния Морихей поваля на земята партньорите си просто чрез леко поклащане на

ръката или посочвайки го с пръст. Морихей разбира се, постига това след 60 години упорити

тренировки. За нещастие много съвременни практикуващи надценяват това доближаване “без

докосване”, хвълянето само чрез леко докосване на китката или на рамото и извеждане от

равновесие. Ако партньорът ви е на път да падне при всяко положение, защо да. притесняваме за

подходящата дистанция, липсата на уязвимост и концентриране на енергията?

Мисълта на Морихей винаги е в тренировъчната зала и всяка минута от деня е време за

тренировка. Но той също участва и в специални семинари. В довоенния период, те се провеждат в планината Курама, близо до Киото. Морихей взима по 2-3 ученика със себе си за 21 дневна

тренировъчна сесия. Малката група се прехранва с ориз. туршии, супа, диворастящи билки.

Морихей става в 5 часа сутрин, за да се моли. След сутрешните молитви и мисоги, те се

упражняват с тежки мечове 500 пъти и след това продължават с работа за краката. От 10 часа до

обяд, се упражняват в техниките на тялото. Следобедните тренировки продължават от 3 до 5

часа, като учениците редуват да партнират на Морихей, който преминава през редица серии от техники. Вечерта учениците обсъждат и анализират тренировките от деня. На всеки 3 дни,

Морихей съобщавал че ще има в полунощ т. нар. Нощна тренировка! Учениците не могат да

видят нищо ясно в мрака на нощта, но Морихей им извиква от време на време: “Гледайте за камък отляво! наведете се, за да отминете клоните отгоре!” Той ги въоръжава с дървени мечове и ги приканва да атакуват. В началото никой от учениците няма ни най-малка представа, къде е

техния учител. Постепенно обаче, те започват да чувствуват неговото присъствие отляво или

отдясно и ускоряват атаките си. Тогава Морихей сменя позициите, той хуква след тях и ги атакува, като държи своя остър като бръснач нож на милиметър от главите им. /Между другото

много известни японски воини, които са се усамотили за обучение в планината Курама през

вековете, казват, че и тенгу е пребивавал там; той бил също майстор по военно дело/.

В следвоенните години подобни сесии се провеждат и в планината Атаго, близо до Иуама и в

Токио при останките от военната академия Тояма, едно от старите убежища на Морихей. Той е

доста пристрастен в обучението нощем, на лунна светлина. Морихей не разрешавал
използването на фенери или огньове през нощта. “Самураите трябва да се научат да виждат и

през нощта.”

Той също се кара на учениците си, когато вървят, от дясната му страна, пречейки му на

ръката, с която контролира: “Дръжте се отляво, там бихте могли да бъдете защитени!”

Указанията на Морихей не са систематични. То набляга: “В Айкидо няма техники.” Така че

движенията се коренят в естествените Принципи на Природата, а не в абстрактни или строги

формули. Той би изразил такова и такова движение като функция на такова и такова Божество или Божествен принцип, да демонстрира и да накара своите ученици да се опг ват да го

направят. Въпросите се обезсмислят. Ако има проблем, Морихей би показал техниката още

веднъж, казвайки: “Виждате ли какво имам предвид?” От време на време обаче, той пуска

загадъчни подмятания, като: “Издигни се по-напред от великата Земя” или “Въздигни се върху

голямата вълна” или “Използвай едно за да удариш всичко!” Но в общ план основният принцип е: “Научи и забрави! Направи техниките част от теб!”

Опитността се придобива само чрез дълго и прилежно обучение, прекалено детайлните

обяснения и излишните рационализации на движенията просто служат да объркват и в крайна

сметка издребняват създаденото от Божеството. Ето защо Морихей казва: “Един инструктор

показва само една малка част от Айкидо. Чрез непрекъснати, старателни тренировки вие сами

трябва да откривате разновидностите на всяка една техника бавно, една по една, вместо да

натрупвате техника след техника.”

В по-късните си години; особено след като се оттегля в Иуама, Морихей възнамерява да

премине всички техники чрез серии от свързани движения и набляга на меча и джо. От друга
страна, той прави демонстрации в Токио, без каквито и да било съображения за това. показва

много техники и изчезва бързо навън. Веднъж един привърженик на техниките му казва: “Когато вие сте в доджото, аз мога да покажа техниките съвършено, но когато напуснете, аз не мога да си

спомня нищо.” Морихей отговаря: “Това е така, защото аз свързвам твоето ки с моето и
незабележимо те водя. Ако някога се съмняваш в нещо или си в беда, просто си помисли за мен и

аз ще ти помогна.”

Морихей изучава много видове оръжия през годините на своя живот, но основно се спира на

меча и джо инструменти за пречистване.

В Будо Морихей заявява: “Мечът в Айки, в който Небето, Земята и човешките същества са

хармонизирани, упълномощава човека да спре и да разруши всичкото зло. възвръщайки по този

начин прекрасния свят към неговата първична чистота.” Една дока от това ръководство

продължава:



Всепроникващото великолепие от меча, който човекът от Пътя, владее

поразява врага,

и се скрива дълбоко

в тялото и мисълта.
Във "Такемусу Айки". събрани разговори на Морихей след войната, той разказва следния
случай:

“Една нощ, като въртях меча си в градината, пред мен изведнъж изникна дух, въоръжен с меч.

Отначало не можах да мръдна, но после започнах постепенно да парирам атаките му, бързи като светкавици. Следващите две вечери, духът се връщаше, след това изчезна. Затова сега винаги

когато държа меч, загубвам чувство за неговото съществуване, за присъствието на противника,

за времето и пространството. Започнах да дишам във Вселената. Не, по-точно Вселената проникна в мен. Един замах на меча и в мен се събират всичките тайни на Космоса.”

Начинът на боравене с меча на Морихей бил толкова свободен и естествен, че дори бил

обявен за "прекалено неортодоксален"; но истината е, че с меча си Морихей изпълнява истинско

Кендо - той безпо-грешно заставал в необходимата стойка и реагирал съобразно ситуацията на всяка атака.

В последните си години, Морихей използвал "джо" като инструмент за пречистване в светия
танц, който изпълнявал преди тренировка, за да успокои духа си. "Мисоги-но-джо" е искрена

молитва за спокойствие и хармония, изразена чрез движения на меча и тялото.

Всички са убедени, че Морихей ставал различен човек в тренировъчната зала. Тук той

отново се връщал към младостта, когато влизал в "доджото" и негови.те възпитаници били

изумени от това колко по-голям изглеждал той в кимоно. Морихей често се усмихвал и се шегувал по време на "мисоги-но-джо” или когато държал меч. Той сякаш не бил човек, а

проявление на Великия дух на Айки. Очите му блестели, от тялото му струяла енергия и всичко


затихвало. "Когато държеше меча" - разказват възпитаниците му, "той се превръщаше в един от
тези ядосани богове, които сеят зло".

Морихей бил безразличен към организационни проблеми и се отнасял към връчването на

свидетелства и степени доста презрително. Както беше отбелязано по-горе, той бил само под

частичното покровителство на Дайто Рю и никога не бил притежавал истинско учителско

свидетелство за това "рю". Той давал "мокуроку" - /каталог на техниките/, на няколко от ранните си ученици и златни копия на Будо реншу и както и други като вид свидетелства. Когато Кобукан

-инструкторите започнали да преподават като представители на самостоятелна и независима

институция, те се нуждаели от-система за изразяване на. възможностите им и затова постепенно

им били присъдени дановете, близки до тези на джудо /доста от старите майстори дори не знаели, че Главната квартира - Хомбу доджо им е присъдила такива степени/. Веднага след

основаването на Айкикай през 1948г, била установена и редовна система кю-данове. Очевидно,

Морихей считал осми дан за еднакъв с "мен-кьокайден" - свидетелство при системата на старите

бойни изкуства. Той присъждал този ранг на най-своите най-напреднали ученици в предвоенните и следвоенни години. Няколко негови ученика получили девети и дори десети дан от Морихей,

който изглежда правел подобни жестове на онези, които лично той харесвал и които го молели за

това. Между старшите ученици на Морихей, впоследствие станали майстори въпросът, кой и

защо получавал даден ранг ще остане неясен;

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница