Книга книгa шеста кой възпитава децата ни



страница1/10
Дата16.11.2017
Размер2.35 Mb.
Размер2.35 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


РОДОВА КНИГА

Книгa шеста

КОЙ ВЪЗПИТАВА ДЕЦАТА НИ

На вратата на кабинета в частната поликлиника висеше табелка, която известяваше, че в него има прием доктор на медицинските науки, специалист по детска психология. На табелката бяха изписани фамилията, името и бащиното име на лекаря, когото ми бяха препоръчали като едно от най-големите научни светила по въпросите на взаимоотношенията между деца и родители. Записах се за прием при него последен, за да не ограничавам себе си и него във времето:ако разговора се окажеше полезен щях да предложа на лекаря допълнително заплащане за да продължим важният за мен разговор.

Зад бюрото в кабинета седеше човек на пенсионна възраст с тъжно лице. Той уморено подреждаше в папка изписани листи хартия. След като ми предложи да седна, лекарят сложи пред себе си чист лист хартия и каза;

-Слушам ви. Какви са проблемите?

За да не разказвам дългата история, свързана със събитията след срещата с Анастасия в тайгата, аз се постарах да изложа същината на въпроса колкото може по-кратко:


  • Александър Сергеевич, нужно ми е да установя контакт с дете, със своя син, който скоро ще навърши пет години.

  • Смятате, че сте загубили контакта с вашия син?- уморено и безучастно попита психологът.

  • Такъв осмислен контакт почти не е имало. Стана така, че след неговото раждане, аз почти не съм общувал с детето. Видях го в съвсем кърмаческа възраст, а после…Нито веднъж не съм разговарял с него, и изобщо той е започнал да осмисля живота без мен. Живеехме отделно, но сега ми предстои среща с моя петгодишен син и разговор с него. Може би съществуват някакви методи, които помагат да се предразположи детето към мен? Има случаи когато мъж се жени за жена, която вече си има дете и някак си създава контакт с него, става му и баща и приятел.

  • Методи, разбира се има, но не винаги са еднакво ефективни. Много неща във взаимоотношенията между деца и родители зависят от индивидуалностите в характерите.

  • Разбирам, но все пак ми се иска да знам тези конкретни методи.

  • Конкретни…Какво пък… Когато се появите в семейството, а трябва да разберете, че даже сама жена с дете това е вече семейство, постарайте се колкото може по-малко да нарушавате приетият от тях начин на живот. За вашия син, вие ще бъдете известно време страничен човек и трябва да се примирите с това. Трябва отначало да се вгледате във всичко и да разрешите да се вгледат във вас. Постарайте се да свържете своето появяване с изпълнението на по-рано неизпълними желания и мечти на детето. Научете от майка му, за каква играчка е мечтало, но тя не е могла да му я купи. Самата тази играчка вие не бива да купувате. Започнете някак разговор с детето за своето детство, за своите играчки и за коя сте мечтали . Ако той подхване разговора и ви съобщи за желанието си да има същата такава играчка, предложете му заедно да отидете в магазина и да купите желаната играчка. Важен е самият процес на разговора, общото излизане. Момчето трябва да ви довери мечтата си, да ви разреши да участвате в нейното осъществяване.

  • Примерът с играчките не е много подходящ за мен. Моят син още не е виждал играчките, които се продават в магазините.

  • Странно…Значи, не подхожда?.. Нека уважаеми да говорим честно. Ако искате да чуете съвет, полезен за вас, разкажете ми по-подробно за своите взаимоотношения с жената, която ви е родила син. Коя е тя? Къде работи, къде живее? Какъв е доходът на семейството? Какво според вас, е станало причина за вашата раздяла?

Разбирах, че за да чуя от психолога по-конкретни съвети, ще ми се наложи да му разкажа за отношенията си с Анастасия, които аз самият още не разбирах много, затова и не си представях как да ги изложа пред психолога. Без да назовавам името й, аз му казах следното:

-Тя живее в много затънтена местност в Сибир. Запознах се с нея случайно, когато бях там с търговска експедиция. След началото на перестройката аз започнах бизнес в Сибир: прекарвах с кораб стоки към вътрешността на поречието на Об, а обратно докарвах кожи, риба и диворасли.



  • Ясно. Значи кто Паратов: Разхождал се търговец по реката сибирска за завист на всички.

  • Не съм се разхождал, а работех. Предприемачите винаги имат много грижи.

  • Да речем, че имат, но и да се позабавлявате, успявате, вие, предприемачите.

  • Изобщо не беше развлечение това, което се случи между мен и тази жена. Аз поисках да имам син от нея. И по-рано бях искал син, после забравих за това си желание. Годините си минаваха…А като я видях….Колко е здрава, млада, красива…Сега почти всички жени са някак болнави, повяхнали, а тя- здрава и цъфтяща. И си помислих, че детето също би било красиво и здраво. Тя ми роди син. Ходих при него когато беше съвсем малък, още не можеше да ходи и да говори. Държах го на ръце. След това не съм общувал с него.

  • А защо не сте общували?

Как да му обясня на този човек в кратък разговор всичко онова, което бях написал в няколко книги. Как да му кажа, че Анастасия отказа да напусне своята полянка в тайгата и да се пренесе със сина ни в града, а аз не съм приспособен към живота в тайгата? И че именно тя не ми даваше възможност не само да му подарявам традиционните грачки, но и просто да общувам с него. Всяко лято аз отивах в сибирската тайга, на полянката, където живееха Анастасия и моят син, но така и успях да видя сина си.Всеки път той се оказваше някъде другаде, не край Анастасия, а при дядо й или прадядо й, които живееха в съседство, в дълбините на безкрайната сибирска тайга. Анастасия отказваше да ме заведе на гости и нещо повече: всеки път упорито настояваше, че първо трябва да се подготвя за разговора със сина си.

Когато се опитвах да започна разговор за възпитанието на децата, аз задавах на много мои познати един и същи въпрос, който винаги предизвикваше недоумение и неразбиране, макар да беше съвсем прост:



  • Ти разговарял ли си някога сериозно с детето си?

В крайна сметка винаги ставаше ясно, че темите на разговор при всички са еднакви:”Иди да ядеш…Време е да спиш…Не прави бели…Прибери си играчките…Научи ли си уроците?…”

Детето пораства, тръгва на училище, а да поговорят за смисъла на живота, за предназначението на човека или дори просто за това какъв жизнен път му предстои, на мнозина не им достига време или пък не смятат подобен разговор за важен. Може би смятат, че сега не му е времето че ще успеят по-късно. Но не успяват. Детето пораства…

Но ако ние дори не се опитваме да говорим сериозно със своите деца, кой тогава ги възпитава?

Защо Анастасия не ми даваше да общувам с моя роден син през всичките тези години? От нещо неизвестно се е бояла или нещо е предотвратявала?

И ето че дойде ден, когато тя внезапно попита:”Владимир, чувстваш ли се готов да се срещнеш със своя син и да поговориш?” Аз й отговорих, че искам да се срещна, но не можах да произнеса думата “готов”.

През всичките тези години аз четях всичко, което можах да намеря за взаимоотношенията между родители и деца. Пишех книги, изказвах се на конференции в различни страни, но почти не пишех и не говорех за най-главното, което ме интересуваше през тези години- за възпитанието на децата и за отношението на по-старото поколение към тях.

Обмислях множество съвети от литературата за възпитание на децата, обаче все по-често си спомнях една фраза на Анастасия: “Възпитанието на децата – това е възпитание на самия себе си” Дълго време не ми беше ясен смисълът на тази фраза, но в края на краищата аз направих за себе си твърд извод: нашите деца ги възпитават не родителските нотации, не детската градина, училището или института. Нашите деца ги възпитава начина на живот: нашият начин на живот, начина на живот на обществото като цяло. И каквото и да казват родителите, учителите в училище или в друго просветно учреждение, каквито и мъдри системи за възпитание да се прилагат, децата ще следват наложилият се край тях начин на живот на мнозинството от хората.

Следователно излиза, че възпитанието на децата изцяло зависи от собственото разбиране за света, от това, как живееш ти самият, твоите родители и обществото като цяло. В болно, не щастливо общество могат да се родят само болни и нещастни деца.



  • Ако подробно не ми разкажете за взаимоотношенията си с майката на вашия син, ще ми бъде трудно да ви дам действен съвет,- прекъсна проточилата се пауза психологът.

  • Дълго е за разказване. С две думи, животът ми така се завъртя, че няколко години не съм общувал със сина си, и толкова.

  • Добре, тогава кажете, през тези години помагали ли сте материално на майката на вашия син? Мисля, че материалната помощ за един предприемач- е най-простия знак на внимание към семейството.

  • Не, не съм помагал. Тя смята, че е осигурена с всичко необходимо.

  • Тя да не би да е богат човек?

  • Просто си има всичко.

Александър Сергеевич рязко стана иззад масата и бързо заговори:

  • Тя живее в сибирската тайга. Води отшелнически начин на живот. Казва се Анастасия, вашият син се нарича Володя, а вие самият- Владимир Николаевич. Познах ви. Чел съм вашите книги, и не един път.

  • Да…

Александър Срергеевич, развълнуван започна да крачи из кабинета, после отново заговори:

- Така…Така…Нима го открих…Разгадах. Отговорете ми, моля ви на един въпрос. Отговорете ми! Това е много важно за мен. За науката…Макар че не, не отговаряйте. Сам ще го кажа. Започвам да разбирам…Сигурен съм, че през всичките тези години след срещата с Анастасия вие интензивно сте изучавали психология, философия. Вие постоянно сте мислили за възпитанието на децата. Така ли е ?



  • Да

  • Но изводите, направени от вас след прочитането на “умните” книги и статии не са ви удовлетворили. И тогава сте започнал да търсите отговори в самия себе си или с други думи, да размишлявате за подрастващото поколение, за възпитанието на децата?

  • Така е сигурно. Но най-вече за моя син.

  • Това е неразривно свързано. Вие дойдохте при мен, отчаян и без много да се надявате да получите отговори на стоящите пред вас въпроси. Ако не ги получите от мен, ще продължите търсенето.

  • Сигурно

  • Така…Потресаващо е…Ще ви назова името на човек, който е много по-силен и по-мъдър от мен.

  • Кой е този очвек и как да стигна до прием при него?

  • Този човек е вашата Анастасия, Владимир Николаевич.

  • Анастасия? Но тя в последно време малко говори за възпитанието на децата. И именно тя не ми даваше да общувам със сина ни.

  • Точно така, тя. И аз не можех до този момент да намеряя логично обяснение на такова поведение от нейна страна. Невероятна постъпка. Любеща жена изведнъж заявява на бъдещия баща, че той не бива да общува със сина си. Ситуацията е нестандартна и никога по- рано не е срещана. Не резултатът!..Резултатът е потресаващ! Тя е успяла да ви застави…Не, тази дума не подхожда в дадената ситуация. Анастасия е успяла да увлече…И то кого?- Извинете ме, накарала е не много образования предприемач да се интересува от психология, философия, от въпросите за възпитанието на децата. Вие сте мислили за всичко това през тези години, самият факт, че дойдохте при мен свидетелства за това. През тези години тя е възпитавала вашия син, но е възпитавала и вас. Тя е подготвяла срещата между бащата и сина.

  • Сина ни тя наистина е възпитавала. Що се отнася до мен- не мисля. Ние с нея съвсем рядко се виждаме. И срещите ни са кратки.

  • Но информацията, която тя ви дава по време на тези, както казвате кратки срещи, и досега ви е необходимо да осмисляте. Потресаваща информация. Вие, Владимир Николаевич, казвате, че Анастасия малко говори за възпитанието на децата, но това не е така.

Александър Сергеевич бързо се приближи до масата и извади от чекмеджето дебела сива тетрадка, грижливо я поглади и продължи:

  • От вашите книги аз преписах в определена последователност всички изказвания на Анастасия за раждането и възпитанието на децата, като изпусках сюжетните подробности. Макар че може би не трябваше да изваждам цитатите от контекста. Сюжетът несъмнено е важен за облекчаване на възприемането. В изказванията на Анастасия е скрит изключително голям, бих казал философски смисъл, мъдрост на много древна култура.Склонен съм да предполагам, и не само аз, че тези постулати са изложени в някаква древна книга, възрастта на която е може би милиони години. Думите на Анастасия се отличават с дълбочина и точност на изразяването на най-значимите, от наша гледна точка, мисли, написани в древни ръкописи и съвременни научни трудове. Когато преписах отделно всичко, което засяга раждането и възпитанието на човека, то…в резултат се получи трактат, който няма равен на себе си в света. Въз основа на него, сигурен съм, ще бъдат защитени множество дисертации, ще бъдат дадени не малко научни степени, ще бъдат направени потресаващи открития, но главното е друго- на Земята ще появи нова раса, която ще бъде наречена – Човек!

  • Ами че човекът и сега съществува.

  • Мисля, че от позицията на бъдещето, факът на съществуването на човека може да бъде поставен под съмнение.

  • Как така? Ние с вас съществуваме, и как може да се поставя нашето съществуване под съмнение?

  • Съществуват телата ни, тях ние наричаме “хора”. Но съдържанието, психическото състояние на човешките особи в бъдеще значително ще се отличава от нашето и, следователно, подчертавайки разликата, ще е нужно да изменим и наименованието. Възможно е днешните хора да бъдат наречени “човек от еди-кой-си период” или пък по различен начин ще бъдат наречени хората, които се родят в бъдещето.

  • Нима е толкова сериозно?

  • И е сериозно и е безспорно. Ето вие сте прочели много книги за възпитанието на децата, написани от учени. Сега кажете, в кой период започва възпитанието на детето?

  • Някои автори смятат, че трябва да се започне от годинката му.

  • Ето това е. В най-добрият случай от първата годинка. Но Анастасия показва как се формира човекът още преди…Сигурен съм, че сега си помислихте:”В утробата на майката”. Но тя доказва, че родителите могат да формират бъдещото си дете още преди срещата на сперматозоида с яйцеклетката. И това е научно обяснимо. Анастасия стои по-високо от всички съществували някога на земята психолози. Нейните изказвания тежат, те обхващат всички периоди на развитие и възпитание на детето:предзачатъчния, зачатъчния, утробния и т.н.

Тя засяга теми, които не са могли да осъзнаят нито мъдреците от миналото, нито съвременните учени. Тя прави акцент върху онова, без което е невъзможно да се роди и възпита пълноцецен човек.

  • Но аз не помня такова нещо. Не съм писал за периоди.

  • Вие сте писали книгите свидетелствайки за събитията. Анастасия е разбирала, че ще пишете именно така. А по-нататък, следващ ход: тя сама е започнала да формира тези събития, като фактически е придала на най-великия научен труд увлекателна повествователна форма. Тя е сътворявала вашата книга със своя живот, носейки на хората безценни знания..Повечето читатели чувстват това интуитивно. Мнозина са във възторг от книгите, но не могат до край да осъзнаят причината за възхищението си, те приемат непознатата им по-рано информация на подсъзнателно ниво. Но тя може да бъде приемана и съзнателно. Сега ще ви докажа това. И така, пред нас е конспектът с изказванията на Анастасия за раждането на човека. Ние щателно го обработихме и коментирахме с моя колега. Той е кандидат на медицинските науки, сексопатолог и има прием в съседния кабинет. Ние проведохме експерименти и анализирахме ситуацията.

Александър Сергеевич отвори тетрадката си и някак развълнувано и тържествено започна да говори:

  • И така, началото…Предзачатъчен период: В обозримото ни минало и настоящо общество той почти не е разглеждан като аспект от възпитанието на детето. Но днес е съвършено ясно: на Земята или някъде в безкрайните простори на Вселената е същестувала или съществува култура, при която взаимоотношенията между мъжа и жената са неизмеримо по-съвършени от сегашните. И предзачатъчния период е бил важна съставна част, а може би и основна, за възпитанието на човека. Анастасия, следвайки обичаите на непознатата за нас цивилизация, преди да зачене детето извършва определена подготовка. Тя е притъпила вашето сексуално влечение. По събитията, описани в книгата, за мен като психолог, това е лесно видимо. Ще напомня тяхната последователност. Вие с Анастасия сте в тайгата, пиете коняк, хапвате, Анастасия не докосва предложените от вас храна и алкохол. Тя съблича горната си дреха, ляга на тревата. Вие се поразявате от нейната природна красота, възниква естествено желание да овладеете прекрасното женско тяло. В сексуален порив вие правите опит за сближение, докосвате тялото й и…губите съзнание.Няма да навлизаме в подробности, как тя е изключила вашето съзнание. Важното е друго – в резултат на това вие сте престанали да възприемате Анастасия като обект за удовлетворяване на сексуални потребности. И самият вие го казвате, аз съм записал вашата фраза “И не помислях дори…”

  • Да. Така е, след този случай у мен повече не са възниквали сексуални желания към Анастасия.

  • Сега събитие второ- зачатието- разказ за културата на зачатие на детето. Нощувка в уютна землянка, аромат на суха трева и цветя. Но вие не сте свикнал да спите сам в тайгата и молите Анастасия да легне до вас. Вие вече разбирате, че ако тя е до вас, с вас не може да се случи нищо лошо. Тя ляга до вас. По такъв начин, в най-интимна обстановка, редом с вас се оказва най-прерасно женско тяло, което се отличава с още една особеност- излъчва здраве. За разлика от множеството видени от вас по-рано женски тела, то действително пращи от здраве.Вие чувствате ароматния дъх на Анастасия, но при това у вас не възниква сексуално влечение. То е изгонено от вас. Пространството е изчистено за друго психическо състояние- стремежът към продължение на рода. Вие мислите за син! За сина, който още го няма. Ето вашата фраза от книгата:”Хубаво би било моят син да се роди от Анастасия. Тя е толкова здрава. Значи и синът ще бъде здрав и красив.” Неволно полагате ръка на гръдта на Анастасия, галите я, но това е вече друга ласка. Тя не е сексуална. Вие сякаш милвате сина си. После пишете за докосването на устните, за лекия дъх на Анастасия, а по-нататък…пълна липса на каквито и да било подробности. После вие описвате утрото, прекрасното настроение, усещането за нещо необикновено. Уверен съм, че издателите са ви предлагали, заради по-голямата популярност на книгата, да опишете онази нощ по-подробно.

  • Да, наистина са ми предлагали да го направя.

  • Но вие въпреки това, не сте описали онази нощ в нито едно от новите издания на книгата, защо?

  • Защото…

  • Стоп! Моля ви не говорете. Искам да проверя себе си и верността на моите изводи. Вие не сте описали сексуалните подробности от онази нощ, защото просто нищо не помните след докосването до устните на Анастасия.

  • Да, не помня и сега нищо не мога да си спомня, с изключение на необикновеното усещане сутринта.

  • Това което ще ви кажа сега, може да ви се стори невероятно. В онази прекрасна нощ вие с Анастасия не сте правили никакъв секс.

  • Не е имало секс? Ами сина? А сам видях сина си.

  • В онази нощ между вас действително е имало физическа близост. Имало е сперматозоиди и изобщо всичко онова, което съпътства зачатието на детето, но не е имало секс. Ние с колеги не веднъж сме обсъждали това, което се е случило с вас. Те, както и аз са убедени, че не имало секс между вас с Анастасия. Самата дума “секс” означава в наше време удовлетворение на плътска потребност, стремеж към получаване на плътски удоволствия. Но в контекста на нощта в тайгата отсъства такава цел, имам предвид, че вие не сте се стремили към плътско удовлетворение. Стремежът и целите са били различни – дете. Следователно и названието на събитието трябва да е различно. Не е въпроса само в терминологията, а в качествено различния начин на раждане на човека. Искам още веднъж да повторя: това е качествено различен начин на раждане на човека. Моето твърдение не е абстрактно, то с лекота може да бъде доказано чрез научни съпоставки. Съдете сами, никой от психолозите или физиолозите днес няма да започне да отрича влиянието на външните психически фактори върху формирането на зародиша в утробата на майката. Освен всичко друго, често доминиращо значение има отношението на мъжа към бременната жена. Не можем да отричаме и влиянието на отношението на мъжа към жената в момента на тяхната полова близост върху формирането на бъдещия човек. В единия случай –това е отношение като към обект на удовлетворение на плътска страст. В другия- като към сътворец. Следователно и резултатът ще бъде различен. Възможно е детето заченато при такива условия да се отличава толкова много по интелектуалното си ниво, колкото съвременния човек е различен от маймуната. Сексът и свързаното с него удоволствие при сътворението не са самоцел, а представляват само средство. Различни психологически енергии ще ръководят телата, различно ще се сформира и състоянието на детето. От гореказаното следва първото правило: жената, желаеща да роди пълноценен човек, да създаде здраво щастливо семейство, трябва да съумее да улови момента, в който мъжът ще поиска да се сближи с нея с цел раждане на човек и ще си представя своето бъдещо дете, ще желае неговото раждане. В дадения случай мъжът и жената достигат психическо състояние, позволяващо им да получата най-високо удовлетворение от близостта. А бъдещото дете получава енергии, които отсъстват при родните по традиционен, а по-точно казано- случаен начин.

  • А как ще почувства жената този момент? Откъде ще научи мислите на мъжа? Мислите са невидими.

  • Ласките! По тях може да се определи. Психическото състояние винаги се изразява чрез външни признаци. Радостта – със смях и усмивка. Тъгата – със съответното изражение на очите, позата и т.н. В този случай, мисля, няма да е много трудно да се различат чисто сексуалните ласки от съприкосновението на мъжа към жената, като към бъдещото дете. Само при такъв подход се случва “нещо”, да изпита което е способен, от всички същества, живеещи на Земята, само човекът. Да опише и научно да обясни това “нещо” никой и никога няма да може. В момента, когато то се случва е невъзможно да се анализира. Аз, като психолог, мога само да предположа, че главното в това събитие не е сливането на двете физически тела, а нещо неизмеримо по-голямо: сливането в едно на две мисли. Още по-точно- сливането в единство на два комплекса чувства. Полученото при това удоволствие и изпитаното блаженство значително ще превъзхождат просто сексуалното удовлетворение. Неговата продължителност не е скоротечна както при обичайният секс. Непонятното приятно състояние може да продължава месеци и дори години. То именно сформира силното любящо семейство. За това говори Анастасия. Това значи, че мъжът, веждъж изпитал това, не може да замени полученото усещане с чисто сексуално удовлетворение. Той не може, няма да поиска да измени на своята жена. На своята любима. Именно от този момент започва да се формира семейството. Щастливото семейство! Има такъв израз:”Браковете се сключват в небесата”. В дадения случай той напълно съответства на събитието. Съдете сам. Какво представлява днес общоприетото свидетелство за небесния брак? Хартийка, издавана от Общинските съвети и всякакви църковни ритуали. Смешно е нали? И смешно и тъжно.

Анастасия много точно определя: свидетелство за брака сключен на небето, може да бъде само необикновено прекрасното състояние на мъжа и жената, следствие на което се явява раждането на нов пълноценен човек.

От себе си бих могъл да добавя: множество от родените днес деца се извънбрачни. А ето сега… Сега ще ви прочета коментара на моя колега-сексопатолог:



Сексуалните взаимоотношения между мъжа и жената, описани в книгата “Анастасия”, разкриват съвсем различно значение на секса. Всички, съществуващи днес пособия по тази тема, като се започне с древноведическите и индийските и се свърши със съвременните, изглеждат просто наивни и смешни в сравнение със значимостта на казаното от Анастасия. Във всички достигнали до нас, древни и съвременни трудове за секса, всичко казано се свежда до търсенето на всевъзможни пози, техника на ласките и външните атрубути. А на практика физиологическите и психологически особености и възможности на хората са различни.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница