Ако животните можеха да говорят



страница4/11
Дата02.02.2017
Размер1.02 Mb.
Размер1.02 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

4. МАЛКИТЕ СЪКВАРТИРАНТИ НА БОГА

Моят баща долетя с богат улов в човката си. Плячката стърчеше отляво и отдясно като сноп пера. Веднага отворих устата си колкото можех по-широко, но той изобщо не мислеше да ми тъпче гушата. Алчно се подадох навън, за да достигна плячката. Но той внезапно се дръпна назад и аз пищейки политнах надолу. За миг се опитах да се задържа с нокти за него. Отчаяно махайки с крила, аз падах надолу, но малко преди очаквания удар в земята, внезапно забелязах, че мога да летя. Тромаво залитайки, аз последвах баща си на близкото дърво. След като си бях починал известно време, сам се осмелих да направя скок надолу. Сега го следвах точно, правех всички завои, издигания и спускания. По-късно се опитах да се върна отново в гнездото, но не ми се удаде веднага. Едва когато баща ми ми помогна, успях да пропълзя изтощен до гнездото, построено на стената.


За името ми
Аз съм лястовица, по-точно казано градска лястовица (Delichon urbica). Немското си име (Mehlschwalbe - мелничарска лястовица) получих заради окраската на корема си, която за разлика от тази на моята роднина, селската лястовица, е бяла на цвят, без петна. Отличавам се от нея и по опашката си, която изглежда много по-красива без този смешен дълъг връх накрая, не мислите ли така?

Освен това считам, че е по-добре да строя гнездата си от външната страна на сградите, отколкото да съжителствам в някой обор с хора и животни. Латинското ми име показва, че учените не са нищо друго освен хора. Всъщност то идва от гръцки he chelidon, което означава просто лястовица. Но някой е разменил буквите и от chelidon е направил delichon, което всъщност няма смисъл. Това, че живея близо до хората, би трябвало да означава втората дума от наименованието ми - urbica, т.е. принадлежащ към града.


Моите летателни мускули
Знаете ли изобщо защо ние птиците можем да летим? Това не е толкова просто, както си мислите. Целият ни организъм би трябвало да е пригоден за това от Създателя, защото само крилата не стигат. Можем без мъка да придвижваме едновременно двете крила нагоре и надолу. Повечето четириноги пък са в състояние да движат последователно напред и назад предните си крака. И вие, когато вървите, размахвате ръце несъзнателно. Безспорно дреболия, но без тази инстинктивна съгласуваност не бих прелетяла и метър. Освен това ние трябва да движим "предните си крака" по-бързо нагоре-надолу от което и да е друго животно. Рекорд поставя най-малкият ни колега, дребната колибри, с размери само 3 см. За да развиете вие същата мощност съответно на вашето тегло, би трябвало всяка секунда да вдигате товар от 56 торби цимент на 1 м височина. Сами виждате, че за летенето е нужна много сила. По тази причина летателните ми мускули, отнесени към размерите на тялото ми, са едни от най-силните в животинския свят. Те представляват 1/3 от теглото ми.

Учени са установили, че един орел има постоянна мощност от 1/10 киловата. Признавам си, че за мен това е много. Но аз съм и по-малка. А сега познайте колко е мощността на обикновения човек! Не повече от тази на обикновения орел. С подобно жалко постижение вие не бихте издържали и минута полет по въздушното течение, да не говорим да размахвате сами крила.


Оперението ми
То ви се струва може би съвсем обикновено. Но погледнете собствената си кожа с няколкото косми, или козината на морското свинче, люспите на шарана, студената кожа на жабата. Нито една от тях не превъзхожда нашето оперение по сложност, лекота и красота. Сигурно сте чували теорията, според която перата ни произлизали от люспите на влечугите. Не, на подобно нещо не мога да повярвам. Придържам се към вашата изповед на вярата, където се казва: "Вярвам, че Бог ме е създал такава, каквато съм."

Вземете в ръка едно от нашите пера, сложете го под силно увеличителна лупа, или по-добре под микроскоп и разгледайте структурата му. Ще откриете гениално и неподражаемо за конструкторите на летателни апарати съчетание от якост, еластичност и прословутата "лекота на перцето".

От роговия ствол на перото ми на всяка страна се разклоняват няколкостотин паралелни клона. При жеравите те са около 650. Вие можете да забележите това с просто око и да ги преброите, ако считате това за необходимо. Но от всеки 650 разклонения нагоре и надолу тръгват отново стотици чифтове "лъчи" и всичко това заедно прави повече от милион и половина.

За да не преминава въздушното течение безрезултатно между разклоненията от двете страни на перодръжката, е нужно приспособление, което да свързва еластично стотиците разклонения. Създателят го е направил посредством съвършен "цип". Долната страна на всяко разклонение е снабдена със стотици дъгообразно усукани улуци, така наречените дъговидни лъчи. При перата на жеравите те са 600. Именно за тях се закачат куките, разположени по горната страна на следващото разклонение. Чудното е, че кукичките се плъзгат нагоре-надолу в дъгообразния лъч, поради което перушината може да се увеличи видимо и отново да се свие.

Това свойство е важно за моето реене. И ако този миниатюрен цип се отвори, аз мога отново да го оправя с човката си. Нима Създателят ми не е велик?
За моите крила
Върху едното носещо крило, което бива обтечено от въздушно течение, въздействат сили, които го теглят нагоре. Зад това се крие доста сложна теория, с която обаче не искам да ви отегчавам. Фрапиращото е, че за разлика от вашите самолети аз мога да променям профила на крилото си, като при нужда изправям перушината по предния ръб. По този начин силата, която действа нагоре, става по-голяма. Разбира се, този механизъм функционира само когато съм във въздуха. Ако перата бяха скрепени неподвиждо на крилата, щях да мога да ги движа надолу и по този начин щях да получа тласък, но в следващия миг щях да тупна на носа си, защото крилата трябва да замахнат и нагоре, при което пък аз бивам изтласкана надолу, към земята. Създателят ми се е погрижил и за това, когато размахам крилата, си перата автоматично да се извъртат, така че да се отварят като пластинките на жалузи и да пропускат въздух. При замаха надолу те отново се затварят и аз мога да се рея високо в небето. Тъй като крилата ми освен това лесно се въртят - като витло на самолет - всеки замах с тях ме отпраща напред.
Изкуството ми да летя
Знаете, че създателят ни е конструирал като отлични летци. Някои орнитолози предположиха, че ние нощуваме във въздуха, тъй като по цели нощи не се завръщаме в гнездата си. Вярно е, че прекарваме по-голямата част от живота си в полет. Стрелкаме се с шеметна бързина във въздуха. А когато трябва да спасим живота си, се издигаме нагоре толкова бързо, че самите соколи остават излъгани. За да може да нагаждаме скоростта на полета си според съответните условия, ние сме получили като дар способността да увеличаваме или намаляваме носещата площ на крилата си.

Посредством един изключителен механизъм Създателят е усъвършенствал още повече специфичните свойства на моите крила. В близост до основата на перата завършват нервни пътища, намиращи се в кожата. Ако кривата биват натоварени допълнително от въздушното течение, тези нерви предават информацията на мозъка. Мозъкът веднага издава заповед да се промени разположението на съответните пера. Това става за част от секундата. Към корените на перата са захванати повече от 1200 миниатюрни мускулчета - все още ли сте в състояние да повярвате, че перата ми са произлезли от люспите на влечугите?


Белите ми дробове
Ако се изкачвате по стъпалата на висока църковна кула, ще се задъхате, ще започнете да дишате много по-учестено от обикновено. При нас не е по-различно. В спокойно състояние вдишвам и издишвам около 26 пъти в минута, а когато летя - 490 пъти в минута! Сигурно се досещате, че нормална дихателна система не би издържала. Създателят е измислил нещо специално за нас.

При полет белият ми дроб получава поддръжка благодарение на цял ред мехурчета. Това са въздушни мехове с различна големина, които са свързани както с белите дробове, така и със специални кухини в костите. При постоянното свиване и обтягане на летателните мускули тези въздушни мехове в същия ритъм се прибират и разтягат. Изпълват се под налягането на противоположния на летенето вятър. Благодарение на тази особена конструкция белите дробове се вентилират по два пъти при дишане (при всяко вдишване и разтягане на въздушните мехове). Меховете освен това служат за охлаждане на взискателната летателна мускулатура и като предпазен дунапрен за вътрешните органи. Това също е необходимо, защото иначе нашите вътрешности биха се местили напред-назад при непрекъснатите маневри на спиране и ускорение, и ние щяхме да повръщаме.


Храната ми
В истинския смисъл на думата тя виси във въздуха. За да осигурявам прехраната на малките си, ежедневно летя по 15 часа. Тъй като имаме тънки, остри крила, ние сме изключително подвижни и можем да улавяме с човка необходимите насекоми във въздуха. Ние се прехранваме с мухи и комари, но също и с листни въшки и пеперуди - каквото се намери. При това сме в състояние да отваряме човката си много широко. Няколко хиляди от нас бяха в състояние в продължение на два дни да очистят напълно огромно царевично поле в Унгария от черните листни въшки. Но тъй като през зимата при вас няма насекоми, ние сме принудени да поемем към южните страни. Летим към Близкия Изток или към вътрешността на Африка. Южно от Сахара намираме достатъчно храна. През април или май ние отново с удоволствие се връщаме в старите си гнезда.
Моите ядове
Понякога по време на отсъствието ни в гнездото ни се настаняват врабци. Представете си, че се връщате вкъщи след почивка и някой непознат се е настанил в дома ви. Вероятно веднага бихте повикали полиция. Но тъй като при нас тя не съществува, ние сами трябва да се справяме с натрапниците. Сигурно се досещате, че не винаги сме много внимателни с тях. Понякога борбите са толкова ожесточени, че гнездото пада. А веднъж, трябва да призная за мой срам, зазидахме заварените врабци и ги оставихме да умрат от глад. Виждате, че злото и при нас властва. Свят без зло и грях - можете ли да си представите колко хубаво би било?
Домът ми
Вие със сигурност сте виждали жилището ми (всъщност това е моето временно жилище). В него се задържам само няколко месеца. Построявам го от рядка глина, залепено на такова място на външната стена, което е скрито от дъжда. В повечето случаи няколко други лястовици ми помагат, така че след 10 до 14 дни сме готови.

Не искам да премълчавам, че и при нас нещата се развиват съвсем "човешки". Ако съседите не внимават, ние просто им крадем от материала за гнездото, който те току-що са слепили. Така си спестяваме някой и друг полет, но си докарваме и неприятности, защото съседите, разбира се, се опитват да сторят същото.

Ние почти изцяло покриваме гнездото си, само в горната част оставяме малък отвор за вход. Вътре грижливо го обзавеждаме с мъх, тревички, малки пера и вата. При нас винаги е чисто и подредено, спокойно можете да ни вярвате. Ако понякога изглежда другояче, това се дължи на врабците, които нахално се настаняват там.

Знаете ли между другото, че за нас се споменава в Библията?

"Дори врабчето си намира жилище, и лястовицата - гнездо за себе си, където слага пилетата си, при Твоите олтари, Господи на Войнствата, Царю мой и Боже мой.

Блажени онези, които живеят в Твоя дом; те всякога ще Те хвалят." (Псалм 83:3,4)

Наистина нашите предшественици са лепили гнездата си по сградата на храма в Ерусалим. Там, в близост до Бога, те се чувствали като у дома си. Зная, че Бог е навсякъде, затова Той е близо и до вас. Радвам се, че имам такъв чуден Творец. Искам да Го прославя от все сърце, така както е написано в Псалм 84:2:

"Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог."

И вашият дом ли е при Бога?




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница