Какви са европейските политики за планинските райони



Дата17.11.2017
Размер72.26 Kb.
Размер72.26 Kb.

oПланинските райони са сред най-привлекателните среди за отдих и туризъм в нашата страна. Но те са и традиционна жизнена среда за немалка част от нашето население и в тях се осъществяват редица дейности с важно значение за страната. В същото време следва да се има предвид, че природната среда в планината е много крехка, неустойчива и лесно податлива на негативно влияние и деградация в резултат на редица дейности, сред които е и туризмът.  Затова тезата, [според ст.н.с. д-р арх. Петко Еврев], е, че отдихът и туризмът в планината трябва да се развиват в единство с другите функции на местното население, с неговия традиционен начин на живот, бит и култура и с грижата за опазване на природната среда. Този подход на интегрирано планиране и развитие на туризма в планината сега вече се свързва с принципа на устойчивото развитие и с появата на т.нар. алтернативни форми на туризма - зелен туризъм, прост туризъм, мек туризъм, културен туризъм,  щадящ туризъм, екологичен туризъм.

Степента на стопанско и туристическо усвояване в нашите планини е сравнително ниска в сравнение с други европейски планински райони и това е сериозно  тяхно предимство.

Налице са вече симптомите на пренасяне на строителната вълна и към вътрешността на страната в планините. Банско, Пампорово и Боровец вече изпитват натиска на капитала и устояването на принципите на съобразено и щадящо туристическо строителство става все по-трудно и по-отговорно.

Какви са европейските политики за планинските райони
В нашето съвремие тези национални практики прерастват в общоевропейска политика. Парламентарната асамблея и Конгресът на местните и регионални власти в Европа отдават особено голямо значение на планинските райони в рамките на Стратегията за социално сближаване.

В документа “Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент”, приети на Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията [CEMAT], се набелязват принципи и подходи на интегрирана политика за развитието и устройството на планинските райони.

Тази политика трябва да отчита и факта, че планинските райони освен разнообразието си, което трябва да се съхрани и насърчи, имат и други общи проблеми от икономическо, социално и екологично естество заради природните условия (надморска височина, релеф, климат).

трябва да обърне внимание на специфичните условия в планинските райони и на въздействие върху отделните секторни политики като:

- икономическите политики, които трябва да допринесат за разнообразяването и увеличаването на броя на дейностите, занаятите и малките и средните предприятия, както и за сътрудничество между тях
- селското и горското стопанство, където политиката за развитие следва да се базира върху производството на качествени продукти, да допринасят за опазването на околната среда
- в туризма трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни инициативите, които могат да допринесат за развитието на качествен туризъм, съобразен с природната, икономическата, социалната, културната и архитектурно-историческата среда в планината
- обществени услуги, чието качество в планинските райони не трябва да бъде по-ниско от това за останалата територия
- устойчивото опазване на почвите, водата и въздуха, на ландшафта и увредените зони, опазване на фауната и флората и на техните местообитания и, при необходимост, тяхната рехабилитация
- опазване и насърчаване на идентичността на населението в планинските райони, както и на разнообразието и богатството на тяхното културно наследство.

Какви са нашите виждания за пространственото планиране и развитие на туризма в планината


Предстоящото активно усвояване на планинския рекреационен потенциал следва да се осъществява с такт и внимание, за да се избегнат множество възможни грешки, познати ни от досегашната ни практика и от практиката на европейските алпийски страни. Трябва да се намери една наша, българска, форма на туристическо устройство, при която да се акцентира на лятно-зимната експлоатация, характерна за нашите условия, и на използването на съществуващите селища с постоянно население, които притежават богати рекреационни ресурси и български национален дух, история, традиции и материална култура.

У нас трябва да се изграждат многосезонни и многофункционални курорти с неголям капацитет, привързани към съществуващите селища и курорти.

Цялата територия на планините заедно с планинските селища са предмет именно на териториалноустройствените планове, които без съмнение не само по-обхватно, но и по-комплексно третират проблемите на устройството, опазването и развитието на планинските райони.

Защо е необходим закон за планината
Необходимостта от такъв закон е продиктувана от специфичните проблеми на планинските райони - обезлюдяване и нарушаване на социалната структура, високо равнище на безработицата, икономическа изостаналост, неефективно земеделие и животновъдство, изостаналост в инфраструктурното съоръжаване, проблеми с опазването на природната среда. Един закон за планината би положил основите на национална политика, насочена към възраждането на тези райони.

Структурно-композиционни принципи за планиране на планинските райони 
При планирането на планинските райони е от особено важно значение структурирането на територията по такъв начин, че да се осигури съгласувано развитие на отделните функции и дейности, както и осъществяване на ефективна природозащита. В нашите планини трябва да се опазят големи природни пространства без активно усвояване и туристическо ползване като еталон на природното равновесие. Това са териториите с режим на защитена природна среда (тип А), които заемат сърцевината на планините. В проекта на закон за планината тази територия е наречена “Зона с особена териториално-устройствена защита” и включва всички територии над горната граница на гората, защитените природни територии, водоохранителните зони и гори, охранителните зони около курортите и курортните ресурси. В останалата част от планината следва да се обособят територии на природна и горскостопанска среда (тип Б), в които се практикуват дейности на отдиха и съвместими с тях стопански дейности. Това са гори и земи от горския фонд със стопанско и рекреационно предназначение. Териториите за локализиране на курортна база се ориентират към съществуващи планински селища и формират курортно-туристически локализации (тип В). В проектозакона тази територия е наречена “Зона на селищна и курортна среда” и включва урбанизирани територии в строителни граници на населени  места и селищни образувания, както и тяхната крайселищна територия.
При разполагането на териториите за локализиране на селища и курортни селищни образувания в структурата на планината следва да се прилага принципът на редуването им със свободна природна среда (тип Б). При съблюдаването на този принцип в различните планини в съответствие с геоморфоложката им структура се получават различни структурни схеми на туристическо усвояване и разположение на локализациите:
- радиална схема (Рила, Пирин, Витоша)
- напречно-успоредна схема (Стара планина, Средна гора)
- мрежеста схема (Западни Родопи).

Локализациите от курортни селища, курортни зони и комплекси се развиват по принцип в линейни направления главно по долините на реки и пътни връзки. В тези най-активно усвоени територии също се прилага принципът на редуването - на усвоени селищни територии със свободни и озеленени крайселищни и междуселищни територии. Така се осигурява навлизането на природната среда в селищните образувания и не се допуска формирането на непрекъснато лентово застрояване в долините.


В рамките на курортно-туристическата локализация курортните селища, курортните зони и комплекси формират курортно-селищно образувание от агломерационен тип или "дисперсен град в планината". Това образувание следва да бъде предмет на общо устройствено планиране в специален общ устройствен план.
В последните години са изработени редица общи и подробни устройствени планове на курортно-туристически локализации, зони за ски, курортни комплекси и селища като Пампорово, Голям Перелик, Банско, Чепеларе, Сютка, Паничище, Разлог - Предела, Самоков - Боровец - Бели Искър, Семково,  Узана, Ком, Беклемето и др. В някои от тези разработки е приложен именно подходът на интегрирано развитие на туризма, обвързано със съществуващи селища в планината не само като изходни пунктове, но и като място за локализиране на туристическо строителство и функционирането им в единна система с планинските курортни комплекси. 
Структурно-композиционни принципи за планиране на планинските курорти
Планирането на самите планински курорти следва да започва още с изготвянето на териториалноустройствените планове на районно и локално равнище, с които се определят общата структура на планираната територия и местата за локализиране на материалната база за отдих и туризъм - към съществуващи курортни селища с постоянно население и в самостоятелни курортни комплекси. Местоположението на курортите се определя на основата на комплексен рекреационен анализ на територията и оценка на курортно-туристическите потребности.

Големината на курорта зависи от редица фактори и условия от природен, технически, функционален, икономически, естетически и психологически характер. Сред тях особено важен фактор е  капацитетът или поемната способност на основния курортен ресурс, за зимните курорти това е поемната способност на ски пистите. Пренебрегването на този фактор и изграждането на по-голям брой туристически обекти и леглова база от тези, които позволява капацитетът им, води до претоварване на ски пистите и въжените линии и подобно на претоварените пясъчни плажове на брега на морето означава нарушен комфорт за посетителите и заплаха за равновесието на природната среда.


При планирането на планинските курортни комплекси следва да се има предвид, че тяхната големина, структура и композиция зависи и от наличните подходящи терени за застрояване, които в планинските условия не са особено много.

Препоръчваните показатели за гъстота в нето терените за подслон са 120-150 л/ха, или 60-80 м2/легло. Плътността на застрояване е подходящо да бъде по- ниска от 20%, а интензивността на застрояване - по-ниска от 1.00. По-голяма гъстота и интензивност биха влошили условията в курортната среда и биха я доближили до характера на урбанизираната среда.



За характерен архитектурен стил и образ
Особено важна цел на устройственото планиране е да се постигне хармонично обемно-пространствено изграждане на планинските курорти.
Днешната наша архитектура в планинските курорти въпреки някои сполучливи примери като цяло е все още в търсене и лутане и не е съвсем добре ориентирана в характера и правдивия образ на планинската архитектура. Затова в планинските ни курорти ще срещнем и “виенски барок”, и куполи, и балюстради, и неподходящи за планинските условия материали, и откровено лъжлива имитация на архитектурни образци от миналото. В същото време в нашите градове поради стремежа към изцеждане на възможността за застрояване на имотите се срещат много завършеци и покриви на сгради, характерни по-скоро за планинската, отколкото за градската среда и архитектура. Това тотално объркване в характера и образа на съвременната ни архитектурата се дължи до голяма степен на бруталната намеса на инвеститорите и на отслабената имунна система на архитектите проектанти. Свидетели сме на някаква “чалгализация” в архитектурния образ и на морето, и в градовете, и в планината. Затова малкото сериозни и сполучливи реализации в планинските курорти ни радват истински и ни дават надежда, че архитектурата ще изживее този период на заразна детска болест и ще съумее да се ориентира към един сериозен подход в създаването на архитектурната среда и архитектурния образ в планината и планинските ни курорти.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница