Четирисезонни кодировки (Философия, теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Иван Цанев)



страница2/14
Дата01.02.2017
Размер1.24 Mb.
Размер1.24 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

ВЪВЕДЕНИЕ

Иван Цанев*(30.ХІ.1941, с. Острица, Русенска област) с новаторска нагласа и в съдържанието, и във формата, и в цялостното изграждане на отделните книги създаде поезия за деца, част от която е вече учебникарски образец.

Още самите заглавия на повечето книги, написани от този автор и предназначени за деца, които са отпечатани до 1990 г., са обвързани с природовидимото живеене на българските деца, техните четирисезонни приключения сред Природата: “Дневно щурче” (1975), “Чухалче” (1979), “Седем вятърчета” (1982), “Огънче алено” (1984),“Трички сестрички” (1985), “Училище за слънчогледи. Малка лятна читанка” (1986), “Помничета” (1986), “Барабур, веселият въртокъщник” (1986), “Светлоструй. Лирична христоматия” (1987), “Питанки и чуденки” (1988), “Зарчета-велизарчета. Задачки и закачки” (1989), “Тригласо момче” (1990).

Природата за този поет е винаги обвързана с четирисезонната българска характерност. Човекът (в частност малкото дете) съмишленически общува с ония природни дадености, които водят до емоционални отреагирания и мисловна изводност. Така пресъздаденото от поета не е само пейзаж или случки сред четирисезонен пейзаж, а нагласа за малкия слушател и читател да се включва активно в един живот, който има неотделима свързаност. Тази свързаност – “Човек – Природа” – води до нравствена, естетическа и социална нагласа и сугестибилност.

Всяко стихотворение на Иван Цанев, обвързано с природни елементи, съдържа в себе си темпорална ситуираност и за обикновения читател, и за интерпретатора-изследовател. Но изследователят с релевантна (диференционна) вглъбеност достига до символните значения на Природата, до тяхната конкретна и общотекстова внушаемост, до приключенското във взаимовръзката между Детето и Природата, до опознаване на четирисезонните особености на българската природа от позицията на детските възприятия и отреагирания. Но не само от тази позиция, а и от позицията на специалиста-изследовател. Така психорецептивните му адресантни послания не винаги се припокриват с посланията на самия художествен творец. И е съвсем естествено да се достига до декодиране на символи и на “многолики художествени тропи”, които отпращат адресата до многознакови значимости между Човека и Природата.

Този поет е сътворил стихотворения за четирите български сезона. Дори има и творби, в които се нюансира преходът от един сезон към друг. Нас ни интересуват кодировките във време-пространственото “можене” на Природата в преходите от един сезон към друг и най-вече в открояващите се като начин на живеене и художествено пресътворяване четирисезонни български “природни изяви” и възлови елементи от Природата през четирите сезона. И то във взаимовръзка с детските възприятия и отреагирания, с детските любопитства и приключения, с детските игри и стремежи към познания, с детското осмисляне на живеенето в Природата и в тях самите – все съмишленически видяно, чуто, усетено и трансформирано от поета с Изящната Словесност като “дискурсова топлота”, като необходима за подрастващите, за техните учители и родители добродетелна творческа и сътворческа деиктичност. Все указателност за живеене с Обич към Природата, основана на опита на самия поет. За да не се забелязва коартация (стесняване) на контакта “Дете – Природа”, а напротив – да се разширява с изживяващо гостоприемство и от двете страни през богодарственото четирисезоние на българската Природа. Да се почувства от децата триединството “Човек – Игра – Природа” (или “Дете – Игра – Природа”) и се насочат по пътища за реално участие и самото им естествено участие в еволюцията на Познанието. А това Познание е вече осъществена свиша “впирамиденост” в творческото съзнание на поета Иван Цанев, т.е. осъществена “боголетна добродетелна енергийност” и “боголетна мъдрост” в неговите “четирисезонни природни стихотворения” и кодировките в тях.

Точно в четирисезонните му природни стихотворения и земното, и небесното в Човешкото Познание може да е “кодирано творческо табу с многовариантни образни дихания” изцяло или почти изцяло с “енигматичен дискурс” за самите деца и да се открие и декодира не единствено с помощта на техните учители и родители, а да се открие, открои и декодира изцяло и единствено от подготвения изследовател. И още по-добре ще бъде, ако този изследовател и интерпретатор пряко е сътворител на поезия и за деца, и за възрастни. В тази “дискурсова дискурсност” именно се откроява “съмишленическа апоризация”.

Стремели сме се да е налице една анализационна и итерпретативна “акордираност” на емоционалното, мисловното и контекстовото в символите, тропите, знаците и значимостите на “денотатното Художествено Слово” и декодирането му – за да се достигне от вероятните и подготвени читатели до естествена “духовна алиментация” и необходимо българско и общочовешко добруване към подрастващите.

------------

* Био-библиографска справка за Иван Цанев може да откриете в следните източници:

1. Константинова, Б. Български писатели – творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Том ІІ. Издателска къща “Зелена вълна”, София, 1999, с. 266-268.

2. Речник на българската литература. 3 том П – Я. Изд. БАН, София, 1982, с. 555-556.

3. Речник по нова българска литература. 1878-1992. Изд. “Хемус”, София, 1994, с. 402-403.

4. Дърво на хълма. Поредица: “Нова българска литература. Поезия”, Изд. “Слово”, Велико Търново, 2001, с. 5-6; с. 122-125.


1. ПРОЛЕТТА




1.1. Тристранност и триединство
на Играта в Природата, у Човека (Детето) и между тях,
на Чувствата и Мислите,
с които е заредена тяхната реална
и символна взаимовръзка

Поетовите интерпретации на Пролетта ще ги откроим, като най-напред се позоваваме на произведения, които са обвързани с прехода между Зимата и Пролетта. Но преди това ще откроим нещо, което забелязваме между реалното и енигматичното, между видимото и тайнственото във взаимовръзката “Човек – Природа” като подобност, като еднаквост, като “интериоризирана същност”, като смислови възможности на земни и свиши структури, символизиращи тази си боголетна взаимовръзка в емоционален, мисловен, етичен и естетически план.

За нас земното и вселенско живеене, освен всичко онова познато и непознато, което съдържа в себе си, носи и смисъла на една понятна и непонятна “Игра”, която непременно е необходима и сама за себе си, и като изява на видими и невидими взаимовръзки. А щом приемем Животът като Игра, би било добре да “видим” и осъзнаем тази Игра като естествен, но и одухотворен процес на двупосочна двустранна взаимовръзка между Природата и Човека, а оттам – и между четирите сезона в Природата и Човека (в частност – Детето ). В такъв случай се осмеляваме да твърдим:

1. Пролетта е натоварена с истинските и символни стойности на Детето. Защото точно в изявите на Пролетта се откроява “Радост от Играта”.

2. Лятото символизира Майката. В конкретно видимите и символни кодировки на тази взаимовръзка откриваме и декодираме “Любовта към Играта”.

3. Есента носи знаците и значимостите на Бащата. Точно тази “сезонна битийност” излъчва “Удоволствие от Играта”, което Удоволствие не е външно, показно, парадиращо самочувствие без покритие, а напротив – синтезирало е в себе си Мъдрост.

В тази тристранност на Играта: “Пролет – Дете”, “Лято – Майка”, “Есен – Баща” – се изявява и тристранността на Чувствата, а именно: “Пролет – Радост от Играта”, “Лято – Любов към Играта”, “Есен – Удоволствие от Играта, която води към Мъдрост”.

Затова размишляваме и правим извод:



4. Зимата съсредоточава триединството на тази Игра, т.е. единството между Детето, Майката и Бащата. А това точно триединство, символизирано от Зимата, изявява земната си и свиша закономерност на триединството на Чувствата, които са изпитали Детето, Майката и Бащата в кръговратното си земно и небесно четирисезонно живеене – а именно: Щастието, че са играли и познали Смисъла на Играта и необходимостта да продължат да играят.

А на хората (деца или възрастни) не бива да им се предсказва Играта, а само да им се посочват Пътищата за участие в нея. Точно това правят някои българските поети и писатели в творчеството си, обвързано с четирисезонното българско кръговратно битие. Това се откроява с емпирично българско въображение и добротворно дихание на образното Слово по-цялостно, и сякаш с целенасочена умисъл най-вече в поезията за деца (и не само за деца) на поета Иван Цанев.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница