Издателски комплекс при нву „Васил Левски” красимир марков лидерство и формиране на екипи



страница2/9
Дата02.02.2017
Размер1.29 Mb.
Размер1.29 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Лидерство, ръководство и мениджмънт




За разлика от широко дискутираното ръководство, понятието ,,лидерство’’ остава неопределено от българската литература. Между двата термина има достатъчно значими различия. Ръководството е много по – институционализиран, формален и рационален акт и се изчерпва с процесите на целеполагане и вземане на решение. А лидерството може да съдържа елементи на ръководство, но си остава много по- неформално, нерегламентирано и задължително разчита и на емоционалната обвързаност, докато ръководството е направление и координиране на работата на екипните членове, то лидерството може да се определи като процес на такова повлияване на една организирана група, което би я накарало да се стреми към постигане на целите си.

Определението на понятието с една или две думи може да бъде: насочване, личен пример, контрол, авторитет утвърждаващ положително поведение на ръководителя, делегиращ власт и отговорност. Вероятно ръководството включва всичко това. Терминът, който най-добре обхваща основния фокус на ръководството като процес, обхваща двама или повече души, при които единият се стреми да повлияе на поведението на другия. Тази дефиниция обхваща 3 основни положения: първо- ръководството е процес: второ- ръководството обхваща други хора, обикновено под формата на подчинение. И накрая, крайният продукт от процеса на ръководство е някаква форма за постигане на целта. Това означава, че усилията на ръководителя да влияе са насочени, имат някаква цел за постигане.

Ключова роля при разграниченията между ръководство и лидерство имат емоциите и чувствата. Те могат да имат и позитивно, и негативно въздействие върху магията на лидерството. Искрата припламваща между водача и групата, може да направи от тази група невероятно успешен екип или да възпламени разрушителната енергия на стадото. Емоциите могат да издигнат самия лидер на пиедестал или да го смачкат за секунди. Един лидер може да бъде чаровен и въодушевяващ, да проявява творчество и динамизъм да има вкус към риска и промяната. Думите, които ни идват за ръководителя ( и мениджъра въобще ) са по-скоро ефективност, планиране, контрол, процедури и т.н. На практика на немалко лидери им се налага да управляват и ръководят, а добрият ръководител неизбежно в някаква степен трябва да бъде и лидер. Немалко психолози са убедени, че лидерите и мениджърите са различен тип хора, т.е. има лидери по природа и мениджъри (ръководители) по природа. Наистина има хора с подчертани мениджърски качества и други, които са ,,родени лидери’’. Това обаче не значи, че първите не могат да се научат на лидерство, а вторите – на принципите и правилата на доброто ръководство. Мениджмънтът и ръководството не са синоними. Човек може да бъде лидер без да бъде мениджър. От друга страна, човек може да бъде мениджър без да бъде лидер. Хората стават мениджъри по силата на авторитета на служебното си положение, дадено им от организацията. Те имат право да влияят, но те могат и да не упражняват това право. Неформалното лидерство е начин да се обсъди контраста между мениджъра и лидера. В Социалната психология се прави разлика между понятията “лидер” и “ръководител”. Понятието “лидерство” се отнася към характеристиката психически отношения от гледна точка на отношенията на доминиране и подчинение. Понятието “ръководство” се отнася към организацията на цялата дейност на групата, към процеса на нейното управление. Понякога понятието “лидер” се отъждествява с понятието “авторитет”. Лидерът се проявява като авторитет за групата, но не всеки авторитет означава лидерски възможности за носителя му. Лидерът трябва да организира определена групова задача, а авторитетът не изпълнява такава функция, той просто може да се изявява като пример, като идеал, но изобщо да не поема решаването на задачата. Лидерът винаги трябва да бъде авторитет. Той влияе, имат му доверие, разчитат на него. Този авторитет се дължи на личностните му качества и на способността му да постига груповите цели чрез добра организация при решаване на проблеми и задачи. Следователно за лидерството е валидно задължително изпълнението на организаторска функция, чрез които се влияе върху членовете на групата. Ръководството също означава влияние и наличие на авторитет. Но ръководителят е официално назначено лице, чиято цел е организация на работата. Оттук и съществуващите разлики между ръководство и лидерство. Ролята на ръководител е постигане целите на организацията. Във връзка с това той осъществява широк кръг от контакти, осигуряващи му необходимите условия за успешното функциониране на организацията. За лидера такава функция не се предвижда. Той защитава интересите на групата. Ето защо се смята, че един ръководител се е научил да управлява, когато престане да вижда проблемите от позициите на изпълнител и започне да ги вижда от гледна точка на интересите на организацията. Втората разлика се свързва с правото на власт. Ръководителят е назначен на тази длъжност, с което придобива правото да упражнява власт над подчинените си. Това го прави формален ръководител. Лидерът влияе върху поведението на групата, но няма официално дадени права от организацията, което означава, че той е неформален ръководител. Тези две форми на ръководство се отличават по степен на стабилност, устойчивост и постоянство. Формалното ръководство е значително по-стабилно, не се влияе от различните ситуации и настроения, докато неформалното функционира предимно стихийно. Стилът на лидерство представлява съвкупност от прийоми и методи, прилагани от лидера в процеса на взаимодействието му с членовете на групата. Вътрешното разбирателство в групата, правилното разпределение на ролите и ефективността на дейността до голяма степен зависят от стила на ръководство на лидера .


По своя характер работата на лидера е управление на хората с цел постигане на определен резултат, което предполага, че лидерът като ръководител трябва ясно да знае себе си, своите способности и възможности. Множеството възникващи професионални задачи се явяват ключов фактор за определяне успешността на взетото решение и предполагат кооперация и сътрудничество на хората, а оттам и урегулиране на взаимоотношенията между тях. Разбира се само разбирането на човек от човек не е достатъчно, за да се създаде организация на взаимоотношенията между тях. Преди всичко е необходима нагласа към организиране на съответстващи отношения или в крайна сметка нагласа към общуване на хората в организацията. Лидерът е този, който би трябвало да се настройва към съответните отношения с подчинените, а те от своя страна би следвало да демонстрират към него готовност и желание за общуване. Друго важно условие за развитие на междуличностните отношения е материализацията на същите под формата на симпатия и антипатия, съвместимост и конфликтност, взаимно привличане или антипатия. Те не само дават характеристика на междуличностните отношения в организацията, но и влияят върху тях, а в много случаи се явяват условие за тяхното развитие. Ако лидерът в качеството си на ръководител поднася определена информация на подчинените си, би следвало да обръща внимание на няколко момента, които конкретизират неговата роля:

  • да се стреми към открита демонстрация на своите намерения;

  • да проявява топлота и доброжелателност в отношенията, което усилва вероятността съобщаваната информация да способства за ръста на доверителността в общуването;

  • особено съществен фактор е компетентността. Некомпетентен лидер или ръководител давайки информация по професионални проблеми едва ли ще предизвика към себе си доверие.

Лидерството е тясно свързано с ръководството, тъй като и двете са обвързани с категориите “влияние” и “власт”. Чрез влиянието си лидерът допринася за осъществяването на груповата дейност и поддържането на добри междуличностни отношения. По такъв начин той се издига като неофициален ръководител на групата. Признаването му за ръководител е спонтанно, стихийно и неговото ръководство има неформален характер. Лидерът винаги трябва да бъде авторитет. Той влияе, имат му доверие, разчитат на него. Този авторитет се дължи на личностните му качества и на способността му да постига груповите цели чрез добра организация при решаване на проблеми и задачи. Следователно за лидерството е валидно задължително изпълнението на организаторска функция, чрез които се влияе върху членовете на групата. Ръководството също означава влияние и наличие на авторитет. Но ръководителят е официално назначено лице, чиято цел е организация на работата. Оттук и съществуващите разлики между ръководство и лидерство. Ролята на ръководител е постигане целите на организацията. Във връзка с това той осъществява широк кръг от контакти, осигуряващи му необходимите условия за успешното функциониране на организацията. За лидера такава функция не се предвижда. Той защитава интересите на групата. Ето защо се смята, че един ръководител се е научил да управлява, когато престане да вижда проблемите от позициите на изпълнител и започне да ги вижда от гледна точка на интересите на организацията. Втората разлика се свързва с правото на власт. Ръководителят е назначен на тази длъжност, с което придобива правото да упражнява власт над подчинените си. Това го прави формален ръководител. Лидерът влияе върху поведението на групата, но няма официално дадени права от организацията, което означава, че той е неформален ръководител. Тези две форми на ръководство се отличават по степен на стабилност, устойчивост и постоянство. Формалното ръководство е значително по-стабилно, не се влияе от различните ситуации и настроения, докато неформалното функционира предимно стихийно. Стилът на лидерство представлява съвкупност от прийоми и методи, прилагани от лидера в процеса на взаимодействието му с членовете на групата. Вътрешното разбирателство в групата, правилното разпределение на ролите и ефективността на дейността до голяма степен зависят от стила на ръководство на лидера.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница