История на жените, феминизъм и рамките за тяхното осмисляне красимира Даскалова



страница1/3
Дата02.02.2017
Размер414.84 Kb.
Размер414.84 Kb.
  1   2   3

ИСТОРИЯ НА ЖЕНИТЕ, ФЕМИНИЗЪМ И РАМКИТЕ ЗА ТЯХНОТО ОСМИСЛЯНЕ*

Красимира Даскалова

Наред с всички онези мъже, които високо известяват какво са направили или какво са мечтали да направят, не трябва да забравяме и жените. Те най-често са просто предмет на обсъждане. Но какво знаем за тях?

Жорж Дюби

Както посочва френската историчка Мишел Перо, това наисти­на е основен въпрос, който няколко десетилетия вече не спира да за­нимава новите социални историци. От 70-те години на XX в. запад­ната хуманитаристика съществува под знака на засиления интерес към проблемите на жените, женския опит и роля в световната ис­тория1. Официалното начало на новото поле на изследване се свър­зва с Първата бъркширска конференция върху историята на жените, проведена в Дъглас колидж, САЩ, през 1973 г. Историята на жени­те, която се конституира тогава, бележи началните си стъпки в спе­цифичен и твърде политизиран социален контекст. Нейното разви­тие е до голяма степен обусловено от втората вълна на феминизма и от проявената особено ясно през 60-те години тенденция към „нова социална история". (От гледна точка на историята на жените тра­диционната социална история оперира с твърде тясно разбиране за „социалното", разглеждайки го основно в термини на класова стра-тификация.) Развитието на историята на жените оттогава и до днес е тясно свързано с напредъка на историческата антропология, чието

По-ранна и кратка версия на този текст е публикувана в сп. „ Социологически проблеми", 1995, №4.



1 Degler, C. N. Is There a History of Women? Oxford, Oxford University Press, 1975; Lerner, G. New Approaches to the Study of Women in History. - In: Majority Finds its Past. New York, Oxford University Press, 1979; Perrot, M. (ed.). Une histoire des femmes est-elle possible? Paris, Editions Rivages, 1984; Hausen, K. (Hersg) Frauen suchen ihre Geschichte. Verlag C. H. Beck-Munchen, 1983.

любопитство се насочва към семейството и сексуалността, а френ­ската „нова история" ориентира вниманието на изследователите към всекидневното поведение и идеи (histoire de la vie quotidienne), обе­диняващи онова, което днес вече е познато като история на манта­литета2.

По същото време особено остро се поставя въпросът, дали напи­саната вече „обща история" отразява опита на всички социални гру­пи. Под съмнение се поставя стриктността на възстановеното исто­рическо минало. Нови социални общности, артикулирали наскоро своята идентичност, предявяват претенции пред „общата история" и изискват нейното пренаписване, за да се включат в историческия на-ратив, перспективите и културните достижения на не-елитите (нова­та социална история), не-бялото население (историята на народите от Третия свят и афро-американската история), на културата на хомо­сексуалните (gay/lesbian studies). Така принципно се поставя въпро­сът за възможността да се напише единна, цялостна история на ми­налия човешки опит при съществуването на неограничен брой спо­рещи помежду си истории. Специално в САЩ, фокусираната върху „мултикултурализма" дискусия се пренася в образованието3. По-кон­сервативните сили критикуват застъпниците на мултикултурализ­ма, пледиращи за изследвания на жените (women's studies), за афро-американски изследвания, изследвания на хомосексуалността, за етнически проучвания и пр., че политизират учебните програми и заместват великите, непреходни и с универсална стойност творби с нискокачествени текстове, подбрани идеологически. Мултикулту-ралистите пък се обявяват против нетолерантното, негативно раз­глеждане на различието, срещу стремежа за представянето му като

2 Histoire de la famille. T. 1-2. Paris, Armand Colin, 1986; Histoire de la vie privee.
T. 1-5. Paris, Seuil, 1985-1987; Macfarlane, A. Marriage and Love in England: Modes of
Reproduction, 1300-1840. Oxford, Basil Blackwell. 1986; Houlbooke, R. The English
Family, 1450-1700. London and New York, Longman, 1984; Levine, D. Reproducing Fami­
lies: The Political Economy of English Population History. Cambridge, Cambridge Univer­
sity Press, 1987. Специално за най-новите полета на историческите изследвания
вж. Burke, P. (ed.). New Perspectives on Historical Writing. Cambridge, Polity Press, 1991.

3 Отражението на идеите на мултикултурализма върху американската история
на жените е добре представено в сборника:Ои Bois, Е. С. and V. L. Ruiz (eds.).
Unequal Sisters: A Multicultural Reader in U. S. Women's History. New York, Routledge,
1993.


28

29


отклонение от единствената универсална норма4. Така с промяната на историческата научноизследователска парадигма на Запад, в хо­да на продължителни дискусии върху историческите източници, върху основната тема (идеята за прогрес), акцента (най-вече политиката) и субекта на традиционната „обща история" стана ясно, че доскоро науката безрезервно е приемала западния бял мъж, представител на средните класи, за универсален човешки субект, а неговите позиции, ценности и житейска активност са смятани като общовалидни и ре­презентативни за дейността на всички субекти на хилядолетната ис­тория на човечеството. Тъй като станаха явни предразсъдъците на традиционната история, която пропуска важни приноси на невиди­ми доскоро социални актьори (като жените например), се заговори за необходимост от пренаписване на „Историята" през призмата на последните научни интереси.

В България историята на жените е все още в своята начална фа­за, изтъкваща заслугите на жените към литературата и изкуството, но също към „националните задачи", а доскоро и към „строителство­то на социализма". „Социалната история" обаче, като част от „об­щата история", е почти неразвита, ако игнорираме изключително застъпената и идеологизирана история на работническата класа, изследванията върху която бяха „стимулирани" от социалистическия режим. Българската историческа наука е все още традиционна, кое­то означава, че тя е най-вече платформа на политически елити. Въ­преки че след 1989 г. учебниците по история за всички класове на българските училища бяха пренаписани в усилие за реконцептуа-лизиране на предмодерното, „буржоазното" и „комунистическото" минало, и в днешните най-нови версии на „Историята", писана в България, жените остават (да цитирам Люсиен Февр) „онези, които нямат право на история". Така дори след огромното развитие и приз­нато влияние на феминизма и women's/gender studies и специално на women's/gender history върху съвременните хуманитарни парадигми • в други части на света, за преобладаващата част от българските из­следователи жените нямат историческо съществуване. Всеки исто­рически наратив, разбира се, е само една възможна гледна точка към



4 По този въпрос вж. подробно: Fraser, N. Equality, Difference and Democ­racy: Recent Feminist Debates in the United States. - Общо и приложно културо-знание, 1995, №2.

миналото, но понякога изборът на неговите обекти и акценти говори много повече за настоящата ситуация, отколкото за миналото. Видяна от перспективата на жените, българската история изисква други ориентири и чака своите изследователи.



* * *

Много често историята на жените се отъждествява с историята на феминизма. Последната обаче е само един от възможните ракур-си към историческото минало на женския пол, а историята на жените не е ограничена до тесните рамки на феминисткото политическо дви­жение през модерната епоха. Терминът „феминизъм" включва раз­лични неща: както 1) феминистката идеология(и), основана върху критичен анализ на подчинеността на жените и привилегированост-та на мъжете във всички исторически съществували общества, така и 2) феминисткото движение(я), целящо социалнополитическа промя­на по посока на пълно равноправие между двата пола5. Феминизмът според ред социални учени включва вяра в равенството между поло­вете и противопоставяне на половата йерархия, на подчинеността на жените на мъжете както в семейството, така и в обществото; той се стреми да премахне господството на мъжкия пол, но не и да заличи сексуалния дуализъм; феминизмът по дефиниция е проженски, но то­ва не означава, че той е антимъжки6. Феминизмът приема още, че условията на съществуване на жените (и мъжете) са социално кон­струирани (не божествено или природно дадени). Затова той се стреми към равенство на половете, но това е равенство, което отчита тяхно­то различие. Той се домогва до индивидуална свобода чрез мобили­зиране на общоженска солидарност. Според изследванията на Ка-рен Офън съществуват два идеални типа, в много голяма степен обоб­щаващи исторически съществувалите разнообразни феминизми, кои­то тя нарича „релационен" и „индивидуалистки". „Релационният" тип феминизъм настоява за съществуването на ясно изразени психо­логически и културни различия между двата пола и вярва в същест-



5 По този повод вж. Offen, K. Defining Feminism: A Comparative Historical
Approach. - Signs, vol. 14, 1988, No I, 119-157; Reclaming the Enlightenment for
Feminism. - In: Akkerman, T. and S. Stuurman (eds.). Perspectives on Feminist Po­
litical Thought in European History: From the Middle Ages to the Present. London and
New York, Routledge, 1998, 85-103.

6 Offen, K. Defining Feminism..., 119-157.


30

31

вуването на ясно изразена мъжка и женска „природа". Представи­телите на този феминизъм се стремят да променят съществуващите в традиционното общество образи на жените (и свързването им под влияние на християнството с греха) чрез „реабилитацията на жен-скостта" и изравняване на властта и авторитета на двата пола в об­ществото, без да премахват и омаловажават разликите между тях. Вторияттип феминизъм (индивидуалисткият), който се появявав хода на европейския XIX век, говори в термини на „естествените" права на жените (и мъжете) и отрича всички ограничения пред автономия­та и самоопределението на жените като човешки същества. Някои представителки на този тип феминизъм минимизират и дори отри­чат значимостта на връзката на жените с децата и мъжете7.

Прецизната употреба на термина „феминизъм" изисква да се спо­мене, че той се ражда около 1910 г. Неговата поява бележи нова фаза в дебата и агитацията за правата и свободите на жените. През XIX в. този термин не е бил използван. Говорело се е за „напредъка" на же­ната, „каузата" на жената, за „женския въпрос", за женски права и женско избирателно право. Говорело се е и за женско движение, за да се очертаят многобройните пътища и средства за излизане на же­ните от дома и включването им в различни обществени благотвори­телни инициативи и за да се подбуди борба за граждански права, социални свободи, високо образование, материално осигуряване на женския труд и право на гласоподаване. През 1910 г., когато суф-ражистката кампания в Европа е в разгара си, изразът движение на жената започва да звучи архаично и все по-често се употребява тер­минът феминизъм. Той фактически отделя женското движение от суфражизма въпреки жизнените връзки между тях8. През XIX в. ду­мата жена е символизирала (както за феминистите, така и за техните противници) единството на женския пол. Смятало се е, че всички же­ни имат една-единствена (есенциална, „естествена") идентичност и цели, адекватни на техните общи „природни" функции - раждане и отглеждане на деца, грижи за дома и семейството. Така дори „еманци-



7 Of fen, K. Contextualizing the Theory and Practice of Feminism in Nineteenth-Cen­
tury Europe (1789-1914). - In: Bridental, R., S. M. Stuard and M. E. Wiesner (eds.).
Becoming Visible. Women in European History. Third Edition. Boston and New York,
Houghton Mifflin Company, 1998, 331-332.

8 Cott, N.C. Op. cit.

паторките" от XIX в. са приемали отговорността за дом и деца и са вярвали, че жените трябва да правят избор между професионална кариера, от една страна, и женитба и майчинство, от друга. Техните искания са били за равенство с „първия пол" в обществената сфера, без да смятат, че мъжете трябва да се включват в домакинската ра­бота. Едва в по-ново време феминисткото мислене зададе въпроса за естествеността" на „разделянето на труда" в домакинството, настоя­вайки, че ако раждането и кърменето предполагат някакво основа­ние за идентифициране на жените с домашната сфера, от това не след­ва непременно, че те би трябвало да отглеждат децата сами и да пое­мат изцяло отговорността за уреждане на дома и семейния живот.

Някои историци идентифицират три интелектуални традиции в западния феминизъм, тръгващи от Просвещението, евангелизма и социализма9. Всяка от тях допринася по свой начин за развитието на феминистката идеология и движение. Тези различни традиции едно­временно са свързвали и разделяли фемднизма, като в резултат се появяват неговите различни „лица", всяко от които с различни цели и различни виждания за половете и тяхната роля в обществото. Раз­личните „лица" на феминизма са видими и днес, тридесетина години след началото на неговата „втора вълна". Историците очертават няколко етапа в развитието на феминисткото движение: първи етап (1840-1870, „ранни години"), който включва евангелисткия принос към феминизма, кампанията за равни права (закърмена с просве-щенски идеи) и очертава връзката между феминизъм и социализъм; втори етап (1870-1920, определян като „златни години"), в който движението настоява за осъществяване на морални реформи, като същевременно пропагандира идеите за женско превъзходство и за защита на слабите. Това е етап, в който на дневен ред е поставено извоюването на избирателни права за жените. Следва пауза от 1920 до 1960 г., а от 60-те години до наши дни според някои систематиза­ции на феминизма тече периодът на „модерното движение", в който се възражда традицията за извоюване на равни права (но вече във всички области) и се появяват все по-ясни модификации във феми­нистката идеология, свързани с различни социални групи и културни идентичности. Междувременно през 1949 г. Симон дьо Бовоар публи-

1 Banks, O. Faces of Feminism. A Study of feminism as a Social Movement. Oxford,

1981.


33

32

кува аргументираната си радикална критика на патриархалното об­щество, озаглавена „Вторият пол", която според някои изследова­тели става главният катализатор на новото женско движение10. Едва след 60-те години обаче, с новите протестни движения в Западния свят и след английския превод на тази книга, феминистките фило­софски интуиции на Бовоар, свързани с ред основни понятия на съ­временната хуманитарна парадигма (като „идентичност", „пол", „сексуалност", „репрезентации"), получават широка известност и влизат в научна употреба".

Когато говорим за феминизъм днес, трябва отново да подчер­таем, че той не е единна идеология или някакво сплотено движение. По-скоро съществуват различни типове феминизъм -радикален, со­циалистически, марксически, лесбийски сепаратизъм, феминизъм на цветнокожите жени и т. н. Всяка отделна феминистка група има грижливо пазена идентичност и в много случаи всяка счита един­ствено себе си за заслужаваща внимание. Често другите феминистки общности са обект на интерес само с критични цели и стремеж за разграничаване12. В резултат на конфликтите между различни групи жени, съвременният феминизъм откри множествеността на инди­видуалните женски субекти. Днес повече отвсякога женското дви­жение в света демонстрира своята пъстрота и различия, противо­речията в целите и задачите си, но като цяло феминизмът винаги е бил и си остава политическо предизвикателство към мъжкия авто-



10 Beauvoir, S. de. La deuxieme sexe. Paris, 1949. В превод на български език:
Симон дьо Бовоар. Вторият пол. Т. 1-2. С, Колинс-5, 1996. Интересни с оглед на
бъдещото формиране на С. дьо Бовоар като философ-феминист са и нейните ран­
ни мамоари: Спомени на едно порядъчно момиче. С, Фама, 1992. Вж. също
Schwarzer, A. After the Second Sex. Conversations with Simone de Beauvoir. New
York, Pantheon Books, 1984.

11 Ha 19-23. I. 1999 г. в Париж се проведе внушителна международна кон­
ференция, посветена на 50-годишнината от публикуването на „Вторият пол" и
феминисткия принос на Симон дьо Бовоар. Въпросите, които се обсъждат, са цен­
трирани около няколко проблема: 1) Симон дьо Бовоар като философ (влиянието
върху нея на идеите на Хегел, Сартр, Мерло-Понти и Хайдегер и въздействието
на нейните идеи върху развитието на феминистката научна парадигма в целия
свят); 2) историята на френското феминистко движение; 3) Симон дьо Бовоар и

комунистите.



12 Delmar, R. What is Feminism? - In: Mitchell, J. and A. Oakley (eds.) What is

Feminism? Basil Bleckwell: Oxford, 1986.

ритет и половата йерархия в обществото. Това предизвикателство е с хуманистична природа и поставя въпроса за свободата и отго­ворностите на личността, но също - за колективната отговорност на индивидите към другите в обществото и моделите за общуване меж­ду тях.

* * *


Феминисткият опит и мисъл са повлияли в различно отношение на историята на жените. Понятието „история на жените" има два смисъла: 1) сбор от „нещата", които стават или са ставали; 2) описа­ние и интерпретация на тези случили се „неща"; писана история, на-ратив. Връзката феминизъм - история на жените има едновременно позитивни и негативни измерения. Позитивни, доколкото доприна­ся за социалната промяна, но и негативни, защото много често съ­временни идеали и ценности се проектират върху историческото ми­нало, което затруднява вярното разбиране и адекватното отразява­не на ролята на жените в историческото развитие на човечеството.

Засиленият интерес към историята на жените през 70-те години на XX в. изведе наяве факта, че в световната историография жен­ската проблематика не е новост, че и преди са правени немалко из­следвания, посветени на жените и далеч преди началото на нашето столетие са публикувани множество статии и монографии върху то­зи въпрос. Така например още през XIX в. Ж. Мишле приема взаи­моотношенията между половете за една от движещите сили на све­товната история, противопоставяйки, както мнозинството от него­вите съвременници, жената/природа на мъжа/култура. Позитивис­тичната история на деветнадесетото столетие обаче пренебрегва ис­торията на всекидневния живот и жените за сметка на политическата и дипломатическата история, която се прави от мъже и пише от мъже историци13. Последните двадесетина години показаха също, че ис­торията на жените неведнъж е била заличавана или избутвана на за­ден план от академичния (главно мъжки) състав на историческата наука. Така че започналата тенденция в западноевропейската исто­рическа наука през 70-те години фактически не е движение за обосо-

" По въпроса за включването на жените в историята и интерпретирането на тяхното минало в традиционната историография вж.: Melman, B. Gender, His­tory and Memory: The Invention of Women's Past in the Nineteenth and Early Twentieth Centuries. - History and Memory, vol. 5, Spring/Summer 1993, No 1, 5-35.


34

35

бяване и създаване на изследователското поле на историята на же­ните, а по-скоро едно „възстановяване на жените в историята" и въз­становяване на историята на жените14. Защото вековното пренебрег­ване на гледната точка и жизнения опит на жените не може да заличи тяхното реално присъствие и роля на световната историческа сцена. Възраждането на интереса към историята на жените де факто доведе до задълбочаване на рефлексията по нейните проблеми и постави въпроса за отношението й с общата история, в която двата пола имат несъмнено равно присъствие.

През 1975 г. американската историчка Герда Лернер определя началния етап на историята на жените като „компенсаторна история", история на знаменитите жени, а също - „приносна история", описва­ща женските заслуги и подчиненост в един мъжки дефиниран свят15.



Периодизация. Академичната дисциплина „история на жените" осмисля миналия „опит" и „репрезентации" на жените в рамките на четирите периода, типични за европейската и американската исто­риографска традиция: антична, средновековна, ранна модерна (или модерна) и модерна (или съвременна- от началото наXIX в. насам)16. Става ясно обаче, че запазването на конвенционалната историческа периодизация не позволява реално да се оцени отражението на реди­ца феномени (като например Ренесанса и Великата френска револю­ция) върху позициите на жените. Първата провокация в тази посока е добре известното есе на Джоан Кели „Имали ли са жените Рене-санс?"17, което обръща внимание върху различния смисъл, който пред­ставителите на първия и на „втория" пол откриват в едно и също историческо събитие. Повлияни от тази идея, някои исторички започ­ват да настояват за необходимостта от създаване на различни хро­нологии при представяне на историята на жените поради нерелевант-ните за нея традиционни исторически времеви схеми.

14 Вж. Bock, G. Women's History and Gender History: Aspects of an Interna­
tional Debate. - Gender & History, vol. 1, No 1, Spring 1989, p. 7.

15 Lerner, G. Placing Women in History: Definitions and Challenges' (1975). - In:
The Majority Finds its Past. New York, Oxford University Press, 1981, 145-153.

16 Offen, K., R. Roach Pierson, .1. Rendal. Introduction. - In: Writing Women's
History. International Perspectives. Bloomington, Indiana University Press, 1991, p. XXVIII.

17 Kelly, J. Did Women Have a Renaissance? - In: Women, History and Theory: The
Essays of Joan Kelly. Chicago, University of Chicago Press, 1984.

Предмет. Историята на жените включва различни проблемни области. Тя изследва отношения, общности, институции и събития, в които са представени само жени (като женските организации); други, в които жените съставляват мнозинство (например благотворител­ни дейности и „лова на вещици" през Средновековието); такива, в които жени и мъже пребивават наравно (семейства, сексуални от­ношения, класи, етнически и религиозни малцинства); и такива, в които жените са били малцинство в сравнение с мъжете (профе­сионалната дейност през по-голямата част от историческото разви­тие на човечеството) и накрая такива, от които те изобщо са били изключени (избирателното право през XIX и част от XX в.)18. Исто­рията на жените следователно не е единно цяло, тя е по-скоро със­тавена от отделни изследователски „писти", които са толкова раз­нообразни, колкото и житейският път и опит на жените в различни общества и времена. Целта на историята на жените не е да създаде някакво особено пространство, където историчките да могат да ра­ботят спокойно и безметежно, а по-скоро да постави въпроса за взаи­моотношенията между двата пола като централен. Тази история приема противоречивостта, нееднозначността на историческите фе­номени и поставя под съмнение всички стереотипи като основа на своята методология19. И все пак историята на жените няма свои спе­цифични методи и извори. Тя използва наличната методология и ин­струментариума на историческата наука20. Нейната оригиналност се състои не в създаването на някакъв особен метод, а във въпросите, които задава и на които се стреми да даде отговор, в поставените акценти, в специфичната гледна точка, от която се стреми да осмисли миналото на човечеството. Един от най-важните приноси на изслед­ванията за жените (women's studies) към историческата проблемати­ка е въвеждането и използването на gender като основна категория в научните анализи. Разбира се, като включва проблемите на жените и социално конструирания пол в общия исторически наратив, история-



18 Bock, G. Women's History and Gender History..., p. 8.

" Perrot, M. (ed.) Writing Women's History..., p. 7.



20 Една интересна статия, отнасяща се до използването на „устната" (непи­саната) история при възсъздаването на женското минало, е на: Sangster, J. Telling Our Stories: Feminist Debates and the Use of Oral History. - Women's History Review, vol. 3, 1994, No 1,5-33.


36


Сподели с приятели:
  1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница