А з съ м Вселенат а



страница9/9
Дата02.02.2017
Размер9.7 Mb.
Размер9.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

В края на живота си Морихей отъждествява ай-хармонията с ай-любов.

Преди всичко човек трябва да обедини сърцето си с това на Божествата. Същността на Бог е

любовта, всепроникващата любов, която достига всеки край на света. Ако човек не се съедини с Бог, Вселената не може да се хармонизира. Бойците, които не са в хармония с Вселената, са само изпълнители на бойни техники,.а не на Такемусу Айки.

Пътят е като течението на кръвта във вените. Съвсем лек дъх на разделяне между себе си и

Божието Съзнание и ти вече не си на Пътя на Айки.

В истинското Будо няма врагове. Истинското Будо е функция на любовта. То не е за убиване

или битка, а грижа за всички неща, за тяхното процъфтяване. Любовта пази и подхранва живота.

Без любов нищо не може да бъде завършено. Айкидо е изява на любовта.

Прекрасната форма на
Небето и Земята, създадена с любов

от Великия Бог,

Баща на Човечеството.

Когато Морихей говори за Бог, той има предвид Аме-но-минака-нуши, - Създателя на



Вселената, Върховното Слово в центъра на великия космически поток. Различавайки се от
по-суровите форми на фундаменталистката теология, източна и западна, според която се счита,

че Бог е някъде, "отвъд" - в Рая или в Чистата Земя, системата на Морихей третира Бог като "присъстващ тук" - свещен пламък в човешкото тяло. Айкидо е форма на пантеизма, тъй като сваля изкуствените прегради между богове и хора, между индивидуална и Световна душа, между

празнота и форма.

Морихей често говори за "присъствие върху плаващия небесен мост между физическия и


духовния свят. В Айкидо различието между трите свята – видим, скрит и божествен, е
преодоляно и всички тези светове са достъпни. /Видимият свят е света на формите, които са пред

очите ни; скритият съдържа невидими полета от енергия и атоми; Божественият е източник на

вдъхновение и просветление/.

Начинаещите в Айкидо възприемат само видимите техники /много от тях, всъщност, не

отиват по-далече от това ниво/; по-опитните овладяват скритите тайни на Ки, Кокю и Айки.

Морихей долавяше и Божествените характеристики на движенията и съчетаваше видимото,

скритото и Божественото в изкуството, което.е красиво, истинно, благодатно и Приятно.

Почти в края на живота си, Морихей нарисува следната калиграфия като обобщение на

Айкидо:

Видим, скрит, божествен: Трите свята /които съзираме/ от радостния Път на Любовта.

Ако тренираме упорито, ден след ден, в духа на Айки, може би също ще можем да участваме в
тази великолепна гледка, в удоволствието от рая на трите свята и да изпитаме неизразимото

блаженство от радостния Път на Любовта.

Като повечето ориенталски майстори Морихей остави важно наследство под формата на калиграфия. "Калиграфията отразява човека" е известна сентенция и вярата, че човек живее в

своите писания, е широко разпространена в Източна Азия. Морихей е изписал много

произведения, за да вдъхнови и поучи възпитаниците си. Той прави калиграфии на Айкидо - една

от тях е постоянно изложена в главното доджо на центъра по Айкидо, но обикновено изобразява

Айки Оками /вляво/ и Такемусу Айки /горе/ на своите най-добри възпитаници. Айки Оками и

Такемусу са източника на Айкидо и вероятно Морихей е казвал на възпитаниците си, да

погледнат зад формата и да уловят духа. Когато посещавал някое от другите доджо, Морихей

често изписвал малки калиграфски дъски под въздействието на моментен подтик. На тази дъска


11 H 1.mq1orr Jh 'Hrromu: H H.rmrHrr "HHHf. mr 11 · -rcJ 1.q.-1 H)) H H£T 1 l'm'l Jormo£TCJh o 1.H'morr H[I\J
·ux.{r.inH.i 11 J.U'l-0 u11 u J.KJf J.O>JU'l-9 1.0 11'1-fl r-ox(lf J.KOU'l-1. Hjo' J 1.HH 10£l lmlfl"l')1{:\HHdH KHHOl· dlnt li dJH£T 1.()£Tii)1( m: H l.H 1.hJ[f\J ·mmdg l.O(H H m: H l.lm 1 :\)U.:H £T fHdfli ur.iJH UJJ ;JifJJ;JJJUUx'IOO uo ll( KH'ri>JU,,r.i u J.UJJ;Jl'"or.ia ·J.UfTOJOfl If J.Kif9 00 ur- u 1.ur.iox umnnr-o11 KJfOOd Ill ll(

1.!1rlrli1 Hii 1.lHfH£TOHO() "H£T 1 :\)ff)i liH 109 J 1.HHHOJi'JTJijo'Hd1. lUI H 1 )fJ 1.H(Uf £T Ojo'JOq1\l M£TH 1 jo'JdH Hjo' rnnr H
xlfg 'J.UUI'"IIll 10 !1 J.Kifii;Jfl 10900 l'";JUOIIO '!10xlfUO[!\J llll ll J.KJHjJOOOIIIHjJ xlfflll IOI'";JUII 0 J.U>l l'";Jif:)


AI


+



if =I;




f

·JOUU('l.fl UJJmlfl'"O.J l;,.l;.11.ll'" ;JOO llll lfii;Jf!UUII UO If !10xlfUO[!\J 0 I;,.H If 0 lfllllOiflll'"OII UO U'rl,l(llU90 llfll'" ,nJu.{rjr- ndm-1-mr:Ln o 1;.:nH rmm:rroun-r 10 1. o l.lUO)f 1 Hdf'l.£T mrmHjo'(lf 1;J jo'[. Jjo'Jmr HHJ£THdumr H'Ji'TTHHHd1o 1.H'mH£Tjo'Jrr

llll UO 0 J.lfO>I \Hif 1-09lld ";Jffilflllf I;Jf!O llfTO 1. 0 lfllUif'rllf(jJJfi.II;Jl'"lf ;JO Olllf'l-llllll lflf ;Jh C.ll.ll>l 'JJ:JIC(!II? ?Il:'[J

nvtiV 0 lfO ;J J.lf J.ogur.i lfllf!Oiflll'"OII 01;.11.lh !10xlfUO[!\J ;Jh \l '011;.11.lr.i;J J.JJH ·,J5/ llll J.'l.>I'IOKif9" :,lmlfll
убиването са зло. "Който вади меч, от меч умира" - казва Исус преди две хилядолетия; древното китайско значение на "боен", когато се разгради на своите съставки, означава "да спреш две

алебарди" - да възпреш насилието и да запазиш мира. Дори в разкъсаната от войни

средновековна Япония, когато основната мисъл на повечето бойци била как да убиеш

противника с решаващ замах на острия меч, имало мъдри самураи, които учели, че убиването не е същност на Пътя на Меча. Ето например тази история за Бокуден Цукахара, един от

майсторите на меча, споменат от Морихей в Будо реншу:
Веднъж Бокуден пътувал с малък ферибот, когато друг воин започнал да хвали своето

мъжество. Докато самохвалкото продължавал, Бокуден задрямал. Това очевидно ядосало другия

воин и той разтърсил Бокуден, изисквайки да му каже какъв стил владее. Когато Бокуден

отвърнал, че е от "Школата за победа' без използване на ръцете", свадливият воин предизвикал Бокуден да демонстрира техниката си. Бокуден се съгласил, но предложил двубоят да се състои на някои остров, за да се избегне нараняването на някой от другите пътници. Фериботът се отклонил към един близък остров. Когато достигнали брега, свадливият скочил на него, извадил

меча си и застанал в стойка. Бокуден се изправил и изглеждало, че ще последва противника си,

когато той внезапно грабнал едно весло и стремително отблъснал лодката обратно в реката. Той извикал към изоставения майстор: "Това е победа над врага, без да използваш ръцете си!"

Идентифицирайки се с Бокуден, Морихей, както и много други, има твърде ниско мнение за

легендарния Миямото Мусаши. Въпреки огромната му популярност като народен герой,

неговата липса на милост в прилагането на меча, необуздано поведение и невъздържаност към

фината душевност и чувствителност на изисканото самурайско съсловие, всичко това му донесло непривлекателна репутация сред консервативните майстори на бойни изкуства. В младостта си

Мусаши бил завладян от идеята за победа на всяка цена, той бил ненадминат стратег и чудесен техник, но както и сам разбрал по-късно, Пътят на Меча е много повече от това да убиеш

противника си.

Мусаши се оттеглил от бойното поле и се посветил на търсене на онова, което превъзхожда

победата и загубата. Малко преди края на живота си, Мусаши бил поканен да служи на

господаря на владението Кумамото. Не много след пристигането си там, той бил предизвикан на

състезание от един Ягю майстор. Мусаши твърдо отказал, въпреки повторената покана,

заявявайки: "Денят, когато се състезавах в двубой отдавна е отминал. Нямам никакво желание да

се бия с други хора".

Въпреки това покровителят на Мусаши - господаря на Кумамото, накрая го склонил да

приеме. Мусаши поставил условието, че само Ягю майсторът и господарят ще присъстват на

двубоя и че се задължават да не разказват за изхода на двубоя на другите.

Веднага щом се изправили един срещу друг. Мусаши накарал противника си да отстъпи с ужасяващ крясък и движение напред, което изключвало всякаква съпротива. Ягю майсторът два

пъти опитал да посрещне Мусаши лице в лице, но безуспешно. Госпoдарят също опитал и опитът


му бил напълно осуетен.

Вместо да им разбие черепите, както би направил без колебание преди, Мусаши ги държал на

разстояние със своята Ки сила и всички се разделили живи и невредими. /Въпреки клетвата за

тайна, подробностите около двубоя се разчули/.


Но мирисът на кръв все още оставал: Мусаши заедно с един Дзен свещеник провели зазен
късно една нощ в Рейгандо, пещерата, в която Мусаши се бил уединил в последните си години.

Голяма отровна змия влязла в пещерата, плъзнала се по скута на Дзен свещеника и се насочила

към Мусаши. Внезапно змията неспокойно се разтърсила, замряла за секунда и панически

изпълзяла от пещерата. Въпреки че Мусаши не я заплашил с движение, тя усетила убиец.

Мусаши представлява "погубващия меч", пример за стоманената твърдост и спокойното

приемане на смъртта – така нареченото "тяло като скала". Мусаши бил горд с решението на своя

двадесет и три годишен осиновен син да си направи сепуко за да придружи своя болен господар и в смъртта му и похвалил един от подчинените на Кумамото, който спокойно приел заповедта

/фалшивата/ на своя господар да си разпори стомаха.

Мусаши е жив пример за сентенцията, че задължението на самурая е "да се научи как да умре".

Други отхвърлят това схващане и насочват своите идеали към изпитаните от живота Принципи



на Будо, говорещи за преодоляване на изпитанията.

Ягю Рю поддържа в ученията си Животворния меч и Морихей заимства от тази школа нейните

идеи и техники. В "Хейхо каден шо" Ягю Муненори пише: "След години тренировки и обучение


трябва да се забрави всичко, което е научено. Освободете се от себе си и техниката ще дойде от

само себе си. Когато съзнанието не е прикрепено някъде, няма място, където да се скрие злото.

Тайната на усъвършенстването на всяко изкуство е да станете това, което сте научили, да

отидете отвъд запаметяването и знанието".

Подобно е едно изказване на Морихей: "Когато изпълнявам Айкидо, аз забравям себе си -

цялото ми его изчезва". .

Техниките за отнемане на меча на противника /тачи-дори/ в Айкидо са заимствани от Ягю

методите "не-меч", за защита срещу меч, т.е. да посрещнеш майстор на меча, невъоръжен. Шoгунът на Токугава, Йеасу веднъж помолил Ягю Мунейоши да демонстрира тази техника.

Мунейоши, невъоръжен, казал на шогуна да го нападне с меча си. Йеасу се нахвърлил с удар,

насочен към главата на Мунейоши, но в същия миг Мунейоши избягнал удара, хванал дръжката на меча, отнел оръжието на шогуна и след това нанесъл лек удар, с който го извадил от

равновесие. "Впечатляващо, наистина!", възкликнал изумения шoгун.

Ягю школата се придържа към използването на оръжия .само в крайна нужда и то само като

инструменти на Божествено възмездие; този, който атакува просветен воин, сам пада върху

острието на неговата сабя поради липсата на самоконтрол.

В тази връзка ето един разказ, разказван за Ягю Мицуйоши /Джубей/, другият майстор на

меча, споменат от Морихей в Будо реншу: Веднъж в едно местно господарско имение Мицуйоши бил предизвикан на двубой от друг майстор. Те два пъти се били с бамбукови мечове и изглеждало, че и двата пъти завършвали с ай-учи, едновременно нанесени удари.

Мицуйоши попитал опонента си: "Наясно ли си с изхода от тези два опита?"
"Завършихме наравно" - гордо отвърнал той.

Мицуйоши попитал господаря за мнението му. "Струва ми се, че завършихте наравно".

Малко раздразнен Мицуйоши се оплакал: "Никой ли не видя какво стана наистина?"

Противникът на Мицуйоши, сигурен, че е завършил наравно с Ягю майстора, отвърнал: "Ако


си толкова сигурен, че не беше наравно, нека още веднъж опитаме - този път с истински мечове". "Недей да се отказваш от живота си", отговорил Мицуйоши. "Не си заслужава".

Разяреният майстор с наранена гордост настоял на своето.

"Добре", въздъхнал Мицуйоши, "нека бъде по твоему".

Те скочили отново един срещу друг и изглеждало, че двата блестящи меча попаднали в

предназначените им точки по едно и също време. Но Мицуйоши останал прав с леко срязано

кимоно, а неговият противник паднал мъртъв на земята с дълбока до половината на тялото му

рана.

"Каква загуба", казал тъжно Мицуйоши.



Наследник на "животворния меч" през XIX в. е Тесшу Ямаока, основател на Муто-Рю,
Школата на "Не-Меча" /без меч/. /Виж снимките в края на книгата/. Този удивителен човек,

върховен майстор на бойните изкуства, майстор калиграф и Дзен майстор – може би единствен

съперничи на Морихей като най-велик японски будока. Знаейки максимата: "Ако съзнанието ти е правилно и техниката ти ще бъде правилна", Тесшу, както и Морихей, набляга върху духовните, а не толкова върху техническите измерения на майсторството с меч. На новодошлите в Шумпукан

Доджо на Тесшу било казвано: "Целта на изкуството с меч на Муто Рю не е въвличане в двубой или побеждаване на другите; тренировките в моето доджо подпомагат просветлението и за това

Вие трябва да искате да рискувате живота си. Атакувайте ме по какъвто искате начин. Не се
предавайте!" След като повалял по внушителен начин новака на земята, Тесшу изкрещявал: "Стани и ме атакувай отново!" Това продължавало, докато кандидатът не паднел от изтощение.

Тесшу можел да върши това в продължение на една седмица, за да изпита твърдостта на


бъдещия си възпитаник. Техническите му способности не играели никаква роля - един от най-големите Шумпукан майстори на меча бил толкова некоординиран, че не можел да върти

меча изправен, но въпреки това, според изискването на Тесшу, ако духът на кандидата бил силен,

той бил приеман. Тесшу казвал: "Ако липсва целенасочена твърдост, не може да има никакъв

напредък...Техниката има значение, но духовният напредък е много по-важен". Ето няколко дока

от Тесшу:

Ако твоето съзнание не е вложено и проектирано в твоите ръце, дори десет хиляди техники

ще бъдат безполезни.
Срещу меча на противника не заставай в стойка и запази неразвьлнувано съзнанието си;

това е мястото на победа.
Изкуството на работа с меч:

Аз не съм засегнат, нито моя противник;

безпрепятствено аз му влизам и постигам крайната цел.
Там, където се кръстосват мечове отхвърли всички илюзии: изостави себе си и ще поемеш по живата пътека на живота.

Този външен портрет на Морихей наподобява чинзо -рисунка на будистки патриарх, която се

стреми да изобрази повече духа, отколкото външността на учителя. Обикновено нарисуваният

прибавя някакъв надпис, чрез който обобщава своите постижения.

Надписът на Морихей над този портрет точно показва как той вижда себе си:

Хайа-Такемусу-Оками, Амено-мура-кумо-куки-самухара-Рю-о, Катсу-хайа-би-кока,

Айки-Цуне-мори. Необходимо е написването на още една книга, за да се обяснят точно

езотеричните по своето значение думи и фрази, но това мистично изказване може да се опрости така:

Морихей е пратеник на Великия Бог Такемусу, който незабавно поправя всяка

несправедливост; Морихей е определен от това Божество да слезе на земята като динамично

присъствие и да подрежда нещата според безкрайното изобилие на Айки, като е пазен от

върховния Крал на драконите -метафора за природните сили, подчинени на нечий контрол.

Мисията на Морихей е да съедини материалния, духовния и Божествения свят, чрез силата на

Такемусу Айки; той е всепобеждаващ, защото се осланя на Масакацу-агацу, "Истинската победа е победата над себе си".

Въпреки че Тесшу и Морихей не се срещат - Тесшу умира, когато Морихей е на пет години,

Морихей има контакти с няколко възпитаници -на Муто Рю на Тесшу и възприема някои от
поученията на Майстора. /Има вероятност Сокаку да е срещал Тесшу. Няколко човека,

включително бившия шеф на правосъдието Казуто Ишида се е учил в Дайто Рю и Муто Рю, а


Айкидо инструкторът Коичи Тохей се е учил известно време при Тетсуджи Огура, пряк ученик на

Тесшу. Също така Тесшу е един от героите на Обществото на Черния Дракон, с което Морихей

има някакви връзки преди войната; такова възхваляване от тази ултранационалистическа

организация е малко странно, тъй като Тесшу се слави с това, как разклатил Мейджи, когато

пияният император се опитал да въвлече Тесшу в двубой и как не се поколебал публично ,да

поучи самия император.

Въпреки общото между двамата съвременни майстори има и съществени различия. Първо,

Тесшу е ревностен будист, допринесъл за оцеляването на японския будизъм по време на

преследванията срещу него и за възраждането на Шинто в първите години от управлението на

Мейджи.


Дзен будизмът на Тесшу е много по-лесно достъпен, отколкото мистичната идеология на

Морихей, която е почти непостижима дори и за най-амбициозния ученик в Айкидо, ако изобщо е

постижима /Морихей никога не настоява неговите последователи да възприемат неговите

вярвания; напротив той говорел:

"Не ме имитирайте"./ Също така тесните връзки на Тесшу с живота във всичките му

измерения, неговото милосърдие и неговите динамични методи на обучение, го правят като че ли по-привлекателна фигура от мрачния, свръхчувствителен и взискателен Морихей.

От друга страна Тесшу се оказал неспособен да предаде своята непоносимо сурова техника

/защита срещу меча без меч/ и Муто Рю всъщност след смъртта му се разпада. Докато


приложимостта на Айкидо на Морихей е универсална и това изкуство е възприето вече в целия

свят.


Според мен, Тесшу учи будока как да живее съвършено, а Морихей показва в действителност

как да обгърнеш с любов съпротивата.

V
Вероятно не е погрешно да считаме Морихей за въплъщение на Великия Бог на Айки,

който се появява между нас, за да ни покаже Пътя на Хармонията. Като всеки друг човек,

Морихей също има освен Божествена, и своя човешка страна. Земните, несъвършени елементи

изчезнаха с неговата смърт, но божествените остават с нас под формата на Айкидо.

Морихей ни показа един Път, който може да бъде следван физически и духовно, но всеки,
който върви по него, избира собствена посока: "Айкидо е компас".

Този Път включва всичко, но той е изключително стръмен. Почти в края на живота си,

Морихей признава с тъга: "Аз отдадох живота си, за да открия този път, но когато се обърна

назад, не виждам никой да ме следва..." Липсата на хармония между възпитаниците на Морихей,

постоянните им препирни за това, кой преподава "Истинското" Айкидо, са обезсърчителни и

броя на заблудените - злонравни грубияни, които оскверняват сърцето на Айкидо със своята

невъздържаност и които сеят раздор със злобните си езици - е впечатляващо голям.

Злоупотребите и изопачаванията на Учението на Морихей продължават.

Но въпреки безбройните препятствия и пречки, физически и психически бариери, ако

тренираме упорито и стоим между конфликтните сили с чисто съзнание, рано или късно, тук или

там, Пътят, който Основателя откри за нас, ще се покаже измежду облаците на тъмнината и

отчаянието, и ще ни води по-близо към спокойната, чиста и хармонична светлина на Айки.



Морихей Уешиба /1883 - 1969/, основателя на Айкидо - чието име в превод означава "изобилие
от мир"/свят на омиротворение/ - несъмнено е най-великата фигура в бойните изкуства, според

неговия биограф Джон Стивънс. "Дори и да приемем всеки подвиг на легендарните воини", на

Изток и на Запад, като чиста истина, нито една от техните способности не може да се сравни с

доказаната способност на Морихей да обезоръжи всеки атакуващ, да хвърля по 12 души

едновременно, да ги събаря на земята, без въобще да ги докосне; запечатана в снимки, филми и

разкази на очевидци.

Как е могъл този дребен човек - едва 5 фута висок, да притежава такава неестествена сила? В "Свят на омиротворение", Джон Стивънс представя достоверна история за успехите на Морихей,

която разкрива човека и неговите послания към света, по начин, който би задоволил и най-претенциозния читател.. Спирайки се на въпросите, защо и как в кариерата на Морихей,

Стивънс описва хората, събитията и идеите, които оказват влияние върху духовното израстване,

чиято връхна точка е уникалното изкуство Айкидо. Изпълнена със снимки на Морихей по време на демонстрации и случки от неговия живот, книгата също предлага интересна дискусия на

концепцията на Основателя на Айкидо, като Път към хармония и любов, обединяващи тялото и

разума един с друг, човека и Вселената.



Роден в Чикаго, Джон Стивънс, професор по изследване на будизма и инструктор по Айкидо в колежа за социален “welfare"/просперитет/ "Тохоку" в Сендай, Япония, е автор на няколко книги

по източна култура, включващи Айкидо - Пътят към хармония.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница