I. b началото бе играта нареждане на фигурите обитателите на хотел,АЗ. Как да се запасим с черновите на съдбата



страница6/16
Дата01.02.2017
Размер2.44 Mb.
Размер2.44 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

ПИСМО 7

Роля и душа

ДрагиЮ

Ще ви разкрия малка професионална тайна. Към днешна дата аз имам единадесет лекари. И всичките ме лекуват, всеки от нещо; един от срамежливост, друг от меланхолия, трети от глупост, четвърти от злоба, пети от

безсъница, шести от заекване (аз заеквам само когато говоря с него). Един голям специалист по отказване на цигарите (от­казвал го е като Марк Твен ловече от стотина пъти) се мъчи над мене вече три години и е постигнал известен успех: на работата аз повече не пуша. Лекуват ме от всичко, освен, за съжаление, от пиянство -тук е безнадеждно, аз паталогично не пия. И всичките лекари са мой пациенти.

Вие ще попитате: какво е това - лечебен майтап? Психотерапевтична комедия? Или просто така, хумор?

В никакъв случай. Това е работа. Има и малко хумор, и игра, разбира се, но само дотолкова, доколкото е полезно за работата. И наистина нима у мен с ъ в (хе м няма злоба, срамежливоет, меланхолия или глупост? Колкото искаш. Нима аз винаги добре спя? Само понякога. Нима аз нито веднъж в живота не съм заекнал? Множество пъти. Ако на пациента му е по-удобно да се лекува, лекувайки мене, защо да не му позволя това? Та нали аз наистина се лекувам...

Добре, но за всички няма как да се запасиш с бележки и понякога се налага да прибягващ до помощта На другите пациенти: от тях винаги има достатъчно. Делът на преструв­ката-може да бъде различен (колкото е по-малък, толкова по-добре), а да се разкрият картите може после, когато (ако) лекуването има успех Този метод аз наричам именно така: „лекуване с лекуване"; понякога той е превъзходен, но, раз­бира се, не е универсален. Нали мнозина от тези, които идват в моя кабинет, желаят да виждат в мене Опекунствуващия, Изучаващия, Благодетеля, Силния, По-големия, Хипнотизатора, Бащата и т. н., и т. н.: Според разпростране­ната представа лекарят трябва да бъде уверен, категоричен, внушителен. Ако Ученият Благодетел изведнъж започне да се оплаква, заеквайки, от своята глупост, можете да си пред­ставите какви аплодисменти ще последват! Но все пак съв­сем не всички - дори ако искат! - съвсем не всички просто могат при цялата ми психотехника с достатъчна пълнота да усетят у мен гореизброените божествени дадености; а най-важното, съвсем не на всички им се иска при това да застават в позицията на Опекунствувания, Изучавания, Нисшия, Слабия, Младшия, Хипнотизирания и т.н. У мнозина, особе­но сред недо-самоутвърдилите се, действува против собст­вената им воля негативизмът (духът на отрицанието,

духът на съмнението); мнозина - и съвършено справедливо! - считат възможно за себе си само неформалното общуване и само на равни начала; а някои, особено недо-самоутвърди-лите се, се чувствуват естествено в положение „отгоре"...

Моята задача следователно веещ път, с всеки нов пащент е -колкото може по-бързо да позная, да почуствувам каква ро­ля да му предложа, коетр съотношение на нашите позиции за него е най-доброто, на кого да се предложа като Силния, на кого - като Слаби», кога да бъда по-тих от водата и; по-ни­сък от тревата, а кога да бъда такъв, че да посмъкна от високомерието/Разбира се, всичко това не е без проби и грешки..."

А сега за какво става дума. От Вашите последни писма ми стана ясно, че Вие, както и мнозина, имате твърде смътни предс­тави за психологията на жизнената роля, казано по-точно нямате никакви. Тази празнина трябва да бъде запълнена, при това - незабавно, тъй като общуването не е нищо друго, освен игра на жизнени роли.

Ролевият автотренинг също изисква известна теоретичес­ка подготовка. Разговорът няма да бъде кратък, пор;ади което това писмо вероятно ще бъде разделено на две или на три, които изпращам едно след друго, без да дочаквам отговорите.

Думата „роля" за Вас едва ли е нова. „ Ролите изпълниха.."

Изглежда, че е просто. Да играеш роля на сцената значи да бъдеш Еди-кой си_ Ролите изпълниха.." .

Изглежда; че е просто. Да играеш роля на сцената Значи да бъдеш Еди-какъв си в еди-кой си спектакъл (пиеса, филм, пред­ставление и тл.) Да играеш роля означава някого или нещо да изобразяваш. Но само да изобразяваш ли? . V

... На сцената се играе спектакъл, премиера на нова комедия. По време на действието героите запалват свещи. Една от свещите пада, героите не забелязват това, те го­рещо се целуват. От падналата свещ се запалва леснозапа­лим декор - огън, дим... Целувката продължава.- На сцена­та изтичва човек с пожарогасител, насочва струята от пя-на към пламъка, улучва и целуващите се - обятията се разкъсват, актьорите са ужасени, целите са в дим.. Завеса Зрителите се смеят, аплодират. Ролята на пожарникаря блестящо бе изпълнена от пожарникаря Вася.

„За мен този човек изигра ролята на спасител." ,"В нейния

живот този човек изигра съдбоносна роля." Какво е все пак ролята?...

Ще отговоря така: ролята е начин на съществуващ на Вашата психика.

С други думи - тяло на Вашата душа. Нейната външност. Същото, което е формата на материята: както и да я моделираш, все ще е форма; какъвто и да си - все ще има додя. Вашето-Аз-За-Другия.

За реалния или въображаемия. За живия, живелия или още неродения,

„Да играеш роля" - това просто е другото наименование на общуването. Желаейки Или нежелаейки това, в общуването йие приемаме някакви роли и предлагаме някакви роли на другите. ' Може ли да се определи, систематизира, преброи колко роли и какви именно вие играете в своя живот?

Много е трудно. Практически невъзможно. Жизнените роли са с неизброимо множество имена и названия. Те са преходни и текущи, както и самият живот.

Е, а все пак?...



Ето-актьорна сцената. Играе ролята на Хамлет, А кол-ко роли е пиесата играе самият Хамлет? Син, Племенник, Възлюбен, Обичаш, Отмъстител, Мислител, Преследваш, Преследван.. Шут, Съдця, Ненормален,..

За всяка роля не-можеш дори подходяща дума да намериш.

А вие кой сте в своя живот?.. Кой сте за себе си и кой за другите?..

Докато не се е събудило Вашето самосъзнание - там, в безпа­метната тъмнина на младенчеството, Вие, без да знаете това, вече сте играли една роля. Ролята на Рожбата, на Младенеца, на Малкия. Това е била най-великата ви роля, тъй като е съдържала в себе си всички бъдещи и възможни, и изиграните, и неизиграните...

Веднага, щом самосъзнанието е, замъждукало, Вие сте се захва­нали с изключително интензивен PAT - no какъвдруг начин може да бъде разбран смисълът на детските игри?.. Вие сте изп­робвали ту една роля» ту друга. Вие свободно сте изследвали сво­ите самочувствия, докато в същото време животът, гледайки Ви със снизходителна усмивка, незабелязано е изпробвал своето..

.. И ето Вие сте възрастен, съзнателен човек. Човек, Който е Зает, Човек, Комуто е Трудно. Човек, Комуто Понякога е Скучно.

Човек, Който Понякога се Замисля. И » същото време Вие сте.

Син на своите Родители;

Роднина на Роднините Еди-каи си;

Работник в еди-кое си предприятие, в еди-коя си организация;

Подчинен на Еди-кого си, Началник на Еди-кого си и на Еди-кого си;

'Цътникъ транспорта;

Купувач;

Пациент на поликлиника еди-коя си, на Лекаря Еди-кой си;

Съкооператор в жилищна кооперация еди-коя си;

Читател на библиотека еди-коя си;

Стопанин на Кучето еди-кое си, зарегистрирано еди-къде

си.
Но нима това е всичко? Ами не, разбира се! Това е само нищожна част. Дори Вашите формални роли са изброени съв­сем непълно. А колко неформални има още?

Приятел на Приятеля Милотакъв-си; ''\

Приятел на Приятеля Нещокатотакъв-си;

Познат на Познатия Някъдетакъв-си;

Съсед на Съседите Околоедцкой-си;

Читател на Писателя Неддедикой-си;

Любител на Супередикаква-си Музика;

Поклонник на Артиста Претакъв-си;

Доброжелател на Прекрасния Човек Чудоедикой-си;

Недоброжелател на Негодника Разедикой-си.

Но нима и това е всичко? Не! Пак само нищожна част. Като Приятел на Милотакъв-си Вие играете ролята на Експерт По Особено Важни Въпроси, на Съветник и на Утешител; но в общуването с друг приятел - с Нетакъв-си, влизате в ролята на Страдащ, на Нуждаещ се от Утеха. Като Съсед на Съседите Околоедикои-си сте принуден да бъдете Свидетел .на Семейна Драма, на понякога и Разтърваващ и Извикващ Полиция. Като Недоброжелател на Негодника

Разедикой-си сте готов да приемате ролята на Следозател и Разобличител...

Вие пътувате със семейството - ще почивате. Пътник сте и играете ролята на Пътник и никоя повече, както изглежда. Но вие сте същевременно:



Баща,

Мъж,

Купувач на Пирожки и на Вестници на Разноедикои-си спирки,

Спътник на Спътниците Койгизнаекои-си. Едва ли може да се намери жизнена ситуация, в която да не се налага да бъдат съчетавани наведнъж много роли. Но и вътре в една, изглеждаща напълно еднозначна, роля по няка­къв начин се оказва, че има и друга, трета, четвърта™

Предстои ви да бъдете учител в средно училище. Ролята

на Учителя е яена, определена, еднозначна. Но вижте колко

скрити роли тя съдържа в себе. си, към какво множество от

други роли тя има родство, наклонност:. (Вж. схемата на стр.

75)


Има по какво да се помисли, нали?» Подобно» поле на „притег-лянията" или на „валентностите" има която и да е роля. Жизнен обем на ролята, пространство на нейната свобода, в което тя неза-бележимоили забележимо преминава в други роли, които, на свой ред, имат свои пространства, свои полета... Като постройте такова поле за която и да е роля (Родител, Мъж, Жена, Лекар, Шофьор на автобус, Келнер...), Вие можете да проследите пътечките, по които една роля преминава в друга, да напипа­те техните горни и долни граници - любопитна игра, с която можете да се заемете и сам, и с приятели, и по време на PAT. В нашия пример горната граница на ролята „Учител" минава по ролите; „просветител, лекар, учен, проповедник". Долната - „шут, съдия, надзирател, дресьор..."

Като съпоставите такива полета с конкретни хора, които са ви познати в еди-кои си и еди-кои си роли, Вие ще видите, че по тях могат да се изграждат портрети на личностите. Ще видите и това, че човек винаги може да бъде и повече, и по-малко от своята роля, че във всяка роля е възможно и творчество, и халтура...

Направете по същия начин и полета на своите главни жиз­нени роли. Помислете над това, в кои пространства, в кои точки се намирате Вие, по-близо към кои граници и защо? В кои 'точки е желателно да се преместите? (Вж. Дървото на Целта и Зебрата.) Какво пречи на това и кое помага?

Драги К., тук днес ще прекъсна, ще продължа при първа­та възможност. Препоръките накрая: като наблюдавате хората, старайте се да доловите моментите на техните преходи от една жизнена Роля в друга. Следете за това, как чоиек се променя: как се вживява в ново самоусещане- Това става ту мигновено, ту бавно, но винаги именно по това време, в меж-.

дуролевото пространство се открехва онова, което може да

се нарече душа. Онова, за което няма граници, онова, което никъде никога не може да се побере... Тези метаморфози мо­гат да бъдат доловени дори в писмо.



Ваш Д. Кст

ПИСМО 7

(Продължение)

Човек за човека е хипнотизатор

ДрагиК.!

Забелязвали ли сте, че има хора, с които да се общува е необяснимо лесно? За първи път се виждате, а се чувствувате така, сякаш сте познати цяла вечност, разцъфтя­вате само от присъствието му... А има и други: уж не е досадник, хубав човек, но с нещо ви е неудобен, с нещо Ви замразява,, някакво отрицателно поле — чувствуваш се или виновен за нещо, или нещо дефектен... През цялото си детство й юношество, докато не овладях техниката на самовнушение, аз бях страшно, катастрофално чувствителен именно към та­кива полета, пък и сега току-виж съм попаднал под някаква неудобна хипноза...

Във всяка жизнена родя, както и във всяка сценична или игрова, от 'Вас нещо се очаква, нешо се изисква. Нещо се предполага, на нето се разчета. Независимо от това дали сте мъж, автор на книга или директор на завод, бръснар или так­симетров шофьор - Вас всекидневно ви прогнозират. Вие сте под обстрела ,на летящ от всички страни въпросителни знаци, готови всеки миг да се превърнат във възклицателни с мину-си или с плюсове... Нито детето, нито родителят, нито Аллах, нито неговият пророк Мохамед никъде не могат да се дянат от това.

Вътре във Вас е същото. Всички тези въпросителни знаци играят и във Вашия мозък, докато Вие работите и се целувате, командувате и се подчиняване - играят, превръщайки се ту във,възклицателни, ту в многоточия, ту в сигурни безнадеж­дни точки. Как трябва да се държиш? Как не трябва да се държиш? Какво чакат от мен, какво искат и какво не искат? Какво аз чакам от самия себе си? - всичко това лети с ура­ганна скорост и всичко, разбира се, не се побира в тясната, малко или Повече осветена ивица на психиката, наречена съз­нание - не, главната маса е там, в подсъзнанието, в тъмнина­та или в полутъмнината... Но дали всичко е наред, обикнове-

но все пак всичко е наред?!

Наред ли е?...

Пък и нужно як е винаги всичко да е наред?

Кой сте Вие - роб на своята роля или неин стопанин? Изпълнител или творец?

Една моя-колежка - практикуващ лекар, се занимава с болести-на правото черво. Специалност твърде нужна и, как­вото и да се прави, не твърде приятна от естетическа гледна точка. Самата колежка пък е изключително приятна дама. Когато си тръгва за дома, след като е била на гости, тя сър­дечно благодари на всички, които остават:

- Благодаря ви на всички, мили мои, много благодаря!

- За какво благодарите?

- За това, че никой от вас Не ми разказа за хеморо.идите си.

- Как?! Почакайте, почакайте! Сега ще ви разкажа! - вед­нъж не се Стърпях аз» (Пошегувах се, разбира се.)

Роля и насрещна, роля. Очакванията винаги са двустранни. Борба и съгласие, съвпадения и недоразумения...

Като приема някаква жизнена роля, човек с това предла­га и някои роли на околните. Понякога предлага пряко, като нарича нещата с техните имена („И ще бъдеш ти царица на света"), но по-често - косвено.

Как?_. Със своите жестове, със звученето на своя глас. Със своето самочувствие, което пряко се предава от подсъз­нание на подсъзнание; с всичко онова, което Наричат „кон текст" или „подтекст"... С цялото си поведение предлагащ понякога и налага ... Всъщност това по нищо не се'отличава от хипнозата. Това са взаимоотношенията, които пронизват ця­лото общуване винаги и навсякъде.

Има хора, които заемат твърда ролева позиция. Където и да отиде, такъв човек навсякъде командува, винаги и всички поучава... Винаги от всичко е недоволен... Присмехулник, Винаги се оплаква, винаги е най-нещастният и обиденият Винаги мълчи и нещо очаква... С когото и да общува - майта­пи се, преструва се на шут... Твърде познато, нали?

А има пластични, гъвкави хора, съвършенно различни в зависимост от това, с кого имат работа; различни с един и същ човек в зависимост от обстоятелствата. Но такива са малцинство. Мнозинството са п л а с т и ч н о - т в ъ р д и .

Различни с различни хора и еднакви с едни и същи. Не се знае какво ще бъде държането ви с гражданина Н., но вашето поведение по отношение на вашата майка или съпруга може да бъде предсказано с доста голяма точност, донякъде в по-малка степен, но също в значителна - по отнощение на на­чалството или на подчинените...

Взаимните ролеви позиции са склонни към вкостеняване, към образуване на затворена самоподдържаща се система. В присъствието на родителя дори възрастния човек, самият той вече баща или дядо дори, става дете - не съзнателно, разбира 'се, а подсъзнателно, благодарение на непроизволното включ­ване на дълбочинните пластове на психиката, в които са се натрупали твърде жизнени залежи на детското самочувствие. Такава ситуация лесно.може да предизвика в човека вът­решен ролеви конфликт. Нота бене! На чо­века отдавна му е необходимо да бъде Възрастен, Значителен, Самостоятелен, но нещо му пречи и той се сърди на онзи, у когото вижда източника на препятствията, без да разбира, че този източник, най-малко наполовина, е в самия него. Онзи, които желае на Другия добро, е длъжен три пъти да помисли за ролята, в която натиква обекта на своето доброжелателстг во дори само със своето присъствие. Множество тежки недо­разумения между деца и родители, между съпрузи, между приятели и Т.Н. стават именно поради такива скрити ролеви конфликти, за които нищо не знаят и двете страни. Ето горе­що обичащата съпруга прехвърля вьрху мъжа си неизтощи-мия си порив от присъщите й майчински чувства, властно се грижи за него, опекунствува го, а той не е в състояние да се противопостави на този натиск и всеки ден, връщайки се под­съзнателно към сладостното детство, същевременно играе ро­лята на Авторитетен Баща на Семейството - и не се получава. Той се съпротивява на самия себе си - и ето вече му се струва, че жена му има неприятен Глас, вулгарни маниери, недоста­тъчно високо културно равнище». Жената, без сама да раз­бира напълно, търси в мъжа изпълнителя на ролята на Бащата, Покровителя, Патриарха, а той, страхувайки се под­съзнателно от тази роля, като не я приема, влиза в ролята на Неразбрана Творческа Личност... Вариантите са десетки и стотици.

Кое може да помогне, за да се излезе от задънените

улици?... Ролевият анализ и ролевият тренинг - игрите, в ко­ито се напипват другите варианти, другите възможности за подхода ни един към друг...

Най-добре е това да се прави навреме. Скритото съдър­жание на първоначалния период от всяко запознаване е вза­имно ролево приблизително пресмятане, изпробване на ролите, предложения, приемания и откази. А когато ролеви-те позиции са определени, тяхната промяна изисква немалки усилия и понякога води до капризи. Ролевите очаквания мо­гат да се превърнат в капани в подсъзнанието, в отрицателна самохипноза.

Помислете върху това,

какви роли очакват от Вас хората от вашето обкръжение? Какви роли Ви предлагат, какви ви налагат, косвено или пряко? ... Косвено- - каква роля Ви предлага, чака, търси, изисква, налага Еди-кой си, Еди коя си?_.

.„ Аха, ето каква била работата». Бившият приятел Самотакъв-си, много се обиди, че вместо предложената ми от него роля на Съчувствуващ, Съгласяващ се и Потвърдител-на-Неговата-Необикновеност аз приех роля­та на Скептичния Критик и сега с всички сили ме натиска в ролята на Нищожество. Може би той очаква, че аз ще при­ема ролята на Разкаял се Грешник?... Симпатичната 1 Някаква такава-си изисква от мен ролята на Интересен- Човек-със-сериозни-Намерения-и-Добре работещ-Език, но при мен се получава Неинтересен-с-Глътнат, а, струва ми се, тя именно това вече очаква... А кучето Джавджавков-си упорито и яростно ме вижда в ролята на Мошеник, Подлец и Вр-р-аг и тук нищо не може да се направи... (Примерът раз­бира се, е облекчен.) Обратен въпрос: Вие самият какви,роли предлагате на околните със сво­ето поведение, със своето самочувствие, със евдите роли, ко-ито приемате и съзнателно, и непроизволно? Конкретно - на Еди-кой си, на Еди-коя си, на Еди-кои си?"

... Изглежда време е да се разделя с маската на Твърде Непристъпна Сериозна Особа... Там, в Н-ск,тяме защища-ваше от прекалената фамилиарност на обитателите, но сега, в новия колектив... Аз оставам чужда, аз оставам сама и тази особа вече изглежда no-скоро Като Глупачка-с-

Претенции... Ето и В. с неговата доброжелателна ирония зае към мен позицията на Предвидливо-любезен Джентълмен, той, виждате ли, ме охранява от посегателс­твата на неканени общувания - а нали това е мечешка услуга, това е именно стената, която ми пречи да стигна до непосредствеността.» И аз самата му подадох тази роля... И как да смъкна от себе си тази маска?... Докато не се е сраснало...

Извинявайте, К., аз още не съм излязъл от ролята на една своя пациентка, с която днес бях два часа - изглежда се вклю­чи подсъзнанието.

Веднъж и още веднъж премислете в този дух своите труд­ни ситуации. Ролевият самоанализ вече сам по себе си ще Ви донесе немалко полза. Не забравяйте само, че и в него, както и във всичко останало. Вие можете да изпаднете в далече стигащи заблуждения. А най-добрият начин да се премисли една трудна ситуация е тя да бъде разиграна, и то колкото може по-близо до същността на работата.

Д. К cm.

... Позволете ми," Читателю, и аз да вмъкна няколко думи.

В дневника си Лев Толстой е изказал мисълта, че детето постоянно, по най-естествен начин се намира в онова състояние, което у възрастните се нарича хипнотична



Това е тъждество: а =а. Но това трябва да се види.

Когато някой е видял нещо поне веднъж, вече е полезно, вече могат да видят всички. Ако имате дете, Читателю, погледнете го и ще видите човек под хипноза.

Ето сега то се намира под хипнозата на своята игра. Ето сега - под вашата. Ето - под хипнозата на баба си. На учителя... Когато е под хипнозата на своите връстници -опитайте се да ви чуе, на него съвсем не му е до вас, налага се да бъде пречупвано, да се прилага психологическо насилие, но не се знае кой кога

А къде се дяна това после?... Това естествено детско със­тояние - къде изчезна то?

Ето заключението на Д. С.: възрастните постоянно, по най-естествен начин се намират в състоянието, което детето, ако знаеше психология, би нарекло хипнотично, но възрастните не чувствуват своята възрастна хипноза, не

усещат, не забелязват, както не чувствуват въртенето на земята, както не усещат своята миризма, както не забелязват, че говорят в проза. Нека имаме смелостта да заявим, че и самият Лев Николаевич, не само детството си, но и целия си живот е прекарал в непрекъсната хипноза, и авторът на тези редове се намира в нея, без да излиза нито за миг. Възрастните не забелязват своята внушаемост, своята взаимо- и самохипноза. Защото хипнозата на възрастните е разпределена, разсредоточена, разпръсната. Хипнотизаторите наоколо са страшно много: жената, тъщата, началството, приятелите, телевизорът... А възрастните наричат хипноза са­мо онези редки случаи, когато в понеслия ги поток възниква нещо като завихряне, някакви противотокове. („Той само го погледна и онзи - тупна и заспа! Ето това се казва!") Тогава се откриват, че могат да се преместват нанякъде под дейст­вието на могъщи тайнствени сили и се учудват, и се страхуват, и капризничат... А в действителност тази чудесна и страшна хипноза е само частен случай на естествената хипноза, разт­ворена в живота; само сгъстено разголване на природата на общуването, което прилича на чудото, представляващо магнитът: това чудо е скрито във всяка молекула, то е същност, норма, природа на нещата. Е, пада ябълката на земята, пада си и пада, всички падат - и какво?... Трябвало е да бъдеш разхипнотизираният Нютон, попаднал под хипнозата на Истината, за да видиш това. А когато парче метал от разсто­яние кара пирончето на подскочи - това вече е друго нещо! „А у вас това вродено ли е?..."

Да, вродено е. Както и у вас. Защото...

ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА Е ХИПНОТИЗАТОР (и за самия себе си в това число).

... Но това може да бъде осъзнато само чрез преминаване от една хипноза в друга.

ПИСМО 7

(край)

Още веднъж за ролите, които играят човек

Драги К.!

Един практически съвет. Ако искате да придоби-

ете някакви недостигащи Ви качества - смелост, сила на волята, работоспособност, привлекателност, любов към хората, каквото си искате - никога не си внушавайте това като твърдение, започващо с буквите "аз" - „аз съм смел, аз съм привлекателен, аз съм еди-какъв си" - това е глупава грешка. Невъзприемчивото, хитрото „аз" през цялото време ще Ви пъ­ха прът в колелото. "Аз" трябва да бъде не подлог, а допълнение: „Силата влива в мен" ..любовта ме обхваща"... А още по-добре е, ако то съвсем се забравя: „силата влива...", „любовта обхваща..."

Когато е така, нещо неизмеримо по—голямо и по-силно, отколкото някакво си жалко "аз" започва да ви създава... И удивително: именно това освобождава силите, скрити в „аз", дава свобода на самоизразяването. Наистина:ие „аз обхванах гнева", а „гневът ме обхвана"... Докато не бях разбрал това, моите усилия да въздействувам и върху другите, и върху са­мия себе си в по-голямата си част останаха безрезултатни. Когато го разбрах - появи се онова, което наричат хипноти-заторски способности...

Обяснявам в какво се състои работата. На сцената човек играе роля, а в живота - ролята човек. Впрочем, и на сцената също, ако се прави както трябва. За Станиславски разказваха, че в периодите, когато той, готвейки се за спектакъла „От ума си тегли", се вживявал в ролята на Фамусов, неговият характер рязко се развалил (и без това той е бил не особено лек) - с него е било невъзможно за нещо да се разбереш. Тогава кой какъв е станал: Станиславски - Фамусов или Фамусов - Станиславски?...

Актьорът на сцената подчинява вътрешното на външното - търси самочувствия за ролята. Тези самочувствия обаче вли­яят и върху неговите жизнени роли, правят от него, за късо или за по-дълго време, друг човек.

А човекът в живота търси и самочувствия за ролите, за роли на самочувствие.

При това често пъти става следното:

... Роля Б - самочувствие (а) - роля В - самочувствие (аб) - роля Г-...

Вие се връщате от работа, където току-що доста ви е смъм-рило началството, порицание, което ще бъде вписано в досието, в личното тяло. Това не е грешка. Вашето тяло наис-

тина е възприело мъмренето, превръщайки го в адреналин, то го е разпратило като телеграма до всички клетки: ,До всички! До всички! До всички! Много лошо и много страшно!" И ето потвържденията: в автобуса нарочно ви бутат някакви младоци, някакъв си акселерат ви гледа от горе до долу като буболечка, а някаква си девица - като дръвник...

(,До всички! До всички! До всички! Много лошо! Много, много зле и страшно!") И ето ви в ролята на Буболечка (кой обаче Ви е задължавал да приемате тази роля? Никой освен вие самия!). Връщате се у дома и попадате в обстоятелствата, в които Ви се полага по всички правила да играете ролята на Любящ Мъж, Вежлив Зет, Баща на Семейството, а днес при това още в ролята на Радушен Стопанин, Весел Стопанин -след половин част ще се изтърсят гости. (До всички!До всички! До всички! - Веселете се! Радвайте се на живота!") „ Ти пак не си купил салам?... И яйца няма. И хляб. Нали те помолих! ..." -Ами него можеш ли го накара..."

.Самочувствие Г щ роля Д щ самочувствие Х... - „А ти самата не можа ли да отидеш?! Аз тук какво съм ви - мом­ченце за всичко, а?! A3 СЪМ ВИ БУБОЛЕЧКА?!!!"

Преминаването от ролята на Буболечка в ролята на Баща на Семейството непосредствено донякъде е затруднено от предлаганите обстоятелства, поради което се извършва чрез международната роля на Бесен Крокодил. Обаче самочувст­вието Х, възникващо в резултат на влизането в тази роля, съвсем не съдействува за изпълнението на ролята на Веселия Стопанин. Останалата част от вечерта се налага да бъде пре­карана в ролята на Дръвник...

Както в играта, така и в живота р о ля т.а и самочувствието са свързани с интимна, двуст­ранна връзка.Аименно:ролята пробужда определе­но самочувствие. А самочувствието предразполага към определена роля. Ето Вие излизате на трибуната -приемате, така да се каже, ролята на Оратор, първите се­кунди са стиснати, сковани, но след това във вас нещо се включва, запалва се... Или не се запалва?... Нещо ви е накара­ло да се засмеете, а преди това настроението ви много е пов­дигнато от съобщение за внезапна сполука - и ето в даден

момент, в компания на приятели вие, без самият да очаквате това от себе си, приемате несвойствената ви роля на Душа на Обществото - и с немалък успех: всички са във възторг, всич­ки Ви гледат с възхищение... А след това изведнъж нещо се е изразходвало, загаснало...

Трудно е да се каже кое тук е „първичното" и кое - „вто­ричното". Когато сте влюбен и взаимността е налице, само­чувствието и ролята се сливат в сладостна прегръдка. Когато охладнявате, инерцията на вече приетата роля може да ви отведе далече, понякога дори в гражданското...

А не се ли чувствувате малко болен само като видите чо­века в бялата престилка? Работата е в това, че тази престил­ка вече сама по себе си Ви предлага определена роля. Разбира се, и възникналото в резултат на болестта самочувствие на болен може да накара човек да приеме и ролята на Болен, т.е. да се обърне за помощ към Лекаря. Лекарят може да помогне: да даде на човека самочувствието на здрав и с това да го върне в тази роля. Но Лекарят, случва се, може и да не помогне, а ролята на Здравия все пак се налага да бъде изпълнявана. От друга страна, има множество болезнени със­тояния - и сред тях са преди всичко онези, които наричат неврози, - при които дори само приемането на ролята на Здравия само по себе си може да излекува човека. А ролята на Болен може да задълбочи болестта - роля, в която чове­кът твърде много се е вживял... Оттук идва и инстинктивна­та нелюбов у мнозина „да ходят по лекари". Работата не е в това, че човекът не вярва в медицината, а в това, че той инту­итивно се пази от ролята на Болен. До известна степен (!) -правилна политика. „Опашката" на самочувствието на Болен е неприятно нещо, която не само пречи на оздравяването, но понякога поражда и нови болести. Поради това именно доб­рият Лекар, по която и да е специалност, трябва да умее да въведе човека в ролята на Здравия по-рано от истинското оздравяване. И при това като съблюдава всички лечебни мерки. Точно това е психологическото изкуство.

А защо са толкова мъчително срамежливи, сковани, защо са толкова несигурни в себе си мнозина млади и не твърде млади хора? Ами защото не излизат от ролята на Оценяваните.

Изпитваните. Разглежданите. Изучаваните! Защото с упоритост, която е достойна за по-достойно приложение, из­пълняват ролята на Заинтересовани-от-Направеното-Впечатление!

Изходът е само в преминаването към противоположните роли на Изследващия. Оценяващия, Лекуващия. Троряшия. Към роли, в които значението на впечатлението за своята персона, бледнее пред значимостта на това, което се прави. На вниманието на неуверените! Забравете изобщп Пумата „дз" Бъдете Режисьори за Другите, бъдете Изследователи и Лекари! (Но това трябва да го знаете само вие!) Тогава ваша­та стеснителност ще премине в прекрасна Сдържаност, не­увереността ще се смеси с благородно Съмнение.

... Замлъквам до Вашия отговор.

Д. К cm.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница