Четирисезонни кодировки (Философия, теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Иван Цанев)



страница6/14
Дата01.02.2017
Размер1.24 Mb.
Размер1.24 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

2.3. Философия на двойното кодиране в стихотворенията “Уж съседи”, “Градско лале” и “Цвете в саксия”

В стихотворението “Уж съседи” от стихосбирката “Чухалче” (1979) откриваме най-малко два пласта на кодировка и декодиране. Близкият до децата пласт е обвързан с конкретно видимото живеене на слънчогледа.



Всичките растения от Природата, обвързани с Човешкото Битие, малко или повече са благодарни на Слънцето. Но никое от тях не е така робски зависимо и робски благодар­но на Слънцето както слънчогледа. То затова и името му е такова – непрекъснато да се взира в Слънцето, да благоговее пред него, с робско почи­тание да се обръща към неговите лъчи. Но докато цъфти и зрее. Узрял вече, слънчогледът застава в една единствена поза мълчалив и вглъбен – като прозрял много истини в Живота мъдрец. Докато цъфти и зрее, той наистина е така прехласнат от Слънцето, че не забелязва нищо около себе си. А всъщ­ност около себе си какво може да има, какво може да живее, освен негови себеподобни – пак слънчогледи. И най-близкият му съсед ще бъде пак слънчо­глед.

Слънчогледът не осъзнава себе си, докато цъфти и зрее, като нещо самостоятелно и независимо. А напротив: “Стои като наказан в пек и зной/ и вечно в Слънцето се взира той.” Това наказание е самонаказание. Сравнението с наказаното същество (логична асоциация с наказан човек) е провокация към мисловността на подрастващите да размишляват доколко и как едно живо същество – било то растение, животно или човек – може да се самонаказва, спрямо други природни същества колкото и силни, властни, височайши да са те.

А когато самонаказанието е съчетание от робска въз-

хита и робско самопреклонение, то може да бъде една излишна заблуда и нищо повече. Ако предварително това е програмирано с цел да опознаеш Природата около себе си, да опознаеш оня, с който свише си обвързан – в случая да опознаеш Слънцето и слънчевия кръговрат – е съвсем друго нещо. Защото в името на нови и нови познания и себепознания дори могат да се жертват определена част от собствено достойнство, от собствена самоизява, от собствен просперитет. Но само тогава. А когато сляпо си заблуден в нещо, което те е омагьосало, “шашнало”, превърнало в роб, тогава и живеенето ти е робско. Тогава нямаш време и в себе си да се вгледаш и да се вгледаш и в най-близкия си съсед. Тогава ставаш напълно ограничен саможивец. Превръщаш се в глухоням роб на господаря си. Дори този господар да е Слънцето. Отчуждението напълно те е обсебило (ето втория пласт на разкодирането).

Едното същество е Слънцето – най-дарствената свиша природно субстанция с космически потенции и свръх възможности. А другото същество е слънчогледът – притежател на сляпо, на робско увлечение по Слънцето. Затова Слънцето е вечно. Вечно като природна даденост, но и като символ на най-висш вседържател, на най-висш управник, на най-висш благодетел на Вселената, който пръска Светлина и Любов. И още – Слънцето е символ и носител, носител и символ на Логоса, на Божествената същност у Човека. А слънчогледът е символ на временни, на робски, на преходни блага, на блага земни, присъщи на подчинителното чувство и настроение, на робската психика, на сляпото благоговение на земните човеци пред самопровъзгласилите се сред тях уж богочовеци, господари с явни и задкулисни сатанински действия.

Този втори кодиран пласт от философски смисъл на това стихотворение е наистина свързан с отчуждението между земните хора, отчуждение, обвързано почти винаги с несправедливи обществени и гилдийни йерархични устройства и взаимоотношения. Поетът може да зададе въпроси с риторична нюансировка и да обвърже поведението, битието на един слънчоглед с конкретно познавателни маркировки, отправени към подрастващите, но и с контекстова зашифровка, адресирана към учителско и литературоведско разкодиране. Всъщност нека да цитираме тези стихове, за да потвърдим размишленията си и предизвикаме и други евентуални интерпретации:


Дали си е поставил за задача

от зазоряването чак до здрача

да следва слънчевия кръговрат,

та все към слънцето извива врат?

И няма време той да се огледа

и “добър ден” да каже на съседа.

А кой ли може да му е съсед?

Съседът му е също слънчоглед -

и той, и той във слънцето се взира

и за съседа си не подозира,

не се познават двамата съседи,

а ги делят две-три момчешки педи.


Ето как двупластовата кодировка е естествено слята и възпроизведена от поета. За да се достигне до съзнанието на децата, че никога идолопоклонството, сляпото взиране в едни и същи дадености, дори и те да са природосвиши, не биха затоплили земното ти живеене, тъй както общуването със себеподобните край тебе. А възрастните биха се подсетили за нещо друго – например, че отчуждението води винаги към себеунижение. А себеунижението е своеобразно себеунищожение.

Няма нищо по-хубаво от Природосъобразния Живот. Но когато този Природосъобразен Живот е наистина поуков, мъдростен, а не идолопоклонски, робски. Само когато изстрадаш Живота си и опознаеш изцяло себе си, само тогава можеш да опознаеш и другите край себе си и да общуваш с тях не формално, а съмишленически. Не в религията, не в природното и измислено идолопоклонство е истинското живеене. Истинското живеене е в реалния съмишленически напредък, в съмишленическото общуване сред Природата и сред себеподобните – за да се достигне до мъдростно живеене, до свиши прозрения.
***
И в стихотворението “Градско лале” (от стихосбирката “Чухалче”, но и от стихосбирката “Седем вятърчета”) откриваме пак двупластова кодировка. Първата – насочена към децата – е познавателна. Да разберат децата какво е градско лале и по­-точно какъв е неговият живот, неговите реакции спрямо другите, неговото поведение, неговата социална адаптация, неговата нравственост, неговите добри и грозни постъпки. Изобщо неговата същност на живеене – до голяма степен сравнима и с човешки привички, действия и отношения.

В стихосбирката “Чухалче” това стихотворение е изградено от девет двустишни строфи. И тази постройка, това структуриране е съвсем основателно – тъй като е налице съседно римуване. Но не всяко двустишие, т.е. всяка двустишна строфа е завършена мисъл, затова и поетът има основание и към друга архитектоника да посегне. И това той го прави в стихосбирката “Седем вятьрчета”. Там строфите в стихотворението не се открояват. Въпреки наличие на съседно римуване стихотворението там е изградено астрофично.

Тук, като анализираме, ще цитираме стихотворението с двустишна архитектоника. Още в началото поетът откроява черти от природната същност, но и от характера на градското лале като живо същество:
Изнежено е лалето -

не му се живее в полето!


В полето не ще да се мярка,

добре му е само във парка.


Физическата характеристика е фиксирана още в първия стих. Който е изнежен, той е и капризен. Ето връзката между физическото и душевното на това живо природно същество – в случая растение, и то цвете. Онзи, който не е кален, той не може да приеме Живота на калените свои родственици. Затова физическата му същност влияе на душевните му реакции. Категоричен е в оценката си, дори да не е справедлива. Справедливо е за него само онова, което му доставя удоволствие или което му удовлетворява капризите. А капризният е с разглезен нрав, с разглезено поведение. Капризните и разглезените се отдалечават от родствениците си, дори може и да се срамуват от тях. А всъщност би трябвало да се срамуват от себе си. Но те не могат да видят по-надалече от носа си. Защото са изнежени, болнави – и физически, и душевно:
Капризно, разглезено даже,

срамува се то да разкаже


за дивите си роднини,

които не никнат в градини.


Познавателната същност и тук непринудено е вплетена от поета във втория кодиран пластфилософският смисъл на градското и извънградско живеене, мъдростното вникване в изнеженото и калено физическо и душевно живеене.

По-нататък в стихотворението поетът влиза в ролята си на дете-лирически герой. Дете, което знае смисъла, разбрало е истинската същност на живеене на градското лале и на неговото братче по селските поляни. Никъде не е посочено името на това братче. И във връзка с обогатяване на познанията на подрастващите само учителят или литературоведът-интерпретатор би ги насочил към полския мак. Защото, когато се говори за лале, почти всеки асоциира разцъфналото лале с червено оцветяване. И това разцъфнало оцветяване и като форма, и като цвят, и като сезонна оцветена действеност е близко до пролетно-лятната битийност на червения мак. И само поради някаква заблуда и асоциация с жълти градски лалета някой може да насочи децата към минзухарите. Но минзухарите са обвързани с пролетния сезон и дори с ранно-пролетния.

Времето е изнесено от лирическия герой в скоро познавателните възможности, в сега ставащите ситуации. И все пак всичко докрай не е опознато. Част от съдбата на братчето на градското лале е известна за лирическия герой, а друга част от тази съдба сега се опознава. Предполага се и се опознава. Чрез видяното се навлиза в опознаването. Природата не се противопоставя на човешкото опознаване, а самата тя доброволно самопредлага собствените тайни. И това не се отнася само за конкретния случай, за конкретната съдбовност, за конкретната ежедневна битийност, свързана с това стихотворение, а изобщо за Природата като обобщена разнородна сезонна видимост и за конкретни многообразни елементи от сезонните природни дадености.

Онзи, който живее по-суров живот, никога не е капризно горделив, никога не е с вироноси привички. По-суровият живот приучва на заслужено достойнство, на скромност и простота в отношенията. И който има нужда от него, би трябвало той да го потърси.

Братчето на градското лале (предполагаемият полски мак) е волно и като физически, и като душевен начин на живот. То може да скита мисловно навред из кръгозора си и дори извън границите на собствения кръгозор. То не е привързано към натруфени дрехи, към капризи от всякакъв род. Дори от време на време се досеща за градското лале. Но щом то не го уважава, не го зачита и никога не би му отишло на гости (ето и асоциацията с хората, метафоричната и алегорична второпластова кодировка), тогава по-устойчивият физически и душевно, по-препатилият и заради това невъзгордял се защо трябва да се подчинява на капризите, на разглезеността на себеподобен родственик? Напротив – с достойнство би трябвало да приеме съдбата си. В случая – на растителен индивид, който като цвете е и личност. И има право поетът да върви чрез сюжетно действени и образни внушения в това стихотворение и да ни води към характерни особености в човешките взаимоотношения. А това ни подсеща към традиционната българска мъдрост: “Скромността краси човека.”



Първите четири двустишни строфи охарактеризират физическите и душевни качества на градското лале. Ние вече ги цитирахме. Петата двустишна строфа е преход към същностната характеристика на братчето на градското лале – полския мак. Тази характеристика още повече подсилва отрицателното, неодобрителното, несъстоятелното, алиениращото, антиномичното в живеенето на градското лале.
Обаче аз вчера разбрах, че

лалето си има и братче.

И братчето май предпочита

по селски поляни да скита,


облича все простички ризи

и хич не обича капризи.


От време на време се сеща,

но няма възможност за среща


с лалето, понеже лалето

не иска да ходи в полето.


Антиномичното, противоположното е всъщност между обоснованата противоре­чивост и необоснованата гордост, възгордяното вироносие и обоснованата скромност и достолепност.
***
В стихотворението “Цвете в саксия” (поместено в книгите “Чухалче” (1979), “Седем вятърчета” (1982) и “Питанки и чуденки” (1988), а също така и в Буквар за първи клас на издателство “Просвета” – София, 2002) поетът, атрибутира (придава) двойна същност (пак двойно кодиране) на основния лирически герой – пчеличката. Най-напред пчеличката е “красиво цвете”. После изведнъж това цвете е видяно като “златничко бижу”, което свети на блузката на едно дете.

Стихотворението е изградено в диалогична форма. Диалогът се води между поета-наблюдател (а може да се възприеме и дете наблюдател), наблюдаващ друго дете, свързано с определени ситуации на пчеличката спрямо това друго дете.

Възхитата, учудването или въпросите, свързани с пчеличката, са емоционално раздвижени в три тристишни диалогични строфи. А отговорите-диалози на пчеличката са фиксирани в три едностишни строфи с междуметийни фиксираност. Едностишни строфи или строфи-едностишия със спонтанно-нежни реакции. Нещо съвсем ново в поезията – едностишна строфика, напълно озвучена пантеистично. Природо-усетни вибрации с озвучена унесност от хоризонтала по вертикалното ехо към храмнокуполния безкрай на Небето.
- Ах, какво красиво цвете!

Май на блузката му свети

малко златничко бижу?
- Жу-жу-жу-жу-жу...
- О, това било пчеличка!

моля те, бъди добричка,

поиграй сама навън.
- Зън-зън-зън-зън-зън!
- Тръгваш ли си? Много мило.

Чух, че имала си жило.

Истина ли е, кажи?
- Жи-жи-жи-жи-жи!!!
Възхитата от красивото цвете може наистина да е от позицията на дете (най-вече момиченце), възприемащо друго момиченце като цвете. Но може да се приеме и като реално съществуващо цвете в саксия, на което е кацнала пчеличката. И реалното, и иносказателното цвете е все с поетическа одухотвореност. Защото то си има реална или приказна блузка. На тази блузка не свети обикновено бижу, а златно и подвижно. Защото издава звуци. Нежни, медоносни звуци. Звуци от пчеличка.

И въпреки това саксийното цвете (или детето) се страхува от пчеличката. А тя засега само жужи. Но детето, което я наблюдава, има вече определени познания за пчелите – и най-вече, че те имат жило. И затова моли пчеличката да поиграе навън – и то сама. Защото иска сама да поиграе пчелицата навън, затова се предполага, че наистина наблюдаващото дете се страхува от нея. Но тя го успокоява със собствения си възхитително унесен звън. Така успокоително, че детето дори ще я попита “Тръгваш ли си?”. Но в питането все още има тревога. Страхът от вероятно ужилване не е преми­нал. Затова детето е благодарно, че пчелицата си тръгва. И облекчено въздъхва: “Много мило.”

Чак тогава то ще се изповяда, че вече знае, че вече е чуло, че пчелицата има жило. Но при тази благородна постъпка на пчелицата, при това успокояващо за детето действие от страна на пчелицата детето е вече почти успокоено и в мислите му “теква” не­доумение. И е съвсем естествено в тази си нагласа към успокоение, то да стане окуражително любопитно: “Чух, че имала си жило./ Истина ли е, кажи?” А пчелицата, която вече напълно е уверена, че детето е разбрало истин­ската същност на нейните успокоителни думи-мелодии, със слънчева нежност отвръща: “-Жи-жи-жи-жи-жи!!!” Сякаш казва на доскоро разтревоже­ното и изплашено дете: “Миличко, не се тревожи! Аз съм вечна твоя прия­телка. И весела, и пъргава, и работлива като теб...”

Ето как чрез едно свръхнежно стихотворение – “Цвете в саксия” – наситено с неоп­равдана тревога, премахната точно от онова природно живо същество – пчелицата – което е разтревожило, изплашило едно малко дете, може да се достигне до положително преображение в душевността и в поведе­нието на подрастващите. Поетът така майсторски доближава двете мънички душевности на детето и пчелицата, че неминуемо по-нататък в техните взаимоотношения (разбира се, това не е отразено в стихотворението) почти е сигурно, че ще се достигне до жизнено необходима житейска адезия (житейско съмишленичество). И никак не влияе за това редакцията на въпросителния израз от първия стих на третата тристишна строфа, направена в книгата “Питанки и чуденки” – вместо “Тръгваш ли си?” четем: “Ти отлиташ?” Неслучайно това стихотворение вече се изучава от малките деца в началното училище, а заедно с това отдавна е композирано и се пее като песничка.



Иван Цанев и в поезията си за деца, и в поезията си за възрастни съумява да сроди Природата и природоусетните добродетелни душевности на българите чрез Слово, най-вече двупластово кодирано. Това го потвърждава и интерпретацията ни само на тези три стихотворения. И те са достатъчен атестат за Свишите прозрения на този поет, който владее до съвършенство стратифициращото сублимиране (напластяващото възвишаване) на мелодичното и философското в българското боголетно слово.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница