А з съ м Вселенат а



страница7/9
Дата02.02.2017
Размер9.7 Mb.
Размер9.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

"Айкидо не може да бъде обяснено с думи, то трябва да се практикува и тогава
Просветлението на мисълта и тялото ще дойде. Айкидо не е спорт, нито аскетизъм; то е

по-скоро вяра, основаваща се върху желанието да се постигне цялостно пробуждане. Не
бързайте, минимум 10 години ще са ви необходими за да овладеете основата и за да се
усъвършенствувате до първото стъпало. Никога не мислете за вас като за всезнаещи,

идеални инструктори. Трябва да продължавате ежедневно с учениците си, да напредвате
заедно с тях по Пътя на Айки".

Твърдението на Морихей, че 10 години са необходими за усъвършенствуване техниките на

Айкидо, напомня за известна самурайска история: Млад мъж помолил велик майстор в боя с меч

да го приеме за ученик. "Ще бъда ваш слуга и ще тренирам безспир. Колко време ще ми трябва,

за да науча всичко?" - "Най-малко 10 години" - отговорил майсторът. "Прекалено дълго е" -

протестирал младежът. "А ако работя двойно колкото другите. Тогава колко ще ми отнеме?" – "30 години" - бил отговорът. "Как така?"

- възкликнал той. "Ще направя всичко, за да стана майстор, колкото се може по-бързо". "В този

случай"


- отвърнал майсторът остро. "Ще са ти необходими 50 години. Толкова бързащ човек е лош

ученик". Младият мъж впоследствие получил позволение да служи на майстора при условие, че

нито пита, нито докосва меч. След 3 години едва, майсторът започнал да се промъква и да удря

изневиделица младия си ученик с дървен меч и това продължило, докато той се научил да се

отбранява. Едва след това, започнали редовните занятия.

Също така може да се спомене и факта, че новите ученици при Морихей отначало чистят или

партнират на по-възрастните. В Кобукан минавали около 6 месеца преди "новакът" да изпробва

някоя техника.

Двата фактора, които отличават Айкидо от другите бойни изкуства и от състезателните

спортове са, че техниките са "живи", без правила или формули, и че няма състезателен елемент в

него. Класическите бойни изкуства държат да се спазват традициите и да се препредават
по-нататък непокътнати. Техниките на Айкидо напротив, се променят всеки път, когато се

изпълняват, показвайки физическата и духовната зрялост на партньорите. Когато нивото на

разбиране се задълбочи, техниките се модифицират и усъвършенствуват. Така Айкидо се

пресътворява всеки ден и усетът, придобит в доджото, трябва да навлиза като приложение в

много от аспектите на съвременния живот.

Целта на Айкидо е хармонията. Именно техниките позволяват на практикуващите да се
опитват да прилагат Принципите. Не бива да се стимулира проявата на сила и съревнование, а

взаимно съобразяване и помощ. Всеки партньор поред приема ролята на атакуващ и защитаващ

се, техниките са винаги балансирани между ляво и дясно, напред и назад, вътре и вън.

Майстори от други бойни изкуства често критикуват поклона в Айкидо: "Никога не сваляй

очи от противника". Партньорите в Айкидо си вярват взаимно и го показват като се покланят,

което е за един кратък миг само - остават врата си беззащитен. Когато човек се покланя на храм,

той никога не гледа подозрително за изненадваща атака от Божеството. В Айкидо партньорът е

"жив храм", и заслужава същото уважение като светите места и предмети. Всъщност Айкидо

започва и завършва с уважение.

Веднъж, в довоенните дни, Морихей посетил демонстрация на сборни бойни изкуства,

някъде из сграната. След това той, заедно с няколко инструктор по джудо и кендо се връщали
към хана по фермерския път. Собственикът на полетата бил прословут с лошия си нрав. Веднага

щом видял натрапниците, той хвърлил буца тор по тях. "За какви се мислите, да тъпчете по моя

имот?" - викнал собственикът. "С кого мислиш, че разговаряш?" - му отвърнали няколко от

групата и се приближили. "Защо минавате оттук?" - заял се собственикът. Морихей тогава се извинил, като обяснил, че не знаели, че това е личен имот. "Простете ни" - казал Морихей и се поклонил дълбоко. Обърканият фермер останал безмълвен, докато гледал Морихей, който

отвеждал групата.

"Уешиба Сенсей" – попитали го после другите, "защо позволи на този селяндур да се отнесе

към теб с такава грубост? Трябваше само да ни кажеш да се погрижим за него".

"Глупаво е да се бием за дреболии. Да се отплатиш на жестокостта с жестокост е най-лесната

работа" - отговорил Морихей замислено. "Да пречистваш себе си и другите от омразата и
жестокостта, това е Пътя на Хармонията".

Айкидо е преди всичко Хармония и Любов и никога не трябва да се свежда ограничено до
просто борене, противодействие и съревнование. Излишно е да се казва, че вродените инстинкти

за самосъхранение и желание да бъдеш на върха, изискват върховни усилия да ги подтиснем. Няколко от старшите ученици на Морихей застанали открито срещу него, твърдейки, че

организирани състезания са абсолютно необходими за развитието на Айкидо като модерен

спорт. Такъв вид мислене сериозно разсърдило Морихей, защото според него има много арени за борба, докато методите, които водят до развитие на хармония и любов са ценна рядкост. Морихей е казал:



"От древни времена, Будо никога не е бил считан за спорт. Ако има състезание, ние трябва да

сме готови да убиваме. Онези, които търсят първенство правят огромна грешка. Да смажеш,

раниш, убиеш, е най-страшния грях, който човек може да извърши. Има стара поговорка: "Богът
на бойните изкуства никога не убива, която е вярна. Истинското Будо е Път към Омиротворение."

ЧАСТ ТРЕТА

ПОСЛАНИЕТО

Айкидо е изява на Любовта.
Морихей Уешиба


Търсенето на истинското значение на Будо за Морихей е повече от физическо

предизвикателство; го е също така и интензивно духовно пътуване. Японските методи за

общуване с духа се разделят на две широки течения.* Едното е Дзен: с ясни очертания,

недвусмислено, сурово. Физическият и интелектуален багаж е доведен до абсолютен минимум;

самопознанието се постига чрез дълбоко вглъбяване, себеконтрол и непринадлежност към

обекти, идеи и събития - с една дума Будистка празнота. Другото е мистичното течение:

Божественото в случая се достига с практикуване на тайни обреди, транс и превъплъщаване. Тук

има голяма яснота, кое е свещено и кое е светско; откровението, пророчеството и шаманизма

заемат централно място.

* Всъщност и двете течения произтичат от един общ извор, в този смисъл за черпещия директно

от него, подобна класификация е твърде условна, включително може би и за Морихей, това също е

валидно. Наистина като възпитание и външна форма, той може би е повлиян от това второ течение

- мистичното, но като вътрешна форма, от момента в който той получава Просветление, едва ли за

него важи това деление, което авторът на книгата прави. (Бел. от редактора)

Духовната нагласа на Морихей се корени във второто течение. От ранната си вяра в

култовите божества на Кумано, посвещаването му в дълбочините на Шингон и в окултизма на
Омото-къо, Морихей е в продължително общуване с Боговете и другите отвъдни същества на

стара Япония.

Въпреки широко разпространеното убеждение, Морихей никога не е изучавал Дзен, нито е

използвал неговите методи или терминология при обучаването. Често се обсъжда, че макар

подходите да са различни, целта на Дзен и мистицизма е една и съща: освобождаване на

човешкия дух. Наистина известният будистки учен Д.Т.Сузуки нарича Айкидо, "Дзен в

движение"; много поклонници на Дзен практикуват Айкидо като допълнение към своята седяща

медитация; а също така има няколко инструктори от висок ранг, които са Будистки свещеници;




но същността на изкуството на Айкидо, така както е схващано от Морихей отразява мироглед,

който няма почти нищо общо със Дзен* в частност и Будизма



*Това твърдение също следва да се анализира, тъй като е много дискусионно. Защото ако се

прочетат книгите на Тайсен Дешимару, ученик на Кодо Саваки, ще се види, че корените на самото

Айкидо имат много общо с философията на Дзен, включително с такива известни трактати по

философия на бойните изкуства като "Горин но Шо" от Миямото Мусаши и писменото наследство

оставено от Такуан Сохо. Колкото до връзката с будизма, вероятно това е имал предвид авторът

на настоящата биография. (Бел. на редактора)

Морихей е заразен от бурното възраждане на древните форми на Японската религия през XIX

и XX век. След възстановяването на Мейджи през 1868 г., се подновява интереса и към

езотеричния /предаден от Омото-кьо! и към екзотеричния /общоприет/ Шинто. Будизмът е силно атакуван като чужда вяра и се правят усилия да се изчисти японската мисъл от тази чужда

система. /Това отношение още не е изчезнало напълно. В съвременна книга върху традиционния

щшнто има такова твърдение: "Будизмът и особено Дзен, е антитеза на японската религия и

изкуство"/. Въпреки че Омото-кьо запазва някои будистки елементи, неговите догми са доста


разграничени от Дзен.

/Японските бойни изкуства също са разделени на Дзен и мистично течение. Със Дзен са

свързани Миямото Мусаши, Ягю и най-вече Тесшу. Други школи като Катори Шинто Рю и
Айкидо* с са ориентирани само в своята външна ориентация към Шинто/.

Това, което следва, е опит да се представи Айкидо, така както то всъщност е схващано от

самия Морихей. Това не е лесно. Обясненията на самия Морихей са изключително неясни. Той

скача от една тема на друга, изговаря набързо имената на слабо познати шинто божества, нанизвайки комбинации от объркващи термини и предлагайки своеобразни интерпретации на

японската история, разнообразени с напълно произволни спомени от минали събития.
* Във външното проектиране на Айкидо в света на религиозните форми, това е валидно, но не и

за вътрешното, където съществува единна сплав, в която, и Шинто и Дзен и Айкидо са форми на

проявление според ситуацията, потребителя, временния континуум (на Духа, който е неделим и

Единен) /Бел. от редактора/

Приказките му са толкова объркани, че се смятало, че в тези случай Морихей говори на един или

друг език ками. Повечето от идеите му са извлечени от невъобразимо сложната доктрина на

Омото-къо и прочита му на най-стария японски летопис - Коджики /"Запис на древните неща"/.

Интересът на Морихей към Коджики се основавал на неговата преданост към котодама


/теория, която се разисква в следващия раздел/. Подходящото рецитиране на стиховете на

Коджики*, абсолютно неразбираемо за непосветените, позволява да се усетят магическите

свойства на текста. Морихей, проникнат от рождението си от шинтоистко знание, се

вдъхновявал от Коджики, но е много трудно за тези с друг произход /включително и
съвременните японци/ да се ентусиазират от тази сбирка от странни митове и чудати приказки.

Не бива да се спираме на всяка дума, произнесена от Морихей и да затъваме в дреболии.

Необходимо е да си проправим път през неминуемите културно обусловени, понякога излишни

подробности, за да представим своевременно Посланието на Морихей с универсално

възприемащи се термини.

* /Коджики е написана в стихове - бел.от преводача./
II

Преди всичко Морихей не счита Айкидо за свое творение. То е Свещен Път, който му е бил


показан като отражение на Божествения закон на Вселената. (орихей подчертава

революционното въздействие на Айкидо, бойното изкуство на мира и хармонията, за |овия Век -

Новата епоха, в която духовната, а не физическата сила ще бъде краен победител.

Трите хиляди свята се разкриват изведнъж;
сливов цвят разцъфва

и каменната врата ще бъде отворена за втори път.
Айкидо - рядко цвете, което е в пълния си цъфтеж а първи път - осветява произведенията на

Вселената. Каменната врата - отнасяща се към шинтоистки мит, в който богинята на Светлината била примамена а излезе от земните недра и отново да огрее земята ще бъде отворена от

дружните усилия на добрите ора навсякъде и омърсеният свят на смъртта и разрухата ще се окъпе още веднъж в лъчите на Истината и Красотата. "Целта на Айкидо - твърди Морихей - е да

се построи рай на земята, като хората заживеят заедно в приятелство и хармония. Аз обучавам на

това изкуство, за да помогна на своите ученици да научат как да служат на другите човешки
същества."

Морихей продължава: "Айкидо е религия, която не е религия; то усъвършенствува с появата си



другите религии и се проявява като техен завършен израз. От мига, в който станете сутрин, до

мига, в който се оттеглите за нощта, трябва да следвате Пътя на Айки и да преследвате

хармонизирането на света и неговите обитатели".

Защитник на този свят и пазач на пътищата

на боговете и Буда,

техниките на Айки

ни позволяват да срещнем

всяко едно предизвикателство.

Морихей усъвършенствува своята система, използвайки котодама - науката за "звук-дух".

Теорията на котодама е в сърцето на възраждането на Шинто, основана е на чистите звуци на уникалния японски език. Всъщност концепцията Котодама произхожда от тантристката сфота-уада система на древна Индия и е пренесена в Япония от будисткия патриарх Кукай през 9 век, като шингон, "истински звуци".

Върховното слово /на санскр. сабда брахман, на яп. су/ е най-вътрешната сърцевина на


съществото. В християнската теология това е изразено така: "В началото бе Словото и Словото беше с Бога". От това Върховно Слово петдесет чисти звука / на санскр. варна, на яп. кото! са

произлезли /на санскр. сфота, на яп. мусубу/, кристализирайки като вибрации /на санскр. нада, на

яп. хибики/ с различна концентрация, които се възприемат като звук, цвят и форма – това е
феноменалния свят на явленията. Тези звуци – духове, наситени с космическа енергия /на санкр.

шакти, прана, на яп. ки, кокю/, активират и поддържат Сътворяването.

Тантристката концепция за Вселената като'съставена от звукова енергия, формира основата на Хинду и Будистката мантраяна и Японската Шинтоистка теория котодама. Котодама на свой

ред е модифицирана от Онисабуро в неговото Омото-къо Учение и след това възприета в Айкидо

от Морихей.

Според Айкидо теорията "Котодама", Вселената произхожда от една невъобразимо плътна

точка, представена от ултраконцентрирана вибрация су. Преди много време от тази точка се

отделят пара, пушек и мъгла и я обгръщат в мъглява сфера. От су първоначалната котодама

точка - произлязъл спи-рално звука на космическото вдишване. Су се разпростира кръгово в

звуците у-у-у-иу-му и също се разпространява вертикално в звуците а-о-у-е-и. Напрежението

между тези звуци поражда дух-материя, огън-вода, йин-йянг и след това се разгъва в 75



котодама, които поддържат съществуването.

Тази космология - поразително напомняща теорията на Големия взрив, възприета сега от

физиците, е разработена по-нататък от Морихей като "един източник, четири духа, три елемента и осем сили" /ичирей-шикон-санген-хачирики/. "Единственият източник" е единствената точка су,

спомената по-горе, а останалите елементи могат да бъдат представени така:




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница