Грешки при аргументирането на тезата



Дата02.02.2017
Размер146.51 Kb.
Размер146.51 Kb.

ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” – гр. Видин

Г. Кидиков



Грешки при аргументирането на тезата
Писането на есе стана много модерно и както ми се струва задължително по всички учебни дисциплини. Вие, моите ученици, най-добре знаете това! Но каквото и да си говорим, колкото и писане да е паднало, винаги когато сме анализирали в час конкретна писмена работа констатирам грешки, свързани с аргументацията. Винаги съм се опитвал да обясня техния характер, как да се избягват – но...

Нека не звучи като оправдание, предвиденото нормативно време за тази овладяването на умението да се аргументира в часовете по Български език и литература и Философските дисциплини е малко.То не може да се увеличи, защото тези предмети преследват и други задачи – вие много добре знаете това. Така се роди идеята за тази, така да се каже статия, в която накратко да се представи проблема. Надявам се, написаното да вие от полза.


Съществуват два вида грешки в аргументацията:

1. Грешки, свързани с логическото извеждане, които могат да се идентифицират чрез изследване на линейното структуриране на текста, т.е. на тематичната прогресия. Това са аргументативните грешки, свързани със силогистичната работа на пишещия.

2. Грешки, свързани с информацията, която се влага в логическите рамки (фреймовете) - набиране и източници, подбор, съхранение, преработка, оценка, артикулиране на информацията. Това са грешки в аргумента, но засягат отношението на съдържанието на изказването към действителността, засягат отношението на пишещия към информацията. Могат да се нарекат условно когнитивни грешки, доколкото се отнасят до механизмите за обработка на познанието.

Следващите примери от есета са подбрани с цел да подпомогнат работата на пишещите есе. Те са систематизирани по най-често срещаните типологии в учебниците по есе, което не значи, че редът, по който ги представям, отразява честотата на проявлението им. Показват се типични грешки, които се допускат от учещите и които не са проблем на неадекватна вербализация на мисълта, а на погрешна логическа организация на мисълта и на текста или дори, моля за извинение, на липса на каквато и да било логическа верига. Анализират се грешки, които идват от невярна или зле обработена информация.



1. Аргументация чрез излагане на данни и факти

Когато аргументът се конструира на базата на статистика или документи, тогава пишещият се позовава на очевидното. Доказателството се съдържа в очевидната истина и пишещият трябва да оцени твърдението според природата на очевидното. Тук може да се приложи таблицата за истинност на конюнкцията, дизюнкцията, импликацията и еквивалентността, която помага да се установи кога логическите схеми са истинни или неистинни. Учебниците за американските колежи съветват нещо далеч по-приложимо:



Релевантност. Проверете детайлите, за да сте сигурни, че те са свързани с умозаключението и че нито една значима информационна част не е изпусната.

Точност. Бъдете сигурни, че авторът е представил факти, които могат да бъдат проверени, ако е необходимо. Ясни ли са източниците на информация?

Ясна дефиниция. Фактите трябва да бъдат представени недвусмислено.

Достатъчност. Статистиката и останалите представени данни трябва да са адекватни на твърдението.

Какви проблеми възникват при този тип аргументация?

Грешка може да има не само когато не са изпълнени изискванията към данните, но и тогава, когато се излагат данни, без да се предлага разсъждение.

Емблематични също са и ригистрационните номера на 95 % от скъпите коли, които имат ясната цел да покажат финансово благополучие. Това са очеизбождащо непроизволните комбинации от цифри, които кичат издутите спойлери на МПС-тата. На повечето хора им е ясно, че една такава комбинация от цифри струва трицифрена сума в КАТ.

("Афишират ли се прекалено много богатите хора в България?", П. Д., Психология1)

Липсва едно заключително изречение, в което да се поясни, че трицифрените суми за непроизволните регистрационни номера на скъпите автомобили са по джоба само на богатите хора и така те се превръщат в начин богатите да демонстрират богатството си. Очевидно е, че липсва контекстът в структурата на аргумента - първото изречение е твърдението, следващите две са примерът, т.е. данните, контекстът липсва.

Съществува обаче проблем и при формулирането на твърдението. 95 % е точно число, до което обаче се е стигнало по пътя не на статистика, а произволно. 95 % е хипербола, която цели да убеждава не по рационален, а по емотивен път.

Още един пример за липсващо умозаключение, което да свързва твърдението с примера:

В българския обществен живот депутатите не малко пъти са били обект на присмех, поради абсурдните поправки, които са предлагали в книжовния български език. Най-фрапиращата е от началото на ХХ век, когато има предложение думите да се записват със звуковете, които се изговарят.

("Трябва ли депутатите да бъдат подлагани на изпит по български език и есе?", Л.Т., История)

Грешки в аргументацията може да има и поради посочване на неверни данни. Тогава, както ще стане ясно, няма проблеми в механизмите на логическото извеждане и линейното структуриране на текста, а в погрешната оценка на истинността на твърденията или фактите. Следователно тук няма собствено аргументативни грешки, които са грешки в логическата постройка на микротекста, а грешки, свързани вероятно с информационния източник, със съхраняването и преработването на информацията в паметта, с подбора и йерархизирането на информацията. Причините за неуспешното изграждане на аргумента трябва да се търсят не в логическите схеми и осъществяването им в текста, а в подбора и оценката на информацията, вложена в схемата. Ето няколко примера:

Езикът, българският език, на който днес говорим е различен от езика на нашите предци. Старобългарският език днес би се възприел като един диалект изпълнен с много грешки. Новобългарският език на който днес уж се водим че говорим съществува само в правоговорните и правописните речници.

("Съществува ли "правилен" български език и кой го говори?", Г.П.)

Проблемът тук е, че твърденията във второто и в третото изречение са неистинни (въпреки че имитират понятийния език на специализираната литература).

В други случаи става дума едновременно за неправилна употреба на понятия и на неверни данни. При липсата на достатъчно стабилни знания в дадена област пишещият трябва да отхвърли възможността да използва тази информация!



2. Аргументация чрез дефиниция

Когато се предлага дефиниция на институция, ценност, инициатива или на каквото и да е, условието е да е адекватна. Какви са обаче измеренията на онова, което наричаме адекватност?

Според традиционната логика има няколко различни вида дефиниции, управлявани от авторовата интенция:

2.1. Нови дефиниции. Ако пишещият говори за термин или събитие, което няма предхождаща история или има ново значение, трябва да го дефинира.

2.2. Речникови дефиниции. Пишещият може да обясни ясно терминологичното значение чрез позоваването на значение, което вече е описано.

2.3. Уточняващи дефиниции. Те се създават от пишещия, който иска да употреби термина по необичаен начин. Например ако настоявате, че четенето е интерпретация, би трябвало да дадете прецизна дефиниция на четенето.

Най-често срещаните грешки в аргументите с дефиниции:



Грешката на случайността е когато спорещият приема изключението като общо правило или приема общото правило като универсално.

Например всеобщо схващане е, че убийството е престъпление. Ако твърдите, че е морално приемливо полицията да убие маниак, който застрашава околните, тогава не можете да използвате това изключение, за да разколебаете общото твърдение, че убийството е морално недопустимо и е престъпление.

Твърдението, че чалгата е слушана единствено от българи с нисък социален статус, не може да бъде доказано със следващия аргумент:

Чалга слушат и някои чужденци, които посещават България. У нас на гости беше един немски професор, който с удоволствие слушаше и танцуваше чалга. Дори чужденците и то с висок социален статус харесват тази музика.

("Чалгата - за или против", А.Ф., Графичен дизайн)

В първото изречение новата информация е, че чужденците слушат чалга, във второто - същата нова информация (вече стара) се конкретизира, а в третото се доуточнява така, че носи съвсем различно внушение и все пак не е напълно нова и непозната информация. Проблемът на умозаключението тук е не в логическото извеждане, а в липсата на връзка с твърдението, че чалга слушат само българи с нисък социален статус.

Грешката на обърнатата случайност е позната като прибързана генерализация и е просто обърната грешка на случайността. Грешката се опира на генерализация на базата на изключителни частни случаи вместо на типични случаи. Ако твърдите, че всички рози са ароматни, защото от опит знаете, че някои от тях са, вие или грешите, или изречението ви е метафорично.

А и аз искам да попитам нещо: Откъде дойде този мит, че манекенките са глупави? Почти съм сигурен, че това е легенда, дори по-лошо, отвратителна долна клюка, пусната от жените мечтаещи за манекенски живот, но ощетени от Господ, не ставащи за тази професия. Опитват се да оронят престижа им и понеже не могат да оплюят външния им вид (случва се и това, почти винаги), те наблягат на умствения им капацитет.

("Глупави ли са манекенките?", П.Т.)

Грешката е в приемането за истина, че всички грозни и завистливи жени компенсират несбъднатите си мечти по манекенската професия, като създават мита, че манекенките не са особено умни. Тук, ако невнимателното око пропусне генерализацията в членуваното съществително жените, добре построеният микротекст може да убеди четящия в правотата на написаното.

Грешката на началото на въпроса се нарича грешката на кръговата дефиниция, в която заключението на аргумента е вмъкнато в началната му част. Примерът, посочен в учебника на Гуд, Ди Яни, Смит, звучи абсурдно:

Далас ще спечели Суперкупата, защото има най-добрия тим с най-добрия треньор и мениджър. Зная, че е най-добрият отбор с най-добрият треньор, защото ще спечелят Суперкупата. А ще спечелят Суперкупата, защото само най-добрият отбор и най-добрият треньор заслужават това

(Гуд, Ди Яни, Смит 1989).

Не е трудно да се попадне на подобни примери и в нашите есета:

Разбира се всеки има своя представа и разбиране за красотата. Често за разбирането на дадено нещо, е необходимо да го съпоставим, с друго, да го съотнесем с нещо, което ни е познато и го разбираме. За това представите на хората за красота, често са твърде различни.

("Красиви ли са манекенките?", Е.Я.)

Очевидно е, че тук има някакъв проблем. До второто изречение има някакво тематично развитие, след което налице е пълно повторение на началното твърдение. Получава се ефектът на кръговата дефиниция. Типична грешка в логическото извеждане.

Следващото изречение показва, че същата грешка е възможна не само в рамките на микротекста, а дори и в рамките на изречението:



Налагането на теми табу сред семейството допринася за неправилното контактуване между членовете му и за достигането на момента, в който да има забранени области, които никога да не бъдат опознати и изучени в дълбочина.

("Има ли според вас теми табу в семейството?", Х.Г., Култура и изкуство)



3. Аргументация чрез сравнение и контраст

Това е може би най-популярният от всички аргументи, често експлоатиран и от създателите на реклами. Две или три версии на някакъв продукт се сравняват в действие и, разбира се, "победителят" е рекламираният продукт. Изискванията към този тип аргумент са:



  • Сравнението да е между два обекта, принадлежащи към един и същи клас. В противен случай имаме грешка на фалшивото сравнение.

  • Пишещият да сравнява достатъчно важни качества от обектите. Така се достига до заключение за преимуществата и недостатъците на обектите.

  • Сравнението да доказва гледната точка. Да е релевантно на заключението.

Ето пример за такъв тип аргумент:

Предизборната кампания може да се сравни с кандидатстудентската такава. Всеки кандидат-управляващ и същевременно всеки кандидат-студент използва даденото му време, за да може да се представи в най-добрата си форма. …И ако продължим със сравнението на двете кампании ще открием още много факти, които доказват, че кампаниите, независимо дали са те предизборни, кандидат-студентски или други не са безсмислени - те повлияват върху крайния резултат. И кандидат-управляващите, и кандидат-студентите преминават през етапа наречен "изпит".

Квесторите на бъдещите управляващи, а това сме всички ние, трябва да бъдем максимално обективни и честни пред самите нас.

Разбира се, че можем да бъдем подведени, излъгани.

Но нали и някои кандидат-студенти се опитват да преписват по време на изпит.



Единствената разлика между кандидат-студентите и кандидат-управляващите е, че оценителите в единия случай не те познават, а в другия както се казва "си им ясен, като бял ден".

("Отразяват ли се предизборните кампании на изборните резултати?", Г. Л.

Това нарушава, но не разрушава логическата схема. Само вреди на рецепцията на текста.

Следващият пример за аргумент сравнение би бил добър, ако не бяха изпуснати всякакви твърдения и свързващите ги изказвания:

Класически пример за това как се печелят избори с добра стратегия по време на предизборната кампания е случаят с преизбирането на Елцин за Президент на Русия. Тогава председателката на неговия предизборен щаб, която е и негова дъщеря - Светлана, наема трима консултанти от Демократическата партия на САЩ. Те, виждайки че кандидатът на Комунистическата партия Генадий Зюганов има известна преднина според социологическите проучвания съветват Елцин в последната седмица преди вота, да вкара в употреба класическата карта на антикомунизма. Елцин започва усилено по всички медии да тръби, че ако Зюганов дойде на власт отново ще има национализация и масови гонения по политически причини. Електоратът притиснат да направи избор между комунистите и мафиотите, все пак решава, че комунистите са по-страшни. Вследствие, на което Елцин спечели една убедителна победа.

Друг подобен случай имаме на българска земя. По време на местните избори през 1995 г. комунистите публикуваха фалшив партиен билет за членство в БКП на кандидатът на десните сили за кмет на София - Стефан Софиански. След като това активно мероприятие беше разкрито и абсолютно опровергано от компетентните институции, Софиански спечели с резултат над 70 %.

("Отразяват ли се предизборните кампании на изборните резултати?", С.М., Политология)

Липсва твърдение в началото на аргумента, а двата примера не са съпоставими. Липсва каквото и да било логическо извеждане, не се експлицира връзката между двата примера и в какво е тяхното сходство.

4. Аргументация по аналогия

Ето логическата схема, която пишещият трябва да спази при подобен вид аргументация:



Ако а, в, с, d притежават свойствата х и у

и а, в, с притежават свойството z,

тогава d вероятно притежава свойството z.

Ако четири модела на някаква марка кола са икономични и ефективни и трите по-ранни модела са много мощни, то най-новият модел вероятно също е мощен. Аргументът по аналогия следователно зависи от няколко фактора, които определят подобието между два или повече обекта.



Ето петте въпроса, които пишещият трябва да зададе:

  • Колко обекта ще сравнявам? Очевидно големият брой от примери, които давате като очевидни, подсилват аргумента. От друга страна, есето не е научна статия, основана на експеримент, и далеч по-важно е примерите да са самоочевидни, а не многобройни.

  • Колко качества на сравняваните обекти са общи? Колкото по-голям е броят им, толкова по-убедителни сте.

  • Колко релевантна е истината? Очевидното трябва директно да подкрепя заключението ви.

  • Колко силно е твърдението на аргумента, отнесено към встъпителните твърдения? Например твърдите, че статистиката показва някакви данни и списанията за коли показват, че новият модел е спечелил наградата на годината за коли. Предишните модели имат същите данни, каквито сочи статистиката, но не са печелили награда на годината. Тогава аргументът ви е слаб.

  • Колко разнородни са сравняваните показатели, използвани във встъпителната част? Колкото по-разнородни и разнообразни са те, толкова по-силен е аргументът.

Грешките в аргументацията по аналогия са заради неправилото предположение, че нещата, които си приличат в някакъв аспект, си приличат изобщо, във всичко. Съществуват и грешки заради подбор на свойства, събития, качества, които не се съотнасят с основното твърдение:

В последно време богатите се афишират в медиите. Нароиха се доста предавания от сорта на "Горещо" с Венета Райкова, чиято основна цел и тема е афиширането и популяризирането на хора с по-големи финансови възможности. Много са примерите за това.

Подобна тенденция може да се забележи не само в специализираните за това предавания, а дори и в централната информационна емисия, когато след закриването на авто изложбата в София показаха човека купил една от двете най-скъпи коли в света - "Майбах".

("Афишират ли се прекалено много богатите хора в България?", П.Д., Психология)

Проблемът на подобна аналогия е в това, че сравняваните предавания са различни по жанр и обобщението, че има подобна тенденция в новинарската емисия, е неправилно, защото един случай не прави тенденция. Да не говорим, че този пример доказва не афиширане на финансово благополучие, а само наличието на българи, които имат материални възможности. Следователно не може да се достигне по логически път до доказване на твърдението.

5. Аргументация по асоциация

Логическата схема на аргумента е, че ако х притежава качеството d и у притежава качеството d, то х и у притежават качеството d.

Обичайната грешка, която се допуска в този вид аргументация е, че х се отъждествява напълно с у само заради тази прилика. Тук се нарушава определението на Лайбниц за тъждеството "х = у, ако и само ако х притежава всяко свойство, което притежава и у, а у притежава всяко свойство, което притежава х" (вж. Стефанов 1993: 66). Грешката се състои в това, че притежанието на само едно свойство от х и у не ги прави тъждествени.

Ето пример:

Чалга слушат таксиджиите. Тъй като чалгата завладява този слой от хора в обществото, които не са се реализирали и постигнали нищо стойностно в живота си, шофьорите на такси са ниско културни и не успели в живота.

("Залезе ли чалгата?", Д.К., Телекомуникации)

В този тип аргументи липсва дедуктивната процедура, за да се направи единствено вярното заключение.

6. Аргументация чрез авторитет

Авторитетът може да приеме различни форми, по-често използваните са на познати хора или документи. Пишещият трябва да се позове на авторитетен източник, който да е релевантен и непредубеден по темата. Когато се опирате на авторитет, задайте тези въпроси:



  • Дали е споменат авторитет?

  • Дали авторитетът е релевантен изобщо?

  • Дали авторитетът е авторитет по проблема?

  • Дали авторитетът е непредубеден наистина?

Проблемът на аргументите, които разчитат на нечие мнение и репутация или дори на нечие чувство, е, че изискват коректно позоваване и съответно изпълняване на повече изисквания за адекватност. Грешките в аргументацията чрез авторитет се дължат по-често в избора на подходящ източник на информация, т.е. те са от втория тип грешки.

7. Аргументът причина - следствие, следствие - причина

Това е може би най-трудният вид аргумент, защото зависи от формулирането на хипотеза за непознат фактор - причина или ефект. Този аргумент предсказва, че нещо е или ще бъде случай, основан на бъдещо или съществуващо условие. Пишещият предвижда връзката между две събития, които са зависими от резултат или причина. Съществуват очевидни връзки между причината и следствието. Ако поставите ръката си над огъня, тя ще изгори. Но повечето причинно-следствени връзки са трудно доказуеми. Потребни са достатъчен брой условия в причината, преди адекватно да предвидите какъв ще е резултатът. Например трябва да познавате цялата теория за икономическото планиране, за да отгатнете ефекта от инфлацията.

Ето един пример за причинно-следствена аргументация:

На всеки четри години в България се избират народни представители, които да представят обществото и да защитават неговите интереси, гласуването и приемането на закони, отговарящи по адектватен начин на обстановката в страната и света. Недопустимо е това да се прави от хора с бедна езикова култура, неможещи да структурират мислите си и да изложат вярно вижданията си. За да се избегнат подобни ситуации е добре да се въведе изпит обхващащ всички, които попадат в листите за кандидат-депутати. Този изпит трябва да проверява, дали могат правилно да се изразяват и дали могат да се аргументират при защита на твърдение.

("Трябва ли депутатите да бъдат подлагани на изпит по български език и есе?", Н.К., Психология)


Да се оценят и да се избегнат подобни грешки не е лесно. Но не е задължително да бъдете титани на мисълта или учени, за да умеете да ги откривате и да ги отстранявате. Трябва да ги познавате и малко повече да внимавате, за да ги избягвате.

Вероятно подобни занимания носят опасността писането на аргументативен текст да се превърнат повече в бреме, от колкото да се осъзнае като необходимост за всеки средностатистически интелигентен човек. Проблем, от който аз наистина се страхувам, но се надявам да преодолеем заедно с вас.


ЛИТЕРАТУРА
Ангелова 2005: Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. София.

Гуд, Ди Яни, Смит 1989: Gould, E., R. DiYanni, W. Smith. The Act of Writing. New York, Random House.

Добрева, Савова 1990: Добрева, Е., И. Савова. Проблеми на изграждането на текста. София.

Ефтимова 2006: Ефтимова, А. Аргументът в академичното есе: да се договорим. - Език и литература, 1-2, София.

Кисьов 2000: Кисьов, Ст. Не будете сомнамбула. София.

Стефанов 1993: Стефанов, В. Логика (Учебник за средното общообразователно училище). София.



Хефернан, Линкълн 1986: Heffernan, J. A. W., J. E. Lincoln. Writing. A College Handbook. W. W. Norton, New York-London.


За всички предмети от философския цикъл



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница