Диво сърце джон елдридж съдържание



страница11/11
Дата02.02.2017
Размер2.34 Mb.
Размер2.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

А когато филистимците чуха, че помазали Давид за цар над Израил, всички филистимци дойдоха да търсят Давид; а Давид, като чу за това, слезе в крепостта. И тъй, филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рафаим. Тогава Давид се допита до Господа: Да изляза ли срещу филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давид: Отиди, защото непремен­но ще предам филистимците в ръката ти. И тъй, Давид дойде в Баал-Ферасим; и там ги порази, като рече: Господ се отприщи пред мене и отнесе враговете ми, както водите се отприщват. Затова онова място се нарече Баал-фесарим (място на проломите)... И филистимците пак дойдоха, и се разположиха в долината Рафаим. А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не отивай; обиколи изотзад и ги нападни срещу черниците. И когато чуеш шум като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се придвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество. И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до Гезер (2 Царе 5:17-20, 22-25).

Тук отново няма точно определена формула за Да­вид; тя се променя с всяка следваща стъпка и той тряб­ва да търси съвет от Господа. Така живее всеки прия­тел и близък спътник на Бога. Исус каза: Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, което съм чул от Отца Си (Йоан 15:15). Бог те нарича Свой при­ятел. Иска да ти говори - лично, редовно. Далас Уилард пише: "Идеалът за божествено водителство е... взаимоотношения, основаващи се на разговор с Бо­га; взаимоотношения, характерни за приятели, които са зрели личности в едно общо начинание." Цялото ни пътуване към истинско мъжество се върти около тези разговори с Бога в хладината на деня. Прости въпроси обръщат караниците в приключения; събити­ята в нашия живот стават възможности за посвещаване. „Какво искаш да ме научиш с това, Господи? Как­во искаш да направя... или от какво да се откажа? На какво в моето сърце говориш?"


ПО-НАГОРЕ И ПО-НАВЪТРЕ
От години аз желая да се изкача на един от великите върхове - навярно Денали и след това може би дори на Еверест. Нещо в сърцето ми потрепва всеки път, щом видя снимка или прочета за нечий чужд опит. Примам­ката на дивите места, които сме напуснали, ме прес­ледва, но има и желание за предизвикателство, изиск­ващо всичко, което имам. Да, дори опасност; може би особено опасност. Някои хора ме мислят за луд и аз знам, че тази мечта може никога да не се изпълни до­като съм жив, но това не ме обезсърчава; в желанието има нещо символично и аз не мога да се откажа от не­го. Изключително важно е да го разберем. В сърцата ни има желания, които са свързани с това кои сме и какви сме; те са почти митични по значението си, като разбуждат в нас нещо по-висше и вечно. Но може да грешим относно начина на тяхното изпълнение. Начи­нът, по който Бог изпълнява дадено желание, може да се различава от онова, което най-напред ни е пробу­дило.

През изтеклата година аз взех редица решения, ко­ито нямат никакъв смисъл, ако няма Бог и аз не съм Негов приятел. Напуснах обществената си работа и нап­равих самостоятелна крачка, следвайки мечта, от коя­то дълго време съм се страхувал. Взех разпилените пар­ченца на едно видение, което бях загубил, когато най-добрият ми приятел и партньор Брент почина в един инцидент при изкачване. Онова, което изглежда най-ненормално, е, че аз отново отворих себе си за прия­телство и за нов партньор и ние продължаваме оттам, откъдето бяхме спрели с Брент. Битката е напрегната; стръмно изкачване, което изисква да дам всичко от себе си. Залогът е огромен - във финансово отноше­ние, разбира се, но още повече в духовно, във връзка с взаимоотношенията. Изисква се концентрация на тя­лото, душата и духа, каквато никога преди не съм успя­вал да постигна. Навярно най-трудната част е нераз­бирането, което срещам у околните всеки ден. Поня­кога ветровете бушуват около мен; друг път се боя да не падна. Онзи ден се чувствах съвсем в края на въже­то, проправяйки си път в лицето на абсолютен риск. В сърцето ми се надигна въпрос: Какво правим, Госпо­ди?



Изкачваме се на Еверест.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

НАПИСВАНЕ

НА СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА



Понякога почти се ужасявам от степента на изиск­ванията спрямо мен; от съвършената всеотдайност, ко­ято се очаква от мен, и все пак извън подобен абсолютизъм не може да има спасение.

Джордж МакДоналд


Свободата е безполезна, ако не я използваме като личности, вземащи решения... Свободни сме да про­меним историите, чрез които живеем. Понеже сме отделни индивидуалности, а не просто марионетки, мо­жем да изберем водещата фабула в живота си. Ние сме съавтори, както и участници. Едва ли има нещо по-на­сърчаващо от това да осъзнаем, че нещата могат да бъдат по-различни и че ние имаме дял в това.

Даниел Тейлър


Покорявай се на Бога в онова, които ти показва, и незабавно ще се отключи следващото нещо. Бог ни­кога няма да разкрие нова истина за Себе Си, докато не си се подчинил на онова, което вече знаеш. ... Тази глава говори за насладата от истинското приятелство с Бога.

Осуалд Чембърс


И те веднага оставиха мрежите, и отидоха след Него.

(Матей 4:20)

Сега, читателю, е твой ред да пишеш - да се осмелиш да тръгнеш напред с Бог. Не забравяй, не си задавай въпроса от какво се нуждае светът...

БЕЛЕЖКИ




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница