Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967



страница1/11
Дата02.02.2017
Размер3.71 Mb.
Размер3.71 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

МАРКО ГАНЧЕВ


С М Е Ш Н А Т Ъ Г А
Избрани стихове

СЪДЪРЖАНИЕ:


ЖИТНА ТОПЛИНА

или КНИГА НА ПРИРОДАТА


СЪДЪРЖАНИЕ
Природа 1967

Бягащо дърво 1967

Пчели 1967

Ода на разединението 1967

Мартенска утрин 1967

Умираха сърцата присадени 1968

Неделя над града 1968

Година на гневното слънце 1968

Слушайте лъва 1969

Неделно щастие 1969

Пролом 1969

Метеори 1969

Елегия за огъня 1969

Огнена земя 1970

Време 1970

Надолу към морето 1970

Пролетна награда 1970

Брястове 1974

Копая под дърветата на мама 1974

Отпечатъци от пръсти 1975

Артистът и мечката 1975

Житна топлина 1975

Задминаване на виещ камион 1975

Отблясък от ечемичени ниви 1975

Дванайсет стиха по скалата на Рихтер 1976

Ако билет до Франция дадат ми 1976

Място пъд слънцето 1980

Поглед отстрани 1981

Пак за брястовете 1981

Добри деца на майката природа 1986

Точно време на плажа 1986

Жестокото дете 1986

Първото клеймо 1986

Милостта на съдбата 1986

Валцова мелница 1986

Листопад 1987

Див овес 1989

Отново жътва 1997

Както тогава 1998

Пласьори на наркотици 1999

Препъване о къртичина 1999

Хладен разсъдък 2000

Поправителен изпит 2000

РАЗГАДАНАТА УСМИВКА

ИЛИ КНИГА НА ЖЕНИТЕ
СЪДЪРЖАНИЕ
Мимолетно 1960

Две години 1962

Родена в четирсет и пета 1963

Босоногите моми 1966

Пролетен спомен 1968

Юлия 1968

Разходка край линията 1969

Елегия за красивата жена 1969

В ергенска квартира 1969

Ода на жените 1970

Другата жена 1970

Белки 1971

Балада за Едуард осми 1974

Дневна любов 1974

Графичен портрет на жена 1975

Декламаторката 1975

Старата малка война 1975

Привидения 1976

Квит 1981

И тогава Адам позна Ева 1982

Леди Макбет 1986

Разгаданата усмивка 1986

Женска природа 1986

Коварство и любов 1999

ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ

ИЛИ КНИГА НА ВЛАСТТА


СЪДЪРЖАНИЕ
Тайният агент 1961

Първото учение 1963

Ров 1965

Към лошия, когато заминава 1966

Жан Батист Молиер 1966

Първи се предадоха 1966

Ода на бавното движение 1967

Недейте казва, че съм скромен 1967

Яснота 1967

Три хиляди думи 1967

Събирачи на сено 1967

Власт 1967

Железен мост 1967

Българска черта 1967

Земно притегляне 1967

О, Шипка 1967

Препредавател 1967

Бащи и деца 1967

Сила 1967

Леност 1968

Повелително наклонение 1968

Кръг 1968

Ода на отсъствието 1968

Победителят 1968

Песен за старата песен 1968

Спомен за запечатаното радио 1969

Чупливо 1969

Немилост 1969

Среднощни монолози 1969

Земята зрее 1970

Късна елегия за Трайчо Костов 1971

Студена тръпка 1975

Спомен за интелектуалците 1975

Към сърцето 1975

Ахилесовата пета 1975

Малка радиостанция 1975

Повишено внимчание 1976

Научна стойност 1978

Въздишка на есперанто 1980

Балада за триумфалния мост 1989

Санкта симплицитас 1989

Срещи с историята 1993

Сапун 1999

Старата глина 1999

Въжени мостове 1999

Проблемите на властта 1999

Революцията и децата й 2000

Стара дума 2000

НЕЗАВЪРШЕН АВТОПОРТРЕТ

ИЛИ КНИГА НА ПОЕТА


СЪДЪРЖАНИЕ
Екзекуция 1963

Поетика 1963

Оноре дьо Балзак 1965

Вие все още спорите 1966

Слушах от магнитофона 1966

От селската душа 1967

Форма и съдържание 1968

Страшните рози 1969

Пред паметника на Овидий 1969

Незавършен автопортрет 1970

Може би 1970

Ние, преводачите поети 1970

Стихотворение с четири неизвестни 1970

Аз не разделям на добри и лоши 1974

Няма хартия 1974

Стар поет 1974

Поети бедни, пишещи при диктатури 1975

Но без превземки 1975

Думи, полепнали по бетон 1975

Априлска песен 1975

Малък монолог 1975

Флуорограф 1975

Пасторал за млади поети 1982

Ироний, деветдесет и втория елемент 1982

Възхвала на уличните фотографи 1985

Най-бърже остаряват филмите 1985

Предистория 1985

Раздвоените 1986

Жертвеният агнец 1986

Двете начала 1986

В ничия земя 1986

Малък съвременен епос 1986

Селекция от ранг висок 1986

Наградата 1986

Синкретизъм 1986

Нова песен 1986

Удълженият анекдот 1987

Струва си 1987

Място 1987

Чаша 1988

Неверните поети и жени 1989

Принудена стойност 1999

Митове и мигове 1999

ВАРВАРИТЕ ЩЕ ПРИСТИГНАТ

В ПОНЕДЕЛНИК

ИЛИ КНИГА НА БИТИЕТО


СЪДЪРЖАНИЕ
Цял живот берем 1961

Атавизъм 1964

Ресторант “Кошарата” 1966

Смъртта на катъра 1966

Изсипват се селата в градовете 1966

“Аз съм самичък” 1966

Две стотинки 1967

Южен град 1967

Гражданите на света 1967

Гари 1967

Самолет 1968

Слово против хляба 1968

Куфари 1968

И все по-бързо поемам дъх 1969

Старият автомобил 1969

Далекопровод 1969

Вече не пътуваме 1970

Понякога 1970

Пенсионерите играят на карти 1970

Верига 1970

Селски свещеник 1970

Модата 1970

Следобед, пет часът 1970

Неволен каламбур 1972

Прах 1972

Купуване на грозде 1972

Мисля си: кога се възмъжава 1974

Геронтология 1974

Червено, черно и други цветове 1975

Ясновидката 1975

Голямата свобода 1975

Събаряне на стара къща 1975

Ода на вещите 1975

Реквием за движението 1975

Пенсиониран учител 1975

Дух и материя 1975

Варварски вик 1975

Към моя взвод 1975

Лека нощ 1975

Дълъг живот 1975

Машината 1975

Защо тъй косо гледаш, рицарю 1975

Мълчаливите сирени 1975

Синеок железничар 1976

Осъждат изнудвача 1976

Успех 1976

Варварите ще пристигнат в понеделник 1980

Изложение запад-изток 1981

За кокошката и за яйцето 1982

Бог Универмаг 1982

Душата става по-безсмъртна 1985

Пътни инциденти 1986

Молитва на спасителя 1986

Страничните капиляри 1987

Последната врата 1989

Дай вар 1999

Втора употреба 1999

Косач 1999

Не се сърди човече 2000

Смъртта на барабанчика 2001

Коноп 2001

КРЪВНА ГРУПА

ИЛИ КНИГА НА ПРЕДЦИТЕ

И НА ПОТОМЦИТЕ


СЪДЪРЖАНИЕ
Умира дядо 1954

Ноктюрно 1964

В парка 1966

Опасност 1967

Елегия за новите старци 1970

Катастрофа 1970

Спомен за шинела 1970

Еднаква кръвна група бяхме 1976

Злато 1980

Стената 1981

Училище за даровити бащи 1981

Бащина земя 1981

Вредни токове 1981

Това е 1982

Зеленоок таласъм 1986

Катран 1986

Жертвоприношение 1986

Последна реторика пред абитуриента 1986

Голяма челяд 1986

Войник 1986

Балада за плесницата 1986

Шест поколения с портрети 1986

Малко мистика 1986

Паламарка 1986

Обятия 1988

Ванитас ванитатум 2000


ВСЕ В ТОЯ ДУХ

ИЛИ КНИГА НА ИРОНИИТЕ


СЪДЪРЖАНИЕ
Похвално слово за езичника 1962

Откриването на кибернетиката 1962

Притча за зрителната представа 1963

Свой човек 1964

Сезоните и редакторът 1964

Кръвна картина 1965

Как се пали огън на поезията 1966

Ревнивият султан 1968

Пази боже сляпо да не прогледа 1968

Балада за чистите улици 1968

Приятен апетит 1968

Истинската притча за Голиат 1968

Монолог на един обущар 1968

Балада за последните пирати 1969

Епидемия 1969

Балада за Тане 1970

Случаят Джим 1970

За пионката на падишаха 1970

Страх за кожата 1971

Домашни работи 1972

Наблюдение върху микробите с просто око 1972

Летоброенето на ирокезите 1972

Елегия при ремонта на народния театър 1973

За бай Коста, за моста и за дявола 1973

Ювеналче и криминалче 1973

Изпробване на шашма 1973

Успоредици 1974

Реквием за Гюро Михайлов 1974

Драскотина 1975

Метър 1975

Света Елена 1975

Умният читател 1977

Нова истина 1977

Ода на супермена 1977

Нищо работа 1977

Победителя го съдят 1978

Защо пишем лошо 1978

Сейфгард 1980

Примитивисти и мислители 1980

Все в тоя дух 1980

Хомот сапиенс 1980

Белязани пари 1981

Зрелостниците влизат в живота 1981

Няма грешка 1981

Знак за дълъг живот 1984

Почакай, Фениксе 1984

Демографски взрив 1984

Вечен пасторал 1984

Черен хумор, бял кахър 1986

Танкисти 1987

Дипломатическо куфарче 1987

Иконоборци 1987

Оптимистична трагедия 1987

Пазарен ден или есенна импресия 1987

Спелеология 1988

Нощен труд 1988

Причината за войните 1989

О миг без пари, поспри 1991

Надпис върху камък от неолита 1991

Геополитика 1993

Над схватката 1997

Изходът на метрото 1997

Прилики и отлики 2001

Ушен лекар 2001

Портиерска балада 2001

Относно пррехода и светлината в тунела му 2001

Постижения в селекцията 2001

Държавна сигурност 2001

Ерата на водолея 2001

Качеството на живота 2001

Богове и птици 2001

Цепене на дърва 2001

ГАРГА КРАЙ НИАГАРА

ИЛИ КНИГА НА БАСНИТЕ


СЪДЪРЖАНИЕ
Лешояд 1963

Човекоподобни мисли пред клетката на маймуните 1964

Баснописец и животни 1966

Орех и слива 1968

Подгоненото теле 1968

Бялото гълъбче 1969

Магаре и басня 1971

Вълк и съвременно агне 1973

Мида и пирамида 1973

За произхода на месемврийския провлак 1973

Зелки 1973

Магарешки изводи 1973

Дресираното псе 1974

Елен и хранилка 1974

Къртица и боабаб 1974

Песен към глухар 1974

Калкан и тиган 1974

Куче, котка и дейност 1975

Кит 1975

Между тигъра и лъва 1975

Басня с монолог 1977

Изгубеният вълк 1977

Молец 1978

Миши стенописи 1978

Котка и врабец 1978

Как се рисува портрет на гарван 1978

Марш на бройлерите 1979

Прилежният еж 1979

Хубост и сила 1980

Паяшки работи 1980

Гарга край Ниагара 1980

Комар срещу комара 1981

Слон и робот 1982

Морал за кърлежи 1987

Чудовище и становище 1987

Подкованият вол 1987

Плъх и кораб 1988

Конска балада 1992

Кос и славей 2001
ЛЮБЕЗНИ ХОРА

ИЛИ КНИГА НА ЕПИГРАМИТЕ


СЪДЪРЖАНИЕ
Другарю началник 1963

Виното 1963

Език мой 1965

Откровниее 1965

Зрелост 1966

С едничко камъче 1966

Отговор 1966

Повтарящият се поет 1966

Две неща 1967

Коренът на живота 1967

Скоропоговорка 1967

Ода на скучния вестник 1967

Балада за ревността 1968

Отсам и отвъд 1968

За чиста и свята република 1968

Днес поет е 1968

Следизборно 1968

Както е тръгнало 1968

Жената без мъж 1968

Към някои личности 1968

Шлагера за лагера 1968

Сурвакарско традиционно 1968

Желязно време 1968

Любезни хора 1969

Нито ден без черта 1969

Телешки работи 1969

Битова картина 1969

Творческа особеност 1970

Душен вятър 1970

Закон на Архимед 1973

Борба срещу шума 1973

Истината за средата 1973

Златен век 1973

За гения на завистта 1973

За произхода на самочувствието 1973

Толстой и ние 1973

Древноримски каламбур 1973

Надпис от околностите на Делфи 1974

Препис от резолюция 1976

Пирова победа 1976

Антифизкултурно 1976

Прекаления светец 1976

Глас от хора 1977

Менят се времената 1977

За природата на нещата 1977

По-внимателно със сравненията 1977

Призив към електротехниците 1977

Лъч и калъчка 1977

Отракана епиграма 1977

Критично оптимистично 1978

Антиразводно 1978

Епиграма и стрела 1978

Шоп изхвърля смет 1978

Безнадежден сюжет 1978

Се ла ви 1978

По бялото поле на Паскал 1978

Еврика в приемен час 1978

Цирков реприз 1979

Басня с обратна връзка 1980

Предложение за титла 1980

Надпис върху флаконче с парфюм 1980

Тик 1980


Из дебрите на подсъзнанието 1980

Дай ни да сме Айнщайни 1980

Естествено 1980

Шесто чувство 1980

Диалектички 1980

Динамично равновесие 1980

Семейството, основна клетка 1980

Кръговрат 1981

Кълбото от нерви 1981

Учете, милички дечица 1981

Време за герои 1981

Зло 1981


Послание в празна бутилка 1982

Норма за изкуството 1982

Нищо смешно 1982

Ускорено развитие 1983

Край на творческите кризи 1983

Ето къде бил въпросът 1983

Към въпроса за изявата 1984

Ръководно правило 1984

Верижна реакция 1984

Не задавайте на себе си въпроси 1985

Всеки с ръста си 1985

Безопасната игла 1985

Млади по дух 1985

Еманципация 1986

Развитие 1986

Научнотехническа революция 1986

Рисувай, непризнати художнико 1986

Лукулов пир 1986

Една и съща история 1986

Препятствието 1986

Успех, пари и власт 1986

Изходно положение 1986

Непреодолимата традиция 1986

Дебаланс 1986

Комизъм 1986

Анонимна обида 1986

Статистика 1987

Тит Ливий щастливий 1987

Гладка кожа 1987

Мер лихт 1987

Звездни мигове 1987

За какво говори говоренето 1987

Будоарна история 1987

Сътворение и апокалипсис 1987

Хайде де 1987

Старо мислене 1987

Не е нищо 1987

Висини 1987

Игра на случая 1987

Поколение на историческия оптимизъм 1988

Между Сцила и Харибда 1989

Алтернатива 1989

Мениджмънт 1989

Последни се смеят 1989

Тия синковци 1989

Отчаяна тема 1990

Какво ще ни дадеш, историйо 1990

Призрачни времена 1991

Що е посттоталитаризъм 1991

Степени на цепене 1991

Каква-ква жаба 1991

По въпроса за броя на кандидат президентите 1991

Сгрешеният афиш 1991

Видяла жабата 1991

Поминък 1991

Инфлация 1991

Ново българско възраждане 1991

Демократизираната демокрация 1992

Ако е въпрос 1992

Към въпроса за хаоса 1992

Коалиция 1992

Сексуална просвета 1992

Под крушата 1992

Рогът на изобилието 1992

Пак за ролята на масите 1992

Свобода на словото 1992

Относно натрупването 1992

Лош Гаврош 1992

Апотеоз на родината 1992

Зоони политикони 1992

Всички на оръжие 1992

Раздорите в управлението 1992

Революционери и консерватори 1992

То бива, бива 1992

Към въпроса за предателството 1992

Зад борда 1993

Честна дума 1993

Времена и знамена 1999

Локалисти и глобалисти 2000

Дръндрънграунд 2001

Ордените 2001

Компютърна грамотност 2001

Ни напред, ни назад 2001
ВАЛИДОЛЧЕ ВИТА

ИЛИ КНИГА НА ПЕСНИТЕ


СЪДЪРЖАНИЕ
Свада в оркестъра 1966

Пасторална песен, изпълнена от самите овце 1968

Песен на реката 1972

Песен за мокрия барабан 1972

Песен за квадратурата на кръга 1972

Песен за хляба и за солта 1973

Ледници изедници 1975

Цъфтидрян 1975

Малка песен за голямата мечка 1975

Бодра бабешка песен 1976

Песен от талашит 1976

Петък, ден пазарен 1977

Животът е кратък, изкуството – вечно 1977

Вентилатор 1977

Оратория за умерения пояс 1977

Песен за котарака в чизми 1977

Спираловидна песен 1977

Песен за развитието чрез повторение 1977

Песен за три гласа 1977

Песен за телефонните автомати 1978

Песен на гълъб 1978

Песен за поканата на великана 1978

Авто-мат 1978

Валидолче вита 1978

Серенада с цигулки 1980

Йогите умират млади 1980

Носи-меси 1981

Песен за Ал Купоне 1982

Песен за квадратурата на рубик-куба 1983

Песен с прозявка 1984

Песен за непобедимия дух 1985

Виновникът 1987

Симфония за пошлостта 1987

Криза или катастрофа 1991

Мелодия за алармена система 1993

Кълчищата на Ариадна 1993

Балада за нощната стража 1999

Семената на съмнението 2000

Времето е нашенско 2001

ВЕТЕРАНИ НА НИЩОТО

ИЛИ КНИГА НА ПОЕМИТЕ
СЪДЪРЖАНИЕ
ГОЛЯМАТА ЯМА,

разказ на инструктора 1981


НАМЕСИХА И ХЛЯБА,

разказ на хлебаря 1981


ПАМЕТНИК НА НЕЗНАЙНИЯ ГРАЖДАНИН,

разказ на скулптора 1981


ЕЗДАЧЪТ НА НИЩОТО,

разказ на сержанта 1982


ЧАНТА ЗА УТРЕ

ИЛИ КНИГА НА ДЕЦАТА
СЪДЪРЖАНИЕ
Магарешки работи 1969

Най-доброто конче 1969

Бялото гълъбче 1969

Болният слон 1969

Съби за гъби 1969

На горската пресечка 1969

Гъска 1970

Нео от Борнео 1970

Баба и Пепи 1970

Лалкиното носле 1970

Буквар господар 1970

Котка и прахосмукачка 1972

Зарко на пазар 1972

Как се редят кубчета 1972

Как с пуска самолет 1972

Маминият термометър 1972

Как се прави лошо настроение 1972

Спуканата гума 1972

За шапките и за морето 1972

На реката 1972

Пластмасовите войници 1972

За късите крака на Панчо 1972

Как се прави от дивак човек 1972

Горе-долу 1974

Фенер от тиква 1974

Танкови модели 1974

Балада за невидимото чудовище 1974

Кесия с пуканки 1974

Чайка и чайче 1974

Книжна лястовичка 1974

Днес и утре 1975

Вечерната песен на Панчо 1975

Пнчо и петелът 1975

Буря 1975

Братя 1975

Шкафандър 1975

Валякът Тъпчо 1975

Приизраци в блатото 1975

Марабу 1975

Бяла мечка 1975

Азбука за редки думи 1978

Апетит за череши 1978

Песен за пристанището Ел Баба 1978

Песен за трамвая 1978

Крушокран 1978

Господа кренвирши 1978

Дъжд от душ и душ от дъжд 1979

Чанта за утре 1980

Колибари 1980

Сигнали от фенерче 1980

Вулканична пепел 1980

Консервата хапе 1985

Стоп 1985

Зебра 1985

Букви по стъклото на колата 1985

Виенско колело 1985

Песен за зимните приятели 1987

Песен за работния кът 1987

Песен за думите и за предметите 1987

Повредената книга 1992




Ж И Т Н А Т О П Л И Н А

или

КНИГА НА ПРИРОДАТА

ПРИРОДА
През детските ни дни,

през кратките ни младини

природата не може да ни заплени.

Намираме неща по-интересни

от изгреви, от залези

и птичи песни.

Ала с годините полека-лека

току се спрем на някоя пътека

и дълго гледаме как вятъра

люлей на облаците шатъра.

Дъждът, безмирисният, изведнъж

ухае цели часове на дъжд,

додето изсуши треви и друмове

дъгата със пера паунови.

Калинката заглеждаме с любов такава,

като да е летяща капка от кръвта ни,

която и подир смъртта ни

пулсирането си ще продължава.

Повърхността на изворчета ледени

от нашето дихание се къдри

и ний стоим,

над себе си наведени,

с повече бръчки и по-мъдри.

През есенни гори минаваме -

като совалки в багрите им

се втъкаваме.

Със гръмове и песен птича

могъщата природа ни привлича

по-силно от жена,

по-силно от идея.

Подготвя ни

за вечното ни сливане със нея.
1967

БЯГАЩО ДЪРВО


Към слънцето дървото бяга.

Това на село също става -

до покривите се протяга

и разклонява се тогава.


Но ти, дърво, порасло в двора

покрай основите ни влажни,

кога ще стигнеш до простора

над къщите ни шестетажни?


Това е дело свръхприродно,

но пак протягаш се наивно.

Не можеш инак, мое плодно

дърво, а не декоративно...

1967

ПЧЕЛИ
В неразцъфналата липа



бяха дошли пчелите.

Бъдещите цветове

висеха като кичурчета чер пипер.

Не се долавяше ни най-малко ухание.

А пчелите бяха дошли.
На скамейките,

под статуите на велики мъже,

влюбени двойки извайваха взаимно

красотата на телата си.

Те още не знаеха

дали ще вкусят

от меда на материнството.

А пчелите бяха дошли.


Пчели преди цвета.

Пчели преди плода.

Пчелите на надеждата

и на труда...


1967

ОДА НА РАЗЕДИНЕНИЕТО


И теб, и мене, и съседа

еднакъв свят ни окръжава,

но всеки иначе го гледа

и иначе го обяснява.


И виждаш: моя труд и твоя,

и власт, и сила са нахалос

да въведат единство в тоя

от гледища и мисли хаос.


Но ти недей ропта и вика:

природата и тук е права -

неизмеримо многолика,

така се самоопознава.


1967

МАРТЕНСКА УТРИН


По стълбището на изстиналата къща

ръката ти по навик те загръща

и срещу ледената хала

увива ти гнездо от шала.

Но изненада вън те чака:

задухал е нощес южняка.

Не продължаваш пътя си веднага.

Стоиш минута, две на прага.

Ръката от яката сваляш ти,

балтона си оставяш да плющи

и сам трептиш от сладък смут,

че вън не те посреща студ,

а топлина душата ти отключва.
Колко рядко ни се случва...
1967

УМИРАХА СЪРЦАТА ПРИСАДЕНИ


Умираха сърцата присадени

като попарени напролет пъпки

и от напрегнатото им следене

по телевизора кръжаха тръпки.


С последен гърч умиращото тяло

успяваше навънка да изтласка

сърцето, дето кротко бе преляло

по неговите жили кръв и ласка.


Съпротивлението упорито

насаждано е от самата вечност.

Сега разбирате ли нас, които

се мъчим да присаждаме сърдечност?


НЕДЕЛЯ НАД ГРАДА


Прибирам се от седмичния излет -

една въздишка, дълга един ден.

Пред мене пак е тоя тъжен изглед,

без изгледи да бъде променен.


Вместо гората облаци да ражда,

градът увит е в облак сивосин,

натегнал от отровата на сажди,

на пушеци, на думи и бензин.


И слизам. И котловината сива

със утаен на дъното й град,

като отровна чаша се прелива

за мене, примирения Сократ.


1968

ГОДИНА НА ГНЕВНОТО СЛЪНЦЕ


Гневно е слънцето.

Самото слънце.

Не кралят-слънце.

Няма спасение и за приближените.

Въведе извънредно положение

на нервите.

Превърна меките ни спални

в безсънни карцери.

По няколко пъти на нощ

ни вика пред трибунала

на придирчивите мисли.

Изтръпват крайниците ни,

бити от парещите му бичове.

Най-неиздръжливите рухват,

простреляни от упор в сърцата.

Година на гневното слънце.

То, дето казваме,

че свети еднакво за всички,

откак свят светува

се гневяло през четиристотин години,

през двеста години,

през единайсет години.


Нима е можело без гняв

да се отразява

в отровните върхове на копия и на стрели,

в сребърниците за предателство,

в очи, блеснали от озлобление,

в незаслужени слънчеви апартаменти?

През четиристотин години,

през двеста години,

през единайсет години -

година на гневното слънце.


Само че ние сме били още невежи

и не сме знаели.

Сега открихме

циклите на неговия гняв.

А по-нататък,

когато станем по-учени

и проникнем още по-дълбоко

в тайните на великото светило,

може би ще разберем

и колко често ни е прощавало...


1968

СЛУШАЙТЕ ЛЪВА


Не гледайте, а слушайте лъва.

Не в гривата е той - в рева.

През късни нощни часове

във клетката си като изреве,

завивката ми сваля той.

Тогава сигурно на водопой

наум през джунглата върви

посред лиани и треви.

Реве,

не в другите да всее страх.



Реве,

защото няма страх от тях.

Пропуква някой стъпкан клон,

останалите правят му поклон

и просва се с покорна тръпка

пътеката под лъвската му стъпка.

С огромно гърло

всеки звук поглъща

и на света

стократно по-могъщ възвръща

безсмисления дребен шум.

Лъвът през джунглата върви наум...


1969

НЕДЕЛНО ЩАСТИЕ


Ни слово. Ни дело. Неделя.

Ни чинопочит. Почивка.

От букова шума постеля,

от витошки вятър завивка.


Шест дена човекът се бори,

понякога волю-неволю,

да бъде над всички отгоре

или пък не много отдолу.


А тука щастлив е, додето

за малко усеща душата

над себе си само небето,

под себе си само земята...


1969

ПРОЛОМ
Не нося книга за из път,

чета самите канари.

Прелиства ги течението

на вятъра и на реката.

Безкраен вой

на войнстваща безплодност,

тътнеж на копия и боздугани,

и корени - умиращи войници,

за сбогом стискат шепа пръст.

Да, шепа пръст върху скалите,

това е цялото ни земно чудо.

Превръща се на папрати и борове,

на цветове и аромати

и най-подир дори на мисъл.

И тая мисъл вече знае

как мъчно тържествува чудото,

разкъсвано в самите корени

от напора на сивата безплодност.
1969

МЕТЕОРИ
Когато бяхме близо до звездите,

понеже бяхме близо до земята,

и паднеше случаен метеор,

за сбогом махаше ни тъжно

запалената си опашка.

Тогава старците говореха:

умрял е някой и душата му

преселва се с последен блясък.
Понеже сме далече от звездите

и няма да се видят метеорите

върху екрана вечно светъл

на градското небе,

при преселението на душите

по булеварда профучава

линейката за бърза помощ

и свири толкова секунди,

за колкото изгарят горе

падащите метеори.


1969

ЕЛЕГИЯ ЗА ОГЪНЯ


Край огъня във пещерата,

откраднат уж от богове,

забравиха ме мойте братя

преди стотици векове.


На битки с племена опасни

отивайки, или на лов,

изпуснат ли го да угасне,

не можеха да палят нов.


И мен оставяха да духам

дима, да става топлина,

понеже бях негоден духом,

а пък и тялом за война.


Но скоро кремъчната брадва

ударили о канара,

нуачиха се, щом им трябва,

самички да секат искра.


Разпалиха огньове нови,

към тях насипаха барут

и от гърлата на топове

светът със огън бе заплют.


Сега го мерят с мегатони,

които сриват градове.

За моя огън кой да помни,

откраднат уж от богове?


Подклаждам го, да не догаря,

и все изривам пепелта

с наивна първобитна вяра,

че ще им трябва топлота...


1969

ОГНЕНА ЗЕМЯ


Горят огньове есенни,

от север накъм юг понесени.

Тревите некосени,

неопасени,

по склонове и ридове препасани,

сега се палят от овчарите.

За сетен път

се жлътват от чукарите.

И връх на връх,

и слог на слога

предава някаква тревога,

тъй както са си пращали писма

туземците от Огнена земя.

На пламъка езика

вика:

не окосихте в себе си



тревите миналогодишни,

макар да знаехте, че са излишни.

Не искахте да ви боли,

нали?


А огъня, кажете,

огъня


по-лесно ли ще понесете?
1970

ВРЕМЕ
Валеше сняг.

Земята и небето се бяха прегърнали

и си шепнеха нещо над дърветата.

Такова беше времето,

когато излязох снощи от работа

и дълго скитах из града.

Всички отпечатани стъпки,

макар и разнопосочни,

водеха към една безпричинна радост.

Върху спрелите автомобили

се изкорубваха бели хралупи,

за да закрилят зимния им сън.

Чак напролет

щяха да се размърдат оттам

с весело ръмжене.

Някой клон внезапно

се отърсваше върху раменете ми,

сепнат от мечтата за катеричка.

Момичетата в тъмните входове

влизаха да изживеят

непостижимото след двайсет години -

белокоси да се целуват.

Снежинките падаха

само до височината на уличните лампи.

По-надолу изчезваха

сигурно защото се сипеха

направо в душите ни.


Ето какво беше времето,

когато ме съветваха

да се примиря с несъвършенството,

защото такова било времето...


1970

НАДОЛУ КЪМ МОРЕТО


.............................И когато

лъхне наистина на море,

спуща се България полегато

просторите му да обозре.

За да не си пречат,

приклякат

всяко дърво и всяко село

и даже Балканът

подгъва лакът

да наплиска доволно чело.

И даже човекът

от тия огромни

размери усеща се поласкан

и току видиш

престава да помни,

че това още

не е Океан.
1970

ПРОЛЕТНА НАГРАДА


Пролет е.

Отивам за мойта награда -

сребърния орден на водопада,

сложен в кутия от канари,

полирана от залези и зори.

Момини сълзи с камбани

известяват

на птичия хор да подхване

песен за моето тържество.

И тя еква от всяко дърво.

Сини знамена от потока

и от небето се веят в една посока.

Мъдри бухали тупат с крила,

от хралупите викат: - Ела,

тук ще бъдеш увенчан и помазан

и пак ще останеш незабелязан.


Отивам за нея,

отивам за нея -

наградата за това,

че живея.


1970

БРЯСТОВЕ
Умират брястовете -

младите и старите.

Изчезват без остатък,

както динозаврите.

Из въздуха навярно

някаква трагичност има,

която още е за другите неуловима

и само брястове

с тревожна жълта светлина

примигват

посред общата зеленина.

Заети и неразсъдителни,

все още смятаме за най-чувствителни

различни люляци,

мимози,


рози.

А ето че умира този -

от пищни цветове некичен,

незабелязан, прозаичен.

Бряст - като рязък глас.

Бряст - пукот на кост.

Бряст - неочакван въпрос.

Бряст


си отива от нас.
Като ръка напукана, добра,

за сбогом стискам брястова кора.


1970

КОПАЯ ПОД ДЪРВЕТАТА НА МАМА


Копая под дърветата на мама,

поспирам и отчупвам крушов цвят,

забравяйки за всяка друга драма,

която инак пълни моя свят.


Дочувам, че историята шества

край мене нейде, но оставам глух -

историята нека търси средства

така да е спокоен всеки дух.


1974

ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИ


Природата направо в наште шепи

изсипва аргументи, да доказва,

че нейните процеси не са слепи

пулсации на клетки и на плазма.


С голяма цел изписва тя пътеки

и сложни кръгове, и мрежи гъсти,

различни върху пръстите на всеки

от нас, а има милиарди пръсти.


Не ни дарява с тоя отпечатък,

за да изтъкне нашата особа,

а се смилява през живота кратък

да ни спести амбиция и злоба.


За отлика от масата човешка

да не ламтим - в ръцете ни я има.

Останалото си е наша грешка.

И при това обидно повторима.


1975

АРТИСТЪТ И МЕЧКАТА


На Св. П.
Защо ли го изкарват с мечка, Боже?

Такъв артист от друго няма нужда.

Та той е умен и самичък може

у нас и смях, и горест да събужда.


А мечката се мята без посока,

ръмжи му и реве му разярена,

че принуждава я да прави скока

от тъмна пещера до светла сцена.


И той уплашен е, ала я тегли

напред, където иска режисьорът

с надежда да я укроти и негли

там всичко по сценария да сторят.


Защото долу в залата-бърлога

стръвница-публика се е стаила,

ръмжаща с тъмна пещерна тревога

за зрелища, които лесно смила.


И царствен и смутен артистът спира -

на публиката господар и роб.

И става чудо - звярът го разбира

и прави номера си: Хале-хоп...


1975

ЖИТНА ТОПЛИНА


Сега къде ли държат житото?

На село в старата ни къща

изсипвахме го след вършитба

на купища по всички стаи.

И чудо ставаше тогава

на село с тая стара къща:

вместо от туй да заприлича

на мрачен някакъв хамбар,

по-светла ставаше и топла.

Не, не, това не е хипербола,

нито разнежване от спомена.

То бе физическо явление.

И в тия купища от жито

заравяхме наесен пъпеши,

последни плодове, осъдени

на смърт и просто възкресявани

изпод савана на сланите.

Съвземаха се и узряваха,

съгрети за живот от тези

зърна от слънце и от труд.


Сега къде ли стои житото?

Навярно из големи складове,

защото има хляб за всички.

Но жалко, че не се използва

оная топлина, която

там би била хилядократно

по-топлеща от топлината

на село в старата ни къща.


1975

ЗАДМИНАВАНЕ НА ВИЕЩ КАМИОН


Тоя камион трябва да го догоня

и да го задмина, Господи мой.

С кротки добичета натоварен е камиона.

Те мълчат, а така вие той!


В кланицата ги кара. Нямам утеха

за кратковременния си смут.

Тая утеха времената ми я отнеха -

никой не е купил тия волове за труд.


Не отиват да орат нивите, нито градините,

нито да вършеят, а на скотобой -

тежката работа сега я вършат машините.

Включително и предсмъртния вой.

ОТБЛЯСЪК ОТ ЕЧЕМИЧЕНИ НИВИ
Юнско пътуване покрай ечемичени ниви,

космос от жълтоопашати комети.

На места като гриви са още игриви,

а другаде - от зрелостта вече лениви.

Но всяка със свой спектър свети.
Тоя отблясък от ечемичени ниви

привечер, като стигнах мойте места,

се превърна на рояк от светулки игриви,

за да не го забравя до сутринта.


1975

ДВАНАЙСЕТ СТИХА ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР


Какви са, стара земьо, тия земетръси,

че даже и вулкани като над Помпей?

Нима все още смяташ да мениш вида си?

Не ти прилича на годините, недей!


Ако наистина у теб бушува лава,

която повече не може да търпи,

а иска да избликне и да не прощава,

стегни се, земьо, вътрешно да прекипи.


Това не е молба да ни дариш облага,

защото, все едно, ще легнем вътре в теб -

за себе си стори го, че не се полага

на великан към дребните да е свиреп.


1976

АКО БИЛЕТ ДО ФРАНЦИЯ ДАДАТ МИ


Ако билет до Франция дадат ми,

ще мина край Париж и по-натам

ще спра, - където океанът тътне,

и ще потърся кътче да съм сам.


Един работен ден от осем часа

там ще прекарам да погледам как

гръмливо приливът живот пренася,

гръмливо отливът го връща пак.


Носталгия, прищявка ли - не зная,

но другите стихии гаснат в мен

полека-лека, вече само тая

ме вика и ще ида някой ден.


След туй Париж безспорно ще ме блазни

и седмицата ще прекарам там,

но то ще бъде отлив покрай празни

черупки вече в пътя за насам.


1976

МЯСТО ПОД СЛЪНЦЕТО


Алея, от слънце огряна алея!

Не тръгвам по нея, а как ми се ще!

Понеже е делник, самички по нея

тържествено движат се дядо с дете.


А ние към сгради бетонно-железни

търчим да се пъхнем от изгрев и чак

след залез от техните мрачкави бездни

излизаме, вече напълно по мрак.


Не казвам, че има тук нещо погрешно -

история то е или е съдба.

Това оправдание само е смешно:

за място под слънцето водим борба...


1980

ПОГЛЕД ОТСТРАНИ


Какво не бях - вода и пара,

и звезден прах, и земна пръст,

и всичко, дето тая стара

природа го върти на пръст.


Природата не ме потули

из хаоса през тоя век,

а мойта бройка молекули

превърна в образ на човек.


И рече ми: “От кръговрата

на атомите излезни

да видиш как стоят нещата,

като се гледат отстрани!”


Видях. Поисках да разправя.

Но тя с досада спря ме: “Знам!”

Защо повика ме тогава?

Сърдит съм, ще се върна там.


ПАК ЗА БРЯСТОВЕТЕ


Като ръка напукана, добра,

за сбогом стисках

брястова кора.
Отиваха си брястовете -

младите и старите

завинаги,

тъй както динозаврите.

Изсъхваха дърво подир дърво.

Така и не разбрахме от какво -

от пушеци или от децибели.

Засвири вятър в костите им бели

като из конски черепи в полето

заупокоен марш. Но ето,

че тръгнаха от корените им издънки,

издънките им не остават тънки -

стъбла се вдигат в небосвода,

а от стъблата нови вейки

разлистват се, плетейки

корона на царицата природа.

Така и бременните в Хирошима,

облъчени


от лъчевата болест нелечима,

родиха бебета напълно здрави

и на света доказаха чрез проба,

че няма той убежище да си направи

навън от своята утроба.
Растат неудържимо

младите върхари

и само костите на брястовете стари

стърчат над новата зеленина -

връз тях да пада гръм

за старата вина.


1981

ДОБРИ ДЕЦА НА МАЙКАТА ПРИРОДА


Добри деца на майката природа,

злодумници не могат да рекат,

че нищо не сме сторили в угода

на майка си да предоставим кът.


Подслон в града и ползване на душа

на градския фонтан не ни тежи,

напротив, даже ако има суша,

цистерна идва да я освежи.


Дори две дървени игли-тополи

за нейното любимо плетиво

в небесносиньо гранче сме заболи -

да си плете сред свое общество.


А с други баби седне ли на плетки

край лилиите, ще се наслади

на старогръцките си статуетки,

огледани във езерни води.


И още със какви ли не изкуства

да я пленим си даваме труда,

обаче тя пак най-добре се чувства

във старческия дом извън града.


1986

ТОЧНО ВРЕМЕ НА ПЛАЖА


На пясъка най-точно ще ви кажа

защо морето тъй ни мами с плажа:


над Времето постигаме победа -

щастливият часовника не гледа.


Строшил е невнимателен летовник

на Хронос пясъчния му часовник


и пясъкът под нашите пети,

секунди смесил с векове, хрусти.


И механичните, и те са спрели -

спиралите им са се попилели


по гърбове на охлюви и миди,

без лупа всеки може да ги види.


Всемирният часовник електронен

единствен цъка с ритъм монотонен,


където слънцето в две светли точки

примигва на размерени отсрочки:


едната в циферблата на небето,

и друга - в циферблата на морето.


И можем от брега да видим как

пред нас пулсира вечността без бряг...


1986
ЖЕСТОКОТО ДЕТЕ
Защо така на всяка крачка

по-силният от мен надига крак

черупката на гордостта да смачка,

в която съм се сгушил кое-как?


Без тая пакост пак ще оцелее,

разбира се, тогава за какво

излишни стъпки настрани пилее

да тъпче беззащитно същество?


Тоз, който тъпче съществото гордо,

е на света жестокото дете.

Ох, нашите пораснаха, природо,

а твоето кога ще порасте?


1986
ПЪРВОТО КЛЕЙМО
Мъките на плебса -

и за теб са.

Радостите му на плебса -

примитивни пък за теб са.

Няма никога да си блажен.

За какво съдбата те молепса

с тоя нажежен ръжен,

мислещи човеко?

Само щото понадникна леко

ти през нейната ограда,

тя бе толкова жестока.
Каква мъка ни се пада,

ако й откраднем стока...


1986

МИЛОСТТА НА СЪДБАТА


Мен като среден селянин, последен

ще ме примами с нещо бедността,

но ако си в немилост, да си беден

това е на съдбата милостта.


Защото ако имах къща, сигур

един от двама ни в ония дни

би рухнал: щях да блъскам като тигър

на кабинета четирте стени.


А оцелях, защото вън в тетрадка,

прелиствана от вятър и от глъч,

редях горчива песен, но пък сладка

редеше върху нея някой лъч...


1986

ВАЛЦОВА МЕЛНИЦА


Поповете с амвона не успяха,

ни словомелещите политици,

но валцовите мелници ни смляха

в обществено брашно, паспал и трици.


Воловете опъваха юлара,

смутени от свистенето на вала

и шибахме ги с дядо в надпревара,

той - седнал, аз - изправен на чувала.


Те по долавяли са в тоя громол

бумтежите на дяволско копито,

щом новият - макар и хитър - хромел

не мели твоя хляб от твое жито.


Защо бе нужно цялото кадърно

семейство да се труди цяло лято

почти като златар над всяко зърно,

от слънчева материя излято?


За миг чувалите от всички ниви

поглъща кошът във водовъртежи -

от работливи жито, от лениви.

Чувалчето ти кой ще забележи?


Смутени от промишления громол,

напразно все опъваме до днеска

юзди пред крематориума-хромел

прахът ни да не бъде обща смеска...


1986

ЛИСТОПАД
И близки имам, но гората,

като ме види изтерзан,

по раменете на душата

другарски ме потупва с длан.
Душата ми отвъд озона

къде ще спре, не знам. Сега

обител има тя в сезона

на просветлената тъга.


1987

ДИВ ОВЕС
И в други работи безкрайно ловка,

все пак природата до днес

е вложила най-мъдра кодировка

във семето на дивия овес.

Десетилетие и половина

в земята може да лежи,

изчаквайки

благоприятната година,

в която своя род да продължи.

Пък аз освен че моята епоха

изпод леда не съм добре избрал,

ами децата ми и те дойдоха,

ледът когато се превръща в кал.

Остава всекиму да се надява,

че може някоя измежду тез

години, през които съм тъдява,

да е годината на дивия овес.

И малко вятър щом повее топъл,

над челото си правя

с длан навес,

а с другата - тръба за своя вопъл:

“Къде си, див овес,

излез!”
От раждането си до днес

опитомявам див овес.
Юли, 1989

ОТНОВО ЖЪТВА


За кой ли път житата пак узряха,

а аз - едва сега за първи път.

Откъсвам клас и преброявам

зърната му: около трийсет.

И втори, трети - толкова.

Плюс-минус две, плюс-минус три,

но общо взето все на брой

като годините Христови.

И става ясно що е истина:

затуй и ние сме посеяни -

да умножим до трийсет пъти

това от нас, което може

да стане хляб за другите.

И все не можем да го сторим.

И зрее житото отново -

да ни изхрани с хляб, а Бога

с надежда да нахрани пак,

че може би все някога...

А над житата - погледът на Бога,

безкрайно син и доверчив.


1997

КАКТО ТОГАВА


Както тогава,

изскочи заек изпод шипката,

но не избяга уплашен,

а тромаво застана на пътеката

и ме загледа любопитно.

Ах, може би и той е остарял,

заекът на моето детство.
Както тогава,

недоволно изпръхтя

изпод нозете ми в стърнището

ято яребици.


И старата си песен пее пъдпъдъкът:

“Пъдпъдък, пъдпъдък!”

По старому

часовниците на щурците цъкат:

“Цък-цък, цък-цък!” -

навивайки пружината на вечността

върху оста на радостта.
Колко е невероятно,

че точно оттук

съм излязъл да променям света!

И най-лошото е,

че го промених наистина.

При завръщането ми в родната къща

само едно нещо е както тогава:

прибрах се и се заключих

както през детството си

след извършена беля.


1998

ПЛАСЬОРИ НА НАРКОТИЦИ


Как ни подлъгваш, Природо,

срещу нищожни възнаграждения

да ставаме пласьори

или по-точно преносвачи на наркотици.

Пренасяме през времето

наркотика, наречен живот.

Тия, които зарибих,

ми идват в килията

на свиждане,

наричано семеен неделен обед.

Когато си отидат,

продължавам да пиша показанията си,

макар да зная,

че който проговори,

ще умре.
1999

ПРЕПЪВАНЕ О КЪРТИЧИНА


Къртичините, ето нещо по-трайно

от пирамидите на фараоните..

От ранна пролет до късна есен

в двора на лятната си къща в Горна диканя

все разривам къртичини,

от което почти не ми остава

време за друго.

И пак няма спасение –

из новонасипаните им хълмчета

се препъват гостите и домашните ми,

нащърбяват се сенокосачката

и настроението ни.

Най-после с течение на годините

зърнах светлина поне в техния тунел.

Оказа се много важно,

след като изравниш хълмчето

с тревата наоколо,

непременно да затъпчеш отвора

в средата му.

Иначе къртицата тутакси се завръща

да го запуши

и ето ти нова тракийска могила,

но без никакво златно съкровище вътре.

Кой знае като какви разрушителни урагани

отекват в тунелчетата на къртицата

обикновените шумове на широкия свят

и вихрите от светлина,

та тя панически

се втурва да ги прегради!

Къртицата не само че не иска да надзърне

през дупката на новото познание,

но мъдро заличава

дори самата точка

на допирателната на Зенон.

А ние сме много по-изостанали.

Че до Луната ли не източихме шии,

че до Марс ли?

А с радиотелескопите

надничаме зад слънчеви системи

и зад галактики на милиони

светлинни години оттука.

Още не знаем докъде ни е тунелчето,

че да го затворим над главите си

и да оставим някакво хълмче

за белег на съществуването си.

Та някой непрокопсан фермер

там горе да го заличава…
1999
ХЛАДЕН РАЗСЪДЪК
Не зная по-дълбока бездна

от тенджерата с врящата вода.

Мехурите издуват ципи

в отчаяно усилие да спрат

превръщането на водата в нищо.

И ципата на моя мозък

така напразно се опъва

да задържи за още миг

разпадането на света ми

във молекули от вселенска пара.


И най-обидното е, че това

наричат го студен разсъдък.


2000
ПОПРАВИТЕЛЕН ИЗПИТ
Каква е тая лятна пещ, Природо?

Четиресет и два по Целзий,

когато плазмата ни се разпада,

а въздухът пулсира като плазма.

Нали сме ти деца рождени,

а като мащеха ни хвърляш

в пещта на вещица стръвница.

След малко камъните, от които

пещта й е скрепена,

и те ще се превърнат в магма.

Аха, това е и целта ти –

планетата отново

да стане каша огнена.

Надяваш се, че следващия път,

когато магмата застине,

ще се покаже от блатата

по-сполучлива мислеща тръстика?
Слънцето спряло, сърдито пече…
2000



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница