Годишни отчети за изпълнението на дейностите по интеграционната политика по области за 2015 г



страница77/102
Дата01.02.2017
Размер16.26 Mb.
Размер16.26 Mb.
1   ...   73   74   75   76   77   78   79   80   ...   102

За територията на гр. Нова Загора, която включва и кв. „Шести”, е одобрена кадастрална карта и регистри със Заповед № РД-18-56/31.08.2010 на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Налични са терени извън регулация с компактно ромско население в гр. Нова Загора и някои населени места на територията на общината. Действащият ПУП за кв. „Шести“ е одобрен със Заповед № 470/26.10.1988 г.

Наличието на водопровод в кв. „Шести” налага изменение на ПУП, поради липса на финансови средства за изместване на съоръжението. Площта на жилищните терени е 2 275 м2. и съществуват 5 бр. поземлени имоти – общинска собственост, за жилищно застрояване. В цялата община водопроводната мрежа и електричеството са изградени на 100%. Канализационна мрежа има изградена само в гр. Нова Загора, която отвежда отпадъчните води до Пречиствателна станция за отпадни води. Въведено е сметосъбиране и сметоизвозване. Водопроводната мрежа в квартала е изградена през 60-те години на миналия век от етернитови тръби с обща дължина 8 800 л.м. Изградената част от канализационна мрежа е с обща дължина 4 384 л.м.

Непрекъснато се осъществяват дейности за подобряване на инфраструктурата:

- По проект „Основен ремонт, реставрация и консервация на фасада на СОУ „Христо Ботев“ в гр. Нова Загора беше ремонтирана сградата на гимназията в града, която е паметник на културата с национално значение и беше изградено фасадно осветление. Строително монтажните работи са на стойност 309 999 лв.



  • По проект на стойност 56 500 лв. беше ремонтирано и дворното пространство на НУ „Св. Паисий Хилендарски“ в гр. Нова Загора.

Кварталите на територията на община Котел, населени с хора от целевата група, са концентрирани предимно в гр. Котел и селата Градец, Тича, Мокрен и Пъдарево. Собствеността на терените е общинска.

Квартал „Изток“ в гр. Котел наброява близо 450 жилищни сгради, почти половината масивни. През 2009 г. бе одобрена кадастрална карта на града, съответно и на квартала. Сградите с нотариални актове са около 10%. Застрояването е хаотично, болшинството сгради са без строителни книжа. По-голям проблем са жилищните сгради, които остават в терени, нарочно отредени за озеленяване поради индикации за потенциални свлачищни процеси съгласно ИГП. Действащият ПУП от 1992 г. е максимално съобразен със съществуващото застрояване, в улична регулация попадат само шест паянтови сгради.

По-голям проблем са около 60 жилищни сгради, които остават в терени, отредени за озеленяване поради потенциални свлачищни процеси. Кварталът заема западен склон над коритото на р. Глогова, теренът е стръмен.

Има изградени водопроводна и електроснабдителна мрежи. Състоянието на инфраструктурата е лошо, най-вече по отношение на канализацията – частична и плитка, правена на парче. Улиците са отворени в цялата си ширина, а някои изобщо не са проведени. Уличната настилка, където е полагана такава, е изровена от повърхностните води. Поради стръмния терен кварталът няма площадно пространство и тази функция се поема от ул. „В. Левски” - част от преминаващия през града третокласен път Е48.

На другия бряг на реката има няколко улици, населени с хора от целевата група, чиято улична настилка е в много окаяно състояние и се нуждае от рехабилитация. Това са улиците „Преславска”, „Иглика”, „Калина”, „Кокиче” и „Гърневец”.

През 2015 г. бе направена корекция на коритото река „Глогова”, която е граница на кв. „Изток”, а също така бе положена бетонова настилка на ул. „Гърневец”. Частична асфалтова настилка е положена и на ул. „Преславска”.

Кв. „Садина” наброява близо 45 жилищни сгради, населен с хора от целевата група. Състоянието на инфраструктурата е лошо по отношение на канализацията, улична настилка не е полагана или, ако има такава, тя е частична. Кварталът заема северен склон и граничи с горския фонд. Има изградена водопроводна и електроснабдителна мрежи. Болшинството от сградите са без строителни книжа.

От община Твърдица отчитат значими постижения в областта на подобряването на жилищните условия в ромските квартали. Като цяло инфраструктурата там е в изключително лошо състояние. Но това е само едната част от проблема. По-сериозният проблем според експертите е, че ромските квартали са проектирани преди около 30-40 г. и са предназначени за няколко пъти по-малко жители. Това води до тяхното пренаселване и презастрояване. Огромната част от новите постройки са незаконни, тъй като не са налице условия за строителство в съществуващите урегулирани парцели. Община Твърдица вече трети мандат продължава работата по регулирането на нови терени чрез вкарването им в строителните граници на града и изработването на застроителен регулационен план и промяна на наредбите. Целта е да се даде възможност терените да се продадат на търг на нуждаещите се при условията на разсрочено заплащане на закупените парцели. Тези мерки водят до положителни резултати: законно строителство, заплащане на данъци и други налози. Към настоящия момент община Твърдица работи по нов общ устройствен план на общината. Има взети решения за изработването на два нови плана за ромските махали в Шивачево и Сборище като едни от най-големите и проблемните.


4. ЗАЕТОСТ
Активните мерки на трудовия пазар имат за цел да подпомогнат безработните лица в усилията им за трудова реализация, да формират у тях активно поведение на трудовия пазар и ги стимулират при повишаване на тяхната мотивация и квалификация.

Във връзка с реализацията на Националния план за действие по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, а от 01.03.2012 г. и във връзка с приетата от Народното събрание Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г., Агенцията по заетостта ежегодно реализира план, включващ дейности по приоритет „Заетост” на Националния план, за които Агенцията по заетостта е отговорна институция. Дейностите по реализация на плана, които се реализират през 2015 г. обхващат следните мерки:

1. Повишаване на конкурентността и осигуряване на заетост на ромите на пазара на труда.

2. Насърчаване на предприемачеството, стартиране и управление на собствен бизнес.

3. Насърчаване на социалния и граждански диалог в подкрепа на трудовата реализация на ромите.

От Дирекция „Бюро по труда“ – Сливен отчитат следните резултати:



  • Повишаване на конкурентността и осигуряване на заетост на ромите на пазара на труда - общо 924 лица, в т. ч.:

  • Включени в насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта – 2 лица;

  • Включени в програми, вкл. и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – 133 лица;

  • Устроени на работа на първичен пазар на труда – 789 лица;

  • Насърчаване на социалния и граждански диалог в подкрепа на трудовата реализация на ромите – 3 лица;

  • Повишаване на пригодността за заетост и квалификацията на безработни роми, чрез включване в обучения, в т. ч.:

  • Мотивация за активно търсене на работа - 7 лица;

  • Професионална ориентация – 6 лица;

  • Професионална квалификация – 9 лица.

Като положителна практика в областта на облекчаване достъпа до пазара на труда и създаване условия за недопускане на дискриминация за лица от ромски произход, може да се посочи реализацията на Национална програма „Активиране на неактивни лица”. Назначаването на безработни лица от ромски етнос в Дирекции „Бюро по труда” като „трудови посредници – ромски медиатори”, „психолози”, „мениджъри на случай”, спомага както трудовата реализация на квалифицирани безработни лица, самоопределили се като роми, така и облекчава дейността на Дирекции „Бюро по труда” в комуникациите с лица от ромски етнос, като осигурява достъпни, качествени и ефективни посреднически услуги за активиране на лицата от групите в неравностойно положение на пазара на труда, съобразени с индивидуалните им потребности. Програмата обединява различни инструменти и услуги за привличане на лицата за регистрация и ползване на услугите на бюрата по труда, както и предоставяне на специализирани индивидуални и интегрирани услуги на регистрираните безработни, в т.ч. психологическо подпомагане, мотивационно обучение, насочване към подходящи социални, здравни, образователни и др. услуги, предоставяни от специално обучени специалисти.

В ДБТ - Сливен работят двама ромски медиатори, психолог и кейс-мениджър. Медиаторите работят съобразно индивидуалните потребности и характеристики на бенефициентите. За постигане на тези цели те работят в кварталите с население с предимно ромски етнически произход, каквито са кв. „Комлука“ и кв. „Надежда“. Във втория за по-качествено обслужване има създаден филиал на ДБТ - Сливен със служители, самоопределили се като роми.

С цел осъществяване на по-качествен подбор на подходящи кандидати за СРМ, ДБТ - Сливен осигурява и допълнителни възможности като провеждане на интервюта с всички насочени безработни лица по предварително определени дата и час на провеждане в ДБТ - Център „Работа“ в присъствието на трудов посредник.

Дирекция „Бюро по труда“ - Нова Загора за 2015 г. отчита следните резултати:

- Осигуряване на заетост на ромите – 249 лица, в т.ч.:


  • Включени в насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта – 6 лица;

  • Включени в програми и проекти – 26 лица, от които 18 лица по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”;

  • Устроени на работа на първичен пазар на труда – 217 лица.

- Повишаване на пригодността за заетост и квалификация на безработни роми – 724 лица, в т.ч.:

  • Мотивация за активно търсене на работа – 152 лица;

  • Професионална ориентация – 571 лица;

  • Професионална квалификация – 1 лице.

От Дирекция „Бюро по труда“ – Котел за 2015 г. отчитат, че за 2015 г. са обхванати 114 лица, от тях: жени – 64; младежи до 24 г.вкл. 10; младежи от 25 г.до 29 г. – 13; над 50 г. – 17; продължително безработни – 34.

- Осигуряване на заетост на ромите търсещи работа:


  • Включени в насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта – 3 лица;

  • Включени в програми, вкл. и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” - 13 лица;

  • Устроени на работа на първичен пазар на труда – 73 лица;

  • Повишаване на пригодността за заетост и квалификация на безработни роми, чрез включване в обучение в т.ч.:

  • мотивация за активно търсене на работа – 15 лица.

  • Насърчаване на социалния и гражданския диалог в подкрепа на трудовата реализация на ромите - провеждане на срещи, семинари, дискусии, кръгли маси и др. мероприятия с ромски организации.

  • Съвместно със СНЦ „МАК” - проведена среща с младежки фокус с цел запознаване на младите хора с услугите, които предлага ДБТ - Котел и мотивиране за регистрация на неактивните младежи

През м.ноември 2015 г.в ДБТ - Котел по Национална програма „Активиране на неактивните лица” започна работа ромски медиатор, очаква се през м. януари 2016 г. да започне работа втори ромски медиатор.

От община Сливен извършват проучване на състоянието на ромските предприемачи на територията на общината, извършват анализ на актуалното им състояние и техните проблеми при разкриване на нови работни места или задържане на заетите. Предприемат мерки за разширяване на тяхната информираност и достъп до банкови и небанкови институции и до европейски програми.

В община Твърдица основно съвместните дейности на общината са със училищата на територията по преквалификация и образование на ромската общност, ДБТ – Нова Загора, ДЗиСР – Нова Загора. Положителна тенденция напоследък е наемането на представители на общността в търговията и най-вече в текстилната промишленост, което е пряко следствие от повишената образователна степен на представителите на общността.

В периода юли - октомври 2015 г. Областна администрация Сливен се включи в проект „Подкрепа за заетост“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Наети бяха 176 трайно безработни лица в редица населени места на областта: община Сливен – 70 лица; община Нова Загора – 50 лица; община Твърдица – 30 лица; община Котел – 26 лица.


5. ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА И АНТИДИСКРИМИНАЦИЯ
Най-чести причини за констатираните нарушения в кварталите с малцинствено население са употребата на алкохол, скандали и сбивания на основа стари неуредени междуродови отношения, както и ниската правна култура, непознаването, незачитането на правните норми, високият ръст на безработица и неграмотност.

Приоритет в дейността на полицейските служители е да работят активно за опазване на обществения ред и социалния мир. Успоредно с това органите на реда предприемат всички необходими мерки за осигуряване на правата на малцинствата и недопускане на форми на дискриминация, расизъм, екстремизъм и ксенофобия.

За да се гарантират правата на гражданите и да се противодейства на проявите на нетолерантност в структурните звена на ОДМВР - Сливен се провежда професионално обучение по теми, свързани с правата на човека, полицейската етика и проблемите на малцинствата. За поддържане на устойчиво ниво на професионална квалификация в рамките на техните правомощия, обучението е осъществено от служители, преминали специална подготовка за обучители по тематиката. Разгледани са следните конкретни теми за повишаване квалификацията на полицейските служители за работа в мултиетническа среда:


  • Конвенция за защита на правата на човека и умения за работа с представители на ромските общности;

  • Методи за работа с лица от ромски произход, жертви на престъпления от домашно насилие и съжителстване на ромите /14-17 г./;

  • Работа с подрастващи деца от ромски произход /полиция-родители и отдел закрила на детето/;

  • Международни ангажименти относно полицейската дейност в многоетнически общества;

  • Формиране на конкретни практически умения за комуникация с граждани от ромски произход;

  • Психологически аспекти на работа на полицейските служители с жертви на престъпления от ромски произход;

  • Национални стандарти относно полицейската дейност в много етнически общества, използване на сила, огнестрелно оръжие и спомагателни средства;

  • Малцинствата и полицията – теоретични правила за решаване на битови конфликти, възникнали в квартали с живеещо мнозинство от ромски етнос;

  • Повишаване на психологическата компетентност на полицейските служители, които работят с граждани от ромски произход;

  • Работа на полицията с етническата общност;

  • Правата на човека. Умения за работа с представители на ромските общности;

  • Умения за работа с ромските лидери или с представители ромските общности;

  • Европейски стандарти за работа с мултиетническо общество – стереотипи, дискриминация и предразсъдък;

  • Правата на малцинствата и полицейска практика;

  • Нрави, обичаи, бит, култура и традиции на ромите;

  • Защита от дискриминация и осигуряване на равни права на ромите.

За по-голяма ефективност на полицейската дейност в районите с компактно ромско население, като полицейски служители се търсят да се назначат роми. В резултат на това през 2015 г. в ОДМВР Сливен са назначени две лица от ромски произход на длъжност „сътрудник охрана”. Едното от лицата е назначено в РУ Сливен – кв. „Надежда”, а второто лице в РУ Н. Загора - кв. „Шести”.

В дирекцията се работи активно за изпълнение на мерките в приоритет „Върховенство на закона и не дискриминация” и оперативна цел „Гарантиране правата на гражданите с акцент върху жените и децата, защита на обществения ред, недопускане и противодействие на проявите на нетолерантност и на езика на омразата”.

Редовно се предприемат превантивни дейности на ОДМВР - Сливен срещу разпространението на наркотични вещества в кварталите с предимно ромско и смесено население.

Във връзка със стратегията на област Сливен за интегриране на ромите /2012 г. – 2020 г./ дейностите на полицията са насочени към активно присъствие на инспектори от Детска педагогическа стая (ИДПС) в училищата, предимно с ромски ученици, по програми като „Полицаят в училище”. Съвместно с тях при обсъждане на теми за наркотични вещества вземат участие и служители от Сектор „Противодействие на криминалната престъпност” (С„ПКП”) към ОДМВР и от съответното РУМВР, работещи по линия на „Наркотици”. По инициатива на ИДПС се организират различни спортни и други мероприятия с цел изграждане на доверие към полицията сред учениците.

В заседанията на Общинския съвет по наркотични вещества, на които присъстват директори на училища, представители на прокуратурата, на неправителствени организации, на Червения кръст и отдел „Закрила на детето“, активно вземат участие и служители от С„ПКП” и ИДПС при ОДМВР – Сливен. Обсъдени са проблеми като:


    • Обсъждане на възможностите за видеонаблюдение с цел недопускане на разпространение на наркотични вещества в училищните райони;

    • Дейността на училищните настоятелства по отношение превенцията, свързана с тютюнопушенето, разпространението и употребата на наркотични вещества.

    • Превантивни дейности и проблеми в училищата на област Сливен и в частност училищата с учащи се предимно от ромски произход;

    • Проблеми, свързани с охраната на училищните сгради и полицейското присъствие в близост до тях;

За изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, съществено значение оказва сътрудничеството на всички пряко ангажирани институции, представителите на НПО и на ромската общност.

За подобряване ефективността на работата на РУ гр. Нова Загора през годината са проведени учебни занятия с полицейските служителите по следните теми:



  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства;

  • Правата на човека и полицията;

  • Европейска харта на полицая;

  • Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказания;

  • Работа на ПИ, МлПИ и ППД с малцинствата;

  • Европейски стандарти за работа в мултиетническо общество.

Най-честите сигнали за нарушаване на обществения ред са основно в кв. „„Шести“ на гр. Нова Загора - битови скандали, сбивания между отделни родове, като по правило след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, нарушаване на нощната тишина при провеждане на сватбени и други тържества. За решаването на възникналите въпроси за работа в мултиетническа среда се поддържат тесни връзки и с други държавни институции като община Нова Загора, Центъра за закрила на детето, ОУ „Хр. Смирненски“, намиращо се в кв. „Шести“ и др.

През 2015 г. в РУ - Котел са проведени 12 учебни занятия, като са изнесени лекции като:



  • Защита от дискриминация и осигуряване на равни права на ромите;

  • Умения за работа с изявени ромски лидери или представители на ромски общности;

  • Работа с лица от ромски произход жертви на престъпление или домашно насилие и др.

Мерките, предприети през годината са насочени към гарантиране правата на гражданите с акцент върху жените и децата. Изградена е много добра координация между Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” - гр. Котел, МКБППМН - Котел и РУ - Котел, като всеки получен сигнал се разглежда на заседанията на координационния механизъм в Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” - гр. Котел.

При наличие на данни за евентуално насилие над деца и по искане на отдел „Закрила на детето” се предоставя полицейска закрила. През 2015 г. са издадени пет заповеди на началника на РУ за полицейска закрила.

През 2015 г. в РУ - Котел са образувани досъдебни производства на основание чл.191, ал.1от НК за заживяване на пълнолетни лица без сключен брак с лица навършили 14 – 17 г. Този вид престъпления са характерни за лица от ромски произход. Образуваните досъдебни производства са 2 бр.в гр. Котел, 4 бр. в с. Градец,и 1 бр. в с. Тича.

По-голяма част от нарушенията са административни от рода на: нарушаване на обществения ред, изразяващи се в скандали на обществени места, нарушаване на нощната тишина.

Общият брой на престъпленията за 2015 г. са 222 бр., от които 122 бр. са извършени от лица от ромски произход.

Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, като тези мерки се прилагат след производство по доказване на неравно третиране.

През 2015 г. КЗД е работила по 11 преписки по признак етническа принадлежност, образувани в резултат на жалби от потърпевши или неправителствени организации от регион Сливен. 7 от тези жалби касаят уронване на престиж или подбуждане към етническа дискриминация чрез използване езика на омразата в телевизионни предавания или публикации в печатни и ефирни медии. Една от жалбите е във връзка с отправени на публично място обидни реплики към селски кмет, свързани с ромския му произход. Друга се отнася за тормоз на работното място, а две от жалбите касаят отказ за обслужване в обществено заведение.

В хода на производството във връзка с тормоз на работното място не беше доказана дискриминация, както и в единия от случаите на недопускане в обществено заведение. По другото производство за недопускане в заведение беше постигнато споразумение между страните за прекратяване на дискриминацията. В първи състав на Комисията за защита от дискриминация беше разгледана жалба на жител на Нова Загора срещу собственика на бар в същия град. Жалбоподателят, експерт в община Нова Загора, се оплака, че не е бил обслужен в заведение – бил е със свои гости от чужбина, но заради малцинствения му произход са отказали да му сервират, като са им поискали членски карти. Потърсил връзка с управителя, но не успял да се срещне с него. Отказана им била дори минерална вода. В подобна ситуация е изпадал и в други заведения в града. В хода на производството страните по преписката са се помирили и сключили споразумение за недопускане на подобни прояви на дискриминация.

Всеки момент се очаква КЗД да излезе с решение във връзка с публичната обида към селски кмет, а производствата по останалите 7 преписки във връзка с публикации в медии продължават.

За същия период близо 100 граждани от ромски произход са били консултирани в регионалния офис на КЗД в Сливен или в откритите приемни по общини по повод извършена спрямо тях дискриминация, но само в част от случаите са посочвали като причина за това етническия си произход. По този признак са регистрирани откази за обслужване на роми в заведения или недопускане в плувен басейн; многократен отказ за назначаване на учител с дългогодишен стаж заради произхода и напредналата му възраст; променени конкурсни условия при кандидатстване за работа; тормоз от работодател с цел потърпевшият да бъде принуден да напусне; отказ на органите на реда да упражнят контрол по спазването на наредбата за обществен ред в ромски квартал; грубо отношение и отказ за приемане в спешно отделение; грубо отношение от страна на държавни или общински служители; тормоз над ученик и недопускане участието му в училищни концерти; тормоз в училище заради етническа принадлежност и увреждане; психически тормоз над дете, намесено погрешка в ТВ-репортаж за ранните раждания; ограничен достъп до електромерите в ромски квартали чрез поставянето им на високо и др.

За да бъдат хората по-добре информирани относно механизма на защита на КЗД срещу прояви на дискриминация, в ход е и активна привантивна дейност за толерантност. На над 20 презентационни срещи през годината с участие на ромския етнос хората са запознати с нормите на антидискриминационното законодателство, функциите и правомощията на КЗД, реда и условията за образуване на производство. Проведените информационни и дискусионни срещи, ежеседмичните открити приемни на регионалния представител на КЗД в общини и кметства от област Сливен обхващат все повече населени места с компактно ромско население като Твърдица, Шивачево, Котел, кв. „Надежда“-Сливен, кв. „Шести“- Нова Загора, училища с преобладаващ брой ромски деца. Традиционни партньори в тези прояви бяха Фондация „Здравето на ромите”, Сдружение „Жажда за живот”, Сдружение на педагогическите съветници и общинските експерти по интеграция. Хора от всякакви етноси, в това число и роми, са присъствали и на срещите с представители на местното самоуправление, културни и образователни институции, НПО и граждани, проведени в редица кметства като Кермен, Калояново, Горно Александрово, Крушаре, Селиминово, Гавраилово и др., както и с различни социални групи като инвалиди, диабетици, пенсионери, ученици, хора на социално подпомагане. При реализиране на проекти, в които КЗД участва, се извършват дейности, касаещи всички етнически групи без да се прави разделение между тях. Така например проект „Училища без дискриминация”, изпълнен в партньорство с Датския институт за човешки права, обхваща проблеми на всички етноси, в т. ч. и ромите.



Сподели с приятели:
1   ...   73   74   75   76   77   78   79   80   ...   102


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница