Издателски комплекс при нву „Васил Левски” красимир марков лидерство и формиране на екипи



страница3/9
Дата02.02.2017
Размер1.29 Mb.
Размер1.29 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Съществуват три типа лидерски стил, станали класически в психологията: авторитарен, демократичен и либерален, като не е възможно да има един най-добър стил на ръководство. В съответствие с конкретните фактори един ръководител може да възприема различни модели на ръководство. За да получи добри резултати от подчинените си, той трябва да умее да оказва влияние. Този факт дава основание на специалистите да изследват лидерските стилове като различни ръководни подходи. От огромно значение са и личностните качества на лидера. Първото от тях е харизмата, следвана от характера: лидерът трябва да бъде последователен и да отстоява позициите си и вярванията си, независимо през какви обстоятелства минава. Трудностите са кръстопът, който поставя личността пред избор- да прояви характер или да направи компромис. Всеки път, когато човек избере първото, той става по-силен, дори ако има негативни последици. Инициативността също е важна черта от характера на лидера. Както изглежда, успехът е свързан с действието. Успяващите хора не спират да се движат. Те правят грешки, но не се отказват, защото знаят какво точно искат. Проявяването на воля е от ключово значение за лидера. Тя е това, което го кара дори и в трудни моменти да събере сили, да си припомни, че зад него стоят хора и няма право на слабост. Поведението на лидера зависи основно от две неща: неговият личен характер и качества и от конкретната ситуация. Конюнктурата не винаги може да бъде предвидена и затова не може да се разчита на нея като гарант за справяне в дадена ситуация. Но един лидер може да изгради и доразвие онези черти от характера си, които ще накарат хората да го следват, независимо дали авторитарно, демократично или либерално. В този смисъл големият въпрос е как, по какъв начин да се съчетават ръководството с лидерството, как да се превърне лидерството в задължителен елемент на ръководството, за да се справят групите(екипите)с комплексните си задачи. Отговорът на този въпрос е кратък: като човекът, който стои начело на екипа е не само ръководител, а и водач, лидер. Това е предопределено от самата природа на групата и екипа- в тях участват хора, които работят съвместно, еднакво силно съпричастни към това, което трябва да постигнат, взаимно зависими едни от други, от гледна точка на поведение. Този екип се нуждае и от ръководство и от лидерство и от ефикасното съчетаване на тези две поведения. Ръководителят е човек, който едновременно се явява лидер и ефективно управлява своите подчинени - той влияе на другите по такъв начин, че те да изпълняват работата, която им е поръчана от организацията. Работата на един ръководител се свежда до това да застави другите да правят нещо така, както на него му харесва. Ръководителят оказва влияние върху своите подчинени, като те възприемат не само неговите идеи, но и предприемат практически действия и възлагат труд, който е необходим за достигане целите на организацията. Лидерството може да се дефинира като процес, с помощта на който една персона оказва влияние върху поведението на членовете в групата, оказва влияние върху поведението на отделни личности и групи, и направлява техните усилия за достигане целите на организацията. Ръководителите са поставени на определена длъжност благодарение на професионалните си качества, които са наложени от организацията с цел усилията на останалите членове да бъдат насочвани към постигане на цели й. При груповите взаимоотношения в организацията съществува и понятието “лидер”. То произлиза от английската дума “leader” /в превод вожд, водач/. Докато ръководителят е назначен и изпълнява даден пост в организацията, то лидерът сам налага своето положение в нея. Лидерът се приема като най - влиятелната личност в дадената група от хора от психологична гледна точка. Тази личност успява да привлече последователи независимо от положението си в йерархията. За да се превърне човек в лидер е необходимо да притежава следните качества:• трябва да е силно комуникативен; • с добри организаторски качества;• да се наема с разрешаването на групови проблеми;• с чувство за отговорност;• да създава доброжелателен и приятелски тон в групата;• да има добри познания и опит. Съществуват неограничен брой подходи на начин ръководене на група, но лидерът сам избира най-ефективния стил на ръководене, т.е. избира този, който най-добре се адаптира към ситуацията и има най-голям ефект върху стила на управление. Властта, която притежават лидерите е неформална. Поради спецификата на положението им в организацията става ясно, че ръководителите биха могли да се превърнат в лидери на подчинените си, а лидерите не винаги биха могли да станат ръководители. Затова най-добрият вариант за взаимоотношенията между подчинените и ръководителя е те да бъдат здрави не само на формално, но и на неформално ниво. По този начин за ръководителя ще бъде по-лесно да мотивира хората си, без да се налага и да ги принуждава. Правейки го на неформално ниво ръководителят значително улеснява задачата си в постигане на ефективност и ефикасност в дейността на организацията. Той е длъжен да планира и организира не само хората, но и поверените му ресурси и да мотивира подчинените си, за да бъдат постигани организационните цели. Влиянието, което му е нужно за постигане на максимална мотивация не би било достатъчно ако разчита на властта, с която разполага. Ръководителят следва да търси социалнопсихологически подход и да се доближи максимално до подчинените си. При постигане на среда на доверие между ръководител и подчинени смятаме, че той се утвърждава като лидер в групата. Това го задължава да подпомага членовете на групата да поддържат добри взаимоотношения. Да използва авторитета си, когато се налага да бъдат вземани бързи решения. Да не допуска паника и хаотичност при необичайни обстоятелства. Ефективният и пълноценен ръководител е и лидер. Превръщайки се в такъв той постига признание за човек, заслужаващ поста си и някой, на когото групата е склонна да се подчинява, без да се налага използването на властта за принуждение, която притежава всеки лидер в организацията.

Лидерите са превъзхождащи, доминиращи над другите и все пак приятелски обагрени, влагащи огромно количество енергия в цялостната си активност. Те вземат инициативата в социалните ситуации и са способни да мобилизират, за да бъдат постигнати целите, които са им поставени. За ръководител постигнал лидерство сред подчинените си е по-лесно установяването на демократичен стил на ръководство. Той се характеризира с това, че груповите членове участват дейно в процеса на вземане на решения, както и в поемането на отговорностите. При демократичният стил на ръководство е налице повишена комуникация между ръководителя и членовете, като той координира лично техните действия. Лидерството не е пост, който заемаме. Той е по-скоро дейност. Лидерът постоянно живее под микроскоп, нищо което казва или прави, не остава незабелязано от последователите му. Тяхното поведение след това ще бъде просто огледален образ на примера, който лидерът им е дал. Лидерът трябва да е човек с истински характер, който въплъщава честност, откритост и истинско обвързване. Той трябва да е готов и да служи. Желанието и способността да служи на другите, както и същността и качеството на услугите му ще бъдат ключа към успеха на неговата организация. Ако отдаде времето, енергията, емоциите и малко повече от усилията си, той напълно ще се слее с другите хора, с техните предизвикателства и с работата им.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница