Диво сърце джон елдридж съдържание



страница9/11
Дата02.02.2017
Размер2.34 Mb.
Размер2.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Божието царство на сила се взема, казва Исус, и който се насили го грабва (Матей 11:12). Това не­що добро ли е или лошо? Надявам се, че вече виждате дълбоката и свята добродетел на мъжката агресия, ко­ето ще ви помогне да разберете какво Христос има предвид. Съпоставете го със следното: "Божието цар­ство е отворено за пасивните, мекушави мъже, които влизат в него както си лежат на канапето и гледат теле­визия." Ако ще живеете в Божието царство, Исус каз­ва, че ще ви бъде нужен всеки грам страст и настъпателност, с които разполагате. Нещата ще станат ожес­точени; ето защо ви е било дадено войнствено сърце. Харесва ми как Джон Бънян представя този стих в Пътешественикът:

Тогава Тълкувателят хвана (Християн) за ръката и го поведе към вратата на палата; и ето, на вратата стоеше голяма група мъже, които желаеха да влязат, но не сме­еха. И недалеч от вратата стоеше един човек до една маса, като пред себе си държеше книга и мастилница, за да записва имената на онези, които искаха да вля­зат; той също така видя, че около вратата стояха много въоръжени мъже, за да я пазят, готови да наранят все­ки, който би посмял да влезе. Това смая Християн. Най-накрая, когато всички се отдръпнаха назад поради страх от въоръжените мъже, Християн видя един човек със сме­ло лице да се приближава към записващия и да казва: "Запиши и моето име, господине."

Като стори това, мъжът изтегли сабята си, постави шлем на главата си и се спусна към въоръжените мъже при вратата, които го нападнаха със смъртоносен удар; но човекът, без да се отчае ни най-малко, започна жес­токо да сече. И така, след като беше получил и нане­съл много рани на онези, които искаха да го държат отвън, той най-после успя да си пробие път през тях и да влезе в палата.

ГЛАВА ДЕСЕТА

КРАСАВИЦА,

КОЯТО ДА ИЗБАВИМ



Красавицата е не само нещо предизвикателно, но и нещо мистериозно. Там Бог и дяволът се борят за пре­възходство, а бойното поле са мъжките сърца.

Фьодор Достоевски


Ще бъда щастлив всяка нощ, когато си се отнасял с нея добре.

Джордж Тарагуд.

Отнасяй се с нея добре"

от Рой Хед и Джийн Къртс
Каубой, отведи ме надалеч, по-близо до небето и по-близо до теб.

Дикси Чикс,

Каубой, отведи ме надалеч"

(1999 г., от Марти Сейдъл и Маркус Хамън)

Имало едно време (както започва приказката) една красива девойка, абсолютна чаровница. Тя може да е царска дъщеря или обикновена слугиня, но ние знаем, че има сърце на принцеса. Мла­достта й сякаш никога не може да повехне. Спускащи­те се надолу коси, дълбоките й очи, нейните сочни уст­ни, изваяната й фигура - тя кара розата да се изчерви от срам; слънцето бледнее пред нейната светлина. Сър­цето й е златно, любовта й е точна като стрела. Но та­зи прекрасна девойка е недостъпна, затворничка на зла сила, която я държи в плен в една мрачна кула. Само някой шампион би могъл да я спечели; само най-доблестният, дързък и храбър воин има шанс да я ос­вободи. Той идва, въпреки че никой не смята, че има надежда, ловко и неустрашимо той се приближава към кулата и към зловещия й владетел. Пролива се много кръв и от двете страни; три пъти рицарят е повалян на земята, но и трите пъти той се изправя отново. В край­на сметка магьосникът е победен; змеят пада, гигантът лежи на земята. Девойката е негова; чрез своята доб­лест той е спечелил сърцето й. Яхнали заедно коня, те отиват в неговата колиба край горския поток на усамотение, където страстта и романсът придобиват нов смисъл.

Защо тази история е врязана толкова дълбоко в съз­нанието ни? Всяко малко момиченце знае приказката, без някой да му я е разказвал. Тя мечтае един ден ней­ният принц да се появи. Момченцата репетират своята част с дървени мечове и картонени шлемове. И един ден момчето, вече млад мъж, осъзнава, че иска да бъде този, който спечелва красавицата. Приказките, ли­тературата, музиката и филмите взаимстват все от тази митична тема. Спящата красавица, Пепеляшка. Елена от Троя, Ромео и Жулиета, Антоний и Клеопатра, Ар­тур и Гуинивър, Тристан и Изолда. От древните басни до последните произведения на литературата, темата за силния мъж, който идва да избави една красива жена, е универсална за човешката природа. Тя е написана в сърцата ни, едно от най-съкровените желания на всеки мъж и на всяка жена.

Аз срещнах Стейси в гимназията, но нашият романс започна едва по-късно в колежа. До този момент бях­ме просто приятели. Когато единият от нас се приби­раше за уикенда, се обаждаше на другия, просто за да „се помотаем" - да гледаме някой филм, да отидем на парти. Но една лятна вечер нещо се промени. Отбих се да видя Стейси; тя се появи в коридора боса, облечена със сини дънки и бяла блуза с дантелки около якичка­та, а най-горните копчета бяха разкопчани. На слънце­то косата й изглеждаше по-светла, а кожата й по-тъм­на - чудна работа как до сега не бях разбрал, че тя е красивата девойка? Същата вечер се целунахме и ма­кар да бях целувал няколко момичета през живота си, никоя целувка не ми се беше услаждала толкова. Ня­ма нужда да споменавам, че с мен бе свършено. Наше­то приятелство се беше превърнало в любов, без да мога да кажа как или защо. Аз просто исках да прека­рам остатъка от живота си с тази жена. Що се отнася до Стейси, аз бях нейният рицар.

Защо десет години по-късно се чудех дали изобщо искам да останем женени? Разводът изглеждаше съв­сем нормално разрешение и за двама ни. Толкова мно­го двойки един ден се събуждат и откриват, че вече не се обичат. Защо повечето от нас се загубват някъде между „имало едно време" и „живели честито до дъл­бока старост"? Повечето страстни романси по прин-цип завършват с вечери пред телевизора. Защо мечтата изглежда толкова непостижима, губеща се от пог­леда ни, още преди да сме стигнали до нея? Нашата култура е станала цинична относно приказката. Дон Хемли казва; "Били сме отровени от тези приказки." На пазара има десетки книги, които отхвърлят мита - книги като Отвъд Пепеляшка и Смъртта на Пепеляш­ка.

Не, не сме отровени от приказките и те не са просто „митове". Да не бъде. Истината е, че не сме ги приема­ли достатъчно сериозно. Както казва Роланд Хейн: "Ми­товете са истории, които ни конфронтират с нещо въз­вишено и вечно." В случая с нашата красива девойка не сме обърнали внимание на два много съществени аспекта относно този мит. От една страна, никой от нас не е вярвал, че магьосникът е реален. Мислели сме си, че ще можем да имаме девойката без битка. Честно казано, повечето мъже са смятали, че най-голямата ни битка е била да я поканим на среща. И второ, не сме имали ясна представа за кулата и за връзката й с ней­ната рана; девойката е в беда. Ако мъжествеността е атакувана, то женствеността е опошлена. Ева е вене­цът на творението, спомняте ли си? Тя олицетворява изящната красота и екзотичната мистерия на Бога по начин, по който нищо друго в творението не би могло дори да доближи. И така. тя е специална мишена за нечестивия; той насочва най-злостната си ненавист към нея. Ако успее да я унищожи или да я държи в плен, той може да съсипе историята.


ЕВИНАТА РАНА
Всяка жена може да ви говори за своята рана; ня­кои го правят с настървение, други с пренебрежение. Всяко момченце задава един въпрос - същото прави и всяко момиченце. Но нейният въпрос не касае чак тол­кова силата й. Не, дълбоко в сърцето на момиченцето се надига вик - Прекрасна ли съм? Всяка жена има нуж­да да знае, че е изящна, екзотична и избрана. Това е съществено за нейната идентичност, за начина, по който тя носи Божия образ. Ще ме преследваш ли? Ще се прехласваш ли по мен? Ще се биеш ли за мен? И по­добно на всяко малко момче, тя също е понесла рана. Раната е нанесена право в нейното сърце на красави­ца и оставя опустошително послание: Не. Ти не си кра­сива и никой няма да се бие за теб. Както и вашата рана, нейната почти винаги идва от ръката на собстве­ния й баща.

Малкото момиченце гледа към своя баща, за да раз­бере дали е красиво. Силата да осакати или да благос­лови е в действие спрямо нея точно толкова, колкото и към неговия син. Ако е необуздан човек, той може да я оскверни словесно или сексуално. Историите, които съм чувал от малтретирани жени, направо ще ви раз­бият сърцето. Джанет била сексуално малтретирана от своя баща, когато била на три; когато станала на око­ло седем, той показал на братята й как да го правят. Насилието продължило, докато тя не отишла да учи в колеж. Какво да мисли една насилвана жена за своята красота? Самотна ли съм? Посланието е: Не... омърсена си. Всичко привлекателно в теб е черно и зло. С годините насилието към нея продължава - чрез агре­сивни мъже и чрез пасивни мъже. Тя може да бъде мач­кана или пренебрегвана. И в двата случая сърцето й е съкрушено и посланието се врязва още по-надълбоко: ти не си желана, няма да бъдеш защитена; никой няма да се бие за теб. Кулата се гради тухла по тухла и кога­то момичето е вече жена, може вече да се е озовала в крепост.

Ако бащата е пасивен, малкото момиченце прежи­вява безгласно изоставяне. Стейси си спомня как е иг­рала на криеница в дома си, когато е била на пет или на шест. Намерила едно идеално място, където да про­пълзи, изпълнена с трепетно очакване за предстоящо­то преследване. Сгушена в един шкаф, тя чакала някой да я открие. Никой не си направил труда; дори след като я нямало цял час. Тази картина се превърнала в определящия образ за живота й. Никой не я забеляз­вал; никой не я търсел. Като най-малката в семейство­то, Стейси сякаш се губела сред вещите. Баща й пъту­вал много, а когато си бил у дома, прекарвал по-голя­мата част от времето пред телевизора. По-големият й брат и сестра й били много буйни тийнейджъри; към Стейси било отправено посланието: „Само не създа­вай проблеми; вече си имаме достатъчно." И така, тя започнала да се крие - криела желанията си, мечтите си, своето сърце. Понякога се правела на болна само и само да получи капчица внимание.

Подобно на много млади жени, лишавани от любов, Стейси искала да чуе от момчетата онова, което нико­га не била чувала от своя баща. Приятелят й от гимна­зията я предал във вечерта на бала - казал й, че я е използвал и че всъщност бил влюбен в друга. Мъжът, с когото се срещала в колежа, започнал да я малтретира словесно. Но когато една жена никога не е чувала, че е достойна някой да се бие за нея, тя започва да вярва, че си е заслужила подобно отношение. Това е изкривена форма на внимание; може би е по-добре, от­колкото нищо. Тогава ние се влюбихме в онази при­казна лятна нощ. Но Стейси се омъжи за един изпла­шен, препатил мъж, който имаше афера с работата си, понеже не би рискувал да се сближи с жена, за която чувства, че не е достатъчен. Аз не бях подъл; не бях зъл. Държах се мило. Но ще ви кажа нещо - последно­то, от което една жена се нуждае, е колеблив мъж. Тя има нужда от любовник и от воин, а не от някой Наис­тина Мил Мъж. Най-лошите й страхове се изпълниха - аз никога няма да бъда обичана истински, за мен ни­кой няма да воюва. И така, тя още повече се сви в себе си.

След години брак, всичко това изненадващо ме уда­ри. Къде е красавицата, която някога видях? Какво ста­на с жената, в която се влюбих? Не очаквах отговор на своя въпрос; това бе по-скоро гневен вик, отколкото отчаяна молба. Но Исус все пак ми отговори. Тя все още е тук, но е пленница. Готов ли си да й подадеш ръка? Осъзнах, че подобно на толкова много мъже се бях оженил, за да открия сигурност. Ожених се за же­на, която според мен никога нямаше да ме предизвика като мъж. Стейси ме обожаваше; какво повече бе нуж­но да направя? Исках да приличам на рицар, но не и да проливам кръв като такъв. Нямах никаква реална пред­става за ситуацията. Не знаех за кулата, за змея или за какво ми е силата. Проблем номер едно между мъжете и техните жени е, че когато се налага истински да се бием за тях, ние мъжете... ставаме колебливи. Все още се стремим да съхраним себе си; забравили сме дъл­бокото удоволствие от саможертвата.
ДА ПРЕДЛОЖИМ СВОЯТА СИЛА
Три неща има, които са непостижими за мене, дори четири, които не разбирам: пътя на орел във въздуха, пътя на змия върху канара, пътя на кораб сред морето и пътя на мъж при девица (Притчи 30:18-19).

Якеевият син Агур засяга нещо важно тук. Има не­що мистично в начина, по който мъжът е с жената. На­шата сексуалност предлага притча с изумителна дъл­бочина, що се отнася до изявяването на нашата мъ­жественост или женственост. Мъжът предлага своята сила, а жената го кани в себе си - акт, който изисква смелост, уязвимост и всеотдайност и от двете страни. Най-напред обърнете внимание, че ако мъжът не реа­гира на ситуацията, нищо няма да се случи. Той трябва да се раздвижи; силата му трябва да се надигне, преди да може да влезе в нея. Нито пък любовта ще бъде кон­сумирана, ако жената не отвори себе си с изумителна уязвимост. Когато и двамата живеят така, както е пред­видено, мъжът влиза в своята жена и й предлага силата си. Той излива себе си там, в нея, за нея. Тя го прив­лича, прегръща го, обръща го. Когато всичко приклю­чи, той се е изразходил; но, о, каква сладка смърт е това!

Така е устроен животът. Красотата на жената пре­дизвиква мъжа да бъде мъж; силата на мъжа, нежно предложена на жената, й позволява да бъде красива; вдъхва й живот. Това далеч, далеч надхвърля секса и оргазма. Става въпрос за реалност, която обхваща все­ки аспект от нашия живот. Когато мъжът стои настрана от жена си, той я оставя без живота, който само той може да й даде. Това особено важи за начина, по кой­то мъжът поднася - или не поднася - своите думи. Смърт и живот има в силата на езика, казва Притчи 18:21. Тя е създадена да чува думи от него и копнее за тях. Аз се качих на горния етаж, за да си взема чаша вода от кух­нята; Стейси беше там и печеше коледни сладки. В ста­ята цареше хаос; честно казано, тя също беше цялата покрита с брашно и носеше чифт стари чехли. Но в пог­леда й имаше нещо, нещо меко и нежно и аз й казах: „Много си хубава." Раменете й неволно се отпуснаха, нещо в духа й проблесна; тя въздъхна и се усмихна, ка­то каза почти срамежливо: „Благодаря ти."

Ако мъжът не си е на мястото, жената ще стане праз­на и безплодна. Необузданият мъж руши със своите ду­ми; мълчаливият мъж оставя жена си жадна за внима­ние. „Тя линее", призна пред мен един приятел за своя­та нова съпруга. „Ако линее, значи я лишаваш от нещо", отвърнах аз. Всъщност ставаше въпрос за няколко не­ща - неговите думи, неговото докосване и най-вече - не­говото възхищение. Това се среща в живота в толкова различни варианти. Мъж, който оставя съпругата си с децата и сметките в търсене на по-лесен живот, ги е лишил от силата си. Пожертвал е тях, вместо да пожер­тва собствената си сила за тях. Онова, което прави Максимус и Уилям Уолъс такива герои, е просто следното: Те са готови да умрат, за да освободят останалите.

Подобен героизъм виждаме в живота на Йосиф, съп­руга на Мария и пастрок на Исус Христос. Не мисля, че сме оценили достатъчно онова, което той е напра­вил за тях. Мария, сгодена жена, почти момиче, се оказ­ва бременна с едно доста налудничаво обяснение: "Но­ся Божието дете." Ситуацията е скандална. Какво ли си мисли Йосиф; как ли се чувства? Наранен, объркан, предаден, несъмнено. Но той е добър човек; няма да позволи Мария да бъде убита с камъни, но просто ще я напусне тайно (Матей 1:19).

Ангел му се явява в сън (което ви показва какво е нужно понякога, за да бъде накаран един добър човек да извърши правилното нещо), за да го убеди, че Ма­рия казва истината и че той не бива да отменя брака. Това ще му струва нещо. Знаете ли на какво ще бъде подложен, ако се ожени за жена, считана от цялата об­щност за прелюбодейка? Ще бъде отбягван от бизнес сътрудниците си и от повечето си клиенти; определено ще изгуби позицията си в обществото и навярно дори мястото си в синагогата. За да видите само каква бол­ка го очаква, обърнете внимание на обидата, която тъл­пите по-късно ще отправят към Исус. "Не е ли този си­нът на Йосиф и на Мария?" - казват те презрително с побутване и намигане. С други думи, знаем кой си - ко­пелето на тази мръсница и нейния глупав дърводелец. Йосиф ще плати скъпо за своето решение. Оттегля ли се той? Не, но предлага на Мария силата си; дръзко застава точно между нея и цялата тази каша. Дава всич­ко от себе си за нея.



Ще се наричат дървета на праведност (Исая 61:3). Там, под сянката на мъжката сила, жената откри­ва покой. Мъжкото пътуване отвежда мъжа надалеч от жената, за да може после да се завърне при нея. Той отива да намери силата си; връща се, за да й я предло­жи. Събаря стените на кулата на нейния плен със свои­те думи и действия. Той говори на най-дълбоките й сър­дечни търсения по стотици начини. Да, прекрасна си! Да, има един, който ще се бие за теб.

Но понеже пове­чето мъже все още не са се спускали в битката, пове­чето жени все още са в кулата.


ТЯ Е ИЗПОЛЗВАНА
Повечето мъже искат девойката, без да са платили каквато и да било цена. Те искат всичките радости на красотата без да преживеят нито един от ужасите на битката. Това е зловещия характер на порнографията - да се наслаждаваш на жената за нейна сметка. Стига се до порнография, когато мъжът настоява да бъде за­реждан от жената; той я използва, за да се почувства мъж. Това е фалшива сила, както вече казах, понеже зависи от външен източник, а не произтича дълбоко от неговата същност. Това е еталон за егоизъм. Той не предлага нищо, а взема всичко. Предупредени сме за подобно нещо в историята за Юда и Тамар - история, за която, ако не беше в Библията, бихте си помислили, че съм взел право от телевизионните сериали.

Юда беше четвъртият по ред син на Яков. Може би си спомняте, че точно той предложи да продадат брат му Йосиф в робство. Самият Юда има трима сина. Ко­гато най-големият става мъж. Юда му намира съпруга на име Тамар. По не съвсем понятни за нас причини, бракът им не просъществува дълго (Битие 38:7). Юда дава втория си син на Тамар, каквито са законите и обичаите по онова време. Онан е отговорен да издиг­не потомство в братовото си име; но той отказва да го направи. Той е горд и егоцентричен човек, който разгневява Господа, затова Господ уби и него (Битие 38:10). Нещата започват да се изясняват: егоистични мъже, онеправдана жена и Господ е гневен.

На Юда остава един син - Шела. Момчето е послед­ният плод на силата му и Юда няма намерение да се лиши от него заради Тамар. Той я излъгва, като й каз­ва да се прибере у дома, а когато Шела порасне доста­тъчно, той ще й го даде за съпруг. Но не го прави. Онова, което следва, е трудно за вярване, особено като се има предвид, че Тамар е праведна жена. Тя се преоб­лича като проститутка и сяда край пътя, по който Юда обикновено минава. Той прави секс с нея (използва я), не може да си плати. Като залог Тамар взема него­вия печат, ширита и тоягата му. По-късно тръгва слух, че Тамар е бременна; Юда е изпълнен, както смята той, с праведно негодувание. Настоява тя да бъде изгоре­на, при което Тамар свидетелства срещу него. „Поз­най, моля, чий са тези неща - печатът, ширитът и тога­та." Да, той е притиснат до стената. Разбира се, че ги познава - той осъзнава какво е правил през цялото време. Тя е по-права от мене, понеже не я дадох на сина си Шела (Битие 38:25-26).

Отрезвяваща история за онова, което се случва, щом мъжете егоистично откажат да изразходят силата си в полза на жената. Но същото се случва и под всякакви други форми. С красивите жени постоянно се злоупотребява по този начин. Те са преследвани, но не истински; желани са, но само повърхностно. Те се учат да предлагат телата си, но никога своите души. Повечето мъже, както виждате, се женят заради сигур­ността; те избират жена, която ще ги кара да се чувст­ват мъже, но всъщност никога няма да ги предизвика да бъдат такива. Един млад мъж, който ми е страшно симпатичен, се колебае между жената, с която се сре­ща, и друга, чието сърце не е могъл да спечели преди години. Рейчъл, жената, с която се среща в момента, изисква много от него; истината е, че му идва доста в повече. Джули, жената, която не е преследвал, изглеж­да по-идилична и в неговите представи тя би могла да бъде съвършеният партньор. Животът с Рейчъл е бу­рен; животът с Джули изглежда спокоен и безметежен. „Ти искаш Бахамите - казах му. - Рейчъл е Северният Атлантик. За къде се изисква истински мъж?" Бог блес­тящо преобръща нашите планове за сигурност, като изисква ние да влезем в ролята на мъжа.

Защо мъжете не предлагат онова, което имат, на же­ните си? Понеже дълбоко в себе си знаем, че няма да е достатъчно. След Падението в Ева е останала празно­та и независимо колко изливаш в нея, тя никога не се запълва. Това е препъни-камък за толкова много мъ­же. Те или отказват да дадат онова, което могат, или продължават да изливат и да изливат в нея, но посто­янно имат чувството, че се провалят, понеже тя все ис­ка още. „Три неща има, които са ненаситни - пре­дупреждава Агур, Якеевия син, - дори четири, които не казват: Стига! - шеол, неплодната утроба, зе­мята, която не се насища с вода, и огънят, който не казва: Стига!" Излишно е да се надяваш, че няко­га ще изпълниш безплодието на Ева. Тя се нуждае от Бог повече, отколкото се нуждае от теб, както и ти се нуждаеш от Него повече, отколкото от нея.

И така, какво да правиш? Предложи онова, което имаш. „Страхувам се, че нищо няма да се получи", ка­за ми един приятел, когато предложих да предприеме стъпка на сближаване към съпругата си. „Тя вече не очаква от мен да се боря за нея - сподели той, - това не е хубаво." „Не, не е - казах. - Това е ужасно." Той щеше да отива на някакво семейно събиране на изток и аз предложих да вземе със себе си и своята съпруга, да превърнат това във ваканция за двамата. „Трябва да направиш крачка към нея." „Ами ако не се получи?" - попита той. Толкова много мъже задават същия въп­рос. Защо да пилея усилия на вятъра? Да се почувст­вам мъж? Да възкреся сърцето й за един ден? Сега виждате ли как не можете да представите въпроса си пред Ева? Независимо колко добър мъж си, никога не можеш да бъдеш достатъчен. Ако тя е барометърът за твоята сила, в крайна сметка ще получиш двойка. Но ти не я обичаш, за да получиш добра оценка. Обичаш я, защото си създаден за това; защото истинските мъ­же го правят.


ЕВА КЪМ АДАМ
Моят приятел Ян казва, че една жена, която е вярна на истинската си същност, ще бъде „храбра, уязвима

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница