Годишни отчети за изпълнението на дейностите по интеграционната политика по области за 2015 г



страница49/102
Дата01.02.2017
Размер16.26 Mb.
Размер16.26 Mb.
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   102

  • Участие на здравният медиатор в семинар във връзка с здравнонеосигурените съгласно Наредба 17;

  • РЗИ и здравен медиатор периодично провеждат беседи за вредата от най-разпространените рискови фактори – тютюнопушене, здравословен начин на хранене, алкохол ,предпазване от полово предавани болести.

    Община Бойчиновци

    Достъпът до здравни услуги е осигурен чрез лекарски и стоматологични практики, които се изпълняват от недостатъчен брой лекари и стоматолози. Медицинските специалисти в училищата и детските градини осигуряват здравни услуги на децата и учениците. От 2014 година в общината е назначен здравен медиатор, който подпомага процеса на достъп до услуги в сферата на здравеопазването на хора, нуждаещи се от здравна помощ.
    Община Брусарци

    В общината няма действащи програми насочени към повишаване здравната култура на децата от ромски произход и техните семейства. Няма здравен медиатор. Практически всички роми са обхванати от практиките на ОПЛ.


    Община Вълчедръм

    Провеждат се беседи и разговори с младите майки за значението на имунизациите и мотивирането им за редовно прилагане, с участието на представители на РЗИ и личните лекари.

    Здравните медиатори работят на терен в обособените квартали със засилено ромско присъствие за разясняване и улесняване на достъпът им до здравни услуги и за подобряване на профилактичните дейности сред ромското население.
    Община Вършец

    Всички роми от общината имат личен лекар, но тъй като в по-голямата си част за здравно неосигурени, нямат достъп до специализирани здравни услуги и специализирано лечение.


    Община Георги Дамяново

    Лицата от ромски произход се информират за здравноосигурителните им права и задължения, и правата им като пациенти.


    Община Лом

    Една от основните цели в сферата на здравеопазването е да се осигури равен достъп до качествени здравни грижи и профилактични програми на всички граждани от Община Лом, включително и на ромското население.

    Проблемът със здравеопазването в ромската общност е комплексен, тъй като голяма част от лицата са неосигурени или с прекъснати здравно-осигурителни права и заболяванията са в резултат на лошите хигиенни условия за живот. Представителите на големите малцинствени общности по-често боледуват от хепатит, стомашно-чревни заболявания, различни болести, причинявани от паразити. Изключително сериозен проблем в ромските квартали представляват инфекциозните заболявания. Друг сериозен проблем представлява здравната неосигуреност сред ромското население. Извършените дейности в това направление са с цел осигуряване на равенство в достъпа до здравни услуги и превантивни програми; реализиране на социалната политика на Община Лом за различните уязвими групи, в т.ч. интеграцията на ромите и др. социални дейности за повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация.
    Община Медковец

    През 2015 г. здравният медиатор към община Медковец е провел следните дейности сред ромското население:


    1. Беседи - на тема: СПИН – начин на заразяване, превенция и др.

    2. Информационни срещи на тема: „Превенция против рак на маночната шййка“ в с. Медковец – 3бр. и в с. Расово -1бр.

    3. Родителска среща за представяне на ваксината за рак на маточната шиика.

    4. Беседа за полово предавани болести

    5. Беседа в ОДЗ с деца и родители на тема:“ Общи хигиенни навици “

    Община Монтана



    През 2015 г. в община Монтана са проведени следните дейности сред ромското население:

    • Програма ,,укрепване на Националната програма за контрол на туберкулозата в България“-Глобален фонд. Обхванати са ромските квартали в гр. Монтана- ,,Огоста“ и ,,Кошарник“, с. Студено Буче, с. Д-р Йосифово.

    • Национална програма за профилактика на рака на маточната шийка. Проведени са здравни беседи в двата ромски квартала на гр.Монтана. Дейността се изпълнява координирано с общопрактикуващите лекари, здравните медиатори и експерти от РЗИ.

    • Здравно медиаторна програма. В Община Монтана са назначени трима здравни медиатори на трудов договор и се предвижда през 2016 г. бройката да се увеличи на шест.

    • Достъп до здравни услуги. В кв. ,,Кошарник“ има постоянно действащ кабинет за първична помощ като достъпа на хората от квартала за специализирана и болнична помощ е затруднен поради отдалечеността на квартала. Квартал ,,Огоста“ е в близост до здравните институции, така, че ползването на здравни услуги не създава никакъв проблем.

    Община Чипровци

    Здравеопазването в община Чипровци се осъществява чрез четири лекарски практики и филиал на Центъра за спешна и неотложна медицинска помощ гр. Монтана. Две от лекарските практики се намират в гр. Чипровци, една – в с. Превала и една в с. Бели мел. Личните лекари пътуват в определени дни от седмицата в останалите села, в които имат пациенти. Работещите зъболекарски практики на територията на община Чипровци са две – в гр. Чипровци и с. Превала.
    Община Якимово

    В четирите села на общината има общопрактикуващи лекари. Медицинските сестри осъществяват женска и детска консултация. Във всички села има оборудвани зъболекарски кабинети, където веднъж седмично идват стоматолози и осъществяват лечебна дейност.
    2.2. Дял на здравно неосигурените лица, дял на раждания на майки под 18 годишна възраст, заболеваемост и др. здравни показатели за областта, особености на местното ниво и др.

    Здравно осигурените лица в област Монтана са 118 397, а неосигурени лица – 29 987, което е 20,2 % неосигурени лица спрямо общия брой.

    Общо за област Монтана ражданията на майки под 20 години са 190 или 16 % от общия брой раждания. Най-голям % са в общините Вълчедръм - 28.4, Медковец – 25,0 и община Бойчиновци – 23,0. Преобладаващият брой на раждания от майки под 20 години е от ромски произход.

    Общата заболеваемост /болестността/, измерена чрез регистрираните случаи на заболяванията по обръщаемостта на населението за здравна помощ към звената за извънболнична помощ, дава представа за честотата и структурата на заболяванията по повод на които населението активно търси здравна помощ.

    Регистрирани заболявания /болестност/ – През 2014 година регистрираните заболявания за област Монтана са 342 821, които представляват 244 047,6 на 100 000 от населението.

    Новооткрити заболявания /заболеваемост/ – През 2014 година новооткритите заболявания са 97 347, които са 69 299,4 на 100 000 от населението.

    През 2014 година се наблюдават тенденциите от предходните години:

    При болестността водещи са болестите на органите на кръвообращението – 57616,8 на 100 000, следват болести на дихателната система и болести на окото и придатъците му.

    На първо място при новооткритите заболявания са болестите на дихателната система – 12 787,5 на 100 000, следват болести на органите на кръвообращението и болести на окото и придатъците му.

    При хоспитализираната заболеваемост по причини водещи във възрастовата група от 0-17 години са: „Болести на дихателната система”, следвани от „Някои инфекциозни и паразитни болести”,”Травми и отравяния” и др.

    От хоспитализираната заболеваемост след 17 год, най-голям брой са „Болести на органите на кръвообращението”, следвани от „Болести на дихателната система”, „Болести на храносмилателната система” и др.

    Нарастващата заболеваемост на населението се определя в най-голяма степен от заболявания, които се дължат на демографски фактори, свързани със стареенето на населението, нездравословно хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол, нерационален и нехигиеничен живот, намалена двигателна активност и спортуване, живот в стрес и др.

    Влияние върху демографското развитие на област Монтана оказват общите за развитите страни демографски процеси – намалена брачност и раждаемост, засилена урбанизация, както и специфичните за развиващи се страни и страни на преход, увеличена смъртност и интензивна емиграция. В резултат на тези процеси област Монтана е в демографска криза

    През 2014 г. за област Монтана са починали 11 деца до 1-годишна възраст, което прави 9.3 ‰ от живородените. Този показател за 2013 г. е 8,4 ‰; 2012 г. е 14.4 ‰. Детската смъртност средно за страната за 2014 г. е 7.6, ‰; 2013 г. е 7.3 ‰; 2012 – 7,8 %.

    Детската смъртност в градовете за област Монтана е 8.8 ‰, за РБ - 6.7 ‰ а в селата за област Монтана 10.3 ‰ , за РБ - 10.5 ‰. Коефициентът на смъртност при момчетата е по-голям от този при момичетата /11.1 на хиляди живородени за момчета и 7.2 на хиляда живородени при момичетата/.

    Детската смъртност се влияе освен от факторите, касаещи общото развитие на страната и от такива характерни за отделното място – достъп до специализирана АГ и педиатрична помощ; отностелен дял на селското и ромско население; тежестта на социално-икономическото състояние, образование и др.

    Причините за детската смъртност са както от медицински така и от немедицински характер: на първо място пропуски на семейни лекари и лекари специалисти при провеждане на женска и детска консултация и недостатъчната координация между отделните звена в системата за майчино и детско здравеопазване. Към втората група причини се отнася ниският социален статус на населението, най-вече в селските и етнически райони, незадоволителната здравна култура и начина на живот, които определят високия риск на отделните групи.

    Обобщената оценка на заболеваемостта и смъртността по причини за умирания показва, че основните проблеми на здравето на населението произтичат предимно от заболявания, свързани със застаряване на населението и с широкото разпространение на рисковите фактори, породени от стила на живот на населението.

    Социалната значимост на хроничните болести се определя от високото ниво на смъртност, особено в активна възраст, висок относителен дял на общата заболеваемост и болестност, временна неработоспособност, първична инвалидност и хоспитализирана заболеваемост. Наблюдението показва, че масово хората отказват да се лекуват поради финансови проблеми, които се формират в социалната и икономическа среда на живот.
    Община Берковица

    Въпреки работата на РЗИ, здравния медиатор и мобилните групи все още има здравнонеосигурени лица. През 2015 г. 16 /шестнадесет/ момичета под 18 години са станали майки.

    Голям е делът на инфекциозните заболявания поради липса на здравни навици. В повечето случаи първичната помощ и профилактика е трудно изпълнима, а специализираната и болнична помощ доста закъсняла с множество натрупани и преминали в спешност здравни проблеми.
    Община Бойчиновци

    Около 50% от ромите са здравно неосигурени и поради това нямат осигурен достъп до здравни услуги. Ражданията на майки под 18-годишна възраст за 2015 г. са 48 броя. Наблюдава се голям дял, около 30% на ендокринните заболявания на лица в трудоспособна възраст /диабет/ и около 25% сърдечно-съдови заболявания.


    Община Брусарци

    Няма данни за дела на здравнонеосигурените лица в общината. Над 320 лица включително и деца от ромски произход са с различни увреждания. Няма информация за лица болни от СПИН и венерически заболявания.

    През 2015 г. има регистрирано раждане от една непълнолетна майка.
    Община Вълчедръм

    В общината е висок процента на здравно неосигурени лица, следствие на високата безработица. Нисък е дялът на ражданията на майки под 18 годишна възраст.


    Община Вършец

    В общината 80 % от ромското население е здравно неосигурено. Делът на ражданията на майки под 18-годишна възраст е 40 % по данни на здравния медиатор на община Вършец. Най-голям е процентът на заболеваемост на ромите по отношение на бъбречните, кардиологичните (инфаркти), белодробни (астма), неврологичните заболявания (инсулти).


    Община Георги Дамяново

    През 2015 г. в общината има две здравно неосигурени бременни и няма раждания на майки под 18- година възраст.


    Община Лом

    Проблемът със здравеопазването в ромската общност е комплексен, тъй като голяма част от лицата са неосигурени или с прекъснати здравно-осигурителни права и заболяванията са в резултат на лошите хигиенни условия за живот. Представителите на големите малцинствени общности по-често боледуват от хепатит, стомашно-чревни заболявания, различни болести, причинявани от паразити. Изключително сериозен проблем в ромските квартали представляват инфекциозните заболявания.

    Друг сериозен проблем представлява здравната неосигуреност сред ромското население. Извършените дейности в това направление са с цел осигуряване на равенство в достъпа до здравни услуги и превантивни програми; реализиране на социалната политика на Община Лом за различните уязвими групи, в т.ч. интеграцията на ромите и др. социални дейности за повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация.

    През 2015 г. в сравнение с 2014 г. се наблюдава увеличение на броя на ражданията в общината. През 2014 г. са родени 229 бр деца, а през 2015 са родени 361 живородени. Броят на ражданията на майки под 18 - годишна възраст е 12 бр. през 2015 г.


    Община Медковец

    За здравно неосигурените лица в общината през 2015 г. са организирани и проведени безплатни профилактични прегледи за рак на гърдата в с. Медковец.

    Броят на ражданията на майки под 18 г. - годишна възраст за общината е 14 бр.
    Община Монтана

    По неофициални данни на здравните медиатори и неформални местни ромски лидери здравно неосигурените лица в Община Монтана са по-вече от 50 % от хората в трудоспособна възраст.

    Делът на раждания на майки под 18 – годишна възраст за Община Монтана по данни на отдел ,,Статистически изследвания –Монтана“ е 4,7 %.

    Здравните показатели на ромите в Община Монтана не са изключение от показателите за етноса на национално ниво – по- висока детска смъртност, висок дял на сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания, ниска продължителност на живот. Някои от социално значимите инфекциозни заболявания за област Монтана като белодробната туберкулоза имат водещи нива за страната. За 2015 г. регистрираните болни с ТБК са 43 души.

    Община Чипровци

    Ромското население в общината няма добра здравна култура. Поради бедността на ромите в общината и липсата на постоянна работа, голяма част от тях са здравно неосигурени. Бременните жени от ромски произход не ходят редовно на женска консултация, след това не водят децата си на детска консултация и респективно не ги имунизират редовно. Непрекъснато се провеждат беседи и разговори с младите майки за значението на имунизациите и мотивирането им за редовното им прилагане.
    Община Якимово

    Общо за общината неосигурените лица са 1017 от тях 378 жители с постоянен и настоящ адрес в общината. Майките под 18 - годишна възраст са 6.

    Най-чести в общината са сърдечно-съдовите и мозъчно съдовите заболявания. В с. Долно Церовене към горните се добавят и белодробни заболявания, в с. Дългоделци захарен диабет.


    1. ПРИОРИТЕТ „ЗАЕТОСТ”




    Цели на Областната стратегия в рамките на приоритет „Заетост”:

    Оперативна цел: Подобряване на достъпа на ромите до пазара на труда и повишаване на дела на заетите сред тях

    Специфични цели:

    1. Осигуряване на достъп на ромите и друго живеещо при подобни условия население от областта до пазар на труда и до различните инициативи за самостоятелна заетост.

    2. Ограмотяване, квалификация и преквалификация на роми и друго живеещо при подобни условия население, включително и на заети в професии, традиционно характерни за етноса /дърводобив, билкарство, цветарство, строителство и ремонт на покриви и пътища/.

    3. Насърчаване на заетостта на "зелени работни места" чрез субсидиране на работни места в екологични дейности за създаване на качествена заетост и опазване на околната среда.

    4. Насърчаване на предприемачеството, стартиране и управление на собствен бизнес.

    5. Стимулиране на трудовата мобилност сред общността в областта за достъп до сезонни работни места и работни места в значими инфраструктурни проекти /селско стопанство, строителство на магистрали и пътища/.

    6. Развитие и усъвършенстване на мрежата от трудови медиатори в общините с компактно ромско и друго живеещо при подобни условия население за активизиране на неактивните и продължително безработните лица.

    7. Привличане за партньори лидерите сред общността в областта, ромските НПО и бизнес субекти.

    8. Задълбочаване на социалния и граждански диалог между държавната администрация и ромската общност чрез назначаване на млади ромски експерти в нейните структури.


    Сподели с приятели:
  • 1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   102


    ©zdrasti.info 2017
    отнасят до администрацията

        Начална страница