Четирисезонни кодировки (Философия, теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Иван Цанев)



страница14/14
Дата01.02.2017
Размер1.24 Mb.
Размер1.24 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


От всички спорни или аподиктични размишления, анализи, интерпретации и декодирания дотук разбираме, че поетът Иван Цанев обича Българската Природа през нейните четири сезона и насочва децата да се привързват съмишленически към природовидимите дадености и да израстват с нагласа за опазване на всичко красиво и необходимо за Човека от Природата. Неговата поезия внушава, че всеки човек от най-ранна възраст може достатъчно да проникне в кръговратните възможности на Българската Природа, да проявява максимално точно ония дарби, заради които е дошъл на земния свят. И ние сме убедени, че “Аз-образът” у подрастващите ще се утвърждава и ще търси собствените си съпреживявания в унисон със съвременните екологични проблеми.

И все пак, за да не се създаде у подготвения или у подготвящия се читател “някаква напрегнатост” от определени текстове в този научен труд, накрая ще съсредоточим “дискурсовите ни маркировки” към читателското внимание в седем възлови пропедевтични квинтесенции. Точно така най-същественото за този научен труд като “изводен статус” ще осигури за читателя социокомуникативни и социоконститутивни семантизации с естетезирани и реестетезирани напластявания на Познания в съзнанието и подсъзнанието на читателите. А е доказано, че различните възрастови и социални групи имат различни самопредстави, които до голяма степен определят норми, мотивации и основни модели на явно и скрито социално и личностно подражание и поведение [193].



Ето тези седем възлови пропедевтични квинтесенции или седем изводни и най-съществени ориентиращи постановки за този научен труд:

1. Малко или повече символните кодировки в поезията за деца на Иван Цанев имат експоненциален (показателен) характер. А такава поезия не може да не евокира (извика) у подрастващите желания за повече познания за живеенето на Четирисезонната Българска Природа и за полезността от тези познания.

2. Преобразяващата Природа и нейните кодировки в тази поезия атрибутира (надарява) Човека – в частност Детето – с част от своите възможности. Точно с ония възможности, които този поет одухотворява и ги кодира с определени символи. И то с такива символни кодировки, че – декодирани – те напомнят за Човека, за взаимоотношенията между Човека и Природата и за взаимоотношенията между хората.

3. Този поет е съсредоточил вниманието си върху отделни действия и състояния за явления или елементи от Българската Четирисезонна Природа, които афицират (въздействат) върху сетивността на Човека (в частност – Детето). Така контекстово Цанев достига до прозрението, че в Природата не може да има абстиненция, т.е. въздържание.

4. От анализите и интерпретациите на тази поезия разбираме, че Природата не иска от никой авторизация или апоризация (разрешение или опълномощаване) за своите си четирисезонни действия и въздействия. Разбираме още, че не малко явления и елементи от Природата проявяват не само реалистични, но и приказни, а понякога дори и атотеизменни (човекобожествени) действености.

5. Много често адезията (съмишленичеството) между елементите в Природата е подобна на адезията между хората.

6. Не винаги Природата е амфитрион (любезен гостоприемник) спрямо Човека. Защото както при хората, така и в Природата има контрадикторност (противоречия).

7. Чрез системното, знаковото и предметно видимото в тази поезия се предава реалистичното, реално ставащото в света на Природата. А чрез метафоричното, алегоричното и символното се създава атмосферата на имагинерното (въображаемото) или антиимагинерното, но и на инспирираното (внушеното) в душевността на подрастващите.



Предполагаме, че точно тези изводни седем постановки ще насочат читателите да почувстват съмишленическата “прегръдка и целувка” между Художествената Словесност и добродетелната Литературна Наука с неколцина свои “хуманитарни родственици”.

Иван Цанев – като свише симбиотичен поет за деца и за възрастнизаслужава български и международни награди. И той ги е получавал.

Пожелаваме му да продължава да ги получава. Една специфична награда за част от неговото творчество за деца е и точно този научен труд. А “детските книги, заслужаващи награди, са онези, които се занимават с реалните проблеми на децата и им помагат да разберат себе си и останалите хора, както и света, в който живеят” [192]. Точно такива са “детските книги” на Иван Цанев.


ЛИТЕРАТУРА





  1. Анчев, П. Успех в детската поезия. –В: в. Пулс, бр. 18, 1980.

  2. Анчев, П. За поезията на Иван Цанев. –В: сп. Простори, кн. 4, 1973; Творци и слово. София, 1982.

  3. Анчев, П. За големите въпроси на човешкото битие. –В: сп. Пламък, кн. 4, 1978.

  4. Анчев, П. Душата на артиста. –В: Съвестта на думите. София, 1989.

  5. Аполодор. Митологическа бибилиотека. София, 1992.

  6. Аристотел. За поетическото изкуство. София, 1975.

  7. Арнаудов, М. Психология на литературното творчество (трето издание). София, 1978.

  8. Барт, Р. Въображението на знака. София, 1991.

  9. Барт, Р. Разделението на езиците. София, 1995.

  10. Батай, Ж. Теория на религията. София, 1996.

  11. Бахтин, М. Эстетика словесного творчества. Москва, 1979.

  12. Башлар, Г. Поетика на пространството. София, 1988.

  13. Бенчев, М. Внезапните и светли думи как избухват. –В: сп. Пламък, кн. 14, 1968.

  14. Бенчев, М. Категорична изява на таланта. –В: в. Народна младеж, бр. 79, 1973; Общуване с поезията. София, 1976.

  15. Бенямин, В. Художествена мисъл и културно самосъзнание. София, 1989.

  16. Бергсон, А. Интуиция и интелект. София, 1994.

  17. Библия. София, 1982.

  18. Богин, Г. И. Филологическая герменевтика. Калинин, 1982.

  19. Бояджиев, Ц. Ненаписаното учение на Платон. София, 1984.

  20. Бубер, М. Аз и ти. За душевния разговор. Божието затъмнение. Варна, 1992.

  21. Българска митология. Енциклопедичен речник. София, 1994.

  22. Българска народна поезия и проза, т. 1-12. София, 1981-86.

  23. Българско народно творчество, т. 1-12. София, 1961-63.

  24. Бърк, П. Народната култура в зората на модерна Европа. София, 1997.

  25. Бъркли, Дж. Философски произведения. София, 1992.

  26. Вакарелски, Хр. Етнография на България. София, 1977.

  27. Витгенщайн, Л. Избрани съчинения. София, 1988.

  28. Гадамер, Х. Г. Истина и метод. Москва, 1988.

  29. Гаспаров, Б. Тартуската школа от 60-те години като семиотичен феномен. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 5-6, 1992.

  30. Георгиев, Н. Анализ на лирическата творба. София, 1985.

  31. Георгиев, Н. Сто и двадесет литературни години. София, 1992.

  32. Георгиев, Н. Цитиращият човек в художествената литература. София, 1992.

  33. Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен, 1993.

  34. Георгиева, Ив. Българска народна митология. София, 1983.

  35. Голосовкер, Я. Логика мифа. Москва, 1987.

  36. Гончаров, Б. Звуковая организация стиха и проблемы рифмы. Москва, 1973.

  37. Григориев, Вл. Религиите по света. София, 1993.

  38. Далчев, А. Фрагменти. София, 1967.

  39. Далчев, А. Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления. София, 1978.

  40. Далчев, А. Страници. София, 1980.

  41. Далчев, А. Съчинения в два тома (том първи – поезия; том втори - проза). София, 1984.

  42. Далчев, А. И сърцето най-сетне умира. София, 1998.

  43. Дачев, М. Семиотика на цвета в поетическия текст. София, 1997.

  44. Дерида, Ж. Апории. София, 1998.

  45. Дерида, Ж. Писмеността и различието. София, 1998.

  46. Динеков, П. Български фолклор, т. I. София, 1959 (и изданията от 1972 г. и 1990 г.).

  47. Добрев, Д., Добрева, Е. Теорията на знака в лингвистиката и литературната наука. София, 1988.

  48. Добрев, Д., Добрева, Е. Справочник на семиотичните термини. Шумен, 1992.

  49. Добрев, Д. Справочник на символите в българския символизъм. София, 1996.

  50. Добрев, Д. Символите в творчеството на българските символисти. София, 2000.

  51. Дойнов, Пл. Поетът препрочита себе си. –В: в. Литературен вестник, бр. 22, 1995.

  52. Дюркем, Е. Елементарни форми на религиозния живот. София, 1998.

  53. Еко, У. Семиотика и философия на езика. София, 1993.

  54. Еко, У. Интерпретация и свръхинтерпретация. София, 1997.

  55. Елиаде, М. Митът за вечното завръщане. София, 1994.

  56. Елюар, П. Мисли върху изкуството. София, 1979.

  57. Жилиев, Юл. От осмото към деветото чудо. –В: в. Литературен фронт, бр. 21, 1990.

  58. Жилиев, Юл. Сладостта на нещата. –В: в. Литературен вестник, бр. 20, 1996.

  59. Жилиев, Юл. Утре, днес и вчера с поезията на Иван Цанев. –В: в. Книжен свят, бр. 68, 1997.

  60. Жирмунски, В. Сравнително литературознание. София, 1986.

  61. Зарева, С. Ред и суматоха в литературната творба. Шумен, 1993.

  62. Захариев, Л. Значителното е край нас. –В: Литературни бдения. София, 1975.

  63. Игов, Св. Поезия на “малкото отечество”. –В: сп. Светлоструй, кн. 3, 1985.

  64. Игов, Св. Поетът Иван Цанев. –В: сп. Родна реч, кн. 5-6, 1977; Грозните патета. София, 1989.

  65. Игов, Св. Дървото, водопадът, пламъкът. –В: в. Литературен форум, бр. 52, 1991; Антология ЛФ. София, 1992.

  66. Игов, Св. Saper Vedere. –В: в. Литературен вестник, бр. 20, 1996.

  67. Игов, Св. Поезията на Иван Цанев. Четири статии. ИК “Стигмати”, С., 2001.

  68. Каган, М. С. Морфология искусства. Москва, 1972.

  69. Камю, А. Лято. Варна, 1979.

  70. Кант, И. Критика на способността за съждение. София, 1980.

  71. Кант, И. Антропология от прагматично гледище. София, 1992.

  72. Кар, Т. Л. За природата на нещата. София, 1971.

  73. Касабова, Бл. Това удивително чудо – животът. –В: Детство, литература, съвременност. София, 1987.

  74. Коларов, Р. Звук и смисъл. София, 1983.

  75. Кон, И. Откриването на “Аз”. София, 1980.

  76. Костадинов, Д. Слънцето – свиша природна даденост. Слънчева символна окръжност – ново в литературната наука. –В: Годишник на Университет “Проф.д-р Асен Златаров”, Бургас, 2001, т. ХХХ., с 239-243.

  77. Костадинов, Д. Пролетта в поезията за деца на Иван Цанев. –В: Единадесети международен симпозиум “ЕКОЛОГИЯ 2002”, 6-8 юни, Бургас.

  78. Костадинов, Д. Стихотворението за деца “Зрели-недозрели” на Иван Цанев. –В: Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2002, т. ХХХІ.

  79. Костадинов, Д. Зимата в поезията за деца на Иван Цанев. –В: Международен симпозиум “Хуманитарни науки. Предизвикателства и постижения” (Четиридесет години Университет “Проф. д-р Асен Златаров”), 27 – 29 март 2003, Бургас.

  80. Костадинов, Д. Философия на двойното кодиране в стихотворенията за деца “Уж съседи” и “Градско лале” на Иван Цанев. –В: Бургаски свободен университет – Център по хуманитарни науки. Национална научна конференция “Хуманитарното знание – традиционни опори и актуалност”, Сборник доклади – том първи, 4-5 декември 2003, Бургас.

  81. Костадинов, Д. Пролетта и лятото в поезията за деца на Иван Цанев. –В: Детска литература. Теория, анализи и интерпретации. Книга първа. Бургас, 2003.

  82. Костадинов, Д. Есента в поезията за деца на Иван Цанев. -В: Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2004, т. XXXIII (2).

  83. Костадинов, Д. Естетическо въздействие на природното многообразие в българската поезия за деца.- В: Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2004, т. ХХХІІІ (2).

  84. Кроче, Б. Естетика. София, 1996.

  85. Кръстева, Ю. Семиотика. –В: сп. Знак, кн. 1, 1990.

  86. Кръстева, Ю. Литературата. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 10, 1990.

  87. Кръстева, Ю. Семанализата: условие за научна семиотика. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 3-4, 1992.

  88. Кунчев, Б. За душата на доброто. –В: в. Народна младеж, бр. 279, 1977.

  89. Кунчев, Б. Значителното е край нас. –В: Едно перо, един бял лист. София, 1981.

  90. Кунчева, Р. Стихът като възможност за избор. София, 1988.

  91. Купър, Дж. К. Илюстрована енциклопедия на традиционните символи. София, 1993.

  92. Лайбниц, Г. Нови опити върху човешкия разум. София 1974.

  93. Левидов, А. М. Автор, образ, читатель. Москва, 1977.

  94. Лесинг, Г. Е. Лаокоон, или за границите на живописта и поезията. София, 1978.

  95. Ликова, Р. Конкретното и отвъд него. –В: Поезията на седемдесетте и осемдесетте години. София, 1984.

  96. Липчева-Пранджева, Л. Художествената условност – проблематика и възможни подходи. –В: сп. Език и култура, кн. 5-6, 1990.

  97. Лихачев, Д. Избранные труды. Москва, 1987.

  98. Лихачов, Д. Писма за доброто и прекрасното. София, 1986.

  99. Лосев, А. Ф. Знак. Символ. Миф. Москва, 1982.

  100. Лосев, А. Ф. Проблемът за символа и реалистичното изкуство. София, 1989.

  101. Лотман, Ю. М. Структура художественного текста. Москва, 1970.

  102. Лотман, Ю. М. Анализ поэтического текста. Ленинград, 1972.

  103. Лотман, Ю. М. Поетика. Типология на културата. София, 1990.

  104. Лукач, Д. Своеобразие эстетического, т. I-IV. Москва, 1985-1987.

  105. Мелетинский, Е. Поетика на мита. София, 1994.

  106. Михайлова, Г. За браздата, пчелата и “неуловените жестове”. –В: сп. Пламък, кн. 7, 1987.

  107. Молпоа, Жан-Мишел. Есе върху лиричното. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 4, 1991.

  108. Науман, М. Литературное произведение и история литературы. Москва, 1984.

  109. Недков, Здр. Поезия на овладения драматизъм. –В: сп. Септември, кн. 9, 1973; Творчески светове. София, 1975.

  110. Недков, Здр. Новата страна на дарбата. –В: в. Литературен фронт, бр. 16, 1976.

  111. Недков, Здр. Уверено по своя път. –В: в. Пулс, бр. 21, 1977.

  112. Недков, Здр. Поезията на Иван Цанев. –В: Писатели и книги. София, 1981.

  113. Ноел, Б. Среща по средата на моста. Есета. София, 1993.

  114. Ортега-и-Гасет, Х. Естетически есета. София, 1984.

  115. Палюшев, Б. Политика, философия и трансцендентност в новата епоха. София, 1994.

  116. Паси, И. Метафората. София, 1988.

  117. Платон. Държавата. София, 1981.

  118. Приор, Ж. Универсалните символи. София, 1993.

  119. Протохристова, К. Благозвучието на дисонанса. София, 1991.

  120. Протохристова, К. През огледалото в загадката. Шумен, 1996.

  121. Радев, Ив. Патосът на тревогата и поетическият й изказ при Иван Цанев. –В: С белега на времето. София, 1980.

  122. Речник на библейските символи. София, 1996.

  123. Рикьор, П. Живата метафора. София, 1994.

  124. Рифатер, М. Семиотика на поезията. –В: сб. Семиотика. Материя на мисълта. София, 1991.

  125. Рубинщейн, В. Л. К критике метода тестов. Ленинград, 1939.

  126. Сарандев, Ив. Изповеди. 101 х 31. Пловдив, 1995.

  127. Сартр, Жан-Пол. Ситуации. Литературна теория и критика. София, 1996.

  128. Сборник доклади. Творчеството на Петя Дубарова. Пловдив, 2002.

  129. Свасьян, К. А. Проблема символа в современной философии. Ереван, 1980.

  130. Семиотика. Москва, 1983.

  131. Семиотика и искусствометрия. Москва, 1972.

  132. Семиотика. Материята на мисълта. София, 1991.

  133. Семиотика. Между нещата и думите. София, 1991.

  134. Симеонов, В. Символите. София, 1991.

  135. Славова, М. Празник с усмивка на дете. –В: сп. Септември, кн. 10, 1987.

  136. Смирнов, И. П. Художественный смысл и эволюция поэтических систем. Москва, 1977.

  137. Сонди, Д. Послеслов към Ivan Canev versei, 1985.

  138. Стаматов, Л. Щастливо начало. –В: в. Пулс, бр. 8, 1968.

  139. Стефанов, В. Познания и време. София, 1993.

  140. Стефанов, В. Българска литература ХХ век. София, 2003.

  141. Стефанов, Хр. Всекидневни чудеса. –В: в. Пулс, бр. 7, 1976.

  142. Тодоров, Цв. Завладяването на Америка. Въпросът за другия. София, 1992.

  143. Тодоров, Цв. Семиотика. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 3-4, 1992.

  144. Тодоров, Цв. Знак. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 3-4, 1992.

  145. Тодоров, Цв. Живот с другите. София, 1998.

  146. Тонов, А. Жажда за игра. –В: в. Литературен фронт, бр. 33, 1989.

  147. Топалов, К. За най-обикновените и най-чудесни чудеса. –В: сп. Пламъче, кн.12, 1976.

  148. Уваров, Л. Образ. Символ. Знак. Минск, 1967.

  149. Уейгърт, А. Въвеждането на идентичността в социалната психология. –В: Идеи в социалната психология. София, 1990.

  150. Узнадзе, Д. Установка. Поведение. Дейност. София, 1986.

  151. Успенски, Б. Съчинения. Том 1. Семиотика на изкуството. София, 1992.

  152. Уэлек, Р., Уорен, О. Теория литературы. Москва, 1988.

  153. Фаулър, Р. Речник на съвременните литературни термини. София, 1993.

  154. Фрай, Н. Анатомия на критиката. София, 1987.

  155. Фрай, Н. Великият код. София, 1993.

  156. Фройд, З. Тотем и табу. София, 1991.

  157. Фройд, З. Естетика, изкуство, литература. София, 1992.

  158. Фуко, М. Генеалогия на модерността. София, 1992.

  159. Хаджикосев, С. Разрешената дилема на поета.

В: сп. Пламък, кн. 8, 1983.

  1. Хаджикосев, С. Вълшебният свят на детството. София, 1989.

  2. Хайдегер, М. Същности. София, 1992.

  3. Хьойзинха, Й. Homo ludens. София, 1978.

  4. Цанев, Ив. Дневно щурче. София, 1975.

  5. Цанев, Ив. Чухалче. София, 1979.

  6. Цанев, Ив. Седем вятърчета. София, 1982.

  7. Цанев, Ив. Огънче алено. София, 1984.

  8. Цанев, Ив. Трички сестрички. София, 1985.

  9. Цанев, Ив. Помничета. София, 1986.

  10. Цанев, Ив. Училище за слънчогледи. София, 1986.

  11. Цанев, Ив. Светлоструй. София, 1987.

  12. Цанев, Ив. Питанки и чуденки. София, 1988.

  13. Цанев, Ив. Зарчета-велизарчета. София, 1989.

  14. Цанев, Ив. Тригласо момче. София, 1990.

  15. Цветков, Ив. Щастливо начало. –В: в. Литературен фронт, бр. 32, 1968; Образи и идеи. София, 1972.

  16. Цветков, Ив. При бистрия извор на поезията. –В: в. Литературен фронт, бр. 27, 1973; Съвременни художествени търсения. София, 1971.

  17. Цветков, Ив. Два фрагмента за един поет. –В: Страници за две литератури. София, 1984.

  18. Чернокожев, В. Стилът Иван Цанев. –В: Литературен форум, бр. 12, 1997; Врати към смисъла. София, 2000.

  19. Чолаков, Здр. Истинска втора книга. –В: в. Пулс, бр. 9, 1973.

  20. Чолаков, Здр. Поет с трайни идеи. –В: в. Литературен фронт, бр. 38, 1977.

  21. Шарден, П. Т. Човешкият феномен. София, 1994.

  22. Шевалие, Ж., Геербрант, А. Речник на символите. София, том 1 - 1995, том 2 - 1996.

  23. Шелер, М. Мястото на Човека в Космоса. София, 1991.

  24. Юнг, К. Г. За отношението на аналитичната психология към литературното произведение. –В: Бюлетин на СБП. 1976, 8.

  25. Юнг, К. Г. Еон: изследвания върху символиката на цялостната личност. Плевен, 1995.

  26. Янакиев, М. Българско стихознание. София, 1960.

  27. Янев, Вл. Иван Цанев. –В: Литература и христоматия за 11 клас, 1994.

  28. Янев, С. Мигове от нетленното. –В: в. Студентска трибуна, бр. 17, 1968.

  29. Янев, С. Седем вятърчета. –В: сп. Пламъче, бр. 1, 1983.

  30. Янев, С. Критически прегледи. Погледи върху литературата за деца и юноши. София, 1985.

  31. Янев, С. Участта българин. Велико Търново, 2002.

  32. Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. София, 1998.

  33. Binder, Lucia. 1977. Hans Christian Andersen Prizes 1978. In Modern Realistic Stories for Children and Young People. Sixteenth IBBy Congress, Arbeitkreis fuer Jungendliteratur, Munich.

  34. Goffman, Irving. 1959. The Presentation of Self in Everyday Life. New York: Doubleday.

  35. Home K. Bhabha. The Location of Culture. London: Routledge, 1994.

  36. Hume, D. A Treatise of Human Nature in two volumes, t. 1. London, New York, 1961.

  37. Malinowski, B. Myth in Primitive Psychology. New York, 1926.

  38. Michel, H. Scientific Instruments in Art and History. London, 1967.

  39. Williams, C. A. S. Encyclopedia of Chinese Symbolism. New York, 1960.



Димитър Танев КОСТАДИНОВ

е роден на 11 септември 1948 г. в с. Белила, Средецка (Грудовска) община, Бургаска област. Родовият му корен е от тракийци-бежанци. Прадядо му – Вълко Костадинов Вълков – е бил близък съратник с Апостола на боголетното земно и свише Българско Време – Васил Левски.

Получава средно образование в гр. Грудово. Известно време работи в НХК – Бургас. Завършва Филологически факултет към Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като учител и ръководител в различни степени бургаски училища.

Самороден изпълнител на български народни песни.

Със специфичното си поетическо и литературоведско творчество, с учителската си и ръководна дейност в училищата, с университетската си преподавателска дейност и с доброволната си обществената работа той активно съдейства за културното и обществено развитие на Бургас, на Бургаска област и на България.

През различните години последователно е бил учител по български език и литература в ОУ “Братя Миладинови”, СПТУ по Електротехника “Константин Фотинов”, СПТУ по Облекло “Анушка Драгиева, Техникум по Механотехника “Георги Димитров”, ПГ “Георги Стойков Раковски”, Техникум по Индустриална химия “Акад. Николай Зелински”, а също така заместник-директор и директор в ОУ “Димитър Благоев”, ОУ “Георги Бенковски” и Строителен техникум “Кольо Фичето” – все бургаски училища. Над 10 години е бил председател на Управителния съвет на читалище “Фар” – Бургас и над 15 години председател на Литературнотворчески клуб към Дома на учителя – Бургас.

След преподавателската си, научна и художествено-творческа работата в Учителския институт “Христо Ботев” – Бургас, сега е преподавател в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”. Вече над 20 години ръководи Литературнотворчески клуб “Христо Ботев”, в който участват студенти. Бивши членове на клуба са автори на две и повече художествени и научни книги.

Има многобройни изяви с поезия, с изследвания в областта на литературната теория и история, културната антропология, етнология, психология, философия… Досега е публикувал над 200 отзиви, рецензии, статии, студии, монографии и редакторска работа в тези области. Публикува и самобитна есеистика и публицистика.



Издал е следните стихотворни книги:

За деца: “От Коледа до Коледа” (1991), “Шарошийка птичка” (1992), “Игрословна азбука”(1998); За възрастни: “Ти мислиш, че само сега си на небето”(1992, с псевдонима Бел БЕЛИЛА), “Насаме с нобелисти” (1995), “Небесни дихания” (1999), книгата-уникат само в 7 броя “Любовен унес” (2003), която, заради изключителния интерес от всяка възраст читатели към “хайку с български полъх”, излиза в нормален тираж през 2004 и 2005 г. Изключителен интерес се проявява и към книгата му “с български дух, с библейска и общочовешка философия “, озаглавена “Боголетни братя” (2004).

Автор е на научните книги: “Детска литература. Теория, анализи и интерпретации” (книга първа – 2003), “Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов” (2003), “Без любов няма съзидание, без любов няма човек. Разговори с Илия Буржев” (2003), “Езикознание” (2004, съставителство и авторство), “Детска литература. Теория, анализи и интерпретации” (книга втора – 2005), “Преображения на детската душевност” (2005, съставителство и авторство), “Между делничното и метафората” (2005), “Добротворната взаимовръзка “Дете – Природа” (2005), “Извънморски и морски преображения” (2005), “Природата в поезията за деца на Петя Дубарова” (2005).

Превеждан е на руски, английски, френски, италиански, испански и турски език. Самият той прави подбор и претворяване от тези и други езици.

Член на Съюза на българските писатели, който съюз е основан през 1913 г. от Иван Вазов, и член на Съюза на учените в България.

© Димитър КОСТАДИНОВ - автор
ЧЕТИРИСЕЗОННИ КОДИРОВКИ

(Философия, теория, анализи

и интерпретации на поезията за деца

на Иван Цанев)


Българска

Първо издание

ISBN 954 – 9697 – 33 – 9

Печатни коли 13,75

Формат 60 х 84/16
Рецензент: проф. дфн Димитър Кенанов

Редактор: Аглика Костадинова

Компютърно оформление

и предпечатна подготовка: инж. Павел Павлов



Издателство: Писателско дружество – Бургас, 2005

* Вж. Костадинов, Д. Слънцето – свиша природна даденост. Слънчева символна окръжност – ново в литературната наука. Годишник на Университет “Проф.д-р Асен Златаров”, Бургас, 2001,т. ХХХ., с 239-243. Детска литература. Теория, анализи и интерпретации. Изд. Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2003. –В: Слънчева символна окръжност – ново в литературната наука, с. 5-12.

 ямурлук – (тур. ) нар. : дебела горна селска дреха за дъжд с ръкави или без ръкави. , вж. Български тълковен речник, Изд. НИ, С., 1973.



Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница