История на жените, феминизъм и рамките за тяхното осмисляне красимира Даскалова



страница2/3
Дата02.02.2017
Размер414.84 Kb.
Размер414.84 Kb.
1   2   3

37

та на жените разнообразява изследваните исторически феномени и без съмнение променя характера на изводите, достигнати дотогава от историците.

Историята на жените се придържа към възгледа, че науката не е ценностно неутрална и че изследователските питания са в голяма сте­пен обусловени от предварителни теоретични или политически на­гласи21 . Както отбелязва К. Хол, „историческото изследване е винаги предпоставено от взаимоотношенията между минало и настояще, то е винаги изследване на миналото от интереса на настоящето и винаги е свързано с интерпретацията"22. Постмодернисти и постструктура-листи обръщат внимание върху факта, че в повечето случаи исто­риците базират своята работа върху запазени езикови текстове, а последните нямат фиксирани и стабилни значения. Напротив - зна­ченията на текстовете варират в зависимост от читателската публика. Както посочват редица теоретици и историци на четенето, възприе­мането, смисълът на един текст се ражда от срещата на света на чи­тателя със света на текста23. Но смисълът на един текст се обуславя и от съществуващите бели полета в него, от мълчанието, липсите и отсъствията, които дават воля на интерпретативното въображение. Постигнатата чрез историческото изследване реалност следовател­но е една от многото възможни и е обусловена от въпросите, на кои­то търсим отговор, плод е на нашите собствени предпочитания. Тъй като повечето от съвременните изследователи на миналото на жени­те са жени, историята, която те реконструират, е в повечето случаи про-женска, но не задължително феминистка. Същевременно трябва да се отбележи, че за огромна част от традиционните историци, кои­то са се занимавали и продължават да се занимават предимно с по­литическа и дипломатическа история, изворите, отразяващи мина­лото на жените, нямат почти никакво значение. Нещо повече, тези представители на историческата гилдия отричат каквато и да било



21 По въпроса за „свободна от ценности наука" вж. класическите текстове на
Макс Вебер. Ученият и политикът. С, Microprint, 1993.

22 Hall, C. White, Male and Middle Class. Explorations in Feminism and History. New
York, Routledge, 1992, p. 12.

25 Iser, W. The Reading Process: A Phenomenological Approach. - In: Lodge, D. (ed.). Modern Criticism and Theory. A Reader. London and New York, Longman, 1997, p. 212; Ricoeur, P. Between the Text and Its Readers. - In: Valdes, M. J. (ed.). A Ricoeur Reader. Reflection and Imagination. Harvester Wheatsheaf, p. 395.

значимост на историята на жените и пренебрегват дори и малкото свидетелства, засягащи миналия опит на едната половина от чове­чеството. По този начин те третират жените изключително като при­родни, аисторични същества.

През 80-те години, под влияние на някои изкушени от психо­анализата феминистки-постструктуралистки (Е. Сиксу, Л. Ирига-ре, Ю. Кръстева, наричани още феминистки на различието) и на тех­ните фукоистки съответствия (Р. Брайдоти, Хекман, Дж. Скот, П. Уотсън и др.), повлияни най-вече от идеите на Ж. Дерида и М. Фуко, започна да се защитава необходимостта от промяна от история на жените (women's history) към история на пола (gender histo­ry)24- Постструктуралистите предлагат по-сложни теоретични рам­ки за изследване на „жените". Анализите на деконструктивисти и постмодернисти сочат непознати до момента пътища за разбулване на скритото съдържание на текстовете (исторически и съвременни). През 1988 г. се появяват две особено значими книги (на Джоан Скот и Денис Райли25), които привеждат аргументи в полза на транс­формирането на феминистката история на жените в история на пола чрез фокусирането върху категорията gender, a не върху жена/жени. Те говорят за необходимостта да се деконструира терминът „жени" и настояват да се изследват разликите между жените, а не техния общ „опит". Джоан Скот счита, че изучаването на дискурсивните практики и езика ще даде възможност да се проникне в историческия процес на конструиране на субективните и колективни значения на двете основни категории за идентичност- „жени" и „мъже". Денис Райли от своя страна оспорва аисторичната и есенциализираща употреба на категорията „жени" и подчертава, че „жените" са нестабилна ко-

24 Вж. Newman, L. M. Critical Theory and the History of Women: What's At Stake in
Deconstructing Women's History. - Journal of Women's History, vol. 2, No 3 (Winter), 58-
68; Gordon, L. What's New in Women's History. - In: Lauretis, Teresa de (ed.). Feminist
Studies/Critical Studies. Bloomington. Indiana University Press, 1986, p. 22. За един
сравнително осъвременен поглед към историята на жените, повлиян от темите и
идеите на постструктурализма, вж! Kleinberg, S. J. (ed.). Retrieving Women's His­
tory. Changing Perceptions of the Role of Women in Politics and Society. Paris, UNESCO,
1992.

25 Scott, J. W. Gender and the Politics of History. New York, Columbia University
Press, 1988; Ri ley, D. Am I that name? Feminism and the Category of „Women" in History.
London, Macmillan, 1988.


38

39


лективна идентичност, в която отделните личности от женски пол имат твърде различни и несравними позиции. Затова според нея „жени" не е категория, с която може да се оперира в сериозните фе­министки анализи. Докато едни от участниците в дебата се стремят да прокарат мост на разбиране между историците на жените и ис­ториците на gender26, други (Джоан Хоф) предричат парализиране на полето на историята на жените под влияние на постструктурализ-ма и смятат, че категорията gender се е превърнала по-скоро в „пост-модернистка категория на парализа", отколкото (както твърди Джоан У. Скот) „полезна категория за исторически анализ"27.

Появата на gender history постави въпроса за разликите между нея и „старата", по-традиционна история на жените. Теоретичните анализи подчертават няколко характерни особености на последната: 1) разглеждането на жените като единна, монолитна социална група, игнорирайки фактори като раса, класа, етничност, възраст и сексуал­на ориентация; 2) наблягането на опозицията между частна и пуб­лична сфера, със стремеж да се валидизира женската култура на домашната сфера; 3) настояването, че споделеният женски опит (да живееш „като жена") ражда автоматично общностно съзнание и че е възможно да бъде създадена една адекватна картина на миналото. Това схематизиране, разбира се, опростява нещата и не отчита всич­ки различия в подходите, акцентите и съдържанието на традицион­ната история на жените. Защото наред с историците, приемащи гор­ните характеристики, съществуват и такива, които още от самото въз­раждане на интереса към жените използват инструментариума и тер­минологията на това, което по-късно се превръща в „новата" история на жените28.

Историците на gender наричат историците на жените теоре­тически наивни, а те от своя страна обвиняват историците на gender в политическа ирелевантност. Конфликтът е най-вече за характера на използваните в анализите категории. Историците на жените упо-

хребяват термините „опит", „идентичност" и „жена". Според тях мъ­жете и жените имат власт (и възможности) да променят материални­те условия на потисничество. От своя страна историците на gender говорят в термини на „репрезентация", „дискурс" и „gender". Вместо опит" те използват термина „репрезентации" (засвидетелствани или не в текстове), вместо за идентичности говорят за конструирани в дискурсите субекти, а вместо „женски преживявания" (опит) те упо­требяват „gender" - понятието, което отчита социално формираните полови различия. Потисничеството и властта за много от теоретици-те-постструктуралисти са заложени в езика. Така според Джоан Скот проблемът вече не е в „нещата, които са се случили на жените и мъ­жете, и отражението им върху тях, а в това как са били конструирани субективните колективни значения на категориите за идентичност „жени" и „мъже"29. Според нея, въпреки че историците на gender не могат да анализират историята без употребата на термина „опит", опитът е нещо, което те никога няма да могат да уловят адекватно като някаква изживяна реалност, защото в крайна сметка той е „линг­вистично събитие", което не се случва извън фиксираните си (езико­ви) значения30. Деконструктивистките анализи обаче не дават отго­вор на въпроса, как историческите субекти биха могли да се съпро­тивляват на потисничеството, произведено в резултат на езикови въздействия. Традиционните историци на жените се опасяват, че де-конструирайки термина „жени", деконструктивистката концепция отрича съществуването на жените като политическа категория и под­чинена класа. По този начин им се отнема общата позиция, от която те могат да говорят - идентичността на индивиди с един и същ опит, която е резултат от тяхното общо живеене в женски тела31. Разбира се, взаимоотношенията между „историята на жените" и „историята на пола (gender)" са далеч по-сложни, с фини нюанси, които тук са съзнателно огрубени и опростени. Извън постмодерното теоретизи-ране, по-„земните" историци на жените смятат, че жените от кръв и




26 Newman, L. M. Op. cit., p. 58.

27 Hoff, J. The Pernicious Effects of Poststructuralism on Women's history. - The
Chronicle of Higher Education, October 20, 1993; Gender as a postmodern category of pa­
ralysis. - Women's History Review, 3, 1994, No 2, 149-168; Scott, J. W. Gender as a Useful
Category of Historical Analysis. - In her: Gender and the Politics of History, 1988.

28 Vogel, L. Telling Tales: Historians of Our Own Lives. - Journal of Women's His­
tory, vol. 2, No 3 (Winter), 89-101.

29 Scott, J. W. Gender and the Politics of History. New York, Columbia University
Press, 1988, p. 6.

30 Scott. J. W. The Evidence of Experience. -Critical Inquiry, 17, Summer 1991, p. 793.

31 Purvis, J. From „Women's Worthies" to Poststructuralism? Debate and Controversy
in Women's History in Britain. - In: Purvis, J. (ed.). Women's History: Britain, 1850-1945.
An Introduction. London, UCL Press, 1998, p. 12.


40

41

плът съществуват и са съществували заедно със своя опит и място в историята. Благодарение на постструктурализма историята на же­ните започна да акцентира върху различията между жените и да проблематизира опозицията публично/частно пространство; в резул­тат бе променена и баналната епистемология32. За да се съвместят двата подхода, е необходимо (според някои учени) да се артикулира историята на връзките между „опит" и „репрезентация" на различни културни форми33.

* * *

Някои съвременни историографски текстове посочват, че пове­чето от историческите публикации върху жените боравят с няколко основни концептуални опозиции. Немската социална историчка Ги-зела Бок отбелязва три дихотомии в традиционното осмисляне на връзките между социално конструираните полове (gender), промене­ни основно в хода на развитието на дисциплината „история на же­ните"34. Според нея подчинеността на жените и женската субективност протича в дихотомии като: 1) природа срещу култура (nature versus culture); 2) работа срещу семейство (work versus family); 3) публично срещу частно (public versus private). Наред с тях съществуват и други класически, свързани с пола (gender) опозиции като субективно/обек­тивно, рационално/емоционално, но те не са еднакво важни и централ­ни за историческите анализи. Както отбелязва Г. Бок, съществено за тези дихотомии е, че те не отпращат към отделни, автономни сфери, а към съотношения между йерархии: йерархии на сфери, значения, стойности, на принизеност и превъзходство, на подчиненост и власт35. В историческите анализи дълго време противопоставянето между природа (определяща света на жените) и култура (споделяна от мъ­жете) е било смятано за убедителна и универсално валидна версия на



32 Vogel, L. Telling Tales..., p. 91.

33 Newman, N. L. Critical Theory ..., 58-59.

31 Bock, G. Challenging Dichotomies: Perspectives on Women's History. - In: Offen, K. & eds. Writting Women's History: International Perspectives. Bloomington, Indiana Uni­versity Press, 1991, 1-24.

35 За преодоляването на тези дихотомии и свързването на различни сфери на дейност, в които жените са имали своето място в историята, вж. Boxer, M. J. and J. H. Quatert. Connecting Spheres. Women in the Western World, 1500 to the Present. (Foreword by Joan W. Scott). New York and Oxford, Oxford University Press, 1987.

неравенството между половете36. Разделението между световете на работа и семейство също е било добра основа за подчертаване на йерархията в женския и мъжкия труд, платен и безплатен. Третата дихотомия, между публично и частно, противопоставя женския на мъжкия „свят" и подчертава неравнопоставеността на обществено­то и семейното пространство. Следователно тук става дума за отно­шения, в които „културата" подчинява „природата", „работата" уп­равлява „семейството", „публичното" доминира „частното"37. Г. Бок обръща внимание, че от теоретична гледна точка е особено важно да се направи ясно разграничение между дихотомии от взаимно изключ­ващ се характер и такива, които не са нито йерархически, нито взаим­но изключващи се. Старите („патриархални") теоретици изграждат този дуализъм върху модела на логически противоречиви опозиции. В тяхната логика, след като социалният пол (gender) е създаден на базата на модела на взаимно изключващи се, бинарни опозиции, ако мъжете се определят като рационални същества, следва, че жените трябва да бъдат определени чрез липсата на рационалност. За разли­ка от тях съвременните феминистки теоретици твърдят, че „повечето противоположни дистинкции не са вечно свързани с дихотомна струк­тура, а като дихотомии те са ограничени по отЗсег"38.

Очертаните по-горе концептуални рамки в последно време се смя­тат за неверни, защото отразяват предимно американската и евро­пейската традиция, а не предлагат адекватни начини за разбирането на общества с различна икономическа база, култура и политически езици както в миналото, така и в съвремието. Опасността, която те съдържат, е универсализирането на един частен опит (европейския и американския) и деполитизирането на историята на жените.

В по-ново време споменатите по-горе класически дихотомии за осмисляне на отношенията между половете се заменят с нови концеп­туални рамки, за които се смята, че по-добре отразяват историята на неравенството, на подчинението на жените и на господството на



36 Rosaldo, M. Z. Woman, Culture, and Society: A Theoretical Overview. - In: Rosaldo
and Louise Lamphere (eds). Woman, Culture and Society. Stanford, Stanford University
Press, 1974; Brown, P. and L. Jordanova. Oppressive Dichotomies: The Nature/Culture
Debate. - In: Women in Society: Interdisciplinary Essays. The Cambridge Women's Studies
Group (eds.). London, Virago Press, 1981, 224-241.

37 Bock, G. Challenging Dichotomies..., p. 6.

38 Jay, N. Gender and Dichotomy. - Feminist Studies, 7, 1981, No 1 , p. 44.


42

43

мъжете. Става дума за противопоставянията между биологически и социален пол (sex/gender), равенство и различие (equality/difference), интеграция и автономия (integration/autonomy). Понятието „gender" (така се бележи и граматическият род на английски език) е въведено в изследванията по история на жените (и в женските изследвания изобщо) през 70-те години на XX в. с цел да се обърне внимание върху социалната организация и връзките между половете, да се покаже също, че субординацията, принизеността и безсилието на жените не са продиктувани от „женската природа", а са социални, културни, политически и исторически конструкции39. Категорията „gender" по­степенно се превръща оттогава в главната теоретическа рамка за женските изследвания (и не само за тях, защото по същото време започва да се говори и за „история на мъжете" и „мъжки изслед­вания"40). Според тази феминистка категория следователно жените и мъжете са дефинирани в термини едни към други и разбирането на нито един от тях не може да бъде постигнато без другия41. Gender се използва от учените, за да разграничи социалните значения, прикре­пени към половите различия, от биологическите различия между женския и мъжкия пол. Този термин е бил противопоставен на „sex", като последният се разглежда като „биологически", a „gender" -като „социален" или културен, а двете понятия се възприемат като комби­нирани в „sex/gender" система, в която „суровият биологически пол" (sex) е трансформиран в „социален пол" (gender)42. Повечето теоре­тици приемат, че докато природата произвежда биологическия пол (sex), обществото създава социалния пол (gender). Възниква обаче въпросът, как социалният пол е свързан с анатомичните различия, с биологическия пол, с класа и раса, с идентичността на личността? Има ли ясно разграничими женски и мъжки модели на мислене и со­циални връзки, и ако да - дали те са вродени или социално конст-

39 Bock, G. Challenging Dichotomies..., p. 7.

40 Oakley, A. Sex, Gender and Society. London, Tempel Smith, 1972; Scott, J. W.
Gender and the Politics of History. New York, Columbia University Press, 1988.

41 Scott, J. Op. cit, p. 29.

42 Преди да бъде заета от феминистките учени, тази дихотомна структура е
била използвана още в края на 50-те години от учени-мъже, които са изследвали
интерсексуалността и транссексуалността. Виж. Bock, G. Women's History and Gen­
der History..., p. 8.

руирани43? Феминистките учени, които настояват за използването на дихотомията „sex versus gender" (биология срещу култура) правят то­ва, тъй като я смятат за политически полезна (или тактически мъдра) предвид на постоянно активиращите се опити за затварянето на же­ните в тяхната „биологическа" сфера, най-вече предлагани от анти-феминистите, оставащи верни на „биологическия детерминизъм"44. Но рязкото дихотомизиране gender/sex също има своите проблеми. Добро разрешение според Г. Бок би била промяната в използването на дихотомията между sex и gender, в смисъл на отслабване на про­тивопоставянето между тях45. Така в областта на историята, хумани­тарните и социалните науки тя би могла да бъде променена, като се избягва употребата на термина „биология" в смисъл на женско тяло и свързаните с него дейности; „gender" да се използва в по-широк смисъл, включващ както психологическия, така и културния аспект; „sex" да се употребява в същия смисъл като „gender", оставяйки по този начин място за приемственост вместо полярност на значенията46. В същото време историците от Третия свят оспорват приложи­мостта на термина за gender-йерархиите за техните общества. Те въвеждат в обръщение разбирането за gender -паралелите, което означава съществуването на два различни, но еднакво значими сектора: единият - свързан с „жената", другият - с „мъжа"47. Това



43 Тези въпроси са повдигнати от: Flax, J. Postmodernism and Gender Rela­
tions in Feminist Theory. - Signs, 12, 1987, 4, 621-643. Цит. no: Stock-Morton, P.
Finding Our Own Ways: Different Paths to Women's History in the United States. - In:
Writing Women's History, p. 6.

44 Пак там, с. 9.

45 Трябва да се има предвид, че дихотомията sex/gender е специфична най-
вече за английския език. Правени са опити за въвеждането й в други езици: ита­
лиански (sesso v. genre) и френски (sexe v. genre). На немски съществува само един
термин „Geschlecht", който реферира и към граматическия род, и сексуалната
психология, до половете, до семейства и генерации и до раса, както в израза „чо­
вешка раса", Menschengeschlecht (цит. по: Bock, G. Challenging Dichotomies...). За
нашите условия, имайки предвид различните конотации на термина „ gender " (род)
на български (граматически род, но най-вече семейно-кланова структура), ми се
струва по-удачно двата термина sex/gender да се превеждат като „пол", като се
пояснява за какъв смисъл става дума - биологически или културен (социален).

46 Bock, G. Challenging Dichotomies..., p. 9, 21.

47 Дава се пример с някои латиноамерикански общества преди европейската
инвазия там.


44

45


понятие би могло да се приложи при анализа на редица европейски аграрни общества, но и в този случай трябва да се отчете, че дър­жавното законодателство и народната традиция са подчинени на мъжкия авторитет48.

Историята на жените и половете (women's/gender history) се ос­мисля днес и в дихотомията равенство/различие (equality versus dif­ference). Поради необходимостта от преодоляване на дискримини-ращото третиране на жените, специално за извоюването на граж­дански и политически права, настояването за равенството на поло­вете и особено настояването за незначителността на физиологичес-кото различие между половете, дълго време доминира проблема­тиката на женските изследвания (и специално на изследванията вър­ху феминизма). Тази тенденция е особено силна през XIX и началото на XX в., когато женските движения почти в цяла Европа, в САЩ, Австралия и Нова Зеландия се борят за еднакви политически права, за равен достъп до образование и платени работни места и за приз­наване на стойността на женския принос в производството и създа­ването на блага при съществуващото тогава разделение на труда между половете. В края на XIX в. възниква и тенденция към по-раз­лично третиране на отношението равенство/различие. То е плод на новите феминистични идеи, свързани с желанието за подобряване на положението на жените-майки и особено на живеещите в бедност. На места това довежда до създаване на специално законодателство за женския труд49. Изместването на обществения и научния интерес от „равенството" към „различията" става особено забележимо през 60-те години в САЩ50, където съществуват различни женски (етни­чески, сексуални, класови, расови и пр.) култури и опит, поради кое-

то различните жени осмислят по различен начин себе си и собстве­ните си интереси и проблеми. Така че крачка напред са изследвания­та върху различията между самите жени, отразяващи отношенията на господство и подчинение между тях, като тези, отразяващи живота на жените в колониите и доминионите51, а в рамките на едно и също общество - между жените от елита и „народа". Все пак част от учени­те смятат дихотомията равенство/различие за погрешна и резултат повече на неразбиране, отколкото на проницателност. За тях равен­ство е в дихотомна връзка с неравенство, а различие - с подобие. Други пък настояват за взаимноизключващия се характер на отно­шението равенство/различие. Едно по-гъвкаво схващане на дихо­томията би признало „равенство в различието" и „различие в ра­венството"52.

Дихотомията интеграция/автономия (integration versus autonomy) съдържа както институционна, така и теоретична дилема. Тя се от­нася до мястото на „женските изследвания" (women's studies) по от­ношение на науката като цяло и на жените по отношение на академич­ните институции53. Пред учените, занимаващи се с история на жените и пола (gender history), стои въпросът, дали да създават ново, авто­номно поле за изследване, или пък да подчинят усилията си на ам­бициозната задача за пре-прочитане и пре-оценка не само на исто­рическото минало на жените, но и на основните епохални промени и събития в човешката история. В същото време историята на жените, на феминизма и на социално конструираните полове (gender) все още не е приета за равноправна в университетското образование и наука (с изключение на САЩ, скандинавските страни и до известна степен Великобритания). Независимо от разширяването на „женските из­следвания" и въпреки че те се разглеждат сега обикновено като „суб-




48 В lorn, I. Global Women's History: Organising Principles and Cross-Cultural Under­
standings. - In: Of fen, K. & eds. Writing Women's History: International Perspectives.
Bloomington, Indiana University Press, 1991.

49 Женските организации и политическите лидери в България от началото на
века също поставят на вниманието на обществото и законодателите проблемите
на женския и детския труд. Вж. Женски глас, г. V, № 8, 1 февр. 1904, 2-3; № 9,
20 февр. 1904, 3-5; г. VI, № 6, 15 февр. 1905, 3-5; № 19, 1 окт. 1905, 1-3; г. VIII,
№ 2, 1 ноем. 1906; г. VIII, № 15, 15 май 1907, 1-4; № 18, 20 юни 1907, 2-5.

30 Въпреки че още в края на 20-те години на XX в. женските движения в САЩ и Британия се разделят според акцента, който поставят върху „различие" или „равенство".

51 След Международната конференция по история на жените в Амстердам
през 1986 г. етноцентричният характер на „женските изследвания" се променя.

52 Bock, G. Challenging Dichotomies..., p. 21; Bock, G. and S. James (eds). Beyond
Equality and Difference: Citizenship, Feminist Politics and Female Subjectivity. London and
New York, Routledge, 1992.

33 За най-осъвременена картина на позициите на „women's studies" в уни­верситетското преподаване в рамките на различни магистърски и докторски про­грами, залагащи върху интердисциплинарността и върху връзката между наука и феминистки активизъм и свързващи проблемите на раса, пол и глобализация, вж. специалния брой на Feminist Studies, vol. 24, No 2, Summer 1998.


46


Сподели с приятели:
1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница