Годишни отчети за изпълнението на дейностите по интеграционната политика по области за 2015 г



страница19/102
Дата01.02.2017
Размер16.26 Mb.
Размер16.26 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   102

От медицинските специалисти в здравните кабинети на училищата в Община Полски Тръмбеш са осъществени беседи на следните теми: профилактика на заразните болести; профилактика на ХИВ/СПИН и други сексуално предавани инфекции; сексуално и репродуктивно здраве, лична хигиена, алергии, безопасност на движението и други.

При предоставянето на здравните услуги в общината се извеждат някои негативни изводи:

- на територията на Община Полски Тръмбеш не функционират мобилни кабинети и не действат здравни медиатори;

- затруднен достъп до навременна спешна медицинска помощ;

- липса на медицински услуги, насочени към нуждите на ромското население;

- липса на аптеки в малките и отдалечени от общинския център населени места.

След направения анализ на целевата група, общ извод е, че Община Полски Тръмбеш трябва да продължи да работи в посока повишаване здравната култура на етническите малцинства, като организира различни по характер и тематика инициативи: беседи, тренингови обучения, празнични инициативи и други.
Община Сухиндол:

Нараства дела на представителите на ромската етническа група, които са здравно неосигурени.

На територията на община Сухиндол за 2015г. се отчита голям спад в ражданията на майки под 18 годишна възраст.
Община Елена:

Особен акцент следва да се постави на нивото на здравна култура и здравен статус при населението от малцинствените групи. 12,6% от цялото ромско население в страната, включително децата, е инвалидизирано или страда от тежко хронично заболяване. Липсата на превенция, навици и условия за добра хигиена, както и навременен достъп до здравни услуги за тази група население, са сред водещите причини за повишената болестност при нея. В периода 2012-2020 г. следва да се насочат усилията към дейности за повишаване на здравната култура на малцинствените групи и провеждане на задължителни имунизации. Полагането на здравни грижи сред ромската общност в общината е комплексен проблем. Наблюдават се следните тенденции: по отношение на бременността – бременните жени се картотекират непосредствено преди раждане, не посещават редовно женска консултация и с това попадат в рискови групи бременности. Като цяло бременностите са много ранни и се наблюдават бракове по съребрена линия. Част от ромското население е неосигурено или с прекъснати здравно-осигурителни права. Няма навици за посещение при стоматолог, нито тенденция за водене на децата при дентален специалист.

След закриването на МБАЛ „Д-р Димитър Моллов”, която функционира в гр.Елена до 2011 г. на територията на общината няма организирана болнична помощ. Болничната лечебна помощ се реализира извън рамките на общината в градовете Горна Оряховица и Велико Търново.

Здравеопазването в общината е представено само от извънболнична медицинска помощ. Териториалната организация на обектите за извънболнична медицинска помощ е с ясно изразена концентрация на лекарските практики в общинския център – гр. Елена. Това създава значителни проблеми с обслужването на някои по-малки и/или по-отдалечени населени места. От особено значение за общината е доболничната медицинска помощ, която включва първичната и спешната помощ. Здравната инфраструктура в общината включва филиал на Център за спешна медицинска помощ-Велико Търново, „Медицински център I-Елена” ЕООД и хоспис, които се помещават в сградата на бившата болница в гр. Елена. На територията на общината функционират 4 частни аптеки и една оптика, които също са съсредоточени в общинския център.

Закриването на болничната помощ в общината и определеността на общината като труднодостъпна, особено в зимни услови, предопределя необходимостта от оптимизиране и подобряване ефективността на спешната медицинска помощ за населението. На територията на община Елена функционира филиал на Център за спешна медицинска помощ - гр.Велико Търново, който се помещава в сградата на бившата болница. Понастоящем той разполага с една линейка, която обслужва всички 124 населени места на територията на общината.

На територията на общината за 2015 година няма здравни медиатори, но за 2016 г. община Елена има една бройка държавна делегирана дейност здравен медиатор.


Община Лясковец:

Системата на здравното обслужване на населението в Община Лясковец е сравнително добре организирана, обезпечена материално и кадрово. Всичките звена са оборудвани с необходимата медицинска апаратура.

Ученическото здравеопазване се осъществява от медицински персонал, назначен в училищата и детските учебни заведения. За осъществяване на дейността се използват оборудвани в учебните заведения медицински кабинети. Медицинските специалисти оказват първа долекарска помощ при спешни и неотложни състояния, организират и провеждат профилактични дейности за предотвратяване и ограничаване на рисковите фактори. Липсва организирана стоматологична профилактика на децата и учениците.

Община Стражица:

Населението на общината е застаряващо и с влошено здравословно състояние. По данни от личните лекари броят на възрастните с хронични заболявания е над 1600, а лицата с трайни увреждания са 910.

Водещи заболявания са тези на дихателната система, следвани от заболявания на органите на кръвообращението и болести на нервната система.

Цялото население е обхванато от дентални заболявания- кариес, пародонтии.

Независимо от заявените принципи на достъпност и равнопоставеност на здравноосигурените лица при получаване на медицинска помощ и наличието на утвърдена здравна карта, населението на малките и особено на отдалечените населени места среща трудности при осигуряването й.

В град Стражица има и филиал на Спешна помощ. Най -близката болница се намира на 38 км. в град Горна Оряховица.

Според данните непосредственият достъп до здравни услуги в част от населените места на община Стражица е силно ограничен и затруднен поради недостатъчна здравна инфраструктура и все по-застаряващо население.

Община Стражица реализира проект „Услуги за социално включване на уязвими деца от Община Стражица”. С реализирането на дейностите по проекта бяха осигурени безплатни прегледи от педиатър и медицинска сестра на деца без личен лекар, извършени са индивидуални и групови консултации на родители на деца до 7 години и на бъдещи родители.
Община Павликени:

Политиката на община Павликени е насочена към създаване на по-добри условия и осигуряване на равен достъп на всички граждани на община Павликени до здравни услуги, независимо от техния пол, възраст, етническа и социална принадлежност. Особено внимание се обръща на подобряване на здравното обслужване на групите в неравностойно положение.

Реализирани са профилактични прегледи на място в населени места, в които живеят здравно неосигурени български граждани от ромски произход.

Провеждането на прегледите са предшествани или съпътствани от провеждане на разяснителни кампании за значението на профилактичните прегледи сред ромското население. Проведени са беседи за запознаване с начините за предпазване от най-разпространените инфекциозни, онкологични и сърдечносъдови болести; проведени са разяснителни кампании за значението на профилактичните прегледи.

През годините се утвърди добрата практика община Павликени да си взаимодейства с ЦМЕДТ „Амалипе”. Съвместно с представители от ЦМЕДТ „Амалипе” и РЗИ – Велико Търново е проведено интерактивно обучение по темите „Туберкулоза” и „Тютюнопушене”, проведени са лекции, беседи и презентации на деца, ученици и родители за симптомите на туберкулозата. Проведени са беседи, свързани с диабет, хепатит, ХИВ/СПИН. Изнесени са беседи на женски групи на възраст от 18 до 55 години за социално значимите болести като рак на шийката на матката и рак на гърдата.

Предстои назначаването на здравен медиатор на държавно делегирана дейност, който ще поддържа връзка с личните лекари от общината, ще издирва деца, които са без личен лекар, ще оказва съдействие при реализиране на профилактични дейности и разяснителни кампании в ромските общности в община Павликени и ще съдейства на нуждаещи се от малцинствените групи за достъп до здравни услуги.


Община Горна Оряховица:

През 2015 година са осъществени дейности за превенция на рисковото поведение и промотиране на здравето на подрастващите в Община Горна Оряховица, в т.ч. и на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства.



Приоритет „Заетост“:
Община Свищов:

Голяма част от безработните роми са с основно или по-ниско образование. Този факт затруднява тяхната трудова реализация. Необходима е целенасочена работа с обезкуражени лица от ромския етнос, както и с регистрираните като безработни, самоопределили се като роми с цел подобряване на достъпа им до пазара на труда и повишаване на дела на заетите сред тях.


Община Златарица:

Болшинството от регистрираните безработни са от ромски произход. Това затруднява неимоверно тяхната реализация. Професионалната им реализация е предимно чрез програми за заетост към Д „БТ” като НП ОСПОЗ.

Ромски трудов медиатор, в Д „БТ” филиал Златарица шеста година работи като трудов посредник на ромската общност, като разяснява и разпространява новопостъпили програми, можещи да спомогнат за правилното интегриране на тази част от съгражданите ни.

Общият брой активни регистрирани лица за 2015 година са 475.

Брой на регистрираните лица с основно или по-ниско образование - 90. Регистрираните лица с начално образования - 184, а със средно 189 лица. Само 9 броя са лицата завършили висше образование.
Община Полски Тръмбеш:

Една от най-уязвимите групи на пазара на труда е тази на безработните роми. Трудовата им интеграция е свързана с решаването на проблема с високия процент на дълготрайно безработните сред тях. В община П.Тръмбеш, така както и в цялата страна, основните причини, обуславящи високото ниво на безработица сред ромите са ниското ниво на образование или липсата на такова, недостатъчната мотивация и несериозното им отношение към законово регламентираните им задължения като регистрирани в Дирекция „Бюро по труда“, липсата на умения за търсене и кандидатстване за работа, липсата на квалификация, на предприемачески умения и финансов ресурс за стартиране на собствен бизнес, демотивация за работа поради продължителна безработица, регистрация в Д „БТ“ с цел получаване на социални помощи.

Повечето от целевата група безработни, не търсят активно работа, нямат завършено образование и придобита квалификация, което затруднява и намирането и съответно наемането им на работа и включването им в обществения живот.

Според експерти от Дирекция „Бюро по труда“ голяма част от регистрираните в бюрото по труда лица от ромски произход са обезсърчени. Дълготрайната безработица често води до демотивация при търсене на заетост и безработните лица стават част от системата на социално подпомагане.


Община Сухиндол:

Появява се нежелание сред ромите за трудова заетост. Интересен е фактът, че броят на подадените като безработни към Бюрото по труда е голям, но в същото време работят като неосигурени лица.

Община Сухиндол се грижи за трудовата заетост чрез предоставените оперативни програми.
Община Елена:

Осигуряването на възможности за включване в различни форми на обучение и заетост, съобразени със спецификата на всяка от посочените групи е един от приоритетите в дейността на Дирекция „Бюро по труда” – В. Търново, в т.ч. и на филиал Елена, за повишаване на пригодността за заетост на лицата от най-уязвимите групи, интегрирането им на пазара на труда и за намаляване на риска от социално изключване.

За развитието на пазар на труда, насърчаващ включването на безработните в неравностойно положение и неактивните лица, съществено значение имат активните мерки на пазара на труда. Ефективното прилагане на тези мерки води, от една страна, до намаляване на безработицата сред хората от уязвимите групи, и от друга, до повишаване на доходите и равнището на заетост на тези групи.

Реализацията на политиката по насърчаване на заетостта на безработните от уязвимите групи се осъществява по различни мерки и програми:



  • Програма „Подкрепа за заетост“ по ОПРЧР;

  • Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”;

  • Мерки по ЗНЗ за насърчаване на работодателите да наемат продължително безработни лица;

  • Програма „Старт в кариерата”;

  • Мерки по ЗНЗ за насърчаване на работодателите да наемат безработни младежи до 29 г.;

  • Национална програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания;

  • Мерки по ЗНЗ за насърчаване на работодателите да наемат лица с трайно намалена работоспособност, самотни майки и/или майки с деца до 3 г. възраст, от 3 до 5 годишна възраст.

  • Регионална програма към заетост;

  • Програма Клио.

Мерките и програмите приоритетно ще бъдат насочвани към лицата от най- маргинализираните групи, които като цяло се нуждаят от по-продължителна подкрепа. В допълнение към сега определените целеви групи повечето мерки ще бъдат насочени към ромите, лицата с по-ниски степени на увреждания, лицата над 50 години с ниско образование и квалификация, неактивните, обезкуражените. Ще продължи използването на активни мерки на пазара на труда като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на хората от уязвимите групи.
Община Лясковец:

По показател етническа принадлежност, от регистрираните като роми са се самоопределили -15 лица за община Лясковец, в това число по населени места: гр. Лясковец – 9; с. Джулюница – 4; с. Добри дял – 2; за с. Драгижево; за с. Козаревец и с. Мерданя – няма.

Реализацията на политиката по насърчаване на заетостта на безработните от уязвимите групи се осъществява по различни мерки и програми.

Община Стражица:

В ромската общност се наблюдава изключване от пазара на труда и много високи нива на безработица, както и на заетост в по-нископлатени дейности.

По данни на НСИ от преброяването през 2011 г. икономическата активност на големите етнически групи в общината, както и в страната, продължава да се различава. В общината икономически активни са 42.5% от всички етнически българи над 16 години, 38.9% от българските турци и 30.5% от ромите, въпреки че в тази етническа група делът на учащите след 16 годишна възраст и делът на пенсионерите е най-нисък.

По данни на Бюро по труда в град Стражица, безработните лица за 2015 г. са 1291 като трудоспособното население е 4289 души. На тази база процентът безработица е 30,10%. Общо 726 човека са устроени на работа. От тях 14 по програми и мерки за заетост. От тях ромите са 46 в т.ч. 21 по програми за заетост. Ниският процент на хора, които са устроени на работа се дължи и на факта, че през 2015 г. няма европейски програми и средства в тази област.
Община Павликени:

Община Павликени реализира активна политика, приоритетно насочена за подпомагане социално-икономическата интеграция на етническите малцинства и другите групи в неравностойно положение на пазара на труда.

Една от най-уязвимите групи на пазара на труда е тази на безработните роми.

Интеграцията им е свързана с решаването на проблема с високия процент на безработица сред тях, основните причини за което са ниското им образователно и квалификационно ниво, поради което шансовете им на трудовия пазар са ограничени. Във връзка с това Дирекция „Бюро по труда” гр. Павликени изпълнява различни дейности и инициативи, имащи за цел повишаване пригодността за заетост и обучение на безработните роми чрез насърчаване и мотивиране включването им в различни обучения, в програми и проекти за заетост.

По данни на Дирекция „Бюро по труда” гр. Павликени към месец декември 2015 г. са регистрирани 1101 безработни, което като равнище на безработица за община Павликени е 12.84%.

През 2015 година Дирекция „Бюро по труда” реализира програми, проекти и мерки, осигурили заетост на включените 156 лица, както следва:



  • Програми за заетост по Закона за насърчаване на заетостта, финансирани от държавния бюджет:

  • Програма „Старт на кариерата” – 2 лица;

  • Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” – 13 лица;

  • Национална програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания – 3 лица;

  • Национална програма „Активиране на неактивни лица” – 1 ромски медиатор и 1 младежки медиатор;

  • Програма „Клио” – 2 лица;

  • Регионална програма за заетост – 11 лица;

  • Проект „Красива България” – 5 лица;

  • Проект „Посоки” – 21 лица;

  • Проект „Про-шанс” – 2 лица;

  • Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица – 1 лице

  • Мерки за заетост по Закона за насърчаване на заетостта, финансирани от държавния бюджет:

  • чл.36, ал.1 за младежи до 29 г. – 3 лица;

  • чл.36, ал.1 за младежи до 29 г. с увреждания – 1 лице;

  • чл.52 за хора с трайни увреждания – 4 лица;

  • чл.55а за хора над 50 г. – 3 лица;

  • чл.55г за чиракуване – 1 лице

  • Проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”:

  • Проект „Подкрепа за заетост” – 60 лица;

  • Проект „Нова възможност за младежка заетост” – 22 лица.

Община Горна Оряховица:

В Дирекция „Бюро по труда“ през 2015 година са били регистрирани като безработни средномесечно 37 лица от Община Горна Оряховица, които са се самоопределили като роми. На работа през 2015 година са устроени 16 роми, от които 4 са включени в проекти на ОП „Развитие на човешките ресурси“ и 12 са започнали работа на несубсидирани работни места.

През 2015 година на всички регистрирани роми са предоставени услуги, насочени към подобряване на възможностите им за устройване на работа и намиране на успешна трудова реализация. От тези лица, 16 са устроени на работа като 12 от тях са на работни места на свободния пазар. Три лица от ромски произход са устроени на работа по проект „Подкрепа за заетост“, финансиран по линия на ОП „РЧР“, като в процеса на работата са преминали обучение по ключова компетентност „Умения за учене“ и професионално обучение. Едно лице е устроено на работа по проект с външно финансиране, а трима са включени в професионално ориентиране.

Основен проблем при реализацията на пазара на труда на лица от ромски произход е ниското ниво на образование. От регистрираните в момента 4 са с основно образование, 6 с начално и 22 са без образование. Липсата на професия, придобита в резултат на трудов опит или на професионална квалификация и стаж след обучение, също намалява шансовете за намиране на работа и ги прави по неконкурентноспособни на пазара на труда. Съществена пречка е и ниската мотивация за търсене и намиране на работа, както и нежеланието за включване в курсове за придобиване на професионална квалификация. Голям е делът на лицата, които нямат образование и съответно не могат да бъдат включвани в обучение с цел придобиване на конкретни знания и умения.За тях е необходимо първо да преминат през ограмотяване и в последствие да се включат в обучение за придобиване на професионална квалификация. По тази причина основно се търсят възможности за устройване на работа чрез субсидирана заетост, както по национални програми и мерки за заетост, финансирани от националния бюджет, така и по проектите на ОП „РЧР“.

Приоритет „Жилищни условия“:

Община Свищов:

Поради ниския процент на ромско население в община Свищов няма ясно изразена ромска махала или квартал. За такава може да се приеме районът на улица „Вежен“, където във временни постройки е настанено преобладаващо ромско население. Проблем се явява амортизирането на тези постройки и необходимостта от подобряване на инфраструктурата. В тази връзка е предвидена реализацията на проект за „Изграждане на социално жилище“, съответстващо на специфичната цел на социалната зона: Насърчаване на социалното включване и социалното приобщаване, както и борбата с бедността на уязвими, малцинствени и социално слаби групи в неравностойно положение. В рамките на предвиденото в проекта ще бъде изградена нова жилищна сграда в Зоната с преобладаващ социален характер.
Община Златарица:

Процентът на ромското население в община Златарица е значително висок. Някои от групите поддържат нисък стандарт и живеят в крайно лоши битови и санитарно-хигиенни условия. В много от случаите в една къща живеят повече от 2 семейства с по 2-3 деца на семейство. В някои от тях няма електричество и течаща вода. Фасадите на къщите имат нужда от цялостен ремонт.

Въпреки усилията на община Златарица навременно да се грижи за изхвърлянето на битовите отпадъци, голяма част непотребни вещи се складират пред къщите и в дворовете, които в по-голямата си част са необработваеми.

Община Златарица с участие в различни проекти подобрява инфраструктурата на града и в по-големите села в общината. Улиците се асфалтират, тротоарите се почистват. Повечето големи улици са канализирани, но има и много такива които се нуждаят от канализация, като част от тях са кварталите, в които пребивава ромското население.

В подкрепа към превенция, две поредни години Здравния медиатор към община Златарица организира почистване на един от ромските квартали във връзка с инициативата „Да изчистим България за един ден”.

Община Полски Тръмбеш:

По експертни данни гражданите, чиито майчин език не е български, живеещи в кварталите с компактно ромско население, са много повече. Голяма част от гражданите от уязвимите групи населяват частни жилища, намиращи се в покрайнините на населените места. Налице са лоши битови и санитарно-хигиенни условия. Въпреки положените усилия на Община Полски Тръмбеш, изхвърлянето на битови отпадъци не винаги се извършва в отредените за целта места и поставени контейнери. Една част от ромите в село Раданово обитават жилища, основно концентрирани в един от крайните квартали на селото. Една част от тях живеят пренаселено – 3-4 човека обитават само една стая. Част от жилищата са поддържани в добър вид, но в някой от тях е налице изключително ниска хигиена. Това е предпоставка за развиване на бактерии и пламване на зарази. Въпреки положени усилия от страна на администрацията в Община Полски Тръмбеш и насочване на вниманието към поддържане на обитаваното жилище и прилежащите територии с грижа на добър стопанин, при посещения в някой малцинствени квартали се установява, че хигиенно-битовите условия не се подобряват. Като цяло жилищната база е сравнително запазена, но са необходими и инвестиции за ремонт на част от жилищата.

Част от терена върху който са построени жилищата на гражданите от уязвимите групи в село Раданово е земеделска земя и е извън регулацията.

Към настоящия момент няма новоотредени терени за жилищно строителство на граждани от ромски произход и социално слаби граждани.

В общинския център има недостиг от общински жилища, което затруднява осигуряването на нуждаещите се семейства, предимно от рискови социални групи. Липсват механизми, които да стимулират инвестиции в тази посока, което ограничава възможностите на община П. Тръмбеш да провежда адекватна социална жилищна политика.


Община Елена:

Ромското население на територията на община Елена е концентрирано в няколко населени места, намиращи се в източната част на общината (с. Майско, с. Константин, с. Каменари, с. Беброво и с. Палици). В с. Майско преобладаващо е населението от ромски произход, а в с. Константин то е с дял приблизително 30%. В останалите споменати по-горе населени места този дял е по-малък. Отделни ромски семейства живеят в гр. Елена, както и в други населени места от общината. Част от ромските семейства живеят в собствени жилища, но има и много, които обитават наети жилищни имоти, предимно частни. Общината не разполага с достатъчно общински жилищни имоти за задоволяване на потребностите на ромските семейства, а в гореспоменатите населени места изобщо няма общински жилища.

Изготвена и процедирана е кадастрална карта за кв. „Кантона“ в с. Майско, в който живеят ромски семейства с много нисък социален статус. В същия квартал през 2008 г. е частично реализиран проект за изграждане на водоснабдяване и канализация, финансиран по „План за действие 2007“ към Националната програма за подобряване жилищните условия на ромите в Република България. Изградена е водопроводна и канализационна мрежа, но същите не са въведени в експлоатация. Водопроводната мрежа не е свързана с основното водозахранване на селото, няма и пречиствателна станция за отпадните води, поради което няма и възможност за заустване на канализационния колектор.



Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   102


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница