К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография



страница22/23
Дата02.02.2017
Размер5.51 Mb.
Размер5.51 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23
Игнац Юнг (1759-1831), се премества от Майнц в Манхайм. По време на походите на Наполеон той е завеждащ лазарет. Брат му, който по-късно получава благородническа титла, Сигизмунд фон Юнг (1745-1824), бил бавар­ски канцлер. Той бил съпруг на най-младата сестра на Шлайермахер.

Най-известната личност от предците на Юнг е негови­ят дядо, Карл Густав Юнг (1794 - 1864), роден в Майнхайм, когото странна съдба отвела в Швейцария на 28 години. За споменатата на два пъти в книгата легенда, че неговият дядо е бил незаконен син на Гьоте, Юнг разказ­ва следното:

„Втората жена на прадядо ми Франц Игнац Юнг, Зофи Цийглер, и нейната сестра се движели в майнхаймските театрални среди и към техния приятелски кръг принад­лежали много писатели. Твърди се, че Зофи Цийглер родила незаконен син от Гьоте и че детето било моят дядо К. Г. Юнг. Това се разглеждало, така да се каже, като непоклатим факт. В своите дневници обаче дядо ми не споменава нищо за това. Той разказва само, че видял Гьоте във Ваймар, но само в гръб! Зофи Юнг-Цийглер по-късно дружала с Лоте Кестнер, племенница на Гьотевата Лотхен. Тя често идвала на гости - както между другото и Ференц Лист, - за да видят дядо ми. По-късно Лоте Кестнер се заселва в Базел, вероятно заради приятелски­те отношения със семейство Юнг. Също и с нейния брат, съветник при посолството, който живеел в Рим, и в чиято къща синът на Гьоте, Карл Аугуст, гостувал малко преди смъртта си, бил в приятелски отношения с дядо ми."

От наличните източници, архива на къщата на Гьоте във Франкфурт на Майн и от кръщелния регистър на архиепископството в Майнхайм (Йезуитска църква), ни­що не е могло да се докаже. По същото време Гьоте не е бил в Майнхайм, а дали Зофи Цийглер е била във Ваймар, или се е срещала с Гьоте, не може да се установи.

Юнг говореше не без гордост за тази упорито повтаря­на легенда, не без известно удоволствие, защото тя му разкриваше основанията на неговото очарование от Гьотевня Фауст. Тя принадлежи, така да се каже, към света на „N 2". От друга страна, окачествява този слух като „зловреден". Той намира, че е „израз на лош вкус" и че имало „просто твърде много глупаци, които разказват такива истории за „неизвестния баща". Преди всичко обаче му се струваше възможно законното родство по права линия и особено чрез учения католик, д-р на мед. и юр. науки Карл Юнг (починал 1654), ректор на универси­тета в Майнц, за който става дума в края на главата „Кулата".

К. Г. Юнг следва в Хайделберг естествени науки и медицина и през 1816 Г. полага там своя докторски изпит summa сит laud е (с отличие). За смях на целия Хайдел­берг, както разказва Юнг, като студент той имал едно прасе, което развеждал из града като кученце. На дваде­сет и четири години той вече е бил асистент хирург на очния лекар Руст в „Шарите" в Берлин и същевременно доцент по химни в тамошното кралско пруско военно училище. Тогава различните дисциплини били в по-тясна връзка помежду си, отколкото днес!

По време на берлинския си живот той се подвизавал в дома на книжаря и издателя Георг Андреас Ранмер (веро­ятно от края на 1817 г.). Том бил като осиновен и госпожа Ранмер до края на живота см се грижела за него като за син. Тук той се е срещал с кръг от знаменити хора като братята Шлегел, Лудвиг Тик и Фридрих Шламермахер. Под влияние ма последния той преминава към протестантизма, макар че бил католик.

Литературните кръгове на Берлин били отворени за младия лекар още от самото начало. Самият той имал поетическа дарба и едно от неговите произведения било включено в тома Немски песенник (Tentsche Liederbuch). Неговата младост съвпада по време с един бурен полити­чески период. Като младеж той участва в състезанията на „Turnvater" Ян (1778-1852) и в големия вартбургски праз­ник91. На този празник студентите от цяла Германия дават израз на своето желание за свободна и обединена Герма­ния. Когато две години по-късно приятелят на Юнг, студентът по теология Карл Лудвиг Занд (роден в 1795) убил заради неговите реакционни възгледи известния като шпионин немски поет и руски държавен съветник Аугуст Коцебу (1761-1819), всички студентски организа­ции и спортни дружества били забранени, защото Занд бил член на едно от тях. Много свободолюбиво настроени студенти били арестувани като „демагози". Сред тях и Карл Густав Юнг, у когото полицията намерила един подарък от убиеца - чук за минералогични изследвания (в полицейските документи навсякъде обаче се говори за брадва!). Той бил задържан в берлинския затвор и след тринадесет месечен престой без каквато и да било присъ­да бил освободен и екстрадиран от Прусия. Понеже той, като бивш „демагог", не можел да намери работа в цяла Германия, през 1821 г. заминал за Париж, най-значимия по онова време европейски център за медицински изс­ледвания. Там той се срещнал с великия природоизследовател Александър фон Хумболт (1769-1859), който после го препоръчал в хирургичното отделение на Hotel Dieu в Париж. Там Карл Густав Юнг можел да работи като хирург и да продължи образованието си.

Първата среща с Хумболт се разказва в най-различни варианти. Според разказваното в семейството Хумболт срещнал младия човек гладен на една пейка в парка и го поканил у тях. Така ми го е разказвал и самият Юнг. В едно произведение на лекаря Херман Раймер92, наречено от М. X Кьолбинг Поезии и истина, се казва, че неговият тъст Карл Густав Юнг „на един празник, устроен от известния хирург Дюпюнтрен, бил заговорен от непознат достопочтен господин на средна възраст. След тържест­вото бил поканен в дома му, защото господинът искал да му направи предложение. Юнг приел поканата, без да се замисли, и дошъл на себе си едва когато неговият покро­вител в работния си кабинет му казал, че става дума за професура по анатомия и хирургия в Базелския универси­тет, ако той приеме. Сега вече Юнг не могъл да се сдържи и попитал кому дължи тази голяма добрина и щастие. На това получил отговор: „Името няма никакво значение, казвам се Александър фон Хумболт." Раймер допълва още: „Познанството на Юнг с Александър фон Хумболт имало за последствие и това, че моят баща попаднал в литературните кръгове и се запознал и с брат му Вил­хелм, които през 1819 година напуснал обезкуражен своя министерски пост."

Каквато и да е истината около тези истории, факт е, че пръв Хумболт през 1821 г. препоръчал младия лекар в Берлинската академия, а година по-късно - в Базелския университет, тъй като този план не успял.

Отношенията в университета по политически и управ­ленски причини били в много лошо състояние. От 1806 до 1814 г. нямало нито една докторска промоция. Анатомът и ботаник Йохан Якоб Буркхардт бил дълги години един­ственият доцент в медицинския факултет и четял своите лекции пред един-единствен студент по медицина и ня­колко бръснарски чираци. В 1818 г. били издадени закони за широка реорганизация в университета и броят на професорите в медицинския факултет нараснал на чети­рима. Юнг кандидатствал в катедрата по анатомия, хи­рургия и акушерство н през 1822 г. бил удостоен с титлата доцент, а след един семестър бил избран за редовен професор. Така семейство Юнг дошло в Швейцария. През целия си живот Юнг работи неуморно и много успешно за изграждането на медицинския факултет и на здравните заведения в Базел. Първата реорганизация, която направил, била в обучението но анатомия. Изграж­дането и разширението на Бюргершпитал (1842) до голя­ма степен са негова заслуга; по-късно той основава „За­ведение на надеждата" - за слабоумни деца. За нас е интересно неговото настояване за създаване на психиат­рична клиника. В един по-късно анонимно публикуван доклад се казва: „В нашето време, когато психиатрията привлича вниманието на толкова лекари, че с този клон на медицината се занимават даже специални списания, едно здравно заведение, което би предоставило възмож­ност на занимаващите се с това за подобни наблюдения под научно ръководство, би било прекрасно украшение за един университет. Тук става дума не точно за обикновен приют за душевноболни, в който се приемат само неизле­чими случаи, а за заведение, което да приема всякакви болни, чието лечение би могло да се осъществи и по психичен път."

Самият Юнг казва за дядо си: „Той беше силна и впечатляваща личност, голям организатор, изключител­но активен, блестящ, остроумен и сладкодумен. Самият аз още плувах във водите зад неговия кил. Да, да, профе­сор Юнг - това беше нещо! - се говореше в Базел. Той имаше силно въздействие върху децата си. Те не само го почитаха, но и се бояха от него, защото той беше малко тираничен като баща. Всеки ден следобед имаше навик да поспива петнадесетина минути. През това време мно­гобройното му семейство съответно трябваше да седи безмълвно край масата."

Карл Густав Юнг е имал три брака. В Париж се оже­нил за Вирджиния де Ласо (род. 1804 г). Тя починала много млада, на двадесет и шест години. Единствената дъщеря от този брак, както вече споменахме, се омъжила за сина на издателя Георг Андреас Раймер, при който Юнг живял в Берлин. Вторият му брак бил с Елизабет Катарине Рапенталер. За това Юнг разказва:

„За Рапенталер той се оженил за отмъщение. Тя била келнерка в една студентска кръчма в Базел. Той всъщ­ност искал ръката на кметската дъщеря Фран, но му отказали. Оскърбен и отчаян, отишъл право в кръчмата и се оженил за келнерката. Скоро след това тя и децата й починали от туберкулоза."

Най-накрая той все пак се оженил за дъщерята на кмета - Зофи Фрай. Гробът на нейните родители се намира в аркадата в двора на манастирската църква в Базел. Зофи Юнг починала през 1855 г. на четиридесет и три годишна възраст. Двамата по-големи синове почина­ли още като деца. Най-малкият - Йохан Паул Ахилес Юнг (1842-1896), бил бащата на Карл Густав Юнг. За него Юнг подробно разказва в първата глава на тази книга. Ще повторя накратко само най-важните данни: Паул Юнг станал теолог и отначало бил пастор в Кесвил (Тургау), където през 1875 година се родил К. Г. Юнг. Следващите четири години той бил пастор в Лауфен, енория при водопада на Рейн при Шафхаузен. В 1879 г. той бил избран в енорията Клайн-Хюнинген до Базел.

Майката на Юнг - Емили Юнг, по баща Прайзверк, произхожда от Базел. Тя е най-малката дъщеря на обра­зования н поетично надарен епископ от Базел Самуел Прайзверк (L799-187I) и неговата втора съпруга Аугуста фабер от Нюртинген във Вюртемберг (1805-1862). Се­мейство Фабер били френски протестанти, които след отмяната на едикта от Нант (1685) се преселили в Герма­ния. Отначало Самуел Прайзверк бил пастор в Мутенц, по след разделянето на кантона на град Базел и Базелланд (1833) се преместили в града Базел. Понеже тук за него нямало пасторско място, той заминал за Женева и преподавал в тамошното геологическо училище на еван­гелската общност - еврейски език и старозаветна теоло­гия. Той издал еврейска граматика, която после била преиздавана много пъти. След няколко години отново бил извикан в Базел и се върнал като пастор в енорията Св. Леонард. Наред с пасторската си дейност се хабили­тирал като частен доцент но еврейски език и литература. Той бил великодушна и толерантна личност, което се подкрепя от факта, че в издаваното от него месечно списание Das Morgeuland той се обявява за връщането на Палестина чрез евреите.

И до днес в Базел се разказват анекдоти за него. „В своя кабинет Самуел Прайзверк имал един специален стол, запазен за духа на покойната му първа съпруга Магдалене, по баща Хопф. Всяка седмица пасторът имал навика в определен час да разговаря с духа на Магдалене за интимни неща, което особено силно измъчвало втора­та му жена Аугуста, по баща Фабер.

Юнг разказва:

„Не знам нищо за моя дядо по майчина линия, но все пак от всичко, което съм чувал за него, съдя, че старозаветното му име Самуел трябва да му е подхождало твърде много. Той вярвал, че и на небето се говори еврейски, и затова с голямо усърдие се посветил на изучаването на еврейски език. Той не само бил високообразован, но имал и подчертан поетичен усет; бил особняк - винаги смятал, че е заобиколен от духове. Майка ми често ми е разказвала, че е трябвало да седи зад него, когато пишел проповедите си. Той не можел да понася, когато работи задълбочено, зад гърба му да се разхождат духове и да му пречат! Ако зад гърба му стоял жив човек, духовете се плашели!“93

За жена му, Аугуста Прайзверк - баба на Юнг по майчина линия, - съществуват много истории. На осем­надесет години тя се разболяла тежко, докато се грижела за своя болен от скарлатина брат, и тридесет и шест часа лежала като мъртва. Дърводелецът вече бил донесъл ковчега вкъщи, когато майка й, която не можела да повярва, че е умряла, я върнала към живота, като държа­ла над темето й ютия. „Густеле", както я наричали, била ясновидка, което семейството й свързвало с нейната мнима смърт. Тя починала на петдесет и седем години.

Съпругата на Карл Густав Юнг, Ема (1882-1955) про­изхожда от семейството на индустриалеца Раушенбах от Шафхаузен. В главата за своето детство Юнг разказва, че по време на своята пасторска дейност в Лауфен (1875-1879) баща му бил приятел със семейство Шенк, към което принадлежала неговата бъдеща тъща, по-късно - г-жа Берта Раушенбах, и че тя от време на време го водела на разходка - тогава той бил на четири години. За първата среща с жена си Ема Юнг разказва: „Имах приятел от студентските години, чието семейс­тво живееше в Шафхаузен. Когато веднъж реших да му отида на гости от Базел - беше след смъртта на баща ми, - 1896, майка ми каза: „Като отидеш при твоя приятел, обади се и на госпожа Раушенбах, която познавахме като момиче." Това и направих, а щом влязох в къщата, на стълбата видях едно момиче с плитки, на около четири­надесет години. Тогава знаех: това е моята жена! Бях дълбоко потресен, защото я бях зърнал само за миг, но знаех с абсолютна сигурност, че ще ми стане съпруга. И до днес съвсем точно си спомням, че веднага след това разказах случилото се на приятеля си. Разбира се. той ми се присмя. Аз му казах: „Смей се, но ще видиш, че така ще стане!" След шест години поисках ръката на Ема Раушенбах, но ми отказаха, както бе станало с дядо ми. За разлика от него обаче аз нямах любима кръчма, нито привлекателна келнерка, нито бях редовен професор с ясна и многообещаваща цел пред себе си, а само помощник-лекар с мъгляво бъдеще. Защо трябваше да ми бъдат спестявани разочарованията в този „най-добър от всички възможни светове"? - както добави N 2. След няколко седмици обаче страницата се обърна и „не" стана „да", а това утвърди N 1. От моя страна това беше едно „да" към света, а N 2 изчезна от погледа ми за единадесет години.

До 1902 година водех нещо като таен дневник, който държа в чекмеджето неотворен повече от десет години. Едва през 1913 година под натиска на великите предчув­ствия той отново изплува в спомените ми.

Юнг се оженва през 1903 година. Той има многоброй­но потомство: от браковете на неговите пет деца - Агате Нийхус-Юнг, Грет Бауман-Юнг, Франц Юнг-Меркер, Марияне Нийхус-Юнг, Хелене Хворни-Юнг - се раждат деветнадесет внуци, а броят на правнуците все още расте.


Превод от немски Бойка Петрова, Лилия Нанева

Превод от латински Милко Цветанов



Издателство и печат „ЕА“ – АД, Плевен

1 В настоящото издание глосарът не е включен. Издателст­во „ЕА" вече предложи па българските читатели А. Самюелз, Б. Шортър, Ф. Плаут, Критически речник на аналитичната психология на К. Г. Юнг, 1993 г. - Б. ред.

Вж. също „Дефиниции" и Юнг, Избрано - издателство „Евразия-Абагар" (,.ЕА"), 1993.

2 Всички преводи от латински език в книгата са направени от Милко Цветанов. - Б. ред.

3 На швейцарски диалект „Chuechli" - дребни сладки.

4 Ges Werke V, 1973, p. 274 г.

5 Да не се обърква с Orbis pictus от J. A. Comenius.

6 В гръцката митология кабирите, или „големите богове", представяни ту като джуджета, ту като пеликани, били природ­ни божества, култът към които е свързан главни е творчество­то и е възникването на живота.

7 Киста - от гр. kystis, кухина. Юнг има предвид кутията за моливи, където е държал човечето. - Б. ред. на нем. Изд.

8 Вж. Приложението

9 Natural mind", естественият разум, е дух, които извира от природата и няма нищо общо с книгите; той избликва от същността на човека, както изворът от земята, и изразява свойствената за природата мъдрост. Той казва нещата открито и безмилостно. (Семинар върху Interpretations оф Visions [Zуrich, 1940], V, p. iv.)

10 Johann Heinrich Daniel Zschoke (1771-1848) е швейцарски автор на исторически новели и студии.

11 Wilhelm Bush, Die Jobsiade

12 Тук в книгата времето се сменя, макар че Юнг продължава да предава някогашните си въображаеми представи за живота край голямо „езеро". - Б. ред.

13 Die Suggestion und ihre Heitwirkung" (Leipzig und Viena. 1888)

14 О, скъпа, скъпа, колко неща са се променили!"

15 Заглавието на 11 песен от Одисей - означава жертвоприно­шения за извикване на покойник от ада. Точно затова Nеkyia е подходящо име за слизащия в царството на мъртвите, както в Божествена комедия или в класическата „Вилпургиева нощ” във Фауст. Юнг я употребява в преносен смисъл и намеква за „слизане” в образния свят на несъзнаваното, за което ще стане дума в главата „Сблъсък с несъзнаваното”.

16 Ритчъл използва сравнението с влакова композиция, дви­жена от локомотив, поставен най-отзад, чиито тласък се пре­дава на целия влак. Така импулсът, произтичащ от Христос, преминава през вековете. А. Я.

17 Натрошения нож е грижливо съхранен от Юнг. А. Я.

18 Веднага след смъртта на сестра си Юнг написва следните редове: „До 1904 сестра ми Гертруд живееше с майка ни в Базел. След това двете се заселиха в Цюрих, където отначало - до 1909 - тя живееше в Цоликон, а след това, до смъртта си - в Кюснахт. След смъртта на майка ми през 1923 г. тя живееше сама. Външно животът й протичаше спокойно,уединено, в тесен роднински и приятелски кръг. Беше учтива, любезна и дружелюбна, като не допускаше любопитнипогледи в своя вътрешен свят.

Отиде си без да се оплаква, без да окайва собствената си съдба, в пълно съзнание.

Тя изживя живота си, изпълнен с вътрешно съдържание, недосегната от присъди и одумки.

19 Zentrallblatt fur Nervenheilkunde und Psichiatrie,JahrgXXVIII, 1905, Ges Werke, I, 1966

20 В Memories, Dreams, Reflections, New York 1989, VinUage Bonks Editions, името е Frederick. - Б. Ред.

21 „Не знам какво означава това" - първата строфа от извес­тната поема на Хайне „Лорелай".

22 Случаят се отличава от повечето подобни с кратката продължителност на лечението. А. Я.

23 Всички преноди от френски са направени от Марина Бояджиева. — Бел. ред.

24 Тази глава трябва да се приема само като допълнение към многобройните статии на К. Г. Юнг за Зигмунд Фройд и неговото дело. Повечето от тях са включени в Ges. Wегке IV, 1969. Вж. също и „Zigmund Freud а is Kullurhistorisciie Erscheinung", 1932, както и „Zigmund Freud: Ein Nachrut"", 1939, Ges. Werke XV, 1971

25 В своето паметно слово за Фройд (Basler Nach rich ten, 1. October 1939, в Ges. Werke XV, 1971) K. Г. Юнг нарича неговото дело „епохално” и „най-смелият опит, който някога е предприеман, върху явно здрава емпирична основа да се разгадае ребусът на несъзнаваната психика... За нас, младите психиатри, тогава това бе истинско откровение, докато за нашите по-възрастни колеги бе повод за насмешки”.

26 Die Hysterielehrc Trends, е hie Ег wide rung auf die Aschaffenburgsche Krilik", Ges. Werke IV, 1969.

27 След като Юнг (1906) изпраща на Фройд своята студия Diagnostischen Assoziationsstudien", между двамата започва ко­респонденция, водена до 1913 г. През 1907 г. Юнг изпраща на Фройд своята работа „Die Psychologie der Dementia Praecox". А. Я.

28 Вж. по-подробно А. Самюелс, П. Шортър, Ф. Плаут, Кри­тически речник на аналитичната психология на К. Г. Юнг, издателство ЕА, 1993 г., стр. 111, - Бел. ред

29 Leipzig und Darmsladt, 1810-1823.

30 1957

31 27 ноември 1955

32 Когато Юиг разказваше тези спомени, вce още се дола­вяше вълнението, което е изпитвал. Той предлагаше като мото към тази глава „Щастливо избегна смъртта" (Одисея). А. Я.

33 Алхимична студия, приписвана па Тома Аквински

34 Антропарионът е едно „човече", вид хомупкулус. Към неговата категория спадат гномите, дактилите от античност­та и хомункулусът на алхимиците. Алхимичният Меркуриус като дух на живака също е от групата на Антропариона. А. Я.

В съответната бележка в Memories, Dreams, Reflections, New York, 1989, е добавено, че Антропарионът се среща например във виденията на Зосимос от Папополис, известен алхимик от III век. - Бел. Ред.

35 Черната тетрадка" обхваща шест по-малкп тома с черна кожена подвързия, а „червената тетрадка" - един, подвързан в червено фолио, том. Там са включени същите фантазми в преработена форми и език, с калиграфски готически шрифт по образец на средновековните ръкописи. А. Я.

36 Фауст, част


Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница