История на жените, феминизъм и рамките за тяхното осмисляне красимира Даскалова



страница3/3
Дата02.02.2017
Размер414.84 Kb.
Размер414.84 Kb.
1   2   3

47


дисциплинна специализация", тяхното влияние върху академичните дисциплини и интеграция е далеч под очакваното54. „Женските из­следвания" в западните страни и до днес се борят най-вече да бъдат признати за интегрална част от науката като цяло (да не говорим за незначителното им присъствие в академичните учебни планове на източноевропейските страни). Спори се дали е по-правилно да се го- | вори за „женска" или „gender" история, т. е. такава, която се отнася до двата пола. Докато откриването на професури и катедри по „gen­der" история се допуска по-лесно, академичната общност (преобла­даващо мъжка) се противопоставя на създаването на подобни общ­ности по история на жените. Може би отново Соломоновското реше­ние е да се настоява за „автономия в интеграцията" и за „интеграция в автономията"55.

Голямата активност на историци (главно жени) в областта на „женските изследвания" (women's studies) намира своя апогей в съз-1 даването през април 1987 г. на Международната федерация за из­следвания по история на жените (International Federation for Research in Women's History - IFRWH). Целта на тази организация според ней­ния статут е да окуражава и координира изследвания от всички ас­пекти на историята на жените на международно ниво, чрез осигуря­ване размяна на информация и публикации, както и чрез организи­ране и асистиране в организирането на международни конференции и по-ограничени научни срещи. Национални комитети на отделните държави-членки служат за връзка между общността на изследова­телите и Федерацията. Сега президент на организацията е Патриция Гримшау, професор в Историческия факултет на университета в Мел­бърн, Австралия. Вицепрезидент е Нанси Хевит, професор в универ­ситета Рътгерс, САЩ, а секретар е Лин Абрамс от Великобритания. IFRWH издава бюлетин, в който освен организационни въпроси и съобщения за научни прояви се публикуват библиографии за исто­рията на жените в различни страни на света, а също дискусионни ма­териали, свързани с общотеоретични и методологически въпроси, за­сягащи това поле на изследване. Федерацията включва национални-

те комитети от редица страни в Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия: Австрия, Австралия, Бра­зилия, Канада, Дания, Германия, Великобритания, Индия, Ирландия, Япония, Холандия, Нова Зеландия, Нигерия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария, САЩ, Югославия и др. От 1995 г. България също е член на тази международна организация.

Първата среща на представителите на отделните национални комитети се провежда в Беладжио, Италия, през 1989 г. Изнесените на конференцията доклади са публикувани през 1991 г. в само­стоятелен том56. Това е основното колективно издание на Феде­рацията, което обсъжда както методологически и концептуални въпроси за историята на жените, така и състоянието на изследвания­та по история на жените в различни страни по света. По време на срещата представителките на различните национални комитети очер­тават състоянието на women's/gender history. Американските исто­рици отчитат изключителни успехи в институционализирането на ис­торията на жените и въвеждането й в университетските и колежан-ските програми. Тези постижения те отдават на изключителната гъвкавост и относителната автономия на американските институции за висше образование, както и на общия икономически просперитет на САЩ57. Историчките от Канада също отчитат голям напредък в превръщането на историята на жените в университетска дисципли­на. Според данни за 1989 г. почти всеки исторически факултет в Ка­нада предлага най-малко един курс по история на жените58.

Като незадоволително е оценено обаче положението в другите страни. В някои от тях е много трудно тази нова дисциплина да се въведе във вече съществуващите национални образователни и из­следователски институции поради централизирания администрати­вен и финансов контрол над тях. Така например централизацията във Франция и Испания е направила изключително трудно въвеж­дането на университетски курсове по история на жените в учебните планове за бакалавърска степен. Затова историците от тези страни, които имат постоянни професорски места, преподават история на




54 Bock, G. Challenging Dichotomies, p. 15.

55 Пак там, с. 17.

36 0 ffen, K., R. Roach Pierson and J. Rendal (eds.). Writing Women's History. Interna­tional Perspectives. The MacMillan Press, London and Indiana University Press, 1991. 57 Пак там, Предговор, с. ХХШ, 59-77. 5S Пак там.


48

49

жените в магистърски и докторантски програми. От друга страна обаче, централизацията в Дания не е попречила на датските истори­ци да въведат задължителни курсове по история на жените в учеб­ните планове на средните училища59. Ключов въпрос в повечето стра­ни на Запад е присъствието или отсъствието на жени-историци на по-високи университетски позиции. Във Великобритания например много от известните преподавателки по история на жените намират поле за работа не в главните университети, а в политехниките и в различните програми за възрастни60. В Германия има положително развитие от края на 80-те години, когато са открити три постоянни професури със специализация по женска история в университетите в Билефелд, Бон и в Свободния университет в Берлин. Съществуват още няколко такива позиции в Техническия университет в Берлин и университета в Касел. В скандинавските страни историята на жените се радва на изключителна държавна подкрепа, включваща и зна­чителни фондове за изследвания. В Швеция и Норвегия държавата е създала постоянни университетски преподавателски места по история на жените - в университетите в Гьотеборг и Берген. Отделни курсове по история на жените се водят и в Гърция (в университетите на Солун и Атина). От учебната 1998/1999 г. в Катедра „История и теория на културата" към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охрид­ски" е въведен първият лекционен курс, посветен на модерната исто­рия на жените в България. Отделни аспекти на историята на жените са представени и в общия курс върху историята на модерната бъл­гарска култура, четен в специалност „Библиотекознание, научна ин­формация и културна политика" към същия факултет.

С развитието на проблематиката на история на жените започва издаването на редица специализирани списания, като френското „Penelope. Cahiers pour l'histoire des femmes"61H италианското „Ме-moria. Rivista di storia delle donne"62. На английски език излизат списания, профилирани по история на жените, като: „Journal of Wo­men's History"63, „Women's History Review"64 и такива („Gender and His-

59 Пак там, c, XXIV, 107-133. '■" Пак там, с. XXV, 45-57.

61 Излиза от 1979 r.

62 Излизащо от началото на 80-те години.

63 Издавано три пъти годишно от Indiana University Press, САЩ.

64 Публикувано от 1992 г. във Великобритания, главен редактор Джун Първис
от университета в Портсмут.

tory"65)' които третират връзката между gender (социално конст­руирания пол) и историята. Съществуват много други издания с по-гпирок спектър, оповестяващи антропологически, икономически, ис­торически, политически, социологически, социалнопсихологически изследвания, проведени от феминистка гледна точка. Такива са на­пример „Gender & Society"66, „Feminist Review"67, „Feminist Studies"68. Нека спомена и най-новото, интердисциплинарно, академично и евро­пейски ориентирано списание - „The European Journal of Women's Studies"69.

Сред най-значителните постижения на историята на жените е пет-томното издание на „A History of Women in the West", излязло в на­чалото на 90-те години под редакцията на Жорж Дюби и Мишел Пе­ро70. По същото време е създадена друга многотомна история на же­ните, дело на екип от скандинавски учени (с главен редактор Ида Блом), публикувана едновременно на датски, норвежки и шведски език.

65 Публикувано от 1992 г. във Великобритания, главен редактор Джун Първис от университета в Портсмут.

'■" Това списание се издава or „Sociologists for Women in Society", а се публи­кува от Sage Publications, Inc. - Калифорния, САЩ. Излиза от 1986 г. четири пъти годишно, а от 1995 г. поради нарасналия интерес към него и големия брой ръкописи с изключително високо качество, които издателството получава, списанието из­лиза шест пъти през годината.

"' Най-голямото британско списание по женски изследвания.

68 Излиза от 1972 г. три пъти годишно. Сега се издава с помощта на Про­грамата по женски изследвания на Университета в Мериленд. Главен редактор е Клер Мозес.

т Списанието започва да излиза през 1994 г., когато са публикувани първите две книжки. От 1995 г. то се издава четири пъти годишно през януари, април, юли н октомври, с подкрепата на Европейската асоциация за женски изследвания (WISE), която подпомага преподаването, изследването и издаването на материали по проблемите на жените в Европа.

70 Оригиналното издание на тази история е на италиански, а следващото - на френски език. Тук давам съдържанието на отделните томове по неговото английско издание: 1. Pauline Schmitt Pantel (ed.) From Ancient Goddesses to Christian Saints. The Belknap Press of Harvard University Press. Cambridge, Mass&London, England, 1992; [I. Christiane Klapisch-Zuber (ed.) Silences of the Middle Ages, 1992; III. Natalie Zemon Davis and Arlette Farge (eds.) Renaissance and Enlightenment Paradoxes, 1993; IV. Genevieve Fraisse and Michelle Perrot (eds.) Emerging Feminism from Revolution to World War, 1993; V. Francoise Thebaud (ed.) Toward a Cultural Identity in the Twentieth Century, 1994.


50

51

И двете исторически поредици разглеждат историята на жените от най-ранно време до наши дни. Те изследват спектъра от значения на понятието „жена" през различни исторически епохи и в различен социален контекст. Те, от една страна, представят начините, по които социумът конструира пола (gender), a от друга - показват как полът (gender) създава социалния, политическия и икономическия ред. По­ложението на жените в хода на историята е анализирано както по отношение на техния опит, така и по отношение на тяхната репре-зентация, а едно от най-големите постижения на тези издания е пред­ставянето едновременно на гледната точка и на жените, и на мъжете71. Това, което създава най-големи проблеми при интерпретирането на световната история на жените, е, на първо място, европоцентричната гледна точка на западните учени72. Изследванията на антрополозите внушиха търпимост към културата на „другия", „различния" и под­сказаха възможности за анализи, равнопоставящи, а не противо­поставящи различните култури.

Историята на жените е сериозно ново направление в универ­салната история със свои изявени теоретици, задълбочени изследо­ватели, научни центрове, периодични издания, форуми и междуна­родни и регионални мрежи за координация и сътрудничество. Тя не е плод на преходна мода, а е резултат от убеждението, че опитът/ миналото/репрезентациите на „втория" пол са равностойни на тези на мъжкия пол, че вековните сфери на ограничително съществуване на жените73 също се нуждаят от представяне в историческия нара-

71 Davis,N.Z. andJ. W. Scotl. ANewKindofHistory.-In: Pantel, P. S. (ed.) From Ancien Goddesses to Christian Saints, p. V11I.

" Blom, I. Op. cit, 140-141.



73 Съществува мнение, че жените в миналото са приемали тази си „частна" роля. като в замяна на това са получавали значителни компенсации: пасивни -като се наслаждавали на мъжкото протежиране; имали са много по-малко отговорности и не са били наказвани толкова строго, колкото мъжете; но и активни компенсации - контрол върху семейния бюджет и влияние върху децата (дори върху възрастните синове), също - власт над другите жени в семейството (на свекървата над снахата) - Blom, I. Op. cit., 135-149.
тив наред с политическата и дипломатическата история, които и през XX в. доминират в историческите научни традиции74.

Изследванията, писането и преподаването на историята на жените налагат разширяване на полето на историческите изследвания чрез задаване на нови въпроси и обогатяване на използваните източници. Традиционните исторически извори (дневници, спомени, законници, данни от официални преброявания и пр.) са доста проблематични с оглед на историята на жените поради няколко причини: 1) през го­ляма част от световната история жените са били или тотално негра­мотни, или много по-неграмотни от мъжете и по-неизкушени от пис­мената култура, поради което са оставили незначителни следи в писмените източници; 2) от друга страна, много от съществуващите официални документи (данните от преброяванията например) не съ­държат адекватни сведения за приноса на женския труд в развитието на съответните икономики през отделните исторически периоди. Това именно налага учените, посветили се на историята на жените, да раз­ширяват и разнообразяват източниците, върху които да конструират своя наратив. Особено полезни в това отношение са устната история, иконографията, фолклорът. Историята на жените трябва също така да използва традиционните исторически извори по нов начин, по­пълвайки съществуващите „бели полета" в нашето познание и кон­струирайки миналото на двата пола, без да се подчинява на досегаш­ните йерархии. Общата история е история на цялото човечество. Тя е сложна, конфликтна, противоречива и нееднозначна история на мъ­жете и жените, съществували/представени в изворите на различни географски райони през различни исторически периоди. За да бъде тя адекватно реконструирана, е необходимо да се отчита културното многообразие на различните социални актьори, да се чуят и вземат под внимание техните гласове и да се направят видими техните гледни точки.



74 Изключение в това отношение прави може би единствено школата на «Аналите", възникнала през 20-те-30-те години на нашия век във Франция и пледираща за социална, икономическа и културна история.


52

53


БИБЛИОГРАФИЯ

Бовоар, С. дьо. Вторият пол. Том 1-2. С, Колинс-5, 1994.

Брадинска, Р. Зараждане и оформяне на женското социалдемократическо движение в България (1885-1915). С, 1969.

Даскалова, К. (съст.). От сянката на историята: жените в българското об­щество и култура. С, ЛИК, 1998.

Мишел, А. Феминизмът. Положението на жените през вековете. С, ЕОН-2000, 1999.

Мухарска, Р. (съст.). Майки и дъщери. С, Полис, 1998.

Николчина, М., К. Мерджанска, Р. Мухарска (съст.). Времето на жените. С, УИ „Кл. Охридски", 1996.

Паскалева, В. Българката през Възраждането. 2. изд. С, 1984.

Улф, В. Собствената стая. С, Хемус, 1999.

Чолакова, М. Българското женско движение през Възраждането, 1857-1877. С, Албо, 1995.

Anderson, В. S., J. P. Zinsser. A History of Their Own. Women in Europe from Pre­history to the Present. Vol. 1-2. New York, Harper and Row, 1988.

Bader-Zaar, B. Das Frauenwahlrecht: Vergleichende Aspekte seiner Geschichte in Grossbritannien, den Vereinigten Staaten, Oesterreich, Deutschalnd und Belgien, 1860-1920. Wien, 2000.

Banks, O. Faces ofFeminism. A Study ofFeminism as a Social Movement. New York, St. Martin's Press, 1981.

Banks, O. The Politics of British Feminism, 1918-1970. Aldershot, Edward Elgar, 1993.

Bock, G. Women's History and Gender History: Aspects of an International Debat. -Gender & History, 1:1 (Spring), 1989.

Bock, G. Frauen in der Europaische Geschichte. Muenchen, Beck, 2000.

Bock, G. and P. Thane (eds.). Maternity and Gender Policies: Women and the Rise of the European Welfare States, 1880s-1950s. London & New York, Routlcdge, 1991.

Bock, G. and S. James (eds.). Beyond Equality and Difference. Citizenship, Feminist Politics and Female Subjectivity. London, Routledge, 1992.

Boxer, M. J. and J. H. Quataert (eds.). Socialist Women. European Socialist Femi­nism in the Nineteenth and Early Twentieth Century. New York, Elsevier, 1978.

Bridenthal, R. and C. Koonz (eds.). Becomming Visible: Women in European His­tory. 2nd ed. Boston, Houghton Mifflin Company, 1987.

Brown, K. M. Brave New Worlds: Women's and Gender History. - William and Mary Quarterly, 3rd Ser., 50 (April, 1993), 311-328.

Burke, P. (ed.). New Perspectives on Historical Writing. University Park, Pennsylvania State University Press, 1992.

Cott, N. F. The Grounding of Modern Feminism. Yale University Press,187.

Pavidson, C. A Woman's Work is Never Done: A History of Housework in the British Isles, 1650-1950. London, Chatto and Windus, 1986.

Dubby. G. and M. Perrot (gen. eds.). A History of Women in the West. Vol. 1-5. Cambridge, Mass, Belknap Press of Harvard University Press, 1991-1992.

Edmondson, L. H. Feminism in Russia, 1900-1917. Stanford, California, Stanford University Press, 1984.

Enders, L. at al. (eds.). Constructing Spanish Womanhood: Female Identity in Modern Spain'New York, 1999.

Evans, R. Comrades and Sisters: Feminism, Socialism, and Pacifism in Europe, 1870-1945. New York, St. Martin's Press, 1987.

Evans, R- The Feminists. Women's emancipation movement in Europe, America and Australia 1840-1920. New York, Barnes & Noble Books, 1977.

Farge, A. andC. Klapisch-Zuber(eds.). Madame ou Mademoiselle? Itineraires de la solitude feminine, 18e-20-e siecle. Paris, Arthaud-Moutalba, 1984.

Faure, C. Democracy Without Women: Feminism and the Rise of Liberal Individual­ism in France. Bloomington, Indiana University Press, 1991.

Frevert, U. Women in German History: From Bourgeois Emancipation to Sexual Lib­eration. Oxford, Berg, 1989.

Gibson, M. S. Prostitution and the State in Italy, 1860-1915. New Brunswick, Rutgers University Press, 1986.

Gilfoyle, T. Prostitutes in History: From Parables of Pornography to Metaphors of Modernity. - American Historical Review, 104(1999), 117-141.

Goodman, D. The Republic of Letters: A Cultural History of the French Enlighten­ment. Ithaca, Cornel University Press, 1994.

Gordon, L. U. S. Women's History. - In: Foner, E. (ed.). The New American History. Philadelphia, Temple University Press, 1990, 185-210.

Grazia, V. de. How Fascism Ruled Women: Italy, 1922-1945. Berkeley, 1992.

Hall, C. White, Male and Middle Class. Exploration in Feminism and History. New York, Routledge, 1992.

Hausen, K. (Hsg.). Frauen suchen ihre Geschichte. Muenchen, C. H. Beck, 1983.

Honeycutt, K. Socialism and Feminism in Imperial Germany. - Signs, 5:1 (1979), 30-41.

Hufton, O. H. Women and Family Economy in Eighteenth-Century France. - French

Historical Studies, 9 (1975), 1-22. Hufton, O. H. Women and the Limits of Citizenship in the French Revolution. Toronto,

1992.

Kelly, J. Women, History' and Theory. University of Chicago Press, 1984. Lerner, G. Placing Women in History: Definitions and Challenges. - Feminist Studies,



3, Fall 1975, 5-14; Lerner, G. The Creation of Feminist Consciousness: From the Middle Ages to 1870.

New York, Oxford University Press, 1993.




54

55


Mclntyre, R. The Bulgarian Anomaly: Demographic Transition and Current Fertility. -

Southeastern Europe, 7:2 (1980), 147-170. Mendus, S. and J. Rendall (eds.). Sexuality and Subordination. London, Routledge,

1989.

Meyer, A. The Feminism and Socialism of Lily Brown. Bloomington. Indiana Univer­sity Press, 1985. Meyer, A. (transl. and ed.). Selected Writings on Feminism and Socialism by Lily Braun.



Bloomington and Indianopolis, Indiana University Press, 1987. Meyer, D. Sex and Power: The Rise of Women in America, Russia, Sweden, and Italy.

Middletown, Wesleyan University Press, 1993. Nash, M. Defying Male Civilization. Denver, Arden Press, 1995. Offen, K. Defining Feminism: A Comparative Historical Approach. - Signs, 14:11

(1988), 119-157. Offen, K., R. P. Pierson, .1. Rendal (eds.). Writing Women's History. International

Perspectives. Bloomington, Indiana University Press, 1991. Offen, K. European Feminisms, 1700-1950. A Political History. Stanford, California,

Stanford University Press, 2000.

Ozouf, M. Les mots des femmes. Essai sur la singularity francaise. Paris, 1995. Querelles. Jahrbuch fuer Frauenforschung 1997. Band 2. Die europaische Querelle des Femmes. Geschlechterdebatten seit dem 15. Jahrhundert (Bock, Gisela und Zimmermann Margarete, Hrsg.). Stuttgart und Weimar, J. B. Metzler, 1997. Pietrow-Ennker, B. and R. Jaworski (eds.). Women in Polish Society. Boulder, East

European Monographs (No 344), 1992.

Pietrow-Ennker, B. and S. Paletschek (eds.). The European Women's Movements in the 19th Century. A Comparative Prespective. Stanford, California, Stanford Uni­versity Press, 2000.

Purvis, .1. (ed.). Women's History: Britain, 1850-1945. London, UCL Press, 1998. Rendall, J. The Origins of Modem Feminism: Women in Britain, France, and the United

States, 1780-1860. New York, Schocken Books, 1984. Rendall, J. (ed.). Equal or Different: Women's Politics, 1800-1914. Oxford, Basil

Blackwell, 1987. Reynolds, S. (ed.). France Between the Wars: Gender and Politics. London, Routledge,

1996.


Riley, D. War in the Nursery: Theories of the Child and Mother. London, Virago, 1983. Riley, D. Am I That Name?: Feminism and the Category of "Women". - In: History.

London, Macmillan, 1988. Rosaldo, M. Z. The Use and Abuse of Anthropology: Reflections on Feminism and

Cross-Cultural Understanding. -Journal of Women in Culture and Society, 5:3 (1980),

389-417.


Rosaldo, M. Z. and L. Lamphere (eds.). Woman, Culture and Society. Stanford, Cali­fornia, Stanford University Press, 1974.

Rupp, L. Worlds of Women: International Women's Organizations 1888-1945. Princeton, Princeton University Press, 1998.



56

Sachsse, C. Muetterlichkeit alsBeruf: Sozialarbeit, Socialreform und Frauenbevvegung, 1871-1929. Frankfurt-am-Main, Suhrkamp, 1986.

Schroeder, H. (Hrsg.). Die Frau ist frei geboren: Texte zur Frauenemanzipation. 2 vols. Munich, C. H. Beck, 1979-1981.

Schvvarzer, A. After the Second Sex. Conversations with Simone de Beauvoir. New York, Pantheon Books, 1984.

Scott, J. W. Gender and the Politics of History. New York, Columbia University Press, 1988.

Scott, J. W. (ed.). Feminism & History. New York, Oxford University Press, 1996.

Scott, J. W. Only Paradoxes to Offer: French Feminism and the Rights of Man. Cam­bridge, Harvard University Press, 1996.

Slaughter, J. and R. Kern (eds.). European Women on the Left: Socialism, Feminism, and the Problems Faced by Political Women, 1880 to the Present. Westport, Green­wood Press, 1981.

Smart, C. (ed.). Regulating Womanhood. London, Routledge, 1992.

Smith, H. L. (ed.). British Feminism in the Twentieth Century. Amherst, University of Massachusetts Press, 1990.

Smith, P. Feminism and the Third Republic: Women's Political and Civil Rights in France, 1918-1945. Oxford, Clarendon Press, 1996.

Sowerwine, C. Sisters or Citizens? Women and Socialism in France since 1876. Cam­bridge, Cambridge University Press, 1982.

Spender, D. Women of Ideas (and What Men Have Done to Them). London, Routledge & Kegan Paul, 1982.

Spender, D. (ed.). Feminist Theorists: Three Centuries of Key Women Thinkers. New York, Pantheon, 1983.

Spender, D. (ed.). Time and Tide Wait for No Man. London, Pandora Press, 1984.

Spender, D. (ed.). The Education Papers: Women's Quest for Equality in Britain 1850-1912. London, Methuen, 1987.

Stites, R. The Women's Liberation Movement in Russia: Feminism, Nihilism, and Bol­shevism, 1860-1930. Princeton, Princeton University Press, 1977.

Suleiman, S. R. (ed.). The Female Body in Western Culture. Cambridge, Harvard Uni­versity Press, 1986.

Tax, M. The Rising of the Women: Feminist Solidarity and Class Conflict, 1880-1917. New York & London, Monthly Review Press, 1980.

Taylor, B. Eve and the New Jerusalem: Socialism and Feminism in the Nineteenth Century. New York, Pantheon, 1983 (Rev. ed., Cambridge, Mass, Harvard University Press, 1993.)

Tilly, L. Women's History and Family History: Fruitful Collaboration or Missed Con­nection?. - Journal of Family History, 12:1-3 (1987), 303-315.

Tilly, L. and J. W. Scott. Women, Work and Family. New York and London, Methuen, 1987.

Thoennesen, W. The Emancipation of Women: The Rise and Decline of the Women's Movement in German Social Democracy, 1863-1953. London, Pluto Press, 1973.

57

Veauvy, C. and L. Pisano. Paroles oubliees: Les Femmes et la construction de l'Etat-

nation en France et en Italie, 1789-1860. Paris, Armand Colin, 1997. Vicinus, M. Independent Women: Work and Community for Single Women, 1850-

1920. Chicago, University of Chicago Press, 1985. Volet, J. La Femme bourgeoise a Prague 1860-1895: De la philanthropic a l'emanci-

pation. Geneva, Edition Slatkine, 1988. Waelti-Walters, J. Feminist Novelists ofthe Belle Epoque. Bloomington, IndianaUni-

versity Press, 1990. Walkowitz, J. Prostitution and Victorian Society: Women, Class, and the State. New

York, Cambridge University Press, 1980.

Wikander, U., A. Kessler-Harris & J. Lewis (eds.). Protecting Women: Labor Leg­islation in Europe, the United States, and Australia, 1880-1920. Urbana, University

of Illinois Press, 1995. Wischermann, U. Frauenfrage und Presse: Frauenarbeit und Frauenbewegung in der

illustrierten Presse der 19. Jahrhunderts. Munich, Saur, 1983. Yuval-Davis, N. Gender and Nation. London, 1997. Zimmermann, S. Wie die Feministennen wurden: Wege in die Frauenbewegung im

Zentraleuropa der Jahrhundertwende. - L'Homme, 8:2 (1997), 272-306. Zimmermann, S. Die Bessere Haelfte? Frauenbewegung und Frauenbestrebungen im



Ungarn der Habsburgermonarchie 1848 bis 1918. Vienna, Promedia, 1999.



Сподели с приятели:
1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница