Четирисезонни кодировки (Философия, теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Иван Цанев)



страница5/14
Дата01.02.2017
Размер1.24 Mb.
Размер1.24 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

2. ЛЯТОТО



2.1. Преход от Пролет към Лято

Стихотворението “Чухалчето” в книгата “Дневно щурче” (Изд. “Български писател”, С.,1975, с. 39; Редактор – Кръстьо Станишев; Художник – Михалис Гарудис) е конкретизирано чрез членуването. С безчленна форма същото стихотворение носи загла­вието на втората книга на Иван Цанев, като е поместено и в нея – става въпрос за книгата “Чухалче” (Изд. “Български писател”, С., 1979, с. 13; Редактор – Кръстьо Станишев; Художник – Тоня Горанова). Има промяна на отделни думи и фрази в контекста на познатото ни вече стихотворение, т.е. то е редактирано от поета и е поместено и в “Читанка за първи клас” (Изд. “Просвета”, С., 2002, с. 42; Съставители – Иван Цанев, Георги Георгиев, Владимир Попов; Рецензенти – доц. д-р Албена Хранова, Станка Пенчева; Художник на корицата – Буян Филчев; Художник на илюстрациите и графичен дизайн – Маглена Константинова;), но пак с членувана форма.

Това стихотворение е с познавателна насоченост, но и с кодирани нравствени и социални подсещания:
Излезеш ли навън в среднощен час,

ще чуеш жалния му глас.

Само в тъмата сред гората стара,

то вика, сякаш че повтаря

на някой глух:

- Чуух! Чуух!


Тази птица, която излиза в среднощен час и нейният глас е жален, е съсредоточила в себе си тайнствата на нощта, защото е обградена от невероятни тайнства , които са носители на зли сили, на сговор в по­тайни доби, на чертаене на потайни планове срещу Светлината, срещу Доброто в Живота.

А когато живееш в тъмна, в зловеща среда, ти можеш да опознаеш дяволските, пъклените кроежи в земното живеене. Можеш дори да дочуеш и най-жестоки неща – например как се заканват лошите и зли нощни сили да унищожат най-близките твои сродници или пък да разбереш кои вече са радват, хихикат, кискат, смеят се със скърцащи дяволски зъби, че са унищожили най-близките роднини. В такива условия на живеене – и то в гората – там, където се напластява нощ и гора – се съсредоточават наистина силите на мрака, сили, които носят непредвидени опасности. Там неизвестното е наистина неизвестно, което носи невероятни страхове. Но именно онзи, който живее сред тъм­ните тайнства, сред непредвидени опасности и страхове, може би само той опознава смисъла на собственото си битие и на битието около себе си.



Чухалчето живее точно в такова битие сред опасности, които опознава, и сред страхове, които тълкува и извежда до своя позиция. Но “заклещено” сред опасностите на среднощната гора (символ на двойната проверка до­колко и как ще издържиш сред тъмните зли сили) чухалчето, подобно на малко дете, осмисля битието си в състояние на свръхнапрежение. И почти ужасено, точно като малко дете, то нищо друго не може да сподели от видяното и чутото от нощните горски реални и въображаеми случки, тайни кроежи и осъществени зли намерения, освен със свръхизплашен глас да извика: “Чуух! Чуух!”

Затова и поетът ще продължи стихотворението в посока на нашите мисли, с които интерпретираме досега ставащото в стихотворението.

Какво е чуло? И коя е тази

ужасна тайна,

дето трябва да я пази?

Не ще узнаеш ти, защото

не казва нищо повече горкото.

Напразно ще напрягат слух –

едничкото, което чухалчето знае,

това е


думичката “чух”.

Тайните, които чухалчето е узнало “в среднощен час”, в късни тъмни доби, и то в гората (там където то живее), не са случайни, нито маловажни. Напротив – те са свързани с особеното място за живеене, където има невероятни изпитания, които наистина са изпълнени с опасности за малките и неопитни същества. Сдруженията на малки или по-големи общности или проявите на отделните индивиди са обвързани със страшни, дори и смъртни начинания. А всичко, което е обвързано с гибелни опасности, не е редно да се знае от подрастващите.

Чухалчето е едно подрастващо същество. То е изумено от гибелните страсти на големите, то е до смърт втрещено и уплашено от страшните деяния, от дяволските кобни действия на възрастните. И с нищо друго то не може да се противи, освен жално, в състояние на гибелен страх да извика с протяжно страдание, с уплахата си да уплаши гибелните кроежи на възрастните в “нощната гора” на Живота. Но с какво? Само с един по детски изстрадан “страхов вик”: “Чуух!Чуух!”

Така, чрез смисъла на “Чухалчето” (“Чухалче”) от книгите си “Дневно щурче” (1975) и “Чухалче”(1979) и Читанката за първи клас (2002), Иван Цанев надхвърля познавателните цели с буквално насочени особености и характеристики например за едно горско нощно птиче и натоварва съдбата на това птиче с общочовешки социални и нравствени проблеми. Нищо от разрушителния, от дяволския гибелен човешки живот не може да бъде скрито. Защото и кол­кото да са скрити, и колкото да са потайни гибелните кроежи и действия на възрастните, все ще се намери поне едно дете да чуе за техните сатанински кроежи и осъществявания и с панически страх ще издаде ло­шотиите им, ще извика с протяжна болка предупредителното и към тях, и към обществото: “Чуух!”




2.2. Антропоморфизация на природни същества, авизиране и утвърждаване полезността на всеки труд

Насекомите и те се трудят през лятото, подобно на хората. Разбира се, едни се трудят последователно, упорито, с увереност в собствените си сили и почти не отделят време за отмора чрез весели настроения и игри, чрез празнично озвучаване на живота си. Такива са мравките – противоположно на щурците.

В стихотворението “Мравешки път” (в стихосбирките “Дневно щурче” и “Чухалче” с едно и също съдържание) Иван Цанев интерпретира по свой начин в стихотворна форма познати мотиви в лирически, баснени или приказни произведения за щуреца и мравката. Така той предполага, че чрез шест двустишни строфи ще може да внуши на най-малките деца двата природни типажа (мравката и щуреца), характерни и за чо­вешкото битие.

Дали са природни същества или човешки индивиди, които са трудолю­биви, стават рано и тръгват към точно определена своя работа, която я умеят почти до съвършенство, ще разберем от контекста на стихотворението. Но знаем, че все има някой и от природното, и от човеш­кото общество, който не умее да се труди или нарочно не се труди. Такива същества би трябвало поне да не пречат на трудолюбивите, ако не им пома­гат. А осъзналите мързела си са вероятно хитреци. И е морално от тяхна страна, щом не се трудят физически, а трудът им представлява едно безко­нечно веселие и за другите, съвсем съзнателно да се преклонят и да сторят път пред ония, които са изморени от физически труд.

Доброволно натоварилите се с физически труд обикновено не парадират около собствените си персони, а мълчешком вършат онова, което могат, което е тяхна даденост, което е тяхна дарба, за което свише са определени. Между впрочем всеки на този свят – птица, животно, растение, насекомо, човек – си има своята свиша предопределеност да върши точно опре­делени неща в земния си живот през различните природни сезони.

Така е и с мравката, и с щуреца. Тук като персонажи те действат в летния сезон. Мрав­ката е основният персонаж. Нейния труд проследява поетът, нейната действеност и препятствие пред нея. Щом всичко е свързано с живеенето, с оцеляването в това живеене, мравката – и колкото да е мъничка – е принудена дори с пъшкане да върви нагоре и нагоре по своя Път. И с достойнство, въпреки бавно да “изкачва стръмния склон”. И то как: “сякаш че тегли цял камион”. С това сравнение поетът може да внуши и на най-малките деца, че колкото и да е малко едно същество – било то насекомо или човек – щом може да мобилизира съвсем съзнателно своето убеждение в собствените си възможности, то може много да постигне.

Трудът е непобедим – какъвто и да е той – щом е ръководен от вътрешната убеденост на онзи, който го извършва. Непобедима е в случая мравката. И ако още в първата строфа поетът само там вмъква щуреца с обръщението: “Хей ти, щурецо, път ѐ стори!”, това не е случайно. Тук Иван Цанев не противопоставя мравката на щуреца и обратното – както в прословутата приказка – а загатва, че всеки труд е полезен, че на всеки труд трябва да се отделя необходимото уважение, а не само на духовния, на оня с по-свиши вибрации. Именно тогава, когато всеки труд се зачита от себеподоб­ните, изпълняващи друг вид труд, тогава всеки труд ще бъде достойно оценяван със земни материални и морални знаци и стойности.

Всичко това, ако не може да се разбере от най-малките деца, то може достатъчно добре да им се обясни и чрез това стихотворение от техните учители, възпитатели и психолози. Затова неслучайно това стихотворение е малко преработено от поета и със заглавие “Как ли?!” е поместено в стихосбирката “Питанки и чуденки” (1988г.). Там щурецът като персонаж е заменен с малко дете (поетът го нарича “юначе”). Така тази трансформация директно води и педагозите към възпитателните внушения със соци­ални и нравствени норми на поведение, излъчвани от цялото стихотворение.

И не само това – тя ни навежда отново на мисълта, че Иван Цанев може да си “играе” със Изящното Слово, т.е. с Поезията както си пожелае. Но с единствена цел – всеки следващ път при по-малка или по-голяма поправка на отделно стихотворение или при по-цялостна трансформация все да търси поне две цели: да станат неговите читатели (деца или възрастни) още по-близки и съпричастни на вълненията и внушенията му и да развива у Човека привързаност и обич към всичко добродетелно и красиво в земното ни живеене.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница