Еврокомпас финансовите институции и фондовете на ес участието на финансовите и кредитните институции в системата за управление, наблюдение, контрол



страница1/3
Дата03.04.2017
Размер489.57 Kb.
Размер489.57 Kb.
  1   2   3

Еврокомпас

ФИНАНСОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ

И ФОНДОВЕТЕ НА ЕС

Участието на финансовите и кредитните институции в системата за управление, наблюдение, контрол, координация и усвояване на средствата от европейския съюз по линия на структурните и кохезионния фондове от европейския съюз през програмен период 2007 – 2013 г.

Гл. ас. Савина Големинова

Настоящата статия има за цел да направи обзор на изградената в България система за управление, наблюдение, контрол, координация и усвояване на средствата от Европейския съюз (ЕС) по линия на Структурните и Кохезионния фондове от ЕС и кореспондиращото национално съфинансиране през програмен период 2007–2013 г.

Системата се разглежда като съвкупност от финансови правни отношения и като сбор от органи и институции, които осъществяват финансова дейност. Акцентира се върху ролята и участието на финансовите и кредитните институции в усвояването на средствата от Структурните и Кохезионния фондове от ЕС, както и върху някои основни моменти, свързани с новия програмен период 2014-2020 г.
Регламент на Съвета ЕО №1083/2006 съдържа общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. Регламентът определя целите, принципите и общите правила за финансиране на Общността по линия на Структурните фондове и Кохезионния фонд, допустимостта на разходите, управлението на средствата от фондовете, общи правила за плащане по Оперативните програми, финансови корекции и други условия и правила за отпускане и управление на помощта от държавите-членки на ЕС. Оперативните програми (ОП) по цел „Сближаване“, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, са: ОП „Регионално развитие 2007–2013“ (ОПРР); ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007–2013“ (ОПКБИ); ОП „Транспорт 2007–2013“ (ОПТ); ОП „Околна среда 2007–2013“ (ОПОС); ОП „Развитие на човешките ресурси 2007–2013“ (ОПРР); ОП „Административен капацитет 2007–2013“ (ОПАК); ОП „Техническа помощ 2007–2013“ (ОПТ).

Правната рамка на съществуващия институционален модел на системата за управление, наблюдение, контрол, координация и усвояване на средствата от ЕС в Република България по линия на Структурните и Кохезионния фондове от ЕС 2007–2013 г., обхваща няколко акта: Регламент (ЕО) № 1083/2006, Постановление № 70 от 14 април 2010 г. за координация при управлението на средствата от ЕС1, Устройственият правилник на Министерския съвет и на неговата администрация2, Постановление № 182 на МС за създаване на комитети за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС и др.3 Институционалният модел е представен в следната таблица:



Органи за управление, наблюдение, контрол, координация и усвояване на средствата по Структурните и Кохезионния фондове


ВИД ОРГАН

ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА на системата за управление, наблюдение, контрол, координация и усвояване на средствата от ЕС по линия на Структурните и Кохезионния фондове от ЕС за програмен период 2007–2013 г. в Република България

Координация на НСРР

Министър по управление на средствата от ЕС

Съвет за координация и управление на средствата от ЕС (СКУСЕС)

Секретар на СКУСЕС


Централно координационно звено4

Министерски съвет: Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС“, Дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС“, Дирекция „Информация и системи за управление на средствата от ЕС“.

Управляващи органи (УО) по оперативните програми5

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма6: Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ – Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на Българската икономика“;

Министерство на регионалното развитие и благоустройството7: Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ – управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие“;

Министерство на труда и социалната политика8: Главна дирекция „Европейски фондове и международни програми и проекти“ – управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“;

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията9: Дирекция „Координация на програми и проекти“ – управляващ орган на Оперативна програма „Транспорт“;

Министерство на околната среда и водите10: Дирекция „Кохезионна политика за околната среда“ – управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда“;

Министерство на финансите11: Дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет“ – управляващ орган на Оперативна програма „Административен капацитет“;

Министерски съвет: Дирекция „Оперативна програма „Техническа помощ“ – управляващ орган на Оперативна програма „Техническа помощ“.

Сертифициращ орган12 (СО)

Министерство на финансите: Дирекция „Национален фонд“

Одитен орган13 (ОО)

Министерство на финансите: Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“

Комитети за наблюдение14 (КН)

Комитет за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка;

Комитет за наблюдение на оперативна програма „Регионално развитие“;

Комитет за наблюдение на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“;

Комитет за наблюдение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“;

Комитет за наблюдение на оперативна програма „Околна среда“;

Комитет за наблюдение на оперативна програма „Транспорт“;

Комитет за наблюдение на оперативна програма „Административен капацитет“;

Комитет за наблюдение на оперативна програма „Техническа помощ“.



Сметна палата15 (СП)

Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на бюджета и на други публични средства и дейности;

Сметната палата одитира средствата от фондове и програми на Европейския съюз, включително управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата.



Съгласно §1, т. 7 от ДР на ПМС № 182 „междинно звено“ (МЗ) е структурата, която действа под отговорността на управляващия орган на съответната оперативна програма или изпълнява определени задължения от негово име по отношение на бенефициентите, изпълняващи операциите. Така например ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Околна среда“ и ОП „Конкурентоспособност“ имат междинни звена. Съгласно §1, т. 8 от ДР на ПМС №182 „Ръководител на управляващия орган“ е ръководителят на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият орган или оправомощеното от него лице, а за Оперативна програма „Техническа помощ“ – министърът по управление на средствата от Европейския съюз, който може, със съгласието на министър-председателя, да възлага правомощията си на ръководител на управляващия орган на служители от администрацията на Министерския съвет. Съгласно §1, т. 9 от ДР на ПМС № 182 „Ръководител на междинно звено“ е ръководителят на администрацията, определена за междинно звено по съответната оперативна програма, или на администрацията, в рамките на чиято структура се намира междинното звено по съответната оперативна програма, или оправомощеното от него лице. Според §1, т. 11 от ДР на ПМС № 182 „Ръководител на Сертифициращия орган“ е директорът на дирекция „Национален фонд“ на Министерството на финансите или оправомощено от него длъжностно лице.

Финансово-правните отношения в системата за управление, наблюдение, контрол, координация и усвояване на средствата от ЕС в Република България по линия на Структурните и Кохезионния фондове от ЕС се развиват в рамките на проектния цикъл.16 „Проектният цикъл“ включва шест основни етапа: първият – идентифициране на проекта (идентифицират се и се проучват идеи за потенциални проекти); втори етап – подготовка/разработване на проекта (проектната идея се разработва внимателно); трети етап – предварителна оценка за одобряване на проекта (проектът се оценява внимателно и ако е необходимо –

предложението се променя); четвърти етап – финансиране на проекта (преговори) (вземат се решения за финансирането на проекта и за неговото изпълнение); пети етап – изпълнение и надзор (мониторинг) на проекта (проектът се осъществява по одобрения начин и се правят периодични проверки дали изпълнението се извършва според плана); шести етап – оценка на проекта (резултатите от проекта се оценяват и се генерират нови проектни идеи).

Имайки предвид институционалната и правната рамка, съществуващият модел на проектния цикъл в България може да бъде очертан както следва17:



  • УО/МЗ открива процедура за приемане на проектни предложения; кандидатът подготвя и представя проектното предложение на УО/МЗ;

  • комитетът по оценка провежда административна проверка и такава по допустимост, както и техническа и финансова преценка на проектното предложение и изготвя списък на проектите;

  • ръководителят на УО/МЗ взема решение за одобряване на проектите и сключване на договор/заповед за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ;

  • ръководителят на УО/МЗ подписва договор/заповед за безвъзмездна финансова помощ с бенефициента, който от своя страна избира изпълнителите на дейностите и отговаря за изпълнението;

  • изпълнителят (строител, доставчик, консултант) издава фактура (документ с еквивалентна доказателствена стойност) на името на бенефициента;

  • бенефициентът плаща фактурата със собствени средства (или кредит по мостово финансиране);

  • бенефициентът ежемесечно подготвя: искане за средства; декларация за разходи; доклад за напредъка по проекта и ги представя в УО/МЗ заедно с копия от фактурите;

  • УО/МЗ осъществява проверки на представените от бeнефициентите документи (формална, за допустимост, за достоверност, като прави проверки на място за изпълнението на проекта);

  • УО/МЗ въз основа на извършените проверки изготвя ежемесечно искане за средства, декларация за разходи, доклад за верификация и прогнози за плащания. В случай че има междинно звено (МЗ), УО осъществява проверки на представените от МЗ документи, като има право да осъществява проверки на място върху работата на МЗ, както и на отделни дейности по проекта;

  • УО/МЗ ежемесечно изготвя искане за средства, декларация за разходи, доклад за верификация и ги представя на Сертифициращия орган в МФ;

  • Сертифициращият орган прави проверка на декларацията за разходи, получена от УО/МЗ, подготвя искане за плащане в електронен формат и го представя в ЕК;

  • ЕК осъществява плащания по сметка на Сертифициращия орган, отговорен за получаване на плащанията;

  • Сертифициращият орган отпуска одобрената сума (в национална валута) по сметката на УО/МЗ, което изпълнява функцията по разплащане с бенефициентите;

  • УО/МЗ възстановява средствата на бенефициентите.

По време на изпълнение на договорите/заповедта за безвъзмездна финансова помощ бенефициентът избира изпълнителите на дейностите по проекта съгласно действащото законодателство в областта на обществените поръчки. Доколкото става въпрос за разходване на публичен ресурс, в хода на изпълнение на договорите/заповедта за безвъзмездна финансова помощ са приложими и разпоредбите на действащото европейско и национално законодателство в областта на обществените поръчки.

Правната рамка на финансовите правни отношения, които възникват, развиват се и се прекратяват в областта на обществените поръчки в националното ни законодателство включва: Закон за обществените поръчки (ЗОП)18; Правилник за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП)19 и други подзаконови нормативни актове20; Постановление № 55 от 12 март 2007 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007–2013“, финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм.21 Постановлението се прилага от бенефициенти, които не се явяват възложители по чл. 7 и чл. 14а, ал. 3 и 4 от ЗОП, или които за извършването на определени дейности в рамките на проекта не попадат в обхвата на ЗОП.

Важен момент при предоставяне, разходване и отчитане на средствата от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС са допустимите и недопустимите разходи, които се финансират при изпълнение на договори (заповед за безвъзмездна финансова помощ, както и създаденият механизъм на верификация и сертификация на тези разходи). Спазването на утвърдените с Регламентите на ЕС и на действащото национално законодателство правила в това отношение са обект на последващ контрол от страна на контролните органи.22 През програмния период 2007–2013 г., съгласно Общия регламент за прилагане на Структурните фондове и Кохезионния фонд 1083/2006 беше предвидено, че всяка държава-членка следва да определи национални правила за допустимост на разходите. В тази връзка, съгласно ПМС № 62 за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, за финансовата рамка 2007–201323, за допустими се считат разходите по оперативните програми, действително извършени между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2015 г.

Освен това всяка една оперативна програма има детайлни правила за допустимост на разходите, както следва: ПМС № 231 от 21 септември 2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПАК, съфинансирана от ЕСФ; ПМС 249 от 17 октомври 2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПОС, съфинансирана от КФ; ПМС 245 от 9 октомври 2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПРР; ПМС 180 от 27 юли 2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПЧР. Постановление №179 на МС от 10 август 2010 г. е за определяне на механизма на верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС.24 Схемата представя пътят на проекта в рамките на проектния цикъл, описан по-горе:



В заключение, при така очертаните по-горе финансово-правни обществени отношения, правна и институционална рамка, се очертава и ролята на финансовите и кредитните институции в системата за управление, наблюдение, контрол, координация и усвояване на средствата от ЕС по линия на Структурните и Кохезионния фондове от ЕС през програмен период 2007–2013 г., а именно: на Централната банка – Българската народна банка; на Европейската инвестиционна банка (в качеството на самостоятелен орган на ЕС и банка, чиито акционери са държавите-членки на ЕС); на специално създадените финансови фондове в България (използващи финансовия инженеринг като инструмент за предоставяне на нисколихвени кредити на определен кръг от бенефициенти при условията на мостово финансиране, изпълняващи договори за безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми); на кредитните институции.



Най-общо въпросът се свежда до следното: принцип при усвояването на европейския публичния ресурс, предоставян по линия на кохезионната политика на ЕС чрез оперативните програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, е че във фазата на изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ от бенефициента първо се плаща на изпълнителите на дейностите по проекта, а след това средствата му се възстановяват от УО/МЗ на оперативната програма чрез изградения механизъм за получаване, разходване и отчитане на средствата от ЕС и кореспондиращото национално съфинансиране. В зависимост от вида на бенефициента изпълнението на договора/заповедта за безвъзмездна финансова помощ следва да бъде обезпечено и планирано с определени източници на финансиране, които да осигурят наличен финансов ресурс за текущи плащания, недопустими и непредвидени разходи, и съфинансиране в рамките на определен период от време. Включитeлно, следва да се осигури и необходимото национално съфинансиране. В зависимост от бенефициента източниците на финансиране могат да бъдат: бюджетни средства; извънбюджетни средства; фонд ФЛАГ; искане за авансово и междинно плащане; банков кредит, предоставен при условия на финансов инженеринг; стандартен банков кредит и др. Заключението е, че усвояването на европейските средства, предоставяни от ЕС на държава-членка по линия на политиката на сближаване, не би могло да се реализира без активното участие и използване на опита на различни финансови и кредитни институции в хода на проектния цикъл. В някои случаи кредитната институция може да предостави експертиза на бенефициента и УО/МЗ на оперативните програми във всички фази на проектния цикъл. Доколкото става въпрос за разходване на публичен ресурс – европейски и национален, чийто режим на получаване, разходване, отчитане и контрол е установен в императивни правни норми (европейски и национални), то и участието на кредитните институции в процеса на усвояване (техният правен режим също е поставен под строг надзор от страна на Централната банка), е гаранция за успешно и качествено подготвени и реализирани проекти.

  • Принципи на политиката на сближаване

На 9 ноември 2010 г. Европейската комисията публикува Пети доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдеще на политиката на сближаване.25 Документът изведе основните принципи, върху които следва да се изгражда планирането за следващия програмен период. В заключенията от Петия доклад – Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка – СОМ (2010) 642/3, на с. 7 в т. 2.5 са посочени изводите на Комисията по отношение на финансовия инженеринг. Отбелязано е, че при прегледа на бюджета на ЕС е изразена силна подкрепа за увеличаване на ефекта от финансовия лост от бюджета на ЕС. В програмния период 2007–2013 г. са разработени нови форми на финансиране на инвестициите, при които традиционното финансиране, основано на безвъзмездни средства, се застъпва в по-малка степен за сметка на иновационни методи, съчетаващи безвъзмездни средства и заеми. Комисията би желала в бъдеще държавите-членки и регионите да използват в по-голяма степен тези инструменти. Финансовите инструменти – се продължава по-нататък в заключенията – помагат да бъдат създадени револвиращи форми на финансиране, което повишава устойчивостта им в дългосрочен план. Това също е начин да се помогне на Европа да увеличи ресурсите си за инвестиции, особено по време на рецесия. С него се отварят нови пазари за различни форми на публично-частно партньорство и се привличат становища от експертни институции.

За да се подобрят инструментите на финансов инженеринг в рамките на политиката по сближаване, могат да бъдат разгледани следните мерки: осигуряване на по-голяма яснота и разграничаване между правилата за основаното на безвъзмездни средства финансиране, и правилата за основаните на заеми форми на подпомагане в регулаторна рамка, по-специално относно приемливостта на разходите и одитите; осигуряване на обща финансова подкрепа за дружествата, най-вече чрез инструментите на финансов инженеринг и използване на безвъзмездни средства за съфинансиране на схеми за целева подкрепа (за иновации, инвестиции в опазването на околната среда и т. н.); разширяване както на обхвата, така и на мащаба на инструментите на финансовия инженеринг по отношения на обхвата – включване на нови дейности (например устойчив градски транспорт, научноизследователска и развойна дейност, енергетика, местно самоуправление, промяна на климата и околната среда, ИКТ и широколентови технологии), както и по отношение на мащаба – комбиниране на лихвени субсидии със заемен капитал или с други форми на основано на заеми финансиране.

Комисията поставя и редица въпроси. Как би могла да се подобри съгласуваността между Стратегия „Европа 2020“ и политиката по сближаване на равнище ЕС, на национално и поднационално равнище? Как би могла да се постигне по-голяма концентрация тематично – върху приоритетите по стратегията „Европа 2020“? Трябва ли обхватът на договора за партньорство и инвестиции да включва и други теми освен политиката на сближаване и ако е така – кои точно? Как би могла чрез определяне на условия и стимули и чрез основано на резултати управление да се повиши ефективността на политиката на сближаване? Как би могла политиката на сближаване да бъде ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати? Как някои приоритети следва да се определят като задължителни?

На 6 октомври 2011 г. Европейската комисия прие Пакет от законодателни актове в областта на политиката на сближаване за периода 2014–2020 г. С Пакета се цели да се даде тласък за растежа и създаването на работни места на територията на Европа чрез насочване на инвестициите в съответствие със Стратегия „Европа 2020“. Пакетът от законодателни предложения включва няколко акта:



  • Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), обхванати от общата стратегическа рамка, за определяне на общи разпоредби за ЕФРР, ЕСФ и КФ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006, СОМ (2011) 61526;

  • три предложения за регламенти относно ЕСФ, КФ и ЕФРР – Предложение за Регламент на Европейският парламент и на Съвета относно ЕСФ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006, СОМ (2011) 607/3, Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно КФ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006, СОМ (2011), Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби по отношение на ЕФРР и целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006, СОМ (2011) 614/3;

  • две предложения за регламенти относно Цел „Европейско териториално сътрудничество (ЕТС)“ и Европейската група за териториално сътрудничество (ЕТС) – Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно ЕГТС с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи, СОМ (2011) 610, Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от ЕФРР по цел „ЕТС“, СОМ (2011) 611;

  • две предложения за регламенти относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и Програмата за социална промяна и социални иновации – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ЕФПГ (2014–2020 г.), СОМ (2011) 608, Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за Програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации, СОМ (2011) 609;

  • Съобщение на Комисията за бъдещето на фонд „Солидарност“ на ЕС.

В Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за ЕФРР, ЕСФ и КФ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006, СОМ (2011) 615 се съдържат разпоредби относно финансовия инженеринг, формулирани след получените становища от всички заинтересовани страни в отговор на въпросите, поставени от Комисията за широко обществено обсъждане, и включени в заключенията от Петия доклад за кохезионната политика, разгледан по-горе. В предложението за регламент разпоредбите относно финансовия инженеринг се съдържат в чл. 32–40, т. е. разширена е регламентацията на този важен финансов инструмент, използван при усвояване на европейския публичен ресурс. Имайки предвид, че средствата по многогодишната финансова рамка относно разходите по политиката на сближаване ще бъдат намалени през следващия програмен период, необходимо е да бъдат приложени на практика и да бъдат използвани по-ефективно възможностите, които предоставя финансовият инженеринг.

Най-сполучливо би било да се постигне синергия между грантовото финансиране и финансирането през финансов инженеринг на бенефициентите на бъдещите оперативни програми, с оглед реализация на реформите във всички сфери на икономиката и обществения живот. В този смисъл не бива да се абсолютизира значението на Структурните и Кохезионния фондове за растежа на българската икономика, тъй като инвестициите, които се правят по линия на политиката на сближаване, са само малка част от общите инвестиции в страната. Трябва да се прилага по-засилено публично-частното партньорство в повечето сектори. В унисон с казаното са и заключенията от проведеното изследване на Института за пазарна икономика27 относно ефикасността и ефективността на инвестициите, финансирани от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС в България. Според изследването, през последните двадесет години сред основните бенефициенти на Кохезионната политика са Испания, Италия, Португалия и Гърция. Въпреки дългогодишното получаване на средства от Структурните и Кохезионен фондове на ЕС, регионите в тези страни остават относително най-бедни. С изключение на Испания, благосъстоянието в тези държави не се подобрява, дори напротив. Следователно, се казва в изследването, фондовете не са достатъчно условие за преодоляване на изоставането на регионите-бенефициенти. За сравнение виж таблицата за различните програмни периоди и „Кохезионната политика – факти и числа”:



Източник: Институт за пазарна икономика

Направен е и извод, че Структурните и Кохезионния фондове предоставят възможности за развитие, но за да са максимално ефективни, трябва да има работещи институции.

На 29 юни 2011 г. рамковите позиции на Република България по законодателния пакет са публикувани в портала на Министерския съвет за европейските фондове в България.28 Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание (КЕВКЕФ), в рамките на процедурата за контрол по субсидиарност на новите законодателни предложения на Европейската комисия относно политиката на сближаване, на 30 ноември 2011 г. проведе изслушване на министъра по управлението на средствата от ЕС и прие становище29 по законодателния пакет за кохезионната политика на ЕС за периода 2014–2020 г. В 6-месечния доклад за дейността си в рамките на Полското председателство на ЕС30 КЕВКЕФ отбелязва на страница 21, че важните моменти на новата кохезионна политика са: „…поставен силен фокус върху резултатите, с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; Кохезионната политика се разглежда като инструмент за по-добра фискална дисциплина, предвид предложенията да се обвържат макроикономическите показатели на държавите-членки със средствата, които следва да се получат от ЕС (т. нар. „условности“); Кохезионната политика е предпоставка за по-добра координация на политиките чрез предложението за въвеждане на т. нар .предварителни условия.“

Европейската комисия прие предложение за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 (бюджет за стратегията „Европа 2020“). На съвместно заседание, проведено на 21 септември 2011 г., КЕВКЕФ и Комисията по бюджет и финанси (КБФ) на Народното събрание разгледаха пакета от законодателни предложения относно многогодишната финансова рамка 2014–2020 г., включени като т. т. 41, 42, и 43 от Годишната работна програма на Народното събрание (ГРП на НС) по въпросите на ЕС (2011 г.).31

В България програмирането стартира към края на 2010 г. На 18 януари 2012 г. е прието Постановление № 5 на Министерския съвет за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмния период 2014–2020 г.32 Успоредно с обсъждането на Пакета от законодателни актове в областта на политиката на сближаване за периода 2014–2020 г., които са свързани с разходната част на бюджета на ЕС, ще продължават и преговорите по Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014–2020 г. Очаква се съвсем скоро окончателните суми, разпределени по държави-членки, и списъците с допустимите региони за всяка категория да бъдат определени след приемането на пакета.

Междинните оценки на оперативните програми, съфинансирани със Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, извършени до момента, имаха за цел да оценят цялостния напредък по отношение на физическото и финансово изпълнение на програмите. Като цяло препоръките на всички оценители са свързани с констатирани проблеми при финансирането на отделни проекти, свързани с недостатъчни авансови плащания и трудности при осигуряване на средства за покриване на ДДС от страна на бенефициентите. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на Народното събрание в констатациите си в годишния доклад за 2011 г. за усвояване на средствата от ЕС33 отбеляза, че основните проблеми, които са свързани с усвояването на средства по повечето оперативни програми, са: недостиг на финансови ресурси при бенефициентите за съфинансиране и осигуряване на ДДС.

Виждането на КЕВКЕФ за следващия програмен период, изразено в същия доклад, е както следва: надграждане на съществуващата институционална рамка; участие на всички заинтересовани страни за формулиране на приоритетите и институционалната система; изготвяне на списък със зрели проекти със значим ефект за икономическо и социално развитие на регионите; засилване ролята на инструментите за финансов инженеринг.



Следва

===================================




Сподели с приятели:
  1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница